№ 887
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20211100507626 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 79450 от 30.04.2020 г. по гр.д. № 4501/2018 г. на Софийски
районен съд, 37 състав, е признато за установено по предявените искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.149 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.Ц. Ц., ЕГН **********, дължи на кредитора „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК *******, сумата от 3511,59 лева за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законна лихва от 2.02.2016 г. до изплащане на вземането, 272,95 лева- лихва
за забава за периода от 15.09.2015г. до 21.11.2016г. , както и сумата от 40,12
- главница за дялово разпределение, като са отхвърлени искът за главница
над сумата от 3511,59 лева до пълния размер от 3551,57 лева, искът по чл. 86
ЗЗД за сумата над 272,95 лева лихва за забава до пълния размер от 273,54
лева за периода от 15.09.2015г. до 21.11.2016г., както и за сумата от 8,09 лева
лихва за периода от 15.09.2015 г. до 21.11.2016 г. върху главницата за дялово
разпределение, като неоснователни. С решението, изменено по реда на чл. 248
ГПК, е осъдена ответницата да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер от 1223,19 лв.
Решението е постановено при участието на Т.С.“ ЕООД като трето лице
подпомагаща страна, конституирано на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба е подадена от ответницата И.Ц.
Ц., чрез особения представител адв. Н.К., срещу решението, в частта, с
която предявените искове са уважени. Излагат се съображения за неговата
неправилност в обжалваната част, като се сочи, че начислените суми за
1
топлинна енергия не отговаряли на действително потребените стойности.
Сочи се още, че въззивницата нямала качеството потребител на топлинна
енергия и не е доказано, че са налице облигационни отношения между нея и
ищеца. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на
дружеството. Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваната
част и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба не е
подаден от „Т.С.“ ЕАД.
Решението на първоинстанционния съд като необжалвано е влязло в сила в
частта, с която исковете са отхвърлени до пълния предявен размер.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е
правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения
на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора,
въззивният съд намира следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Налице е валидно възникнало договорно правоотношение между страните за
продажба и доставка на топлинна енергия на основание чл. 149 ЗЕ.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
За доказване на твърденията си, че ответницата има качеството клиент на
топлинна енергия дружеството ищец е представило писмени доказателства –
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 46, том V, рег. №
13531, дело № 660/2003 г. по описа на нотариус М.И., рег. № 260 в регистъра
на Нотариалната камара, с който М.М.Х. е продал на И.Ц. Ц., ответница по
делото, процесния топлоснабден имот апартамент № 7, находящ се в гр.
София, район „*******“, ж.к. „******* Доколкото ответницата е собственик
на имота, същата има качеството клиент на топлинна енергия. Възраженията,
че е възможно имотът реално да се ползва от трето лице, което да има
качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката
2
и да дължи заплащане на процесните суми, остават недоказани в процеса,
поради което са и неоснователни.
Не следва да се разглежда заявеното във въззивната жалба възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията. Същото не е
заявено с отговора на исковата молба и е преклудирано на основание чл. 133
ГПК /в тази връзка вж. и т. 4 от тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Неоснователно е и възражението, че начислените суми за топлинна енергия
не отговаряли на действително потребените стойности. По делото са
изслушани заключения по допуснати от първоинстанционния съд съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи. От заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, което въззивният съд кредитира
като компетентно изготвено и обосновано, е видно, че за процесния период
ответницата дължи 3511,59 лв., като в тази връзка вещото лице е взело
предвид изравнителните сметки за процесния период. Посочило е, че на
4.10.2014 г. Т.С.“ ЕООД е пристъпило към преоборудване на процесната
сграда с индивидуални разпределители на уредите за отопление. До
процесния топлоснабден имот не е бил осигурен достъп за смяна на уредите,
съответно в имота са останали старите индивидуални разпределители.
Посочило е, че за периода 2014/2015 г. е начислена служебно топлинна
енергия по максимален специфичен разход за сградата за всички отоплителни
тела в имота. За периода 2015/2016 г. до имота не е бил осигурен достъп и за
отчет, като същият отново е останал със старите индивидуални
разпределители на уредите за отопление. Видно от заключението на вещото
лице, при изчисляване на общото количество топлинна енергия, влязло в
абонатната станция, са извадени технологичните разходи, които остават за
сметка на топлофикационното дружество. В съдебно заседание вещото лице е
посочило, че доколкото ответницата не е осигурила достъп до имота за смяна
на уредите за дялово разпределение и за отчет, за имота е начислявана
топлинна енергия по максимален разход. Заключението на вещото лице е
било прието без възражения от страните. От изложеното следва, че
неоснователно се явява възражението на въззивницата, че не е доказано
реално потребеното количество топлинна енергия за имота. Предвид липсата
на осигурен достъп до имота за подмяна на индивидуалните разпределители
на уредите за отопление и за отчитане на уредите за отоплителен сезон
2014/2015 г. и 2015/2016 г., изчисляването на реално потребената топлинна
енергия е извършено по реда на т. 6.1 и сл. от Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост.
Предвид факта, че изводите на въззивния съд съвпадат с тези на
първоинстанционния по отношение на основателността на исковете,
решението на Софийския районен съд като правилно следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Разноски за въззивното производство не се дължат на въззиваемия, въпреки
че с молба от 17.02.2022 г. е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд отчита обстоятелството, че
същият не е подал писмен отговор на въззивната жалба и негов представител
не се е явил в откритото съдебно заседание, проведено по делото, поради
което искането му е неоснователно.
3
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 79450 от 30.04.2020 г. по гр.д. № 4501/2018 г.
на Софийски районен съд, 37 състав, в обжалваната част, с която е признато
за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.Ц.
Ц., ЕГН **********, дължи на кредитора „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, сумата
от 3511,59 лева за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от 2.02.2016 г. до
изплащане на вземането, 272,95 лева – лихва за забава за периода от
15.09.2015г. до 21.11.2016г., както и сумата от 40,12 – главница за дялово
разпределение.
Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, с която са отхвърлени
исковете до пълния предявен размер.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – Т.С.“ ЕООД,
привлечено от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент
от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4