Решение по дело №9935/2014 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1104
Дата: 6 март 2015 г.
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20143110109935
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………/06.03.2014г.

 

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесети състав в закрито съдебно заседание, проведено на шести март две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9935 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.251 от ГПК образувано по молба на „***” АД за тълкуване на постановеното решение №80/06.01.2015г. по гр. дело №9935/2014г. по описа на ВРС.

В молбата се твърди, че диспозитивът на съдебното решение  създава неяснота досежно основанието, от което произтича задължението за плащане в тежест на *** АД, а именно дали се касае за неоснователно обогатяване или за реално изпълнение по договор за цесия.

В срока по чл. 251, ал.3 ГПК насрещната страна – К.Г. ЕООД, изразява становище за недопустимост на молбата, доколкото в настоящия случай се иска тълкуване на невлязло в законна сила съдебно решение, а в условията евентуалност за нейната неоснователност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По така подадената молба съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Подадената молба се явява допустима, тъй като на тълкуване подлежат и невлезлите в сила съдебни решения /Определение 51 по ч.гр.д. 429/2006г. на ВКС, IV – А и Определение 625/22.12.2011г., постановено по ч.гр.д. 574/2011г. на ВКС, I г.о./, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Тълкуване може да се иска тогава, когато смисълът на съдебния акт е неясен до степен, че не може да бъде разбрана волята на съда.

Настоящият случай, съдът намира, че не е такъв, тъй като волята на съда е ясно и недвусмислено изразена в диспозитива на съдебния акт.

Съдът е формирал ясни и категорични мотиви за това, каква е правната квалификация на иска, като не намира за необходимо отново да ги преповтаря. Вероятно отново следва да бъде отбелязано, че ищецът е цесионер и основава своите права по договор за цесия, чл.99 от ЗЗД, а основанието на вземането, което му е прехвърлено е по чл.55 от ЗЗД.

По изложените съображения молбата следва да бъде отхвърлена по същество.

По искането за разноски на ответника по молбата.

Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искане за разноски.

В настоящия случай, насрещната по молба по чл. 251 ГПК страна е направила искане за присъждане на разноски, но настоящия съдебен акт, не слага край на производството в съответната инстанция, поради което и разноски на ***, не следва да се присъждат.

         Водим от изложените съображения и на основание чл.251 от ГПК, съдът

 

Р    Е     Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ  молба на „***” АД за тълкуване на постановеното решение №80/06.01.2015г. по гр. дело №9935/2014г. по описа на ВРС на основание чл.251 от ГПК.

 

Решението подлежи обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 /ДИАНА СТОЯНОВА/