Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1388
03.05.2017г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета
Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1694 по описа
на ПРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.
Ищцата Я.С.П., ЕГН ********** ***,
представлявана от адв. М. Г. и адв. К. е предявила обективно съединени искове
срещу ответника “Комплексен онкологичен център-Пловдив” ЕООД, с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Априлов“ № 15А да
бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № * от
28.12.2016г., връчена в деня на издаването й, с която трудовото правоотношение
между страните е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ - подадена молба
от служителя за прекратяване на труд. правоотношение с молба с вх. № */28.11.2016г.,
и като такова да бъде отменено и да се възстанови ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност – „*“. Ищцата твърди, че е работила по ТПО с ответника на
длъжност “*”, на основание сключен трудов договор. Счита издадената заповед за
прекратяване на ТПО за незаконосъобразна, тъй като не е подавала молба до
работодателя, че желае прекратяване на трудовоправната връзка помежду им, като
молбата й се счита за предизвестие, които обстоятелства се установявали от
текста на представената по делото нейна молба, както и че уволнителната заповед
не била издадена и подписана от работодателя, а от трето лице, което е неизвестно на ищцата и че ТПО е прекратено
на несъществуващо основание. Отделно от това твърди, че заповедта за
упълномощаване е антидатирана, като последната е била издадена след издаване на
уволнителната заповед. Ето защо се моли
да се уважат исковете, претендират се разноски.
С постъпили в срок писмен отговор ответникът оспорват предявените искове
като неоснователни.
Настоява на това, че от ищцата е
била подадена молба за прекратяване на ТПО, доколкото в нея се съдържа
конкретно изявление на това лице същата тази молба да се счита за предизвестие
за прекратяване. Отделно от това се посочва, че оспорената заповед е издадена
от * на ответника, като последният е бил надлежно упълномощен с правата на
работодателя, което се установява от представената към отговора заповед на * на
онкологичния център от 19.12.2016г., по силата на която при отсъствие на *, за
периода 20.12.2016г. до 08.01.2017г., за негов заместник с правото да
прекратява труд. договори е бил определен К.Т. – *. Именно това е лицето
подписало оспорената заповед. Не се претендират разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
За да бъде
уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за
незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че
е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е прекратено с
посочената заповед, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи
законосъобразността на уволнението – че заповедта за прекратяването на
трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган и че са били налице
изискуемите от закона предпоставки за издаване на заповедта за уволнение.
Страните
не спорят относно обстоятелството, че помежду им е имало сключен трудов договор
с шестчасово работно време и основно месечно възнаграждение за ищеца от 1500
лева на длъжността „*“.
От
представената по делото и приета като доказателство заповед за прекратяване на
ТПО, оспорена от ищцата като издадена от некомпетентен орган, от външна страна се установява тя да е била
подписана със запетая, като от страна на ответника не се твърди тя да е била
подписана от * на центъра, който е оправомощен по закон да представлява и
управлява дружеството и в тази връзка да бъде субект на дисц. власт. Ищцата е
настоявала, че не става ясно кое е лицето подписало заповедта, а дори то да е
ясно да не притежава властта да й прекрати ТПО.
В хода
на делото е била установена личността на подписалия заповедта, а именно главния
счетоводител на дружеството-работодател К.Т., който по това време е замествал *
на дружеството-работодател, по силата на изрична заповед № */19.12.2016г. на *
проф. д-р М.Я., с определена в заповедта материална компетентност, поради
обстоятелството, че последната е отсъствала за периода от 20.12.2016 до
08.01.2017г.
По
делото е представена молба, изхождаща от ищцата П. до * на “Комплексен
онкологичен център-Пловдив” ЕООД, с вх. № */28.11.2016г., от чието съдържание е
видно, че ищцата е била недоволна от начина и условията на работа в центъра,
като е настояла за допълнително заплащане поради ежедневното й полагане на
извънреден труд, което ако не бъде
удовлетворено, би приела за проява на лично отношение. В края си на молбата
завършва с израза: „В такъв случай нека молбата ми да се счита за
предизвестие.“ Върху същата молба с дата от 01.12.2016г. е отбелязана резолюцията
„да се счита за едномесечно предизвестие“. Със заявление с вх. № */05.12.2016г.
подадено от ищцата до * на КОЦ – Пловдив ЕООД същата е посочила, че отменя
молбата си от 28.11.2016г. в частта й, касаеща съдържанието молбата й да се
счита за предизвестие. Върху това заявление с дата от 05.12.2016г. има
поставена резолюция „Не“ съгласно член
326, ал. 4 от КТ. Представено е и още едно заявление с вх. № */19.12.2016г.,
изхождащо от ищцата с адресат работодателя й, от чието съдържание се установява,
това че ищцата е поискала обяснение от работодателя си за положените от него
резолюции върху подадената молба, като е настоявала на това, че е била разбрана
неправилно от него и че изразената от нея воля е била - да не желае да работи
извънредно без необходимото заплащане и че не е целяла като резултат -
прекратяване на ТПО. Отделно от това ищцата посочва, че е подала заявление за
оттегляне на молбата в частта за предизвестието, понеже счела, че работодателят
е приел предложението й за заплащане на положения допълнителен труд.
За тълкуване действителната воля на ищцата в
нейна молба от 28.11.2016г. са били допуснати гласни доказателства и на двете
страни.
Съдът е допуснал тяхното събиране, понеже е счел, че страната не се домогва да
опровергае изразената в документа нейна воля, а за да се установи и тълкува
нейната воля, поради неяснота на обективираното волеизявление, и необходимостта
то да бъде тълкувано с оглед на всички случили се факти и обстоятелства.
От
разпита на свидетелката П.Г., без родствена връзка със страните, се установява,
че тази свидетелка е набрала текста на молбата –предизвестие под диктовката на
ищцата. Тази свидетелка споделя за големия обем от работа, който е извършвала
ищцата, за оставането й на работа след работно време, като е заявила категорично, че по никакъв повод не
е чувала за каквото й да е нейно намерение да напуска работа. Сочи, че
единственото желание на ищцата се е свеждало до това да получи реално заплащане
на положения извънреден труд.
От
разпита на свидетелката М.С., поискан от ответника, се установява, че тази
свидетелка е набрала на компютъра молбата за оттегляне на предизвестието под
диктовката на ищцата. От нейните показания става ясно, че тя не е знаела дали
ищцата е искала да напуска работа, като е била запозната с това, че последната
е оставала често на работа в извънработно време, както и че е имала претенции
за допълнително заплащане.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въз
основа на събраните в хода на делото писмени доказателства съдът намира, че са
били налице обстоятелства, обуславящи хипотеза на заместване на работодателя от
друго лице - негов заместник, на което са били възложени правомощия за
прекратяване на труд. договори със служителите,
поради отсъствието на титуляра, ето защо съдът приема, че заповедта е
била издадена от лице, натоварено с необходимата по закон работодателска власт
да прекрати възникнало между страните трудово правоотношение.
Издателят
на заповедта за прекратяване на ТПО е притежавал необходимата компетентност,
което е условие за законосъобразност на акта за прекратяване на ТПО.
Съгласно
член 326, ал. 1 КТ работникът може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.
Правото
на работника да прекрати трудовоправната връзка с неговия работодател е
потестативно, същото следва да бъде упражнено писмено, да е адресирано до
работодателя, а от съдържанието му да се извлича изрично и безусловно
волеизявление на работника след изтичане на определен в закона срок трудовото
правоотношение да се прекрати.
В
отправената до работодателя молба от 28.11.2016г. ищцата е поискала намиране на
решение за заплащането на полагания от последната извънреден труд и начини, по
който този проблем да бъде решен. В края на текста от молбата е записано, че
ако работодателят не намери решение на въпроса със заплащането на доп. труд
ищцата ще счита това негово поведение за проява на лично отношение, като само в
този случай молбата да бъде считана за предизвестие. В заявление, подадено от
доктор П. до * на КОЦ с дата от 19.12.2016г. последната е поискала обяснение от
работодателя си за положената от него резолюция – да счита молбата за
едномесечно предизвестие, изразявайки категорична позиция, че е изразила воля
да извести работодателя си, че не желае и няма да работи допълнително, както и
че работодателят неправилно е интерпретирал или разбрал смисъла на направеното
предизвестие. В същия смисъл са показанията на свидетелите С. и Г., от които се
установява, че ищцата е нямала каквото й да е намерение да напуска работата си,
както и че е била шокирана от начина, по който работодателят е изтълкувал
молбата й от 28.11.2016г.
От
събраните доказателства по делото не се установява работодателят да е осъществил среща с ищцата, за постигане на
компромис в името на общата работа и на пациентите, или най-малкото, да я
уведоми за невъзможността да удовлетвори исканията й, както и че счита, че е бил сезиран от ищцата с валидно
предизвестие за напускане на работа. Заявлението на П. от 05.12.2016г., с което
е уведомила работодателя, че отменя
/оттегля/ молбата от 28.11.2016г. в частта „молбата й да се счита за
предизвестие“ отново разкрива волята й , че
е била погрешно разбрана.
От
цялото поведение на ищцата в рамките на изтеклия месец до прекратяване на трудовото й правоотношение може да се направи
еднозначен извод, че същата не е волеизявила желание и намерение за
прекратяване на ТПО, доколкото в молбата не се съдържа изрично изявление
за прекратяване на ТПО.
Предизвестието
за прекратяване може да не е мотивирано,
но то трябва да
е ясно и категорично и от него безусловно да личи воля за прекратяване на ТПО.
В същото време заявлението на служителя за прекратяване на ТПО не може да се
поставя в зависимост от поведението на насрещната страна или някакви други
обстоятелства. Изявлението на ищцата, че молбата й следва да се
счита за предизвестие, ако не й се заплаща допълнителния труд не е безусловно.
По изложените съображения
искът за признаване за незаконна на заповедта за прекратяване на ТПО ще се
уважи, като законна последица от уважаване на главния иск ще се уважи като
основателен и акцесорния иск за възстановяване на работа.
На осн. член 78,
ал. 1 ГПК на ищцата ще се присъди адв. възнаграждение от 460 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
държавна такса върху уважените искове в общ размер на 100 лева, от които ДТ в
размер на 50 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 50 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението
на ищцата Я.С.П., ЕГН ********** ***, извършено със заповед № * от 28.12.2016г.
на работодателя й “Комплексен онкологичен център-Пловдив” ЕООД с ЕИК *********,
с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.
326, ал. 1 от КТ и го отменя като незаконосъобразно.
ВЪЗСТАНОВЯВА ищцата Я.С.П., ЕГН ********** *** на
заеманата преди уволнението в “Комплексен онкологичен център-Пловдив” ЕООД, с
ЕИК ********* длъжност – „*“.
ОСЪЖДА “Комплексен онкологичен
център-Пловдив” ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на Я.С.П.,
ЕГН ********** ***, представлявана от адв. М.Г. и адв. К. разноски от 460 лева
платено адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА “Комплексен онкологичен
център-Пловдив” ЕООД, с ЕИК ********* да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове в общ размер на 100
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от датата на която е било обявено за решаване - 09.05.2017 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с
оригинала: Ц.Т.