Решение по дело №19740/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2422
Дата: 14 юли 2020 г.
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20195330119740
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    № 2422

 

                                                                 14.07.2020 г.  

 

                                               В   И М Е Т О  Н А   Н А Р ОД А

 

 

          Пловдивски районен съд, І гр. състав, в публично заседание, проведено на девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                     Председател: Анета Трайкова

 

          С участието на секретаря: Невена Назарева, след като разгледа докладваното от съдията гр. д. 19740/2020 г. , за да се произнесе взе предвид:

 

Молителят И.К.Т. с ЕГН ********** *** е предявил молба срещу Д.И.К. с ЕГН ********** ***, с която е поискал защита от домашно насилие и издаване на заповед за защита, чрез налагане на мерки за защита по член 5, ал. 1, т. 1, 3 и 5 от ЗЗДН.

Молителят твърди, че с ответницата са живели на съпружески начала, като от връзката им създали дете, което обаче в акта МУ за раждане било записано с неизвестен баща. Твърди се, че от края на 2018 година ответницата била подлагала  молителя на постоянен психически и физически тормоз като последният акт на домашно насилие бил осъществен на 06.11.2019г. в двора и в лекарския кабинет на Александровска болница гр. София, където молителят бил удрян, блъскан и обиждан от ответницата.

Представя се декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, СМУ и жалба до 4-то РУ гр. София.

            Ответницата отрича да  е живяла с молителя като семейство, като заявява, че той я е посещавал спорадично и че той е упражнявал психически тормоз над нея и семейството й.

 

          Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 235 ГПК приема за установено следното: 

 

          Представена е декларация по чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН, в която е удостоверено изявление на молителя, че на 06.11.2019г. върху него  е било упражнено физическо насилие – бил блъскан, ръцете му били извИ.и, душен и удрян по лицето от ответницата. Инцидента станал в двора на Алекснадровска болница, а след това и в лекарския кабинет, в който се правил ДНК теста за бащинство. Това удостоверяване е извършено под страх от наказателна отговорност.

 

          В съдебномедицинско свидетелство № 382.11/2019г. на д-р А. Н. Х. са удостоверени констатации за травматични увреждания на молителя като охлузвания по лицето, лигавицата на долната устна и шията.

         

            По делото е представена преписка  вх. № 228000-14125 по описа на 04 РУ-СДВР, в която се съдържат обяснения на молителя, дадени пред орган на държавна власт /л. 44/ , в които е удостоверено, че И. и Д. не са съжителствали на семейни начала.           

          

          По делото са разпитани трима свидетели  Е.А., без родство със страните, М. К., приятелка на молителя, Е. Г., приятелка на ответницата и И.Т., майка на ответницата.

         Свидетелката А. заявява, че на 06.11.2019г. двете страни и детето на Д. дошли в нейния кабинет в Александровска болница за извършване на ДНК тест за бащинство. Видяла с очите си как Д. се нахвърля върху И., започва да го бие, като молителят бил одраскан по врата и бит през лицето. не може да каже дали ответницата е била провокирана с действия от страна на молителя.

 

          Свидетелката М. К. заявява, че И. и Д. са имали връзка. И. живеел в Австрия, но когато си идвал в България оставал в София при Д.. Освен това казва, че детето било планирано. Освен това свидетелката споделя,че не познава и не  евиждала Даси, а това което казва го знаела от молителя. Казва съща така, че след инцидента молителят й се обадил по телефона и тя видяла пораженията по лицето и врата му.

            Свидетелката Е. Г., казав, че страните са имали интимни отношения, но не са живели заедно. Деси живеела в студентски град, а И.***, и когато се връщал от Австрия отсядал в Пловдви. Освен това казва, че Д. сама си плащала наема за квартирата.

           Свидетелката И. Т. обяснява, че двамата са имали връзка, но никога не са живели заедно, освен това двамата нямали планове за общо дете. Споменава, че след като молителят разбрал, че Д. била бременна, започнал да й се обажда и да я обижда с нецензурни думи, обиждал и свидетелката. За инцидента разказва, че дъщеря й била провокирана от молителя, т.к. докато детето плачело, той го снимал с телефона, затова дъщеря й се опитала да му вземе телефона от ръцете.

          Право да търсят защита по ЗЗДН се предоставя на пострадалите, изброени в  член 3 от ЗЗДН, които се намират в определена връзка с извършителя на насилието, но когато лицата не се намират в нито една от посочените в чл. 3 от ЗЗДН семейна, родствена или фактическа връзка молбата се явява недопустима.

            В конкретния случай молбата се основава на твърденията, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство. Доколкото обаче ответницата отрича да е била във фактическо съпружеско съжителство с молителя, то в нейна тежест е да докаже този факт, като проведе неговото пълно и главно доказване.

 

          В ЗЗДН не се съдържа легално определение за фактическо съпружеско съжителство. Дефиниции за фактическо съжителство на съпружески начала и фактическо извънбрачно съжителство се намират в ЗПКОНПИ и ЗЧРБ. Съгласно т. 18 от пар. 1 от ДР на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество,"фактическо съжителство на съпружески начала" е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство, а съгласно разпоредбата на т. 10 от ДР на Закона за чужденците в Република България „фактическо извънбрачно съжителство" е налице, когато лицата живеят в едно домакинство и съжителстват на съпружески начала.    

 

          Следователно се налага извода, че фактическо съпружеско съжителство ще  е налице когато лицата, съжителстват заедно в условията на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом, обща грижа за семейството и децатаа, като чрез общи усилия и според възможностите си, имуществото и доходите си осигуряват благополучието на това съжителство.

 

          В случая за установяване на факта, че страните не се намирали във фактическо съпружеско съжителство ответницата е ангажирала гласни доказателства. От показанията на посочените лица се извличат сведения за това, че страните не са поддържали общо домакинство и че не са участвали съвместно в разходите за неговото поддържане, както и да не са осъществявали грижи един за друг. Няма данни относно това дали молителят е имал ключ от квартирата на ответницата, както и да е привнесъл свои вещи в това жилище. Не се установява в отношенията с околните партньорите да са поддържали и демонстрирали на практика отношения, като съпрузи.

 

          Доколкото не са ангажирани доказателства съществувалата между страните връзка да разкрива признаците на фактическо съпружеско съжителство, то подадената от Т. молба за защита по ЗЗДН се явява недопустима, а предвид недопустимостта на молбата, производството следва да се прекрати.

 

          С оглед прекратяване на производството на ответницата следва да се заплатят разноски за водене на делото в размер на 450 лева – платено адв.възнаграждение.

 

          Водим от горното, съдът

 

                                                    Р      Е      Ш      И:

 

          

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от  И.К.Т. с ЕГН ********** *** срещу Д.И.К. с ЕГН ********** *** молба за защита от домашно насилие.

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

          ОСЪЖДА И. К.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.И.К. с ЕГН ********** *** разноски в размер на  450 лева за адв. възнагаждение.

 

          Решението в прекратителната му част подлежи на обжалване от страните пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                    Районен съдия:/п/ Анета Трайкова

 

                                                                                    Вярно с оригинала!

                                                                                    Секретар: Н.Н.