Решение по дело №1406/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260748
Дата: 26 ноември 2020 г. (в сила от 27 януари 2021 г.)
Съдия: Анна Иванова Щерева
Дело: 20202120101406
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

260748                                           26.11.2020г.                               гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                     І граждански състав

На двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                                         Председател:   АННА ЩЕРЕВА

 

Секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдията Щерева

гражданско дело № 1406 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Генерал Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, против З.Р.Б. с ЕГН ********** ***. Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на следните парични задължения, за които е постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8821/ 2019г. по описа на БРС : 513,08 лв. – неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се в гр.***, с абонатен № ***, начислени за периода 15.03.2016г. - 09.07.2019г., 91,87 лв. – обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 24.01.2017г. - 14.10.2019г.; със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 16.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира и присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че ответникът като собственик на описания в исковата молба водоснабден обект, е потребител на предоставяните от дружеството услуги – на основание Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и като такъв е обвързан от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги. Съгласно чл.33 ал.2 от Общите условия потребителите са длъжни да заплащат задълженията си в 30-дневен срок от издаването на фактурата. Ответникът не е изпълнил това свое задължение за процесния период.

В преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че е заплатила на ищеца всички начислени парични задължения. Заявява, че не пази всички доказателства за извършените плащания, като сочи доказателства за плащания по 8 фактури, издадени в периода 26.09.2017г. – 25.07.2018г. Поради това при условията на евентуалност счита, че искът би могъл да е основателен за главница до 194,83 лв.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Исковете са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.124 ГПК, чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

По ч.гр.д. № 8821/ 2019г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение № 3902/ 17.10.2019г. против ответницата З.Р.Б. за заплащане на ищеца „ВиК” ЕАД на процесните парачни задължения и направените по делото разноски от 75 лв. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока по чл.414 ал.2 от ГПК представя възражение по чл.414а от ГПК – твърди плащане на задълженията. С молба в указания срок за становище кредиторът – заявител оспорва сочените плащания да са по предявените вземания. С разпореждане от 29.01.2020г. на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. Разпореждането е връчено на ищеца на 18.02.2019г. Настоящият иск е предявен в срока по чл.415 ал.4 от ГПК – на 25.02.2020г.

С доклада по делото е прието за безспорно съществуването на облигационното правоотношение между страните по доставяне, отвеждане и пречистване на вода в обект на ответницата, находящ се в гр.***, с абонатен № ***, както и предоставянето на услугите от ищеца на ответницата в претендирания обем през процесния период 15.03.2016г. - 09.07.2019г. За отчетеното през този период потребление на вода в обекта са издадени 18 неоспорени фактури на обща стойност 513,08 лв. /период на издаване на фактурите 23.12.2016г. – 25.07.2019г./ - първата с падеж 22.01.2017г. Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза тези фактури са надлежно осчетоводени в сметка 411 /Клиенти/ на ищцовото дружество, чието счетоводство е редовно водено. Вещото лице установява също, че всички сочени от ответницата плащания за погасяване на задължения към ищцовото дружество са редовно осчетоводени, но с тях са погасени различни от процесните задължения – тези по изпълнително дело № 767/ 2012г. по описа на ЧСИ, а вземанията по заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 8821/ 2019г. не са платени.

При така установените по делото факти съдът прави следните изводи :

Съгласно приложимата норма на чл.3 от Наредба № 14/ 04.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи постановява, качеството потребител на предоставяните от ищцовото дружество услуги - доставяне, пречистване и отвеждане на вода имат собствениците на имота, които при липса на учредено вещно право на ползване на основание чл.32 ал.1 от Наредбата дължат заплащане на изразходваното за обекта количество вода. Поради това ответникът в качеството си на собственик на имота е носител на задължението за плащане на потребената в имота вода. На основание чл.182 от ГПК съдът кредитира счетоводните записвания на ищцовото дружество, поради което приема за установено, че задължението за заплащане на предоставените услуги през процесния период възлиза на 513,08 лв. Носещата доказателствената тежест ответница не проведе пълно доказване на правопогасяващото си възражение за частично погасяване на процесните парични задължения. Действително се установиха извършени от нея плащания, но със същите са погасени задължения по правоотношението с ищеца за предходни периоди, за които има образувано изпълнително производство. Погасяването е съобразено с нормата на чл.76 ал.1 от ЗЗД, тъй като при липса на изявление на длъжника кое от еднородните си задължения погасява с плащането, кредиторът има право да приеме за погасено най-старото от тях.

На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД ответницата, която не е изпълнила претендираните парични задължения на падежите, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено за всяка месечна доставка – след падежа на задължението за плащане /24-о число на месеца, следващ издаването на съответната фактура/ до посочената крайна дата –14.10.2019г., предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Така за целия предявен период от 24.01.2017г. - 14.10.2019г. въз основа на заключението на вещото лице и на основание чл.162 от ГПК съдът определя дължимото обезщетение за забава в предявения размер от 91,87 лв. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи и законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 16.10.2019г.

По изложените съображения предявените искове са основателни и доказани и ще бъдат уважени.

С оглед изхода от спора, на основание чл.78 ал.1 ГПК ответницата дължи на ищеца и направените съдебни разноски. Разноските на ищеца в заповедното производство са 75 лв. (25 лв. - заплатена държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение). Разноските на ищеца в настоящото производство са в размер на  325 лв. (75 лв. - заплатена държавна такса, 150 лв. – възнаграждение на вещо лице и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78 ал.8 ГПК по реда на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ). Така общият размер на дължимите от ответницата съдебни разноски е 400 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.Р.Б. с ЕГН ********** ***, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД – гр.Бургас с ЕИК ********** следните паричните задължения, за които е постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8821/ 2019г. по описа на Районен съд - Бургас : 513,08 лв. – неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се в гр.***, с абонатен № ***, начислени за периода 15.03.2016г. - 09.07.2019г., 91,87 лв. – обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 24.01.2017г. - 14.10.2019г.; със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 16.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА З.Р.Б. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Генерал Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, съдебни разноски в размер на 400 лв.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ : (П)

          Вярно с оригинала!

          ММ