Решение по дело №1694/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 май 2017 г. (в сила от 18 април 2018 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20175330101694
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

                                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                             № 1388                    03.05.2017г.                    Гр. Пловдив

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1694 по описа на ПРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и  2 от КТ.

 Ищцата Я.С.П., ЕГН ********** ***, представлявана от адв. М. Г. и адв. К. е предявила обективно съединени искове срещу ответника “Комплексен онкологичен център-Пловдив” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Априлов“ № 15А да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № * от 28.12.2016г., връчена в деня на издаването й, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ - подадена молба от служителя за прекратяване на труд. правоотношение с молба с вх. № */28.11.2016г., и като такова да бъде отменено и да се възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „*“. Ищцата твърди, че е работила по ТПО с ответника на длъжност “*”, на основание сключен трудов договор. Счита издадената заповед за прекратяване на ТПО за незаконосъобразна, тъй като не е подавала молба до работодателя, че желае прекратяване на трудовоправната връзка помежду им, като молбата й се счита за предизвестие, които обстоятелства се установявали от текста на представената по делото нейна молба, както и че уволнителната заповед не била издадена и подписана от работодателя, а от трето лице, което  е неизвестно на ищцата и че ТПО е прекратено на несъществуващо основание. Отделно от това твърди, че заповедта за упълномощаване е антидатирана, като последната е била издадена след издаване на уволнителната заповед.  Ето защо се моли да се уважат исковете, претендират се разноски.

С постъпили в срок писмен отговор ответникът оспорват предявените искове като неоснователни.

Настоява  на това, че от ищцата е била подадена молба за прекратяване на ТПО, доколкото в нея се съдържа конкретно изявление на това лице същата тази молба да се счита за предизвестие за прекратяване. Отделно от това се посочва, че оспорената заповед е издадена от * на ответника, като последният е бил надлежно упълномощен с правата на работодателя, което се установява от представената към отговора заповед на * на онкологичния център от 19.12.2016г., по силата на която при отсъствие на *, за периода 20.12.2016г. до 08.01.2017г., за негов заместник с правото да прекратява труд. договори е бил определен К.Т. – *. Именно това е лицето подписало оспорената заповед. Не се претендират разноски.

               Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е прекратено с посочената заповед, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението – че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган и че са били налице изискуемите от закона предпоставки за издаване на заповедта за уволнение.

Страните не спорят относно обстоятелството, че помежду им е имало сключен трудов договор с шестчасово работно време и основно месечно възнаграждение за ищеца от 1500 лева на длъжността „*“.

От представената по делото и приета като доказателство заповед за прекратяване на ТПО, оспорена от ищцата като издадена от некомпетентен орган,  от външна страна се установява тя да е била подписана със запетая, като от страна на ответника не се твърди тя да е била подписана от * на центъра, който е оправомощен по закон да представлява и управлява дружеството и в тази връзка да бъде субект на дисц. власт. Ищцата е настоявала, че не става ясно кое е лицето подписало заповедта, а дори то да е ясно да  не  притежава властта да й прекрати ТПО.

В хода на делото е била установена личността на подписалия заповедта, а именно главния счетоводител на дружеството-работодател К.Т., който по това време е замествал * на дружеството-работодател, по силата на изрична заповед № */19.12.2016г. на * проф. д-р М.Я., с определена в заповедта материална компетентност, поради обстоятелството, че последната е отсъствала за периода от 20.12.2016 до 08.01.2017г.

По делото е представена молба, изхождаща от ищцата П. до * на “Комплексен онкологичен център-Пловдив” ЕООД, с вх. № */28.11.2016г., от чието съдържание е видно, че ищцата е била недоволна от начина и условията на работа в центъра, като е настояла за допълнително заплащане поради ежедневното й полагане на извънреден труд, което  ако не бъде удовлетворено, би приела за проява на лично отношение. В края си на молбата завършва с израза: „В такъв случай нека молбата ми да се счита за предизвестие.“ Върху същата молба с дата от 01.12.2016г. е отбелязана резолюцията „да се счита за едномесечно предизвестие“. Със заявление с вх. № */05.12.2016г. подадено от ищцата до * на КОЦ – Пловдив ЕООД същата е посочила, че отменя молбата си от 28.11.2016г. в частта й, касаеща съдържанието молбата й да се счита за предизвестие. Върху това заявление с дата от 05.12.2016г. има поставена резолюция „Не“  съгласно член 326, ал. 4 от КТ. Представено е и още едно заявление с вх. № */19.12.2016г., изхождащо от ищцата с адресат работодателя й, от чието съдържание се установява, това че ищцата е поискала обяснение от работодателя си за положените от него резолюции върху подадената молба, като е настоявала на това, че е била разбрана неправилно от него и че изразената от нея воля е била - да не желае да работи извънредно без необходимото заплащане и че не е целяла като резултат - прекратяване на ТПО. Отделно от това ищцата посочва, че е подала заявление за оттегляне на молбата в частта за предизвестието, понеже счела, че работодателят е приел предложението й за заплащане на положения допълнителен труд.

 За тълкуване действителната воля на ищцата в нейна молба от 28.11.2016г. са били допуснати гласни доказателства и на двете страни.

 Съдът е допуснал тяхното събиране, понеже  е счел, че страната не се домогва да опровергае изразената в документа нейна воля, а за да се установи и тълкува нейната воля, поради неяснота на обективираното волеизявление, и необходимостта то да бъде тълкувано с оглед на всички случили се факти и обстоятелства.

От разпита на свидетелката П.Г., без родствена връзка със страните, се установява, че тази свидетелка е набрала текста на молбата –предизвестие под диктовката на ищцата. Тази свидетелка споделя за големия обем от работа, който е извършвала ищцата, за оставането й на работа след работно време, като  е заявила категорично, че по никакъв повод не е чувала за каквото й да е нейно намерение да напуска работа. Сочи, че единственото желание на ищцата се е свеждало до това да получи реално заплащане на положения извънреден труд.

От разпита на свидетелката М.С., поискан от ответника, се установява, че тази свидетелка е набрала на компютъра молбата за оттегляне на предизвестието под диктовката на ищцата. От нейните показания става ясно, че тя не е знаела дали ищцата е искала да напуска работа, като е била запозната с това, че последната е оставала често на работа в извънработно време, както и че е имала претенции за допълнително заплащане.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Въз основа на събраните в хода на делото писмени доказателства съдът намира, че са били налице обстоятелства, обуславящи хипотеза на заместване на работодателя от друго лице - негов заместник, на което са били възложени правомощия за прекратяване на труд. договори със служителите,  поради отсъствието на титуляра, ето защо съдът приема, че заповедта е била издадена от лице, натоварено с необходимата по закон работодателска власт да прекрати възникнало между страните трудово правоотношение.

Издателят на заповедта за прекратяване на ТПО е притежавал необходимата компетентност, което е условие за законосъобразност на акта за прекратяване на ТПО.

Съгласно член  326, ал. 1 КТ работникът може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.

Правото на работника да прекрати трудовоправната връзка с неговия работодател е потестативно, същото следва да бъде упражнено писмено, да е адресирано до работодателя, а от съдържанието му да се извлича изрично и безусловно волеизявление на работника след изтичане на определен в закона срок трудовото правоотношение да се прекрати.

В отправената до работодателя молба от 28.11.2016г. ищцата е поискала намиране на решение за заплащането на полагания от последната извънреден труд и начини, по който този проблем да бъде решен. В края на текста от молбата е записано, че ако работодателят не намери решение на въпроса със заплащането на доп. труд ищцата ще счита това негово поведение за проява на лично отношение, като само в този случай молбата да бъде считана за предизвестие. В заявление, подадено от доктор П. до * на КОЦ с дата от 19.12.2016г. последната е поискала обяснение от работодателя си за положената от него резолюция – да счита молбата за едномесечно предизвестие, изразявайки категорична позиция, че е изразила воля да извести работодателя си, че не желае и няма да работи допълнително, както и че работодателят неправилно е интерпретирал или разбрал смисъла на направеното предизвестие. В същия смисъл са показанията на свидетелите С. и Г., от които се установява, че ищцата е нямала каквото й да е намерение да напуска работата си, както и че е била шокирана от начина, по който работодателят е изтълкувал молбата й от 28.11.2016г.

От събраните доказателства по делото не се установява работодателят да  е осъществил среща с ищцата, за постигане на компромис в името на общата работа и на пациентите, или най-малкото, да я уведоми за невъзможността да удовлетвори исканията й, както и че счита, че  е бил сезиран от ищцата с валидно предизвестие за напускане на работа. Заявлението на П. от 05.12.2016г., с което е уведомила работодателя, че   отменя /оттегля/ молбата от 28.11.2016г. в частта „молбата й да се счита за предизвестие“ отново разкрива волята й , че  е била погрешно разбрана.

От цялото поведение на ищцата в рамките на изтеклия месец до прекратяване на  трудовото й правоотношение може да се направи еднозначен извод, че същата не е волеизявила желание и намерение за прекратяване на ТПО, доколкото в молбата не се съдържа изрично изявление за прекратяване на ТПО.

Предизвестието за прекратяване  може да не е мотивирано, но  то трябва да е ясно и категорично и от него безусловно да личи воля за прекратяване на ТПО. В същото време заявлението на служителя за прекратяване на ТПО не може да се поставя в зависимост от поведението на насрещната страна или някакви други обстоятелства. Изявлението на ищцата, че молбата й следва да се счита за предизвестие, ако не й се заплаща допълнителния труд не е безусловно.

По изложените съображения искът за признаване за незаконна на заповедта за прекратяване на ТПО ще се уважи, като законна последица от уважаване на главния иск ще се уважи като основателен и акцесорния иск за възстановяване на работа.

На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищцата ще се присъди адв. възнаграждение от 460 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 100 лева, от които ДТ в размер на 50 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 50 лева за иска по чл.  344, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

 

                                   Р  Е  Ш  И :

 

     ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на ищцата Я.С.П., ЕГН ********** ***, извършено със заповед № * от 28.12.2016г. на работодателя й “Комплексен онкологичен център-Пловдив” ЕООД с ЕИК *********, с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ и го отменя като незаконосъобразно.

     ВЪЗСТАНОВЯВА  ищцата Я.С.П., ЕГН ********** *** на заеманата преди уволнението в “Комплексен онкологичен център-Пловдив” ЕООД, с ЕИК ********* длъжност – „*“.  

ОСЪЖДА “Комплексен онкологичен център-Пловдив” ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на Я.С.П., ЕГН ********** ***, представлявана от адв. М.Г. и адв. К. разноски от 460 лева платено адв. възнаграждение.

ОСЪЖДА “Комплексен онкологичен център-Пловдив” ЕООД, с ЕИК ********* да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на която е било обявено за решаване - 09.05.2017 година.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала: Ц.Т.