О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 106
гр. Пловдив, 07 март 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
като
разгледа докладваното от съдията Панайотова ч.гр.д. № 109/2019 г. по описа на
ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№36524/11.12.2018
г. от К. /К./ - ТД П. против определение № 2387/ 27.11.2018 г. ,
постановено по гр.д. № 440/2018 г. по описа на Окръжен съд – П. III гр.с.
, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на
предявения иск по чл.74 ал.1 от ЗОПДНПИ/отм/
като същият е оставен без разглеждане. Жалбоподателят твърди, че
определението е незаконосъобразно и неправилно и по изложените в частната жалба съображения
претендира неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на процесуалните действия по него.
Ответниците по частната жалба
И.Г.Т. и „А.“ЕООД ,представлявани от адв.Г.В. вземат становище ,че същата е
неоснователна и по съображения,изложени в отговора заявяват искане жалбата да бъде оставена без уважение.
Ответникът по частната жалба С.Г.Х.
не взема становище по частната жалба.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба е
подадена в срок, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Гр.д. 440/ 2018 г. по описа на П.ски окръжен съд е било
образувано по предявен от К. - С., иск против И.Г.Т. с ЕГН ********** *** Е ,С.Г.Х. с ЕГН **********
*** и „А..“ЕООД с ЕИК ........ със седалище и адрес на управление ***
,представляван от И.Г.Т. иск по
чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./ за
отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 5 197 661,78 лв.,
подробно описано в исковата молба.
С обжалваното определение ОС – П. е приел иска за недопустим
,оставил е същия без разглеждане и е
прекратил производството по делото.
В частната жалба против
горното определение се поддържа най общо ,че съдът неправилно е преценил фактическите обстоятелства по делото и
неправилно и в нарушение на закона е приложил същия ,приемайки , че срокът по
чл.27 от Закона за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито
имущество /отм./.е преклузивен ,а не инструктивен.
Настоящата инстанция намира
обжалваното прекратително определение за правилно.
Производството
по делото е инициирано от К. – С. с искова молба от 20.02.2018 г. и съгласно пар.5,ал.1 от ПЗР на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
/Обн., ДВ, бр.7 от 19.01.2018г./. същото се развива по реда на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество – ЗОПДНПИ /Обн., ДВ, бр.38 от 18.05.2012г., в сила от 19.11.2012г.,
Отм., ДВ, бр.7 от 19.01.2018г./.
Производството по отнемане на незаконно придобито имущество протича в две фази. Първата фаза е по установяване на незаконно придобито имущество в рамките на проверка, извършвана пред К.. Втората фаза е по отнемане на незаконно придобито имущество, която се развива в исково производство пред съда, предшествано от обезпечително производство.
Проверката по чл.21,ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./ за установяване на незаконно придобито имущество започва въз основа на уведомление по чл.24 или чл.25 от закона до директора на съответната териториална дирекция. Тъй като К.не може да се самосезира, началният момент на проверката е именно получаването на това уведомление. Въз основа на резултатите от проверката, в едномесечен срок от приключването й, директорът на съответната териториална дирекция изготвя мотивиран доклад до К.със заключение за: удължаване на срока на проверката, прекратяване на проверката или образуване на производство по този закон, съгласно чл.27,ал.3,т.1-т.3 от ЗОПДНПИ /отм./. Въз основа на доклада К., съобразно чл.37, приема решение за внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, и внася искането или при липса на достатъчно данни приема решение за отказ образуване на производство и прекратяване на проверката или приема решение за връщане на преписката за събиране на допълнителни данни. След налагане на обезпечителните мерки на проверяваното лице се осигурява възможност за участие в производството. След обсъждане на неговите възражения и събиране на посочените от същото доказателства директорът на съответната дирекция внася в К.в едномесечен срок мотивиран доклад по чл.61,ал.1. В едномесечен срок от внасянето му К.приема решение за прекратяване на производството по преписката или за предявяване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество, съгласно чл.61,ал.2, в който последен случай предявява иска по чл.74,ал.1. С това крайно решение на К.приключва и развиващата се пред нея първа фаза на производството.
Според
изричната разпоредба на чл.27,ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, първата фаза на
производството продължава в срок до една година, който, съгласно чл.27,ал.2,
може да бъде еднократно удължен от К.с още шест месеца. Срокът е преклузивен.
Това следва не само от самата формулировка на законовия текст, предвиждаща
възможност за изрично удължаване на срока и то еднократно, но и от трайно установената
практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 на ЕКЗПЧОС и чл.1 от Допълнителен
протокол №1 към нея, според които всяко ограничаване на ползването или отнемане
на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо
неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия:
законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и
пропорционалност, които биха били нарушени при липса на преклузия, тъй като
териториалните органи на К.биха могли неограничено във времето да осъществяват
разширените си правомощия и извън законоустановения разумен срок да въздействат
неблагоприятно върху правната сфера на проверяваното лице, което да търпи
съществени ограничения без произнасяне по същество от самата Комисия. При това
положение, когато К.не е взела в рамките на преклузивния срок решение за водене
на иска по чл.74 от ЗОПДНПИ /отм./, нейните и на органите й правомощия спрямо
проверяваното лице са вече преклудирани, като е преклудирано и материалното
право на Държавата за отнемане на имущество от това и другите пасивно
легитимирани по иска по чл.74 от закона лица и е недопустимо да се развие
исковото производство пред съда.
В настоящия случай проверката
е започнала въз основа на уведомление
вх.№ УВ – 369 /29.02.2016 г. от Окръжна
прокуратура – П. за това ,че И.Г.Т. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 26/ 2016 г. по
описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР гр.П. ,преписка вх.№
359/2016 г.,за престъпления по чл.255 ал.3 във р.ал.1 т.2 и
т.6,вр.чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК и по чл. 253 ал.4 във вр.ал.1 във вр.чл.93 т.7 във вр.чл.255 ал.3 във
р.ал.1т.2 и т.6 вр.чл.26 ал.1 от НК -престъпления , попадащи в обхвата на чл.22
ал.1 от ЗОПДНПИ/отм/.
С протокол № ТД08УВ - 2119/ 02.03.2016 г. на Директора
на ТД на К.е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на И.Г.Т. като с решение № 95 / 01.03.2017 г. срокът на проверката
е продължен до 02.09.2017 г.
С решение № 506 / 08.11.2017
г. на К. е образувано производство по отнемане
на незаконно придобито имущество
, а с решение № 86 / 14.02.2018 г. на К.е взето решение за внасяне в съда на искане за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество
на стойност 5 197 661,78 лв. против И.Т.,С. Т. / към настоящия момент Х./ и „А..“ЕООД.
На база на тази
фактология е видно ,че производството пред К.е започнало с уведомлението от Окръжна прокуратура – П. ,постъпило в К.на 29.02.2016г. и във връзка с
гореизложените съображения тази дата е началния момент на проверката по чл.21 ал.2 от ЗОПДНПИ/отм/ ,при което
положение едногодишният срок изтича на 28.02.2017 г., до който момент не е взето
решение за продължаване на срока със 6 месеца.Такова решение е взето на 01.03.2017г. ,но доколкото не може да бъде
продължен срок ,който вече е изтекъл ,то това решение не може да произведе правно действие.Дори обаче да се приеме
обратното ,то срокът на проверката по чл.21 ал.2 от ЗОПДНПИ/отм/ изтича на 04.09.2017 г. / тъй като 02.09.2017г.
е неприсъствен ден/ съобразно взетото от
К.решение № 95 / 01.03.2017г.
Решението на К. за образувано на производство по отнемане на незаконно придобито имущество е взето на 08.11.2017г. , а решението за внасяне на
искане пред окръжния съд за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество е от 14.02.2018 г. ,т.е.
далеч след изтичане на преклузивния срок по чл.27 ал.1 от
ЗОПДНПИ/отм/,след като правомощията на К.,а
и самото материално право на
Държавата за отнемане на незаконно
придобито имущество от ответниците вече са били преклудирани.Поради това предявеният иск по чл.74 от ЗОПДНПИ/отм/ е
недопустим и производството по него подлежи
на прекратяване , в каквато посока са и изводите на първоинстанционния
окръжен съд.
След постъпване на частната жалба ,предмет на разглеждане,е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 г., с който е създадена
нова ал. 2 в § 5 от ПЗР на закона. Същата гласи, че неприключилите проверки и
производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество какъвто е настоящия случай, се довършват по реда на
този закон.
Според чл. 107, ал. 1 от ЗПКОНПИ, К.образува производство за отнемане на незаконно
придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че
дадено имущество е незаконно придобито. Според ал. 2, обосновано предположение
е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице. Проверката по чл. 107, ал. 2 започва с акт
на директора на съответната териториална дирекция, когато лицето е привлечено
като обвиняем за престъпление ,попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1 от закона въз основа на
уведомление от наблюдаващия досъдебното производство или преписката прокурор до
директора на съответната териториална дирекция./ чл.110 ал.1/. Според чл. 112,
ал. 1 и ал. 2, проверката по чл. 107, ал. 2 продължава до една година, като К.може
да удължи еднократно срока до 6 месеца. Тази проверка, аналогично с отменения
ЗОПДНПИ приключва с решението на К.за прекратяване на проверката или с решение
за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество (чл. 113 от ЗПКОНПИ).
Следователно
и при действието на актуалната
законова регламентация ,дадена със ЗПК.,приложима
в настоящия казус предвид препращащата норма на §5 ал.2 от ПЗР (ДВ, бр. 1 от
03.01.2019 г., в сила от 07.01.2019 г.) от
закона не се налага различен
извод от гореизведения за характера на
срока на проверката по чл.112 от ЗПК.,който
е преклузивен ,и с изтичане на който се преклудират правомощията на К.,както
и самото материално право на Държавата
за отнемане на незаконно придобито имущество ,поради което искът по чл.153 ал.1
от ЗПК.се явява недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.
Предвид съвпадане на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното прекратително
определение на ПОС ,предмет на обжалване се явява правилно ,а жалбата против
него – неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
С отговора на частната жалба ответниците по
нея И.Г.Т. и „А..“ЕООД ,чрез процесуалния им представител адв.В. са направили
искане за спиране на производството по
делото на основание чл.631 ал.1 във вр.чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до
произнасяне на съда на Европейския съд по въпросите ,формулирани в
преюдициалното запитване,направено по гр.д. 3406/2016 г. по описа на СГС ,ГО
,1-15 състав.Това искане е неоснователно
.Отправянето на преюдициално запитване е основание за спиране производството по
делото ,по което запитването е
отправено. Образуването на производство по преюдициално запитване
,отправено по друго дело ,не представлява преюдициално дело, по смисъла на
чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, който урежда хипотеза на конкретен гражданскоправен
спор между конкретни гражданскоправни субекти, по който със сила на присъдено
нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, относими към изхода на
спора ,производството по което е спряно,поради и което заявеното искане за
спиране на производството по настоящето дело на посоченото основание следва да бъде оставено без уважение.
Ето защо съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
подадената от К. – С., БУЛСТАТ ......., с адрес за призоваване: гр. П., бул. „.......частна
жалба вх.№36524/11.12.2018 г. против определение № 2387/ 27.11.2018 г. ,
постановено по гр.д. № 440/2018 г. по описа на Окръжен съд – П. III гр.с.
Оставя без уважение искането
на И.Г.Т. с ЕГН ********** *** Е и „А..“ЕООД
с ЕИК ........ със седалище и адрес на управление *** ,представляван от И.Г.Т. за спиране на производството по настоящето
дело на основание чл.631 ал.1 във вр. чл.229 ал. т.4 о ГПК
Определението ,в частта,в
която частна жалба
вх.№36524/11.12.2018 е оставена без
уважение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните, а в останалата част е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.