Р Е Ш
Е Н И Е
№........../.. 2016.г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание
проведено на петнадесети ноември през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при секретар Е.И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАКАРИЕВА
въззивно
гражданско дело.№ 1591 по описа за 2016
г. ,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба от
Г.Т.Г. срещу Решение № 2347 ОТ 14.06.2016 Г.
посатановено по гр.д.№ 3073/2014
г. по описа на ВРС , с което ОТХВЪРЛЯ исковете
на Г.Т.Г. ЕГН ********** *** срещу
Д.С.С. ЕГН ********** с адрес *** и С.И.С.
ЕГН ********** с адрес ***, да бъдат осъдени ответниците да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 11 000лв.,
представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в загуба на
трудово възнаграждение за периода 11.01.2012г. до 14.11.2013г., вследствие на
осъществен акт на дискриминация, а именно уволнението на ищеца, извършено със
заповед № 243/06.07.2011г., считано от 11.07.2011г., ведно със законната лихва
върху сумата от 11 000лв., считано от 11.01.2012г. до окончателното
изплащане на главницата, както и сумата от 9 000лв.,
представляващи претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения поради неизвестност от бъдещето, вдигане на кръвно налягане,
прилошаване, вследствие на осъществен акт на дискриминация, а именно
уволнението на ищеца, извършено със заповед № 243/06.07.2011г., считано от
11.07.2011г., ведно със законната лихва върху сумата от 9 000лв., считано
от 11.01.2012г. до окончателното изплащане на главницата, на основание чл. 74 ал. 1 от
ЗЗДискриминацията във вр. с чл. 45 от ЗЗД и въззивникът е осъден да заплати на Д.С.С.
и С.И.С. сумата от 1157.10 лв.
В жалбата са изложени
доводи за неправилност на постановеното решение, неправилен извод на съдаQ
че ответниците не са легитимирани да отговарят по предявените искове за вреди.
Твърди се, че те са действали не като представители на работодателя, а в
качеството им на работодател, който при осъществяване на дейността си следва да
спазват закона, поради което носят отговорности за вредите. Претендира се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважат исковете.
Въззиваемите страни
са депозирали писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Считат за правилни и законосъобразни
изводите на ВРС и молят да се потвърди като им се присъдят разноски.
Съдът като взе предвид оплакванията
във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като
разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Г.Т.Г. ЕГН **********
*** срещу Д.С.С. ЕГН **********
с адрес *** и С.И.С. ЕГН ********** с адрес *** с правно основание чл. 74 ал. 1
от ЗЗДискриминацията във вр. с чл. 45 от ЗЗД, да бъдат осъдени ответниците да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 11 000лв.,
представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в загуба на
трудово възнаграждение за периода 11.01.2012г. до 14.11.2013г., вследствие на
осъществен акт на дискриминация, а именно уволнението на ищеца, извършено със
заповед № 243/06.07.2011г., считано от 11.07.2011г., ведно със законната лихва
върху сумата от 11 000лв., считано от 11.01.2012г. до окончателното
изплащане на главницата, както и сумата от 9 000лв.,
представляващи претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения поради неизвестност от бъдещето, вдигане на кръвно налягане,
прилошаване, вследствие на осъществен акт на дискриминация, а именно
уволнението на ищеца, извършено със заповед № 243/06.07.2011г., считано от 11.07.2011г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 9 000лв., считано от
11.01.2012г. до окончателното изплащане на главницата.
В
исковата молба се твърди, че ищецът
работел като технически сътрудник в
отдел „Финансово–стопанско обслужване" при Областна администрация - Варна
по трудов договор с неопределен срок. На 10 юни 2011г. му било връчено
предизвестие № РД-11-2400-95/2/ от същата дата, с което бил предизвестен, че в
30-дневен срок ще бъде прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.
328 ал. 1 т. 2 от Кодекса на труда, като предизвестието било подписаното от
областния управител - ответникът Д.С.. На 8 юли 2011г. му била връчена и
заповед № 243 / 06.07.2011г., с която се прекратява, считано от 11 юли 2011
год. трудовият му договор на основание член 328 ал. 1 т. 2 от КТ. Тази заповед
била подписаната от С.И.С., заместник областен управител, който в момента
замествал отсъстващия титуляр. Уволнението му като незаконно било отменено с
влязло в сила решение на Варненския районен съд по гр. дело №13159/2011 год. на
35 състав. С уволнението обаче била извършена и дискриминация, установена с
влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация по преписка №
362/2011 год. - Пети специализиран състав. В резултат на посоченото от 11 юли
В срока по
чл.131 от ГПК са постъпили писмени
отговори от 17.11.2014г. от ответниците
Д.С.С. и С.И.С.. В същите се оспорват исковете като недопустими,
неоснователни и недоказани. Твърди се,
че ответниците като физически лица не са надлежни ответници по исковете. По
основателност се оспорват исковете за вреди по основание и размер. Оспорва се
причинно-следствената връзка между оставането без работа за посочения период
11.01.2012г.- 14.11.2013г. и уволнението на ищеца от 11.07.2011г. Твърди се, че
ищецът е получил обезщетение за оставане без работа за 6 месеца по чл. 225 от КТ, като след този период, вината за оставането му без работа е била лично
негова, като същият не е проявил нужната активност за намиране на нова работа.
Сочи, че за периода ищецът е получавал и обезщетение за безработица. По
отношение на неимуществените вреди се твърди, че ищецът е страдал от посочените
от него заболявания и преди уволнението, а не е доказано уволнението да е довело до влошаването им. В случай на
влошаване на здравословното състояние на ищеца, твърди, че същото е в резултат
на нездравословния начин на живот, воден от ищеца, а именно се дължи на
употреба на алкохол от ищеца, което е противопоказно за заболяванията му. В
този смисъл се твърди съпричиняване на вредите. Оспорва се размера на
неимуществените вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Посочва се, че не е налице
основание за солидарното осъждане на ответниците.
Преценявайки
обжалваното решение по реда на чл. 271, ал.1, изречение първо, предложения
първо и второ от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.
269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението
е валидно и допустимо.
Относно
валидността на решението.
Решението
е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята
на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Относно
допустимостта на решението.
Решението
отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът
се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл. 271, ал.1, изречение първо,
предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.
269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд приема решението за неправилно.
Съображенията за този извод са следните:
Предмет на въззивното производство,
въведен с въззивната жалба, е предявена искова претенция с правно основание чл.
74 ал.1 ЗЗДискр вр. чл.45 ЗЗД . За да квалифицира
исковете като такива настоящият състав съобрази следното: влезлият в сила от
01.01.2004 г. Закон за защита от дискриминация е приет в изпълнение на
препоръките на Комисията срещу расизма и нетолерантността на Съвета на Европа,
на Върховния комисар на ООН по правата на човека към страните-членки на ООН и
на Директиви 2000/43 и 2000/78 на Съветана ЕС
за създаването на антидискриминационно законодателство. Същият създава правен
инструментариум за определяне на понятията "пряка" и
"непряка" дискриминация и свързаните с този институт форми на проява,
както и средствата за защита на индивидите /ФЛ и ЮЛ/, пострадали от
дискриминация, каквато и съгласночл.6, ал.2 от КРБ не е допустима /в последната
норма неизчерпателно са изброени критерии, по които не могат да се упражняват
ограничения на правата или привилегии/. Вярно е, че нормите на общностното
право, вкл. и ЕКЗПЧ /по-специално чл. 14/ и протоколите към същата /особено
Протокол № 12 от 2000 г. и неговият чл.1/както и Европейската социална карта,
имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им
противоречат /чл.5 , ал.4 от КРБ/, но в случая цитирания ЗЗДискр. не влиза в
противоречие с международните актове, третиращи основните права и свободи и
начина им на защита, за да се определи правната квалификация на предявените
искове въз основа на същите. Вярно е, че при изясняване смисъла на понятието
"дискриминация" следва да се имат предвид нормите на цитираните
международни актове и юриспруденцията на Съдът на ЕО и Европейския съд по
правата на човека, но пряко приложимите норми са на националния закон.
По приложимите правни норми на специалното
вътрешно законодателство.
По делото е
установено, че с влязло в сила на 16.09.2013г. решение № 4863/28.11.2012г. по
гр.д. № 13159/2011г. на ХХХV състав на ВРС е признато за незаконно и отменено уволнението
на Г.Т.Г., считано от 10.06.2011г., извършено със заповед на Областния
управител на област с административен център Варна №
РД-11-2400-95/2/10.06.2011г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, възстановен е
на заеманата от него до уволнението длъжност „технически сътрудник“ в Областна
администрация-Варна, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и му е присъдено
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на
2904.96лв. за периода от 11.07.2011г. до 10.01.2012г., на осн. чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Не е спорно и обстоятелството, че същото уволнение е било
прието за акт на дискриминация, като с влязло в сила решение №
223/18.09.2013г. на КЗД по преписка № 362/2011г. на 5-ти ЗС е установено на осн.
чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр., че Областният
управител на област с административен център Варна, в качеството си на работодател е извършил нарушение на чл.
21 от ЗЗДискр. и е осъществил спрямо жалбоподателя Г.Т.Г.
пряка дискриминация по признак „увреждане“ чрез едностранното прекратяване на
трудовото правоотношение между тях, извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
По
съществото на спора.
Основният
спор в това производство е на кого принадлежи
пасивната материално правна легитимация по иска –дали на Областната управа на област Варна,
представлявана от Областния управител на област Варна или на физическите лица –
Д.С. и С.С. /бивши областен управител и зам. областен управител на област
Варна/
Настоящият състав намира, че
пасивнолегитимирани по иска са физическите лица – Д.С. и С.С. /бивши областен
управител и зам. областен управител на област Варна/ . В настоящият случай
действието по уволнението е признато за
дискриминационно, ето защо се прилага специалният ЗЗД искр. и исковете се
разглеждат по чл.71 ал.1 т.3 или 74, ал.1 съответно ал.2ЗЗДискр., като могат да
се предявят, както срещу прекия извършител на дискриминационното действие, така
и срещу юридическото лице - възложител. Няма ограничение за вида на вредите, за
които може да се претендира обезщетение - важи общият принцип на чл.51, ал.1 ЗЗД. Имуществените вреди от незаконно уволнение, което е признато за
дискриминационно могат да се изразяват, както в пропуснати доходи от труд, така
и в разликата между пропуснатите и действително получените. При положение, че
има и присъдено обезщетение с решение по чл.225 КТ, присъденият размер следва
да се съобрази при определяне на вредата по чл.74 ЗЗДискр. Поделото е
установено, че сумата получена като обезщетение по чл.225 е върната. КЗД няма
компетентност да се произнесе за вида и размера на претърпените вреди от
дискриминационното действие, както и да обезщети пострадалия. В случаите,
когато дискриминационното действие е установено от КЗД претенцията за обезщетение за вреди се
квалифицира по чл.74 ЗЗДискр. и се разглежда съответно от общите или от
административните съдилища / чл.74 , ал.1 и ал.2 ЗЗДискр./ в зависимост от вида
на отношенията, по повод на които е осъществено дискриминационното третиране -
дали са отношения на равнопоставеност или на власт и подчинение.В тези хипотези
съдът не установява повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу
кого, а преценява единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви
са те, пряка последица ли са от дискриминационното нарушение и какъв е размерът
на обезщетението.
Настоящият състав като взе предвид
събраните писмени и гласни доказателства намира за установено, че има причинени
иуществени вреди, които са пряка последица от дискриминационното нарушение и са
в размер на 11000 лева за периода от 11.01.2012 г. до 14.11.2013г., ведно със
законната лихва от 11.01.2012г.
до окончателното изплащане на главницата.
По отношение дали
отговорността е солидарна –съдът намира , че възражението на въззиваемите е
неоснователно.
Отговорността за
вреди, вкл. и по ЗЗДискр., доколкото дискриминацията се явява частен случай на
непозволено увреждане, се реализира по правилата на чл. 45 и сл. от ЗЗД. В случаите,
когато отговорността е на няколко лица, се прилага разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, което означава, че отговорността е солидарна,
т.е. увреденото лице може да търси обезщетение за причинените вреди от всеки
един отговорен до пълния размер на същите
Относно размера на неимуществените
вреди.
Съобразно
константната съдебна практика в понятието "неимуществени вреди" се
включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време
и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
състояние. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
следва да бъдат отчетени характера и степента на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта
на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания,
икономическата обстановка и др.
Съдът намира
заключението по приетата СМЕ за обективно и компетенто дадено и като
съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло.
Свидетелските показания намира за обективни, дадени в резултат на преки,
непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите
доказателства. Затова ги кредитира напълно.
Горното налага
извода, че дължимото на ищеца обезщетение за
причинените му в резултат на деликта вреди следва да е в размер на 2000 лв., до
какъвто е основателен и подлежи на уважаване предявеният иск. За горницата от
2000 до 9000 е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Не е налице съпричиняване. Показанията на свидетелите в насока, че
жалбоподателят не е водил здравословен начин на живот /пушел е цигари/, се
отнасят за друг период , а именно този след възстановянаето му на работа.
При
този изход на делото , решението на ВРС следва да бъде отменено .
Водим
от горното и по реда на чл.
271, ал.1, предложение първо от ГПК Варненският окръжен съд
Воден
от гореизложеното, съдът
РЕ Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 2347 от 14.06.2016 г.
постановено по гр.д.№ 3073/2014
г. по описа на ВРС и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Д.С.С.
ЕГН ********** с адрес *** и С.И.С. ЕГН ********** с адрес ***, да заплатят
солидарно на Г.Т.Г. ЕГН ********** *** сумата от 11 000лв., представляващи претърпени от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в загуба на трудово възнаграждение за периода 11.01.2012г.
до 14.11.2013г., вследствие на осъществен акт на дискриминация, а именно
уволнението на ищеца, извършено със заповед № 243/06.07.2011г., считано от
11.01.2012г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 2 000лв., представляващи претърпени
от ищеца неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата от 2 000лв., считано от 11.01.2012г. до
окончателното изплащане на главницата, на
основание чл. 74 ал. 1 от ЗЗДискриминацията във вр. с чл. 45 от ЗЗД .
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Т.Г. ЕГН ********** *** срещу Д.С.С.
ЕГН ********** с адрес *** и С.И.С. ЕГН ********** с адрес ***, иск за неимуществени вреди за разликата от 2000 лева до
претендираните 9000 лева .
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: