МОТИВИ : Срещу подсъдимия П.М.Т., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, визирано  в Глава XI-та, Раздел II-ри от Особената част на НК. Той е предаден на съд за това, че около 07,15 часа на 17.01.2018 година, в град Габрово, на булевард „Трети март” в близост до хотел „МАК”, при управление на МПС – лек автомобил марка „Форд”, м. „Фокус” с Рег. № ЕВ 31-42 АН, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – при приближаване към пешеходна пътека водача на нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил на С.Г.К. *** средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване на лявата бедрена кост в горната й част, довело до трайно затруднение на движението на долния ляв крайник, като деянието е извършено в района на пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка „М8.1” и пътен знак „Д17” – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. ”А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Вследствие на изразено от негов повереник желание за това, при състоялото се по делото разпоредително заседание пострадалият от престъплението С.Г.К. е конституиран като частен обвинител в наказателния процес, съгласно указаното в нормата на чл. 76 и следващите от Глава VIII-ма, Раздел II-ри на НПК.

Подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт, както и че разбира същността на предявеното му обвинение. Същият е декларирал изрично, че се признава за виновен по отношение на надлежно отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, свързани с това обвинение, макар (заради липса на депозирани обяснения в рамките на съдебното следствие) да не е коментирал самите обстоятелства във връзка с осъществяването на съответното престъпление, което се явява инкриминирано чрез него. С оглед на личните самопризнания, изразени от подсъдимия П.Т. при условията на чл. 371, т. 2 от НПК в проведеното на 19.12.2019 година разпоредително заседание по делото и насрочването на последното за разглеждане съобразно диференцираната процедура, регламентирана в Глава XXVII-ма от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е събирал доказателства във връзка с фактите, отразени в обстоятелствената и в диспозитивната част на внесения обвинителен акт. По тази причина при постановяване на присъдата и решаване на онези въпроси, които са посочени в нормата на чл. 301, ал. 1 от НПК, са били използвани единствено доказателствени материали, събрани при състоялото се разследване по досъдебното производство, както и направените от подсъдимият самопризнания с породените от същите правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК. Заради изискването, предвидено с въведената от закона разпоредба на чл. 372, ал. 2 от НПК, в рамките на състоялото се производство по НОХД № 1268/2019 г. на РС - Габрово интересите на подс. Т. са били отстоявани от страна на защитник, упълномощен от него по договорен ред.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с изразените от подс. П.Т. самопризнания по отношение на обстоятелствата, изложени във внесения за разглеждане от Районна прокуратура - Габрово обвинителен акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

До инкриминираната дата подс. П.М.Т. не е бил осъждан за осъществени престъпления както от общ, така и от частен характер. Към нея същият не е бил и освобождаван от наказателна отговорност за такива престъпления въз основа на реда, предвиден в Глава VІІІ, Раздел ІV от Общата част на НК, поради което до края на месец януари 2018 година е притежавал чисто съдебно минало.

Към 17.01.2018 година подсъдимия П.Т. се е явявал правоспособен водач от категориите „В”, „С”, „М”, „АМ” и „Ткт”, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово. Същият притежава свидетелство за правоуправление от тези пет категории, последно издадено на 05.11.2011 г., което е със срок на валидност до 16.12.2020 година. През периода, изтекъл между съответния момент (в началото на месец октомври 1999 г.) за първоначалното придобиване на по-високата правоспособност от категория „С” и инкриминираната дата, той е бил санкциониран с общо петнадесет на брой влезли в сила наказателни постановления за различни нарушения на норми от ЗДвП, извършени при управлението на МПС. Освен чрез тях, подс. Т. е бил санкциониран и с осем броя фишове за такива нарушения, които също са били влезли в законна сила към тази дата.

Около 07,15 часа сутринта на 17.01.2018 година подс. П.Т. управлявал лек автомобил марка „Форд”, модел „Фокус” с Рег. № ЕВ 31-42 АН в град Габрово, като се движел с него по булевард „Трети март” в посока от сградата на КАТ към центъра на града. Приближавал се към хотел „МАК”, в района на който била разположена пешеходна пътека, надлежно сигнализирана с пътна маркировка „М8.1” и пътен знак „Д17”.

По същото време, в което управляваното от Т. МПС се приближавало към описаната пешеходна пътека, на десния тротоар на бул. „Трети март”, отчитан по посоката на автомобила, бил застанал св. С.Г.К. ***. Същият възнамерявал да пресече булеварда по нея и да премине на отсрещния тротоар, след което да продължи към дома си. Преди да премине, той се огледал в двете посоки, при което отляво на него (отчитано в посока от КАТ) видял към центъра на града да се движи автомобила, управляван от подс. Т.. К. преценил, че скоростта му не е висока, и решил, че може да пресече пътя, преди МПС да достигне до него. Поради това стъпил на пешеходната пътека и започнал да пресича напречно бул. „Трети март”. В момента, в който се намирал около средата на пътното платно, той усетил удар отляво в областта на левия хълбок, от който политнал напред – в посока към отсрещния тротоар, след което паднал и останал да лежи върху платното в района на въпросната пешеходна пътека.

