Р Е Ш Е Н И Е
Номер 27.08.2020 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. С.З. Търговско отделение
На 01.07. 2020 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от
съдията ТРИФОНОВА
Търг.д. № 276 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази:
Предявени са
искове с правно основание по чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 и сл.
от ЗЗД.
В исковата
молба се посочва, че Б.Ф.Е. и А. З.З. са внуци на починалата, вследствие на ПТП
А.И.С., на 56 години.
Изложени са
обстоятелства, че на 20.08.2015 г. около 07.00 ч., по път ПП І-6, км 294, в
района между разклоните за с. А. и с. Д.С. се движил л.а. „Деу Леганца“ с peг.
№ ***, управляван от водача С.Г.З., която нарушила правилата за движение по
пътищата, като загубила контрол над управляваното МПС и навлязла в лентата за
насрещно движение, при което реализирал челен удар с движещия се правомерно в
собствената си лента за движение л.а. „Мерцедес“ с peг. № ***, управляван от
водача А.И.С.. Вследствие на челния удар между двете МПС-та на място е починал
водача на л.а. „Мерцедес“ с peг. № *** А.И.С. на 56 години.
По случая са
образувани ДП № 1158/2015 по описа на РУП, гр. Казанлък и пр. пр. № 3006/2015
по описа на ОП-С.З.. Воденото наказателно производство по НОХД № 115/2016 г. е
приключило с влязла в сила присъда № 26/20.06.2016 г. по описа на Окръжен съд -
гр. С.З., с която водачът на увреждащия автомобил е признат за виновен по
повдигнатото обвинение на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. е чл. 342, ал.
1 от НК.
В тази
връзка, предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК, по делото е доказано
извършеното деяние, неговата противоправност, вината на дееца и съставомерния
противоправен резултат, настъпил в причинна връзка с извършеното деяние. В хода
на наказателното производство е установено, че основна причина за настъпване на
процесното ПТП е виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна
на водача С.Г.З.. С действията си същата грубо е нарушила основни правила за
движение по пътищата, а именно: чл. 16, ал. 1 от ЗДвП /На пътно платно с
двупосочно движение на водачите е забранено: когато платното за движение има
две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
освен при изпреварване или заобикаляне/ - водачът Златева е навлязла в лентата
за насрещно движение, и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП /Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват/ - водачът
Златева не е упражнила достатъчен контрол върху управляваното от нея МПС, като
с деянието си по непредпазливост е причинила смъртта на А.И.С..
Твърди се,
че за увреждащия автомобил „Деу Леганца“ с peг. № ***, управляван от водача С.Г.З.
има сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД “Б.“ АД - гр. С.,
застрахователна полица № 02115000041439/15.12.2014 г., валидна от 10.01.2015 г.
до 10.01.2016 г. Посочено е, че по силата на този договор, застрахователят
покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях
неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, в размер на 2 000 000 лв., по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2015 г.
В конкретния
случай, ищците сочат, че са предявили претенцията си за изплащане на
обезщетение пред ЗД “Б.“ АД и са представили всички документи, с които
разполагат. По случая са заведени преписки, по които застрахователят е отказал
да изплати обезщетение. Считат, че в случая са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ЗД “Б.“ АД.
Посочва се,
че ищецът Б.Ф.Е. е внук на загиналата А.И.С. и че между тях е съществувала
много силна връзка, характеризираща се с изключителна близост, обич, уважение,
взаимна привързаност и подкрепа, поддържали са близки отношения. Твърди се, че
изключително тежко преживява смъртта на неговата баба, която се е грижела за
него. Загубата на баба му се отразява изключително зле на здравословното и
психическото му състояние. Моралните страдания, претърпяната скръб от
невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще го съпътстват през целия му
живот.
Посочва се,
че А. З.З. е внучка на загиналата А.И.С. и че между тях е съществувала много
силна връзка, характеризираща се с изключителна близост, обич, уважение,
взаимна привързаност. А. З. изключително тежко преживява смъртта на нейната
баба, която е полагала грижи за нея. Невъзвратимата и нелепа загуба на нейната
баба се отразяват изключително тежко на емоционалното й състояние, не може да
приеме и преодолее случилото се, мъката й е огромна.
Ищците
посочват, че причинените им болки и страдания следва да бъдат компенсирани.
Заявено е, че безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и
съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да замести
накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от причинената смърт. Сочат, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел
да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки,
страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.
Наведени са
доводи, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача на
увреждащия автомобил С.З., а за причинените от него вреди отговаря ответникът
по делото ЗД “Б.“ АД. В случая са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ЗД “Б.” АД за причинените неимуществени вреди на ищците,
поради което за последните е налице правен интерес да искат от съда определяне
на справедлив размер на дължимото обезщетение. Изложено е, че предявените
искове са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед
действително претърпените болки и страдание от причинената смърт, а от друга
страна с лимита, до който ответникът отговаря и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Молят съда
да постанови решение, с което да приеме, че предявените граждански искове са
основателни и доказани по размер, и да се осъди ответника ЗД “Б.“ АД да заплати
на Б.Ф.Е. и А.З.З. сума в размер на по 30 000 лева за всеки един от тях,
представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на
тяхната баба А.И.С..
Претендират
законна лихва върху всяка една от сумите от 28.08.2015г. – датата, на която
изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното
изплащане на сумите.
Молят да им
се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание
чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА с ДДС, като молят да се счита настоящата молба за
списък на разноски.
В законния
срок ответникът е депозирал отговор на
исковата молба.
Счита подадената искова молба за нередовна, а
предявените искове по същество за неоснователни, необосновани, недоказани и
прекомерно завишени по размер, поради което оспорва изцяло ищцовите претенции
(главни и акцесорни искове), както по основание, така и по размер, както и
изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Излага
следните съображения:
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 20.08.2015год. около
07.00ч. по път ПП I -6, километър 294, в района между разклоните за с. А. и с. Д.С.
се движил лек автомобил „Деу Леганца" с peг. № СТ 67 48 АК, управляван от
водача С.Г.З., която нарушила правилата за движение по пътищата, като загубила
контрол над управляваното МПС и навлязла в лентата за насрещно движение, при
което реализирала челен удар с движещия се правомерно в собствената си лента за
движение лек автомобил „Мерцедес" с peг. № ***, управляван А.И.С..
Вследствие на челния удар между двата автомобила, на място починал водачът на
лек автомобил „Мерцедес" - А.И.С., на 56 години. Сочи се, че загиналата
при ПТП е баба на ищците Б.Ф.Е. и А.З.З..
В молбата се
заявява, че с Присъда № 26 от 20.06.2016год., постановена по НОХД № 115 по
описа на Окръжен съд – С.З. за 2016 год., влязла в законна сила, водачът на
лекият автомобил „Деу Леганца" с peг. № СТ 67 48 АК - С.Г.З. е призната за
виновна за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
В исковата
молба се посочва, че между ищците и починалата - тяхна баба имало изключително
силна емоционална връзка, която се характеризирала с изключителна близост,
обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Ищците изключително тежко
преживявали смъртта на тяхната баба, която им се отразявала изключително зле на
здравословното и психическо състояние. Твърдяло се, че скръбта на ищците от
загубата на баба им е огромна и неописуема и ще ги съпътства през целия им
живот.
Изложеното е
дало повод ищците да искат Окръжен съд - С.З. да осъди ЗД „Б.“ АД да заплати
сумата от по 30 000 лева за всеки един от тях, обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба А.И.С..
Посочено е,
че се претендира законната лихва от 28.08.2015год. - датата, на която изтича
срока по чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 430, ал. 1 КЗ до окончателното изплащане на
присъдените суми.
Според
ответника, исковата молба не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК
- не са
посочени от ищците банкови сметки или друг начин за плащане (поне в преписа на
ИМ, с който разполага).
Моли, да се
укаже, с нарочна молба, с копие и за ответника, да бъдат представени банкови
сметки на ищците или да се посочи друг начин на плащане.
Счита, че
исковата молба е нередовна - не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т.
5 ГПК, поради което моли, съдът да остави производството по делото без движение,
по следните съображения:
Твърди, че
петитумът на исковата молба е неясен - нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК.
Посочва се, че се иска от съда да осъди ЗД „Б." АД да заплати на Б.Ф.Е. и А.З.З.
сума в размер на 30 000 лева за всеки един от двамата ищци. От друга страна се
искало въпросните суми да бъдат присъдени на ищците като обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра и баба А.И.С..
Твърди, че в конкретния случай е вън от съмнение, че пострадалата А.С. не може
да бъде едновременно и сестра и баба на ищците, което обстоятелство внасяло
неяснота в основното искане, очертано в исковата молба. Поради неясното
формулиране на петитума на исковата молба, ответникът не можел да упражни
правото си на защита в процеса.
Моли, да се
остави исковата молба, без движение, като се укаже на ищцовата страна да
формулира ясен петитум.
Ответникът
взема следното становище по допустимостта на исковата молба:
Посочва, че
с ТР № 1/21.06.2018год. по тълкувателно дело № 1/2016год. на ОСНГТК на ВКС, е
разширен кръгът от лицата, които са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Въз
основа на това Решение, във връзка с чл. 493а, ал. 4 КЗ като сестра на
пострадалото лице, ищците по делото твърдят, че са активно легитимирани да
предявят иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от смъртта на
тяхната баба.
Представените
към исковата молба документи и съобразно постановките на ТР № 1/21.06.2018год.
по тълкувателно дело № 1/2016год. на ОСНГТК на ВКС позволяват да се направи
извода, че ищците са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение,
поради което искът е допустим.
Предявеният
иск е неоснователен, необоснован и недоказан, прекомерно завишен по размер,
поради следните съображения:
Исковата
молба е неоснователна. Счита, че не е налице материална легитимация на ищците
да получат обезщетение за неимуществени вреди. Намира, че възможността за
обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1961год. и ППВС № 5/1969год.
се допуска само като изключение, когато болките и страданията от смъртта на
близкия родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
Оспорва
съществуването на трайна и дълбока връзка между ищците и починалата и в тази
връзка, че са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални
болки и страдания, които да подлежат на обезщетяване по правилото на чл. 52 ЗЗД.
Твърди, че
за ищците не са настъпили вреди от смъртта на А.И.С., който да подлежат на
обезвреда. Поради това и твърди, че първите нямат качеството на увредени лица
по смисъла на Кодекса за застраховането. Вредата, като елемент от фактическия
състав на деликта, подлежи на доказване и не се предполага на база твърдени
родствени връзки.
Предвид
това, заявява, че оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена
връзка с транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и
проявление, твърденията за периода, през който са търпени,
като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция.
Оспорва
размера на предявените искове за неимуществени вреди, като счита същите за
недължими, респ. за прекомерни и намиращи се в противоречие с принципа за
справедливост, проглА. в чл. 52 ЗЗД, включително противоречащ на § 96. (1) от
Преходните и Заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на
Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 101 от 2018год., в сила от 07.12.2018год.),
във вр. с чл. 493а, ал. 4 КЗ.
