Р Е Ш
Е Н И Е
№……………………/…………………2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, XXXIV състав, в публичното заседание на двадесет и втори февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен
съдия: Елена Янакиева
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1429 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 220 от Закона за
митниците /ЗМ/.
Образувано е по жалба на „Е.Д.Л.Б.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Д., № 8,
офис 110, срещу Решение
към MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019 г. на Директора на Териториална дирекция /ТД/ „Северна
Морска“ към Агенция Митници, рег. № 32-170058/16.06.2020 г., с което е отказано
да бъде приета декларираната от дружеството митническа стойност на 6 /шест/
артикула стоки с позиции №№ 4, 5, 11, 17, 24 и 28 по MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019 г., внос от Република Турция, определена им е
нова митническа стойност и са установени за
досъбиране допълнителни държавни вземания за ДДС /В00/ в размер на
1 989,75 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС,
във връзка с чл. 114 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, и е извършена корекция на MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019 г. с промяна на тарифния код на стоки с позиции №№ 4, 5, 7, 8, 12,
17 и 28.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение поради противоречието му с
материалния закон и допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. Оспорват се изводите на митническите органи за определяне на
„справедливи цени“ на процесните стоки. Счита се, че същите не намират
приложение, тъй като понятието „справедливи цени“ е въведено в ЗМ от 01.01.2020
г., а процесният внос е от месец декември 2019 година. Изтъква се, че при
покупка на стоки, чиято цена е определена на единица бройка, същата не може да
се съпоставя със справедливи цени, определени на килограм, тъй като това
противоречи на чл. 70 и чл. 74 от Митническия кодекс, респ. не може да бъде
основание за съмнение във верността на декларираната митническа стойност на
стоките. Сочи се, че неправилно административният орган се позовава на решение
от 16 юни 2016 година по дело С-291/15 на Съда
на Европейския съюз /СЕС/, тъй като в случая липсват мотиви относно изчислена
средностатическа стойност на сходни стоки и няма доказателства, че т. нар.
„справедливи цени“ касаят сходни стоки, доколкото един и същ тарифен номер и
държава на произход, не означава, че стоките са сходни по смисъла на
Митническия кодекс.
Според жалбоподателя не е ясно
защо административният орган е пристъпил към определяне на митническата
стойност по реда на чл. 74, § 2, буква б) от Митническия кодекс, тъй като на
митническите органи са представени документи – търговска фактура, платежни
документи за заплащане на цената на стоките, износна декларация, фактура за
транспортните разходи, с които е доказана декларираната митническа стойност.
Аргументира се, че е нарушено правото на изслушване на лицето, тъй като нито в
писмото по чл. 22, § 7 от Митническия кодекс, нито в обжалваното решение, се
съдържат данни, от които може да се направи обоснован извод, че така
определената от митническите органи стойност отговаря на всички изисквания на
закона, за да може да бъде приложена. Твърди се, че посочването единствено на
номерата на митнически декларации, които са послужил за определяне на
по-високата митническа стойност, без да се посочва как е изчислена и какво
включва тази по-висока стойност, не обосновава прилагането на чл. 74 § 2, буква
б) от Митническия кодекс, във връзка с чл. 141 от Регламент за изпълнение
2015/2447 /ЕС/. Посочва се, че при прилагане на правилото на чл. 141 от
Регламент за изпълнение 2015/2447 /ЕС/ от страна на митническите органи не може
да се избират стойности само от тези, които са над определен рисков праг, а
това правило касае всички договорни стойности на „сходни стоки“. Навеждат се доводи, че не може да се
установи дали стоките, внесени от трети лица, които митническите органи са
ползвали за определяне на по-висока митническа стойност, отговарят на
изискването за „сходни стоки“, тъй като декларациите на третите лица, цитирани
в решението, за първи път се появяват в обжалвания административен акт. Сочи
се, че в уведомлението по чл. 22 от МКС са посочени само стойности, но не и
номера на декларации, а и повечето от декларациите на третите лица са подавани
в митниците в София и Пловдив, респ. към митническата стойност се добавят и
транспортни разходи във вътрешността на страната, за разлика от процесните, а и
не е ясно как е изчислена и какво включва тази по-висока стойност. Изразява се категорично противопоставяне на
извършената с решението промяна на тарифните номера на част от стоките, като се
сочи, че декларациите на третите лица, които е ползвала митницата, са именно с
променените тарифни номера. Твърди се, че няма мотиви за промяна на тарифния
номер или е записано, че стоките са „видимо“ с някакъв състав, което е напълно
недопустимо и равносилно на липса на мотиви и доказателства за твърдяното в
административния акт.
Отправя се искане за отмяна на
обжалваното решение, като се претендира и присъждане на направените по делото
разноски съгласно представен списък.
В съдебно заседание оспорващото
дружество „Е.Д.Л.Б.“ ООД, гр. Варна, чрез представител по пълномощие, поддържа
жалбата на изложените в нея основания.
В депозирани по делото писмени
бележки жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното решение, както по отношение липсата на основания и доказателства за
промяната на тарифния код на декларираните стоки, така и по отношение липсата
на основания за промяна на митническата стойност на процесните стоки.
Ответникът – Директорът на ТД
„Северна морска“ към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител, излага
становище за неоснователност на жалбата и настоява, че оспореното решение е
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 23.12.2019 г. „АД ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД /понастоящем
„Е.Д.Л.Б.“ ООД/
декларира за режим „допускане за свободно обращение“ 33 броя стоки, 500
колета, 14 936 кг бруто тегло, обща фактурна стойност 19 023,31 EUR при
курс за митнически цели 1,95583 лева за 1 EUR, държава на износ Турция,
деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ – превоз платен до Варна,
по митническа декларация MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019
година.
Контрагент на вносителя от турска страна е CEYLAN
GRUP TEKSTIL VE INSAAT MALZEMELERI DIS TIC. LTD. STI.
Към митническата декларация за
допускане за свободно обращение са приложени: търговска фактура от 21.12.2019
г. /л. 43-44 от адм. преписка/, международна товарителница CMR /л. 40 от адм.
преписка/, A.TR № А 1499324 от 21.12.2019 г. /л. 45 от адм. преписка/,
декларация от „АД
ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД /понастоящем „Е.Д.Л.Б.“ ООД/, че стоката няма
застраховка /л. 39 от адм. преписка/, фактура № ********** от 22.12.2019 г. /л.
41 от адм. преписка/ за направени разходи за митническа услуга, платежно
нареждане към бюджета за внесен депозит /л. 16 от адм. преписка/.
Въз основа на извършен документен
контрол и проверка на декларираните стоки по MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019 г., са
взети девет броя мостри от стоките по позиции №№ 4, 5, 7, 8, 11, 12, 17, 24 и
28 от митническата декларация.
За целите на проверката на
декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен анализ
на база наличната информация в митническата информационна система, митническите
органи са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от
СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия
със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за
многогодишен период, обикновено четири последователни години – т.нар.
„справедливи цени“.
Митническите органи са
направили принципна констатация, че основателни съмнения може да съществуват
конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определена рискова
прагова стойност, поради което за целите на управление на риска рисковата
прагова стойност може да бъде определена на базата на тези справедливи цени.
Същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата
„ТЕЗЕЙ“ /„THESEUS“/ на Съвместния изследователски център на Европейската
комисия /Joint Research Centre/.
Служителите на митническата
администрация са определили следните справедливи цени за ЕС за обезпечаване на
вземанията:
За стока № 4 „перде трикотажно
или плетено от други текстилни материали – 120 бр.“, 120 кв.м., код по ТАРИК
**********, 120 кг бруто 112,94 кг нето, декларирана митническа стойност за 1
брой в размер на 6,85 лв. или 7,27 лв./кг, е посочено, че справедливата цена на
ЕС с този код по ТАРИК е в размер на 20,24 лв./кг;
За стока № 7 „спортно долнище
за мъже различно от трикотажно от синтетични влакна – 18 бр.“, код по ТАРИК
**********, 9,41 кг нето тегло, декларирана митническа стойност за 1 брой в
размер на 10,17 лв. или 19,45 лв./кг, е посочено, че справедливата цена на ЕС
за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 39,57 лв./кг;
За стока № 8 „дълъг панталон за
жени различен от трикотажни, от синтетични влакна – 24 бр.“, код по ТАРИК
**********, 9,41 кг нето тегло, декларирана митническа стойност за 1 брой в
размер на 10,39 лв. или 26,49 лв./кг, е посочено, че справедливата цена на ЕС
за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 54,14 лв./кг;
За стока № 11 „подплънки за
сутиени – 33,88 кг“, код по ТАРИК **********, 33,88 кг нето тегло, декларирана
митническа стойност за 1 кг в размер на 1,49 лв., е посочено, че справедливата
цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на ЕС 57,09 лв./кг;
За стока № 12 „дълъг панталон
от тъкани наречени деним – 20 бр.“, код по ТАРИК **********, 17,88 кг нето
тегло, декларирана митническа стойност за 1 бр. в размер на 21,06 лв. или 23,56
лв./кг, е посочено, че справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е
в размер на 50,28 лв./кг;
За стока № 17 „трикотажни
калъфки – 30 броя“, код по ТАРИК **********,15,06 кг нето тегло, декларирана
митническа стойност за 1 чифт в размер на 0,49 лв. или 0,97 лв./кг, е посочено,
че справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 17,25 лв./кг;
За стока № 24 „части за обувки
ходило – 21 чифта“, код по ТАРИК **********, 9,41 кг нето, декларирана
митническа стойност за 1 чифт в размер на 0,39 лв. или 0,87 лв./кг, е посочено,
че справедливата цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 14,45
лв./кг;
За стока № 28 „обувки за
тренировки с външни ходила от каучук и горна част от текстилни материали – 1313
чифта“, код по ТАРИК **********, 662,59 кг нето, декларирана митническа
стойност за 1 чифт в размер на 3,91 лв. или 7,75 лв./кг, е посочено, че справедливата
цена на ЕС за стоки с този код по ТАРИК е в размер на 23,33 лв./кг.
За определяне на справедливите
цени на всяка от посочените три стоки – предмет на процесния внос, митническите
служители са използвали данните, съдържащи се в системата „ТЕЗЕЙ“, извлечения
от която са приложени на л. 432-437 от делото. Конкретно предоставената
информация от системата „Тезей“ представлява данни /място на доставка, пазарен
дял в съответната държава членка, приблизителна справедлива цена и диапазон на
приблизителната справедлива цена/ за общия внос в ЕС за периода септември 2015
г. – август 2019 г., всички дялове, получени през ноември 2019 г. /осемдесет и шесто
изтегляне на COMEXT/ за
продукти със страна на произход Турция по следните кодове по ТАРИК: 63039290,
64029939, 62129000, 63049300, 64062090, 64041990.
За целите на извършения анализ
органите на митническата администрация, използвайки данните в митническата
декларация, са определили декларираната от вносителя митническа стойност на
всяка от посочените девет стоки /по позиции №№ 4, 5, 7, 8, 11, 12, 17, 24 и 28/,
съотнасяйки теглото на стоките спрямо тяхната цена (лв./кг). В резултат на
сравнението между декларираната митническа стойност на всяка една от процесните
стоки и справедливата цена на тази стока за ЕС е прието, че следва да се изиска
предоставяне на обезпечение в размер, осигуряващ заплащането на митническото
задължение и другите вземания, които може да възникнат при вноса, изчислени на
база справедливите цени за тази стока към момента на декларирането.
С писмо № 32-372107/23.12.2019
г. /л. 49 от адм. преписка/, търговското дружество – вносител е уведомено, че
за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнение
/ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013
(Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447), в определен 3-дневен срок трябва да
учреди обезпечение от 3 259,93 лева, както и за произтичащите последствия
от неизпълнението на това задължение.
След предоставяне на изисканото
обезпечение митническата декларация за режим допускане за свободно обращение с
MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019 г. е обработена до състояние „вдигане на
стоките“ на 27.12.2019 година
Предвид констатираното, че
декларираната цена на стоките е по-ниска от посочените справедливи цени, валидни
за тях в ЕС, и на база извършения сравнителен анализ, за административния орган
са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност на стоките по
позиции №№ 4, 5, 7, 8, 11, 12, 17, 24 и 28 по процесната митническа декларация.
С писмо № 32-375697/30.12.2019
г. /л. 50-52/ от вносителя „АД ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД /понастоящем
„Е.Д.Л.Б.“ ООД/
са изискани, за нуждите на допълнителната проверка съгласно нормата на
чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, допълнителни документи в
подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. В определения
7-дневен срок не са представени документи във връзка с процесната митническа
декларация относно декларираната митническа стойност на стоките.
Преписката и мострите са
предадени в отдел „Митническа дейност“ за становище относно декларираната
митническа стойност на стоките.
След разглеждане на
представените документи и предоставените мостри от стоки по позиции №№ 4, 5, 7,
8, 11, 12, 17, 24 и 28 по митническа декларация MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019 г.
е установено следното:
-
Няма представен външнотърговски договор, нито
кореспонденция между турското дружество износител и вносителя „АД ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ“ ООД /понастоящем
„Е.Д.Л.Б.“ ООД/
и други документи;
-
В търговската фактура от 21.12.2019 г. на стойност 19 023,31
EUR е посочено условие на доставка СРТ, липсва информация относно начина и
сроковете за разплащане по сделката;
-
Няма представен банков суифт за плащане по сделката от
дружеството вносител.
На основание горното и поради
липсата на документи, касаещи проверката на декларираната митническа стойност,
и които биха дали информация за това какви цени на стоките в пратката са били
договорени, какви са сроковете и начините на заплащането им, органите на
митническата администрация приемат, че основателно остават съмненията относно
реалността на декларираната митническа стойност и няма категорични
доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката.
След извършена повторна
проверка на документите, приложени към процесната митническа декларация и
предоставените мостри от стоки с №№ 4, 5, 7, 8, 11, 12, 17, 24 и 28 по
митническа декларация с MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019 г., е установено
следното:
Стока № 4 „перде
трикотажно или плетено от други текстилни материали – 120 бр.“, 120 кв.м., код
по ТАРИК **********, 120 кг бруто 112,94 кг. нето, декларирана митническа
стойност за 1 брой в размер на 6,85 лв. или 7,27 лв./кг. Справедливата цена на
ЕС е посочено, че е в размер на 20,24 лв./кг.
Представената мостра от стоката
представлява плътно перде, тъкан текстил, различно от трикотажните или
плетените, видимо изработено от влакна различни от памук и синтетични влакна.
С оглед горното и на основание
Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6303 от
КН, е прието, че гореописаната стока следва да бъде класирана код по ТАРИК
**********.
С промяна по кода на стоката и
след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на ЕС за
новия код по ТАРИК ********** е 23,51 лв./кг.
Стока № 5 „чехли
за баня – 1200 чифта“, код по ТАРИК **********, държава на произход Турция,
282,35 кг нето тегло, декларирана митническа стойност за 1 чифт в размер на
0,59 лв. или 2,49 лв./кг. Справедливата цена на ЕС е посочено, че е в размер на
24,64 лв./кг.
Представената мостра от стоката
представлява чехли с външна подметка и горна част от пластмаса, с отворена пета
и подметка с максимална височина под 3 cm.
С оглед горното и на основание
Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6402 от
КН, е прието, че гореописаната стока следва да бъде класирана в код по ТАРИК
**********.
С промяна по кода на стоката и
след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на ЕС за
новия код по ТАРИК ********** е 17,90 лв./кг.
Стока № 7 „спортно
долнище за мъже различно от трикотажно от синтетични влакна – 18 бр.“, код по
ТАРИК **********, 9,41 кг нето тегло, декларирана митническа стойност за 1 брой
в размер на 10,17 лв. или 19,45 лв./кг. Справедливата цена на ЕС е посочено, че
е в размер на 39,57 лв./кг.
Представената мостра от стоката
представлява спортно долнище за мъже, изработено от трикотажен плат, видимо
изработено от памучни тъкани и съдържа еластан.
С оглед горното и на основание
Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6103 от
КН, е прието, че гореописаната стока следва да бъде класирана в код по ТАРИК
**********.
С промяна по кода на стоката и
след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на ЕС за новия
код по ТАРИК ********** е 35,79 лв./кг.
Констатирано е, че стоката е с
декларирана митническа стойност 10,17 лв./бр. и 19.45 лв./кг и е извън рисковия
праг по коректния код по TAPИК.
Стока № 8 „дълъг
панталон за жени различен от трикотажни, от синтетични влакна – 24 бр.“, код по
ТАРИК **********, 9,41 кг нето тегло, декларирана митническа стойност за 1 брой
в размер на 10,39 лв. или 26,49 лв./кг. Справедливата цена на ЕС е посочено, че
е в размер на 54,14 лв./кг.
Представената мостра от стоката
представлява панталон за жени, изработен от трикотажния плат със състав на
етикета 97 % памук и 3 % еластан.
С оглед горното и на основание
Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6104 от
КН, е прието, че гореописаната стока следва да бъде класирана в код по ТАРИК
**********.
С промяна по кода на стоката и
след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на ЕС за
новия код по ТАРИК 35,67 лв./кг.
Констатирано е, че стоката е с
декларирана митническа стойност 10,39 лв./бр. и 26.49 лв./кг и е извън рисковия
праг по коректния код по ТАРИК.
Стока № 11 „подплънки
за сутиени – 33,88 кг“, код по ТАРИК **********, 33,88 кг нето тегло,
декларирана митническа стойност за 1 кг в размер на 1,49 лв. Справедливата цена
на ЕС е посочено, че е в размер на 57,09 лв./кг.
Представената мостра от стоката
представлява части за сутиени, така наречената вложка за сутиен от дунапрен, /във
форма, различна от квадратна или правоъгълна/ изпъкнала форма, изработени от
полиестер /синтетични влакна/.
Посочено е, че в търговската
фактура стоката е продадена на кг след претегляне на представената мостра на
електронна везна, като е установено, че един комплект подплънки за сутиен тежи
0.025 кг. Декларираното тегло което е посочено и в търговската фактура е 33.88
кг, и предвид теглото съдържа 1355 бр./комплекта.
Стока № 12 „дълъг
панталон от тъкани, наречени деним – 20 бр.“, код по ТАРИК **********, 17,88 кг
нето тегло, декларирана митническа стойност за 1 бр. в размер на 21,06 лв. или
23,56 лв./кг. Справедливата цена на ЕС е посочено, че е в размер на 50,28
лв./кг.
Представената мостра от стоката
представлява дълъг мъжки панталон, изработен от плат деним със състав 60 %
памук и 40 % полиестер.
С оглед горното и на основание
Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6203 от
КН, е прието, че гореописаната стока следва да бъде класирана в код по ТАРИК
**********.
С промяна по кода на стоката и
след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на ЕС за
новия код по ТАРИК ********** е в размер на 46,20 лв./кг.
Констатирано е, че стоката е с
декларирана митническа стойност 21,06 лв./бр. и 23,56 лв./кг., поради което
митническите органи са приели, че декларираната митническа стойност е над
рисковия праг и същата представлява общата платена или подлежаща на плащане
сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.
Стока № 17 „трикотажни
калъфки – 30 броя“, код по ТАРИК **********,15,06 кг нето тегло, декларирана
митническа стойност за 1 чифт в размер на 0,49 лв. или 0,97 лв./кг.
Справедливата цена на ЕС е посочено, че е в размер на 17,25 лв./кг.
Представената мостра от стоката
представлява калъфка, тъкана за възглавница с цип, изработена видимо от
синтетични влакна различни от трикотажните или плетени.
С оглед горното и на основание
Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, както и текста на позиция 6304 от
КН, е прието, че гореописаната стока следва да бъде класирана в код по ТАРИК
**********.
С промяна по кода на стоката и
след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на ЕС за
новия код по ТАРИК ********** е в размер на 16,47 лв./кг.
Стока № 24 „части
за обувки ходило – 21 чифта“, код по ТАРИК **********, 9,41 кг нето,
декларирана митническа стойност за 1 чифт в размер на 0,39 лв. или 0,87 лв./кг.
Справедливата цена на ЕС е посочено, че е в размер на 14,45 лв./кг.
Представената мостра
представлява части/подметки от пластмаса.
Стока № 28 „обувки
за тренировки с външни ходила от каучук и горна част от текстилни материали –
1313 чифта“, код по ТАРИК **********, 662,59 кг нето, декларирана митническа
стойност за 1 чифт в размер на 3,91 лв. или 7,75 лв./кг. Справедливата цена на
ЕС е посочено, че е в размер на 23,33 лв./кг.
Представената мостра от стоката
представлява ежедневна мъжка спортна обувка, с външни ходила от пластмаса /каучук/
и горна част от текстилни материали, с връзки.
С оглед горното и на основание
Правила 1 и 6 от Общите за тълкуване на КН, Забележка 1 към подпозициите на гл.
64 от МТ, според която по смисъла на подпозиции 6402 12, 6402 19, 6403 12,6403
19 и 6404 11, под „спортни обувки“ се разбират изключително;
- обувките, изработени с цел да
се практикува някаква спортна дейност и са или могат да бъдат снабдени с
подсилени върхове, куки за захващане /котки/, шини или подобни приспособления;
- обувките за кънки, ски,
сноуборд, борба, бокс и колоездене, както и ОБКН за позиция 64041100, както и
текста на позиция 6404 от КН,
е прието, че гореописаната
стока следва да бъде класирана в код по КН, код по ТАРИК **********.
С промяна по кода на стоката и
след анализ в базата THESEUS, е установено, че справедливата цена на ЕС за
новия код по ТАРИК ********** е в размер на 31,94 лв./кг.
След извършен сравнителен
анализ на база наличната информация в митническата информационна система, митническите
органи установяват, че за стоки от вида на процесните са декларирани по-високи
стойности, които се различават от декларираните по разглежданата митническа
декларация.
Предвид обстоятелството, че
митническата стойност на внесените с митническа декларация MRN
19BG002002021944R7/23.12.2019 г. стоки
по позиции №№ 4, 5, 11, 17, 24 и 28 за килограм нетно тегло е основана на ниска
фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки,
както и липсата на представени документи в подкрепа на декларираната митническа
стойност, възниква съмнение относно точния размер на митническата стойност на
тези стоки.
Заключено е, че поради това, че
съмненията относно точността на митническата стойност на внесените стоки не
отпадат след поискването и предоставянето на всички допълнителни документи, че
декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платена или
платима за тези стоки сума, митническата стойност не следва да се определи въз
основа на метода на договорната стойност.
С оглед горното е прието, че
митническата стойност на стоки по позиции №№ 4, 5, 11, 17, 24 и 28 по
митническа декларация MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019
г. не
може да се определи съгласно чл. 70 от МКС, поради което е преминато към
определяне на митническата стойност на тези стоки по реда на чл. 74, § 1 от
МКС. Посочено е, че тъй като за приблизително същия период не са установени
декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС за „идентични стоки“
от същия износител, еднакви във всяко отношение, след разглеждане на единичните
цени, по които останалите вносители са закупували разглежданите видове стоки,
митническата стойност следва да се определи въз основа на „договорната стойност
на сходни стоки“, посочена в чл. 74, § 2, буква б) от МКС.
При изследване на метода
съгласно чл. 74, § 2, буква б) от Регламент /ЕС/ № 952/2013 е направен анализ в
митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с
крайно потребление на сходни стоки по същото или приблизително същото време.
След направения анализ в
националната база данни за оформени митнически декларации за допускане за
свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки са
намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности, от други
вносители, които не са необичайно ниски. Същите са декларирани и приети в
съответствие с чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.
Като база за определяне на нови
митнически стойности на стоките по процесната митническа декларация на
основание чл. 74, § 2, буква б) от Регламент /ЕС/ № 952/2013 е взета
декларираната митническа стойност по следните митнически декларации:
За стока № 4: MRN
19BG003011002282R1/21.06.2019 г. – 13,69 лв./кв.м;
За стока № 5: MRN
19BG002005009425R2/05.06.2019 г. – 2,15 лв./чифт;
За стока №11: MRN 19BG005100113945R2/25.09.2019
г. – 0,77 лв./бр. комплект;
За стока № 17: MRN
19BG005100149475R7/09.12.2019 г. – 4,92 лв./бр.;
За стока № 24: MRN
19BG00510000275R8/04.10.2019 г. – 4,58 лв./чифт
За стока № 28: MRN
19BG005100110539R4/17.09.2019 г. – 8,51 лв./чифт.
Със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/
№ 952/2013, обективирано в писмо рег. № 32-109528/10.04.2020 г. /л. 8-15 от
адм. преписка/ „Е.Д.Л.Б.“ ООД, гр. Варна е уведомено, че предстои издаване на
решение, с което ще се определи нов размер на задължение по митническа
декларация MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019 година. Със съобщението дружеството е уведомено и за
мотивите за това – поради липсата на документи, съдържащи информация за това
как е определена цената на стоките, митническите органи остават със съмнения,
че декларираната митническа стойност на част от внесените стоки /стоки по
позиции №№ 4, 5, 11, 17, 24 и 28/ не е действително платената или подлежаща на
плащане цена. Позовали са се на чл. 140, § 2 от МКС, който предвижда, че ако
съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ №
952/2013. Поради това и на основание чл. 74, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013
митническата стойност се определя като се прилагат последователно букви от а)
до г) от параграф две на същия член, докато се стигне до първата от тези букви,
по която може да се определи митническата стойност на стоките. На вносителя „Е.Д.Л.Б.“
ООД, гр. Варна е дадена възможност да изрази становище по посочените мотиви в
срок от 30 дни от получаване на съобщението.
Писмото е получено на
14.04.2020 г. /л. 17 от адм. преписка/, като
в определения в него 30-дневен срок дружеството не е изразило становище относно
съобщените му мотиви на митническия орган.
След запознаване с цялата административна преписка Директорът
на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“ е издал обжалваното Решение
към MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019 г. с рег. № 32-170058/16.06.2020
г., с което, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, § 2,
б) от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент за
изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр.
чл. 77, § 1, вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент /ЕС/ №
952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК:
1.
е отказано да се приеме митническата стойност на
декларираните стоки с №№ 4, 5, 11, 17, 24 и 28 по митническа декларация MRN
19BG002002021944R7/23.12.2019 г.;
2.
определена е нова митническата стойност на стоки с №№ 4,
5, 11, 17, 24 и 28 по митническа декларация MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019 г.;
3.
коригирана е митническа декларация MRN
19BG002002021944R7/23.12.2019 г. с
промяна на тарифния код на стоки с №№ 4, 5, 7, 8, 12, 17 и 28, както и с
промяна на митническата стойност, цената на стоката, статистическата стойност,
метода за определяне на стойността и задълженията на стоки с №№ 4, 5, 11, 17,
24 и 28;
4. определени
са общо задължения за ДДС в размер на 9 451,02 лева;
5.
разпоредено е да се вземе под отчет начисленият с
решението размер на държавните вземания;
6.
начислени са и са взети под отчет сумите за ДДС в размер
на 7 461,27 лева, които са заплатени;
7.
определени са дължими суми за досъбиране за ДДС в размер
на 1 989,75 лева,
ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание
чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 114, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.
За издаденото решение вносителят „Е.Д.Л.Б.“
ООД, гр. Варна
е уведомен с писмо рег. № 32-170916/17.06.2020 г. /л. 17 от делото/, връчено на
дружеството-вносител на 18.06.2020 г., видно от приложеното на л. 16 от делото
известие за доставяне. Решението е оспорено по съдебен ред, във връзка с което
е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебния процес като доказателства по
делото са приети и приложени митническите декларации, посочени в
оспореното решение, заедно с приложенията към тях, послужили като основание за
определяне на нова митническа стойност на процесните стоки по митническа
декларация MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019 г.,
както и справка от НБД МИС-3А за периода 01.06.2019 г. до 23.12.2019 година.
По искане на жалбоподателя, по
делото е допуснато изготвянето на съдебно счетоводна
експертиза /ССЕ/, съгласно чието заключение /л. 438-441 от делото/ платената ти
подлежаща на плащане цена от „Е.Д.Л.Б.“ ООД за процесната стока по фактура №
2088833, № 20888334 от 21.12.2019 г., предмет на митническа декларация MRN
N219BG002002021944R7/23.12.2019 г., е в размер на 19 023,31 EURO, т.е. платено е толкова, колкото е
фактурирано. Вещото лице К.К. посочва, че плащането на фактура № 2088833, №
20888334 от 21.12.2019 г. е извършено с банков валутен превод в размер на
19 023,31 EURO на 03.01.2020 г., като е отразено по дебита на сметка
401/02 „Доставчици във валута“ и по кредита на сметка 504/01 „Разплащателна
сметка във валута“. Експертът констатира, че е налице съответствие между
фактурирания вид и декларирания вид стока; номера на фактурата за доставка и
номера на декларираната фактура по митническата декларация; цената на стоката
по фактурата и декларираната в процесната митническа декларация –
19 023,31 EURO. Заключено е, че платената цена за стоките е в пълния
фактуриран размер от 19 023,31 EURO общо, като декларираната стойност по
процесната митническа декларация е за същата сума /19 023,31 EURO/, т.е.
за цялото фактурирано количество стоки.
Като
доказателства по делото са приети и приложени документите, с които е работило
вещото лице при изготвяне на заключението по назначената ССЕ, представляващи
справки по движение на материалните запаси в склад № 0001 Склад Стока за
периода 01.12.2019 г. до 31.12.2019 година.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен административен орган, съобразно
чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /МКС/, във вр. с чл. 19, ал.
1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент /ЕС/
№ 952/2013 – Директора на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
Обжалваното решение обаче е постановено при
неспазване на установената форма, при съществени нарушения на
процесуалните правила и в несъответствие с материалноправните норми,
включително тези от европейското право, и целта на закона.
Спорът между страните е
формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали „основателни
съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ № 2015/2447 и спазили ли
са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, буква „б“
от МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно
договорната стойност на сходни стоки.
Правната уредба на Съюза
относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co.
Deutschland, C‑256/07,
т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09.
Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата
стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с
чл. 71 и чл. 72 от МКС. Митническата стойност трябва да отразява реалната
икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на
стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq
Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.
Според правилото на чл. 74, § 1 от МКС, когато
митническата стойност на може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя
като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките. Съгласно чл. 74, § 3 от МКС, когато митническата стойност не може да
се определи по § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите на общите разпоредби на: Споразумението за
прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава
3 от Дял II на МКС. Предвидените критерии се прилагат последователно и само
когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на
дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената
поредност.
Макар при митническото остойностяване на стоките
приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл.
140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при
наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от
МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и
след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите
органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат
да отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва
да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като
в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно
право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което
да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки – Решение
на ВАС № 14635/21.11.2012 г. по адм. дело № 4902/2012 година.
Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане,
при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, §
2, буква а) или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или
сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в
същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да
се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има
предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на
различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност
следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на
търговското равнище и/или количествата. Според § 2
на чл. 141 от Регламента за прилагане се прави корекция, за да се вземат
предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и
въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и
видовете транспорт. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламента за прилагане, когато се
установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за
определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската
от тези стойности.
Легални дефиниции на понятията „идентични стоки“ и
„сходни стоки“ се съдържат съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) и според тях
в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични
стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко
отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията
им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни
стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са
еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговската марка.
Във всички случаи при прилагането на методите за
определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл. 140 във вр. с
чл. 141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на
митническите органи е в отношение на корелация с общото задължение за
сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл.
15, § 1 от МКС предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в
извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на
митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната
изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и процедурата
по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда
намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата
от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да
е съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni,
С-263/06, т. 52.
Задължението за мотивиране на решението за
стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и впоследствие
на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС,
изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя
решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен
принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай,
когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към
което е насочен – Решение от 18 декември 2008 г., Sopropé, C-349/07, т.
36.
По силата на този принцип и в контекста на
процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата – адресати
на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат
възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно
елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето
решение.
Доколкото производството по чл. 140 от Регламента за
прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на
стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то
следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено
процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение –
Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и
C-30/13, т. 49.
Това императивно изискване в случая е спазено, но
само формално, тъй като в рамките на проведеното административно производство
митническите органи са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан, но
не и за релевантните към процедурата по чл. 140 във вр. чл. 141 от Регламента
за прилагане обстоятелства – в конкретния случай – за определяне на
митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки.
От дружеството е изискана единствено допълнителна
информация, като искането е за представяне на документи и писмени обяснения, но
не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на
договорната стойност. Това искане по същността си е бланкетно, доколкото са
изискани документи, принципно необходими за обосноваване изпълнението на
условията по чл. 70, § 3 от МКС, но няма връзка с процедурата по чл. 140 от
Регламента за прилагане, в която деклараторът следва изрично да бъде запознат с
обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи, за да може да
представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения.
В изпратеното на оспорващото дружество съобщение по
реда на чл. 22, § 6, приложим по препращане от чл. 29 от Регламент № 952/2013,
не са изложени подробно обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в
достоверността на декларираната митническа стойност. В уведомлението за
наличието на съмнения митническият орган се основава на установеното при
извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система, че за процесните стоки са декларирани по-високи
стойности, които съществено се различават от декларираните с процесната митническа
декларация. Не е посочено обаче каква точно информация е изведена от системата,
по отношение на кои митнически декларации на трети лица и за какви точно стоки
са установени декларирани по-високи стойности. Не е конкретно обосновано и
соченото в уведомителното писмо, че съмнението относно точния размер на
митническата стойност на процесните стоки, внесени от оспорващия, се основава
на митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло, която е с
изключително ниска фактурна цена спрямо средната статистическа стойност на
сходни стоки. С основание оспорващият настоява, че не е ясно каква е и как е
определена въпросната средностатистическа стойност, както и че същата е
неприложима, доколкото в случая всяка стока е индивидуализирана, респ.
неприложима всякаква стойност, определена на килограм нетно тегло. Не е ясно и
не е обосновано, защо митническите органи не прилагат последователно буквите от
а) до г) на § 2 на чл. 74 от МКС, за да се стигне до определяне на митническата
стойност въз основа на „договорната стойност на сходни стоки“ – чл. 74, § 2,
буква б) от МКС. Не е посочено в уведомлението и какви са границите на
„приблизително същия период“, който период митническите органи са изследвали и
не са установили „идентични стоки“. Не е конкретизирано и кои подобни продажби
на „сходни стоки“ са анализирали митническите органи по кои митнически
декларации, за какъв период, на какво търговско равнище и в какво количество,
както и извършени ли са корекции с оглед значителни разлики в разходите между
внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се на разликата в
разстоянията и видовете транспорт. В уведомителното писмо не са посочени
митническите декларации, които митническите органи са ползвали и са взели от
тях митническата стойност като най-ниска за определяне на митническата стойност
на процесните по делото стоки.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на
административното производство е било нарушено правото на защита на
дружеството-жалбоподател, което макар да е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от
МКС за предстоящото издаване на решение за определяне на нова митническа
стойност на стоките, не е било информирано за конкретните обстоятелства, на
които се основават съмненията. Не е било информирано за ползваните от органа
други митнически декларации /такива на трети лица/ за свободно обращение на
сходни стоки, които са били анализирани и от които са ползвани данните за
най-ниската декларирана митническа стойност. По този начин оспорващото
дружество е било лишено от възможността да изрази становище по конкретните
обстоятелства, на които се основават съмненията и по конкретните обстоятелства,
релевантни за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки.
Митническите декларации, от които митническите органи са ползвали най-ниските
декларирани цени от трети лица, не се съдържат и в административната преписка
по издаване на акта, а в заверени копия се представят от ответника допълнително
по делото, след като са били изискани от компетентните структури на Агенция
„Митници“. Така посоченото обосновава извод, че е налице съществено нарушение
на процесуалните правила, което обосновава наличието на основания за отмяна на
оспореното решение като незаконосъобразно. Допуснато е нарушение на правото на
изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение – по
аргумент от решението на СЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49.
На следващо място съдът намира, че от посочените в
оспореното решение фактически и правни основания не стават ясни юридическите
факти, от които митническият орган черпи упражненото от него публично
субективно право. Задължението за мотивиране на решението за корекция на
митническата стойност произтича и изрично от общото правило на чл. 22, § 7,
приложим с оглед чл. 29 от МКС, изискващо всяко решение, което е неблагоприятно
за заявителя, да бъде мотивирано и в него да се посочва правото за обжалване,
предвидено в член 44.
Процесните, формулирани в оспореното решение, мотиви
следва да се приравнят на липсващи такива, което пък обосновава извод за
неспазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, респ. не е спазена
изискуемата форма, което представлява самостоятелно основание за отмяна на
оспорения акт, доколкото не позволява да се осъществи адекватен съдебен контрол
върху правилното приложение на материалния закон. Неясни са както съображенията
за промяна на декларираните кодове, така и за определянето на нова митническа
стойност на процесните стоки.
Изводите на Директора на ТД Северна морска в Агенция
„Митници“ са неправилни, необосновани и неосноваващи се на фактите, които се
извеждат от приложените към административната преписка документи и обяснения.
Необосновани са посочените в решението за корекция съмнения.
С основание оспорващият настоява, че е представил
информация за обосноваване на договорната стойност на процесните стоки и това
са приложените към митническата декларация документи и представеният
допълнително международен договор за покупко-продажба с
контрагент турското дружество-продавач , както и доказателства за плащането на
декларираната с митническата декларация стойност на внесените стоки.
За да определи нови митнически
стойности на част от стоките по процесната митническа декларация, митническият
орган се позовава на справедливата цена на ЕС, на рискова прагова стойност, на
средностатистическата стойност на сходни стоки и на извършен сравнителен анализ
на база наличната информация в митническата информационна система. Тези
обстоятелства могат да бъдат само индиция за деклариране на занижени цени на
вносните стоки, но същите, сами по себе си, не могат да послужат за определяне
на по-високи от декларираните стойности. При наличие на подобни данни,
митническите органи следва да докажат, че митническа стойност на вносните стоки
действително е по-висока от декларираната, което в случая не е сторено. В
оспорения индивидуален административен акт не се съдържат никакви констатации
по какъв начин и въз основа на какъв анализ са изведени съжденията за различна
от декларираната от жалбоподателя митническа стойност на стоките. Напротив,
чрез гореописаните доказателства, представени от оспорващото дружество, е
обосновано, че именно договорната стойност на процесните стоки следва да е
тяхната митническа стойност.
Съгласно клаузите на приложения към жалбата до съда
Международен договор за покупко-продажба № 203 от 01.11.2019 г. /л. 13-15 от
делото/, сключен между турското дружество CEYLAN
GRUP TEKSTIL VE INSAAT MALZEMELERI DIS TIC. LTD. STI. – продавач, и „АД ЛОДЖИСТИКС
БЪЛГАРИЯ“ ООД /понастоящем „Е.Д.Л.Б.“ ООД/ – купувач, продавачът
продава, прехвърля собственост и дава в притежание на купувача всички стоки,
предмет на покупко-продажба между двете страни. Единичните цени на договорените
стоки са в определени граници в зависимост от качеството, като същите са
конкретизирани в издадените фактури за всяка сделка и могат да бъдат променяни
по взаимно съгласие – чл. 6, изречение първо от договора. В чл. 6, изречение
второ от Международен договор за покупко-продажба № 203 от 01.11.2019 г. е
предвидена възможност купувачът да поръчва стоки, например други дрехи, обувки,
аксесоари, материали, части и оборудване, с цени, договорени за всеки отделен
случай. Според чл. 8 от договора, страните могат да договарят индивидуални
отстъпки при закупуване на артикули с потребителски размери, единични бройки,
остатъци или обработени отпадъци, артикули с ниско качество, бракувани или
други, със значително по-ниски от обичайните в международната търговия. По
отношение на плащането в договора е посочено, че същото се извършва в брой или
по банков път в срок до 10 месеца от датата на доставка /чл. 9 от договора/,
като страните могат да договорят и да се споразумеят за други начини на плащане
за всяка отделна доставка /чл. 10 от договора/.
От анализа на цитираните договорни клаузи се налага
извод, че в представения по делото международен договор за покупко-продажба №
203 от 01.11.2019 г. страните са договорили общи условия за покупко-продажба на
стоки, а индивидуализирането на всяка конкретна доставка се извършва с
издаването на съответната фактура, като е предвидена възможност за договаряне
на индивидуални отстъпки при закупуване на определени артикули на цени,
значително по-ниски от средните в международната търговска практика. Митническа
стойност на процесните стоки е договорната им такава, като същата се установява
от приложените към митническата декларация съпроводителни документи. Следва да
бъде отбелязано, че турското дружество-продавач е изпълнило задължението си по
чл. 20 от договора от 01.11.2019 г. да приложи документите, придружаващи стоките.
От заключението на вещото лице по съдебно
счетоводната експертиза се установява, че е налице реално плащане на
подлежащата на плащане цена по фактурата, визирана в процесната по делото
митническа декларация, като е налице и съответствие между платената цена за
всяка от процесните стоки и декларираната стойност по митническата декларация.
Установеното в този аспект е в подкрепа на извода, че митническата стойност на
внесените стоки следва да бъде договорната им стойност, т.е. действително
платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, по смисъла на чл. 70 от МКС,
тъй като именно тази стойност отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност, както се изисква съгласно горецитираната практика на СЕС.
Основателно е оплакването в жалбата, че митническите
органи не са извършили изискуемия от чл. 141 от Регламента за прилагане анализ
и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от
трето лице. Ответният административен орган не установява по делото факта на
извършване на изискуемия анализ. Дори да е извършен такъв, то липсва
обективирана в оспореното решение конкретна обосновка от органа.
Определената митническа стойност на процесните стоки
е изчислена въз основа на съответно посочените в обжалваното решение митнически
декларации на трети лица, без да е обосновано от митническите органи, че става
въпрос за „сходни стоки“, както и при липса на обосновка и доказателства, че
именно в процесните митнически декларации на трети лица се съдържа най-ниската
митническа стойност (с оглед изискването на чл. 141 от Регламент № 2015/2447).
Не е извършен анализ на условията дори по двете доставки /по митническата
декларация на жалбоподателя и по митническата декларация на третото лице с
най-ниска посочена митническа стойност/. Цените са
изчислени съобразно количеството и стойността на различни митнически декларации
за всяка една от процесните стоки, като в обжалваното решение не са посочени
вносителите по тях, както и не е извършен анализ на условията по доставката
съгласно Incoterms 2010 и как това се отразява на цената на стоките за
продажбата им за износ, на договорените от двете дружества срокове и начин на
плащане, количества, търговска марка и качеството на стоките, съгласно
изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Липсва анализ
и във връзка с различния производител на стоките дори по двата конкретни вноса
– обстоятелство, което по аргумент от чл. 141, § 5 от Регламента за изпълнение,
е без съмнение релевантно.
В конкретния случай митническият орган е определил
по-висока митническа стойност от декларираната такава по отношение на
процесните стоки, ползвайки посочените в решението митнически декларации, без да извърши
корекции на цената, каквато несъмнено е дължима съобразно изискването на чл. 141, § 1, изречение
второ и изречение трето от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, доколкото е
налице разлика в количеството на стоките. Липсват и каквито и да било
съображения на административния орган защо приема, че стоките по сравняваните
декларации са „сходни“ по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за
изпълнение, доколкото /с изключение на стока № 11 по процесната митническа
декларация/ тяхното описание е различно. При очевидна липса на сходство
дори в описанието на стоките митническият орган не е изложил никакви аргументи,
които да обосноват приложението на чл. 74, § 2, буква б) от МКС, нито е
извършил необходимите корекции с оглед голямата разлика /в повечето случаи
няколко пъти/ в количеството на стоките по сравняваните декларации. Административният
орган не е съобразил, че по посочените в решението митническа декларация MRN
19BG005100149475R7/09.12.2019 г. и митническа декларация MRN
19BG005100110539R4/17.09.2019 г., послужили за база за определяне на
митническата стойност съответно на стока по позиция № 17 и стока по позиция №
28 по процесната митническа декларация MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019 г., са декларирани стоки,
носещи търговска марка LC
WAIKIKI, което обстоятелство безсъмнено е налагало извършването
на корекции по чл. 141 от Регламента за изпълнение.
Освен без излагане на никакъв анализ, че става
въпрос за „сходни стоки“, определената митническа стойност на процесните стоки
е изчислена въз основа на съответно посочените в обжалваното решение митнически
декларации на трети лица и при липса на обосновка и доказателства, че именно в
тези митнически декларации на трети лица се съдържа най-ниската митническа
стойност, каквото изискване е въведено в чл. 141, § 3 от Регламент за
изпълнение № 2015/2447. Не е извършен анализ и на условията по доставка по
процесната митническа декларация и по митническите декларации на третите лица.
Конкретно, при определяне на по-висока митническа стойност на описаните по
процесните позиции от митническата декларация стоки /с изключение на стоката по
позиция № 5/, митническият орган не е съобразил, че в митническата стойност на
стоките, декларирани по приложените по делото митнически
декларации, послужили като основание за определяне на нова митническа стойност
на стоките, са договорени различни условия на доставка. В митнически декларации
MRN 19BG005100113945R2/25.09.2019 г., MRN 19BG005100149475R7/09.12.2019 г. и
MRN 19BG005100110539R4/17.09.2019 г. са договорени условия за доставка „CIP превоз и застраховка, платени до София“, включващи
транспортиране на стоките до уговорен адрес във вътрешността на страната, т.е.
вносът е съпътстван с допълнителни транспортни разходи, за разлика от процесния
внос, по който
са договорени условия на доставка „CPT превоз, платен до Варна“. В
митническата стойност на стоката по митническа декларация MRN
19BG003011002282R1/21.06.2019 г., послужила за база за определяне на
митническата стойност на стока по позиция № 4 по процесната митническа
декларация, не са включени транспортни
разходи по приложените фактури към митническата декларация на вносителя с данни
за условия на доставката „EXW франко – завод в Гебзе, Турция“.
Така договорените условия за доставка, както и местоназначението съществено се различават
от тези по процесната митническа декларация – „CPT превоз, платен до Варна“,
което обстоятелство не е отчетено от митническия орган при определяне на
стойността на стоките, като същата е определена, без да са извършени
съответните корекции съобразно чл. 141, § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/
2015/2447.
Не е обосновано въобще сходството на стоките, което
да е послужило за определяне на различна от декларираната митническа стойност.
В оспореното решение не се съдържа обосновка, в т.ч.
чрез използване на специални знания на вещо лице, за това как различните
стойности се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на изискването по
чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Освен това, в изпълнение на
изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. чл. 1, § 2, т. 14 от
същия, във вр. с чл. 74, § 2, буква б) от МКС, качеството на стоките – ако се
приеме, че сходството в характеристиките е достатъчно да се обоснове сходство в
качеството – отново не е достатъчно, тъй като следва да бъде установено също
така, че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите
количества, което условие в случая не е доказано, като дори не е изследвано от
митническите органи.
Основателно е релевираното с жалбата възражение, че
не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско
равнище и какъв е относителният пазарен дял на жалбоподателя, като не е ясно
дали митническите органи са взели предвид разликите и дали са извършени
корекциите по чл. 141, § 2 от Регламента за прилагане.
Неправилно в подкрепа на съмненията за
действителността на декларираната митническа стойност са съобразявани и статистическите
данни за митническата стойност на стоките.
Митническите органи неправилно интерпретират
тълкуването, дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016 г., С-291/15. С това решение СЕС
е приел, че чл. 181а от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата
стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на
сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
при вноса на сходни стоки. Информацията, съобразявана в
случая, не отговаря на това условие, тъй като няма как от посочените
статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае
за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за
търговската марка/производителя, качеството и количеството на стоките, както и за
търговското равнище. От тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от
Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията
на доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на
стоките. В този смисъл е и практиката
на ВАС, изразена в Решение № 16811/10.12.2019 г., постановено по адм. дело №
9341/2019 г. и Решение № 16405/03.12.2019 г., постановено по адм. дело №
8139/2019 година.
С оглед изложените съображения съдът приема, че от
страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140, вр. чл.
141 от Регламента за прилагане, във вр. с чл. 74, § 2, буква б) от МКС, поради
което, като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е
определил нова такава, по декларации на трети лица, Директорът на ТД Северна
морска при Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен административен
акт, който следва да се отмени.
Незаконосъобразна е и преценката на митническите
органи за промяна на тарифните кодове на част от процесните стоки.
С оглед
характера на тази част от спора, приложимите общи правила за тълкуване на
Комбинираната номенклатура са тези по т. 1 и по т. 6 от Част първа „Уводни
разпоредби“, Раздел I „Общи правила“ от Регламент
/ЕС/ № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 година за изменение на
приложение I към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета относно тарифната и
статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Съгласно правилото по т.
1, текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има
само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно
термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и
съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе
термини на позициите и на забележките към разделите или към главите. Според
правилото по т. 6, класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция
е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките към
подпозициите, както и, mutatis mutandis, съгласно горните правила при условие,
че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби,
предвиждащи обратното, за прилагането на това правило, се вземат предвид и
забележките към разделите и главите.
От анализа на цитираните разпоредби се налага извод,
че във всеки случай, при който митническите органи считат, че дадена стока
следва да бъде класирана в различна от декларираната подпозиция, съответно в
различен от посочения в митническата декларация код по ТАРИК, е необходимо
мотивирано да обосноват принадлежността на стоката именно към посочените от тях
подпозиция и код по ТАРИК, а не към декларираните от вносителя.
В т. 37 от Решение от 19 октомври 2017 г. по дело
С-556/16, СЕС приема, че в интерес на правната сигурност и за да се улеснят
проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило
трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в
текста на позицията от КН и на забележките към раздела или главата.
В обжалваното решение липсва мотивирано и обосновано
становище на митническия орган защо променя тарифния код и подпозицията на
стоки с №№ 4, 5, 7, 8, 12, 17 и 28 по митническа декларация MRN
19BG002002021944R7/23.12.2019 година. Не е
посочено и не става ясно, какво е фактическото основание за промяната на
тарифния номер. Промяната в тарифното класиране е обоснована със субективното
описание на това какво представляват мострите и съдържанието на прикачения към
някои от тях хартиен етикет. Единствено наличието на мостра и субективното
възприятие на митническите органи за нея, без да е извършен анализ на същата от
специалист в съответната област, не представлява основание за промяна на
декларираните в митническата декларация тарифен код и подпозиция на вносната
стока. В случая по никакъв начин не е доказана връзката на хартиените етикети с
процесните стоки, както и че отразеното в тях отговаря на действителния състав
на стоките. Едва след доказването на тези обстоятелства и категоричното
установяване на материала, от който са изработени стоките, както и след
извършен анализ на техните обективни характеристики и качества, следва да се
определи принадлежността им към една или друга позиция/подпозиция от КН.
В разглеждания случай, от
страна на митническите органи не е извършен дължимият съгласно цитираните
правила по т. 1 и т. 6 от КН сравнителен анализ, който да установи, че предвид
свойствата и характеристиките на представените мостри процесните стоки попадат
именно в посочените в обжалвания административен акт подпозиция и тарифен код
по ТАРИК. Посочването какво представлява мострата и посочването на кода, в
който според административния орган следва да бъде класирана стоката, без да са
изложени конкретни съображения и обосновка, според които е прието, че
въпросната стока попада именно в позицията/подпозицията, отговаряща на този
код, не изпълнява изискването за съдържание на административния акт по смисъла
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От ответната страна, чиято е доказателствената
тежест, не са ангажирани доказателства за наличието на основания за промяна на
кода по ТАРИК на процесните стоки. Немотивирането на акта, с който е извършена
промяна в тарифното класиране на стоките, винаги влече незаконосъобразност на
същия, тъй като липсата на фактическите и правните съображения, въз основа на
които е коригирана митническата декларация, поставя съда в невъзможност да
извърши проверка относно неговата материална законосъобразност.
В съвкупността си, изложеното обуславя извод за
основателност на жалбата, респ. за незаконосъобразност на обжалваното решение
на Директора на Териториална дирекция Северна морска при Агенция „Митници“,
поради което същото следва да се отмени.
При този изход на правния спор, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в
производството разноски, за които са налице доказателства за извършването им, в
общ размер на 710 лева, както следва: 50 лева – държавна такса за образуване
на делото; 300 лева – възнаграждение за вещото лице по приетата съдебно
счетоводна експертиза; и 360 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено под
минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Административен съд – Варна,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
към MRN 19BG002002021944R7/23.12.2019 г. на
Директора на Териториална дирекция „Северна Морска“ към Агенция Митници, рег. № 32-170058/16.06.2020
година.
ОСЪЖДА Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция
„Митници“ да
заплати в полза на „Е.Д.Л.Б.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. Д., № 8, офис 110, сумата в размер на 710
/Седемстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: