№ 17
гр. , 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100291
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба, подадена от „********************“ ЕАД, ЕИК:
********** чрез пълномощника юрк. ИР. СТ. СТ. против Р. ИВ. Б., с която се иска от съда
да признае за установено по отношение на ответника, че същата дължи на
„********************“ ЕАД сумата от 419.82 лв. - главница за периода от 07.02.2017г. до
11.04.2017г. по договор за паричен заем №*********/17.01.2017г. между „********“ ООД и
Р. ИВ. Б., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на ищеца
„********************“ ЕАД; сумата от 17.95 лв. – договорна лихва за периода от
07.02.2017г. до 11.04.2017г.; сумата от 161.61 лв. – обезщетение за забава за периода от
08.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, т.е. 24.02.2021 г. , ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 24.02.2021г. /датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното заплащане на дължимата сума. Претендират
се и разноски.
Ищецът твърди, че на 17.01.2017г. между „********“ ООД, като Заемодател и Р. ИВ.
Б., като Заемател е сключен договор за паричен заем №********* в съответствие с
разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит.
Сочи се, че съгласно сключения договор за паричен заем Заемодателят се задължил да
предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 500.00 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на заема, отбелязана в Договора в поле „размер
на отпуснатия заем“. С подписването на договора за заем страните декларирали, че същият е
сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и
1
условия са описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски
формуляр и Общи условия към Договора за заем, с които Заемателят се е запознал и с които
се е съгласил изрично и безусловно. Твърди се, че с полагане на подписа си на Договора за
паричен заем Заемателят е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител
на Заемателя. Твърди се, че страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да
бъде в размер на 25.33 лв. Така страните са договорили общата стойност на плащанията по
заема да бъде в размер на 525.33 лв., която е платима на 12 броя равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 43.78 лв. при първа погасителна вноска с падеж на
24.01.2017г и последна погасителна вноска с падеж на 11.04.2017г. на длъжника било
начислено и обезщетение за забава в размер на 161.61 лв. за периода от 08.02.2017г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
Твърди се в исковата молба, че на 31.10.2017г. било подписано приложение №1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 31.10.2017г., сключен
между „********“ ООД и „********************“ ЕАД, по силата на което вземанията на
„********“ ООД срещу Р. ИВ. Б., произтичащи от договор за паричен заем №
*********/17.01.2017г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности на дружеството-кредитор. С изрично пълномощно законният представител
на „********“ ООД упълномощил „********************“ ЕАД, в качеството си на
цесионер по договора от 31.10.2017г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от
името на цедента и за своя сметка. По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД от името на „********“ ООД
чрез „********************“ ЕАД до ответника било изпратено уведомително писмо от
10.11.2017г. за извършената продажба чрез „Български пощи“ ЕАД на посочения в договора
за заем адрес. И към исковата молба се представя и се иска да се връчи на ответника копие
от Уведомлението за извършената цесия.
С оглед на всичко изложено и факта, че ответникът не е заплатила дължимия паричен
заем към Дружеството-ищец се сочи, че за „********************“ ЕАД е възникнал
правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК срещу Р. ИВ. Б., каквото било подадено и в РС-П. било образувано ч.гр.д.
№146/2021г. и с издадената заповед за изпълнение е уважена претенцията на заявителя.
Ищецът твърди, че на 12.05.2021г. получил съобщение от съда, в което му е указано, че
може да подаде иск за установяване на вземането си, което обуславя правния му интерес от
подаване на настоящата искова молба.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК по делото не е постъпил отговор и ответницата Р. ИВ. Б. не
е взела становище по предявените искове, въпреки че е получила препис от исковата молба
лично на 16.06.2021г.
В съдебните заседания по делото ищецът „********************“ ЕАД не изпраща
представител, но депозира писмени молби, с които заявява, че поддържа исковата молба,
както и искане съдът да постанови с акта си по същество, че Р. ИВ. Б. дължи и следва да
изплати на ищеца „********************“ ЕАД предявените с исковата молба суми.
Претендират се и разноски.
2
В съдебните заседания по делото ответникът Р. ИВ. Б. не се явява. Представлява се
обаче от упълномощения адв.Н.З. от САК, който оспорва исковата молба и в хода на устните
състезания заявява, че искът не е доказан по безспорен и категоричен начин. Заявява, че
исканото за присъждане от ищеца юрисконсултско възнаграждение не съответства на
законовите размери. Моли съда да отхвърли исковете и да присъди на ответницата
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ч.гр.д.№ 146/2021г. по описа на Районен съд-П. като
доказателство за развилото се заповедно производство. Видно от същото е, че
„********************“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК срещу ответника Р. ИВ. Б. за сумата 419.82 лева - главница по Договор
за паричен заем № ********* от 17.01.2017г.; 17.95 лева - договорна лихва от 07.02.2017г.
до 11.04.2017г.; 161.61 лева - обезщетение за забава от 08.02.2017г. до 24.02.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата от 24.02.2021г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 175.00 лева - разноски по делото за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За посочените суми е била издадена Заповед за изпълнение №
82/02.03.2021г., която е връчена на длъжника лично и в едномесечния срок по чл.414 ГПК
длъжникът е подала възражение срещу заповедта, сочейки че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение. В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е
предявил против ответницата настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на
заповедта.
На 17.01.2017г. ответникът Р. ИВ. Б. и „********“ ООД са сключили Договор за
паричен заем № *********. Посоченият договор, както и Погасителен план към договора,
Молба за сключване на договор за паричен заем и Общи условия по договор за заем, в сила
от 01.05.2016г., са представени по делото и от същите е видно, че имат посоченото в
исковата молба съдържание. Видно от самия договор, параметрите му са следните: сума по
кредита – 500 лв.; размер на погасителната вноска – 43.78 лв.; ден на плащане – вторник;
годишен процент на разходите – 49.540%, годишен лихвен процент – 40.08%, брой вноски –
12; дата на първо плащане – 24.01.2017г.; обезпечение – запис на заповед,
поръчител/банкова гаранция; дата на последно плащане – 11.04.2017г.; обща сума за
плащане – 525.33 лв. В договора е записано, че заемателят, с полагане на подписа си под
договора, удостоверява, че надлежно е получила в брой заемната сума в размер на 500 лв.
Записано е още, че с подписване на договора страните декларират, че същият е сключен на
основание отправено на 17.01.2017г. искане за заем от Заемателя към Заемодателя, чийто
параметри и условия са описани в предоставените на Заемателя от Заемодателя Стандартен
европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които Заемателят се е
запознал подробно и с които се съгласява изрично и безусловно. В чл.7, ал.1 от договора е
предвидено,че в случай на забава на която и да е погасителна вноска, Заемателят дължи за
нея обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден, считано от
3
датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване. Предвидени са и
няколко вида неустойки, които обаче съдът няма да обсъжда, доколкото не са предмет на
претенцията.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017г. „********“
ООД е прехвърлило на ищеца по делото „********************“ ЕАД свои вземания,
описани в Приложение № 1 към договора, сред които и вземането спрямо ответника Р. ИВ.
Б.. С Писмо от 31.10.2017г. към процесния договор „********“ ООД е потвърдило
извършената цесия, съгласно договора.
С Пълномощно „********“ ООД е упълномощило „********************“ ЕАД с
правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия.
Било е изпратено Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-СТК/********* от 10.11.2017г.
от ищеца в качеството на пълномощник на „********“ ООД, до ответника за извършената
цесия, като видно от направеното отбелязване в Известието за доставяне – Пратката е
„непотърсена“.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което възприема като безпристрастно и съобразено със счетоводните записвания, които
вещото лице е проверило. От същото се установява, че сумата по процесния договор в
размер на 500.00 лв. е получена в брой на 17.01.2017г., като след тази дата са погасени само
две вноски от длъжника. Според заключението остатъкът от задължението на ответника по
процесния договор за паричен заем /по пера/ към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е: главница 419.82 лв.; договорна лихва 17.95 лв. за
периода от 07.02.2017г. до 11.04.2017г.; обезщетение за забава 161.61 лв. за периода от
08.02.2017г. до 24.02.2021г. Посочено е, че остатъкът от задължението на ответника по
процесния договор за паричен заем към настоящия момент е същият, плюс начислена лихва
от 30.79 лв. за периода от 24.02.2021г. до 14.11.2021г. Посочено е, че няма допълнителни
плащания за погасяване на задълженията. В съдебно заседание вещото лице поясни, че при
изчисление на обезщетението за забава е приспаднато времето, през което лихви не са могли
да се начиляват през 2020г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове за установяване вземанията на ищеца към ответника са
процесуално допустими, доколкото са предявени от кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414 ал.2 ГПК и
има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.
Предявените искове са с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/ – за претендираните главница и договорно възнаграждение и по чл.422 ГПК вр. чл.86
ЗЗД - за претендираното обезщетение за забава.
4
По делото се установи наличието на облигационните правоотношения, от които
ищецът черпи процесните си права, а именно фактът, че между „Сити Кеш“ ООД като
Заемодател и ответника Р. ИВ. Б. като Заемател, е бил сключен Договор за паричен заем №
********* на 17.01.2017г., по силата на който ответникът е получил в заем сумата от 500
лева за срок до 11.04.2017г., при съответно уговорени между страните конкретни параметри
по заема - брой на вноските, стойност на седмичната вноска, начален падеж, лихвен процент
и начин на плащане, както и други условия. Договорът за потребителски кредит притежава
необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на
чл.9 и сл. ЗПК. Не се оспорва подписа, положен от името на ответницата под договора,
както и този, положен в приложените и действащи към него Общи условия. Не се оспорва и
подписът, положен от името на ответника в погасителния план към него. В договора Р.Б. е
декларирала, че е получила и Стандартен европейски формуляр, макар такъв да не е
приложен към исковата молба.
Следва да се счете за установено по делото, че заемодателят е изпълнил задължението
си да предостави уговорения кредитен ресурс в размер на 500.00 лева. Ответницата следва
да се приеме, че е усвоила процесната сума, доколкото договорът служи за разписка за
получената сума в брой, а заплащането на две вноски от нейна страна още веднъж доказва,
че е получила сумата, чието връщане е започнала да реализира.
Установява се, че ответницата Б. не е изпълнила точно задължението си за връщане на
заема, като е платила само две от дължимите вноски, а останалите не са били заплатени.
Падежът на всички вноски е настъпил на 11.04.2017г., т.е. цялата сума по договора се явява
изискуема.
Вземането по процесния договор е било валидно цедирано от заемодателя на
дружеството-ищец по силата на Приложение № 1/31.10.2017г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017г. Прехвърлянето на вземанията е съобщено
надлежно на ответницата чрез връчването на приложенията към исковата молба със
съобщението по чл.131 ГПК, извършено на 16.06.2021 г. На основание чл.235, ал.3 ГПК
съдът отчита така извършеното уведомяване след предявяване на иска и приема, че цесията
е породила действие, макар ищецът да не е могъл да открие ответницата и да и връчи
уведомлението в по-ранен момент. Това е така, тъй като съдебната практика е категорична,
че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3
ГПК /вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК /. В
настоящия случай към исковата молба е приложено уведомление от стария кредитор
/цедента/ за извършената цесия, изготвено обаче от новия кредитор /цедента/ като
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 ЗЗД. Извършеното в процесния случай упълномощаване на цесионер да упражни
5
необходимите за пораждане ефекта на цесията действия, представлява друг валиден начин
за нотифициране на цесията, който не противоречи на задължителното разяснение, дадено с
тълкувателно решение № 142-7/11.ХІ.1954 г. на ОСГК на ВС на НРБ /така Определение
№597/20.07.2015 по дело №2406/2014 на ВКС, ТК, I т.о./.
Предвид доказаността на обстоятелството, че задълженията на ответника Р.Б. по
съществуващ между нея и „********“ ООД договор за потребителски кредит, са били
прехвърлени посредством цесия - договор за продажба и прехвърляне на вземания, то следва
да се приеме, че ищецът „********************“ ЕАД се явява правоимащо лице, на което
Б. следва да заплати дължимия от нея размер на главницата по договора за кредит и
предявеният иск се явява основателен за претендираната сума от 419.82 лв., доколкото се
установи, че същата е усвоена, падежът на връщането и е настъпил и не се установи
длъжникът да е заплатил същата. Върху присъдената сума за главница следва да се заплати
от длъжника и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в РС-П.
до момента на окончателното изплащане на задължението.
Искът в частта за договорна лихва в размер на 17.95 лв. за периода от 07.02.2017 до
11.04.2017 г. също е основателен. Размерът на договорната лихва, процентно изразен- 40.08
%, не противоречи на закона, нито на добрите нрави. С новата законодателна промяна от
2014 г. – чл.19, ал.4 ЗПК, се въведе законово ограничение в размера на възнаградителната
лихва, като се нормира, че „годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“ С
въвеждането на тази законова уредба се поставиха ясни граници, отвъд които уговорената
възнаградителна лихва би била нищожна като противоречаща на императивна правна норма.
Трайната съдебна практика на ВКС до този момент е използвала като мерило за
установяване на съответствието на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва с
добрите нрави именно законната лихва за просрочени задължения /която към настоящия
момент е 10 %/. В тази връзка са Решение №906 от 30.12. 2004 г. на ВКС по гр. д.
№1106/2003г., II г.о.; Решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., II г.о. ,
според които съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не
надвишава с повече от три пъти законната лихва. Този критерий вече е неприложим,
доколкото има законово правило и определянето на възнаградителна лихва, както в
настоящия случай, равняваща се на около 4 пъти размера на законната лихва, попада в
допустимите от ЗПК рамки. В този смисъл, уговорената между страните договорна лихва не
влиза в противоречие със закона, а също така и с добрите нрави, доколкото не може да се
квалифицира като противоречащо на добрите нрави съглашение, допустимо от закона.
Неустойките, както вече бе посочено, не са предмет на претенциите, поради което
съдът не следва да ги обсъжда.
Искът за обезщетение за забава за времето от 08.02.2017 до 24.02.2021 г. в размер на
161.61 лв. се явява частично основателен до размера от 157.79 лв., доколкото
претендираният и изчислен размер на обезщетенито за забава е до 24.02.2021г. /датата на
6
подаване на заявлението в съда/, а следва да се присъди до 23.02.2021г. /датата,
предхождаща датата на подаване на заявлението/, тъй като датата 24.02.2021г. вече се
обхваща от периода, за който се дължи законна лихва за забава и не може да се застъпват
периодите, дори и с един ден. Съдът също извърши изчисление на обезщетението,
съобразно начина, по който то е уговорено в чл.7, ал.1 от договора за заем, независимо от
изчислението на експертизата, и получи сумата от 157.79 лв. За целия период от 08.02.2017г.
до 23.02.2021г. сумата за обезщетение се изчислява на 172.25 лв., но доколкото за периода
от 13.03.2020 до 14.07.2020г. лихви, обезщетения и неустойки за забава не са могли да се
начисляват, поради въведена със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020г, мярка, ограничаваща
последиците от забавеното плащане на частноправните субекти по време на извънредното
положение в Република България, произтекло от епидемията с Ковид-19, подлежи на
приспадане сумата за този период. След приспадане на обезщетението за този период,
възлизащо на 14.46 лв., дължимата на ищеца сума за обезщетение за забава е 157.79 лв. и
това е сумата, до която следва да се уважи искът за обезщетение за забава и да се отхвърли
като неоснователен за горницата над посочената сума до пълния претендиран размер от
161.61 лв.
При този изход на делото претенцията за разноски на ищцовата страна се явява
частично основателна, съразмерно на уважената част от исковете. Съдът следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство и то с осъдителен диспозитив, включително когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение, както повелява Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Според съда сторените от ищеца разноски
възлизат общо на 450.00 лв. за заповедното и исковото производство (по 25.00 лв. държавна
такса за двете производства, 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство,
съобразно обема на свършената от юрисконсулта работа и в определен от съда размер и 200
лв. – депозит за експертиза). От тях, при съразмерно изчисление на разноските за уважената
и отхвърлената част, съдът намира, че ответницата Р. ИВ. Б. следва да бъде осъдена, на
основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата от 447.13 лв., от които 74.52
лв. за заповедното производство и 372.61 лв. - за исковото производство.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, съществуването на вземане на
„********************“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр.*******, ул. ******************* №25, Офис сграда „***********“, ет.2, офис №4
против Р. ИВ. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „******************“ №76 за
7
сумите: 419.82 лв. /четиристотин и деветнадесет лева и осемдесет и две стотинки/ - остатък
от главница по Договор за паричен заем №********* от 17.01.2017 г., сключен между
„********“ ООД и Р. ИВ. Б., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.02.2021 г. до окончателното заплащане на задължението; 17.95 лв. /седемнадесет лева и
деветдесет и пет стотинки/ - остатък от договорна/възнаградителна лихва за периода от
07.02.2017г. до 11.04.2017г., които вземания са прехвърлени на ищеца с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017г. между „********“ ООД и
„********************“ ЕАД и относно което вземане е издадена заповед за изпълнение №
82 от 02.03.2021г. по ч.гр.д. № 146/2021г. по описа на РС-П..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД,
съществуването на вземане на „********************“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр.*******, ул. ******************* №25, Офис сграда
"***********", ет.2, офис №4 против Р. ИВ. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.
„******************“ №76 за сумата от 157.79 лв. /сто петдесет и седем лева и седемдесет
и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 08.02.2017г. до
23.02.2021г. и ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения, на основание чл.422 ГПК
вр. чл.86 ЗЗД, установителен иск за обезщетение за забава за горницата от 3.82 лв. /три лева
и осемдесет и две стотинки/ над признатите 157.79 лв. до пълния предявен размер от 161.61
лв., за който е била издадена заповед за изпълнение № 82 от 02.03.2021 г. по ч.гр.д. №
146/2021г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК, Р. ИВ. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр.
П., ул. „******************“ №76 ДА ЗАПЛАТИ на „********************“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр.*******, ул. ******************* №25,
Офис сграда "***********", ет.2, офис №4, сумата 447.13 лв. /четиристотин четиридесет и
седем лева и тринадесет стотинки/, от които 372.61 лв. представляваща деловодни разноски
в настоящото производство, както и 74.52 лв. - деловодни разноски, направени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 146/2021 г. на Районен съд-П., съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8