№ 662
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20221001000506 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби на страните срещу решение № 337
от 30.03.2022г. по т.д. 1893/2021г. по описа на СГС, ТО, VI – 4 състав.
Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД обжалва решение № 337
от 30.03.2022г. по т.д. 1893/2021г. по описа на СГС, ТО, VI – 4 състав, в
частта му, с която е уважен предявеният от ищеца „ФИР” ЕООД иск по чл.
405 КЗ за сумата 74 800 лв. –застрахователно обезщетение за настъпил риск
увреждане на застраховано имущество – лек автомобил марка „Инфинити”
модел „Q 60“, рег.н. ***, в следствие на пожар на 16.06.2021г., ведно със
законните лихви върху главницата считано от 20.09.2021г. до окончателното
изплащане. Жалбоподателят поддържа решението в обжалваната му част да
е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и
материалния закон. Излага съдът необосновано да е приел, че по делото се
установява наличието на застрахователното събитие „пожар“, основавайки се
само на заключението по допуснатата по делото СПТЕ. Сочи с отговора на
исковата молба да е оспорил всички въведени от ищеца твърдения относно
настъпването на застрахователен риск и последният да е трябвало при
1
условията на главно и пълно доказване да установи тези факти. Поддържа
такова доказване да не е проведено. Излага да е налице хипотеза на невярно
декларирани обстоятелства от ищеца, относими към риска, а именно, че е
превозвал леснозапалими вещества, което изключва отговорността на
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа да е
налице изключен риск съобразно клаузата на чл. 9.1.9. от ОУ. По изложените
доводи моли първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде
отменено и постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира присъждане на разноски по делото.
Въззивникът ищец, „ФИР“ ЕООД, обжалва решение № 337 от
30.03.2022г. по т.д. 1893/2021г. по описа на СГС, ТО, VI – 4 състав, в частта
му, с която е отхвърлен предявения от него срещу „ДЗИ - Общо застраховане“
ЕАД иск по чл. 405 КЗ за горницата над сумата 74 800 лв. до сумата 89 760
лв. Поддържа да е неправилен извода на съда, че не следва да бъде начислен
ДДС към определеното обезщетение от 74 800 лв. Излага вещото лице при
разпита му да е заявило, че в определения размер на застрахователно
обезщетени от сумата 74 800 лв. не е включил ДДС, предвид на което и за
действителна стойност на автомобила към датата на застрахователното
събитие следва да бъде приета сумата 89 760 лв., която сума е равна на сумата
74 800 лв. с добавено ДДС. Обосновава тезата си с нормата на чл. 400 КЗ,
съобразно която действителна стойност е стойността, за която може да бъде
закупено имущество от същия вид и качество, а при закупуването на друг
автомобил ищецът ще дължи плащане и на ДДС. По изложените доводи моли
решението да бъде отменено в обжалваната от него част и да бъде
постановено ново, с което искът му да бъде уважен за сумата 89 760 лв.
Претендира присъждане на разноски.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението е правилно по следните доводи:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД и ищеца
„ФИР“ ЕООД е сключен договор за застраховка на имущество с дефиницията
му по чл. 399 КЗ, вр. чл. 343 КЗ по полица № 440120215017876/26.11.2020г.
По силата на последния договор страните са се съгласили ответникът „ДЗИ –
2
общо застраховане“ да носи риска от загуба и увреждане на застрахованото
имущество – лек автомобил марка „Инфинити”, модел „Q 60“, рег.н. ***,
собственост на „ФИР“ ЕООД, при договорен размер на застрахователната
сума от 100 000 лв. и период на покритие от 03.12.2020г. до 02.12.2021г.
Покритите по договора рискове, предвид изрично отразената воля на страните
по договора, са съобразно общите условия на застрахователя по клауза
„Каско+”.
Видно от приложените по делото и безспорно между страните
приложими към процесния договор общи условия на застрахователя ответник
по застраховка „Каско+“ застраховката обхваща рисковете пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС, причинена от рисковете по Раздел II,
чл. 2, включително чл. 2.1.2. пожар вследствие на техническа неизправност,
възникнала по време на движение, покой, включване на двигателя и т.н.
От представеното по делото и неоспорено от ответника писмо от
регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението Радомир“
се установява, че на 16.06.2021г. е възникнал пожар в лек автомобил марка
„Инфинити”, модел „Q 60“, рег.н. ***, в резултат на който автомобилът е
изцяло унищожен, както и че в ликвидирането на пожара е участвал екип на
РСПБЗН – Радомир.
От представеното по делото заявление за изплащане на обезщетение за
вреди на МПС се установява, че описаното от застрахования „ФИР“ ЕООД
застрахователно събитие изцяло съответства на удостоверителния запис по
горецитираното писмо от РСПБЗН - Радомир.
Последният документ – удостоверително писмо от РСПБЗН – Радомир,
е съставен от длъжностни лица в кръга на техните задължения и отразява
възприети от служителите факти относно възникналия пожар и последиците
от същия, предвид на което и се ползва с материална доказателствена сила –
чл. 179 ГПК. В този смисъл и съдържащите се в жалбата на ответника
оплаквания за доказателствена непълнота по делото и недоказаност
настъпването на договорен между страните застрахователен риск – погиване в
резултат на пожар на застрахования автомобил, са напълно несъответни на
доказателствата по делото.
Настъпването на застрахователния риск се доказва и от събраните по
делото САТЕ и СПТЕ, вещите лица по които обосновано от специалните
3
знания, които притежават, дават заключение да възприемат описания в
заявлението за изплащане на щета механизъм за възникване на пожара като
действителен такъв. Изрично вещите лица по комплексната СПТЕ предвид
вида, размерите на вредите, мястото, където е възникнал пожара и др., дават
заключение да отхвърлят версията, че пожарът е възникнал в резултат на
палеж. И напротив, вземайки предвид извършвания дни преди инцидента
ремонт на автомобила от официалния сервиз за този вид автомобили,
приемат, че всеки пропуск при монтажа в процеса на ремонта на всеки един
агрегат или елемент от оборудването на двигателя на автомобила е възможно
да доведе до възникване на пожар. Стъпвайки на известните факти, изготвен
снимков материал и нанесените изменения на остатъците от процесния
автомобил, вещите лица обосноват извода си пожарът да е в резултат от
техническа неизправност на автомобила, да е възникнал в двигателния отсек
и да се е разпространил в останалата част на автомобила.
Страните не са оспорили заключението по СПТЕ и същото като
мотивирано и обосновано се възприема от съда. Последното наред с другите
гореобсъдени доказателства според настоящия състав на съда при условията
на пълно и главно доказване установяват настъпилия в периода на
застрахователното покритие риск – увреждане на застрахованото имущество
в резултат на пожар, възникнал по причина на техническа неизправност на
застрахования автомобил – покрит риск по Радел II, т. 2.1.2. от ОУ към
застрахователния договор.
Вещото лице по АТЕ е дало заключение стойността по средни пазарни
цени към датата на настъпване на увреждането на необходимите средства за
възстановяване на автомобила чрез отстраняване на документираните
увреждания да е в размер, надвишаващ стойността, за която може да бъде
закупен автомобил от същия вид, предвид на което и ремонтът му да е
икономически неизгоден. Стойността по средни пазарни цени/цени на
предлагането му на пазара/ на процесния автомобил към датата на настъпване
на застрахователното събитие съобразно заключението по приетата АТЕ е 74
800 лв., като не са налице запазени части, които да може да бъдат използвани.
По делото са приети и неоспорени голям и малък талон на
застрахования автомобил, от които е видно, че регистриран собственик на
застрахования автомобил е застрахованият „ФИР“ ЕООД.
4
С депозирания писмен отговор ответникът „ДЗИ Общо застраховане“
ЕАД е оспорил иска като поддържа да е налице изключен риск от
застрахователното покритие съобразно чл. 9.1.9. от ОУ, тъй като
застрахованият е обявил на застрахователя обстоятелства, различни от
действително случилото се.
Сочената от ответника разпоредба на чл. 9.1.9. от ОУ предвижда
застрахователят да не предоставя застрахователно обезщетение за щети,
настъпили в резултат на действия на застрахования, които представляват опит
за измама или измама на застрахователя, в това число деклариране на
обстоятелства от застрахования, различни от действително случилото се, или
представяне на документи с невярно съдържание.
Възражението се поддържа и с подадената от ответника въззивна
жалба.
Настоящият състав на съда на първо място намира възражението за
неконкретизирано. Не е ясно какви точно обстоятелства ответникът твърди,
че застрахованият е декларирал, които според него се различават от
действителното застрахователно събитие.
На второ място, по вече изложените доводи на съда сочените
обстоятелства в подаденото от застрахования заявление за щета се покриват
напълно и се доказва да са се осъществили в този им деклариран вид и обем
от представения удостоверителен документ от РСПБЗН – Радомир и от
заключенията по събраните по делото СПТЕ и САТЕ.
И напротив, при доказателствена тежест за въвелата възражението
страна – ответникът, от него не са събрани никакви доказателства в подкрепа
на твърденията му, че застрахованият е декларирал неверни обстоятелства.
С въззивната жалба при условията на настъпила процесуална преклузия
ответникът въвежда твърдение за необявяване от застрахования на
обстоятелства от съществено значение за риска и в частност, че е превозвал
силно запалими вещи. Освен преклудирано, възражението е и неконкретно –
не се посочва точно какви силно запалими вещества се твърди да са
превозвани в застрахования автомобил. Следва да бъде добавено и, че
застрахователят може да се позове на недеклариране на съществено
обстоятелство, само когато е задал за последното въпрос на застрахования,
което не се и твърди. Не е проведено от ответника и доказване, че въведените
5
с възражението факти са реално осъществени и че застрахованият е превозвал
запалими вещества, различни от горивото, с което се движи автомобила, и
останалите течности, необходими за работата на двигателя и другите агрегати
на лекия автомобил.
По горните мотиви на съда за неоснователност на релевираните от
ответника правоизключващи възражения и на основание чл. 405 КЗ с
настъпването на застрахователното събитие за застрахователя възниква
задължението за заплащане на застрахователно обезщетение.
Размерът на същото следва да се определи към момента на реализиране
на застрахователното събитие и е равно на действителния размер на вредите,
причинени на застрахованата вещ – чл. 400 КЗ. Съобразно дефиницията на чл.
400, ал. 2 КЗ за възстановителна се смята стойността за възстановяване на
имущество с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
При кредитиране на заключението по приетата АТЕ размерът на
възстановителната стойност на процесния автомобил е по-голяма от
стойността на самия автомобил по средни пазарни, което определя
процесната щета като тотална по смисъла на чл. 390, ал.2 КЗ.
В случай на тотална щета застрахователят изплаща застрахователно
обезщетение, равно на действителната стойност на автомобила. Определената
действителна стойност на автомобила със заключението по АТЕ е 74 800лв.,
като вещото лице е използвало метода на пазарните аналози, или изследвало е
цени, на които се предлагат автомобили от същия вид и със същите качества –
година на първа регистрация, пробег и т.н., на пазара. Взетите предвид от
вещото лице цени са крайни такива, за които автомобилите ще бъдат
продадени, като при липса на друг запис следва да бъде прието, че или
обявените на пазара цени са с вкл. ДДС, или ДДС не се дължи, тъй като
предлаганата с офертата продажба не е облагаема доставка по смисъла на
ЗДДС. В този смисъл обоснован е изводът на вещото лице и на
първоинстанционния съд, че върху така определената средна цена, за която
може да бъде закупен автомобил от същия вид и със същите характеристики
като застрахования не следва да бъде начисляван допълнително ДДС. По тези
мотиви и изложените в жалбата на ищеца доводи, че следва определената от
вещото лице пазарна цена да бъде увеличена с 20% по причина на дължим
6
ДДС, е неоснователен.
По изложените доводи изводите на двете инстанции съвпадат и
първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено като правилно на основание чл. 272 ГПК.
При този изход на спора и двете страни нямат право на сторените
разноски пред въззивния съд по въззивните им жалби.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 337 от 30.03.2022г. по т.д. 1893/2021г. по
описа на СГС, ТО, VI – 4 състав, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, която е
уважен предявеният от ищеца „ФИР” ЕООД, ЕИК *********, срещу „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, иск по чл. 405 КЗ за сумата 74 800
лв. – застрахователно обезщетение за настъпил риск увреждане на
застраховано имущество – лек автомобил марка „Инфинити”, модел „Q 60“,
рег.н. ***, в следствие на пожар на 16.06.2021г., ведно със законните лихви
върху главницата считано от 20.09.2021г. до окончателното изплащане, и е
отхвърлен иска за горницата над сумата 74 800 лв. до сумата 89 760 лв.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7