РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Девня, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20233120100319 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявена молба с
правно основание чл. 50 от СК от Р. В. Ч., ЕГН: ********** от с. Ч*********
и К. Ч., турски гражданин, ЕГН на РТ***: *************с искане за
постановяване на развод по взаимно съгласие чрез прекратяване на
сключения на 05.06.2021 г. между тях граждански брак.
Съпрузите основават искането си на твърдения за постигнато между
тях сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака.
Заявяват, че нямат родени от брака си деца, нямат придобито по време на
брака недвижимо имущество, нямат движими вещи, които да не са поделили
помежду си доброволно, нямат семейно жилище, което да не са напуснали.
Към молбата е представено в писмен вид постигнато между тях споразумение
по смисъла на чл. 51 от СК, с което уреждат отношенията си след развода,
издръжката между съпрузите, фамилното име.
В съдебно заседание молителката Ч. се явява лично и с проц.
представител – адв. З. Й. от АК – Варна. Молителят Ч. не се явява, като за
същият се представят доказателства, че е трудово ангажиран в чужбина,
което препятства личното му явяване пред съда. Същият се представлява от
адв. З. Й., упълномощена с изрично пълномощно с нотариална заверка на
подписа на упълномощителя да го представлява при завеждането и воденето
на брачния процес по реда на чл. 50 от СК, като в това число да подпише
вместо него молби и споразумения, както и да заяви в с.з. волята му за
прекратяване на брака поради постигнатото между страните сериозно и
1
непоколебимо съгласие.
С оглед представените по делото писмени доказателства,
удостоверяващи местопребиваване на молителя извън страната и месторабота
му в чужбина, съдът намери, че трудовата му ангажираност възпрепятства
неговото лично явяване в с.з. Същото съдът прие като уважителна причина за
неявяването му в с.з., поради което счете, че не е налице хипотезата на чл. 330
ал.2 от ГПК за прекратяване на производството, даде ход на делото и го
разгледа в отсъствие на молителя, доколкото няма съмнения в
непоколебимостта на изразеното от него желание за прекратяване на брака по
реда на чл.50 от СК.
Съдът, като взе предвид молбата и ангажираните с нея
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Молителите са сключили граждански брак на ******* г. в РТ***, за
който е съставен Акт за граждански брак № ***** г. от длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Суворово, като съпругата е приела да
носи фамилното име Ч..
В представените по делото изрични пълномощни страните подробно
са вписали условията на споразумението за развод по взаимно съгласие, като
тези условия са възпроизведени в молбата по чл. 50 от СК, въз основа на
която е заведено настоящото дело. Явяването в съда на процесуалния
представител на молителите, на който последните са дали изрично
нотариално заверено пълномощно с подробно визирани условия на
споразумението за прекратяване на брака им сочи за непоколебимата им воля
относно искането им за развод и последиците от същия.
Предвид горното, молбата по чл.50 от СК се явява основателна и
като такава следва да бъде уважена, като съдът прекрати брака на молителите
с развод по взаимно съгласие при уговорените в споразумението по чл. 51 от
СК условия. Съдът намира, че не е в противоречие с целта на закона да бъде
допуснат развод въпреки неявяването на молителя. Ако той се беше
разколебал в решението си за развод, то би направил нужното за оттеглянето
на съгласието си. При това свое виждане съдът отчита и динамиката на
съвремието, условията на живот в страната и установилата се тенденция на
трудови и други трайни ангажименти на гражданите на РБългария в чужбина.
При завеждане на исковата молба молителите са внесли държавна
такса 25 лв., изискуема съгласно чл. 6 т. 1 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 ал.1 от ГПК съдът с решението си
следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса, която
според чл. 6 т. 3 от Тарифата е в размер до 40 лв. Съобразявайки материалите
по делото, доходите на съпрузите и тяхната възраст, факта, че двамата
работят извън границите на Република България, където реализират доход
2
значително над минималната работна заплата, установена за страната, съдът
намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия
случай следва да бъде в максимален размер, която съгласно сключеното
между тях споразумение следва да се поеме поравно от двамата молители.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключеният на 05.06.2021 г.
граждански брак, за който е съставен Акт за граждански брак № ****** г. от
длъжностното лице по гражданското състояние при Община Суворово между
Р. В. Ч., ЕГН: ********** и К. Ч., турски гражданин, ЕГН на РТ***:
*****, поради сериозно и непоколебимо ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ на
съпрузите, на основание чл. 50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото по реда на чл. 51 от СК между
молителите Споразумение, както следва:
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Р. В. Ч.,
ЕГН: ********** да носи предбрачното си фамилно име СЛАВОВА.
ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат претенции за издръжка един към
друг, нямат придобито по време на брака недвижимо и движимо имущество,
което да не са поделили помежду си доброволно.
ОСЪЖДА Р. В. Ч., ЕГН: ********** от с. Ч**** и К. Ч., турски
гражданин, ЕГН на РТ****: **** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС окончателна държавна такса в размер на
от по 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 6 т. 3 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
3