Р Е Ш Е Н И Е
№………./....... 11.2019г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на 22.10.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията Томова
въззивно
търговско дело № 1354 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. №16936/06.03.2019г.
по описа на ВРС на Д.В.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, подадена чрез назначения й от съда
особен представител адвокат П.Т..
Предмет
на обжалване е частта на решение №652/15.02.2019г. на Варненски
районен съд, 14-ти състав, постановено по гр.д. №2478/2018г. по описа на ВРС,
в която съдът е признал за установено, че жалбоподателят Д.В.П. - ответник в
първоинстанционното производство, дължи на ищеца „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна,
сумите 570,02 лева (с ДДС), представляваща сбор от 0,02 лева (с ДДС) - дължима
главница за потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода от м. януари до м. март
2016г., вкл., и 570 лева (с ДДС) - такса за услуга по
партида №16019, за обект – имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане” №14,
бл.1, вх.1, ап.15, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението – 11.07.2017г., до окончателното им погасяване, както и сумата 50,09 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.03.2016г.
до 27.06.2017г., за
които суми по ч.гр.д. №9702/2017г.
на ВРС, 33 състав, по реда на чл.410
от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №5360/12.07.2017г., допълнена с разпореждане №26760/06.07.2018г.,
като ответникът е бил осъден да репарира на ищеца сторените от него разноски за
производството по делото (заповедно и исково) в общ размер на 915 лева.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на решението в
обжалваната му част. Твърди се, че изводът на първоинстанционния съд за
основателност на главния иск в пълния му предявен
размер от 627,77 лева, включващ неплатената
цена за потребена топлинна енергия в периода от месец 01.2016 г. до месец 03.2016 г. в общ размер
на 57,75 лева, за което са издадени
фактури №**********
от 29.01.2016г., №********** от 29.02.2016г. и №********** от 31.03.2016г., и
дължима такса за услуга в размер на 570 лева, за което е издадена фактура №********** от 29.02.2016г., е необоснован, тъй като сборът на сумите по
издадените фактури е в по-малък размер - 627,75 лева. Изразено е и несъгласие с
извода на съда за доказаност на претенцията за сумата 570 лева, като се твърди,
че съгласно решението на общото събрание на етажните собственици (ОСЕС) от
22.01.2015г. изпълнението на проекта за поетапна подмяна на системите за
студена и топла вода на блока по проект на „Далкия Варна” ЕАД се възлага на
трето лице – „Салвадор ТМ” ООД; ищецът не е представил двустранен протокол,
надлежно подписан от страните, в съответствие с т.1.2. от сключения между тях
договор от 29.12.2015г. за обновяване на общата водоснабдителна инсталация за
битово горещо водоснабдяване и за вода за питейно-битови нужди; издадената
фактура
№********** от
29.02.2016г. не е приета от ответницата, тъй като не носи нейния подпис. Твърди
се, че в представения по делото приемо-предавателен протокол, носещ подпис
единствено на представител на ЕС, липсва информация, че същия касае именно
процесната сграда, находяща се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане”, бл.1, вх.1, а с
оглед и заглавната му част - „доставка на
материали и консумативи”,
не би могло да се направи обоснован извод, че същият касае извършена подмяна на
водоснабдителна инсталация, а не единствено и само доставени консумативи. Оспорва се като незаконосъобразен и необоснован
и изводът на първоинстанционния съд за основателност на акцесорната претенция
за дължими лихви за забава
за периода от
01.03.2016 г. до 27.06.2017 г.
в общ размер на 50,09 лева като се твърди, че в
договора липсва уговорен срок за плащане, към датата на заявлението по чл.410
от ГПК липсва връчване както на издадената фактура, така и на каквато и да било
покана за плащане (с оглед приложението на чл.303а, ал.3 от ТЗ, поради което и
паричното задължение в размер на 570 лева не е падежирало и към настоящия
момент.
При тези основни оплаквания
жалбоподателят моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му
част и отхвърляне по същество на исковата претенция.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемият ищец
„ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, гр.
Варна не е представил отговор на въззивната жалба.
Съдът
е сезиран и с нарочна частна жалба
вх. №37358/27.05.2019г. по описа на ВРС, подадена от ответника „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********,
гр. Варна, срещу определение №6356/17.05.2019г. на Варненски районен съд, 14-ти
състав, постановено по гр.д. №2478/2018г. по описа на ВРС, с
което е оставено без уважение искането на страната за изменение на решението в
частта му за разноските.
Като изразява несъгласие с мотива на
първоинстанционния съд, че непосочването на разноските, сторени в заповедното
производство, в списъка по чл.80 от ГПК, е пречка за присъждането им в исковото
производство, и като твърди, че в установителното производство, образувано по
реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът няма процесуално
задължение повторно да иска присъждане на разноските в заповедното
производство, след като вече е направил такова искане със заявлението,
позовавайки се в тази връзка и на установена съдебна практика, жалбоподателят
моли обжалваното определение да бъде отменено като му се присъдят допълнително
сторените разноски за заповедното производство в общ размер на 325 лева.
В отговора си на частната жалба
ответникът Д.П. (чрез особен представител адвокат П.Т.) обосновава аргументи за нейната неоснователност. Позовавайки се и на
съдебна практика - Определение
№546/16.10.2015 по дело № 2014/2015 на ВКС, ТК, I т.о., счита, че пропускът да се включи определен
разход на страната в
представения списък
по чл.80 ГПК не е основание за допълване на решението. Моли обжалваното
определение по чл.248 от ГПК да бъде потвърдено от въззивния съд.
В проведеното във въззивното
производство съдебно заседание въззивникът Д.П., чрез процесуалния представител адвокат П. Т. аргументира искане първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразнокато по същество се отхвърлят исковете на ищеца
като неоснователни и недоказани. Моли обжалваното от ответника определение по отношение на разноските да
бъде потвърдено.
Въззиваемата страна ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД не е взела
участие в съдебното заседание чрез законен или упълномощен представител. С
молба, подадена преди заседанието от
пълномощника на страната адвокат А.Б.
е изразено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба с искане
да бъде оставена без уважение. Заявява, че поддържа подадената частна жалба
срещу определението на районния съд по чл.248 от ГПК, като моли след неговата
отмяна постановеното решение да бъде допълнено с изрично присъждане и на
разноските за заповедното производство в размер на 325 лева.
За
да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е
образувано по исковата молба на „ВЕОЛИЯ
ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с която се
претендира установяване на вземанията му спрямо ответника Д.В.П., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, за които по ч.гр.д. №9702/2017г.
на Варненски районен съд (ВРС) по реда на
чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение №5360/12.07.2017г., допълнена с разпореждане №26760/06.07.2018г.,
за суми в общ размер на 685,42 лева, включваща дължими и непогасени задължения
за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода месец януари - месец март 2016 г., вкл., и
такси за услуги по партида 16019 за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. Възраждане, бл.1, вх.1, ап.15, в общ
размер на 627,77 лева, лихви за забава, изчислени за периода от 01.03.2016г. до
27.06.2017г. в общ размер на 57,65 лева,
и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 11.07.2017г., до окончателното й плащане. Претендирано е и
присъждане на сторените разноски в производството.
Вземането за главницата в общ размер
на 627,77 лева се основава на твърдения, че като собственик на топлофициран
имот в сграда етажна собственост и на основание чл.153, ал.6 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) ответницата се явява потребител на топлинната енергия и дължи
заплащането на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. За дължимите суми за
периода месец януари - месец март 2016
г., вкл., са били издадени фактури №********** от 29.01.2016г.,
№********** от 29.02.2016г. и №********** от 31.03.2016г., които не са били
платени от потребителя.
Наред с това, съгласно взето решение от общото събрание на
етажната собственост на адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане”, бл.1,
вх.1, обективирано в Протокол от 22.01.2015г., в топлофицираната сграда е била
извършена подмяна на общата водоснабдителна инсталация за битово горещо
водоснабдяване и за вода за питейно-битови нужди като за извършената услуга е
взето решение цената да бъде заплатена поравно от всички собственици на
апартаменти. С оглед на това за извършването на тази услуга на 29.12.2015г. с
ответницата Д.В.П. като собственик на апартамент в сградата е бил сключен
индивидуален договор за обновяване на общата водоснабдителна инсталация. През
месец февруари 2016г. на ответника е била издадена фактура
№**********/29.02.2016г. за дължимото възнаграждение за извършената услуга.
Исковете са уважени изцяло така, както
са били предявени по основание и размер, като ответницата е осъдена да репарира
на ищеца сторените разноски за исковото производство в общ размер на 915 лева.
Решението в частта, с която съдът е
уважил исковата претенция за вземането за потребена
и незаплатена топлинна енергия за периода от м. януари до м. март
2016г., вкл., ведно със
следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.03.2016г. до 27.06.2017г.,
като необжалвано е влязло в законна сила.
Спорният въпрос, пренесен и пред
настоящата инстанция в рамките на дължимата от нея проверка по чл.269 ГПК, е за
наличието на основание за вземането за възнаграждение за извършена подмяна на
общата водоснабдителна инсталация за битово горещо водоснабдяване и за вода за
питейно-битови нужди в размер на 570 лева (с ДДС), за което е била издадена фактура
№**********/29.02.2016г. и за обезщетение за забава в плащането на тази сума за
периода от м. януари до м. март 2016г., вкл., възлизащо на сумата 50,09 лева. В
предмета на въззивната проверка е включена и сумата 0,02 лева (с ДДС), представляваща част от дължимата
главница за потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода от м. януари до м. март
2016г., вкл.
При правилно изяснена фактическа
обстановка районният съд е извел обосновани и законосъобразни изводи за
изпълнение от страна на ищцовото дружество на възложената му по решение на
общото събрание на етажната собственост подмяна на общата водоснабдителна
инсталация на сградата, в която се намира и жилището на ответницата, с оглед на
което е настъпила изискуемостта на договореното възнаграждение, частта от
което, дължима от ответницата, съгласно подписания с нея индивидуален договор
от 29.12.2015г., е в размер на 570 лева (с ДДС), за което е издадена фактура
№**********/29.02.2016г. В тази си част обжалваното решение е постановено в
съответствие с процесуалните правила и материалния закон, изводите са
обосновани и съобразени с трайната съдебна практика, поради което и на
основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.
Вярно е, че по делото не е установен
общият размер на договореното възнаграждение за изпълнителя, но с оглед
подписания индивидуален договор от 29.12.2015г. и при липсата на обосновани
възражения за неточно изпълнение на възложената работа, даващи основание за
намаляване на възнаграждението, обосновано може да се приеме, че ответницата е приела посочения в този договор
размер като съответен на припадащата й се според решението на общото събрание
на етажната собственост част. Съгласно договора, индивидуално задължение на
този собственик за плащането на част от дължимото възнаграждение е в размер на 470 лева без ДДС и според условията на
договора се дължи еднократно – след извършване на всички монтажни работи или
разсрочено на дванадесет равни вноски от по 47,50 лева всяка.
От друга страна, макар с ответницата
да е подписан нарочен договор, не е налице индивидуално възлагане от нейна
страна, което явствува както от наименованието на самия договор, така и от
посочения в чл.1 негов предмет – обновяване/ подмяна на общата водоснабдителна инсталация за битово горещо
водоснабдяване и за вода за питейно-битови нужди. В този смисъл фактът, че
приемо-предавателния протокол от 29.12.2015г. е подписан
от управителя на етажната
собственост, а не индивидуално от всеки собственик (в т.ч. и от ответницата) е
ирелевантен спрямо извода за надлежното отчитане и приемане на възложената
работа, съответно за възникването на задължение за ответницата да заплати
припадащата й се част от дължимото възнаграждение, за което е
била издадена фактура №**********/29.02.2016г.
Основателно се явява обаче възражението на
ответника за недължимост на претендираните от ищеца лихви за забава за
предхождащ предявяването на иска период. Съгласно издадената фактура, претендираната
от ищцата сума от 570
лева (с ДДС)
съставлява сбора на разсрочените
вноски (всяка в размер на 47,50 лв.). Същевременно, в самия договор липсва уговорен срок за тяхното плащане,
поради което и не би могло да се приеме, че към датата на издаване на фактурата
същите са били изискуеми. И тъй като ищецът, чиято е доказателствената тежест,
не е установил в хода на исковия процес, че до образуването на заповедното
производство (11.07.2017г.) е отправил покана за плащане като е връчил надлежно на ответника
издадената фактура, претенцията за дължимо обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 570 лева за периода от 01.03.2016г. до 27.06.2017г.
е лишена от основание. Ето защо претенцията
за установяване по реда на чл.422 от ГПК съществуването на това вземане се
преценява като неоснователна и следва да се отхвърли. Съгласно заключението на
изслушаната и прието по делото съдебно-счетоводна експертиза размерът на
законната лихва за този период е 50,09 лева.
Като е изложил различни съображения и
е достигнал до противоположен извод първоинстанционният съд е процедирал
незаконосъобразно и неправилно, поради което решението му в тази му част следва
да бъде отменено.
Първоинстанционното решение се явява
неправилно и в частта му, досежно установеното съществуване на вземане в размер
на 0,02 лева (с ДДС), представляващо част от дължимата
главница
за потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода от м. януари до м. март
2016г., включително. Като се имат предвид сумите, посочени в издадените за тези
задължения фактури №**********
от 29.01.2016г., №********** от 29.02.2016г. и №********** от 31.03.2016г. –
29,10 лв., 14,20 лв. и 14,45 лв., е очевидно, че се касае за сборна грешка. Претенцията
за плащане на тази сума (макар и твърде незначителна по размер) е лишена от
основание и следва да се отхвърли. Налице е основание за отмяна на обжалваното
решение и в тази му част.
В заключение решението на
първоинстанционният съд в частта му, с която е установено съществуването на
задължение за ответницата Д. П. към „ВЕОЛИЯ
ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД за плащане на сумата 570 лева (с ДДС) - такса за услуга по
партида №16019, за обект – имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане” №14,
бл.1, вх.1, ап.15, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението – 11.07.2017г., до окончателното й погасяване,
следва да бъде потвърдено. В частта му, досежно установеното съществуване на
задължения за сумата 0,02 лева (с ДДС) - част от
дължимата главница за потребена
и незаплатена топлинна енергия за периода от м. януари до м. март
2016г., вкл., и за сумата 50,09 лева - лихва за забава върху главницата
570 лв., начислена за периода от 01.03.2016г.
до 27.06.2017г., обжалваното решение следва да бъде отменено като
исковете за тези вземания се отхвърлят.
В съответствие с това решението следва
да бъде ревизирано частично и по отношение на присъдените разноски за исковото
производство. При установени като съществуващи и дължими от ответника вземания
в общ размер на вземанията от 635,31 лева спрямо общия предявен размер от
685,42 лева, в съответствие с правилото на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да му репарира само сумата 848,10 лева, представляваща част от сторените за
исковото производство разноски в общ размер на 915 лева по съразмерност с
уважената част на иска.
По частната жалба:
С обжалваното определение №6356/17.05.2019г., с което
първоинстанционния съд е отказал да включи в присъдените на ищеца с
постановеното решение по исковете, предявени в хипотезата на чл.422, във вр. с
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, разноски и разноските, сторени в заповедното
производство, което е мотивирал с липсата на списък по чл.80 от ГПК и за тези
разноски.
Това становище е неправилно.
Учреденото исково производство
представлява продължение на заповедното такова, образувано по заявлението на
ищеца – кредитор. Списъкът за сторените за заповедното производство разноски е
обективиран в самото заявление, представени са и доказателства за плащането на
дължимата държавна такса от 25 лева и уговореното адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева. Същият следва да бъде зачетен от исковия съд, като в
съответствие и с разрешенията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, с решението си по
установителния иск съдът дължи произнасяне и по дължимостта на разноските по
издаване на заповедта за изпълнение, отговорността за което следва да
разпредели съобразно изхода на спора. Изискването от районния съд да се
представи нов списък по чл.80 от ГПК
е прекомерно и не намира опора нито в закона, нито в трайно установената
съдебна практика по този въпрос.
Обжалваното определение следва да бъде отменено. В
съответствие с окончателното произнасяне на въззивния съд по същество на
исковата претенция, претенцията на ищеца за присъждане и на разноските за
заповедното производство се преценява като частично основателна. Видно от
списъка по чл.80 от ГПК, инкорпориран в подаденото заявление по чл.410 от ГПК,
и приложените към него доказателства, ищецът – кредитор е сторил разноски в общ
размер на 325 лева. При установени като съществуващи и дължими от длъжника –
ответник вземания по заповедта за изпълнение в общ размер на вземанията от
635,31 лева спрямо общия предявен размер на вземанията от 685,42 лева, по
съразмерност ответникът следва да му репарира сумата 301,24 лева.
Разноски за въззивното производство:
При този изход на спора и по
съразмерност с неоснователната част на въззивната жалба ответницата – въззивник
в настоящото производство следва да бъде осъдена да заплати на ищеца –
въззиваема страна сумата 565,30 лева, представляваща част от сторените разноски
за въззивното производство. Същите са
включени в представения списък по чл.80 от ГПК, представени са и доказателства
за тяхната направа (л.11-13, л.15; л.3 от дело 1027/19 ВОС).
Въз основа на изложените мотиви и на
основание чл.271 от ГПК, съдебният състав на Варненски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№652/15.02.2019г. на Варненски районен съд, 14-ти състав,
постановено по гр.д. №2478/2018г. по описа на ВРС, в частта, с която е прието за
установено, че ответникът Д.В.П., ЕГН **********,
от гр. Варна, дължи на ищеца „ВЕОЛИЯ
ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата 0,02 лева (с
ДДС) – част от дължима главница за потребена
и незаплатена топлинна енергия по партида 16019 за имот, находящ
се в гр.Варна, ж.к. Възраждане, бл.1,
вх.1, ап.15, за периода от м. януари до м. март 2016г., вкл., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 11.07.2017г., до окончателното й плащане, както и сумата 50,09 лева, представляваща лихва за забава,
начислена върху главницата 570 лв. за периода от 01.03.2016г.
до 27.06.2017г., които суми са включени в издадената по ч.гр.д.
№9702/2017г. на ВРС, 33 състав, заповед за изпълнение
№5360/12.07.2017г., допълнена с
разпореждане №26760/06.07.2018г., както и в частта, с която ответникът Д.В.П., ЕГН **********, от гр. Варна, е осъден да заплати на ищеца „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, сума над 848,10 лева до присъдената сума от 915 лева, представляваща сторени пред
РС-Варна съдебно-деловодни разноски в исковото производство, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ищеца „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Ян Хуняди“ №5, срещу
ответника Д.В.П., ЕГН **********,***,
искове с правно основание чл.422,
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване в отношенията между
страните съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в
негова полза по ч.гр.д.
№9702/2017г. на ВРС, 33 състав, заповед за изпълнение
№5360/12.07.2017г., допълнена с
разпореждане №26760/06.07.2018г., за
сумата 0,02
лева (с ДДС), представляваща част от дължима главница за потребена и незаплатена топлинна
енергия по партида 16019 за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. Възраждане, бл.1, вх.1, ап.15, за
периода от м. януари до м. март 2016г., вкл., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
11.07.2017г., до окончателното й плащане, както и за сумата 50,09
лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата 570 лв. за периода
от 01.03.2016г. до 27.06.2017г.,
като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№652/15.02.2019г. на Варненски районен съд, 14-ти състав,
постановено по гр.д. №2478/2018г. по описа на ВРС, в частта, с която е прието за
установено, че ответникът Д.В.П., ЕГН **********,
от гр. Варна, дължи на ищеца „ВЕОЛИЯ
ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата 570 лева (с
ДДС), представляваща такса
за услуга по партида №16019, за обект – имот, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Възраждане” №14, бл.1, вх.1, ап.15, ведно
със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
11.07.2017г., до окончателното й погасяване.
В останалата му част
първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
ОТМЕНЯ определение
№6356/17.05.2019г. на Варненски
районен съд, 14-ти състав, постановено по гр.д.
№2478/2018г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА
решение №652/15.02.2019г.
на Варненски районен съд, 14-ти състав, постановено по гр.д. №2478/2018г.
по описа на ВРС, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.В.П., ЕГН **********,***, да заплати
на „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Ян
Хуняди“ №5, сумата 301,24 лева (триста
и един лева и двадесет и четири стотинки), представляваща направени разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №9702/2017г. на Варненски районен съд, 33
състав, съразмерно с уважената част
от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.В.П., ЕГН **********,***, да заплати
на „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Ян
Хуняди“ №5, сумата 565,30 лева
(петстотин шестдесет и пет лева и тридесет стотинки), представляваща направени
разноски във въззивното производство по съразмерност с неоснователната част на
въззивната жалба, на аргумент от чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.