№ 2662
гр. София, 28.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Антон Н. Урумов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100603019 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 – 345 от НПК.
Образувано е по частен протест, подаден от Светлана Костова – прокурор при
Софийската районна прокуратура (СРП), срещу протоколно определение на Софийския
районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 102-ри състав от 28.06.2022 г.,
постановено по НОХД № 6013/2022 г. по описа на същия съд, с което съдът е прекратил
съдебното производство по НОХД № 6013/2022 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав,
образувано въз основа на внесен в СРС – НО обвинителен акт срещу И. П. П. – за
престъпление по чл. 339а, ал. 1, пр. 2 от НК, поради допуснати в хода на досъдебното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимото лице, и е върнал делото на СРП за отстраняване на
допуснатите съществени процесуални нарушения.
В така подадения сезиращ съда документ се твърди, че определението на съда е
неправилно. Релевират се доводи, че внесеният за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт
не страда от пороци, които да водят до ограничаване на процесуалните права на страните и в
частност – на подсъдимото лице; структурата му е в съответствие с изискванията, залегнали
в чл. 246 от НПК; същият успешно изпълнява функцията си по повдигане на окончателно
обвинение по отношение на подс. П. за извършеното от него престъпление с посочената
правна квалификация и рамкира процеса на доказване пред съда; налице е пълно съвпадение
между диспозитива на постановлението за привличане на обвиняем и диспозитива на
внесения за разглеждане в съда обвинителен акт; не е допуснато противоречие между
обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт.
Представителят на държавното обвинение, депозирал протеста, изтъква, че в хода на
разследването е било изготвено запитване до „Т.Б.“ ЕАД, относно собствеността на
процесната СИМ – карта, в резултат на което е получен отговор, че същата е регистрирана
на името на подс. И. П. и е регистрирана с мобилен номер ****. Впоследствие, въз основа
на издадено разпореждане на СРС – НО, 3-ти състав, по ЧНД № 7054/2021 г. по описа на
същия съд, съдържащо разрешение за предоставяне на данни по чл. 159а, ал. 1 от НПК, е
1
била получена информация, че устройството е било активно през периода 01.02.2021 г. –
10.02.2021 г., като в обхвата на клетката, обслужваща жилището на Д., е било активно за
времето 08.02. – 10.02.2020 г., което е и инкриминираният по делото период.
В протеста се излага, че доколкото липсва легална дефиниция на понятието
„специално техническо средство“, по смисъла на чл. 339а от НК, не може да се приеме, че то
е идентично с понятието „специално разузнавателно средство“, по смисъла на чл. 2, ал. 2 от
Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). Поради това се навеждат доводи, че
правилно прокурорът в обвинителния акт е приел, че съдържанието на обективния признак
„без надлежно разрешение, което се изисква по закон“, се изпълва от разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 от Конституцията на Р. България, а не от разпоредби от ЗСРС.
Прави се извод, че не са допуснати сочените от първия съд съществени нарушения на
процесуалните правила. Предлага се определението на СРС, НО, 102-ри състав да бъде
отменено, като неправилно, и делото да бъде върнато на СРС за насрочване разглеждането
на същото.
Срещу така депозирания протест е постъпил отговор от адв. П.-М.М.Б. – от АК –
Враца, в качеството му на упълномощен защитник на подс. И. П. П., в който се сочи, че
представителят на държавното обвинение не е разбрал констатираните от съда пороци и не е
необходимо въззивната инстанция да дава допълнителни указания относно съдържанието на
обвинителния акт. Желае се протестът да бъде уважен в цялост и определението на съда за
прекратяване на производството да бъде отменено, за да може съдът да разгледа делото по
същество и да постанови оправдателна присъда спрямо подзащитния му, тъй като вмененото
му във вина деяние се явява несъставомерно.
Софийският градски съд, като съобрази изложените в протеста доводи и след като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията
на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 НПК, намира за установено следното:
Наказателното производство по досъдебно производство № 3382 ЗМК 400/2021 г. по
описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 11586/2021 г. по описа на СРП, е започнато на 27.03.2021
г., по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК – с извършване на първото действие по разследването –
разпит на свидетел, за това, че от неустановена дата до 19.00 часа на 26.03.2021 г., в гр.
София, ж.к. „****, в жилище, собственост и обитавано от Л.М. Д., без надлежно
разрешение, което се изисква по закон, е използвано специално техническо средство,
предназначено за негласно събиране на информация – звукозаписващо устройство с
поставена СИМ – карта в него – престъпление по чл. 339а, ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство, с постановление на наблюдаващия прокурор от
03.02.2022 г., е повдигнато обвинение срещу И. П. П. за това, че за времето от 08.02.2020 г.
до 10.02.2020 г. в гр. София, ж.к. „****, в жилище, собственост и обитавано от Л.М. Д., без
надлежно разрешение, което се изисква на основание чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Р.
България – „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или
подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично
несъгласие, освен в предвидените от закона случаи“ – е използвал, посредством включване
към електрическата мрежа, специално техническо средство, предназначено за негласно
събиране на информация – GPS тракер марка „QUECTEL“, модел „M26“, с IMEI
86550303030810680, с поставена в него СИМ – карта на мобилен оператор „Теленор“ с
номер (ICCID) 89359050000527284668 – престъпление по чл. 339а, ал. 1, пр. 2 от НК.
Постановлението за привличане на обв. П. към наказателна отговорност му е
предявено на 11.02.2022 г., в 13,50 часа, в присъствието на упълномощения от него
2
защитник – адв. Б. – от АК – Враца, и на същата дата, за времето от 13,50 ч. до 14,05 ч., е
проведен разпит на обвиняемия.
Разследването по досъдебното производство е приключило и на 23.03.2022 г.
материалите по разследването са предявени на подсъдимото лице, с участието на
упълномощения му защитник. Материалите по досъдебното производство са изпратени на
СРП, с писмено мнение на водещия разследването от 23.03.2022 г. за предаване на
обвиняемото лице на съд за престъплението с посочената правна квалификация.
На 13.05.2022 г. прокурор при СРП е упражнил правомощието си по чл. 247, ал. 1, т.
1, вр. чл. 246, ал. 1 от НПК, като е внесъл в СРС – НО обвинителен акт срещу И. П. П. – за
престъпление по чл. 339а, ал. 1, пр. 2 от НК.
С така внесения обвинителен акт срещу И. П. П. е повдигнато обвинение за това, че
за времето от 08.02.2020 г. до 10.02.2020 г. в гр. София, ж. к. „****, в жилище, собственост
и обитавано от Л.М. Д., без надлежно разрешение, което се изисква на основание чл. 32, ал.
2 от Конституцията на Р. България – „ Никой не може да бъде следен, фотографиран,
филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки
неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи“ – е използвал,
посредством включване към електрическата мрежа, специално техническо средство,
предназначено за негласно събиране на информация – GPS тракер марка „QUECTEL“, модел
„M26“, с IMEI 86550303030810680, с поставена в него СИМ – карта на мобилен оператор
„Теленор“ с номер (ICCID) 89359050000527284668 – престъпление по чл. 339а, ал. 1, пр. 2
от НК.
Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 6013/2022 г. по
описа на СРС, НО, 102-ри състав. Със свое разпореждане от 23.05.2022 г. съдията –
докладчик при СРС, НО, 102-ри състав е насрочил образуваното по обвинителен акт дело в
открито разпоредително заседание, проведено на 28.06.2022 г.
С протоколно определение от 28.06.2022 г., постановено в хода на откритото
разпоредително заседание по НОХД № 6013/2022 г., СРС, НО, 102-ри състав е приел, че в
хода на досъдебното производство по делото са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото
лице в производството, поради което е прекратил съдебното производство по НОХД №
6013/2022 г. по описа на СРС, НО, 102-ми състав, образувано въз основа на внесен в СРС –
НО обвинителен акт срещу И. П. П. – за престъпление по чл. 339а, ал. 1, пр. 2 от НК, и е
върнал делото на СРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, СРС, НО, 102-ри състав е приел, на
първо място, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е налице неяснота въз основа
на кои фактически обстоятелства прокурорът при СРП е приел, че деянието, вменено във
вина на П., е извършено в периода 08.02. – 10.02.2020 г. В тази насока е изложил, че в
обвинителния акт са изложени твърдения за събития, реализирали се след м. август 2020 г.
до открИ.е на устройството на 26.03.2021 г., включително твърдения за това, че
устройството е било активно в периода 01.02. – 10.02.2021 г., без да са изложени каквито и
да било твърдения за действия или бездействия, относими към посочения в диспозитива на
обвинителния акт период от време. Приел е, че тези неясноти и противоречия между
обстоятелствената част и диспозитива на обвинението са довели до ограничаване правото на
защита на подсъдимото лице, тъй като са го поставили в ситуация на неизвестност за
фактическите обстоятелства, против които следва да осъществява защитата си.
На второ място, съдът е приел, че съставът на престъплението по чл. 339а, ал. 1 от
НК е бланкетен и изисква ползването на техническото средство да е при липса на
разрешение, изискуемо по закон, който не е Конституцията на Р. България, въпреки нейното
пряко действие (по арг. от чл. 5, ал. 2 от същата), особено цитираната от прокурора
разпоредба на чл. 32, ал. 2 от Конституцията. Приел е, че е необходимо прокурорът
3
подробно да аргументира приложението на конституционната разпоредба, а не само да
цитира същата, както и да запълни бланкетната диспозиция на състава с конкретни, точно
посочени законови разпоредби.
Срещу така постановения съдебен акт е депозиран и сезиращият настоящата
инстанция документ – частен протест от прокурор при СРП, който съдът намери за
допустим, като подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 342,
ал. 1 от НПК, но по съществото му неоснователен, по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК (ред., ДВ, бр. 63 от 2017 г.),
определението на съда по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на обжалване и протестиране
по реда на Глава XXІІ от НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно
производство е ограничен до наличието, съответно – липсата на допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на
обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от
законодателя в чл. 249, ал. 4 от НПК.
Съгласно чл. 294, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство
нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени
правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава
или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има
защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от
НПК, когато не владее български език.
В конкретния по делото случай, на фазата на досъдебното производство и в частност
– при изготвяне на внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт, действително е
допуснато първото посочено от решаващия първоинстанционен съд отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на подс. П..
Видно от диспозитива на обвинението, повдигнато срещу подс. П. в хода на
досъдебното производство, възприет и в диспозитива на обвинителния акт, подсъдимото
лице се обвинява в престъпление по чл. 339а, ал. 1, пр. 2 от НК, извършено за времето от
08.02.2020 г. до 10.02.2020 г. в гр. София, ж.к. „****, в жилище, собственост и обитавано от
Л.М. Д.. В обстоятелствената част на обвинителния акт, обаче, не се съдържат
каквито и да било твърдения, относими към инкриминирания времеви период, а
съдържащите се такива са вътрешно противоречиви.
Прокурорът, изготвил обвинителния акт, е изложил твърдения, че св. Д. се запознала
с подс. П. през м. август 2020 г., посредством приложение за онлайн запознанства „Тиндър“,
както и че на 11.09.2020 г. вечерта двамата се срещнали за пръв път на живо в гр. София,
след което бързо се сближили и към края на м. октомври 2020 г. подс. П. се пренесъл да
живее в жилището на Д., находящо се на посочения адрес, където пребивавал до 05.02.2021
г., а на 08.03.2021 г. отново се срещнали, но се скарали, след което свидетелката отказала
всякакъв контакт с подсъдимия. По-нататък, прокурорът при СРП е посочил, че на
26.03.2021 г. св. Д. се намирала в дома си, където зад дИ. в една от стаите в жилището
открила устройство с неустановен произход, свързано с електрическата мрежа, което
предположила, че е подслушвателно.
Прокурорът при СРС е изложил фактически твърдения, че предоставеното за
изследване от вещото лице, изготвило назначената техническа експертиза, устройство,
представлява GPS тракер марка „QUECTEL“, модел „M26“, с IMEI 86550303030810680, с
поставена в него СИМ – карта на мобилен оператор „Теленор“ с номер (ICCID)
89359050000527284668, което е с двойно предназначение и може да бъде използван и като
специално техническо средство, по смисъла на ЗСРС, ако е монтирано без знанието и
съгласието на собственика. Това устройство е инкриминирано като предмет на престъпно
4
посегателство.
В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено и това, че от справка от
мобилен оператор „Т.Б.“ ЕАД е било установено, че посоченият мобилен номер +**** е
собственост на подсъдимото лице, като от приложената по делото разпечатка на
проведените разговори става ясно, че устройството е било активно през периода 01.02.2021
г. – 10.02.2021 г., като в обхвата на клетката, обслужваща жилището на Д. е било активно в
периода 08.02. – 10.02.2020 г.
При това, от една страна, в обстоятелствената част на внесения за разглеждане в СРС
– НО обвинителен акт действително не се съдържат фактически твърдения, с какви
действия или бездействия подс. П. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението с посочената правна квалификация именно в периода 08.02. – 10.02.2020
г., доколкото всички действия, описани в обвинителния акт и относими към пребиваването
на П. в дома на Д., са отнесени темпорално към периода м. октомври 2020 г. – 08.03.2021 г.
От друга страна, съдържащите се твърдения по фактите са вътрешно противоречиви,
доколкото едновременно се твърди, че „…устройството е било активно през периода
01.02.2021 г. – 10.02.2021 г., като в обхвата на клетката, обслужваща жилището на Д. е
било активно в периода 08.02. – 10.02.2020 г.“ (вж. л. 3 от съдебното производство пред
СРС). За подсъдимия, следователно, липсва яснота, дали представителят на СРП счита, че
деянието е извършено в периода 01.02. – 10.02.2021 г. или в периода 08.02. – 10.02.2020 г.
Действително, дали предаденото на съд лице е осъществило вмененото му престъпно
посегателство и в какъв времеви период, са факти и обстоятелства, включени в предмета на
доказване по чл. 102 от НПК, които подлежат на доказване от представителя на държавното
обвинение пред съда с всички допустими от процесуалния закон доказателства и
доказателствени средства. Твърденията, залегнали в обвинителния акт в тази насока, обаче,
следва да са напълно безпротиворечиви, с оглед очертаване на предмета на доказване и
осигуряване на възможност на подсъдимото лице да разбере фактическите и правни рамки
на повдигнатото му обвинение.
В конкретния по делото случай е допусната неяснота по отношение на периода от
време, в който представителят на държавното обвинение приема, че подсъдимият е
осъществил инкриминираното деяние, което, както правилно е приел решаващият
първоинстанционен съд, води до невъзможност, от една страна, да се очертае предметът на
доказване по делото, а от друга – подсъдимият да разбере фактическите и правни рамки на
повдигнатото му обвинение по начин, който да му позволи да организира адекватно
защитата си.
В крайна сметка, на всеки подсъдим е признато правото да се защити не само срещу
определени съставомерни признаци, а и срещу приетата в обвинението фактическа
обстановка, която обуславя извода на Прокуратурата за съставомерността на същото по
възведения престъпен състав. В конкретния случай това е невъзможно и тъй като
съществуващата неяснота не може да бъде отстранена в съдебната фаза на производството,
без да бъдат накърнени правата на подсъдимите лица, то единствено възможният и
законосъобразен начин за отстраняването й се явява връщането на делото на прокурора за
прецизиране на обвинителния акт в цялост.
При това, като е приел, че така внесения в СРС – НО обвинителен акт не отговаря на
изискванията на процесуалния закон – визираните в чл. 246, ал. 2 от НПК, първият съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Според Тълкувателно решение №
2/07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС, главното предназначение на обвинителния акт е да
формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят
основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита. В конкретния
случай така внесения в СРС – НО обвинителен акт не може да изпълни основното си
5
предназначение, придадено му от процесуалния закон.
Настоящата инстанция намира, че допуснатата неяснота и вътрешно противоречие
в обвинителния акт относно времевия период, в който прокурорът при СРП счита, че е
извършено инкриминираното деяние, не се дължи на очевидна фактическа грешка, по
смисъла на чл.248а от НПК, доколкото инкриминирания времеви период 08.02. – 10.02.2020
г. е посочен и в постановлението за привличане на обвиняем и последователно поддържан
от прокурора и пред въззивния съд.
Иначе, въззвният съд не намира основания да отправи укор по отношение на
обвинението за начина, по който представителят на СРП е запълнил бланкетната диспозиция
на наказателно-правната норма по чл. 339а, ал. 1 от НК. Естеството на изпълнителното
деяние, визирано в цитираната наказателно-правна норма обуславя извод, че съставът се
характеризира с бланкетна диспозиция по отношение на конкретно установения
разрешителен режим за дейности със специално техническо средство, предназначено за
негласно събиране на информация, който не е бил спазен от престъпния деец, респективно
същият е осъществил деянието „без надлежно разрешение, което се изисква по закон“.
Доколкото в действащото законодателство, както основателно сочи прокурорът, депозирал
протеста, не се съдържа легална дефиниция на понятието „специално техническо средство“,
респективно липсва уредба в закон или в подзаконов нормативен акт на разрешителен
режим по отношение на дейностите с такова средство, то прокурорът правилно е запълнил
бланкетната диспозиция на наказателно-правната норма с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от
Конституцията на Р. България – „ Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран,
записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото
изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи“, и то по силата на
непосредственото действие на конституционните разпоредби, както е констатирал и
решаващият първоинстанционен съд.
В тази насока е и Решение № 44 от 10.04.2012 г. по н. д. № 3013/2011 г., ІІІ н. о. на
ВКС, в което се аргументира тезата, че „… в настоящия момент липсва закон
регламентиращ реда (регистрационен, разрешителен или лицензионен) за производство,
продажба или държане на специални технически средства, предназначени за негласно
събиране на информация. Не може да се търси аналогия на тези средства със специалните
разузнавателни средства – техническите средства, посочени в чл. 2, ал. 2 от ЗСРС, тъй
като за последните, изрично е посочено в чл. 20, ал. 2, кой може да ги притежава –
Националната разузнавателна служба и разузнавателните служби на Министерството на
отбраната. Уреденият в този закон ред за притежаване и използването на СРС е
подчинен на друга цел и с друга насоченост (виж. чл. 12 от ЗСРС). Единствено за
„използване“ на специално техническо средство (по смисъла на санкционната разпоредба)
пряко отношение и приложение намира заложеният в чл. 32, ал. 2 от Конституцията
принцип, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган
на подобни действия, без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в
предвидените в закона случаи.“. Настоящата инстанция изцяло се съгласява с изложените
доводи в този смисъл.
За пълнота, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че становището на
решаващия първоинстанционен съд вероятно е провокирано от твърденията, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, че „предоставеният GPS тракер е
устройство с двойно предназначение и може да бъде използван и като специално
техническо средство, по смисъла на Закона за специалните разузнавателни средства, ако е
монтирано без знанието и съгласието на собственика“ (вж. л. 2/гръб от съдебното
производство пред СРС), въпреки, че с диспозитива на същия на П. не е вменено
нарушаване на разрешителния режим, установен от разпоредбите на ЗСРС. Изложеното не
обуславя извод за допуснато самостоятелно съществено нарушение на процесуалните
6
правила, но е уместно прокурорът при СРП да прецизира обвинителния акт така, че от
съдържанието му да става недвусмислено ясно, дали приема предмета на посегателство като
специално разузнавателно средство, респективно, дали режимът, установен от нормите на
ЗСРС са относими към деянието, вменено във вина на подсъдимото лице, или не.
Доколкото, обаче, е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, съставляващо абсолютно основание за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на СРП за отстраняването му, протестираният съдебен акт е по същество
правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийския районен съд,
Наказателно отделение, 102-ри състав от 28.06.2022 г., постановено по НОХД № 6013/2022
г. по описа на същия съд, с което съдът е прекратил съдебното производство по НОХД №
6013/2022 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав, образувано въз основа на внесен в СРС –
НО обвинителен акт срещу И. П. П. – за престъпление по чл. 339а, ал. 1, пр. 2 от НК, поради
допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимото лице, и е върнал
делото на СРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7