№ 56
гр. Плевен, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20234430200048 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №35-0001375/12.12.2022г., издадено
*** на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен, на
А. С. Ш. от гр. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание
на основание чл.93в, ал.2 от Закона за автомобилните превози – глоба в
размер на 500,00 лв., за това, че на 25.11.2022г. около 14:40 часа на главен
път *** извършва превоз за собствена сметка /видно от заповед №
Л13321122/25.11.2022г. и поставена табела на предно обзорно стъкло „Превоз
за собствена сметка“/ с товарен автомобил ***. В хода на проверката се
установи, че: На 22.11.2022г. водачът не е използвал карта на водача,
управлявайки превозното средство, попадащо в обхвата на Регламент /ЕО/
561/2006г. в продължение на 44 минути – видно от направена разпечатка от
дигитален тахограф с *** с което е нарушил чл.34, пар.1, изр.1, предл. 2 от
Регламент /ЕО/ №165/2014г.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят А. С. Ш., който го обжалва и моли съда да го отмени като
неправилно. Сочи, че на 22.12.2022г. за периода от 09:10 часа до 20:30 часа е
управлявал друг автомобил с регистрационен номер РВ 51 04 СТ, за което
1
представя копие от заповед №*********/22.11.2022г. и прилага копие от
тахографската карта от същата дата.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателкят не се явява,
представлява се от адв. *** която поддържа жалбата. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение.
Ответникът в съдебното производство не се представлява в съдебно
заседание. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно
наказателната преписка в съда, е изразил становище, че атакуваното
наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуалните
правила.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Акт за установяване на административно нарушение №329831 е
съставен на 25.11.2022г. от В. К. Г. на длъжност главен *** при РД „АА“
Плевен срещу А. С. Ш. от гр. ***, ЕГН ********** за това, че на
25.11.2022г. около 14:40 часа на главен път *** извършва превоз за
собствена сметка /видно от заповед № Л13321122/25.11.2022г. и поставена
табела на предно обзорно стъкло „Превоз за собствена сметка“/ с товарен
автомобил ***. В хода на проверката се установи, че: На 22.11.2022г. водачът
не е използвал карта на водача, управлявайки превозното средство, попадащо
в обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006г. в продължение на 44 минути – видно
от направена разпечатка от дигитален тахограф с ***
Нарушението е квалифицирано по чл.34, пар.1, изр.1, предл. 2 от
Регламент /ЕО/ №165/2014г.
Жалбоподателят е записал в акта като възражение, че на 22.11.2022г.
е управлявал превозно средство с номер РВ 51 04 СТ, за което има документ
и го е представил на проверяващите. В него се вижда, че от 09:10 до 20:30
часа е управлявал друго превозно средство и не е съглА. със съставения акт,
както и че няма достъп до данните на тахографа, за да види, кой е
управлявал автомобила.
2
В показанията си актосъставителят и свидетел по делото В. К. Г.
заявява, че на посочената в акта дата спрял за проверка управляваният от
жалбоподателя товарен автомобил. Сочи че, направили разпечатка от
дигателен тахограф и установили, че на 22.11.2022г. водачът е управлявал
автомобила без да е имал дигитална карта. На въпроси поставени му от съда
свидетелят Г. отговори, че не може да определи мястото, където е управляван
автомобила и че е възможно дигиталната карта да бъде използвано от друго
лице, при управление на същото превозно средство.
Показанията на актосъставителя се потвърждават и от показанията на
св. С. Д. Д., присъствал при установяване на нарушението и при съставянето
на акта.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В. К. Г. и С. Д. Д. като
обективни, логични и безпристрастни.
Съдът намира, че обжалваното НП, както и издадения акт за
установяване на административно нарушение не отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за тях, съответно чл.57, ал.1, т.5 и чл.42, т.3 от ЗАНН,
тъй като нарушението не е индивидуализирано както от обективна, така и от
субективна страна.
Съгласно цитираните разпоредби АУАН и НП следва да съдържат
датата и мястото на извършване на нарушението, както и описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Липсата на тези задължителни реквизити съставлява съществено
процесуално нарушение. Както в АУАН, така и в НП липсва посочване на
мястото на извършване на нарушението. В АУАН е посочено единствено, че
на 22.11.2022г. водачът не е използвал карта на водача, управлявайки
превозното средство, попадащо в обхвата на Регламент /ЕО/ 561/2006г. в
продължение на 44 минути.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят и основно
дата и място на извършване на нарушението освен, че са задължителни
реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението
като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават
3
възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от
възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли
извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли
е приложена санкционната норма, да прецени спазени ли са
останалите давностните срокове по смисъла на чл.34 от ЗАНН, а
непосочването на мястото на извършване на нарушението в АУАН
ограничава и възможността съдът да прецени, дали същият е издаден от
компетентен орган. Горното съставлява съществено процесуално нарушение,
грубо нарушаващо правото на защита на обвиненото лице, да разбере в какво
точно е обвинено, и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
При липса на каквито и да е било доказателства за мястото на
извършване на нарушението административнонаказателното обвинение се
явява фактически и доказателствено необосновано. Следва да се отбележи че
по силата на чл. 14, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН и съгласно
разрешението, дадено в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС, в
съдебното производство съдържащите се в АУАН фактически констатации
нямат обвързваща доказателствена сила. Действително няма пречка да бъде
зачетена доказателствената стойност на АУАН като официален
свидетелстващ документ, съставен по надлежния ред от компетентно
длъжностно лице в рамките на неговите правомощия, но в случая, предвид
направеното от санкционираното лице оспорване на възприетите като
съставомерни факти и обстоятелства, това не е достатъчно за обосноваване на
правния извод за извършено от Ш. нарушение при описаната в АУАН
фактическа обстановка, вкл. от гл.т на мястото на извършване на
нарушението.
Издаването на наказателно постановление при неизяснена фактическа
обстановка и само въз основа на неясни и необосновани констатации на
актосъставителя е извършено в нарушение на изискването на чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН. Жалбоподателят е наказан за извършване на административно
нарушение, без да са изяснени и доказани по безспорен начин наличието на
съществени елементи от състава на това нарушение. Допуснатото в хода на
административнонаказателното производство нарушение на чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН се явява абсолютно основание за отмяната на издаденото при
недоказана фактическа обстановка наказателно постановление.
4
Фактическата и доказателствената необоснованост на
административно наказателното обвинение за извършено от жалбоподателя
нарушение на чл.34, пар.1, изр.1, предл 23 от Регламент /ЕО/ 561/2006г.,
обуславя извод за незаконосъобразност на Наказателно постановление №35-
0001375/12.12.2022г. на *** на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – гр. Плевен и на наложеното административно наказание
на А. Ш. по чл.93в, ал.2 от Закона за автомобилните превози.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски. Искането е направено своевременно, представен е
договор за правна защита и съдействие, в който е договорено и отразено
заплащане на адвокатско възнаграждение в брой от 300/триста/ лева. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата АНО прави
възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар.
Възражението е неоснователно, тъй като възнаграждението е минимално
предвиденото съгласно регламента на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид изложеното и на основание 63, ал.2, т.1, вр . с ал.3, т.2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №35-0001375/12.12.2022г.,
издадено *** на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.
Плевен, на А. С. Ш. от гр. ***, ЕГН ********** е наложено административно
наказание на основание чл.93в, ал.2 от Закона за автомобилните превози –
глоба в размер на 500,00 лв., за това, че на 25.11.2022г. около 14:40 часа на
главен път *** извършва превоз за собствена сметка /видно от заповед №
Л13321122/25.11.2022г. и поставена табела на предно обзорно стъкло „Превоз
за собствена сметка“/ с товарен автомобил ***. В хода на проверката се
установи, че: На 22.11.2022г. водачът не е използвал карта на водача,
управлявайки превозното средство, попадащо в обхвата на Регламент /ЕО/
561/2006г. в продължение на 44 минути – видно от направена разпечатка от
5
дигитален тахограф с *** с което е нарушил чл.34, пар.1, изр.1, предл. 2 от
Регламент /ЕО/ №165/2014г. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, вр. с чл.143 от АПК
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен да
заплати на А. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, *** сумата от
300/триста/ лева, представляваща направени по делото разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6