Няколко метра след мястото на удара подс. П.Т. спрял моторното превозно средство, и след като излязъл от него, отишъл до лежащия на платното човек. Когато разбрал, че същият изпитва болки в областта на левия крак, той го откарал със своя автомобил до МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в гр. Габрово. При извършения преглед в нея се установило, че лявата бедрена кост на св. С.К. е счупена, което наложило последният да бъде приет на лечение в ортопедичното отделение на болницата.

След подаден сигнал от болничното заведение до дежурния в РУ Габрово, в МБАЛ „Д-р Тота Венкова” бил изпратен полицейски екип, в състава на който влизал св. Д.И.. Последният установил самоличността на водача, след което го изпробвал за наличие на употребен алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с Инв. № 0025. Проверката приключила с отрицателен резултат, тъй като уредът не отчел следи от такъв.

За времето от 9,41 часа до 10,53 часа на 17.01.2018 г. на мястото на произшествието е бил извършен оглед, на който е присъствал и подс. П.Т.. Установените при това процесуално-следствено резултати са отразени в протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, приложен на л. 33-41 от досъдебното производство. Към протокола е налице изготвен фотоалбум, който съдържа снимки не само на мястото на ПТП, но и такива на състоянието, в което се е намирал лекия автомобил с Рег. № ЕВ 31-42 АН към него.

Заедно с описаното по-горе процесуално - следствено действие по чл. 155, ал. 1 от НПК, при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК в РУ Габрово е било образувано досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-38/2018 г., с разследване, започнало за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. В рамките на това досъдебно производство, след многократно отправени искания и получени въз основа на тях разрешения във връзка с удължаване на срока за провеждане на разследването по него, на 15.08.2019 г. Т. е бил привлечен като обвиняем, чрез предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. ”А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Същото обвинение, отразено в съставеното постановление от разследващия орган по досъдебното производство, е предявено против Т. и по изготвения обвинителен акт, чрез който събраните по последното материали са били внесени за разглеждане в Районен съд - Габрово.

От заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на ПТП на свидетеля С.Г.К. ***, с ЕГН **********, е било причинено: счупване на лявата бедрена кост през костния масив в горната част на бедрената кост и счупване на бедрената шийка в нейната основа, което е станало причина за последвало провеждане на оперативно лечение, при което на мястото на счупването е поставена метална остеосинтеза. Това увреждане е довело до трайното затрудняване на движението на долния ляв крайник за срок от около десет месеца при нормално протичане на оздравителния процес, и представлява средна телесна повреда по смисъла на съответното определение, съдържащо се в чл. 129, ал. 2 от НК. В експертизата е отразено, че увреждането отговаря да е причинено при възникналото ПТП, в резултат на директен удар от предната лява част на автомобила в областта на лявата тазобедрена става.

От заключението на назначената авто-техническа експертиза на досъдебното производство, е видно, че: 1. Мястото на удара между пешеходеца и управлявания от подс. П.Т. лек автомобил се е намирало върху пешеходната пътека; 2. Към момента на удара този автомобил се е движил със скорост от 35 км/ч, а преди него – с 40 км/ч; както и че 3. При отчитане на опасната зона и разстоянието, от което подс. Т. е можел да различи обекта върху пътеката, същият е разполагал с възможност да предотврати (чрез спиране) настъпването на удара.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на подсъдимият и неговия защитник, като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от страна на подс. П.Т.; от съпоставката на същото със събраните писмени и гласни доказателствени материали по воденото разследване в досъдебното производство (уведомително писмо за образуване на ДП № 1752 ЗМ-38/2018 г. – л. 1; искания за удължаване на срок за разследване и постановления от 20.03.2018 г., 15.03.2019 г., 16.11.2018 г., 17.01.2019 г., 19.09.2018 г., 17.07.2018 г., 18.05.2018 г., 17.05.2019 г., 17.07.2019 г., 16.08.2019 г. на прокурори при Районна прокуратура Габрово във връзка с тях – л. 4-32; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум – л. 33-44; протокол за разпит на свидетел – л. 45-46; протокол за разпит на свидетел - л. 49-50; постановление за назначаване и автотехническа експертиза – л. 53-67; постановление за назначаване и медицинска експертиза – л. 70-76; справка за съдимост – л. 98; постановление от 25.09.2019 г. на прокурор при РП Габрово за спиране на наказателно производство – л. 100; постановление от 04.10.2019 година на прокурор при Районна прокуратура - Габрово за възобновяване на наказателно производство – л. 105 и постановление от 04.10.2019 година на прокурор при РП Габрово за удължаване на срок за разследване по него – л. 106-107; постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение по отношение на него – л. 108-109; протокол за разпит на обвиняем – л. 110-111; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 118; справка за наказания, наложени на подс. Т. по ЗДвП – л. 119-122; протоколи за предявяване на разследване – л. 123 и л. 125), всички съдържащи данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези, които спадат към предмета на доказване по него.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери следното:

Данните в приложените доказателствени източници водят до извод, че счупването в горната част на лявата бедрена кост на свид. С.Г.К. е настъпило в резултат на директен удар от предната лява част на автомобила в областта на лявата тазобедрена става. Доколкото това е така, а между възникналото на пешеходната пътека ПТП и полученото вследствие на последното увреждане (което е довело до трайното затрудняване на движението на долния ляв крайник за срок от около десет месеца при нормално протичане на оздравителния процес) съществува обективна връзка, следва да се заключи не само, че правната квалификация на извършеното като престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. ”А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК е правилно определена, но и че въпросното увреждане (а оттук - и свързаната с него средна телесна повреда) се явява причинено именно при ПТП. Може да се отбележи, че включените фактически обстоятелства в предявеното обвинение чрез диспозитивната част на обвинителния акт не съдържат данни за продължителността на периода, през който се е проявило трайното затруднение на движението на съответния крайник. Тъй като обаче отнасящите се до този период обстоятелства са надлежно отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да се приеме, че самото нарушение, което е било допуснато като последица от така формулираното непълно обвинение, не е съществено, защото не е довело по никакъв начин до ограничаване на правото на защита по отношение на привлеченото към отговорност лице.

От данните, които са отразени в заключението на изготвената автотехническа експертиза и останалите писмени доказателствени материали по делото, се установява, че ПТП е възникнало върху надлежно обозначена (с маркировка и пътен знак) пешеходна пътека на булевард „Трети март” в град Габрово, която е била пресичана от пострадалият към момента на настъпването му. Причината за това събитие се дължи на липсата на предприети действия от подсъдимия П.Т. (свързани с намаляване на скоростта или със спиране на управлявания от него автомобил), чрез които той е бил задължен да пропусне преминаващия по нея пешеходец, т.е. на обстоятелства, които безспорно сочат за наличие на осъществено от него нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП от обективна страна. Характера на това нарушение (с оглед на данните за вече проведеното обучение преди момента за придобиване на правоспособност от дееца и тези за съществувалата у същият обща представа за възможните последици от липсата на подобни действия) води до заключение, че то очевидно се е предхождало от едно непредпазливо поведение, проявено от Т. при управлението на автомобила, което се явява несъвместимо не само с указаното в тази правна норма от ЗДвП, но и с притежавания от него дългогодишен опит като водач. Въз основа на изложеното и доколкото той е имал техническата възможност да избегне ПТП – чрез намаляване на скоростта или чрез спиране на МПС, следва да се приеме, че между извършеното нарушение по ЗДвП и настъпилия съставомерен резултат е налице причинно-следствена връзка. Тя води до извод, че подс. Т. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение от обективна страна. Освен от нея, то е осъществено също така и от субективна страна, при проявена форма на вина несъзнавана непредпазливост, или престъпна небрежност. И това е така, защото подсъдимият не само е осъзнавал последиците, които биха могли да възникнат от несъобразяване на неговото поведение с предписанията на тази норма от ЗДвП при управлението на автомобила, но е могъл и да предвиди същите по време, в което (според заключението на автотехническата експертиза, изготвено при отчитането на данните за конкретните параметри на видимост по отношение на пешеходеца и опасната зона за спиране, изчислена с оглед на поддържаната от МПС скорост на движение) все още е разполагал с възможност да ги предотврати.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка и изложените до момента съображения съдът намери за безспорно от правна страна, че след като около 07,15 часа на 17.01.2018 година, в град Габрово, на бул. „Трети март” в близост до хотел „МАК”, при управление на МПС – лек автомобил марка „Форд”, м. „Фокус” с Рег. № ЕВ 31-42 АН, е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 119, ал. 1 от ЗДвП (при приближаване към пешеходна пътека не е изпълнил задължението си да пропусне преминаващия по нея пешеходец, като намали скоростта или спре), в резултат на което при наличие на форма на вина несъзнавана непредпазливост или престъпна небрежност е причинил на С.Г.К. *** средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване на лявата бедрена кост в горната й част, довело до трайно затруднение на движението на долния ляв крайник, като деянието е извършено в района на пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка „М8.1” и пътен знак „Д17”, подс. П.М.Т. както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. ”А”, пр. 2-ро във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено за осъщественото престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на подс. П.Т. към инкриминираната с обвинителния акт дата, което определя последният като лице с невисока степен на обществена опасност в качеството на деец; дадените обяснения при разследването по досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина; характера на действията, свързани с проведения оглед на мястото на произшествието, което е било посочено от него на органите на реда; самопризнанието, направено от подсъдимия в тези обяснения; данните за проявеното критично отношение към самото престъпление и заинтересоваността на дееца към здравословното състояние на пострадалият от него, които (предвид транспортирането на същият до болничното заведение и останалите съобщени от Т. обстоятелства) кореспондират на събраните доказателства; по-ниската степен на обществена опасност на конкретното престъпление в сравнение с тази при останалите случаи на такива от неговия вид, произтичаща от проявената небрежност, която безспорно се явява по-малко укорима в сравнение със самонадеяността като форма на непредпазлива вина. При оценката на установените в производството обстоятелства съдът не констатира наличието на отегчаващи вината такива освен тези, отнасящи се до сравнително продължителния период на негативните последици, възникнали за пострадалия С.К. в резултат на причинената телесна повреда.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е установен отчетливо изразен превес на смекчаващите вината обстоятелства, при съществуването на които и най-лекото, предвидено от закона наказание, би било несъразмерно тежко, дори и ако бъде определено в неговия най-нисък размер – от „Една година лишаване от свобода”. С оглед на това, след като съпостави техния характер и естество заедно със съществуването на направеното от Т. самопризнание с породените от същото правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, намери, че заради императивния характер на съответния текст – чл. 373, ал. 2 от НПК, при определяне на самото наказание ще следва да се приложи нормата на чл. 58а, ал. 4 от НК в редакцията по ДВ брой 26 от 06.04.2010г., действала към датата за извършване на престъплението, доколкото се явява по-благоприятна за дееца. Въз основа на тези съображения и чрез приложението на указаното в чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наложи на подс. П.М.Т. наказание под установения от закона минумум, предвиден в разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б. „А” от НК за посочения в нея вид, а  именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Пет месеца”, като прие, че по този начин, с такова определено по отношение на неговата продължителност наказание, ще бъдат създадени условия за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

Отчитайки наличието на формално установените от закона предпоставки за това заедно с обстоятелството, че за своето лично поправяне и превъзпитание подсъдимия П.Т. не следва да търпи наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на определеното по отношение на същият наказание за минимално предвидения от закона срок – в размер на “Три години”, с начало от датата за влизане на присъдата в сила.

От съответната справка, приложена на л. 119-122 в досъдебното производство, е видно, че подс. П.Т. е бил санкциониран по административен ред за множество нарушения на норми от ЗДвП, извършени при управлението на МПС. В същата не фигурират данни, които да установяват, че той е наказван по този ред за нарушения, довели до настъпване на ПТП, а казаното се отнася както за периода преди датата на произшествието, така и за този, изминал между нея и 13.01.2011 г. – датата за влизане в сила на последното издадено по отношение на него наказателно постановление, което се е отнасяло до подобно нарушение. Макар и горното да определя ПТП като изолиран случай, възникнал при изпълнението на законово осъществяваната от Т. дейност във връзка с управлението на автомобил, въз основа на императивната разпоредба на чл. 343г от НК съдът прие, че на същият следва да се наложи наказание от посочения в чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК вид. С оглед на изложеното до момента, след като отчете цялостната характеристика на подс. П.Т. в качеството на водач и данните за броя на нарушенията, за които е бил санкциониран до момента заедно с естеството на самото нарушение, довело до настъпване на ПТП, възникналите от него последици и липсата на нарушения на норми от ЗДвП, за които дееца да е бил санкциониран с наказателни постановления след датата 13.01.2011 г., на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът наложи на същият наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок под средния, предвиден от закона – в размер на „Пет месеца”, считано от влизане на присъдата в сила, като прие, че в този вид то също ще допринесе за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия по смисъла на указаното в чл. 36 от НК. При индивидуализацията на този срок се съобрази не само с посочените по-горе обстоятелства, но и с тълкуването, поддържано в константната (като Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС на РБ; Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК; Решение № 94 от 26.02.2009 г. по н.д. № 580/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 534 от 03.12.2008 г. по н.д. № 547/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 4 от 30.01.2008 г. по н.д. № 696/2007 г. ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 274 от 21.06.2012 г. по н.д. № 74382012 г. на I-во н.о, НК; и други) съдебна практика, според което срока на това наказание не може да бъде по-малък от срока на наложеното наказание „Лишаване от свобода”.

Предвид естеството на постановената присъда, съдът осъди подсъдимия П.Т. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 624,54 лева, дължима от същият за възстановяване на направените разноски при воденото разследване по досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ........................