№ 52
гр. Варна, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Вл. Ч. Ст.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600432 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано
е по искане на осъденото лице КР. Б. СТ. чрез адв.Ю.Г. от АК - Варна, в
качеството му на процесуален представител, за възобновяване на
производството по ВНОХД № 353/2021г. на Окръжен съд - Варна, и НОХД №
5130/2019г. на Районен съд – Варна, 29-ти състав. В искането са наведени
доводи за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. В тази връзка се твърдят
допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния
закон и явна несправедливост на наказанието (чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК).
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага
подробни съображения за неоснователност на направеното искане.
Защитникът на осъденото лице - адв.Ю.Г. поддържа доводите за
възобновяване.
Осъденият С. желае да бъде оправдан.
Варненски апелативен съд, след като провери данните по делото,
1
съобрази становищата и доводите на страните, и в пределите на
правомощията си намери за установено следното:
Искането е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в
чл.419 ал.1 от НПК и от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 от
НПК, а също и в законоустановения срок по чл.421 ал.3 от НПК.
Разгледано по същество, то се явява неоснователно.
С присъда № 260022/04.02.2021г. по НОХД № 5130/2019г. Районен
съд – Варна признал КР. Б. СТ., за виновен в извършени престъпления по
чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК (в съучастие с Д.Ст. С.), поради което
и на основание чл.55 му наложил наказания „пробация“ – „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични средства с
пробационен служител“ за срок от шест месеца. Осъдил двамата да заплатят и
разноските по делото. Подс.Д.С. бил оправдан по обвинението му по чл.131
ал.2 пр.4 вр. чл.130 ал.1 от НК.
По подадени въззивни жалби от защитниците на двамата подсъдимми
била инициирана въззивна проверка, която приключила с решение №
129/13.05.2021г. по ВНОХД № 353/2020г., с което ОС - Варна потвърдил
изцяло присъдата на РС - Варна.
Неподлежащото на касационно обжалване решение дало повод на
осъденото лице К.С. чрез адв.Ю.Г. да отправи до Варненски апелативен съд
искане за възобновяване. В искането са залегнали касационните основания по
чл.348 ал.1 т.1 – 3 от НПК, които са предвидени и в разпоредбата на чл.422
ал.1 т.5 НПК като предпоставящи възобновяване.
Релевираните оплаквания, се обособяват в следните групи: 1/такива,
касаещи съществени нарушения на съдопроизводствените правила – за
нарушаване на принципа nе bis in idem, въз основа на която констатация се
иска възобновяване на посочените дела, отмяна на постановената присъда и
прекратяване на наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.6 от
НПК; 2/такива, касаещи нарушение на материалния закон - твърди се
недоказаност на обвинението, като и противоречиви мотиви, приравнени на
липса на мотиви на съдебните актове; твърди се и „несправедливост на
наложеното наказание във връзка с твърдението за нарушение на
материалния закон“.
2
1/ По възраженията във връзка с нарушение на забраната nе bis in idem:
В искането е отделено особено внимание на такова нарушение, констатирано
от страна на защитата. Коментирано е виждането на защитата, че по
отношение на втория осъден – Димитър С. за същото деяние има извършено
административно нарушение, за което му било съставено НП - отменено от
Административния съд – Варна и той бил осъден по обвинението му по
чл.325 от НК (което според искателя е правилния подход). За подс.К.С. се
счита, че влязлото в сила НП за същото деяние не е препятствало
образуването на наказателно производство, както и постановяването на
осъдителна присъда по чл.325 от НК от първоинстанционния съд, което
именно се счита за нарушение на принципа nе bis in idem. Прави се подробен
анализ на мотивите на съдилищата, пред които въпросът също е бил поставен,
като изводите им са намерени за неприемливи и незаконосъобразни от
искателя.
ВАпС констатира, че РС – Варна е приел, че няма тъждество на
деянията на Кр.С. по НП и по НОХД; че характерът и естеството на
нарушението пo НП (след изследване вида на защитените обществени
отношения, при което се разглежда кръгът от адресати на съответната
разпоредба) не е насочено към неограничен кръг адресати, а към група със
специален статут (по чл.5 от ЗМВР); че видът и тежестта на предвиденото от
съответната приложима норма наказание „Глоба“ в размер на 500 лева не
може да се дефинира като наказание по смисъла на Конвенцията. ОС – Варна
е споделил аргументите на първата инстанция и ги е допълнил, като отново
подробно е анализирал „критериите Енгел“.
Настоящата инстанция няма основания да се разграничи от изводите на
съдилищата. Повече от очевидно е, че липсва елементът „idem”, тъй като иде
реч за две различни деяния. С присъдата К.С. е осъден за престъпление по
чл.325 ал.2 от НК – за това, че на 23.08.2015г. в гр.Варна в съучастие с Д.С.
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено
със съпротива на орган на власт и се отличава с дързост и цинизъм. В
осъдителният диспозитив подробно са описани и проявите на престъплението
– съпротива, обиждане и заплашване на униформени служители, псуване,
закана за физическа саморазправа, оказана съпротива при арест на орган на
3
власт. За разлика от обвинението по чл.325 от НК, в НП (за което се
претендира, че касае същото деяние) изрично е записано, че Кр.С. е наказан
за нарушаване на физическата неприкосновеност на Вл.П. (мл.ПИ към сектор
СПС ОП – ОД на МВР – Варна) при изпълнение на служебните му
задължения като в служебен автомобил В6296СН на път на 3-то РУ ударил с
глава в главата Вл.П. и направил няколко други опита да стори същото
отново, с което виновно нарушил чл.5 от ЗМВР. Ясно е, че престъплението е
извършено преди задържането на осъдения за действия, извършени на
публично място, а нарушението по НП – след отвеждането на Кр.С. в
полицейския автомобил; още по-точно - вътре в него по време на
отвеждането му в 3-то РУ. Действията на Кр.С. по НОХД са били насочени
срещу обществения ред, а тези по НП – срещу полицейски служител в
качеството му на такъв в полицейски автомобил при придвижването му до
съответното РУ. Т.е. правилни са изводите и на двете инстанции, че няма
идентичност на деянията по проведените наказателно и административно
производства. Тези изводи са направени в съответствие с посочения в ТР №
3/2015г. на ОСНК механизъм, при реализирането на който са възприети
заложените в практиката на ЕСПЧОС стандарти при преценката на понятията
"наказателно обвинение", "наказателно производство", "наказание", в
контекста на съдържанието на елемента "bis". В посоченото ТР, е разяснено
подробно в какво се изразява забраната за повторно съдене и наказване на
едно лице за същото деяние и в какво се състои целта на тази забрана. Тя се
счита за самостоятелна гаранция на гражданите срещу опасността да бъдат
обект на последователно наказателно преследване за престъпление, за което
вече са били окончателно осъдени или оправдани съгласно друга наказателна
процедура на държавата. Според процесуалният представител на осъдения
Кр.С. административно-наказателното производство с налагане на глоба в
размер на 500 лв. на подсъдимия, има характер на "наказателно
производство", поради което второто по ред наказателно производство за
престъпление по чл.325 от НК, той счита за нарушение на забраната за
повторно разглеждане и решаване на въпросите относно неговата
отговорност. Този извод не се споделя от съда. Известно е, че критериите за
преценка дали производството е "наказателно" са посочени в решението по
делото Engel and Others v. Netherland. Критериите са развити в 3 насоки: 1/
квалификация на деянието; 2/ характер и естество на нарушението; 2/ вид и
4
тежест на предвиденото наказание.
По първият критерий "Енгел" за настоящия състав не е спорно, че от
гледна точка на националното законодателство първото по време
производство, приключило с налагане на административно наказание „Глоба“
в размер на 500 лева, има административен, а не наказателен характер.
Фактическото основание за ангажиране на отговорността на С. се явява
нарушение на норма от ЗМВР, относима като дължимо поведение към
определена категория лица – чл.5 от ЗМВР: "Служителите на МВР при
изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се
ползват с особената закрила на закона".
Преценката за наличието на втория критерий: "характер и естество на
нарушението" е поставена в зависимост от изследване на въпросите относно
а) вида на защитените обществени отношения; б) кръгът от адресати на
съответната разпоредба и в) съществуването на цел за възпиране и
наказване. По отношение на първата предпоставка - "вид и естество на
защитаваните интереси" е необходимо да се отбележи, че в ЗМВР са уредени
принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на
Министерството на вътрешните работи (МВР) и статута на служителите в
него. Нарушението, за което Кр.С. е бил административно наказан засяга
интерес, който е по-тесен от този по чл.325 от НК. Не всяко поведение, в
разрез с предписанията на ЗМВР може да бъде обсъждано на плоскостта на
наказателното право. Възможно е такова поведение да предпостави както
дисциплинарна, така и гражданска или административна отговорност. Така
че, не е налице втората предпоставка, позволяваща заключение за наказателен
характер на първото производство, поради характеристиките на нарушението,
носещо типичните характеристики на административно нарушение, което
няма наказателен характер, а има предимно дисциплиниращ характер.
Според съдът, че не е налице и третия критерий "Енгел" - суровост на
наложеното наказание. Санкцията на чл.5 от ЗМВР предвижда само един вид
наказание - "глоба" в размер от 500 до 1000 лева (редакция на чл.264 ал.2 от
ЗМВР към датата на нарушението). Макар и в определени случаи "глобата" да
се дефинира като "наказание" по смисъла на Конвенцията, то за да се стигне
до такъв извод следва да се отчетат не само нейният размер и степента за
засягане имуществената сфера на дееца, но и възможностите за нейната
5
замяна с наказание "лишаване от свобода" или форми на задържане (пряко
засягащи правото на свобода на придвижване и поради интензитета на
държавна принуда, поради което не може да им се отрече техния "наказателен
характер"), както и възможностите да бъдат отбелязвани в бюлетините за
съдимост или пък да се съобразяват задължително при последваща преценка
за личността на дееца в друго производство. В настоящия случай глобата в
размер на 500 лева, наложена с НП на осъдения, е на минималния праг на
предвиденото в ЗМВР. Иначе е в значително надвишаваща минималния праг
на наказанието "глоба" в системата на наказанията по НК (чл.47 ал.1 от НК),
но това не е единствената предпоставка, за да се приеме, че тя е с наказателен
характер. Освен със засягане имуществената сфера на осъдения (при това не в
значителен размер, съпоставимо с МРЗ към датата на деянието) тя не се
характеризира с други неблагоприятни за дееца последици, рефлектиращи на
личната му свобода, ограничаване на неговото придвижване, отразяването й в
бюлетина за съдимост или евентуално задължително неблагоприятно
третиране в последващо производство с административен, дисциплинарен,
граждански или наказателен характер. Поради изложеното и съдът намира, че
и третия критерий не е наличен, тъй като "суровостта" на наказанието „Глоба“
не е в състояние да придаде наказателен характер на провелото се
производство по ЗАНН.
С оглед изтъкнатите съображения ВАпС намери доводите, че
подсъдимият е бил предаден на съд повторно за деяние, за което вече е бил
наказан в друго наказателно по своята природа производство, приключило с
влязъл в сила акт, за неоснователни. Протеклото по реда на ЗАНН
производство не отговаря на критериите, необходими за квалифицирането му
като "наказателно", поради което образуването и воденето на наказателното
производство срещу осъдения, не е нарушение на принципа nе bis in idem. В
подкрепа на горните изводи са и и редица решения на ВКС - Решение №
261/23.02.2017г.на ВКС, II н.о. по н.д.№ 953/2016г.; Решение № 23 от
12.05.2017г. на ВКС по н.д. № 1361/2016 г., I н.о. и други.
Наложеното на Кр.С. административно наказание е част от
противодействието на държавата срещу неговото противоправно поведение,
които заедно с диренето и на наказателна отговорност формират една
цялостна система от наказания за допуснатото правонарушение. В този
смисъл е и виждането на Съда по правата на човека в Страсбург, изложено в
6
решението на Голямата камара по делото „А и Б срещу Норвегия”. Заради
това и тълкуването на разпоредбата на чл.4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС от
страна на адв.Ю.Г. е превратно. Развилото се пред РС – Варна и
Административен съд – Варна по ЗАНН не може да се третира като вече
„съден и оправдан“ за същото деяние в друга процедура с наказателен
характер. Неотносимо е позоваването на казуса с НП по отношение на
осъдения В.С.. Нито е предмет на настоящата проверка, нито има основания
за аналогия между процесуалната история на НП, издадени на двамата
осъдени.
В подкрепа на изложеното горе се явява ТР 4 от 06.02.2018г. по т.д.
8/2017г. на ОСНК в неговата т.4. Там подробно са развити съображения
относно съдебната практика на ЕСПЧ във връзка с хипотезите на „двойни”
производства по делото „А и Б срещу Норвегия”. Посочено е, че ЕСПЧ е
систематизирал основните заключения от анализа си, които могат да бъдат
обобщени накратко в насока, че е допустимо е да се предвижда правна
регулация на общественооопасни деяния чрез различни процедури,
оформящи едно цяло, така че да се отговори на различни аспекти на
въпросното деяние, ако „натрупващите се” процедури не представляват
прекомерна тежест за съответния индивид (§ 121) – какъвто е настоящият
случай; че Конвенцията не забранява разделянето на производството по
налагане на наказание по дадено дело на различни етапи или части, така че да
могат да бъдат наложени последователно или паралелно различни санкции за
деяние, което следва да бъде определено като „престъпление“ в рамките на
автономния смисъл на това понятие по Конвенцията (§ 120); че чл.4 от
Протокол № 7 не обявява за противоречащи му правни системи, които
използват „цялостен” подход към общественоопасното деяние, включващ
паралелни етапи на отговор на нарушенията от различни органи и с различни
цели (§ 123).
Поради това и съдът не счита, че е изправен пред разпоредбата на чл.24
ал.1 т.6 от НПК или на чл.24 ал.1 т.8а от НПК. Деянието нито съставлява
административно нарушение, нито за същото деяние има приключило друго
административно-наказателно производство с влязло в сила НП, което би
предпоставило прекратяване на наказателното производство.
2/ По възраженията за нарушение на материалния закон (за
7
недоказаност на обвинението, като и противоречиви мотиви, приравнени на
липса на мотиви на съдебните актове):
Те не се отчитат за основателни. Не би могла да се направи констатация
за липса на мотиви, както и недоказаност на обвинението по отношение на
Кр.С.. Съдът подробно е обсъдил по отделно и съвкупно доказателствената
маса, пояснил е изчерпателно и понятно на кои доказателства се доверява и
кои не кредитира, отговорил е на всички въпроси, изискуеми от процесуалния
закон. Липсва основание дори мотивите да бъдат характеризирани като
кратки или лаконични, още по-малко би могло да се приеме, че липсват
такива. Напротив - същите са изготвени компетентно и задълбочено. Съдът се
е мотивирал с показанията на свидетелите Д.Х., Дж.И., Хр.Х., Вл.П., К.К.
(частично на последните двама с аргументирана мотивировка). Противно на
твърденията в искането за възобновяване, съдът не е кредитирал напълно
показанията на полицейските служители, а частично, съпоставяйки ги с
другите доказателствени източници, дори в полза на осъдените лица.
Защитата на осъдените не е дала съгласие за прочитане на показанията на
починалия свидетел Д.И. (с чийто безпричинен побой започнал инцидента),
но и без тях съдът е установил, че на инкриминираната дата двамата осъдени
пред магазин на ул.“Блян“ в жк“Възраждане“, гр.Варна, в нетрезво състояние,
нанесли безпричинно удари по главата на Д.И., след което влезли в
пререкание с пристигналите полицейски служители, на които оказали
съпротива при задържането и към които отправили заплахи и множество
обидни квалификации. Това било установено чрез показанията на св.Х. (която
потвърдила прочетените си от ДП показания от л.144 от ДП), св.И. (показания
пред съда и потвърдени от него прочетени показания от ДП – л.120 от ДП),
св.Хр.Х., както и частично от показанията на полицейските служители К.К. и
Вл.П.. Ето защо и ВАпС приема, че мотивите отговарят на изискванията
както на НПК, така и на практиката, изводима от редица решения на ЕКПЧ,
според която „В съответствие с установената практика, отразяваща принцип,
свързан с правилното осъществяване на правосъдието, съдебните решения
следва да съдържат в достатъчна степен мотивите, върху които са основани“
(Papon v. France (dec.); „Мотивираните решения показват на страните, че
позициите им по делото действително са били разгледани, като с това
допринасят за приемането на произнесеното решение с по-голяма готовност
от страните. В допълнение изискването за мотивиране на решенията
8
задължава съдиите да основават своите мотиви на обективни аргументи и
също така запазват правата на защитата. Но степента, в която това
задължение за предоставяне на мотиви се прилага, зависи от характера на
решението и може да се определи единствено в светлината на
обстоятелствата по конкретното дело (Ruiz Torija v. Spain, § 29)“. „Макар
съдилищата да не са задължени да дават подробен отговор на всеки довод
(Van de Hurk v. the Netherlands, § 61), от решението следва да става ясно, че
основните въпроси по делото са били разгледани (вж. Boldea v. Romania, §
30)“. Съдът приема мотивите за изготвени и в съответствие с практиката на
ВКС, според която ВКС относно това, че мотивите са удовлетворителни, ако
„чрез тях да са решени всички важни за наказателното производство въпроси,
очертани с оглед предмета на доказване съобразно рамките на внесения
обвинителен акт.“ (Решение № 2 от 10.02.2020г. на ВКС по н.д. №
1175/2019г., II н.о., НК). В искането се твърди, че в мотивите изобщо не било
разгледано медицинското удостоверение 206/24.08.2015г. на Кр.С.. Така е. И
по причина, че наказателното производство е било водено срещу
подсъдимите лица, а не срещу свидетелите полицейски служители. И тази
констатация по никакъв начин не би могла да приеме като опорочаваща
мотивите на първата инстанция, както и на въззивното решение.
3/ По възраженията за несправедливост на наказанието, съдът следва да
отбележи, че деянието по чл.325 ал.2 от НК е наказуемо с лишаване от
свобода до пет години. Същото е извършено през 2015 година и при
определяне на наказанието съдът отчел всички налични смекчаващи
отговорността обстоятелства, които са се оказали и многобройни (изтекъл
период от време, чисто съдебно минало, ниска обществена опасност, трудова
заетост), в резултат на което приложил разпоредбата на чл.55 от НК, която му
дала възможност да замени наказанието лишаване от свобода с наказание
„Пробация“ и то в минимален срок. Т.е. осъденото лице е санкционирано с
леко наказание в минимален срок, поради което не е ясно на какво основание
би могла да се открои несправедливост на същото.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд не намира
основания за възобновяване на наказателното производство, поради което и
РЕШИ:
9
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Ю.Г. в качеството му на
процесуален представител на осъденото лице КР. Б. СТ. за възобновяване на
производството по ВНОХД № 353/2020г. на Окръжен съд - Варна и НОХД №
5130/2019г. на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10