Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1933 15.06.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16446 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 496 ал. 2 т. 1 от КЗ.
Ищецът П.П.У., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. И.Р., е предявил против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. М. Димитров” № 1, представлявано от **** **** Ж.К.и Б.И., иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдената по частно гр. дело № 45275/ 2018 г. на СРС, 75 с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 01.08.2018 г., сума в размер на 2 000 лева- остатък от определено застрахователно обезщетение по настъпило на 07.03.2018 г. ПТП и причинено от И.С.К., ЕГН: **********, като водач на МПС „Пежо Експерт“, рег. № ***, застрахован по „Гражданска отговорност“ с полица № ****, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението- 10.07.2018 г. до окончателното плащане и разноските по заповедното производство от общо 410 лева.
В исковата молба е посочено, че 07.03.2018 г. около 14.30 часа ищецът управлявал собствени си лек автомобил „Мерцедес“ Е270 ЦДИ, рег. № ****, в село ****, по ул. „****“, в посока с. ****. При навлизане в завоя по блоковете неокачвано видял, че в неговата лента срещу него се движел бързо друг автомобил, който го засякъл, като нямало време за реакция и маневра за избягване на удара. Настъпило ПТП, като ударът бил челно в левия му фар, а наред с това се увредили предната и цяла лява част на автомобила. При удара почувствал остра болка в лакътната кост на лявата си ръка. Пристигнала и патрулна кола от РУ- ****, като полицаите съставили по случая констативен протокол № ***, в който описали инцидента. Виновното лице било И.С.К., ЕГН: **********, като водач на МПС „Пежо Експерт“, рег. № ***, който имал сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № ****, валидна до 03.09.2018 г. Ищецът с друг автомобил посетил спешно отделение на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, където му били направени изследвания и рентген на лявата ръка, след което ръката му била гипсирана. На следващия ден от съдебна медицина на ищеца се издало съдебно- медицинско удостоверение, в което били описани конкретните му наранявания. По случая била предявена застрахователна претенция пред ответника, който определил обезщетение в размер на 8 000 лева. Въпреки това обаче, с преводно нареждане от 29.05.2018 г. ответникът заплатил само сумата от 6 000 лева и именно в тази връзка за разликата до определения размер на обезщетението ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК. По издадената заповед за изпълнение длъжникът възразил, поради което се предявявал и настоящият установителен иск. Моли за признаване съществуването на вземане по заповедта. Претендира и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез пълномощника му,
с който искът се оспорва изцяло. Твърди се, че водачът К. при управление на
автомобила си не бил нарушил правилата за движение, поради което липсвало противоправно
поведение, а оттук- нямало основен елемент от фактическия състав на деликта и
не били налице предпоставките за възникване на отговорността на застрахователя.
Размерът на обезщетението за вреди бил прекомерно завишен, а представените
писмени документи към исковата молба не можело да обосноват претърпените вреди.
Прави се и възражение за съпричиняване, като се твърди, че ищецът се движел с
несъобразена скорост и, че бил без предпазен колан. Предложеното първоначално
обезщетение в размер на 8 000 лева било оттеглено и то нямало обвързваща сила,
като между страните нямало подписано споразумение за тази сума. То се явявало
завишено и неотговарящо на съдебната практика, поради което била изплатена
сумата от 6 000 лева, която съответствала на причинените увреждания.
Излагат се твърдения в подкрепа на възражението за съпричиняване, като се
счита, че ищецът бил допринесъл за настъпването на вредите. Признава се
наличието на застрахователно обезщетение, както и изплатената сума по
обезщетение. Наред с това се оспорват всички останали твърдения в исковата
молба. Моли за отхвърляне на иска, а при условията на евентуалност- за
частичното му уважаване, с оглед направените възражения. В с.з. чрез
пълномощника си поддържа отговора. Също представя писмена защита.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Със заповед от 01.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 45275/ 2018 г. на СРС, 75 с-в, ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 2 000 лева- остатък от определено застрахователно обезщетение по настъпило на 07.03.2018 г. ПТП и причинено от И.С.К., ЕГН: **********, като водач на МПС „Пежо Експерт“, рег. № ***, застрахован по „Гражданска отговорност“ с полица № ****, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението- 10.07.2018 г. до окончателното плащане и разноските по заповедното производство от общо 410 лева.
Срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника, поради което се предявява и настоящият установителен иск.
Видно
от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ****, на 07.03.2018 г. около 14.40
часа в с. **** на ул. „***“, поради движение с несъобразена скорост и навлизане
в насрещното платно, И.С.К., ЕГН: **********, като водач на МПС „Пежо Експерт“,
рег. № ***, предизвикал ПТП, като се ударил в управлявания от ищеца лек автомобил „Мерцедес“ Е270
ЦДИ, рег. № ****. На място дежурният екип на РУ- **** е изготвил план- схема на
произшествието и е съставил АУАН срещу виновния водач за нарушение на чл. 20
ал. 2 от ЗДв.П.
Приложен
е и диск с видеозапис на ПТП- то.
По
случая е образувано ДП №
58/ 2018 г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив, за престъпление по чл.
343 ал. 1, буква „б“, предложение второ, вр. чл. 342 ал. 1 от НК, което е
приключило с постановление за прекратяване, предвид изразеното от пострадалия
ищец искане за прекратяване на основание чл. 343 ал. 2 от НК, вр. чл. 24 ал. 1
т. 9 от НПК.
Представена
е писмена кореспонденция между страните във връзка с образуваната преписка по
щета при застрахователя, съдържаща уведомление от 23.05.2018 г. до ищеца за
определяне на застрахователно обезщетение в размер на 8 000 лева по
случая, както и платежно нареждане на сумата от 6 000 лева.
Приложено
е и второ уведомление от 30.05.2018 г. от застрахователя с коригиран размер на
обезщетението на ищеца от 6 000 лева, предвид първоначално определеният
завишен размер.
Приета
е медицинска документация относно здравословното състояние на ищеца след
инцидента, съдържаща СМУ, резултати от изследвания, листове за преглед на
пациент и болнични листове.
Прието
е и заключение на съдебно- медицинска експертиза, по която вещото лице, след
запознаване с медицинската документация и извършен личен преглед на ищеца, е
констатирал нанесените му от удара телесни увреждания и е посочил механизма на
получаване на фрактурата. В устния си доклад пред съда посочва, че случаят не
касаел многофрагментно счупване, като нямало хоспитализация, а само поставяне
на гипс и домашно лечение на пострадалия.
В
допълнителна СМЕ се посочва, че ищецът е бил с предпазен колан, защото иначе е
щял да получи по- тежки травми. Липсвали увреждания на лява лъчева кост, както
и усложнения въобще в областта на лявата ръка, но възстановителният процес
продължил около два месеца, като в момента лицето било с напълно възстановени
движения на крайника.
Прието
е и заключение на съдебно- автотехническа експертиза, по която вещото лице след
анализ на събраните по делото доказателства, включително и наличният
видеозапис, е установил настъпването на удара по дължина и ширина на платното,
скоростта на автомобилите и техния спирачен път, като е посочил, че виновният
водач е имал техническа възможност да избегне удара, докато пострадалият- не.
Описан е и механизмът на ПТП, като в устния си доклад експертът посочва, че
независимо от ползване или непоставяне на предпазен колан, въздушната възглавница
винаги ще се активира, доколкото нямало връзка между двете неща.
Събрани
са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, по един, ангажиран
от всяка от страните (протоколи от проведените на 17.12.2019 г. с.з. и на
25.02.2020 г. с. з.). Св. Е.И.У.- ***на ищеца, разказва, че след катастрофата
веднага я уведомили за инцидента с мъжа й, като тя тръгнала за мястото и там го
заварила да седи свит до полицаите, държейки се за ръката. Веднага го качила на
своя автомобил, за да го откара в спешното отделение в гр. Пловдив, където го
прегледали и след рентгенова снимка се установило, че имал счупване на частица
в китката. Гипсирали му лявата ръка и започнал физиотерапия, дали му болнични.
Около месец и половина- два продължило възстановяването, в началото му помагала
да се облича. Още изпитвал болки при натоварване в китката. Съпругът й казал,
че ударът бил неизбежен, предвид навлизането с по- висока скорост на другия
водач в неговото платно. И двамата ги тествали за алкохол, пробите им били
отрицателни. Св. И.С.К.- виновният водач за инцидента, признава, че предизвикал
катастрофата, защото отклонил вниманието си от пътя и навлязъл в насрещното
платно, където се движел ищецът. Атмосферните условия били нормални, скоростта
му- около 50 км./ч., автомобилът му бил в техническа изправност, с включени
светлини, нямало движение по пътя. Не видял другия автомобил. След удара оказал
помощ на пострадалия, обадил се на тел. 112, полицията дошла веднага. Ищецът се
оплакал от болки в ръката, но нямало нужда от линейка. Двамата не се познавали
от по- рано.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл. 493а, изречение
второ от КЗ, е необходимо към датата на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Отделно от това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактически състав на чл. 45 от ЗЗД, за да възникне отговорност на прекия
причинител- застрахован спрямо увредения, за обезщетяване на причинените вреди.
Според
чл. 493 ал. 1 т. 1 от КЗ и при наличие на сключен на това основание договор за
задължителна застраховка „ГО”, застрахователят е длъжен да покрие в рамките на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица неимуществени и имуществени вреди. В отговора ответникът признава
наличието на валидно застрахователно правоотношение между управляваният от
виновния водач лек автомобил и ответника по застраховка „ГО”, действаща към
момента на настъпване на ПТП- то.
По
делото няма спор относно механизма на ПТП, установен от САТЕ- навлизането в
насрещната лента за движение, когато там се е движел ищеца, в която връзка
следва да се приеме за установено, че произшествието е настъпило поради
противоправно поведение на виновния водач (като същият в разпита си пред съда
сам признава вината си), който при управление на МПС не е изпълнил конкретни вменени
му задължения по ЗДв.П. Така за него са налице основанията за носене на
деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД като пряк извършител на деянието, а
оттук- и предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя му.
Несъмнено
е установена и причинната връзка между деянието и вредата, защото настъпилите
телесни увреждания на ищеца се явяват пряка и непосредствена последица от удара
с автомобила, управляван от виновния водач. Няма спор, че в следствие на удара са
причинени телесни повреди на пострадалия, а това се констатира и от приложената
по делото медицинска документация. От издаденото след удара СМУ е видно, че в
резултат на сблъсъка от нанесените на ищеца травми от една страна е причинено
трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, а от друга- болки и
страдания, без причинено разстройство на здравето.
Горните
обстоятелства водят до единствения извод, че предявеният иск за неимуществени
вреди се явява доказан по основание, което пък е предпоставка за произнасяне и
по неговия размер.
В
резултат на причинените увреждания ищецът несъмнено е претърпял травми, в
резултат на които според СМЕ на лицето е било причинено счупване на шиловиден
израстък на лява лъчева кост в областта на китката, охлузвания в областта на
лява лакътна става и на лява колянна става. На лицето е била поставена гипсова
превръзка за 25 дни, двукратно са проведени физиотерапевтични процедури и
същият е ползвал отпуск в размер на 74 дни. Травмите са довели до болки и
страдания, които са намалявали с течение на времето, като индивидуалността на
прага на търпимост на болките на всеки отделен човек е различна. Положително
тук е, че според вещото лице към момента движенията на ръката са възстановени
изцяло, т.е. оздравителният процес е приключил без остатъчни усложнения.
Разпитаната
св. У., независимо от близките си отношения с ищеца, обуславящи възможността на
преценка на показанията й на основание чл. 172 от ГПК, които я правят
заинтересована в определена степен от изхода на спора, следва да се кредитират
досежно състоянието на *** й след инцидента- болки в лявата ръка и гърдите,
принудително обездвижване, временна неработоспособност, оплаквания при
натоварване в момента. Наред с тях са били изживени стрес и притеснения, които
по принцип се следват от подобен род травми. За ищеца е настъпила една
принудителна промяна, довела до съответно нарушение на установения му ритъм на
живот и утвърдени ежедневни навици, продължила определен период от време- около
два месеца. Всичко това е поставило лицето в положение на физически и
психически (емоционален) дискомфорт, който следва да бъде адекватно овъзмезден.
Действително в случая уврежданията по лявата ръка на ищеца не са били тежки или
с придружаващи усложнения, като след оздравителният период е настъпило
възстановяване движението на крайника. При всички положения обаче нанесените
травматични увреждания и претърпени болки и страдания от инцидента трябва да
бъдат справедливо обезщетени.
Отделно
от това, описаните стрес и уплаха, както и неприятният спомен от инцидента, се
явяват една съвсем естествена реакция от преживяното и е напълно нормално
ищецът да изпитва подобен душевен дискомфорт от случилото се, макар и по делото
да не се установява от лекар специалист наличие на такава тежка и сериозна
психологична травма, която да продължава и към момента или пък да е нелечима. В
контекста на нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на вредите трябва да се определи
съобразно принципите за справедливост, като се отчита и съдебната практика в
подобни случаи, при които претърпените увреждания се преценят конкретно, като
се аргументира подробно характера им, настъпилия вредоносен резултат,
продължителността на лечението и понесените болки и страдания.
Няма
спор, че хода на образуваната преписка по щета на ищеца е било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 6 000 лева, което се признава с
исковата молба, а за същото е представено и платежно нареждане. Следва да се
отбележи обаче, че първоначалният размер на определеното от самия застраховател
обезщетение е бил 8 000 лева, за което писмено пострадалият е бил
информиран. В последствие обаче му е преведена по- малка сума и е изпратено
ново писмо, в което е посочено, че справедливият размер в случая поради актуалната
съдебна практика и степента на причинените увреждания следвало да бъде по-
нисък. Действително между страните не е било подписано споразумение за размера
на сумата, но въз основа на едни и същи писмени документи ответникът е променил
първоначалната си позиция и е редуцирал размера на предложеното обезщетение,
като се е мотивирал защо оттегля предложението си. Това, разбира се е негово
право, но от събраните в настоящия процес доказателства и след преценката на
тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира, че предявеният иск за сумата
от 2 000 лева, до пълния остатък на първоначално определеното обезщетение
от застрахователя за причинените с инцидента вреди се явява съобразен с
процесната фактическа обстановка и реално претърпените морални страдания,
поради което претенцията следва да бъде уважена изцяло.
Няма
законова пречка в настоящия процес застрахователят в качеството си на ответник
да прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като такова е
въведено в отговора и следва да се разгледа. Съпричиняване от страна на ищеца
ще е налице тогава, когато поведението на увредения е станало причина или е
повлияло на действията на причинителя на вредата. В конкретния случай за т.н.
„съпричиняване“ ответникът навежда твърдения, че пострадалият ищец е бил без
предпазен колан, а, ако бил ползвал обезопасителен такъв, той нямало да
претърпи съответните телесни увреждания. По делото обаче не се установява това
да е било така, защото гласните доказателства са точно в обратна насока-
виновният водач заявява, че лицето е бил с такъв, а от друга, което е и по-
важното в случая, в заключението си по допълнителната СМЕ вещото лице е
посочило, че, ако пострадалият не е ползвал колан, нараняванията му биха били
много повече и значително по- тежки. Обстоятелството, че в устния си доклад
експертът по САТЕ заявява, че при всички положения въздушната възглавница би се
активирала, независимо дали колан е поставен или не, не следва да се тълкува
във вреда на ищеца, доколкото възражението по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД не може да
почива на предположения, а трябва да е доказано. Затова тук не може да се приеме,
че поведението на ищеца е допринесло за уврежданията му, за да обуслови
намаляване на обезщетението единствено на това основание.
В заключение следва да се приеме,
че в полза на ищеца
съществува съответното парично вземане, по отношение на което вземане вече е
била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е
дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС
за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен
осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
С
оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски
в пълен размер. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване- държавна такса в
размер на 40 лева, депозити за експертизи в общ размер на 376, 60 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, поради което те следва да се
възложат в тежест на ответника. Направените от последния разноски пък си
остават за негова сметка.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 01.08.2018 г., издадена по частно гр. дело № 45275/ 2018 г. на СРС, 75 с-в, „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. М. Димитров” № 1, представлявано от **** **** Ж.К.и Б.И., ДЪЛЖИ на П.П.У., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 2 000 (две хиляди) лева- остатък от определено застрахователно обезщетение по настъпило на 07.03.2018 г. ПТП и причинено от И.С.К., ЕГН: **********, като водач на МПС „Пежо Експерт“, рег. № ***, застрахован по „Гражданска отговорност“ с полица № ****, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението- 10.07.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. М. Димитров” № 1, представлявано от **** **** Ж.К.и Б.И., да заплати на П.П.У., ЕГН: **********,***, разноските в заповедното производство в размер на 40 (четиридесет) лева- за държавна такса и на 370 (триста и седемдесет) лева- за адвокатско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, както следва: сумата в размер на 40 (четиридесет) лева- за държавна такса, сумата в размер на общо 376, 60 (триста седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки) лева- за депозити за допуснатите експертизи и сумата в размер на 400 (четиристотин) лева- за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно
с оригинала.
АД