Определение по дело №571/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба на А. Д. П. и Д. А. П. от Г. П. – подсъдими по делото, срещу постановената по н.о.х.д. № 340/2011 г. по описа на Районен съд – П. присъда № 31 от 17.01.2012 г.

В жалбата се сочи, че подсъдимите не се признават за виновни и искат да представят допълнителни доказателства пред окръжния съд. Сочат, че не са доволни от действията на П. и полиция по техните жалби и поради това са били афектирани, като искат допълнително разследване, тъй като колата е била унищожена и от други потърпевши, ощетени от В.

Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, като са събрани писмени доказателства, назначена е повторна и допълнителна съдебно-оценителна експертиза, по която е представено писмено заключение, вещото лице е изслушано в съдебно заседание.

Пред въззивната инстанция подсъдимите се явяват лично, не сочат доказателства освен направените искания за събиране на такива във въззивната инстанция от служебния защитник на подс. А. П..

Представителят на О. П. – Б. в хода на съдебните прения прави искане за потвърждаване или изменение на постановената от районния съд присъда, сочи, че същата е правилна и законосъобразна относно установената виновност на подсъдимите в извършено престъпление, като с оглед изслушаната във въззивната инстанция експертиза заявява, че няма пречка да бъде смекчена наказателната отговорност на подсъдимите съобразно експертните изводи.

Гражданският ищец и частен обвинител Б. В. изразява несъгласие с изготвената оценка от в.л. във въззивната инстанция, но в хода на пренията изразява съгласие с казаното от прокурора.

В последното с.з. подсъдимите не се явяват. Служебният защитник на подс. А. П. пледира за постановяване на решение, с което присъдата на районния съд бъде изменена, като деянието се квалифицира по чл. 216, ал. 1 НК, а наказанието се наложи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” НК. Излага и съображения, че обвинението срещу подсъдимия А. П. почива само въз основа на косвени доказателства, чийто обем не бил достатъчен, за да се изведе извод за неговата виновност. Сочи, че експертното заключение, изготвено във въззивната инстанция, е обосновано и съобразено с действителната стойност на автомобила и на причинените щети, като е недопустимо като части на автомобил с над 20-годишна експлоатация да бъдат вложени такива, които струват два пъти повече от стойността на целия автомобил.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело, изложените доводи в жалбата, събраните доказателства в хода на проведеното съдебно следствие пред районния и окръжния съд и становището на страните в хода на съдебните прения, намира следното от фактическа и правна страна:

С обжалваната присъда подсъдимите А. П. и Д. П. са признати за виновни в това, че на 24.09.2010 г. в Г. П., на У. „Ц. Б. III”, пред аптека „Теко”, в съучастие като съизвършители, противозаконно повредили чужда движима вещ - лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с ДК № Е 4800 АХ, собственост на Б. В. В. от Г. П., като счупили: предно челно стъкло на автомобила, задно панорамно стъкло, четирите стъкла на предна дясна, предна лява, задна дясна и задна лява врати на автомобила, стопове – десен и ляв на автомобила, преден ляв и преден десен фар на автомобила, огънали тавана на автомобила, с което причинили значителни вреди на стойност 3 731.88 лв. на собственика Б. В., като за извършено престъпление по чл. 216, ал. 5, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК на всеки един от подсъдимите е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. С присъдата районният съд на основание чл. 59 НК е приспаднал при изпълнение на определените наказания времето, през което подсъдимите са били задържани за срок до 24 ч. по ЗМВР със заповеди № 233/24.09.2010 г. и № 234/24.09.2010 г. С обжалваната присъда е уважен и предявения от пострадалия Б. В. срещу подсъдимите П. граждански иск, като подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на гражданския ищец В. сумата от 3 731,88 лв. като обезщетение за причинените имуществени вреди от извършеното престъпление, а по сметка на РС - П. подсъдимите А. П. и Д. П. са осъдени да заплатят солидарно сумата от 145 лв. разноски по делото и сумата от 149.28 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, районният съд се е произнесъл и какво да стане с веществените доказателства.

При отразяване на годината на проведеното с.з. в атакуваната присъда е допусната техническа грешка, като е посочено, че е 2011 г., което не следва да се приема за съществено процесуално нарушение /при посочване номера на присъдата е отразена 2012 г., когато е било с.з. съгласно и изготвения протокол/, тъй като тази техническа грешка не се е отразила на правата на страните.

От събраните доказателства по наказателното производство следва да се приеме фактическа обстановка, която се различава от описаната в мотивите на районния съд досежно стойността на причинените вреди на автомобила на гражданския ищец, като в останалата част въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически изводи. Следва да се приемат следните факти на случилото се:

Непротиворечиви са доказателствата по делото за родствената връзка между подсъдимите - същите са баща и син, за семейното и материалното им положение – подсъдимият А. П. живее с родителите си, двамата подсъдими са с недобро материално състояние, неосъждани са. По делото са събрани противоречиви доказателства относно предхождащите деянието взаимоотношения между подс. А. П. и св. Р. В., син на гражданския ищец по делото, относно автомобила, предмет на престъплението по настоящето дело. Правилно районният съд е възприел като достоверни за тези обстоятелства обясненията на подсъдимите, тъй като в подкрепа на същите са показанията на св. Р. В., Б. В. и М. Г., събраните писмени доказателства във въззивната инстанция. Свидетелите В.не отричат факта, че са имали уговорка с подс. А. П. за продажба на автомобила, макар че св. Б. В. не съобщава никакви конкретни факти относно тези уговорки, които според обясненията на подсъдимите и показанията на св. Р. В. са били правени от последния, като дори в показанията си пред районния съд гражданският ищец твърди, че автомобилът е изцяло негов, не е продаван, а в следващ момент заявява, че малкият му син се е бил “договорил с господата да го продадем”, не го давал на други лица, които също искали да го купят, макар че са предлагали по-добра цена. Непротиворечиви са обясненията на подс. А. П. и показанията на св. Р. В., че са се договорили за продажба на колата за сумата от 1 100 лв. /според обясненията на подсъдимия/ и за 1 100 – 1 300 лв. според показанията на св. Р. В., който не е сигурен за точната сума. В подкрепа на заявеното от подсъдимите, че А. П. е дал на св. Р. В. 1 000 лв. за колата и поради това същата му е била предадена да я управлява, са показанията на св. М. Г., който е незаинтересован от изхода на делото и възпроизвежда заявеното му от свидетеля Р. В. непосредствено след деянието, че една част от автомобила /не посочва каква/ е заплатена и поради неплащане на цялата сума св. Р. В. си взел автомобила. Неуредените финансови отношения са мотива, подтикнал подсъдимите да извършат престъплението, както е прието от районния съд – заплатените 1 000 лв. за покупка на автомобила, вземането на същия от св. Р. В. недълъг период от време преди извършване на престъплението, установените претенции към същия автомобил от други лица, с които също е имало уговорки за продажба, установените след като вече е имало уговорки за продажба, наложени запори за такава върху конкретния автомобил – на 22.12.2009 г. и на 29.01.2010 г. е имало вписани два запора за продажбата на автомобила, невръщането на сумата от 1 000 лв. – всички тези обстоятелства са довели до това подсъдимите да са ядосани от случилото се и да решат да причинят щети на лицата, заради които самите те са претърпели имуществени вреди, като не са искали да им върнат дадените на отпаднало основание пари.

На 24.09.2010 г. вечерта св. Р. В. и негов приятел – св. Б. Я., се придвижили с лекия автомобил, за който са били правени уговорки между Р. В. и А. П., а именно л.а. марка „Опел” модел „Вектра” с рег. № .., собственост на бащата на св. Р. В. – св. Б. В., до аптека „Теко” в Г. П.. Св. Р. В. останал в автомобила пред аптеката, а св. Я. влязъл вътре да купи лекарства. Към Р. В. се приближил подс. А. П. и двамата започнали да се разправят за платените от А. П. пари, които не му били върнати, имало и размяна на удари между двамата, удар по шофьорската врата от подс. А. П.. След малко подс. А. П. се отдалечил, св. Р. В. влязъл в аптеката, за да види дали неговият приятел е приключил с покупката, след което излезли навън, където вече се появил отново подс. А. П. ,с него бил и баща му – подсъдимия Д. П., като с тях имало и неустановено в хода на разследването лице. Подс. Д. П. носил в ръце парче от тротоарна плочка и го хвърлил в прозореца на предната лява врата на автомобила, като то се счупило, след което взел парчето плоча и започнал да чупи останалите прозорци и да рита автомобила, а по същото време подс. А. П. също ритал автомобила, с неустановен предмет счупил фаровете на автомобила, след което се качил върху покрива на автомобила и започнал да скача върху него и го деформирал. В резултат на действията на двамата подсъдими на автомобила били нанесени повреди - счупени предно челно стъкло на автомобила, задно панорамно стъкло, четирите стъкла на – предна дясна, предна лява, задна дясна и задна лява врати на автомобила, стопове – десен и ляв на автомобила, преден ляв и преден десен фар на автомобила, бил огънат и тавана на автомобила.

Макар и да са налице противоречия в гласните доказателства за това дали подсъдимите са нанасяли удари по автомобила на гражданския ищец и са причинили безспорно установените повреди по същия, районният съд е направил правилен анализ на противоречивите доказателства за тези обстоятелства, като обосновано не е кредитирал обясненията на подсъдимите, че същите не са извършвали на 24.09.2010 г. действия, довели до причиняване на всички установени повреди на автомобила на св. Б. В., тъй като в подкрепа на преките свидетелски показания за това, че именно подсъдимите са повредили автомобила, са налице косвени гласни доказателства, които също установяват този факт. Районният съд не е имал основание да се съмнява в показанията на св. Б. Я., макар и същият да е приятел на св. Р. В. – св. Я. е пряк очевидец на случилото се, видял е, че подс. Д. П. е носел плочка, която захвърлил по колата и с тази плочка е продължил да чупи стъклата на автомобила, че подс. А. П. е скачал върху покрива на автомобила като в ръцете си е държал „някакво дърво” (в този смисъл са и показанията на другия очевидец на действията на подсъдимите – св. Р. В./, като подс. А. П. в обясненията си признава счупването на едно от стъклата на автомобила. Макар и св. Р. В. в конкретния случай да има интерес от изхода на делото заради родствената му връзка с гражданския ищец и частен обвинител и неуредените финансови отношения с подс. А. П., по отношение на извършените от подсъдимите действия на 24.09.2010 г., с които са причинени вреди на управлявания от него този ден автомобил, показанията на този свидетел правилно са приети от районния съд като последователни и подкрепящи се от останалия събран по делото доказателствен материал - показанията на полицейските служители, които установяват, че подсъдимият А. П. е избягал, а подсъдимият Д. П. е бил много близко до автомобила, установен на място с много нанесени повреди, пред тях свидетелите Р. В. и Б. Я. са дали обяснения за причините да бъде сигнализирана полицията и кой е повредил и защо автомобила. Обясненията на подсъдимите, в които същите отричат да са повреждали автомобила на В., правилно не се приети за достоверни, тъй като са тяхна защитна позиция по делото и в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал.

В заключението по назначената експертиза по досъдебното производство, изслушана от районния съд, е посочено, че стойността на нанесените щети по автомобила на св. В. е 3 731,88 лв., като това заключение е възприето изцяло от районния съд, макар и да са били установени пред него обстоятелствата, че автомобила на св. В. е втора употреба, производен през 1989 г., имало е уговорка за неговата продажба за сума не повече от 1 500 лева, като този съд е посочил, че стойността на щетата е сумата, която следва да бъде заплатена, за да бъде поправен автомобила и той да възвърне първоначалния си вид и предназначение, като за целта следва да бъдат закупени нови части на стойност, дадена от официалния вносител на автомобила, като продажната цена не била меродавна, тъй като страните в условията на пазарна икономика могат да договарят каквато и да било цена, без да е необходимо същата да е реална. От изготвеното във въззивната инстанция заключение се установява неправилността на тези изводи на районния съд, като при така приетата от него оценка на вредите се достига до неоснователно обогатяване на пострадалия, което е несъобразено с целите на закона по обезщетяване на причинените вреди на пострадалите от непозволено увреждане и съответно подсъдимият да носи отговорност /наказателна и гражданска такава/ за реално причинените от него имуществени вреди. От заключението на в.л. М. във въззивната инстанция се установява, че действителната стойност на лекия автомобил към датата на престъплението е 1 782 лв., като в.л. е посочило, че пазарната цена на такива автомобили е в рамките от 950 до 1 600 лв. Действителната стойност на автомобила е определена съобразно коефициента на овехтяването му с оглед датата на производство и използвания нормативен акт при плащане на обезщетения за настъпили повреди на моторни превозни средства по договори за застраховки, а пазарната стойност – съобразно предлагането в сайтове за продажба на такива автомобили. Съгласно заключението на това вещо лице стойността на причинените щети на лекия автомобил е 1 102,40 лв., като вещото лице е дало оценка на всяка една от повредените части на автомобила /стъкла, фарове и стопове/ съобразно цените на същите по информация от специализирани фирми и предвид безспорно установения факт по делото за година на производство и време на ползване на повредения автомобил, като общата стойност на тези вещи /нови, но неоригинални/ е 550 лв., а труда за тяхното монтиране и автотенекеджийския труд за отстраняване на повредите по тавана и необходимите материали за ремонта са на стойност съответно 90,40 лв., 336 лв. и 126 лв. /определени по цитираната в експертното заключение методика/ или общо 1 102,40 лв., като при разпита в с.з. вещото лице посочва, че другият вариант за определяне на оценката на щетите е приспадане с 0,4, което е процента на изхабяване, използван при изплащане на застрахователни обезщетения, на необходимите нови части. Имайки предвид действителната и пазарната стойност на повредения лек автомобил към датата на престъплението, установените уговорки за цената, на която е следвало да се продаде лекия автомобил, необосноваността в експертното заключение, изготвено на досъдебното производство, вещото лице по което е дало оценка на повредите, като е посочило стойността на нови оригинални резервни части за повредените, без да се съобрази с това, че автомобилът като цяло има съответно изхабяване поради ползването му и че стойността му преди повреждането е била два пъти по-ниска от определената от в.л. цена на резервните части за неговия ремонт, дава основание въззивната инстанция да възприеме като стойност на причинените повреди на лекия автомобил от действията на подсъдимите посочената от в.л. във въззивната инстанция – сумата от 1 102, 40 лв.

С оглед на тази фактическа обстановка следва да се приемат за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд относно осъществяването от обективна и субективна страна от подсъдимите на престъпление по член 216 НК, като правилната квалификация на извършеното от подсъдимите П. деяние е по ал. 1 на чл. 216 НК, а не по ал. 5, тъй като от действията им в конкретния случай са причинени повреди на собственото на гражданския ищец МПС, които не могат да се определят като значителни вреди. Безспорно от събраните доказателства се установява, че подсъдимите в съучастие като съизвършители са извършили на 24.09.2010 г. в Г. П., на У. „Ц. Б. III”, пред аптека „Теко”, действия, с които противозаконно повредили чужда движима вещ - лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с ДК № .., собственост на Б. В. В. от Г. П., като счупили предно челно стъкло на автомобила, задно панорамно стъкло, четирите стъкла на – предна дясна, предна лява, задна дясна и задна лява врати на автомобила, стопове – десен и ляв на автомобила, преден ляв и преден десен фар на автомобила, огънали тавана на автомобила, като причинените вреди са на стойност 1 102,40 лв. на собственика Б. В., с което от обективна страна са осъществили изпълнителното деяние от състава на престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Действията на подсъдимите са по отношение на чужда движима вещ /същата е собственост на св. Б. В. и факта на собствеността не е спорен по делото, като не е от значение дали в случая вещта е съпружеска имуществена общност или лична собственост на пострадалия свидетел/, тези действия на подсъдимите са противозаконни, тъй като не се установява те да са ги извършили в изпълнение на признато им право да повредят вещта. С оглед направените по-горе от въззивната инстанция фактически изводи не следва да се приема наличието в случая на квалифициращия признак „значителни вреди”, тъй като сумата от 1 102,40 лв. не надвишава минималната работна заплата за страната от 240 лв. към датата на деянието 14 пъти, поради което и с настоящето решение въззивната инстанция приложи закон за по-леко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, като преквалифицира извършеното деяние по основния състав на чл. 216 НК. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите при форма на вината - пряк умисъл, като е налице и общност на умисъла, тъй като са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване, като всеки един от подсъдимите е съзнавал участието на другия и е искал настъпването на престъпния резултат от общите, координирани и задружни действия.

При преценка за справедливостта на определеното от районния съд наказание и съобразно преквалификацията на извършеното деяние като по-леко наказуемо престъпление въззивната инстанция намира следното: Районният съд е отчел при индивидуализацията на наказанията на всеки един от подсъдимите само наличие на смекчаващи вината обстоятелства - чистото им съдебно минало, младата възраст на подсъдимия А. П., мотивът, който ги е ръководил при извършване на престъплението – неуредените финансови отношения по повод закупуването на автомобила от единия от подсъдимите, като е определил за двамата подсъдими минимално предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което отложил за изпълнение за срок от 3 г. на основание чл. 66 НК. Въззивната инстанция намира, че в случая като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете факта, че престъплението е извършено в съучастие, на публично място, което сочи на по-висока степен на обществена опасност, тъй като с действията на подсъдимите е засегнат и обществения ред и спокойствието на лицата, станали свидетели на случилото се, а не само е повреден автомобила на пострадалия. В случая обаче причините, поради което подсъдимите – баща и син, са предприели действия по повреждане на автомобила, следва да се отчетат като изключително смекчаващо вината обстоятелства – за този автомобил подс. А. П. е платил на сина на пострадалия 1 000 лв., докато е ползвал автомобила е извършил ремонт на същия за сума около 300-400 лв., впоследствие се установило, че този автомобил е бил закупен и от друго лице, което е поискало връщането на автомобила заедно със св. Р. В., автомобилът не е могъл да бъде продаден от гражданския ищец, защото е имало наложен запор върху същия, сина на гражданския ищец е отказвал да върне парите, които е получил за неосъществената продажба на автомобила, като всички тези действия са довели до това подсъдимите да бъдат ядосани от поведението на сина на гражданския ищец, като именно той – св. Р. В., е управлявал автомобила и се е представял за негов собственик, поради това са били в състояние на раздразнение и са извършили повреждане на същия. Тези обстоятелства според въззивната инстанция смекчават изключително вината на подсъдимите при извършените от тях действия и дават основание да се приеме, че наказанието лишаване от свобода за срок от 3 м. е несъразмерно тежко за извършеното и същото следва да бъде заменено с пробация за срок от 6 м., включващо двете задължителни пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност на всяка една от мерките от 6 м., като при изпълнение на това наказание следва да се зачетат 3 дни за всеки един от двамата подсъдими заради задържането им за срок от 24 ч. по ЗМВР на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК.

Относно приетия за съвместно разглеждане граждански иск за имуществени вреди: Въззивната инстанция споделя мотивите на районния съд за основателността на предявения граждански иск, като следва да бъде изменен размера на същия с оглед установената в настоящето производство стойност на повредите на вещта, собствена на гражданския ищец – налице е виновно и противоправно поведение на подсъдимите, осъществяващо състав на престъпление, в пряка причинна връзка с деянието на подсъдимите са настъпилите имуществени вреди, чиято стойност с оглед възприетото от въззивната инстанция експертно заключение е 1 102,40 лв., която сума подсъдимите следва да заплатят солидарно на гражданския ищец, като искът следва да се отхвърли до размер на сумата от 3 731.88 лв., в който смисъл следва да се измени присъдата.

Присъдата следва да бъде изменена и в частта за разноските, като подсъдимите дължат направените разноски в хода на производството по равно, а не солидарно, каквато е отговорността им по причиненото непозволено увреждане, като по равно следва да заплатят и дължимата д.т. за гражданския иск в размер общо на 50 лв., като размерът на таксата се коригира с оглед намаления размер на уважената част на гражданския иск. Подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят по равно по сметка на Благоевградски ОС за направените по делото разноски във въззивната инстанция сумата от 200 лв. В частта за веществените доказателства са налице предпоставки за потвърждаване на атакуваната присъда.

Предвид изложените съображения и на основание член 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 3 и член 338 вр. чл. 334, т. 3 и т. 6 НПК Благоевградски окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 31 от 17.01.2012 г. по н.о.х.д. № 340/2011 г. по описа на Районен съд – П., с която А. Д. П. и Д. А. П. с посочена в присъдата самоличност са признати за виновни в извършено престъпление по чл. 216, ал. 5, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, като са им наложени наказания лишаване от свобода за срок от по 3 м., чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години за всеки един от тях, като прилага закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалифицира извършеното деяние като престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, тъй като са причинени от деянието вреди на стойност 1 102,40 лв. /хиляда сто и два лева и четиридесет стотинки/, оправдава подсъдимите по първоначално повдигнатото обвинение за това, че са причинили значителни вреди на стойност 3 731,88 лв.; намалява наказанието за извършеното от подсъдимите А. Д. П. и Д. А. П. престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” НК от лишаване от свобода на пробация за срок от 6 месеца /шест месеца/, включващо следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност на всяка една от мерките от 6 м. /шест месеца/; изменява посочената по-горе присъда в частта й за приложението на чл. 59 НК, като на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК приспада при изпълнение на наказанието пробация за всеки един от подсъдимите по 3 дни поради задържането им за срок от 24 часа по ЗМВР; изменява присъдата в гражданската й част, като намалява сумата, която подсъдимите А. Д. П. и Д. А. П. са осъдени да заплатят на гражданския ищец Б. В. В. солидарно от 3 731,88 лв. на 1 102, 40 лв. /хиляда сто и два лева и четиридесет стотинки/, дължима за вредите от извършено престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, като над уважения размер от 1 102,40 лв. до сумата от 3 731,88 лв. отхвърля предявения граждански иск като неоснователен; изменява присъдата в частта й относно разноските, като намалява сумата като държавна такса върху гражданския иск от 149,28 лв. на 50 лв. /петдесет лева/ и постановява подсъдимите П. да заплатят по равно сумата от 50 лв. и сумата от 145 лв., посочена в присъдата като разноски. В останалата част ПОТВЪРЖДАВА посочената по-горе присъда.

Осъжда подсъдимите А. Д. П. и Д. А. П. да заплатят по сметка на Благоевградски ОС за направените по делото разноски във въззивното производство по равно сумата от 200 лв. /двеста лева/.

Решението не подлежи на проверка по жалба и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :