Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/06.03.2014г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесети състав в закрито
съдебно заседание, проведено на шести март две хиляди и петнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9935 по описа за
2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.251 от ГПК образувано по
молба на „***” АД за тълкуване на постановеното решение №80/06.01.2015г. по гр.
дело №9935/2014г. по описа на ВРС.
В молбата се твърди, че диспозитивът на
съдебното решение създава неяснота досежно основанието, от което произтича задължението за
плащане в тежест на *** АД, а именно дали се касае за неоснователно обогатяване
или за реално изпълнение по договор за цесия.
В срока по чл. 251, ал.3 ГПК насрещната страна – К.Г. ЕООД, изразява
становище за недопустимост на молбата, доколкото в настоящия случай се иска
тълкуване на невлязло в законна сила съдебно решение, а в условията
евентуалност за нейната неоснователност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По така подадената молба съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Подадената молба се явява допустима, тъй като на тълкуване подлежат и
невлезлите в сила съдебни решения /Определение 51 по ч.гр.д. 429/2006г. на ВКС,
IV – А и Определение 625/22.12.2011г., постановено по ч.гр.д. 574/2011г. на
ВКС, I г.о./, като разгледана по същество се явява неоснователна.
Тълкуване може да се иска тогава,
когато смисълът на съдебния акт е неясен до степен, че не може да бъде разбрана
волята на съда.
Настоящият случай, съдът намира, че
не е такъв, тъй като волята на съда е ясно и недвусмислено изразена в диспозитива на съдебния акт.
Съдът е формирал ясни и категорични
мотиви за това, каква е правната квалификация на иска, като не намира за
необходимо отново да ги преповтаря. Вероятно отново следва да бъде отбелязано,
че ищецът е цесионер и основава своите права по
договор за цесия, чл.99 от ЗЗД, а основанието на вземането, което му е
прехвърлено е по чл.55 от ЗЗД.
По изложените съображения молбата
следва да бъде отхвърлена по същество.
По искането за разноски на ответника
по молбата.
Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт,
с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по
искане за разноски.
В настоящия случай, насрещната по
молба по чл. 251 ГПК страна е направила искане за присъждане на разноски, но
настоящия съдебен акт, не слага край на производството в съответната инстанция,
поради което и разноски на ***, не следва да се присъждат.
Водим от
изложените съображения и на основание чл.251 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молба на „***” АД за тълкуване на
постановеното решение №80/06.01.2015г. по гр. дело №9935/2014г. по описа на ВРС
на основание чл.251 от ГПК.
Решението подлежи обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ДИАНА СТОЯНОВА/