Решение по дело №16460/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 24.05.2017 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                    

                                                        Съдия: Евгени Георгиев

                                            

при секретаря Юлиана Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 16 460 по описа за 2015 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” АД  да заплати следните суми:

1. на А.А.К.:

- 32 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 17.08.2015 г., на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) плюс законната лихва от 17.08.2015 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен за 100 000,00 лева от общо твърдени вреди за 160 000,00 лева;

- 120,83 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 17.08.2015 г., на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) плюс законната лихва от 17.08.2015 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен за 210,68 лева от общо твърдени вреди за 915,00 лева;

2. на адвокат П.К. –  1 359,40 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв;

3. на СГС – 1 330,00 лева държавна такса и 208,35 лева възнаграждения за вещи лица на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. А.К. е със съдебен адрес – адвокат П.К.,***0, а „ДЗИ-О.З.” АД  е с адрес в гр. София, ул. „********

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) на А.К. срещу „ДЗИ-О.З.” АД:

- за неимуществени вреди над 32 000,00 лева до 100 000,00 лева;

- за имуществени вреди над 120,83 лева до 210,68 лева.

 

[3] ОСЪЖДА А.К. да заплати на ДЗИ-О.З.” АД 203,84 лева разноски по делото и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 665,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи държавна такса и разноски.

 

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[6] А.К. е заявила в искова молба от 18.12.2015 г., че на 17.08.2015 г. е участвала в ПТП, предизвикано от К.Т.. От това ПТП А.К. е получила:

-                контузия на главата, лицето, шията и гръдния кош;

-                счупване на лява раменна става;

-                разкъсно-контузна рана на главата и фрактура на черепа;

-                счупване на горната челюст;

-                контузия на дясното коляно.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на К.Т. е била застрахована при ответника „ДЗИ-О.З.” ЕАД (ДЗИ). А.К. твърди, че от уврежданията тя е претърпяла неимуществени вреди за 160 000,00 лева и имуществени вреди за 915,00 лева, за които ДЗИ не ѝ е заплатил обезщетение. Затова А.К. моли съда да осъди ДЗИ да ѝ заплати: 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от дължащите се 160 000,00 лева; 210,68 лева обезщетение за имуществени вреди, като част от дължащите се 915,00 лева (исковата молба, л. 2-3; протокола от с. з. на 24.02.2017 г., л. 117-120, 120).

 

2. На ответника

 

[8] ДЗИ е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. ПТП не е било предизвикано от К.Т.;

2. размерът на търсеното обезщетение е завишен;

3. А.К. е допринесла за настъпването на уврежданията, тъй като е била без поставен обезопасителен колан. Затова той моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 26-29).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[9] Не се спори, че А.К. е била родена на *** г. На 17.08.2015 г. около 16:45 часа К.Т. е управлявал лек автомобил „РЕНО ЛАГУНА” по околовръстния път на гр. Казанлък. По същото време и в същата посока зад него Б.И. е управлявал лек автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА” с 88,5 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч (заключението на вещото лице Е., л. 91-98, 94 и 98). Не се спори, че А.К. е пътувала в лекия автомобил „ОПЕЛ ВЕКТРА“ на задната седалка зад шофьора Б.И.. Тя е била без поставен обезопасителен колан (заключението на вещите лице Е. и д-р Ш., л. 105). Пътят е бил с две ленти за движение в едната посока, а времето е било сухо и слънчево (протокола за оглед, л. 39-40).

 

[10] В зоната на ж.п. прелез „Арсенал” К.Т. е предприел маневра обратен завой въпреки че на това място такава маневра не била разрешена. В момента, в който К.Т. е завивал наляво, е настъпил удар между двата автомобила. Ако Б.И.се е движил с максимално разрешената скорост от 60 км/ч, той би могъл да предотврати удара (заключението на вещото лице Е., л. 98).

 

[11] От удара А.К. е получила увреждания. За станалото К.Т. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, връзка с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК, като присъдата е влязла в сила (присъдата, л. 63-64). Не се спори, че към момента на ПТП гражданската отговорност на К.Т. е била застрахована при ДЗИ.

 

[12] Вследствие на удара А.К. е получила: контузия на главата, лицето, шията и гръдния кош; мозъчно сътресение; счупване на големия туберкул на лявата мишнична кост; разкъсно-контузна рана на главата; счупване на алвеоларната кост в областта на 22-ри и 23-ти зъб на горната челюст; контузии на дясно коляно (епикризите, л. 8-9, както и заключенията на вещите лица д-р К. и д-р Д., л. 108-112).  Ако е била с поставен обезопасителен колан, А.К. не би получила травми по главата и счупване на раменната кост. При поставен обезопасителен колан и предвид скоростта от 88,00 км/ч на лекия автомобил „ОПЕЛ АСТРА“ е било възможно тя да получи счупване на ребра и гръдната кост и евентуално увреждане на шията (показанията на вещите лица д-р Ш. и Е., л. 119).

 

[13] Непосредствено след удара, ищцата е била в безсъзнание. Тя е била приета в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” – гр. Стара Загора. Разкъсно-контузната рана на главата е била третирана оперативно. По отношение на фрактурата на костта и на мозъчното сътресение е било проведено консервативно лечение. След проведената оперативна интервенция и медикаментозна терапия пострадалата е била изписана на 20.08.2015 г., след което лечението ѝ е продължило в домашни условия (СМЕ от наказателното дело, л. 46-48; заключенията на вещите лица д-р К. и д-р Д., л. 108-112, както и показанията на свидетеля К., л. 117-гръб).

 

[14] На 02.09.2015 г. А.К. е била приета в УМБАЛ „Свети Георги” – гр. Пловдив в отделението по лицево-челюстна хирургия за лечение на травмата на алвеоларния гребен в областта на 22-ри и 23-ти зъби на горната челюст. За да бъде стабилизирана фрактурата, фронталните зъби на горната челюст са били шинирани за 30-40 дни. През този период ищцата е имала затруднение при говора и храненето, както и болки и дискомфорт в устната кухина. Пострадалата е била изписана от болницата на 04.09.2015 г. Не е била налице лицева асиметрия (заключението на вещото лице д-р Д., л. 111-112; показанията на д-р Д., л. 118; показанията на свидетеля К., л. 117-гръб).

 

[15] Възстановителният период е продължил около два месеца. През този период съпругът на ищцата се е грижил за нея, като ѝ е помагал при обличане, събличане и хранене. Възможно е при промяна на времето и при по-интензивно натоварване пострадалата още да изпитва болка в ръката. В отделни моменти черепно-мозъчната травма може да предизвика световъртеж, гадене, както и обърканост при по-голямо психическо натоварване. А.К. все още сънува кошмари за инцидента и при пътуване изпитва страх при разминаване с други коли (заключението на вещото лице К., л. 108-110, както и показанията на свидетеля К., л. 117-гръб). А.К. е заплатила 151,04 лева за лечението (л. 10-11 и л. 49).

 

[16] Не се спори, че ДЗИ не е изплатил обезщетение на А.А.. А.К. е била освободена от заплащането на държавна такса (определението, л.17) и е била представлявана безплатно от адвокат (пълномощното, л. 4). ДЗИ е заплатил 300,00 лева за вещи лица ( л. 65, 71 и 116) и е бил представляван от юрисконсулт. Съдът е заплатил 650,00 лева от бюджета на СГС възнаграждение за вещи лица (л. 118 и 120).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[17] А.К. е предявила искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

 

1. По искa по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)

 

[18] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ).

 

[19] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитите да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[20] Съдът установи, че:

1. А.К. е участвала в процесното ПТП;

2. това ПТП е причинило увреждания на ищцата;

3. ПТП е било причинено от К.Т., чиято ГО е била застрахована при ДЗИ;

4. от ПТП А.К. е претърпяла неимуществени и имуществени вреди;

5. ДЗИ не е изплащал на А.К. обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

 

[21] Налице са предпоставките за уважаването на исковете. Съдът следва да определи размерите, за които уважава исковете.

 

[22] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът  следва да изясни към кой момент следва да направи това.  Първоначално съдебната практика (вж. решение на ВС 271-1992-III Н.О.)  и доктрината (Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП^[2] – 17.08.2015 г.

 

[23]  Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[24]  При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.^[3] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[25]  Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[4]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Съдът установи, че към 17.08.2015 г. А.К. е била на 43 години. Вследствие на процесното ПТП А.К. е получила контузия на главата, лицето, шията и гръдния кош; мозъчно сътресение; счупване на големия туберкул на лявата мишнична кост; разкъсно-контузна рана на главата; счупване на алвеоларната кост в областта на 22-ри и 23-ти зъб на горната челюст; контузии на дясно коляно. След провеждане на оперативна интервенция и медикаментозна терапия лечението на  пострадалата е продължило в домашни условия. За стабилизиране на фрактурата на горната челюст е било направено шиниране за 30-40 дни.

 

[27] Възстановителният период е продължил около два месеца. Пострадалата е имала затруднение при говора и храненето, както и болки и дискомфорт в устната кухина. А.К. е имала затруднение при обслужването си, като за нея се е грижил съпругът ѝ. Не се наблюдава лицева асиметрия при пострадалата. При промяна на времето и при по-интензивно натоварване е възможно ищцата да изпитва болки в ръката. При по-голямо психическо натоварване тя може да изпитва световъртеж и гадене вследствие на черепно-мозъчната травма. А.К. още сънува кошмари за инцидента и при пътуване изпитва страх при разминаване с други коли.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева. След 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. той е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[29] Икономическата обстановка в страната също се е променяла. Така например минималната работна заплата е била: 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.^[5]; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[6]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[7]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[8]. Увеличението от 2014 г. до 17.08.2015 г. е 11,76% (380,00-340/340).

 

[30] Настоящият съд е разгледал случай за близки, но по-малко увреждания, от ПТП от 2014 г. по гр. д. 14 477/2014 г. САС е потвърдил решението по гр. д. 14 477/2014 г. с решение 778-2017-8-ми по гр. д. 5 012/2016 г.^[9] С решението си по гр. д. 14 477/2014 г. настоящият съд е определил обезщетение от 32 000,00 лева.

 

[31] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита и, че по гр. дело 14 477/2014 г. ищецът е имал по-малко увреждания от А.К. (но по-тежко увреждане на рамената кост) и, че от 2014 г. до 17.08.2015 г. минималната работна заплата се е увеличила с 11,76%. Затова съдът приема, че 40 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от ищцата. Съдът установи и, че А.К. е заплатила 151,04 лева за лечението си.

 

[32] ДЗИ е възразил, че А.К. е допринесла за настъпването на уврежданията, защото не е била с поставен обезопасителен колан. Възражението е основателно.

 

[33] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решение на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г. и Решение на ВКС 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.)^[10]. Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[34] Пътниците в леките автомобили следва да използват обезопасителни колани (чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП). Съдът установи, че А.К. е пътувала без поставен обезопасителен колан. Следователно така тя е нарушила чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП – налице е противоправно поведение. Ако А.К. е била с поставен предпазен колан, тя не би получила уврежданията по главата и счупването на рамото. Следователно вследствие на противоправното си поведение А.К. е претърпяла вреди, т. е. налице е съпричиняване. Дори и с поставен предпазен колан обаче, А.К. би могла да получи увреждане на гръдната кост, ребрата и шията. Затова съдът определя процент на съпричиняване 20.

 

[35] При този процент на съпричиняване обезщетенията, дължащи се на А.К., са: 32 000,00 лева за неимуществени вреди; 120,83 лева за имуществени вреди. Затова съдът осъжда ДЗИ да заплати на А.К.: 32 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над 32 000,00 лева до 100 000,00 лева; 120,83 лева обезщетение за имуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над 120,83 лева до 210,68 лева.

 

2. По разноските

 

[36] А.К. търси разноски. Тя не е направила разноски по делото, но е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 32 120,83 лева при предявен размер от 100 210,68 лева. Затова съдът осъжда ДЗИ да заплати на адвокат К. 1 359,40 лева адвокатско възнаграждение (100 210,68-100 000,00х0,02+3 530,00х32 120,83/100 210,68х1,2). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда ДЗИ да заплати и 1 330,00 лева държавна такса (32 000,00х0,04+50,00) и 208,35 лева възнаграждения за вещи лица (650,00х32 120,83/100 210,68).

 

[38] ДЗИ също търси разноски. Той е направил такива за 300,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 68 089,85 лева при предявен размер от 100 210,68 лева. Затова съдът осъжда А.К. да заплати на ДЗИ 203,84 лева разноски по делото (300,00х68 089,85/100 210,68) и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

                                                       

Съдия: