РЕШЕНИЕ
№ ...
гр.
Пирдоп, 31.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети април
две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 272 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.В.Р., подадена чрез адв. Евгений В. от
АК-Смолян против електронен фиш серия К № 1073830, с който на Р. е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. във връзка с нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП.
С жалбата се оспорва посоченият електронен
фиш като незаконосъобразен. Сочи се, че деянието, за което е санкциониран
жалбоподателя е от 05.10.2015г. и към настоящия момент е изтекла абсолютната
погасителна давност от 3 години след извършване на нарушението, като са развити
доводи относно приложението на чл.82, ал.4 във вр. ал.1, т.5 НК в
административнонаказателното производство. Счита се, че са изтекли и сроковете
по чл.82, ал.1, б. „а“ и „б“ ЗАНН. Жалбоподателят счита, че държавата не е
проявила усърдие да приключи производството в разумните срокове, което я е
лишило от правото да претендира правилност на постановеното. Твърди се, че при
издаване на процесния електронен фиш са нарушени както материалния, така и
процесуалния закон. Не били спазени изискванията на нормата на чл.165, ал.2, т.7 ЗДвП в приложимата редакция, тъй като към датата на извършване на нарушението-
05.10.2015 г. процесният пътен участък не е бил сигнализиран с обозначителен
знак за наличие на система за видеонаблюдение на скоростта. На следващо място,
в обжалвания електронен фиш не се съдържала информация за това дали същият е съставен въз основа на
мобилно АТС или стационарно АТС, което процесуално нарушение водело до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя поради различния процесуален ред
на наказването. Сочи се, че за мобилните АТС, при които нарушението се
установява в присъствието на контролен орган, е приложим общият ред - с
издаване на АУАН и НП, а не с издаване на електронен фиш. Навежда се и довод,
че техническото средство не е одобрено и проверено съгласно Закона за
измерванията. Във връзка с всичко изложено се иска от съда да отмени
незаконосъобразния електронен фиш, с които на жалбоподателя е наложена глоба.
При разглеждане на делото жалбоподателят
или негов представител не се явяват в съдебното заседание и не вземат становище.
Постъпила е писмена защита от пълномощника на жалбоподателя, в която са
доразвити доводите от жалбата и са наведени допълнителни. Цитират се постановки
на Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС
за контрол на правилата за движение по пътищата, като се счита, че същите не са били спазени –
поставянето на знак Е24 и посочване на мястото, датата и часа на проверката на
интернет страницата на МВР или в средствата за масово осведомяване, а отделно
от това се счита, че връчването на фиша извън разумния срок представлява
нарушение на ЕКЗПЧОС.
ОДМВР- София и РП-Пирдоп, редовно и
своевременно призовани, не ангажират свой представител в съдебните заседания по делото, нито
становище по жалбата.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.10.2015 г. в 13:09 часа,
по ГП I-6, в района на бензиностанция Мирково, 179+158 км., с
посока към гр. Пирдоп, при въведено с пътен знак Б26 ограничение
от 60 км/ч, се е движил автомобил с Рег. № СА4082СС, с измерена скорост 105 км/ч.
Автомобилът е собственост на „Сожилиз-България“ ЕООД, а като негов ползвател е регистриран
жалбоподателят Р.В.Р..
Нарушението е установено и заснето със стационарно
автоматизирано техническо средство № 003059047ВВ3, за наличието на което е бил поставен пътен
знак Е24. За установеното и заснето превишение
на разрешената скорост е издаден процесният електронен фиш, с който на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева. Електронният фиш е бил връчен на соченото за нарушител лице на 29.11.2018 г.
По делото няма данни за постъпила в
МВР в срока по чл. 189, ал.5 ЗДвП информация за водач, управлявал автомобила
към момента на констатиране на нарушението, различен от ползвателя на МПС-то.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства: електронен фиш серия К №1073830 и снимков материал към него; разписка за
връчване на е-фиш; справка за МПС от база данни на КАТ; справка от база данни КАТ за електронен
фиш серия К №1073830; протокол от периодична проверка на стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения“ №241-ФМИ/03.07.2015
г.; писмо вх. № 10106/20.07.2011 г. до директорите на СДВР и
ОД-МВР; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
09.10.4823/06.10.2009 г.; протокол от 16.11.2012 г. за монтиране и тестване на
стационарна система „SI TRAFFIC ERS 400“; протокол от 09.07.2015г. за сигнализация на ГП I-6 с пътни знаци Е24; заповед №Iз-305/04.02.2011г. на министъра на вътрешните работи относно образец на електронен фиш;
схема от Областно пътно управление София за организация на движението в района
на ГП- I-6, в района на с. Мирково и 3 бр. снимки към
схемата.
С ангажираните по делото доказателства се установи, че
на жалбоподателя е издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
въз основа на фотоснимка от система
за видео-наблюдение с автоматизирано техническо средство, без
дата на издаване на фиша, със серия на фиша К № 1073830 и с посочен
издател – ОДМВР София. Във фиша е отразено, че на 05.10.2015г. в 13.09ч. на ГП-I-6, б-я Мирково, посока към гр. Пирдоп, с МПС -"Хюндай И 20", рег. № СА4082СС е извършено нарушение за скорост,
констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство №003059047ВВ3, като при разрешена скорост от 60 км/час, за автомобила е установена такава
от 105 км/час и превишение на скоростта от 45 км/час. Във фиша е посочено също, че ползвател, на който е регистриран
автомобилът е Р.В.Р., който е
визиран и като извършител на описаното
деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП. За това нарушение, на основание чл. 189, ал.4 вр.
с чл.182, ал.2 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
санкция "Глоба" в размер на 200.00лв.
Към електронния фиш е представена разпечатка на фотоснимка от клип, в която са посочени същите данни за
дата на нарушението, извършено с визирания във фиша автомобил с рег. № СА4082СС, местонарушението,
данни за констатираната скорост и
превишение на скоростта с 3 км. повече
от скоростта, описана във фиша. В
разпечатката-фотоснимка е посочено, че
измерената скорост за автомобила е 108 км/час.
На самата разпечатка-фотоснимка действително е заснет процесният автомобил с разграничим регистрационен номер,
така както е описан в електронния фиш.
От приложената към делото извадка
от информационните масиви на ОДМВР София, с-р Пътна полиция за ел.фиш К № 1073830, се установява, че там фигурира информация за него, като в графата
„дата на съставяне“ е отбелязана датата 12.11.2015 г., а като дата на връчване
е посочена 29.11.2018г. Същата дата на връчване се установява и от приложената
по делото разписка за връчване.
Подробни данни за МПС-то, с което
се сочи да е извършено нарушението /технически параметри, идентификационни
данни и собственост/ пък са описани в справка от КАТ за МПС, от където е видно,
че заснетият в нарушение автомобил с рег. №СА4082СС е
регистриран като собственост на „Сожелиз-България“ЕООД, а като негов ползвател
е регистриран жалбоподателят Р.В.Р..
Според протокол от 16.11.2012 г. на
комисия към МВР, на същата дата, на ГП I-6, 179км+158м, бензиностанция Мирково,
е монтирана и тествана стационарна система „SI TRAFFIC ERS 400“, т.е. техническото средство е стационарно
такова. В протокола е посочено, че мястото е сигнализирано с пътен знак B26 с ограничение на максимално
разрешената скорост в двете посоки 60 км/ч и табела T2, застъпваща зоната на действие на
знака-1000 м.
Според протокол от 09.07.2015г.,
изготвен от комисия в състав Директор на ОПУ София и служител на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-София, на посочената дата са били монтирани 2 бр. пътни
знаци Е24 „контрол с автоматизирани технически средства или системи“ на ГП I-6, км 178+960 – дясно платно посока
гр.Бургас и км 179+450 – дясно платно посока гр.София, съгласно Наредба № 18/2001г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Относно утвърждаването на използваното техническо
средство за отчитане на скорост на автомобил- стационарен радар за регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIC ERS 400“, по делото е приложено Удостоверение № 09.10.4823 с
дата на валидност на сертификата за
техническото средство до 06.10.2019 г. и дата на издаването и одобрението му - 06.10.2009 г. От удостоверението
се установява, че автоматизираното техническо средство, с което е заснето
нарушението е одобрен тип средство за измерване. Видно от приложения протокол от
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ към БИМ от дата 03.07.2015 г. за
проверка на стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения, идент. №003059047ВВ3, тип „SITRAFFIC ERS 400“, монтирана при с.Мирково,
системата съответства на одобрения тип. Тази периодична проверка е установила,
че техническото средство за видеоконтрол съответства на метрологичните
изисквания. В изпратено от ГД „Охранителна полиция“ към МВР писмо до
директорите на СДВР и ОДМВР, се обръща внимание, че на изправните технически
средства и системи, използвани при контрола на безопасност на движението, се
поставя холограмен стикер на проверителя, удостоверяващ изправността, като са
изброени техническите средства, използвани от структурните звена на МВР, сред
които е и стационарен радар за регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIC ERS 400“, за който е посочено, че разполага с приложен
софтуер и автоматично изчислава реалната скорост като изважда максимално
допустимата грешка от 3 км/ч за скорост до 100 км/ч и 3% над 100 км/ч, което е
гаранция за правилно измерена скорост.
Като доказателство по делото е
изискана и представена от Областно пътно управление- София схема за организация
на движението в района на ГП-I6, при с.Мирково от 178+000 до 180+000 км., като от там са представили такава
схема, актуална към датата на нарушението, която е приобщена към делото. От
схемата е видно, че на 178+200 км. има поставен знак B26, въвеждащ ограничение на скоростта
от 60 км/ч и табела Т1, обозначаваща, че разстоянието, в което е действащ знак
В26 е 1000м., т.е. до 179+200 км. На схемата липсва отбелязване наличието на
пътни знаци Е24, обозначаващи местата за видеоконтрол, както и отбелязване
наличието на процесното техническо средство, с което е било заснето
нарушението, като вероятното обяснение е, че това е в компетентността на МВР,
която структура се явява надлежният контролен орган.
По делото е
приложена заповед № Iз-305/04.02.2011 г. на министъра на
вътрешните работи, с която е утвърден образец на електронни фишове за налагане
на глоба за нарушение, установено с АТС по ЗДвП. Образецът, който е приложение
към заповедта от 2011г. кореспондира с процесния електронен фиш, както и с
образеца, актуален към датата на издаване на фиша, което може да се установи от
приложението към заповеди №8121з-931/30.08.2016г. и №8121з-172/29.02.2016г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
При така установените фактически обстоятелства, на база ангажирания по делото доказателствен материал,
съдът намира, че атакуваният електронен
фиш е съставен при спазване на процесуалните правила и при
доказаност на нарушението.
Според представената разписка Р.В.Р.
е получил електронен фиш серия К №1073830 на дата 29.11.2018 г., като
на 07.12.2018 г. е депозирана направо в РС-Пирдоп жалбата, предмет на разглеждане
в настоящото производство. В този смисъл жалбата е допустима,
като депозирана в срока по чл.189, ал.8 ЗДВП.
Съдът следва да обсъди доводите,
наведени в жалбата и основателността им по отношение крайния извод
законосъобразно ли е издаден или не обжалваният електронен фиш. В тази връзка,
настоящият съдебен състав намира следното:
Разсъжденията в жалбата по отношение приложимия
давностен срок са неправилни. Разпоредбите на чл.82 НК и чл.82 ЗАНН, които се
цитират от жалбоподателя, са неприложими в случая, тъй като те касаят
изпълнителската давност, която в настоящия случай все още не е започнала да
тече. Тълкувателното постановление, което се цитира от
жалбоподателя /Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен
съд/ ясно е казало, че в административнонаказателното
производство се прилагат два вида погасителни основания - по чл.34 ЗАНН и по
чл.82 ЗАНН. Давността по чл.34 ЗАНН е преследвателска - настъпва преди влизане в
сила на правоохранителен акт и компетентният орган губи възможността си да
реализира което и да е от правомощията си по правоотношението, а давността по
чл.82 ЗАНН е изпълнителска и настъпва след влизане в сила на правоохранителния
акт, а органът губи само възможността да реализира изпълнението на наложената
санкция. В действителност чл.11 ЗАНН препраща към НК, но само доколкото в ЗАНН
няма специална уредба.
Специална уредба
на изпълнителската давност /на която жалбоподателят се позовава/ има в чл.82 ЗАНН, поради което неприложима е разпоредбата на чл.82 НК. Следва обаче
жалбоподателят да има предвид, че поради факта, че няма влязъл в сила наказващ
акт, неприложима в случая е и изпълнителската давност по чл.82 ЗАНН, тъй като
тя започва да тече от влизане в сила на акта, с който се осъществява
наказването /в конкретната хипотеза- електронния фиш/, който пък е връчен на Р.Р.
едва на 29.11.2018г., но бива обжалван и не е влязъл в сила, поради което
изобщо не са били налице предпоставките тази давност да започне да тече, още
по-малко да е изтекла.
Остава в случая да
бъде направена преценка дали не е изтекла преследвателската давност, чието
изтичане би лишило компетентния орган от възможността не само да изпълни
наказанието, а изобщо да го наложи. Специална уредба за преследвателската
давност в ЗАНН има и това е чл.34, ал.1 ЗАНН, поради което преследвателската
давност по чл.80, ал.1 НК не намира приложение в случая. В административнонаказателните
производства, каквото е и настоящото, намира приложение чл.34 ЗАНН, но ал.1 на
разпоредбата, където се съдържат описани давностни срокове, за които съдът
следи служебно – 3 месеца от откриване на нарушителя и 1 година от извършване
на нарушението, след изтичането на които се погасява възможността за
осъществяване на наказателно преследване. Ал.3 на чл.34 ЗАНН се явява
неприложима в случая, доколкото производството по издаване на електронни фишове
е опростено и специфично производство, при което електронният фиш се приравнява
по правното си действие едновременно на АУАН и на НП /вж. мотивна част на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдията Лозан Панов/, т.е. няма как да има изтичане на
6-месечен срок между издаване на АУАН и НП. В този смисъл съдът дължи преценка
не дали е изтекъл срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН, а този по чл.34, ал.1 ЗАНН и
намира съответно, че сроковете са били спазени, поради което производството не
подлежи на прекратяване. Съдът намери за доказана датата, на която електронният
фиш е бил издаден, макар същата да не е вписана в самия фиш и това е 12.11.2015
г., която дата е отразена в информационните масиви на ОД МВР София и там се
съхраняват данни, че именно на 12.11.2015 г. е издаден процесният електронен
фиш. От датата на нарушението- 05.10.2015 г., когато се счита, че е установен и
деецът, до датата на издаване на фиша - 12.11.2015 г., са изминали по-малко от
3 месеца, който тримесечен срок е максималният за съставяне на АУАН /според
чл.34, ал.1 ЗАНН/, а в случая - за издаване на електронния фиш. Според
тълкувателното постановление, съществува сериозен пропуск в чл.34 ЗАНН, тъй
като няма разпоредба аналогична на чл.81, ал.3 НК, уреждаща абсолютната давност
и именно поради това тълкуването е в насока, че чл.81, ал.3 НК се прилага и в
административнонаказателното производство в привръзка с чл.80, ал.1, т.5 НК, от
където следва, че абсолютната преследвателска давност, която не се повлиява от
спирането и прекъсването, изтича при административните нарушения след
изминаване на 4 години и половина от извършване на деянието. Никъде в мотивите
на тълкувателното постановление не се твърди, че чл.80, ал.1, т.5 НК се прилага
самостоятелно като обикновена давност, която важи и в
административнонаказателното право, а същият се прилага единствено във връзка с
чл.81, ал.3 НК за изчисляване на абсолютната давност. В случай, че даден орган
реши да приложи чл.80, ал.1, т.5 НК вместо чл.34 ЗАНН, то той би нарушил, както
правилото, че специалният закон дерогира общия, така и би тълкувал превратно
чл.11 ЗАНН. Абсолютната давност от 4 години и половина, която съдът счита, че е
приложима в случая, при отчитане постановките на тълкувателното постановление,
цитирано по-горе, не е изтекла към настоящия момент, считано от датата на
нарушението- 05.10.2015 г., поради което съдът не дължи прекратяване на
производството, макар по него все още да няма влязъл в сила акт, осъществяващ
наказването.
Следва да се
отбележи обаче, че както и жалбоподателят сам акцентира, изминалият период от
време, в който административното наказване не е осъществено, е укоримо дълъг.
Административното наказване, за което макар да няма основание да бъде
изключено, реализирано към настоящия момент, не би могло да осъществи
пълноценно функциите, които са му отредени, тъй като превъзпитанието на дееца
следва да е своевременно и в настоящия случай следва да се обърне внимание на
административнонаказващия орган, че бездействието му повече от 3 години оставя
у дееца единствено чувство за ненавременна реакция на компетентните органи. Не може обаче този факт да се ползва
като основание за отмяна на обжалвания електронен фиш. Съдът не споделя довода,
че закъснялото връчване на електронния фиш представлява нарушение на правата на
жалбоподателя, осигурени му от ЕКЗПЧОС, а счита, че то рефлектира единствено
върху личната и генералната превенция, която би следвало наказването да
осигури.
Съдът
приема, че електронният фиш е редовен от външна страна,
като съдържа реквизитите, разписани императивно в разпоредбата на чл.189, ал.4
ЗДвП - данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за
доброволното заплащане. Освен това
електронният фиш е издаден по утвърдения образец, което е гаранция за неговата
законосъобразност и пълнота. Самият фиш
представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има
удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без
възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за
това средство). Следва
да се отбележи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи
като процесния,
са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл.189, ал.4
ЗДвП, която детерминира
процесуалния ред за ангажиране на административноказателна отговорност и
формалните изисквания към санкционния акт
/вж. Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по
т. д. № 1/2013 г./.
При установяване на нарушението от съответното техническо средство, електронният
фиш се издава в отсъствието на
нарушителя. Описанието
на нарушението в конкретния случай е възведено чрез посочване на относимите
скорости - разрешената стойност на скоростта, установената стойност на
скоростта и превишената стойност на скоростта, който начин на описване е
напълно достатъчен, за да може соченото за нарушител лице да разбере за какво
нарушение бива обвинено. Липсва необходимостта от посочване на физическия
издател на фиша, който единствено обработва записана информация, т.е.
автоматизираността на процедурата, при която програма сама генерира фиша
игнорира необходимостта длъжностно лице да се подписва като издател. На следващо място, чл.189, ал.4 ЗДвП не предвижда като реквизит „дата на
съставяне“ на фиша, а единствено посочване датата на нарушението, което съдът
макар да намира за неправилен законодателен подход, не е в състояние да
коригира. Датата на съставяне на фиша съдът установи в съдебното производство и
това е 12.11.2015г. Посочена е изрично в електронния фиш квалификацията на
нарушението – чл.21, ал.2 ЗДвП – нарушение на скорост, сигнализирана с пътен
знак, различна от скоростите, закрепени в чл.21, ал.1 ЗДвП. В електронния фиш
описанието на нарушението е направено и словесно, като е посочено, че
ограничението на скоростта за движение е въведено с пътен знак В-26 и е
посочена стойността на това ограничение – 60 км/ч.
В самия електронен фиш не е посочен типа на АТС, но е посочен неговият
номер. От доказателствата, ангажирани по делото, безспорно беше установено, че
процесното нарушение е установено с автоматизирано техническо средство, което в
случая е стационарна камера с радар от типа „SITRAFFIC ERS 400“, поставена през 2012 г. и представляваща
одобрен тип средство за измерване, преминала и проверка за съответствие на конкретно използваното средство
след монтирането му. Фактът, че се касае за стационарен радар, дава основание
на съда да приеме, че автоматизираното техническо средство, с което е заснето
нарушението, кореспондира с изискванията и на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по
т. д. № 1/2013 г. и на ЗДвП преди
и след изменението от 2015г. Освен това, доказано бе в хода на процеса, че АТС
е годно да извършва заснемане на нарушения по ЗДвП, доколкото видът му е
утвърден за използване от правоимащия орган - Български институт по метрология;
техническото средство е използвано в срока на валидност на удостоверението за
одобрение; видът му е сред използваните от органите на МВР техническо
устройства и преди установяване на нарушението средството за видеоконтрол е
преминало проверка за съответствие и правилно отчитане на данните. В този
смисъл, отчетената при движението на автомобила на жалбоподателя скорост,
следва да се приеме, че е действителната скорост, с която същият се е движил,
преминавайки покрай радара.
Към датата на установяване на
нарушението – 05.10.2015г.,
е съществувало задължение за контролните органи да обозначават контролирания
участък и това задължение го е имало до приемане новата редакция на чл.165 ЗДвП
от 05.07.2017 г. Към процесната дата вече е
била приета и е действала Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г., според чийто чл.7 /отм. През
2018г./ местата за контрол с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24 и
се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на Министерството на вътрешните работи. Доказа се по делото от представения
протокол от 09.07.2015г., че към процесната дата участъкът от пътя, обхванат от
видеоконтрол, където е заснето нарушението, допуснато от жалбоподателя, е било
сигнализирано с пътен знак Е24, поставен на 178+960 км, т.е. на около 200 метра
преди мястото на заснемане на нарушението и в този смисъл изискването за
сигнализация на участъка е било спазено. Не съществува възможност да се извърши
проверка със задна дата дали през 2015г. на интернет страницата на МВР е имало
публикация относно местата на контрол с АТСС, но индиция за спазване и на
задължението на органа за оповестяване на конкретното място за пътен контрол е
фактът, че към настоящия момент то фигурира на интернет страницата на ОДМВР
София сред местата, посочени за разположение на
стационарни автоматизирани технически средства и системи за контрол на
скоростта.
Няма съмнение, тъй като от снимката се
вижда номерът на превозното средство, че автомобилът, който е заснет, е именно
регистрираният на името на жалбоподателя като ползвател. Датата и часът,
отразени на снимката към фиша отговарят на датата и часа, отразени във фиша. От
посочените на снимката данни може да се установи, че мястото на заснемане е
същото като вписаното в електронния фиш. Мястото на нарушение се явява главен
път, където ограничението на скоростта за движение от 60 км/ч е въведено с
пътен знак B26, а според чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, скоростта
на движение, когато е различна от тази по ал.1 на същия член, се сигнализира с
пътен знак, какъвто, както вече бе посочено, е видно на схемата за организация
на движението и снимките към нея, че е наличен в участъка от пътя, където е
извършено заснемането на нарушението. Нарушението на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП попада
в хипотезата на чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП (в редакцията към 2011 г.), като
превишаването на скоростта на автомобила е между 41 и 50 км/ч, а именно- 45
км/ч., като е отчетена допустимата грешка от 3 км., която е възможно да се
получи при работата на техническото средство. Правилно и законосъобразно е
наложена предвидената в тази санкционна разпоредба /в редакцията от 2011г./
„глоба“ в размер на 200 лв.
Поради
гореизложеното и на основание чл.189, ал.14 ЗДвП във вр. чл.63,ал.1, предл.1 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К № 1073830 на ОДМВР София, с който на Р.В.Р., ЕГН: **********, адрес: ***, за
административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП,
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :