Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в закрито заседание на шести януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Ива Нешева
като
разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 16227 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 03167/27.11.2019
г. по описа на ЧСИ Д., депозирана от „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане от 18.11.2019
г. на ЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за
намаляване на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по изп. дело № 20198530400527.
В жалбата се твърди, че претендираното
адвокатско възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1/2004 г.,
както и с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Липсвало каквато и да е правна и фактическа сложност на
изпълнителното дело и на извършените до момента изпълнителни действия за
събиране на вземането по изпълнителния лист, които от страна на взискателя се
състоят единствено в изготвянето на молба за образуване на изпълнително дело. С
оглед изложеното се моли съда да отмени постановлението на ЧСИ, с което е
отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение и да се постанови
намаляване на същото до неговия минимум от 200 лв. В случай, че се редуцира
адвокатското възнаграждение, се моли съда да измени и размера на дължимата
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ съобразно размера на дълга.
Взискателят по делото В.С.счита жалбата за
неоснователна. Сочи, че длъжникът не е платил преди предявяване изпълнителния
лист, а хонорарът е съобразен с чл. 10, т. 2 Наредбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното разпореждане и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
По молба от 05.11.2019 г. на взискателя В.В.С.,
чрез адв. М.Д.-Д.е образувано изп. дело № 20198530400527
по описа на ЧСИ Д., въз основа на
изпълнителен лист от 17.10.2019 г., издаден на основание чл.404-406 и чл.408 ГПК за сумата от 450 лв. разноски по исковото производство. С молбата е
представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 18.10.2019 г.,
от който е видно, че са уговорени 230 лв. възнаграждение за представителство по
изпълнителното дело за събиране на присъденото вземане.
В поканата
за доброволно изпълнение е отразено следното задължение по изпълнителното дело:
450 лв. – съдебни разноски, 5 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен
лист; 66 лв. – авансови такси по ТТР към ЗЧСИ; 230 лв. адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство и 82,20 лв. – такса по т. 26 ТТР
към ЗЧСИ. Поканата е връчена на длъжника на 07.11.2019 г., а на 08.11.2019 г.
цялата дължима сума от 833,29 лв. е платена по специалната сметка на ЧСИ. Запорът
върху банкова сметка, ***.11.2019 г. е вдигнат на 12.11.2019 г. Длъжникът е
подал до ЧСИ на 13.11.2019 г. възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в размер на 230 лв., посочено в поканата и е поискал същото да
бъде редуцирано до 200 лв.
С
обжалваното разпореждане ЧСИ Д. е отказал да намали приетите изпълнителни
разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК по
изпълнителното дело, с мотиви, че последното е съобразено с разпоредбите на
чл.10, т.1 и т.2 вр. чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата на длъжника е депозирана в срока по чл. 436, ал.1 ГПК
и е насочена срещу акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението, поради което се явявя процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:
Съгласно
приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
първоначалният взискател прави разноски по образуването на изпълнителното дело,
по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се
разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както и разноски
за възнаграждение на един адвокат, от които / при възражение от длъжника или от
някой от присъединените кредитори/ се признава тази част, която съответства на
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед
различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен
изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ, и ролята на
адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто
може да бъде възложено да определя изпълнителния способ.
Разпоредбата
на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвижда възнаграждение за образуване на изпълнително
дело в размер на 200 лв. Съгласно чл.10, т.2 вр. чл.7, ал.2 от Наредбата, се
дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело при предприемане на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания, т.е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от
осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършване на действия по
изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на
изпълнително производство. Видно от данните по делото, такива действия / извън
подаването на молба за образуване на изпълнително дело с изискуемото съдържание
по чл.426, ал.2 ГПК/ не са предприемани, като е налице плащане на задължението,
при това в срока на доброволно изпълнение, макар и въз основа на запора, поради
което не са налице предпоставките, предвидени в чл.10, т.2 от Наредбата за
дължимост на възнаграждение за защита и съдействие по изпълнителното дело. Ето
защо, пълномощникът на взискателя има право на адвокатско възнаграждение само
за образуване на изпълнителното дело по чл.10, т.1 от Наредбата в размер на 200
лв., но не и за осъществяване на процесуално представителство, на защита и
съдействие по изпълнителното дело с предмет друго действие.
При
това положение начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ също следва
да бъде редуцирана. Пропорционалната такса се събира върху събраната сума, а
съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 ЗЧСИ, таксите по
изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради
което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист, т.е. тези
разноски следва да се включат в базата при изчисляването на пропорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Последната следва да бъде определена като процент от
събраната сума, която е в общ размер на 655 лв., като в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. Следователно таксата по т. 26, б „б“ е
в размер на 78,60 лв. с ДДС.
С оглед
изложеното, атакуваното разпореждане от 18.11.2019 г., с което е оставено без
уважение възражението на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на взискателя по изп. дело № 20198530400527 г., следва
да бъде отменено и вместо него следва да се постанови намаляване на същото до
размера от 200 лв.
Жалбоподателят
– длъжник претендира разноски за настоящето производство, но такива не следва
да му се присъждат с оглед характера на производството – относно дължимостта и
размера на разноските, поради което не се допуска кумулиране на нови задължения
за разноски, и разпоредбата на чл.81 ГПК не намира приложение. В този смисъл е
и практиката на ВКС, обективирана в определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.
гр.д. № 3926/2017 г. и определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр.д. №
2845/2018 г. и двете на IV г.о. на ВКС.Ето
защо, макар и жалбата на длъжника да е основателна, последният няма право на
разноски в това производство.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 03167/27.11.2019
г. по описа на ЧСИ с рег. 853, депозирана от „Т.С.“ ЕАД, разпореждане от 18.11.2019
г. на ЧСИ А. Д., с което е отказано намаляване на приетите по делото разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя по изп.дело № 20198530400527
г. и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА размера на разноските
за адвокатско възнаграждение за адв. М. Д.-Д., пълномощник на взискателката В.В.С.
по горепосоченото изпълнително дело от 230 лв. на 200 лв., като отменя таксата по т. 26, б. „б“ от
ТТРЗЧСИ за разликата над 78,60 лв. до приетия размер от 82,20 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2