Р Е
Ш Е Н
И Е №
260025
гр.Пловдив 25.08.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският окръжен
съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на първи юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря ВАЛЕНТИНА
ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№545/2020г.
по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №210/17.01.2020г.
по гр.д.№6928/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХI гр.с-в от ищеца
в първоинстанционното производство в частта,с която е отхвърлена исковата
претенция с правно основание чл.422 от ГПК относно сумата 1655,68лв. договорно
възнаграждение и сумата от 3637,60лв.,представляваща възнаграждение за закупен
пакет допълнителен пакет услуги.Недоволен от така постановеното решение е
останал ищеца и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени
и вместо него да се постанови ново,с което исковата претенция да се уважи.
В срока е постъпил
отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди,а
жалбата като неоснователна да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен
съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:
Предявена е искова
претенция с правно основание чл.422 от ГПК,която е установителен иск за
дължимост на претендираните суми.
По същество решението
на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да се потвърди поради следните съображения:
Между страните не се
спори,че е сключен договор за потребителски кредит от 17.08.2017г.С този
договор на въззиваемата е предоставен кредит в размер на 4700лв.Фиксираният
годишен лихвен процент на заема е 41,17%,а годишният поцент на разходите е в
размер на 48,89%,като ответницата се е задължила да върне получения кредит на
24 равни месечни вноски по 290,56лв. всяка от тях.Договорен е бил и пакет
услуги на стойност 4365,12лв.,които също е следвало да се заплатят на равни
месечни вноски.Така посочения договор за потребителски кредит се явява
нищожен,поради противоречие с добрите нрави,тъй като размера на
възнаградителната лихва е определена в размер на 41,17%,а съгласно чл.11 от ЗПК
размера на лихвения процент не може да бъде повече от 30%.Той се е определял от
лихвения процент на БНБ + 10 пункта или към онзи момент лихвения процент на БНБ
е бил 0% и 10% от надбавката е станал в размер на 10%.Или размерът на лихвения
процент не може да е бил по-голям от 30%.След като в настоящия случай същия е
бил определен на 41,17%,то същия се явява в противоречие с добрите нрави или
договорът за възнаградителна лихва се явява нищожен на основание чл.26 от ЗЗД.
Що се касае до
възнаграждението за допълнителни услуги,то тази клауза също се явява
нищожна,тъй като представлява заобикаляне на закона,а именно закона не
разрешава събиране на такси за тези услуги,тъй като същите се явяват услуги по
управление и усвояване на кредита.Следователно и в тази част договора се явява
нищожен,поради което решението на районния съд като превилно и законосъобразно
следва да се потвърди изцяло.
Пред настоящата
инстанция не са претендирани разноски от страните.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №210/17.01.2020г. по гр.д.№6928/2019г. по
описа на РС-Пловдив,ХI гр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: