Решение по дело №2359/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод жалбата на В. Р. Б. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, против Заповед № 23-0304-000415 от 05.12.2023 г., издадена от А. Г. А.- полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, РУ Несебър, за налагане на принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон. Оспорват се фактическите констатации на административния орган. Твърди се, че превозното средство е предоставено на правоспособен водач, поради което не са налице установените в нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП материалноправни предпоставки. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи доказателства.

Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Със заповедта, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, е наложена на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на ППС“- лек автомобил [Марка], модел „Ярис“, с рег. № А 32 67 ММ за срок от шест месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че моторното превозно средство е предоставено на неправоспособен водач- М. И. К., роден на [дата]., с постоянен адрес в Украйна. Констатациите на полицейските служители при извършената проверка на посоченото лице, отразени в съставения акт за установяване на административно нарушение № 117006 от 05.12.2023 г., са възприети изцяло от административния орган и е формиран извод за наличие на законоустановените предпоставки за прилагане на принудителната мярка.

Според настоящия съдебен състав жалбата е неоснователна. Съображенията:

Оспорената № 23-0304-000415 от 05.12.2023 г.. е издадена от компетентен орган- полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, РУ Несебър, оправомощен с т. 1.7 на Заповед № 5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОДМВР- Бургас. Издадена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването и. Налагането на принудителната мярка е обосновано с констатацията, че на посочената дата ППС е предоставено на неправоспособен водач, като тези констатации се подкрепят от съдържащите се в преписката писмени доказателства.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т.2а от ЗДвП (в приложимата редакция) за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства- за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай горната хипотеза е налице. От приложения в преписката АУАН № 117006 от 05.12.2023 г. е видно, че на 05.12.2023 г. около 02.10 часа в [населено място], [жк], пред комплекс „Даун парк делукс“ превозното средство е управлявано от лицето М. И. К., роден на [дата]., неправоспособен водач. С оглед предписаната от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение и при липса на доказателства, които да поставят под съмнение съдържащите се в него констатации, съдът приема, че релевантните обстоятелства са осъществени така, както е посочено от административния орган. Не е установено с допустимите доказателствени средства твърдяното от жалбоподателя отдаване под наем на автомобила на правоспособно лице. Няма данни, нито дори твърдения, за противозаконно отнемане на автомобила. Ето защо съдът приема, че са налице са законоустановените предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, като в случая административният орган е определил минималния предвиден в закона срок за прилагане на същата.

Принудителната административна мярка е с превантивен характер. Тя е наложена с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и осуетяване на възможността да бъдат извършени други нарушения на ЗДвП, и напълно съответства на целта на закона.

С оглед изложените съображения съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Не се установяват основания за отмяна на акта, поради което оспорването следва да се отхвърли, като неоснователно.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Р. Б. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, против Заповед № 23-0304-000415 от 05.12.2023 г., издадена от А. Г. А.- полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, РУ Несебър, за налагане на принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Решението е окончателно.