Р Е
Ш Е Н
И Е
№260338
гр.Пловдив,
05.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Втори наказателен състав в
открито съдебно заседание на двадесет и
девети януари, през две хиляди двадесет
и първа в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и
секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7542 по описа за 2020 година на ПРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3759845 издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на
основание чл.189, ал.4,
вр. с чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП на Р.М.Д. ***, ЕГН ********** се налага глоба от 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на електронния фиш
като незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на процесуалните
правила и противоречие на материалния закон. Представят се аргументи за не наличието
на поставен пътен знак В26 за ограничение на скоростта за посоката в която се е
движил автомобила управляван от жалбоподателя Д..
Жалбоподателят Р.М.Д. редовно призован, в съдебно заседание се явява и
лично участва в производството. поддържа жалбата и искането за отмяна на ЕФ. В
пледоарията си посочи не наличието на пътен знак в посоката в която се е движил
определяща максимална скорост за движение от 60 км./ч.
Въззиваемата страна – ОД на
МВР Пловдив редовно призована, не изпраща представител. С административната
преписка, преди даване ход на делото е представено писмено становище за
потвърждаване на електронния фиш. Със становището е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и за присъждане на
юристкосултско възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с
автоматизирано техническо средство TFR1-M № 511 за това, че на 27.06.2020г.
в 13:59 часа на републикански път II-64, км.31+500, в
посока от с.граф Игнатиево към с.Черноземен, при въведено ограничение с пътен
знак В-26 от 60 км/ч., лек автомобил „Опел Астра”, регистрационен номер **** се
движел с установена стойност на скоростта 92 км/час и превишена стойност на
скоростта 32 км/час, с което извършвал нарушение за движение с превишена
скорост. Отразено е в електронния фиш, че собственик на МПС е Р.М.Д. и че с това е извършено нарушение на чл.21, ал.2,
вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на същия е наложена санкция.
По делото са приобщени снимков материал от заснетия от техническото
средство клип, копие от удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, протокол от 24.07.2020 г. за
използване на автоматизирано техническо средство или система на дата 27.06.2020
г., протокол за последваща проверка на техническото средство от дата 26.02.2020
г.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в
него лек автомобил е извършвал движение с отразената скорост на соченото място.
Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Мястото
и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в
електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се
санкционира.
Обжалваният
електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя Р.Д. който е собственик на вписаното в него МПС към
момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва. В този смисъл и не
може да се приеме, че неправилно е санкциониран собственика на лекия автомобил
с оглед на твърдения, че не е управлявал той заснетото МПС. Същият е имал
законовата възможност да посочи кой е управлявал автомобила и след като не се е
възползвал от нея правилно е санкциониран той.
При така
установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице,
което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съобразно, правилото на чл.189, ал.4
от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство,
в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Именно с цел гарантиране правата на гражданите и с
оглед установяване на обективната истина при евентуално съдебно обжалване на
електронните фишове се изисква към административната преписка, която се изпраща
в съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и
информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите,
действащото ограничение на скоростта по чл.21 от ЗДвП, посоката на движение на
автомобила, схемата на разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид, датата на последната метрологична проверка. Всички посочени данни
са приобщени по делото, като са изпратени в придружителното писмо на наказващия
орган, поради което съдът счита че не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
Електронният фиш съдържа данни за : териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно § 1 от ДР на
ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи.
Цитираните правни норми съотнесени към конкретиката на настоящия
административноправен спор, налагат извод за спазени изисквания при издаването на процесния
електронен фиш. Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на
констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация.
В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното
постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално
нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е
специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното
постановление, поради което и съдът приема за неоснователно възражението на
жалбоподателя за липса на издател на електронния фиш.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в електронния фиш са
описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено
от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта
е била ограничена до 60 км/ч, а същата е била превишена от водача,
обстоятелство, което е безспорно установено.
Следва да се посочи, че в случая с оглед
настъпилите законодателни промени не е било необходимо да се поставя знак Е 24
за обозначаване на зоната на видеоконтрол, поради което необозначаването в
конкретния случай няма как да се счита за нарушение правата на контролираното
лице.
Същевременно нарушението е регистрирано от одобрен
тип система за контрол, поради което и възраженията за липса на компетентност
относно последваща проверка на техническите средства от
лабораторията за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в
дъха не са основателни.
Спазени са изисквания за изготвяне на протокол по чл.10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2016 г. за използване на АТСС, същият е коректно попълнен. От
доказателствата по делото се установява, че техническото средство използвано в
часовия интервал между 13:20 часа и 15:20 часа на 27.06.2020г. път II-64, км.31+500, в
посока от с.граф Игнатиево към с.Черноземен. Именно на соченото място за контрол
е заснето и нарушението на жалбоподателят в 13:59 часа на 27.06.2020г. Ето защо
и съдът счита, че са спазени всички законови изисквания по установяване на
конкретното нарушение и не са допуснати нарушения, които да ограничават правото
на защита на жалбоподателя.
От друга страна санкцията е приложена правилно,
доколкото именно разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП сочи какъв размер
трябва да се наложи. Доколкото и същият е в твърд размер наказващият орган е
нямал възможност за индивидуализация на същата.
От друга страна не са налице и основанията да се
приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото
нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с нарушения от същия вид.
Съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН, , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед
изложеното следва, че в полза на ОДМВР Пловдив
действително следва да бъдат присъдени разноски за юристконсулстко
възнаграждение. Жалбоподателят следва да заплати на ОДМВР Пловдив на
основание чл.143, ал.4 от АПК юрисконсултско възнаграждение в размер, определен
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, който не може да надхвърля максималния размер за
съответното дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Действащата редакция на Наредбата за правната помощ в чл.25а, ал,3 предвижда за
получаване на документи и книжа по дела и изготвяне на жалби или възражения
възнаграждението да е от 50 /петдесет/ лева до 120 /сто и двадесет/ лева. С
оглед на това, че участието на процесуалния представител на ОДМВР Пловдив се
изразява със запознаване с жалбата на Р.Д., с административната преписка и за
изготвяне на писменото становище за неоснователност на оспорването и формиране
на искане за оставянето й без уважение, на ответната страна, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева, съобразно
фактическата и правна сложност на спора.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на
административно наказание за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 3759845 издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на
основание чл.189, ал.4,
вр. с чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП на Р.М.Д. ***, ЕГН ********** се налага глоба от 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р.М.Д. ***, ЕГН
********** *** представлявано
от директора – старши комисар Й.Д.Р.сумата от 50 /петдесет/ лева представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
В.И.