Р Е Ш Е Н И Е №
гр.ВРАЦА, 20.05.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публичното заседание на 22.04.2019 година, в състав:
Председател:ИСКРА КАСАБОВА
При
секретаря Цветелина Цекова като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело №131 по описа за 2019г.,
въз основа на закона и доказателствата
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №922 от 24.01.2019г. на Директора
на Регионална Дирекция по Горите /РДГ/ - Берковица, с което на И.А.И. *** с ЕГН **********,
за извършено нарушение по чл.108 ал.3 от Закона за горите /ЗГ/ вр. чл.12б,
ал.1, т.4 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии/КОГТ/, е наложено административно наказание - „ГЛОБА” в
размер на 300 лв. /триста лева/ на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок, считано от уведомяването, чрез
Районен Съд – гр.Враца, пред Административен Съд – гр.Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И :
И.А.И. *** с ЕГН **********, за
извършено нарушение по чл.108 ал.3 от ЗГ вр. чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба №1/30.01.2012г.
/КОГТ/, е наложено административно наказание - „ГЛОБА” в размер на 300
лв. /триста лева/ на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ. В жалбата, а и
в съдебно заседание чрез процесуален представител – адв.С.Г., се иска отмяна на НП, като се твърди че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните
правила.
Ответникът по жалбата, Д-ра на
РДГ-Берквоица, чрез процесуален представител – юрисконсулт Й.оспорва жалбата и
моли за потвърждаване на издаденото НП, като правилно и законосъобразно.
Производството по делото е по
реда на чл.59 – чл.63 от Закон за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и във връзка със Закон за горите.
Анализирайки събраните по делото гласни
и писмени доказателства, съдът приема за установено следното:
Жалбоподателя И.А.И. е лицензиран
лесовъд на частна практика, видно от представеното по делото - Удостоверение за лесовъдска практика №2441/22.11.2011г.
На 10.09.2018г. служителите на ИАГ –
София - И.Н.Н. и С.И.С.извършили проверка в землището на с.В., отдел
233у, имот 102020, във
връзка с издадено позволителното за сеч №0447430 – на лицензиран лесовъд И.А.И., при която констатирали,
че се извършва постепенно котловинна сеч имало направени 4 бр. котли, като след
измерване било установено, че котел номер 1 е с площ 1.300дк., котел номер 2 е с площ 1.500дк., като котлите
са почти слети. Котел номер 3 е с площ 0.500дк., котел номер 4 е с площ 1.200дк. Същите били оградени
с трайна боя на горната височина, но не били маркирани с КГМ по крайните дървета за сеч в
котлите.Имало направени 5бр. пътища, които не са посочени в технологичния
план.Имало отсечени немаркирани 14бр. дървета. Било констатирано, че в обекта
работят лицата И. М., К. Т. Б. Н., М. Н. и И. Б., без да са вписани в разрешителното
за достъп до обекта, както и че маркирането е извършено от Б. Пащтрапански и и лицензиран
лесовъд И.А.И..
Било посочено и че на 07.08.2018г. в
12.15 часа е съставен КП с.АОО№140701 от А.П.и И.И., Кр.К. служители към РДГ –
Берковица, които не са констатирали нарушения в проверявания обект в зем на с.В..
Били дадени предписания да се спре
дейността в сечището за срок от три дни – от 11.09.2018г. до 13.09.2018г. и да
се съставят Актове за нарушенията от РДГ- Берковица.Констатациите били отразени
в КП с.ИАГ № 152074 от 10.09.2018г.
В изпълнение на указаното и въз основа
на така съставеният КП с.ИАГ № 152074 от
10.09.2018г. служителите на ИАГ – София
С оглед на направените констатации въз
основа на издаденият КП - горския
инспектор М.Н.К. на място в офиса на
Врачански балкан, съставил Акт за установяване на административно нарушение/АУАН №922 от 18.10.2018г./ на жалб. И.А.И.
– за извършено нарушение по ЗГ, което квалифицирал, като такова по чл.108 ал.3
от ЗГ вр. чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването
на горските територии/КОГТ/ и което описал
дословно по следният начин: „като лице на частна лесовъдска практика с Удостоверение №2441/22.11.2011г. получил
позволително за сеч №0447430 за КИ 102020 с.В. не е упражнил контрол
върху извършването на добива на дървесина, като е допуснал на обекта
присъствието на лицата И. М., К. Т. Б. Н., М. Н. и И. Б., без да са вписани в
разрешителното за достъп до обекта. Било посочено и че нарушението е извършено
в периода от 03.08.2018г. до 10.08.2018г., а открито на 10.09.2018г. в 15.00ч.
За свидетели по АУАН били вписани И.М.И. и К.Х.К., като жалбоподателя подписал акта и
получил препис от него непосредствено
след съставянето му на място, а като възражения посочил, че посочените лица не са
присъствали на обекта, а само онези които са допуснати.
Последвало издаването на обжалваното НП №922 от 24.01.2019г. на Директора
на Регионална Дирекция по Горите /РДГ/ - Берковица, в което било преповторено
описанието на нарушението възпроизведено в АУАН, с което на
жалбоподателя И.,
била е наложено административно наказание - „ГЛОБА” в размер на 300
лв. на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ., за извършено нарушение по чл.108
ал.3 от ЗГ вр. чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба №1/30.01.2012г. КОГТ.
Горната фактическа обстановка се
установява от
показанията на свидетелите М.Н.К., И.М.И. и К.Х.К., както от писмените доказателства приети по делото – писма
от и до РДГ-Берковица, Жалба, АУАН №922 от 18.10.2018г., НП, КП серия ИАГ № 152074 от 10.09.2018г. КП серия ИАГ № 152075 от 10.09.2018г. известия за
доставяне, пощенски пликове, Заповед РД 49 – 199/16.05.11г., Трудов Договор,
Длъжностна характеристика, Удостоверение за лесовъдска практика, 3
бр.пълномощни, Позволително за сеч №
0447430, молба, и др.
При
така събраните доказателства, съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, което има правен
интерес да обжалва НП, подписана е лично, като разгледана по същество е основателна.
И АУАН и НП са изготвени от длъжностни
лица имащи нужната компетентност, съгласно приложените доказателства и
разпоредбите на чл.47 от ЗАНН и чл.275 от ЗГ и Заповед №РД 49 199/ 16.05.11г. на МЗХ.
На
първо място
съдът констатира, че както в АУАН, така и в НП, изрично е посочено, че АУАН №922 серия АОО №108644 от 18.10.2018г.,
е издаден въз основа на КП серия ИАГ № 152074/152075
от 10.09.2018г., съставен от Ивайло Николаев
Найденов на длъжност гл.специалист при ГИ ИАГ- София, които с оглед заеманата
длъжност най-вероятно притежава правомощия
да съставя и актове по ЗГ, но независимо от това не той е съставил процесният
акт,
същевременно АУАН №922 от 18.10.2018г., е съставен от св. М.Н.К.,
които свидетел не е присъствал, нито на проверката извършена от ИАГ- София в землището
на с.В., отдел 233у, имот 102020, на дата - 10.09.2018г., нито при констатиране на процесното нарушение, като също така не
е присъствал и при съставянето на визираният КП. Тези факти се установяват от
показанията и на тримата разпитани по делото свидетели при това същите сочат,
че в началото на месец август са направили проверка в същият обект и не са
констатирали никакви нарушения.
Процесуалният
представител на жалбоподателя навежда доводи, че актосъставителят не е свидетел
на извършването или установяването на нарушението. Принципно последното не е и
необходимо, доколкото фигурата на актосъставителя се свежда до това, че той е
процесуален орган на административното обвинение, чиято основна функция е да
разследва нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да
създава процесуално условия за издаване на законосъобразно и обосновано
наказателно постановление, което по мнение на настоящият съдебен състав последният
не е сторил с необходимата прецизност и пълнота.
На
второ място нарушението
е констатирано на 10.09.2018г., а АУАН №922 е издаден на 18.10.2018г.,
като е съставен вместо с двама свидетели присъствали при
установяване на нарушението, каквито видно от приложеният КП е имало в лицето
на -
С.И.С. и И.Н.Н.и двамата служители при ГИ ИАГ- София, със
двама други свидетели, които
са единствено и само свидетели по съставяне на АУАН и които не са присъствали нито при извършването, нито при установяването на нарушението
и то при наличност на свидетели очевидци.
Тези обстоятелства установени в хода на
съдебно следствие, водят до извода, че АУАН е съставен в нарушение първо на чл.36 ал.1 от ЗАНН съгласно, които: „ Административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение.”
Второ в нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, съгласно, които: „
Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или
установяване на нарушението.”
Трето в нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН съгласно, които: „При
липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се
съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва
в него.”
Така при грубо нарушаване на чл.36 ал.1, чл.40 ал.1 и чл.40 ал.3 от ЗАНН е съставен процесният АУАН за нарушение констатирано с КП от дата 10.09.2018г., този
протокол обаче е ирелевантен за процесният казус, защото дори и съставен не той
поставя началото на административното производство, нито доказва извършване на
нарушение, защото сам по себе си не се ползва с презумтивна доказателствена
сила, при това съгласно цитирания по
горе чл.36 от ЗАНН следва да се
акцентира и на това, че едва със съставянето на АУАН, се поставя началото на административно
наказателното производство, тъй като с него се повдига административното
обвинение, за това и АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и му се
връчва препис от него, за да е наясно за какво именно нарушение се ангажира
неговата административно наказателна отговорност, а и за да може да организира
защитата си по това обвинение, респективно да се ползва от правата си по чл.44
от ЗАНН. При това въпреки наличието на свидетели, присъствували при извършването и
установяването на нарушението - акта е съставен със свидетели, които са
били само при съставянето му, и то без да е установено и доказано/по делото
няма доказателства в тази насока/, че е налице невъзможност акта да
се състави в тяхно присъствие, в случая основателно е наведеното
съображение от страна на процесуалният представител, на жалбоподателя, че закона
допуска това, но само като изключение, а не както е направено в случая.
На
следващо място съгласно нормата на чл.108 ал.2
от ЗГ,
„Позволителното
за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата“. В случая не се
спори, че жалб.
И.А.И. е лицензиран
лесовъд, както и че на същият е било издадено позволително за сеч № 0447430 от 15.06.2016г. със срок на провеждане на сечта от 03.08.2018г. до 15.12.2018г.и извозване
на материалите от сечището със срок от 03.08.2018г.
до 25.12.2018г., с очакван добив от 329 куб.метра дървесина.
Следва да се отбележи, че именно лицата,
на които е издадено позволителното за сеч са длъжни да упражняват контрол и
вземат мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването
на добива на дървесина.
В настоящото производство по безспорен
начин беше установено, че лицето, на което е издадено позволителното за сеч е
именно жалбоподателя. Че при извършена проверка на 07.08.2018г., от служители
на РДГ Берковица, нарушения не са били констатирани, напротив свидетелите
установяват точно обратното, че са констатирали проведена сеч - само на маркирана дървесина.
Действително законът в разпоредбата
на чл.108 ал.3
от ЗГ, вменява ЗАДЪЛЖЕНИЕТО
за упражняването на контрол и съответно ВЗЕМАНЕТО
НА МЕРКИ за предотвратяване и спиране на незаконните действия по
извършването на добива на дървесина именно на лицето, на което е издадено
позволителното за сеч. Законът не определя какви да бъдат начините и съответно
какви мерки следва да бъдат взети от отговорното лице за предотвратяването на тези
незаконни действия. Безспорен е и фактът, че за отдел 233у, имот
102020, в землището
на с.В. жалбоподателя е има
разрешително за сеч.
Същевременно
в чл.12б ал.1 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските
територии, са
вменени редица задължения на лицензираните
лесовъди, след получаването на позволителното за сеч, които същите следва
да предприемат за опазване на предоставеният им за ползване горски фонд:
„1.
да не допускат започване на сечта, в случай че на терена липсва обозначаване на
границите на сечището, когато това се изисква по нормативен акт;
2.
да не допускат започване на сечта, в случай че не са спазени изискванията за
отбелязване на дърветата за сеч, обозначаването на технологичните просеки и
извозните пътища;
3.
да осигурят наличието на копия от позволителното за сеч и от технологичния план
в сечището по време на осъществяването на добива на дървесина;
4. да следят за наличието на документи
за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за
достъп до съответната горска територия;
5.
да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се
извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за
сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без
забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч;
6.
да следят за опазването от повреди на немаркираните дървета, подраста и
младиняка;
7.
да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми
и мерки при добива на дървесина;
8.
да съставят констативни протоколи и актове при констатиране и установяване на
административни нарушения при условията на чл. 274 ЗГ.
9.
да сигнализират незабавно органите на МВР при установяване на данни за
престъпление в горските територии, за които има издадено позволително за сеч;
10.
да участват в освидетелстването на сечището и да предоставят своевременно
необходимите за това документи на лицето по чл. 108, ал.1
от ЗГ.
11.
да съхраняват към досието на насаждението разрешителни за достъп за срок 3
години.“
При това в АУАН
и НП е описано и се твърди, че жалбоподателя не е изпълнил именно задължението
визирано в нормата на чл.12б ал.1 т.4 от
Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии, а именно
че, жалбоподателят, не е упражнил контрол върху извършването на добива на дървесина, като
е допуснал присъствието на лицата: И. Й., К. Т. Б. Н., М. Н. и И. Б., без
да са вписани в разрешителното за достъп до обекта.
За прецизност
следва да се посочи, че така посочените в
АУАН и НП лица се различават от посочените в КП серия ИАГ
№ 152074/152075 от 10.09.2018г., за
които се твърди, че е основанието и първопричината за съставянето на акта за
нарушение,
като посоченият, в КП като - И. Б., в НП и в АУАН е отразен, като Л.Б., а
лицето посочено в КП, като И. Йорданов, в НП и в АУАН е посочен, като И. М.. Така констатираното разминаване води до
описание на фактическата обстановка различна от посоченото в АУАН и НП, при това без възможност за
проверка на същата поради невъзможност в това производство посочените лица да
бъдат установени и разпитани.
Това е така защото посочените лица освен, че не са посочени с
трите си имена и ЕГН, не са индивидуализирани и по никакъв друг начин, като това води от една страна до непълно
описание на нарушението от една страна, което от своя страна е съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.42 т.4 от ЗАНН, чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а от друга лишава страните, съда, а преди
тях и самия административнонаказаващ орган от възможността да установи, както в
хода на административно наказателната преписка, така и в хода на съдебното
следствие, тяхната връзка със направените констатации – респективно да ли са
работели там /каква точно дейност са извършавали/и на какво основание, на каква
длъжност, респективно проверена ли е била тяхната самоличност и дали, както се
твърди от наказващият орган са присъствали на посоченото място, без наличието
на документи за достъп до съответната горска територия.
Съдът констатира
и че за разлика от твърдяното в АУАН и НП - чл.12б
ал.1 т.4 от Наредба предвижда задължения за лицензираните лесовъди. „4. да следят
за наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за
наличието на документи за достъп до съответната горска територия;“ В конкретиката
на казуса следва да се посочи, че нито в съдържанието на АУАН, нито в
съдържанието на НП е посочено визираните лица, да са тези, които извършват
сечта или пък друга дейност и от там да е налице за жалбоподателя
задължението вменено от нормата на закона
- да следи за наличието у същите за - документи за правоспособност, респективно за
наличието на документи за достъп в случай, че те са там поради други
причини. В конкретния случай жалбоподателя
И.А.И. е санкциониран за това, че не е упражнил контрол върху извършването на
добива на дървесина, като е допуснал
присъствието на лицата: „И.
М., К. Т. Б. Н., М. Н. и Л. Б., без да са вписани в разрешителното за достъп“
Така
осъщественото от него деяние не е съставомерно по чл.12б ал.1 т.4 от Наредба, защото Субект на административнонаказателна отговорност по тази норма
може да бъде само лице, лицензиран
лесовъд, което е допуснало в
съответният обект да работят тоест да извършват
сечта лица без документи за правоспособност, или без документи за достъп до
съответната горска територия, каквото всъщност не е установено, нито от
актосъставителя, нито от свидетелите по
акта, нито от наличните по делото писмени доказателства.
След като закона в чл.12б ал.1 т.4 от Наредба не е забранил присъствието на физически лица на конкретно място свързано
със конкретно задължение на жалбоподателя, така както е посочено и в АУАН и в НП,
то очевидно, е че в случая не е налице извършено от него конкретно нарушение за
което и да се ангажира неговата административно наказателна отговорност.
Както вече се посочи АУАН поставя
началото на административнонаказателното производство и това изисква
яснота на административното обвинение още към този момент с цел гарантиране
правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Отделно
от изложеното до тук касателно допуснатите от
административно наказващият орган нарушения в конкретния случай, както
акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление страдат от непълнота на описаното и вменено на жалбоподателя
административно нарушение и описание на обстоятелствата, при които е извършено
- регламентирано от разпоредбите на чл.42 т.4 от ЗАНН,
респективно на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, касаещо описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В
тази връзка следва да се отбележи че в чл.6 от ЗАНН е дадена легалната дефиниция на административното нарушение, като деяние с определени
характеристики. Същото следва да бъде описано с всички съставомерни признаци -
както в АУАН, така и в НП. Поради това и с оглед визираните разпоредби на ЗАНН, да се опише нарушението -
безспорно означава да бъдат изложени всички факти и обстоятелства, касаещи
както обективната страна на деянието, така и субективната такава. В този
смисъл, следва да се посочи не само кога, къде и при какви обстоятелства е било
осъществено действието (бездействието), но и конкретно в какво се изразява то,
какви са проявните му форми, като наред
с това следва да се посочат и доказателствата, които го доказват и т.н.В случая това не е сторено по
предписания в ЗАНН ред, с което правото и възможността за защита на нарушителя
е било ограничено.
При наличието на толкова много и
неизяснени обстоятелства то и следва, че твърденията на АНО почиват на
предположения. Изложената фактология следва да се извлича от съдържанието на
АУАН и НП, а не едва от събраната доказателствена съвкупност. С начина по който са изготвени двата
атакувани акта се създава неяснота относно приетото от административния орган
за нарушение, доколкото деянието, противоречи на предписаната в съответната
норма правило за поведение, квалифицирано като нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо
административно нарушение по посочения от АНО текст, неговият извършител и
вината е на административнонаказващия орган.Следва да се отбележи, за пълнота на изложението и че съгласно т.7 от Постановление №10 от 28.09.73г. на Пленума на ВС фактическите
констатации по АУАН, нямат обвързваща сила за съда, до доказването им с
допустимите от закона средства. Посоченото от наказващия орган в процесните
АУАН и НП касателно описание на нарушението и обстоятелствата при който е
извършено не съответстват на действителната фактическа обстановка, установена
по делото от съда /чрез писмените доказателства и свидетелските показания на
служителите на контролните органи/, при това положение е налице е
неопределеност, неяснота на обжалваното наказателно постановление и АУАН, по
отношение на посочените задължителни реквизити по ЗАНН, което води до липса на
възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което наказващият
орган е наложил административно наказание.
В допълнение,
следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни
последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление
следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация.
Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да се съдържат в НП
са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от
тях, посочени в чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите –
фактическите и правни основания, от които следва постановения от
административнонаказващия орган резултат. Същото се отнася и за акта за
установяване на административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН. При това
те не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, нито от
други документи по административнонаказателната
преписка, тъй като това би имало за последица твърде сериозна
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на
процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на
засегнатото лице.
Неспазването на
така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в
съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на НП е една от
гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за
защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите -
страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в
две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата
съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето,
чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и
въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък,
наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения.
Значението на изискването за мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане
към НП съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на
акта. Същото разбира се е относимо и досежно АУАН, който е актът, поставящ
началото на административнонаказателното производство.
При това
положение, следва извода, че НП и АУАН, въз основа на който е издадено, не дават задоволително обяснение на
въпросите: какво точно нарушение се твърди да е извършено и от кого, при какви
обстоятелства и кога е извършено твърдяното нарушение.
Допуснатите нарушения, са до
такава степен значими защото поставят под въпрос волята на наказващият орган,
от една страна, а от друга съществено накърняват правата на жалбоподателя –
нарушител, тъй като той е лишен от възможността да разбере от самото начало на
административнонаказателното производство, започнало
едва със съставянето на АУАН, а не с КП, какво именно нарушение му се
вменява, /като пряко рефлектира върху правото му на Възражение по чл.44 ал.1
от ЗАНН/, а от там и срещу какво именно да се защити, като също така пряко
влияе на възможността му да организира защитата си в пълен обем, и това е така
защото описаната обстановка и в АУАН и в НП, внася неяснота относно правно релевантните
факти и състава на извършеното адм. нарушение, които подлежат на доказване в административно наказателния процес, а
от там и до порочност на обжалваното НП, тъй като същите не могат да бъдат
санирани от съда и в този смисъл НП се явява незаконосъобразно.
Административния
процес е строго формален и свързан с прилагането на конкретни процесуални
форми. Нарушаването им, когато е довело до ограничаване на процесуалните права
винаги е съществено и е основание за отмяна на съответния акт, с който е допуснато
това нарушение. Разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са свързани с
издаването на АУАН и НП, и тяхното нарушаване винаги води до ограничаване на
процесуалните права и по конкретно на правото на защита. С тези две разпоредби
е уредено императивно какви реквизити трябва да съдържат АУАН и издаденото въз
основа на него НП. Липсата на някой от тези реквизити или непълнотата им,
неяснотата или противоречието в тях, винаги води до ограничаване на процесуални
права. В този смисъл е и актуалната съдебна практика по
административно-наказателни дела.
Допуснатите нередовности в акта, и в НП
/описани по горе/ са съществени такива, поради което и не биха могли да бъдат
преодолени по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, НП
се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, защото извършеното процесуално нарушение е съществено, тъй като
е накърнило правото на защита на наказаното лице и това е така, защото НП и
АУАН са строго формални актове.
Изводимо
от всичко изложено до тук съдът намира, че посочените по-горе нарушения на
процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно основание за
отмяната на атакуваното НП, само на това основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на
защита на наказаното лице.
Затова
и съдът ОТМЕНИ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №922 от 24.01.2019г. на Директора на
Регионална Дирекция по Горите /РДГ/ - Берковица, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
При гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: