Мотиви към Присъда № 260006 по НОХД № 419/2020 г. на НПРС, 4
състав
Делото е
образувано по внесен от Районна прокуратура – гр. Ш., ТО - Н.обвинителен акт по
досъдебно производство № 280/2020 г. по описа на РУ гр. Н., ПД № 188/2020 г. на
ШРП, срещу И.Ж.Т., с ЕГН **********, роден на *** ***, с местоживеене ***, ***********
за това, че в периода 10.06.2020 г. – 26.06.2020 г. в с. М., обл. Ш., ри
условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, както и чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел от
владението на И.А.З. следните движими вещи на обща стойност 899,86 лв.,
собственост на същата: 1/ 1 бр. дамски златен пръстен с маса 5 гр., 14 карата,
2/ 1 бр. сребърен синджир с тегло 2 гр., гарниран със златен предмет „***“ с
тегло 2 гр.; 3/ 1 бр. златен синджир с тегло 10 гр., 14 карата, 4/ 1 бр.
висулка „***“ със сребърен обков, както и от владението на Д.Г.К. следните
движими вещи на обща стойност 1322,17 лв., собственост на последната: 1/ 1 бр.
миксер, бял на цвят, 2/ 1 бр. сандвич-преса, бяла на цвят, 3/ 1 бр. ютия, бяла
на цвят, 4/ 1 бр. фритюрник, бял на цвят, 5/ 1 бр. телевизионен приемник, марка
„***“, 6/ 1 бр. таблет,
марка „***“, 7/ 1 бр. мобилен телефон, марка „***“, 8/ 1 бр. безжичен рутер, 9/
1 бр. ръчен дамски часовник, 10/ 2 бр. слънчеви очила, 11/ 1 бр. ел.
разклонител, бял на цвят, 12/ 1 бр. монета с надпис „***в пластмасова ***ийка,
13/ 2 бр. саксии, сини на цвят, 14/ 1 бр. бяла порцеланова чинийка, 15/ 1 бр.
преплетен синджир от бял метал, 16/ 1 бр. обеца от бял метал, 17/ 1 бр. раница
от дънков плат, 18/ 1 бр. миксер, бял на цвят със сива дръжка, 19/ 1 бр. ютия,
марка „***“, 20/ 1 бр. фритюрник, марка „***“, 21/ 1 бр. таблет марка „***“, 22
1 бр. стенен часовник, 23/ 1 бр. тънко одеяло,, 24/ 2 бр. покривала за спалня,
жълти на цвят, 25/ 1 бр. бяло покривало за спалня, 26/ 1 бр. син чаршаф за
единично легло, 27/ 2 бр. калъфки за възглавници жълти на цвят, 28/ 2 бр
калъфки за. възглавници, бели и сиви на цвят, без съгласието на горепосочените
лица и с намерението противозаконно да ги присвои, като сумарната стойност на
всички визирани по-горе вещи, възлиза на 2222,03 лв. – престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с
чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Делото бе
разгледано по редна на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие като подс.
Т. призна фактите и обстоятелствата по обвинителния акт.
В хода на
съдебно заседание представителят на НПРП поддържа обвинението. Твърди, че
извършеното деяние и неговото авторство се установяват от всички материали по
делото. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание, при акцент върху
смекчаващите отговорността обстоятелства, при който и предвид редукцията на
наложеното наказание може да се слезе под специалния минимум на наказанието за
визираното престъпление, при изтърпяване при строг режим.
Защитникът на
подсъдимия не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Излага аргументи, че подсъдимият е съдействал на
органите за разкриване на обективната истина, както и че една част от отнетите
вещи са били възстановени с помощта на подсъдимия, а за останалата част имал
желание да възстанови щетата, но не успял да събере сумата. Моли да бъде
наложено наказание при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и да
се определи наказание под най-ниския предел.
Подсъдимият И.Ж.Т. признава описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка и предоставя решението на съда по останалите въпроси.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.Ж.Т.
е роден на *** *** с ЕГН **********.***. Той е **** като почти всички от тях са за престъпления
срещу собствеността. От тези присъди 14 са за кражби, извършени при условията
на опасен рецидив, а най-старата от тях е от 2006 г. Изтърпял е множество
наказания „лишаван от свобода“ ефективно. От 2015 г. до юни 2020 г. има две
присъди – 1/ по НОХД № 229/2016 г. с Присъда № 25 от 18.07.2016 г. на РС – П.,
в.з.с. на 03.08.2016 г., Т. е осъден за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 194, ал. 1, във вр. С чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК на наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца, което е изтърпяно ефективно и 2/ по
НОХД № 474/2018 г. с Присъда № 13 от 26.03.2019 г. на РС – П., в.з.с. на
11.04.2019 г., Т. е осъден за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.
194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което също е
изтърпяно ефективно. Отделно по НОХД № ***/2020 г. с Присъда № 260087 от
18.11.2020 г. на РС – Варна, в.з.с. на 04.12.2020 г., Т. е осъден за деяние по
чл. 196, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година и шест месеца.
На 10.06.2020 г.
вечерта подсъдимият Т. ***. Мотивиран от липсата на средства, решил отново да
извърши кражба. Затова проникнал в къща, собственост на свидетелите И.А.З. и З.Д.З.,
които отсъствали от дома си по това време. Подсъдимият намерил незатворен
прозорец и през него проникнал вътре. Намерил и взел със себе си: 1/ 1 бр. дамски златен пръстен с маса 5 гр.,
14 карата, 2/ 1 бр. сребърен синджир с тегло 2 гр., гарниран със златен предмет
„***“ с тегло 2 гр.; 3/ 1 бр. златен синджир с тегло 10 гр., 14 карата, 4/ 1
бр. висулка „***“ със сребърен обков. Напуснал дома с вещите и ги продал на
различни лица. Свидетелката З. констатирала липсата на вещите си и се обърнала
за съдействие към полицията още вечерта на кражбата. Общата пазарна стойност на
отнетите движими вещи възлиза на 899,86
лв.
На
26.06.2020 г. отново в с. М., област Ш. подс. Т. отново проникнал в жилищна
постройка, този път собственост на св. Д.Г.К., която по това време се намирала
извън страната. За да влезе, подсъдимият счупил предпазното стъкло на един от
прозорците и разбил една от входните врати. Озовавайки се във вътрешността на
къщата, подс. Т. намерил и взел със себе си 1/ 1 бр. миксер, бял на цвят, 2/ 1
бр. сандвич-преса, бяла на цвят, 3/ 1 бр. ютия, бяла на цвят, 4/ 1 бр.
фритюрник, бял на цвят, 5/ 1 бр. телевизионен приемник, марка „***“, 6/ 1 бр. таблет, марка „***“,
7/ 1 бр. мобилен телефон, марка „***“, 8/ 1 бр. безжичен рутер, 9/ 1 бр. ръчен
дамски часовник, 10/ 2 бр. слънчеви очила, 11/ 1 бр. ел. разклонител, бял на
цвят, 12/ 1 бр. монета с надпис „***в пластмасова ***ийка, 13/ 2 бр. саксии,
сини на цвят, 14/ 1 бр. бяла порцеланова чинийка, 15/ 1 бр. преплетен синджир
от бял метал, 16/ 1 бр. обеца от бял метал, 17/ 1 бр. раница от дънков плат,
18/ 1 бр. миксер, бял на цвят със сива дръжка, 19/ 1 бр. ютия, марка „***“, 20/
1 бр. фритюрник, марка „***“, 21/ 1 бр. таблет марка „***“, 22 1 бр. стенен
часовник, 23/ 1 бр. тънко одеяло,, 24/ 2 бр. покривала за спалня, жълти на
цвят, 25/ 1 бр. бяло покривало за спалня, 26/ 1 бр. син чаршаф за единично
легло, 27/ 2 бр. калъфки за възглавници жълти на цвят, 28/ 2 бр калъфки за.
възглавници, бели и сиви на цвят. Подсъдимият
продал тези вещи, собственост на свидетелката К., отново на различни лица.
Сигнал за кражбата бил подаден от близки на пострадалата. Общата пазарна
стойност на отнетите от дома на св. К. вещи възлиза на 1322,17 лв.
Общата
стойност на двете кражби възлиза на 2222,03 лв.
След подадените
сигнали било проведено разследване, в резултат на което било установено, че
автор на двете кражби е един и същ и това е подсъдимият И.Ж.Т.. Разкрит, същият
веднага признал пред органите на разследването вината си и помогнал да се
установят част от вещите. В резултат на това медальонът от жълт метал,
изобразяващ „***“ бил върната на св. И.З., а всички вещи, отнети от дома на К.
били намерени и върнати на пострадалата.
Така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно СОЕ,
разпитите на свидетелите в досъдебното производство, протоколи за доброволно
предаване, протоколи за оглед на местопроизшествие, дактилоскопните експертизи
(и на двете местопроизшествия са намерени дактилоскопни следи на подс. Т.),
актуална справка за съдимост и др.
Всички тези доказателства са безпротиворечиви, ясни и точни.
На основата на така изяснената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Безспорно като
отнел от владението на свидетелките И.А.З. и Д.Г.К., без тяхното съгласие
гореописаните чужди движими вещи, собственост на същите, с ясното намерение
противозаконно да ги присвои, подс. И.Ж.Т. е осъществил състава на
престъплението „кражба” по смисъла на чл. 194, ал.1 от НК. Обстоятелството, че
се касае за две отделни престъпления, извършени
обаче през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, налага извода, че в случая е налице така нареченото „продължавано
престъпление” по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. От друга страна разрушаването
на прегради здраво направени за защита на имот при втората кражба налага приложението
на квалифицирания състав на престъплението „кражба” по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.
От
друга страна съдебното минало на подсъдимият Т. води до извода, че той е
извършил процесното продължавано престъпление, след като: 1/ по НОХД № 229/2016
г. с Присъда № 25 от 18.07.2016 г. на РС – П., в.з.с. на 03.08.2016 г., Т. е
осъден за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. С
чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2
години и 8 месеца, което е изтърпяно ефективно и 2/ по НОХД № 474/2018 г. с
Присъда № 13 от 26.03.2019 г. на РС – П., в.з.с. на 11.04.2019 г., Т. е осъден
за деяние по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“, във вр, с чл. 26, ал. 1 от НК на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, което също е изтърпяно ефективно. И двете присъди
са постановени и изтърпени в последните 5 години преди извършване на настоящото
деяние. Този факт означава, че подсъдимият е осъществил гореописаната
инкриминирана деятелност, след като е бил осъждан повече от два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като наложените
му наказания са изтърпени ефективно. Освен това деянието, за което е повдигнато
обвинение на Т., е извършено от него след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66. Налице е „опасен рецидив” по смисъла и на двете
хипотези на чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б“ от НК. Затова правилната правна
квалификация на извършеното престъпление от подсъдимия е по чл. 196, ал. 1, т.
2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26,
ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Визираната
инкриминирана деятелност е реализирана от подсъдимия с пряк умисъл, защото той несъмнено
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Съдът,
съблюдавайки принципите на индивидуализация и конкретизация на наказанието
отчете обществена опасност на деянието и обществената опасност на самия деец.
Обществената
опасност на деянието, с оглед неговото отрицателно въздействие върху обществото
и върху засегнатите обществени отношения, може да се характеризира като средна
в сравнение с обикновените случаи от този вид – стойността на откраднатите вещи
е значителна, но същевременно повече от половината от тях са възстановени.
Степента на
обществена опасност на самия подсъдим следва да се разгледа през призмата на
извършеното престъпление, неговата тежест, поведението му преди, по време и
след извършване на престъплението.
Подс. Т. е
оказал съдействие на разследващите, но едва когато е бил разкрит като автор на
престъплението. Следва да се отчете също, че част от вещите, предмет на
престъплението са били върнати на собствениците им в резултат на оказаното от
него съдействие. Това са смекчаващите вината обстоятелства.
Същевременно
обаче същият има изключително тежко съдебно минало. Както бе посочено по-горе Т.
е осъждан многократно – има общо 20 присъди като почти всички от тях са за
престъпления срещу собствеността. От тези присъди 14 са за кражби, извършени
при условията на опасен рецидив, а най-старата от тях е от 2006 г. Изтърпял е
множество наказания „лишаван от свобода“ ефективно. Съдът не споделя изложеното
в хода на съдебните прения становище на защитника, че съдебното минало на
подсъдимият не може да бъде взето предвид, тъй като то е дало основание за
по-тежката квалификация „опасен рецидив“. Истината е, че само две от присъдите
са основание за тази квалификация. Останалите присъди на Т. не обосновават
квалификацията опасен рецидив, тъй като са постановени повече от 5 години преди
извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение в настоящото
производство. Същевременно обаче за тях няма настъпила реабилитация. Тези
множество присъди разкриват една изключително висока обществена опасност на
дееца. Независимо от множеството присъди, включително ефективно изтърпените
наказания „лишаване от свобода“ по тях, може да се направи изводът, че тези
наказания не са успели да изиграят своята превъзпитаваща роля. Дори и в рамките
на настоящото производство не се установи подсъдимият Т. да изпитва съжаление
за стореното – в поведението му липсва каквато и да е критичност към стореното
от него.
С оглед на
всичко изложено съдът намира, че наказанието следва да се определи при
условията на чл. 54, ал. 1 от НК. Липсват многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, както и изключителни такива, за да е приложим чл. 55, ал. 1 от НК. Рамките на предвиденото от законодателя наказание за това престъпление са
от три до петнадесет години. При определяне на съответното наказание за
подсъдимия за извършеното престъпление съдът отчете както смекчаващите, така и
отегчаващите неговата отговорност обстоятелства. Затова и съдът определи, че
справедливото наказание в случая би било наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 5 пет години. На основание чл. 58а от НК, доколкото производството по
делото премина по реда на Глава 27 от НПК, съдът следва да намали така
определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимият да изтърпи наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3 години и 4 месеца. На основание чл. 57 от ЗИНЗС така
наложеното наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание
чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК съдът намери, че са налице
основанията за групиране на наказанията, наложени на подсъдимия по настоящото
НОХД № 419/2020 г. по описа на РС- Н.и по НОХД № ***/2020 г. по описа на РС-
Варна, влязло в законна сила на 04.12.2020 г., като му определи едно общо
наказание в размер на по-тежкото от двете, а именно лишаване от свобода за срок
от 3 години и 4 месеца. На основание чл. 57 от ЗИНЗС така наложеното наказание
следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание
чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият И.Ж.Т. е
бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД № ***/2020
г. на РС Варна и съответното ДП, считано от 09.07.2020 г.
На основание
чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспадна времето, което подсъдимият е изтърпял от
присъдата по НОХД № ***/2020 г. по описа на РС Варна, влязла в законна сила на
04.12.2020 г.
Съдът намери,
че на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият И.Ж.Т. следва да бъде осъден да заплати и направените
по досъдебното производство разноски от
1217,29 лв. по сметка на ОД МВР – Ш..
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
изготвени на 30.03.2021 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Петина Николова