Излага
аргументи, че съгласно ал. 1 от чл. 493а. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2018год., в
сила от 07.12.2018год.) от КЗ в случаите на смърт на пострадалото лице се дължи
обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице, а съгласно ал. 2
на същия член комисията, министърът на здравеопазването и министърът на труда и
социалната политика приемат съвместна наредба за утвърждаване на методика за определяне
размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията
за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на
пострадало лице. В следващата ал. 4 на чл. 493а КЗ изрично е посочено, че
когато по изключение друго лице, извън лицата по ал. 3, каквито са ищците по
настоящето дело, претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на
пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо
да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката,
утвърдена с наредбата по ал. 2.
Съгласно §
96. (1) от Преходните и Заключителни разпоредби към закона за изменение и
допълнение на Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 101 от 2018год., в сила
от 07.12.2018год.) до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5 000 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и чл. 493а, ал. 4 КЗ и § 96 от ДР от Кодекса за
застраховането и предвид липсата на влязла в сила наредба размера на
неимуществените вреди, съответно дължимото обезщетение се определя от съда по
справедливост, но в определените рамки до 5 000 лева.
Дори и в
тези рамки, ответникът счита, че обезщетението, не отговаря на действителната
вреда, като е прекомерно и не се подкрепя от фактическата обстановка,
представените доказателства по делото и не съответства с принципа за
справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД и неблагоприятните последици за ищците от
настъпилата в следствие на пътнотранспортно произшествие смърт на пострадалото
лице.
Посочва, че
c TP № 1/21.06.2018год. по тълкувателно дело № 1/2016год. на ОСНГТК на ВКС, е
разширен кръгът от лицата, които са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, посочени
в Постановление № 4 от 25.V.1961год. и Постановление № 5 от 24. ХІ.1969год. на
Пленума на Върховния съд (родители, деца, съпруг и лице във фактическо
съжителство) и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Счита,
че като внуци на пострадалото лице, ищците по делото са активно легитимирани да
предявят иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от неговата
смърт, но от самите твърдения в исковата молба не може да се направи извод, че
отношенията между починалата и ищците са се характеризирали с особена
зависимост и силна връзка, която да е прекъсната с нейната смърт. Според
ответника, обезщетение в настоящия случай не се присъжда при доказана родствена
връзка, а точно обратното при доказана трайна и особено дълбока, близка и
емоционална връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди,
както и на естеството и продължителността на търпените болки и страдания.
Оспорва
наличието на силна и дълбока емоционална връзка между ищците и пострадалото
лице, която да е прекъсната с причинената смърт. Твърди, че не са налице
сериозни по интензитет и продължителност болки и страдания, предполагащи възможност
да се установи наличие на оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие между ищците и пострадалата. Счита, че
претенциите на ищците не отговарят на тези критерии, впрочем заложени като
фундамент в цитираното по - горе тълкувателно решение. Оспорва наличието на
трайна и дълбока емоционална връзка на ищците с починалата, както и че първите
действително са претърпели сериозни по интензитет и продължителност морални
болки и страдания - неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат
обезщетени.
Посочено е,
че към датата на смъртта на А.И.С. първият ищец - Б.Ф.Е. е бил на 17 години, а
вторият ищец - А. З.З. е била на изключително малка възраст - 6 години.
Възраст, на която към дата на ПТП са били двамата ищци, сама по себе си не
предполага и не може да обоснове всички изложени твърдения в исковата молба.
Поради характерното за възрастта им към момента на смъртта на тяхната баба,
интелектуално и волево съзряване те не са разбирали значението на случилото се
и не са съзнавали тежките последици от това, обстоятелство особено важимо за А.
З.З.. Счита, че твърдения, за изключителна близост и грижи в детските години,
не могат сами по себе си да обосноват основателността на исковите претенции.
Счита също така, че трагичното събитие с течение на годините ще избледнее далеч
по-лесно в психиката на млад човек; каквито са двамата ищци. Още повече, следва
да се отчете факта, че животът на ищците по никакъв начин не е обвързан с настъпилите
обстоятелства с техния родственик.
Изложени са
доводи, че връзката, която е предмет на обсъждане на Тълкувателно решение № 1
от 21.06.2018год. по Тълкувателно дело № 1/2016год. ОСНГТК на ВКС предполага
оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и
доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост. Тези
обстоятелства, както и действителното съдържание на отношенията между
пострадалата и търсещите обезщетение са в доказателствена тежест на ищците и
подлежат на пълно и главно доказване в хода на производството и не се
предполага и не е достатъчна само формалната връзка на родство и/или изложени
твърдения в тази насока.
Ответникът
сочи, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава
възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не
може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието
справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
при определяне от съда размера на обезщетението. При определяне на обезщетението
съдът следва да отчете още един фактор, а именно - конкретните икономически
условия към момента на увреждането (решение на ВКС 83-2009-ІІ т.о. по търговско
дело 795/2008г. и решение 1-2012-ІІ т.о. по т.дело 299/2011г., с което ВКС се е
произнесъл с решение постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
С оглед
твърденията по основанието на предявените претенции и предвид приложените
доказателства поддържа, че претендираните от ищците парични суми са в
изключително завишен размер, за да доведат до репариране на нематериални вреди
в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. Претенциите на
ищците надхвърлят значително дори максималните стойности на обезщетенията за
подобен род вреди, които се присъждат съгласно актуалната съдебна практика, колкото
и към момента да не е формирана като константна.
На
самостоятелно основание поддържа, че исковите суми са прекомерни.
В случай, че
се приеме, че предявените искове за заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди са доказани по своето основание, то заявява, че прави и
възражение за прекомерност на претенциите.
Оспорва
изцяло исковете за присъждане на лихва по претенциите за неимуществени вреди -
като неоснователни, по съображенията за неоснователност на главните искове.
На
самостоятелно основание оспорва акцесорният иск за присъждане на лихва като
недължим, като се позовава на изтекла давност.
Ответникът
моли, съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявения
иск като неоснователен и недоказан.
Алтернативно
моли, в случай, че се счете за основателна исковата претенция на ищците, то да
се намали размера на претендираното обезщетение, тъй като претендирания размер
не кореспондира с принципа на справедливостта, установената съдебна практика и
законовите разпоредби. Включително, моли, да се отчете и степента на
съпричиняване на вредоносния резултат.
При
положение, че настоящият съдебен състав, намери за установено наличието на
твърдените неимуществени вреди, ответникът моли, да се определи размера на
дължимото обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ и § 96. (1)
от Преходни и Заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на
Кодекса за застраховането (обн. - ДВ, бр. 101 от 2018год., в сила от
07.12.2018год.), и се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост
заложен в чл. 52 ЗЗД като вземе предвид съпричиняването от страна на
пострадалото лице.
Моли, да се
осъди ищцовата страна да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Б.“
АД всички съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар
свързани с настоящото исково производство.
Моли, в
случай, че частично се уважат исковите претенции, да му се присъдят съдебни и
деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар съразмерно на
отхвърлената част от иска.
По делото е
постъпила допълнителна искова молба
(молба), с която ищците вземат становище по възраженията на ответника.
Считат, че
са неоснователни изложените от ответното дружество доводи за нередовност на
исковата молба на основание чл.127, ал. 4 от ГПК, поради непосочване на банкова
сметка.
***, че
действително в чл.127, ал.4 от ГПК е въведено изискване за представяне на
банкова сметка ***, но следва да се обърне внимание, че законът не свързва
неизпълнението на това изискване с никакви последици. Посочва се, че в чл.129,
ал. 1 от ГПК са уредени последиците от нередовност на исковата молба и изобщо
не са предвидени такива при неизпълнение на ал. 4 на чл. 127 ГПК. Освен това,
ответникът до настоящия момент не предлага плащане на обезщетение.
Считат, че
исковата молба не е нередовна и поради твърдяното друго основание на ответника
- чл.127, ал.1, т,5 от ГПК. Ясно било в какво се състои искането. Уточняват, че
поради печатна грешка е написано „сестра“. Посочват, че от обстоятелствената
част на исковата молба е видно, че ищците са внуци на починалата, а в петитума
се претендира обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на
тяхната баба А.И.С..
Оспорват
всички възражения на ответника като незаконосъобразни, неоснователни и
недоказани.
Неоснователно
ответникът оспорвал материалноправната легитимация на ищците.
Сочат, че
към исковата молба са представили писмени доказателства, установяващи
твърденията в тази връзка, както и са поискали събирането на гласни доказателства
в тази насока - разпит на двама свидетели.
Считат, че е
неоснователно възражението на ответника по отношение настъпилите вреди за
ищците, както и неоснователно същият оспорва размерите на обезщетения за
причинените им неимуществени вреди следствие смъртта на тяхната баба при
процесното ПТП.
Предявените
искове за неимуществени вреди са съобразени от една страна с принципа за
справедливост, с оглед причинените такива на ищците следствие смъртта на
тяхната баба следствие настъпилото ПТП, а от друга страна - с броя на
пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за 2015 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Всички
описани в исковата молба морални страдания, техния интензитет и проявление при
ищците са настъпили следствие смъртта на баба им при процесното ПТП.
Оспорването на ответника на причинно-следствената връзка между настъпилите
вреди за тях и настъпилата смърт на тяхната баба следствие ПТП, е
неоснователно.
Заявяват, че
е неоснователно и оспорването на съществувалата между ищците и починалата им
баба следствие процесното ПТП силна и дълбока емоционална връзка, като
посочват, че за доказването на изложените по - горе обстоятелства, с исковата
молба са направили доказателствено искане - разпит на двама свидетели.
Във връзка с
възражението на ответника за заплащане на суми в размер до 5 000 лв.,
ищците считат, че същото искане е неоснователно, незаконосъобразно по следните
съображения: Процесното ПТП е настъпило на 20.08.2015 г., на територията на РБ
и по силата на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за
застраховането /в сила от 01.01.2016 г./, за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, какъвто е и процесният
случай, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ
бр. 102 от 29.12.2015 г./, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на КЗ, каквито данни няма. В тази връзка при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение, са приложими единствено нормите на част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, които не предвиждат лимит на
обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в §27 ал. 1 т. 2 от ПЗР
на КЗ (отм.) - за всяко събитие при две или повече пострадали лица до 5 000 000
лв. Според ищците, не следва да се вземат предвид и твърдяните от ответника
размери, § 96. ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.). Дори да се
приемело, че тази разпоредба е приложима за всички претенции, предявени след
21.06.2018 г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е
възникнало застрахователно събитие, следвало да се има предвид, че тази
разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума
от посочените в чл.1. параграф 2 от Втора директива 84/5. кодифицирана с
Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009
година относно застраховката Гражданска отговорност, чиито чл.9. ал.1 предвижда
следните минимални суми: в случай на телесно увреждане - минимална застрахователна
сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от
броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди - 1 006 000 EUR за
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
Заявено е,
че при констатиране на това противоречие между европейското и националното
право следва съдът, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното
право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните
субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното
право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват
общностната правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква
отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.
В тази връзка,
според Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats
(Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3,
параграф 1 от Директива 72/166 и чаен 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива
84/5, не допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2
от Втора директива 84/5.
Съобразно
разпоредбата на чл.633 от ГПК решенията по преюдициални запитвания са
задължителни за всички съдилища и учреждения в РБ.
Във връзка с
изложеното по-горе и при зачитане горните актове и решения, за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, съобразен с
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период -
август 2015 г., които съгл. §27 ал. 1 т. 2 от ПЗР на КЗ са: за всяко събитие
при едно пострадало лице на 2 000 000 лв.
Считат, че е
неоснователно твърдението на ответника за недължимост на лихви за забава.
Излагат
доводи, че задължението на застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от
ЗГО на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2 от КЗ /отм./ е
предвидено, че застрахователят заплаща и лихви за забава и разноски когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. В случая е
застрахована отговорността на деликвента и за причинените от него вреди
отговаря застрахователя по силата на сключения между тях застрахователен
договор, следователно ответникът дължи плащане на това, което деликвента дължи.
Отговорността на застрахователя се намира във функционална връзка с
отговорността на деликвента и покрива неговата отговорност в пълен обем.
Заявено е,
че въпреки, че в отговора на исковата молба ответното дружество не навежда
доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, същото
прави искане при определяне на справедлив размер на обезщетенията да се вземе
предвид съпричиняването от страна на починалата. Дори и да има възражения на
ответното дружество за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, каквито няма в отговора на исковата молба, ищците
заявяват, че същите са неоснователни.
С оглед
обстоятелството, че ответното дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица „Гражданско
отговорност“ за увреждащия лек автомобил, молят на основание чл.146, ал.1, т.4
от ГПК, да се обяви това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от
доказване.
Правят възражение
за недължимост на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, респ. на
прекомерност на претендираните от ответника разноски.
Ответникът е
депозирал допълнителен отговор, с
който поддържа всички възражения относно неоснователността на предявените искове.
Счита последните за неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно
завишени по размер.
Оспорва
изцяло ищцовите претенции, както по тяхното основание, така и по размер, както
и изложените в допълнителната исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Изцяло
поддържа изложените в отговора на исковата молба твърдения и оспорвания.
Счита, че
предявените по настоящото дело претенции за неимуществени вреди от по 30 000
лева за всеки един от двамата ищци са завишени с оглед обществените критерии за
справедливост. Подобен висок размер на обезщетението за неимуществени вреди се
отклонява от обичайно присъжданите обезщетения по аналогични случаи и не е
съобразен с характера на търпените - неимуществени вреди от смърт на
родственик.
Поддържа
направеното с отговора на исковата молба оспорване на размера на предявените
искове за неимуществени вреди, като счита същия за недължим, респ. за
прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, проглА. в чл. 52 ЗЗД,
включително противоречащ на § 96. (1) от Преходните и Заключителни разпоредби
към закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр.
101 от 2018год., в сила от 07.12.2018год.), във вр. с чл. 493а, ал. 4 КЗ.
Съгласно § 96. (1) от Преходните и Заключителни разпоредби към закона за
изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (обн. ДВ, бр. 101 от
2018год., в сила от 07.12.2018год.) до влизането в сила на наредбата за
утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ се определя в размер до 5
000 лева. Посочва, че подробни доводи във връзка с това оспорване е изложил в
отговора на исковата молба.
Излага
аргументи, че с ТР № 1/21.06.2018год. по тълкувателно дело №1/2016год. на
ОСНГТК на ВКС, е разширен кръгът от лицата, които са материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961год. и Постановление № 5 от 24.
ХІ.1969год. на Пленума на Върховния съд (родители, деца, съпруг и лице във фактическо
съжителство) и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Сочи,
че от твърденията в исковата молба не може да се направи извод, че отношенията
между починалата и ищците са се характеризирали с особена зависимост и силна
връзка, която да е прекъсната с нейната смърт. Обезщетение в настоящия случай
не се присъжда при доказана единствено родствена връзка, а точно обратното,
такова е възможно само при доказана трайна и особено дълбока, близка и
емоционална връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди,
както и на естеството и продължителността на търпените болки и страдания.
Оспорва
наличието на силна и дълбока емоционална връзка между ищците и пострадалото
лице, която да е прекъсната с причинената смърт. Твърди, че не са налице
сериозни по интензитет и продължителност болки и страдания, предполагащи
възможност да се установи наличие на оправдани очаквания за взаимна грижа и
помощ, за емоционална подкрепа и доверие между ищците и пострадалата. Счита, че
претенциите на ищците не отговарят на тези критерии. Оспорва размера на
предявените искове за неимуществени вреди, като счита същите за прекомерни и в
противоречие с принципа за справедливост, проглА. в чл.52 ЗЗД. Счита, че
предявените по настоящото дело претенции за неимуществени вреди са завишени с
оглед обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е
настъпило твърдяното ПТП. Според ответника, обезщетенията, които се
претендират, не отговарят на действителната вреда, като са прекомерни и не се
подкрепят от фактическата обстановка, представените доказателства по делото и
не съответстват с изискването за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, трайната
съдебна практика и неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно
произшествие за ищците. Изложено е, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго
възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна.
Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Ответникът счита, че
при определяне на обезщетението съдът следва да отчете още един фактор, а
именно - конкретните икономически условия към момента на увреждането. С оглед
твърденията по основанието на предявените претенции и предвид приложените
доказателства поддържа, че претендираните от ищците парични суми от по 30 000
лева за всеки един, са в изключително завишен размер, за да доведат до
репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е
изискването на закона.
Оспорва
изцяло иска за присъждане на лихва по претенциите за неимуществени вреди - като
неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
На
самостоятелно основание оспорва акцесорните искове за присъждане на лихва като
недължими, като се позовава на изтекла давност.
Моли, съдът
да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от Б.Ф.Е. и З.С.З.,
родител и законен представител на А. З.З. искове като неоснователни и
недоказани.
Алтернативно,
моли, в случай, че счете за основателни исковите претенции на ищците, то да
намали размерите на обезщетенията, тъй като претендираните размери не
кореспондират с принципа на справедливостта, установената съдебна практика и
законовите разпоредби.
При
положение, че настоящият съдебен състав, намери за установено наличието на
твърдените неимуществени вреди, ответникът моли, да се определи размера на
дължимите обезщетения съгласно разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ и § 96. (1)
от Преходни и Заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на
Кодекса за застраховането (обн. - ДВ, бр. 101 от 2018год., в сила от 07.12.2018год.)
и се съобразите с принципа на съразмерност и справедливост заложен в чл. 52 ЗЗД.
Моли, да се
осъдят ищците да заплатят на ответното застрахователно дружество всички съдебни
и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар свързани с настоящото
исково производство.
Моли, в
случай, че частично се уважат исковите претенции, да му се присъдят съдебни и
деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
Безспорно е
установено, че на 20.08.2015 г. около 07.00 ч., по път ПП І-6, км 294, в района
между разклоните за с. А. и с. Д.С. се движил л.а. „Деу Леганца“ с peг. № ***,
управляван от водача С.Г.З., която нарушила правилата за движение по пътищата,
като загубила контрол над управляваното МПС и навлязла в лентата за насрещно
движение, при което реализирала челен удар с движещия се правомерно в
собствената си лента за движение л.а. „Мерцедес“ с peг. № ***, управляван от
водача А.И.С.. Вследствие на челния удар между двете МПС-та на място е починал
водача на л.а. „Мерцедес“ с peг. № *** А.И.С. на 56 години.
С влязла в
сила присъда № 26/20.06.2016 г. постановена по НОХД № 115/2016 г. по описа на
Окръжен съд - гр. С.З. подсъдимата Стела
Генчева Златева е призната за виновна в това, че на 20.08.2015 г.
по ПГМ - 6, км.295+500, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Деу Леганца" с рег.№ ***, е нарушила правилата за
движение по Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 16, ал. 1 т. 1 от ЗДвП "На пътно платно с двупосочно
движение на водачите; е забранено: когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне" - водачът Златева е навлязла в лентата за
насрещно движение, и чл.20, ал. 1 от ЗДвП - "Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" -
водачът Златева не е упражнила достатъчен контрол върху управляваното от нея
МПС, като с деянието си по непредпазливост е причинила смъртта на А.И.С., ЕГН **********,
поради което и на основание чл.343, ал.1, б."в", вр. с чл.342, ал.1
от НК и чл.54 от НК е осъдена на две години „лишаване от свобода, като на
основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението
на така наложеното наказание, лишаване от свобода на подсъдимата Стела Генчева Златева с изпитателен
срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Безспорно е,
че към датата на ПТП – 20.08.2015 г. за управляваното от С.Г.З. моторно
превозно средство - лек автомобил, „Деу Леганца“ с peг. № *** е била налице
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД “Б.“
АД, по застрахователна полица №
02115000041439/15.12.2014 г., валидна от 10.01.2015 г. до 10.01.2016 г.
Ищците са
предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД “Б.“ АД на
17.01.2019 г., като ответното дружество
е завело преписки, по които застрахователят е отказал да изплати обезщетение.
По делото са
събрани гласни доказателства.
Свидетелката
П.Р.Г. е била клА. ръководител на Б., от пети до дванадесети клас. Познава и А.
от училище. Запознала се е с бабата на Б., А. на първия учебен ден в пети клас.
Бабата се е грижела за тях, живеели са в едно домакинство. Посочва, че била
като втора майка за Б., тъй като неговите родители са разведени и по онова
време не са живеели заедно с него, майка му е била на работа в чужбина, а баща
му е работел някъде по морето. Бабата се е грижела за тях, тя ги е възпитавала
- гледала е и голямата дъщеря на З. А.. Свидетелката познава починалата като
сериозен човек, нейната дума се е чувала, ползвала се е с уважение и любов от
страна на внуците си, била е строга, но справедлива жена. С майката на Б. се е
запознала след инцидента, тъй като на родителски срещи е ходила винаги А.. Б.
след като е научил за инцидента е изпаднал в емоционална криза, депресия,
плачел е. Като се е върнал в училище е споделял, много тежко го е преживявал,
винаги като е ставало въпрос за баба му се е разстройвал, казвал е че баба му
много е щяла да се гордее с него, че е завършил. След това са го приели
студент. Според свидетелката Б. тъгува за баба си, мъчно му е, тъй като те са имали много
по-близки отношения с бабата отколкото с майката. След като се е върнал в
училище, в средата на 11 клас си е намалил успеха, бил е разсеян, в училище
като е ставало въпрос за баби, за дядовци, за внуци си е личало, че има тъжен
поглед. Свидетелката продължава да се чува с Б., въпреки че вече не му е
учителка, според нея все още му е тежко, мъчно му е за баба му. Още като е бил
в началния курс майка му е работела в чужбина. Свидетелката изобщо не е виждала
майката, като шест години и половина е контактувала само с бабата.
Свидетелката
Н.Ф.К., познава майката и бащата на А., както и майката на Б.. Познава и
починалата А., тъй като е водела всяка сутрин А. на детска градина и вечер я е
прибирала. А. е приятелка с детето на свидетелката и когато е идвала на гости
при тях е споделяла, че й е мъчно за баба й и когато направят нещо за хапване,
тя е казвала „и моята баба правеше
така”. Според свидетелката на детето много му е мъчно за баба му,
постоянно говори за нея. Според свидетелката бабата А., А. и нейните родители
са живеели в една къща, като родителите на детето са били в чужбина, ходели да
работят там и се връщали, като през това време бабата гледала А.. Бабата е
идвала почти на всички тържества на детето, когато родителите ги е нямало,
бабата е взимала отношение за възпитанието й и за всичко, като тя се е грижела
доста добре за детето. Тъй като детето на свидетелката и А. са съученици, тя
доста често я вижда, като си взема детето от училище и когато идва у тях. Натъжавала
се като стане въпрос за баба й и след катастрофата е по - мълчалива, по
затворена.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл.
380.
В случая,
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 20.08.2015 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение
да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица,
се установява от представената по делото застрахователна полица №
02115000041439/15.12.2014 г., валидна от 10.01.2015 г. до 10.01.2016 г. в ЗД „Б.” АД.
На следващо
място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото е безспорно
установено, че смъртта на А.И.С. се намира в пряка и непосредствена причинна
връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил – С.Г.З., което е установено с влязла в сила присъда №
26/20.06.2016 г. постановена по НОХД № 115/2016 г. по описа на Окръжен съд -
гр. С.З., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226 от КЗ /отм./ следва да бъде ангажирана, като
предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
От
представените по делото доказателства е безспорно установено, че ищците са
внуци на починалата А.И.С., като Б.Ф.Е. е син на дъщеря й Атидже Смайл З., а А.
З.З. е дъщеря на сина й З.С.З..
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
Основен
спорен момент по делото е дали ищците имат качеството на пострадали от
процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока, съдът съобразява
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г.
на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се посочва, че "от гледна точка
на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен
кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет
и продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца).
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД."
С
горепосоченото Тълкувателно решение обаче не се дава неограничена възможност за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и на всички близки на
починалия, които страдат от смъртта. Смисълът на тълкувателното решение е
изрично поставеното в него изискване за изключение, породило връзка, трайна и
дълбоко емоционална, отличаваща се от обичайните. Това изключение налага тези
случаи - за разлика от обичайните житейски ситуации, ищецът да е най-близкия
или сред най-близките на починалия, а не съпруга, низходящите или възходящите
му. Такова изключение напр. ще е налице, ако починалият е нямал друго семейство
освен ищците и заедно, споделяйки едно домакинство, са изградили отношения,
заместващи тези между най-близките - съпруг, низходящи, възходящи. Т. е., дори
ищецът да не са сред най-тесния родствен кръг следва да се установи, че на
практика са били най-близките хора на починалия, поради което и е справедливо
да бъде обезщетен вместо или заедно с тях. Възможно е напр. поради определени
житейски обстоятелства братя и сестри да са изградили отношения, сходни на тези
между най-близки кръвни роднини (останали без родители, споделяли трайно общо
домакинство, при взаимна помощ и грижа).
В
настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели, които съдът възприема
изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че
между починалата и ищците е създадена трайна и дълбока емоционална връзка.
Ищците Б.Ф.Е. и А. З.З., към момента на смъртта на своята баба през м. август
2015 г., са били съответно на шестнадесет години и шест години, т. е. същите са
били на възраст позволяваща самостоятелна комуникация и осъзнато общуване с
тяхната баба. Установи се по делото, че отношенията между тях се характеризират
с по-голяма от обичайната привързаност, обич, подкрепа и грижа. Действително в
българския бит бабата и дядото често присъстват в живота на внуците си.
Наблюдава се, фамилии състоящи се от няколко поколения да живеят заедно и да
имат едни домакинства. В случая обаче обичайните отношения са надградени. Това
до голяма степен е било предизвикано от трайното отсъствие на родителите на
ищците, които са работили в чужбина. За ищците бабата е участвала активно при
отглеждането им, осигурявайки условия за цялостното им развитие във
възпитателен, образователен и социален план. Грижата и помощта от страна на
бабата спрямо нейните внуци е била осъществявана постоянно, с желание и любов,
при осъзнаване и цялостно покриване на техните нужди, което е рефлектирало
върху чувствата и емоциите на децата. Видно от свидетелските показания бабата А.
е ходила на родителски срещи в училището, където е учил ищеца Б., тя е водила и
прибирала малката А. от детска градина, също така е присъствала и на
празненствата в детската градина на А.. Поради това следва да се приеме, че
ищците са възприемали баба си като постоянно присъствие и особено важна фигура
в техния живот. Изпитвали са към нея дълбоки и трайни чувства на обич и
привързаност извън обичайните.
Неоснователно
е възражението на ответното дружество, че възрастта на децата към момента на
смъртта на тяхната баба – съответно на 16 г. и на 6 г. обуславя невъзможност за
осъзнаване на връзката, която са имали с бабата и на последиците от нейната
смърт. Събраните по делото доказателства сочат, че и двете деца са имали
изградена връзка с бабата, характеризираща се с особеностите посочени по-горе и
са осъзнали и осъзнават физическата и духовна загуба след нейната смърт.
Липсата на бабата е била изключително осезаема за децата, тъй като е променила
техния обичаен бит, те са били лишени от възможността за ежедневното общуване с
нея, от нейната любов и постоянна грижа. Децата са тъгували и продължават да
тъгуват за баба си.
С оглед изложеното съдът намира, че между починалата А.И.С. и
ищците е изградената силна и дълбока емоционална връзка и следователно
преживените и търпени болки и страдания на ищците от смъртта на баба им следва
да се определят като надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, по смисъла на разясненията и постановките,
дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС, за които е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени
вреди и на преживелите родственици. Ето защо съдът приема, че при така събраните
доказателства ищците са провели пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и за настъпили в резултат на нейната
смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Поради
това съдът счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на всеки от
ищците би била справедлива сума в размер на по 20 000 лв.
Възражението на застрахователя, че при определяне на размера на
обезщетение съдът следва да приложи чл. 493а КЗ и в частност
ал. 4, която предвижда, че обезщетението следва да се определи в размер до 5000
лв., е неоснователно. Разпоредбата противоречи на правото на ЕС, доколкото е
предвидена по-малка сума на застрахователно обезщетение от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16. 09.2009 г. относно застраховката "Гражданска отговорност".
Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12
с предмет преюдициално запитване на осн. чл. 267 ДФЕС от Augstakas
tiesas Senats (Латвия) не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка "гражданска отговорност" да покрива
обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националното
законодателство за смъртта на близки членове на семейството, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5.
Няма основания да се отправя преюдициално запитване от съда, разглеждащ
настоящия спор, тъй като СЕС вече е бил сезиран с преюдициално запитване по
въпроса и се е произнесъл. Тъй като решенията на СЕС по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища и учреждения в РБ (чл. 633 ГПК), то няма
основания размерът на обезщетението да бъде ограничавано под действителния
размер на претърпените неимуществени вреди.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците претендират на основание чл. 86 от ЗЗД и законната
лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 28.08.2015г. до
окончателното изплащане. Задължението за обезщетение на вреди, причинени от
непозволено увреждане е изискуемо от деня на увреждането и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
длъжникът се смята в забава от този ден и без покана. Ответното дружество е
направило възражение за погасяване на претенцията за лихви поради изтекла
давност.
В
настоящия случай процесното ПТП е настъпило на 20.08.2015 г., а исковете са
предявен на 19.04.2019 г. Съгласно чл. 111 б.
"в" от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичането на
3-годишна давност. С оглед на това съдът приема, че за периода от
застрахователното събитие – 20.08.2015 г. до три години преди завеждане на иска
(т.е. до 19.04.2016 г.) вземането на ищеца за лихви за обезщетяване на
допуснатата забава в плащането на дължимото му обезщетение за причинените му в
резултат на деликта вреди е погА.о по давност.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗД “Б.” АД следва да заплати на Б.Ф.Е. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговата баба А.И.С., ведно
със законната лихва от 20.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения иск над сумата от
20 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв. като неоснователен
и искът за присъждане на законна лихва от 28.08.2015 г. до 19.04.2016 г. като погА. по давност.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗД “Б.” АД следва да заплати на А. З.З. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейната баба А.И.С., ведно със
законната лихва от 20.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения иск над сумата от
20 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв. като неоснователен
и искът за присъждане на законна лихва от 28.08.2015 г. до 19.04.2016 г. като погА. по давност.
По
отговорността за разноски:
От представените
по делото доказателства се установява, че Б.Ф.Е. и А. З.З. са материално затруднени лица, поради което
адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2
ЗА
адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по
чл. 38, ал. 1
от ЗА
обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830
лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия
случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
всеки от ищците е в размер на по 1 430
лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се
претендират с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимите адвокатски
възнаграждения на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на
всеки един от ищците са в размер на по 1
716 лв. /1 430 лв. х 20 % = 1 716 лв./ или общо 3 432 лв./1716 лв. х 2 =
3432 лева/.
С оглед
изхода на делото ЗД “Б.” АД следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско
възнаграждение в общ размер на 2 288 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
Процесуалният
представител на ищците е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ответното дружество в размер на 2 880 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните:
при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000
лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай минималното адвокатско
възнаграждение 2 330 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат М.Г. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се
претендира с ДДС. Следователно при
спазване на посочените правила в настоящия случай минималното адвокатско възнаграждение
е в размер на 2 796 лв. /2 330
лв. х 20 % = 2 796 лв. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие ответното дружество е заплатило адвокатско възнаграждение в размер
на 2 880 лв. с ДДС, което съдът не намира за прекомерно и не счита, че следва да бъде
намалено.
С оглед
изхода на делото ищците следва да заплатят на ЗД
“Б.” АД направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
960 лв. съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД “Б.” АД следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата
от 1 600 лв. за държавна такса.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД
”Б.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. *** да
заплати на Б.Ф.Е. с ЕГН **********
с адрес: *** със съдебен адрес:***, офис № 10 – адв. П.К. от САК сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговата баба А.И.С., ведно
със законната лихва от 20.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от
20 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв. като неоснователен
и искът за присъждане на законна лихва от 28.08.2015 г. до 19.04.2016 г. като погА. по давност.
ОСЪЖДА ЗД ”Б.” АД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. *** да заплати на
З.С.З. с ЕГН ********** – като родител и законен представител на малолетната А. З.З. с ЕГН **********
със съдебен адрес:***, офис № 10 – адв. П.К. от САК сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейната баба А.И.С., ведно със
законната лихва от 20.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от
20 000 лв. до претендирания размер от 30 000 лв. като неоснователен
и искът за присъждане на законна лихва от 28.08.2015 г. до 19.04.2016 г. като погА. по давност.
ОСЪЖДА ЗД
”Б.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. *** да
заплати на адв. П.К. от САК със
съдебен адрес:***, офис № 10 адвокатско възнаграждение в
общ размер на 2 288 лв. за
осъществена безплатна адвокатска помощ на ищците съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Б.Ф.Е. с ЕГН ********** с адрес: *** и З.С.З.
с ЕГН ********** – като родител и законен представител на малолетната
А. З.З. с ЕГН ********** със
съдебен адрес:***, офис № 10 – адв. П.К. от САК да заплатят на ЗД
”Б.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С., ул. *** направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 960 лв. съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА ЗД “Б.” АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление град С., ул. *** да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в
общ размер на 1 600 лв. съразмерно с уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :