Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 11.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на дванадесети декември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина
Стоянова, разгледа търговско дело № 469 по описа за 2018г. и взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от „З.“
АД (в несъстоятелност) субективно кумулативно съединени искове за признаване за
установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „А.Т.“ ЕООД и Р.А.К. дължат
солидарно на ищеца сумата 168 962,26 лв. – главница по запис на заповед от
14.03.2016г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. №63311/2016г. на СРС, 61 с-в.
С отговора срещу исковата молба ответниците
оспорват исковете с твърдения, че процесният запис на заповед е издаден за
обезпечаване на задължения на „А.Т.“ ЕООД по договор за продажба от
07.03.2016г., чийто общ размер е по-нисък от размера на предявените искове и
възлиза на сумата 166 370,47 лв. (от която сумата 127 977,29 лв.
представлява продажна цена, дължима за доставени стоки по договора, а остатъкът
представлява мораторна неустойка по чл. 15 от договора), за обезпечаване на
задълженията по договора за продажба е сключен и договор за особен залог върху
селскостопанска продукция, по който ищецът е пристъпил към изпълнение и е
образувал изпълнително производство за предаване на заложеното имущество по
реда на чл. 35, ал. 1 ЗОЗ, с договор за цесия от 16.03.2017г. ищецът е
прехвърлил на трето лице част от вземането, за което е издадена процесната
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №63311/2016г. на СРС, 61 с-в, в размер на
56 842,09 лв.
Приетият като писмено доказателство по делото
запис на заповед от 14.03.2016г., въз основа на който е издадена заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №63311/2016г. на СРС, 61 с-в,
обективира безусловно изявление от името на ответника „А.Т.“ ЕООД, че се
задължава да заплати на ищеца или на негова заповед сумата 168 962,26 лв.
на падежа 30.09.2016г. Ценната книга съдържа всички реквизити, предвидени в чл.
535 ТЗ, както и изявление на ответника Р.А.К., че авалира задължението, за
което е издаден записът на заповед.
Изявленията на страните при размяната на
съдебна книжа обусловят липса на спор по обстоятелствата, че процесния запис на
заповед е издаден за обезпечаване на задълженията на „А.Т.“ ЕООД по договора за
продажба от 07.03.2016г., чийто общ размер възлиза на сумата 166 370,47
лв., поради което тези обстоятелства за приети за ненуждаещи се от доказване в
производството по делото с доклада по чл. 375, ал. 1 ГПК.
Ищецът не е ангажирал доказателства, от които
да се установява по-висок размер на задълженията на първия ответник по договора
за продажба, както и доказателства, от които да се установява, че записът на
заповед е издаден за обезпечаване и на други каузални правоотношения между
страните, а ответниците не са ангажирали доказателства за плащане или друг
способ за погасяване на задълженията им до признатия размер от 166 370,47
лв., поради което и в приложение на последиците на доказателствена тежест по
чл. 154, ал. 1 ГПК (указани на страните с доклада на делото) предявените
установителни искове се явяват основателни до посочения размер, като подлежат
на отхвърляне за разликата до пълния им предявен размер от 168 962,26 лв.
Възраженията на ответниците, че за
обезпечаване на същото вземане е учреден и особен залог, по който ищецът е
пристъпил към изпълнение, не обусловят различни изводи, включително изводи за
недопустимост на предявените установителни искове, тъй като цитираната в
писмената защита на ответника съдебна практика на ВКС касае хипотези на
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417, т. 4 ГПК, а не въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК, какъвто е
процесният случай, а от значение за съществуването на обезпеченото вземане не е
пристъпването, а осъществяването на изпълнение по ЗОЗ, като последица от което
в патримониума на кредитора са постъпили суми за погасяване на вземането.
Доказателства, но и твърдения в тази насока не са ангажирани ответниците в хода
на производството по делото.
Недопустимост или неоснователност на исковете
не предпоставят и възраженията на ответниците за сключен договор за цесия от
16.03.2017г., с който ищецът е прехвърлил на трето лице част от процесното
вземане. Твърди се, че цесията е сключена след издаване на процесната заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което и съгласно чл. 226, ал. 1, вр. чл.
422, ал. 1 ГПК произтичащото от нея правоприемство по отношение на част от
процесното вземане няма отношение към основателността на предявените искове
(изрично в този смисъл и мотивите към т. 10в от ТР №4 от 18.06.2014г. по
тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК).
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 и 3 ГПК всяка от страните дължи да възстанови част от разноските на
насрещната страна за заповедното и исковото производство, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете (ответниците дължат
възстановяване на разноските при условията на солидарност, която произтича от
солидарната им отговорност по отношение на главното задължение).
В приложение на чл. 77 и 78, ал. 6 ГПК
плащането на държавната такса за разглеждане на исковете, от чието
предварително внасяне ищецът е освободен съгласно чл. 620, ал. 5 ТЗ, също
следва да бъде възложено върху страните съразмерно на отхвърлената, респективно
уважената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „А.Т.“ ЕООД с ЕИК**********,
със седалище и адрес на управление *** и Р.А.К. с ЕГН ********** и адрес *** дължат
солидарно на „З.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** сумата 166 370,47 лв. – главница по запис на
заповед от 14.03.2016г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №63311/2016г. на СРС, 61 с-в, като ОТХВЪРЛЯ установителните искове за разликата над 166 370,47
лв. до предявения размер от 168 962,26 лв.
ОСЪЖДА „А.Т.“ ЕООД с ЕИК**********,
със седалище и адрес на управление *** и Р.А.К. с ЕГН ********** и адрес ***
да заплатят солидарно на „З.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 11 213,56 лв. – разноски за заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „З.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „А.Т.“ ЕООД с ЕИК**********,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
76,70 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „З.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.А.К. с ЕГН
********** и адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 76,70 лв. –
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „А.Т.“ ЕООД с ЕИК**********,
със седалище и адрес на управление *** и Р.А.К. с ЕГН ********** и адрес *** на
основание чл. 77 ГПК да заплатят солидарно по сметка на Софийски градски съд
сумата 3 327,41 лв. – държавна такса за исковото производство.
ОСЪЖДА „З.“ АД (в
несъстоятелност) с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата 51,84 лв. – държавна такса за исковото производство.
Решението
може да се обжалва от страните пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: