Присъда по дело №98/2022 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 13
Дата: 6 юли 2022 г. (в сила от 22 юли 2022 г.)
Съдия: Георги Стоянов Милушев
Дело: 20225100200098
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. Кърджали, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на шести юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Милушев
СъдебниАжда Шахинова Реджебова

заседатели:Васка Аспарухова Ангелова
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
и прокурора Окръжна прокуратура - Кърджали Д. Д. Р.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Наказателно дело от общ
характер № 20225100200098 по описа за 2022 година
и на основание НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА С. Н. Г. - роден на **,**,****. в гр.К., обл.С.З., български
гражданин, без образование, неженен, неосъждан, безработен с ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 12.09.2021 г. в землището на с. С.,
общ.М. отнел чужди движими вещи — парична сума в размер на 1250 лева,
раница от плат с надпис „G." на стойност 19,71 лева, буркан 800мл на
стойност 0,35 лева, пилешко бутче на стойност 1,06 лева, три броя домати на
стойност 0,45 лева, три филии хляб на стойност 0,36 лева, айран 330мл. на
стойност 0,79 лева, безалкохолна напитка „Пепси" 500мл. на стойност 0,91
лева, портмоне от плат на стойност 2,40 лева, всичко на обща стойност
1276,03 лева, от владението на Ш. А.. М. от гр.М., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е
придружен със средна телесна повреда на Ш. А.. М., изразяваща се в счупване
на втората, третата и четвъртата дланни кости на дясната ръка, довело до
трайно затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец-
1
поради което и на основание чл. 199 ал. 1,т.3 във вр. с чл.198 ал. 1 от НК и
чл.58а ал.4 във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК, го ОСЪЖДА на наказание
“лишаване от свобода” за срок от 3/три/година.
На основание чл.66 ал.1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „лишаване от свобода”, за срок от 5/пет/ години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство –1брой раница от плат с надпис „G.“ да
се върне на собственика - Ш. А.. М. от гр.М., след влизане на присъдата в
сила.
ОСЪЖДА С. Н. Г. със снета по делото самоличност да заплати на Ш.
А.. М. с ЕГН ********** от с.С.,общ.М. сумата в размер на 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.09.2021г.- деня на увреждането, до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ гражданският иск за обезщетение за претърпени от
престъплението неимуществени вреди в останалата му част и за разликата до
пълния му предявен размер от 15 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С. Н. Г. със снета по делото самоличност да заплати на ОД
на МВР– Кърджали, направените разноски, в размер на 819лв.,а по сметка на
ОС-Кърджали -120лв. д.т. върху уважения гр.иск.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен
съд – Пловдив в петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:н.о.х. дело 98/2022г.

На подсъдимия С. Н. Г. от гр.С.З. е предявено обвинение по чл.199 ал.
1,т.3 във вр. с чл.198 ал. 1 от НК за това, че на 12.09.2021 г. в землището на с.
С., общ.М. отнел чужди движими вещи — парична сума в размер на 1250
лева, раница от плат с надпис „G." на стойност 19,71 лева, буркан 800мл на
стойност 0,35 лева, пилешко бутче на стойност 1,06 лева, три броя домати на
стойност 0,45 лева, три филии хляб на стойност 0,36 лева, айран 330мл. на
стойност 0,79 лева, безалкохолна напитка „Пепси" 500мл. на стойност 0,91
лева, портмоне от плат на стойност 2,40 лева, всичко на обща стойност
1276,03 лева, от владението на Ш. А.. М. от гр.М., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е
придружен със средна телесна повреда на Ш. А.. М., изразяваща се в счупване
на втората, третата и четвъртата дланни кости на дясната ръка, довело до
трайно затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец.
Подсъдимият Г. в съдебно заседание признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което делото е
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие – Глава двадесет и
седма от НПК. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за
случилото се, като моли да не отива в затвора.
Прокурорът от Окръжна прокуратура–К. в съдебно заседание счита, че
обвинението е доказано по несъмнен начин, и подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 199 ал. 1,т.3 във вр.
с чл.198 ал. 1 от НК , като предлага да му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 6 години, като същото бъде редуцирано на
основание чл.58 „а” ал. 1 от НК, на 4 години. Намира,че липсват основания за
прилагане на чл.55 от НК,както и ,че не може да се приложи института на
условното наказание. Предлага гражданския иск да бъде уважен съобразно
нормата на чл.52 от ЗЗД.
Частният обвинител и гр. ищец Ш. А.. М. не се явява, но повереникът й
заявява, че поддържа изцяло становището на прокурора относно
наказанието.Моли съда да уважи предявения гр.иск в пълен размер, защото
доверителката й била възрастна, зарастването ставало бавно и с деянието й
били нанесени психическа травма и шок.
Окръжният съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подсъдимият С. Н. Г. през м.юли 2021 г. започнал работа като пастир в
с.С., общ.М., като с него в селото дошла и св.М. Г.а Г., с която съжителствал
на съпружески начала. Двамата живеели в помещение в кошарата, намираща
се извън с.С.. През деня Г. извеждал стадото кози, за което се грижел, на паша
1
в землището на с.С. и съседното с.С.,общ.М.. В края на м.август 2021г. заедно
с него започнал да работи като пастир и св.А. А. М. от с. Д., общ.К..
Пострадалата Ш. А.. М. до края на м.юли 2021 г. живеела сама в къщата си в
махала „Б." на с.С., общ.М., намираща се на около два километра от
централната част на селото. На 30.07.2021 г. домът й изгорял и тя се
преместила да живее в гр.М. при дъщеря си — св.А. Х. М.. В близост до
къщата си в с.С., общ.М. пострадалата имала зеленчукова градина. Всеки ден
тя ходела пеша от гр.М. до градината, за да се грижи за насажденията.
На 12.09.2021 г. сутринта свидетелката А. М. приготвила на майка си
храна — пилешко бутче, което поставила в стъклен буркан, три домата, три
филии хляб, пластмасова бутилка айрян от 330 мл и бутилка „Пепси" от
500мл, които сложила в раницата й. Предишната вечер свидетелката
забелязала, че пострадалата оставя в раницата и портмонето със
спестяванията от пенсията си — сума в размер на 1250 лева. Ш.М. страдала
от психично заболяване и изпитвала страх, че ще й откраднат парите, поради
което ги носела със себе си. Около 07.00 часа на 12.09.2021 г. пострадалата
взела раницата си и тръгнала пеша към с.С., общ.М.. Когато пристигнала,
закачила раницата си на дърво, растящо пред входа на барака до изгорялата й
къща. Същата сутрин подсъдимият и св.А. М. извели стадото кози на паша
към землището на с.С., общ.М.. Г. вървял напред, тъй като познавал
пасищата, а свидетелят се движел след животните. Наближавайки махала „Б."
подсъдимият видял, че пострадалата била както обикновено в градината си.
Тя започнала да му говори на турски език и хвърляла камъни към него и
животните. Г. знаел, че жената страда от психично заболяване, но въпреки
това се насочил към нея и започнал да й нанася удари с тоягата си по главата
и ръцете. Ш.М. паднала на земята и му казвала на турски език да спре.
Подсъдимият преустановил побоя, взел раницата на пострадалата, която
видял, че е закачена на дърво до дървена барака. Влязъл и в бараката, в която
имало две бали със слама, които запалил и излязъл навън. Междувременно до
тях дошъл и св.А. М., който видял подсъдимият да удря с тоягата си
пострадалата, докато последната била паднала на земята и му казвала на
турски език „недей, момче". Видял също, че Г. влязъл в бараката, а скоро след
това излязъл. Двамата тръгнали със стадото. Свидетелят забелязал, че
подсъдимият носи освен своята и още една раница. Когато се отдалечили Г.
му казал да се обърне към бараката, от която излизал дим и казал също, че е
запалил намиращите се в постройката две бали със слама. Докато двамата
вървели, подсъдимият закачил раницата на Ш.М. на едно дърво в гората, а
прибирайки се вечерта към дома я взел. В къщи подсъдимият видял, че в
раницата освен хранителни продукти - домати, хляб, пилешко бутче, айрян и
,,Пепси, имало и значителен брой банкноти от по 50, 20 и 10 лева. Парите
общо в размер на 1250 лева той показал и на св.М., а впоследствие ги дал на
св.М. Г.. Обяснил й, че през деня е нанесъл побой на възрастна жена и е
откраднал раницата й, в която били парите.
На 12.09.2021 г., вечерта, св.Е. Н. Е. пътувал с личния си автомобил от с.С.
2
към гр.М.. Около 21.40 часа настигнал по пътя Ш.М., която познавал. Тя се
движела трудно, а лицето й било изцапано с кръв. Свидетелят не спрял, тьй
като в колата му пътували и двете му малолетни деца, но се обадил по
телефона на кмета на с.С. - св. М. Ю. И., за да му предаде да поrьрси
дъщерята на възрастната жена, която да я прибере. Същата вечер, след като
узнала от св.И., че майка й е пострадала, св.А. М. отишла на указаното й
място по пътя за с.С., общ.М. и прибрала Ш.М. вкъщи. У дома свидетелката
видяла, че цялото лице на майка й е изцапано със засъхнала кръв, имало и
синини по тялото й. Пострадалата казвала, че всичко я боли. Съобщила също,
че през деня двама козари са я пребили. После разказала, че до къщата в с. С.
минавали двама мъже със стадо кози, като единият от тях, който бил по-висок
и мургав, я удрял с тояга. А. М. отвела майка си във ФСМП-М., а след това и
в МБАЛ „Д-р А. Д." в гр.К., където било установено, че Ш.М. има счупвания
на дланни кости на дясната ръка. На 15.09.2021 г. С.Г. предал доброволно на
полицейски орган от РУ-М. при ОДМВР-К. част от вещите, предмет на
престъплението — парична сума от 1250 лева, а именно 17 банкноти с
номинал от по 50 лева, 17 банкноти с номинал от по 20 лева и 6 банкноти с
номинал от по 10 лева, както и ученическа раница „G.".
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза
се установява, че на Ш. А.. М. е било причинено разкъсно-контузна рана на
главата, охлузване на кожата на лицето, сътресение на мозъка, счупване на
втора, трета и четвърта дланни кости на дясната ръка. Счупването на втората,
третата и четвъртата дланни кости на дясната ръка е довело до трайно
затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец. Вещото
лице е посочило, че описаните увреждания са получени при действието на
твърд тьп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са
насrьпили така, както е съобщила пострадалата — при нанесен й побой с
тояга.
От заключението на назначената по делото съдебна психиатрична и
психологична експертиза се установява, че Ш. А.. М. страда от психично
заболяване: Съдова деменция и Органична халюциноза. Установените при
освидетелстването намалени когнитивни способности, неспособността за
продължително съсредоточаване, психична уморяемост, намалени критични
възможности, неясно и неточно възприемане на някои събития и явления,
наличие на налудности за обедняване, за увреда, според вещите лица, водят
до неспособност пострадалата да възприема, запаметява и възпроизвежда
факти. Вещите лица са дали заключение, че Ш.М. не може да участва в
досъдебното и съдебното производство.
От заключението на назначената по делото съдебна оценителна
експертиза, се установява, че стойността на отнетите от пострадалата вещи е
както следва: раница на стойност 19,71 лв, сrьклен буркан 800мл — 0,35 лв, 3
броя домати — 0,45 лв, 3 филии хляб — 0,36 лв, туба с айрян 330мл — 0,79
лв, безалкохолна 3 напитка „Пепси" от 500мл - 0, 91 лв, портмоне от плат - 2,
40 лв, пилешко бутче - 1 ,Об лв, или общо 26,03 лева. Горната
3
фактическа обстановка се установява от направеното по реда на чл. 371 т.2 от
НПК самопризнание от подсъдимия Г., както и от събраните на досъдебното
производство доказателства, а именно: от показанията на свидетелите А. М.,
А. М., Е. Е., М. И. и М. Г., дадени на досъдебното производство, които съдът
кредитира изцяло;от писмените заключения на вещите лица по извършените
на досъдебното производство съдебномедицинска, съдебна психиатрична и
психологична експертиза и съдебна оценителна експертиза; както и от
останалите писмени доказателства, приети от съда:–протокол за доброволно
предаване; протокол за разпознаване на лица и предмети, протокол за оглед
на веществени доказателства и др., които в своята съвкупност подкрепят
изцяло самопризнанието на подсъдимия С.Г. .
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимия С.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.199 ал. 1,т.3 във вр. с чл.198 ал. 1 от НК- на 12.09.2021 г. в
землището на с. С., общ.М. отнел чужди движими вещи — парична сума в
размер на 1250 лева, раница от плат с надпис „G." на стойност 19,71 лева,
буркан 800мл на стойност 0,35 лева, пилешко бутче на стойност 1,06 лева, три
броя домати на стойност 0,45 лева, три филии хляб на стойност 0,36 лева,
айран 330мл. на стойност 0,79 лева, безалкохолна напитка „Пепси" 500мл. на
стойност 0,91 лева, портмоне от плат на стойност 2,40 лева, всичко на обща
стойност 1276,03 лева, от владението на Ш. А.. М. от гр.М., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е
придружен със средна телесна повреда на Ш. А.. М., изразяваща се в счупване
на втората, третата и четвъртата дланни кости на дясната ръка, довело до
трайно затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец.
От обективна страна по несъмнен начин са установени авторството на
деянието и начина на осъществяването му – подсъдимия Г. е отнел
посочените по-горе вещи,с намерение да ги присвои, като е употребил за това
сила. Упражнената от Г. принуда по отношение на Ш.М. е послужила като
средство да бъде сломена съпротива от страна на пострадалата, да я лиши от
възможност да се противопостави на отнемането на вещите й. Налице е както
обективна, така и субективна връзка между двете деяния от съставното
престъпление - освен, че упражнената сила по отношение на М. е
предхождала непосредствено отнемането на вещите й, деецът е и съзнавал
обстоятелството, че след нанесения побой е преодолял и възможната
съпротива на пострадалата срещу отнемането на предмета на пресrьплението.
Ето защо съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно
са установени авторството на деянието, мястото, времето и начина на
извършване на престъпленията от обективна страна, като съвкупността от
преки и косвени доказателства, посочени и обсъдени по-горе в мотивите,
водят до единственият възможен извод, че именно подсъдимия Г. е
извършителя на грабежа.
Описаното по-горе престъпление е осъществено от подсъдимия Г. и от
субективна страна, при форма на вината: пряк умисъл – същият е съзнавал
4
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Това е така, тъй като безспорно, с
оглед степента на физическото му и психическо му развитие, същият е
съзнавал, че противозаконно отнема чужди вещи, като употребява за това
сила. Наличното съпричиняване от страна на пострадала, по никакъв начин не
омаловажава извършеното деяние. Става въпрос за възрастна , беззащитна
жена.
Причините, способствали за извършване на престъплението от
подсъдимия, се свеждат до неспазване на законите в страната и желание за
лесно облагодетелстване.
При налагане на наказанието на подсъдимия С.Г. за извършеното
престъпление, съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността
му обстоятелства, а именно: относително младата възраст, тежкото му
имотно състояние, съдействието на органите на дознанието, искреното
разкаяние за извършеното, типичната за този вид престъпления обществена
опасност на деянието, както и съпричиняването от страна на пострадала
намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
и липсват отегчаващи такива. В случая едновременно са налице условията по
ал. 1 - 3 и условията на чл. 55 от НК, но чл. 55от НК е по-благоприятен за
дееца.С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице многобройни
смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, и затова на
основание чл.55 ал.1 т.1 от НК на подсъдимия С.Г. следва да се наложи
наказание под предвидения минимум от пет години, а именно наказание за
срок от три години „лишаване от свобода”
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК –
да се въздейства поправително и възпитателно спрямо подсъдимия, както и
предупредително - възпиращо и възпитателно спрямо него и останалите
членове на обществото, не е необходимо изолирането на подсъдимия от
обществото и свойствената му семейна и социална среда, чрез ефективното
изтърпяване на наложеното му наказание. Налице са и останалите
предпоставки за приложение на института на условното осъждане –
подсъдимия Г. не е осъждан на наказание „лишаване от свобода” за
престъпление от общ характер, и наложеното му наказание не е по-голямо от
3 години „лишаване от свобода”. Ето защо, и на основание чл.66 ал.1 от НК
следва изпълнението на така наложеното на подсъдимия Г. наказание да бъде
отложено за по-дълъг срок, с оглед тежестта на самото престъпление, а
именно срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
По гражданския иск:
По делото е предявен граждански иск от Ш. А.. М. с ЕГН ********** от
с.С., общ.М. - пострадала от престъплението, с който се претендира
подсъдимия , да бъде осъден да й заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от престъплението в размер на 15000лв., ведно със
5
законната лихва върху тези суми, считано от 12.09.2021год., до
окончателното им изплащане. Разгледан по същество, гражданския иск е
безспорно основателен. Установено е непозволеното от закона противоправно
поведение на подсъдимия, съставляващо престъпление по чл. чл.199 ал.1,т.4
във вр. с чл.198 ал.1 от НК; виновното му извършване; както и причинната
връзка между извършеното престъпление и настъпилия вредоносен резултат,
т.е. установени са по несъмнен начин всички елементи от фактическия състав
на чл.45 ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД, пораждащи правото на обезвреда на
гражданския ищец за претърпените неимуществени вреди. Деянието на
подсъдимия е бил внезапен и шокиращ акт, който е довел до описаната по-
горе телесна повреда. Така, отчитайки възрастта на пострадалата, времето за
отшумяване на последиците от телесната повреда и уплахата която безспорно
е изпитала и с оглед принципа на справедливо определяне на обезщетението
за неимуществени вреди и установената съдебна практика, съдът приема, че
следва да определи за обезщетение на неимуществените вреди в размер на
300лв., като гражданският иск за обезщетение за претърпени от
престъплението неимуществени вреди в останалата му част и за разликата до
пълния му предявен размер от 15 000 лв., като неоснователен и недоказан,
следва да бъде отхвърлен.
Вещественото доказателство– 1брой раница от плат с надпис „G.“
следва да се върне на собственика Ш.М., след влизане на присъдата в сила, а с
оглед изхода на делото подсъдимия Г. следва да бъде осъден да заплати на
ОД на МВР– К., направените разноски, в размер на 819лв., а по сметка на ОС-
К. -120лв. д.т. върху уважения гр.иск.
Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДССЕДАТЕЛ:
6
Съобщи за изтекли лични данни