Р Е
Ш Е Н
И Е № 142
гр. София, 23.10.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 238 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
„З.” АД, ЕИК . е предявил срещу Й.Г. ***, с ЕГН **********,
регресен иск с правно основание чл.500, ал.2 от КЗ – за заплащане на сумата от
110 250 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2018 год.,
предявяване на иска, до окончателното й изплащане, съставляваща заплатени от
застрахователя на Р.А.П.от гр. И., с ЕГН ********** :
1. присъдено на Р.А.П.с решение от
09.06.2014 год. на СГС по гр.д. № 10317/2011 год. застрахователно обезщетение в
размер на 54 500 лева по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застрахователна полица № 22306-277823/01.01.2006 год.,
сключена със З. „Л.И.” АД, валидна от 02.01.2006 год. до 01.01.2007 год., за
причинени му неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 23.12.2006 год. в гр. И.,
по вина на ответника Й.Г.Г., при управление на МПС – лек автомобил марка
„Опел”, модел „Кадет“, с ДК № СО 6772 ВА, без да притежава правоспособност за
управление на тази категория моторно превозно средство;
2. присъдена с горното решение на СГС законна лихва
върху главницата от 54 500 лева, възлизаща на 49 685.90 лева за периода от
23.12.2006 год., датата на увреждането, до 06.10.2014 год., датата на изплащане
на сумата на пострадалия от застрахователя;
3. присъдено с горното решение на СГС застрахователно
обезщетение в размер на 4 579.10 лева по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № 22306277823,
сключена със З. „Л.И.” АД, за причинени му имуществени вреди вследствие на
горното ПТП и
4. присъдена с горното решение на СГС законна лихва
върху главницата от 4 579.10 лева, възлизаща на 1 485 лева за периода от
01.08.2011 год. до 06.10.2014 год., датата на изплащане на сумата на
пострадалия от застрахователя.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл.
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.
Ищецът твърди, че с влязла в законна сила присъда №
155/17.11.2009 год. на РС – И., постановена по НОХД № 449/2008 год., ответникът
е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343а, ал.1, б.„а“,
предл.1-во във вр. с чл.343, ал.1, б.„б“, предл.1-во и 2-ро във вр. с чл.342,
ал.1 от НК – за това, че на 23.12.2006 год. в гр. И., при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Опел”, модел „Кадет“, с ДК № СО 6772
ВА, е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил
на Р.А.П.от гр. И. тежка телесна повреда, като е управлявал МПС без да
притежава правоспособност за управление на тази категория моторно превозно
средство.
Твърди се, че ищецът бил осъден на осн. чл.226, ал.1
от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год./ с решение от 09.06.2014 год. на СГС по
гр.д. № 10317/2011 год. да заплати на пострадалия при горното ПТП Р.А.П.застрахователни
обезщетения по сключена със З. „Л.И.” АД застрахователна полица № 22306-277823
за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна от
02.01.2006 год. до 01.01.2007 год. – 1. в размер на 54 500 лева за причинени му
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2006 год.,
датата на увреждането, до окончателното й изплащане и 2. в размер на 4 579.10
лева за причинени му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
01.08.2011 год., датата на увреждането, до окончателното й изплащане.
Твърди се, че ищецът заплатил на пострадалия горните
суми в общ размер на 110 250 лева по банков път на 06.10.2014 год., като
законната лихва върху главницата от 54 500 лева /неимуществени вреди/ от
23.12.2006 год. до датата на плащането възлизала на 49 685.90 лева, а
върху главницата от 4 579.10 лева
/имуществени вреди/ от 01.08.2011 год. до датата на плащането – на 1 485
лева. Горното поражда за него правото на регрес – за заплащане на сумите от
ответника на осн. чл.500, ал.2 от КЗ.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание
и размер. Сочи, че в производството по гр.д. № 10317/2011 год. на СГС не е бил
конституиран като трето лице-помагач, нито срещу него е бил депозиран обратен
иск от страна на застрахователното дружество, което го е възпрепятствало да
взема участие по делото и да защити интересите си по предявения иск – от което
следва, че приложеното по делото решение
на СГС няма обвързваща сила по отношение на него. Поради изложеното оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение, като твърди, че именно
поради това предявените от пострадалото лице Р.П.обективно съединени искове
срещу З. „Л.И.” АД по гр.д. № 10317/2011 год. на СГС са били неоснователни и като
такива е следвало да бъдат отхвърлени.
Оспорва се обстоятелството собственикът на л.а.
„Опел“, марка „Кадет“, с рег. № СО 6772 ВА да е подписвал застрахователната
полица № 22306-277823 за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, като се сочи, че за да е налице валидно застрахователно
правоотношение следва застрахованото лице да е положило подписа си върху
застрахователната полица.
Алтернативно, в случай, че се докаже наличие на
валидно застрахователно правоотношение, ответникът оспорва размера на
заплатеното обезщетение за неимуществени вреди, като го намира за завишено.
Твърди, че З. „Л.И.” АД, в качеството си на страна /ответник/, е водил лошо
делото пред СГС. Последният с решението е отчел размер на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 22 %, който размер на
съпричиняване намира за значително занижен. Твърди, че приносът на пострадалия
за настъпване на вредоносния резултат е бил в много по-голям от приетия от съда
размер, по което дело не е участвал и по този начин не е могъл да защити
интересите си. Твърди, че размерът на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия е бил 50 %, тъй като същият се е движил с превишена
скорост и без поставен предпазен колан.
Сочи, че в качеството си на ответник по горното дело З.
„Л.И.” АД не е обжалвал решението на първоинстанционния съд чрез въззивна
жалба, с която да оспори размера на приетото съпричиняване от страна на
пострадалия като занижен; не е оспорил и претенцията за лихва за периода от
23.12.2006 год. /датата на деликта/ до 01.08.2008 год., която е била погасена
по давност /при предявена и.м. на 01.08.2011 год./.
Ответникът сочи, че претенцията за сумата от
49 685.90 лева, съставляваща законна лихва, считано от 23.06.2006 год. до
датата на плащане, 06.10.2014 год., не се дължи за посочения период, тъй като
на осн. чл.227, т.2 от КЗ /отм./ застрахователят може да претендира заплатените
лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на събитието
до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал. 1 КЗ /отм./ или до
датата на предявяване на прекия иск /01.08.2011 год./. Отделно прави и
възражение, че претенцията за лихва е погасена по давност.
Ответникът оспорва и претенцията за
заплатени имуществени вреди в размер на 4 579.10 лева, като сочи, че
липсва застрахователно правоотношение, а и тези вреди са недоказани. В случай,
че се докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение, моли
обезщетението да бъде редуцирано с оглед твърдението му за съпричиняване. На
основание горното сочи и че не дължи сумата от 1 485 лева, представляваща
законна лихва по претенцията за имуществени вреди, за периода от 01.08.2011
год. до 06.10.2014 год.
Ответникът също претендира
направените по делото разноски.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
От служебно изисканите заверени
преписи от влязла в сила на 19.05.2010 год. присъда № 155/17.11.2009 год. на РС
– И., постановена по НОХД № 449/2008 год., потвърдена с решение от 19.05.2010
год. на СОС по ВНОХД № 164/2010 год., се установява, че настоящият ответник Й.Г.Г.
е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343а, ал.1, б.„а“,
предл.1-во във вр. с чл.343, ал.1, б.„б“, предл.1-во и 2-ро във вр. с чл.342,
ал.1 от НК – за това, че на 23.12.2006 год. в гр. И., при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Опел”, модел „Кадет“, с ДК № СО 6772
ВА, е нарушил правилата за движение по пътищата –
- чл.6, т.1 от ЗДвП – „участниците в движението
съобразяват своето поведение с пътните знаци – Знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство”,
- чл.20, ал.2, изр.1, пр.6 и изр.2 от ЗДвП – „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да
се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението”,
- чл.21, пр.2 от ЗДвП – „При избиране на скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч – категория В – 50 км/ч в населено място”,
- чл.47 от ЗДвП – „Водач на превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство” и
- чл.50, ал.1 от ЗДвП – „На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътните
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство”, като по непредпазливост е
причинил на Р.А.П.от гр. И. тежка телесна повреда, представляваща
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в множество контузии и разкъсно-контузни
рани на главата; многолинейно и многофрагментно счупване на дясната слепоочна
кост; линейно счупване на теменните кости; счупване на черепната основа в
областта на дясната средна черепна ямка; ограничени кръвоизливи над твърдата
мозъчна обвивка в дясната слепоочна област и в лявата слепоочнотеменна област;
контузия на мозъка; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; мозъчен оток; кръв в
десния горночелюстен синус; въздух в челната област на черепната кухина;
травматичен сфеноидит и мастоидит; листеза на С5-С6 с компресивна исхемична
радикулация на горни крайници, утежняващи възстановителния процес; хипотрофия
на мускулатурата, обусловена от продължително обездвижване, като посочените
увреждания са довели до продължително 5-месечно коматозно състояние със
следните усложнения : сепсис, уроифекции, белодробни инфекции, декубитуси,
епилептични припадъци, като с всички увреждания му е причинено постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота.
Видно от съпроводителното писмо на
РС – И., НОХД № 449/2008 год. е било унищожено поради изтичане на нормативните
срокове за съхранението му, поради което на СОС е бил изпратен само препис от
присъдата. Мотивите към същата са били представени по делото с молба от
14.05.2019 год. на пълномощника на ищеца.
Видно от мотивите на наказателния
съд, прието е, че на 23.12.2006 год. около 14.00 часа подсъдимият Й.Г. заедно с
брат си (свидетелят К. Г.) и братовчед си (свидетелят К.П.) се намирал в село Ч.,
С. област, като тримата решили да тръгнат за град И.. Свидетелят К. Г. се качил
на собствения си лек автомобил „Опел Вектра”, сив на цвят, и потеглил;
подсъдимият Й.Г. взел лекия автомобил, собственост на майка му А. Г. – „Опел Кадет”
с ДК № СО6772 ВА, червен на цвят, седнал на шофьорското място, а до него на
дясната предна седалка седнал свидетелят К. П. и потеглил след брат си. И
двамата свидетели знаели, че подсъдимият е неправоспособен като водач на МПС,
но тъй като искал да управлява автомобила, се съгласили с него. Двете коли
пътували една след друга по ул. „Ал. Стамболийски” и приближавали кръстовището
с ул. „Ген. Гурко”.
Прието е, че междувременно пострадалият Р.П.управлявал
лек автомобил „ВАЗ 2107” с ДК № СО 7730 РА, жълт на цвят, по ул. „Ген. Гурко” в
град И., в своето платно за движение, в посока от гимназията към село Ж., без
да постави обезопасителния колан, с който бил оборудван автомобила, със скорост
от 58 км/ч. Непосредствено преди кръстовището на ул. „Ал. Стамболийски” (която
е второстепенна, а ул. „Ген.Гурко” – главна) имало поставен знак „Пропусни движещите
се по пътя с предимство”, след него – знак „Стоп” и следвала стоп-линия на
асфалта, обозначена с големи бели букви. Пътната настилка била асфалтова,
износоустойчива, на места с неравности и пукнатини; и двете улици били
двупосочни, като ул. „Ал.Стамболийски” била с хоризонтална маркировка с
непрекъсната бяла линия. Конкретните пътни условия били добри за сезона –
нямало сняг, асфалтовото
покритие било сухо и без
заледявания.
Управляваният от св. Г. лек автомобил спрял преди
кръстовището, свидетелят се огледал и като не видял от двете страни пътни
превозни средства, преминал кръстовището. След него подсъдимият Г., без да
съобразява поведението си с поставените пътни знаци, намирайки се в своето
платно за движение, приближил кръстовището със скорост от 59 км/ч и навлязъл
незабавно в него, при което се озовал вляво на посоката на движение на лекия
автомобил „ВАЗ”. Водачите не успели да реагират поради недостатъчното време за
реакция предвид на скоростите на двата автомобила, при което в района на
кръстовището настъпил челен удар за „ВАЗ” и страничен за опела удар (в зоната
на предна дясна врата и колонка), като на база енергиите между двата
автомобила, траекториите на движение и настъпилите деформации последвало
увличане за л.а. „ВАЗ” и завъртане в посока на часовниковата стрелка след удара
до установяването на тротоара – срещу оградата на къщата на св. И. Г.. Тъй като
енергията на л.а. Опел било по-голяма,
той бил частично отклонен вляво спрямо неговата траектория, продължил посоката
на движение, оставяйки следи от приплъзване на пътното платно, достигнал до
левия тротоар, качил се върху него, и с остатъка от енергията осъществил удар с
преден десен калник в намиращия се там електрически стълб. При този удар част
от енергията на автомобила „Опел” била придадена към стълба, като се завъртял
около него и останал перпендикулярно на оста на удара.
Вследствие на удара между двата автомобила
пострадалият П.получил от волана коремна травма, изразяваща се в контузия на
бъбрек и главата на панкреаса, и гръдна травма, изразяваща се в контузия на бял
дроб, като при последващото отиване на тялото му нагоре и напред с изнасяне
леко вдясно получил и черепно-мозъчна травма при настъпилия удар на главата му
в горната част на автомобила.
Подсъдимият Г. излязъл от
шофьорската врата незабавно след като управляваният от него автомобил се
установил в покой след удара в електрическия стълб и се насочил към
пострадалия; свидетелят П., който не успял да отвори вратата на автомобила
откъм своята страна, излязъл през счупения прозорец и също се насочил към
пострадалия П.. Свидетелят Г., който след преминаване на кръстовището чул звука
от удара между двата автомобила, погледнал в огледалото за обратно виждане и
възприел „как червената кола се смачква”; спрял на място и веднага изтичал към
кръстовището. Пристигайки до пострадалия, подсъдимият Г. взел главата му в ръце
и извикал на двамата свидетели да викат Бърза помощ и КАТ; те се опитали да се
свържат с Бърза помощ, но не успели, след което подсъдимият им казал да отидат
на място и двамата тръгнали към филиала на Бърза помощ в град И.. От къщата си
изтичал свидетелят Г.; който възприел лекия автомобил „ВАЗ”, спрял в близост до
вратата на двора му; видял пострадалия на земята и кръвта по главата му, както
и подсъдимият, който стоял до него и треперел изплашен.
Междувременно на кръстовището
пристигнали свидетелите А., Д., И.Ц., С.. Свидетелят С. – служител на РУМВР И.,
позвънил на Бърза помощ и бил първият, който успял да се свърже по телефона и
да съобщи за настъпилото ПТП. Свидетелят К. (шофьор на линейка) и свидетелката
Ф. (лекар) тръгнали към мястото на катастрофата. Свидетелката Ф. веднага
преценила, че се касае за тежък случай на черепно-мозъчна травма с нарушения в
спонтанното дишане, а пострадалият бил в коматозно състояние, неконтактен, без
жизнени реакции, с налични само сърдечна и дихателни дейности – последната също
нарушена. Откарали пострадалия до центъра за спешна помощ в И., интубирали го,
поставили катетър, централно и периферно вливане и го откарали в
Невро-хирургична клиника на О. болница в град С..
Причинените на пострадалия
телесни увреждания в резултат на ПТП са описаните по-горе в диспозитива на
присъдата.
Видно от мотивите, подсъдимият
Г. е бил неправоспособен като водач на МПС към момента на ПТП – установено от
писмо от началник сектор ПП към ОДП С.. Горното обстоятелство е обявено в с.з.
на 30.04.2019 год. по настоящото дело по реда на чл.146, ал.1, т.3 от ГПК за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване – че към 23.12.2006 год.,
датата на ПТП, ответникът Й.Г.Г. не е притежавал валидно свидетелство за
правоспособност за управление на МПС за категория „В“.
От изисканото и приложено към настоящото дело по
искане на ищеца гр.д. № 10317/2011 год. на СГС се установява, че с влязло в
законна сила на 04.07.2014 год. решение от 09.06.2014 год. настоящият ищец З. „Л.И.”
АД бил осъден на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год./ да
заплати на пострадалия при описаното горе ПТП Р.А.П.застрахователно обезщетение
в размер на 54 500 лева за причинените му неимуществени вреди /болки и
страдания вследствие на описаните телесни увреждания/ и в размер на
4 579.10 лева за причинените му имуществени вреди /разходи за лечение и
рехабилитация/, дължими по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застрахователна полица № 22306-277823/01.01.2006 год.,
сключена със З. „Л.И.” АД, валидна от 02.01.2006 год. до 01.01.2007 год., ведно
със законната лихва върху присъдените главници, считано съотв. от деня на
увреждането, 23.12.2006 год. /за обезщетението за неимуществени вреди/ и от
предявяване на иска, 01.08.2011 год. /за обезщетението за имуществени вреди/,
до окончателното им изплащане.
Видно от решението на СГС, същите не е било
постановено при участието на настоящия ответник Й.Г.Г. в
качеството му на трето лице – помагач на З. „Л.И.” АД.
В с.з. на 30.04.2019 год. по настоящото дело съдът е
обявил по реда на чл.146, ал.1, т.3 от ГПК за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по изп. дело № 20148590400196 на
ЧСИ Стилияна Стефанова З. „Л.И.” АД е заплатил на 06.10.2014 год.
застрахователно обезщетение в размер на 120 332.21 лева. Горното изпълнително
дело е било образувано по молба на взискателя Р.А.П.въз основа на издаден по гр.д.
№ 10317/2011 год. на СГС изпълнителен лист за присъдените с решение от
09.06.2014 год. суми – главници и лихви.
Във връзка с наведеното с отговора на и.м. възражение
за съпричиняване от страна на пострадалия, пътувал в МПС без поставен
обезопасителен колан, по искане на ответника са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля К.Г.Г. – брат на ответника.
Свидетелят сочи, че в деня на катастрофата се движели
с два автомобила, в първия бил той, с негов личен автомобил, а във втория, зад
него – брат му Й.Г.Г., с червен автомобил. При достигане на кръстовището спрял
на знак „Стоп“, огледал се и преминавайки от дясната страна, забелязал в
далечината, че се приближава жълт автомобил. Излязъл от кръстовището и
инстинктивно погледна назад в огледалото за обратно виждане и видял как жълтият
автомобил удря от дясната страна червения автомобил на брат му. Видял, че брат му
и братовчед му, който пътувал с него, излезли от колата за да помагат на
пострадалото лице, то лежало в безсъзнание на метър до неговата кола на
тротоара. Видял, че вратата на жълтия автомобил била отворена наобратно – била
се залепила за калника. Автомобилът бил „Жигули”, имал колани, включително и на
мястото на водача. Свидетелят обаче не сочи – тъй като няма възприятия за
горното, дали към момента на удара пострадалият е бил със или без поставен
обезопасителен колан.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.2 от КЗ
застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените
лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не
притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно
превозно средство.
В настоящия случай с оглед приложението на разпоредбата
на чл.300 от ГПК влязлата в законна сила на 19.05.2010 год. присъда № 155/17.11.2009
год. на РС – И., постановена по НОХД № 449/2008 год., с което настоящият
ответник Й.Г.Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.343а, ал.1, б.„а“, предл.1-во във вр. с чл.343, ал.1, б.„б“, предл.1-во и
2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК – деликтът, последиците от който са предмет
на настоящия иск, обвързва съда, разглеждащ гражданските последици от деянието
– относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. От горното следва, че настоящият съд е обвързан с
констатациите в присъдата на наказателния, че ответникът, при нарушаване на
правилата на движение на ЗДвП при управление на МПС е причинил по
непредпазливост на пострадалия Р.А.П.тежка телесна повреда, представляваща
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в множество контузии и разкъсно-контузни
рани на главата; многолинейно и многофрагментно счупване на дясната слепоочна
кост; линейно счупване на теменните кости; счупване на черепната основа в
областта на дясната средна черепна ямка; ограничени кръвоизливи над твърдата
мозъчна обвивка в дясната слепоочна област и в лявата слепоочнотеменна област;
контузия на мозъка; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; мозъчен оток; кръв в
десния горночелюстен синус; въздух в челната област на черепната кухина;
травматичен сфеноидит и мастоидит; листеза на С5-С6 с компресивна исхемична
радикулация на горни крайници, утежняващи възстановителния процес; хипотрофия
на мускулатурата, обусловена от продължително обездвижване; като посочените
увреждания са довели до продължително 5-месечно коматозно състояние със
следните усложнения : сепсис, уроифекции, белодробни инфекции, декубитуси,
епилептични припадъци, като с всички увреждания му е причинено постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота.
Както бе посочено горе, между страните по настоящото
дело е обявено по
реда на чл.146, ал.1, т.3 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че към 23.12.2006 год., датата на ПТП, ответникът Й.Г.Г. не е притежавал
валидно свидетелство за правоспособност за управление на МПС за категория „В“. По
делото бе установено и твърдяното с и.м. застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застрахователна полица № 22306-277823/01.01.2006 год. за лек
автомобил марка „Опел”, модел „Кадет“, с ДК № СО 6772 ВА, сключена със З. „Л.И.”
АД, валидна от 02.01.2006 год. до 01.01.2007 год. – горното бе установено както
от представената в заверен препис полица /л.45 от делото /, така и от справката
от база данни на Информационният център на Гаранционен фонд /л.112/, ценена от
съда с оглед разпоредбата на чл.574, ал.12 от КЗ.
Доколкото обаче настоящият ответник не е бил привлечен
в производството по гр.д. № 10317/2011 год. на СГС качеството му на трето лице
– помагач на З. „Л.И.” АД, то решението, постановено по прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя, му е непротивопоставимо и няма
установителното действие на чл.223, ал.1 от ГПК
в отношенията трето лице – насрещна страна и задължителната сила на
мотивите в отношенията трето лице – привличаща страна – поради което
дължимостта и размера на присъдените от СГС застрахователни обезщетения
подлежат на пълно и главно доказване в настоящото производство.
По отношение на присъденото с решението на СГС застрахователно
обезщетение в размер на 54 500 лева за причинени неимуществени вреди съдът
намира, че дължимото на пострадалия Р.А.П.обезщетение е било в по-висок размер,
а именно – 100 000 лева. Действително ищецът, съобразно възложената му
доказателствена тежест, не ангажира гласни доказателства за търпените от
пострадалия болки и страдания – неимуществените вреди, които следва да се
репатрират, но вида на причинените увреждания бе установен с влязлата в сила
присъда на наказателния съд, с която същите са изброени. Видно от същите,
телесните увреждания са били от такова естество, че са причинили постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, т.е. състояние, което продължава и
занапред. Същите са били многобройни и тежки, довели са до множество увреждания
в областта на главата, мозъчната обвивка, меките мозъчни обвивки, в областта на
вътрешни органи и крайници, като са довели пострадалия до продължително
5-месечно коматозно състояние със следните усложнения : сепсис, уроифекции,
белодробни инфекции, декубитуси и епилептични припадъци. От изложеното е видно,
че дори и без събрани гласни доказателства за интензитета на търпените от
пострадалия болки и страдания, същите – като следствие от множество причинени
телесни увреждания, квалифицирани от наказателния съд като съвкупност като
тежка телесна повреда, този интензитет и тежест на страданията е бил над
средния, обичайния при такъв вид телесни повреди, което налага и заплащане на
обезщетение над средния установен в практиката размер – към момента на
причиняване на вредата.
В хода на настоящото производство ответникът,
съобразно възложената му доказателствена тежест за установяване на твърдяното с
отговора на и.м. съпричиняване, не ангажира преки доказателства, установяващи
такова. От показанията на разпитания свидетел К. Г.Г. – брат на ответника, бе
установено единствено, че автомобилът, управляван от Р. А. П., е имал
обезопасителен колан на мястото на водача. Свидетелят обаче е възприел
пострадалия едва след катастрофата – в безсъзнание на пътното платно, но няма
преки впечатления дали към момента на удара е пътувал в МПС с поставен колан
или без, респ. дали и по какъв начин се е озовал извън ПТП – вследствие на
удара или е излязъл сам от автомобила. Горното не може да се предполага, а
следва са бъде установено с преки доказателства, а и възприетото в мотивите на
наказателния съд в тази му част не обвързва гражданския съгл. чл.300 от ГПК. В
случая ответникът следва да установи не само твърдяното бездействие на
пострадалия, но и причинната връзка между него и настъпилия вредоносен
резултат, което не бе сторено. В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, изразена
както в ППВС № 17/1963 год., така и в решения № 99/08.10.2013 год. на ВКС по т.д.
№ 44/2012 год., II т.о., ТК, № 206/12.03.2010 год. по т.д. № 35/2009 год. на II
т.о., № 59/10.06.2011 год. по т.д. № 286/2011 год. на I т.о. и № 98/24.06.2013
год. по т.д. № 596/2012 год. –
„Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт по правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД изисква доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които
то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е
създало условия за настъпването му или го е улеснило.“.
В обобщение съдът приема, че при липса на
доказателства за твърдяното съпричиняване не са налице основания за редуциране
на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и доколкото по реда
на чл.146, ал.1, т.3 от ГПК между страните бе обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че сумата от 54 500 лева, присъдена от СГС – по-малка от
дължимата от 100 000 лева, приета от настоящия съд, е била платена от
застрахователя на пострадалия, то предявения регресен иск в тази му част е
доказан по основание и размер и ответникът следва да се осъди да заплати на
ищеца горната сума от 54 000 лева.
По отношение на претенцията за заплащане на присъдената
с горното решение на СГС законна лихва върху главницата от 54 500 лева за
периода от 23.12.2006 год., датата на увреждането, до 06.10.2014 год., датата
на изплащане на сумата на пострадалия, съдът намира следното :
С отговора на и.м. е направено възражение за изтекла
погасителна 3-годишна давност по чл.111, б.„в“, предл.2-ро от ЗЗД за вземането
на пострадалия за лихви – за период от 23.12.2006 год., деня на увреждането, до
01.08.2008 год., три години преди завеждане на и.м. пред СГС /01.08.2011 год./.
Горното възражение е основателно и доколкото не е било направено от
застрахователя – ответник по прекия иск в предходния процес по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, няма пречки да бъде направено от прекия извършител в настоящото
производство по регресния иск – доколкото решението на СГС му е
непротивопоставимо. За периода от 01.08.2008 год. до 06.10.2014 год.
непогасената по давност законна лихва върху главницата от 54 500 лева възлиза
на 37 106.38 лева, която сума следва да се присъди на ищеца, като искът в тази
му част следва да се отхвърли за разликата до пълния му предявен размер за
лихвата от 49 685.90 лева поради направено възражение за изтекла давност.
Размерът на законната лихва върху главницата за
посочения период бе изчислен от съда с помощта на електронен калкулатор на НАП /http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp/.
По отношение на възражението на ответника по отговора
на и.м., че съгл. чл.227, т.2 от КЗ /отм./ застрахователят може да претендира
заплатените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване
на събитието до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал. 1 КЗ
/отм./ или до датата на предявяване на прекия иск /01.08.2011 год./, следва да
се посочи, че приложимият в случая материален закон е разпоредбата на чл.500,
ал.2 от КЗ, доколкото искът е предявен при действието на КЗ /обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ – а същата не лимитира
регресната отговорност за лихви. Отделно, неоснователно е и възражението, че
претенцията в тази й част е погасена с изтичането на общата 5-годищна давност –
същата е започнала да тече от момента на плащането на застрахователното обезщетение,
06.10.2014 год., а искът е предявен пред СОС на 08.11.2018 год.
Искът в частта му за заплащане на присъдено с решението
на СГС застрахователно обезщетение в размер на 4 579.10 лева за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва в размер на 1 485 лева за периода
от 01.08.2011 год. до 06.10.2014 год., датата на изплащане на сумата на
пострадалия от застрахователя, е недоказан и следва да се отхвърли – по делото
не бяха приобщени никакви писмени доказателства, респ. не бяха направени от ищеца
искания за събиране на гласни доказателства и назначаване на експертизи, които
да установят първо, факта на извършване от пострадалия на съответните разходи,
съставляващи причинени му имуществени вреди; второ, връзката между разходите и
причинените увреждания; трето, размерът на същите.
По отношение на разноските :
В хода на производството по
делото ищецът е направил разноски в размер на 4 415 лева, от които 4 410 лева –
платена дължима държавна такса и 5 лева – ДТ за издаване на съдебно
удостоверение. Тъй като ищецът е представляван по делото от юрисконсулт,
дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща
към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева,
което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто,
доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от
съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.1 и 8 от ГПК ответникът следва да се осъди
да заплати на ищеца сумата от 4 042.31 лева, съставляваща разноски
съразмерно с уважената част на иска.
В хода на производството по
делото ответникът е направил разноски в размер на 3 750 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство /договор за правна
помощ от 30.04.2019 год. на л.109 от делото/. С оглед изхода на спора и на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да му заплати сумата от 634.14 лева,
съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
на осн. чл.500, ал.2 от КЗ Й.Г.Г. от с. Ч., С. област, с ЕГН ********** да заплати на „З.„Л.” АД, ЕИК . сумата от 91 606.38 лева /деветдесет и една хиляди шестстотин и шест лв.
и тридесет и осем ст./, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2018 год. до
окончателното й изплащане, съставляваща заплатени на Р.А.П.с ЕГН ********** : 1. присъдено с решение от 09.06.2014
год. на СГС по гр.д. № 10317/2011 год. застрахователно обезщетение в размер на 54 500 лева по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № 22306-277823/01.01.2006
год., сключена със З. „Л.И.” АД, за причинени му неимуществени вреди при ПТП,
настъпило на 23.12.2006 год. в гр. И., по вина на Й.Г.Г., при управление на МПС
– лек автомобил марка „Опел”, модел „Кадет“, с ДК № СО 6772 ВА, без да
притежава правоспособност за управление на тази категория моторно превозно
средство и 2. присъдена с горното решение на СГС
законна лихва върху главницата от 54 500 лева, възлизаща на 37 106.38 лева за периода от 01.08.2008
год. до 06.10.2014 год., като
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата
до пълния му предявен размер от 110 250
лева /сто и десет хиляди двеста и петдесет лв./, съставляваща заплатени на Р.А.П.:
1. присъдена с горното решение на
СГС законна лихва върху главницата от 54 500 лева, възлизаща на 12 579.52 лева за периода от
23.12.2006 год. до 01.08.2008 год., поради направено възражение по чл.111,
б.„б“, предл.2-ро от ЗЗД за изтекла давност; 2. присъдено с горното решение на СГС застрахователно обезщетение в
размер на 4 579.10 лева по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна
полица № 22306277823, сключена със З. „Л.И.” АД, за причинени му имуществени
вреди вследствие на горното ПТП и 3.
присъдена с горното решение на СГС законна лихва върху главницата от 4 579.10 лева, възлизаща на 1 485 лева за периода от 01.08.2011
год. до 06.10.2014 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и
8 от ГПК Й.Г.Г. ***, с ЕГН ********** да заплати на „З.
„Л.” АД, ЕИК .сумата от 4 042.31 лева
/четири хиляди и четиридесет и два лв. и тридесет и една ст./, съставляваща
направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „З. „Л.” АД, ЕИК . да заплати на Й.Г.Г. ***, с ЕГН ********** сумата от 634.14 лева /шестстотин тридесет и
четири лв. и четиринадесет ст./, съставляваща разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: