№ 10528
гр. София, 20.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20211110172122 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Ц. М. И., М. М. И., С. К. И. и Ц. М. И. срещу „фирма“
ЕООД.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по делото.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими и
относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Следва да се уважи искането на ищците за допускането на трима свидетели при режим
на довеждане, които да дадат показания за претърпените неимуществени вреди.
Искането на ответника по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличането на фирма АД като трето
лице помагач на негова страна следва да се остави без уважение, доколкото не е налице
правен интерес от привличането му.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит на страната на ищците в открито съдебно заседание трима
свидетели в режим на довеждане за установяване на претърпените от ищците
неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда чл. 219, ал. 1 ГПК за за
привличането на фирма АД в качеството му на трето лице помагач.
ДА СЕ ИЗИСКА справка по гр.д. № 134442/2021 г. по описа на СРС, 126 състав
относно обстоятелството дали постановеният по делото краен съдебен акт е влязъл в сила,
съответно на коя дата е влязъл в сила актът.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са субективно съединени искове от Ц. М. И., М. М. И., С. К. И. и Ц. М. И. с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответника „фирма“ ЕООД да заплати
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяна
на 23.12.2018 г. от М. М. И. (починал на 12.02.2019г.) трудова злополука, както следва:
- на Ц. М. И. – сумата от 118 500 лева, представляваща разликата между предявените
частични искове по гр. д. № 134442/2021 г., по описа на СРС, 126 състав в размер на 1 500
лева до сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва от 12.02.2019 г. до погасяване на
задължението.
- на М. М. И. – сумата от 118 500 лева, представляваща разликата между предявените
частични искове по гр. д. № 134442/2021 г., по описа на СРС, 126 състав в размер на 1 500
лева до сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва от 12.02.2019 г. до погасяване на
задължението.
- на С. К. И. – сумата от 118 500 лева, представляваща разликата между предявените
частични искове по гр. д. № 134442/2021 г., по описа на СРС, 126 състав в размер на 1 500
лева до сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва от 12.02.2019 г. до погасяване на
задължението.
- на Ц. М. И. – сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва от 12.02.2019 г. до
погасяване на задължението.
Ищцата С. К. И. твърди, че е била съпруга на М. М. И., Ц. М. И. – негова майка, а
останалите двама ищци - Ц. М. И. и М. М. И. – негови деца. Твърди се още, че между М. М.
И. и ответника „фирма“ ЕООД е било налице трудово правоотношение, по силата на което
И. е изпълнявал длъжността „водач автопатрул”. Поддържат, че на 23.12.2018 г., при
изпълнение на трудовите си задължения, М. М. И. е претърпял трудова злополука – паднал в
канал за ремонт на автомобили в обект автокъща и сервиз „ФИРМА в гр. К.. На посочената
дата пострадалият бил откаран и приет за лечение в МБАЛ „Д-р ......“ АД, където били
констатирани следните увреждания: фрактура на ребра и руптура (разкъсване) на далак. На
23.12.2018 г. била извършена операция, при която бил отстранен далакът, след което
започнали процедури по раздвижване на пострадалия. На 31.12.2018 г. състоянието на М. М.
И. се влошило, поради което последният бил преместен за лечение в УМБАЛ „А.“ ЕАД,
където на 12.2.2019 г. починал. Твърдят, че са претърпели неимуществени вреди - болки и
страдания от внезапната загуба на техния близък, изразяващи се в . Сочат, че С. К. И., Ц. М.
И. и М. М. И. са предявили частични искове срещу ответника за сумите от по 1500 лева, за
което е образувано гражданско дело № 134442/2021 г., което към момента е висящо.
Ответникът „фирма“ ЕООД оспорва да е налице причинна връзка между настъпилия
инцидент и смъртта на служителя, включително и поради допуснати от последния
нарушения на трудовите задължения. Оспорва и причинно-следствената връзка между
трудовата злополука и претърпените вреди.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищците е да докажат следните кумулативни предпоставки за възникване на
отговорността на работодателя: 1/ наличие на трудово правоотношение между посоченото в
исковата молба лице и ответника, 2/ трудова злополука, претърпяна от работника или
служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила временна
неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 % или над 50 % или смърт, 3/ вреда -
имуществена или неимуществена, и 4/ причинна връзка между професионалното заболяване
или трудовата злополука и вредата.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Между страните не се спори, че: 1) между М. М. И. и ответника „фирма“ ЕООД е
2
съществувало трудово правоотношение, по силата на което лицето е изпълнявало в „фирма“
ЕООД длъжността „водач автопатрул”; 2) че на 23.12.2018 г., при изпълнение на трудовите
си задължения М. М. И. е претърпял инцидент - паднал е в канал за ремонт на автомобили в
обект автокъща и сервиз „ФИРМА, в гр. К.; 3) че вследствие на това падане е получил
следните телесни увреждания: фрактура на ребра и руптура на далак; 4) че ищецът С. К. И. е
преживяла съпруга, Ц. М. И. – негова майка а другите двама - деца на починалия.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.05.2023 г. от
15.00 ч., за когато да се призоват страните - с препис от определението.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора,
включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца - и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението подлежи на обжалване в частта, в която съдът е оставил без уважение
искането за привличане на трето лице помагач – чл. 220, изр. второ ГПК. В останалата част
определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3