РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Велико Търново, 21.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесети и първи септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 486 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за
социално подпомагане /ЗСП/.
Образувано е
по жалба подадена от И.В.Д. ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед №
ЗСП/Д-ВТ-П/366 от 14.07.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“
/ДСП/ – гр. Павликени, потвърдена след обжалване по административен ред с
Решение № 04-РД06-0051/ 30.07.2021 г. на директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане /РДСП/ – Велико Търново. С
оспорената заповед на И.В.Д. е отказано
отпускането на целева помощ за отопление по Наредба № РД-07-5/
16.05.2008 г. на МТСП, за твърдо гориво за отоплителен сезон 2021/2022 г., по
подадено от него Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ВТ-П/366 от 05.07.2021 г.
на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Павликени. В жалбата се правят
оплаквания за незаконосъобразност на отказа, като подателят сочи, че е
получавал помощ за отопление през предходните 2 години. Твърди, че освен
заболяването за което е инвалидизиран има кардиологично заболяване с поставени
5 стенда, хроничен гастрит и язва на дванадесетопръстника. Освен това посочва,
че подпомага издържането на ученик в VII клас, чийто
баща е починал, а майка му е безработна, като лишаването от целевата помощ за
отопление ще влоши допълнително и без това тежкото финансово състояние на
домакинството. При така изложените оплаквания съдът
прави извод, че се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, поради
издаването й в противоречие с материалноправните разпоредби на закона –
отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Иска се оспореният акт да бъде
отменен, не се претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание
оспорващият се явява лично, поддържа жалбата с направените искания, по
съображенията изложени в нея и такива, развити в хода на устните
състезания.
Ответникът – директорът на
Дирекция „Социално подпомагане” – Павликени, чрез пълномощника си ***Д. оспорва
жалбата като неоснователна по съображения, изложени в хода на устните
състезания. Твърди процесуална и материалноправна законосъобразност, като
изтъква, че получаваният
от жалбоподателя средномесечен доход надвишава определения в Наредбата за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, което е дало
основание за оспорения отказ. Моли съда да отхвърли
жалбата.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
И.В.Д. ***
заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ВТ-П/366 от 05.07.2021 г. за отпускане на
целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2021/2022 г. по
реда на Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г. на МТСП за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление. И.Д. е декларирал, че е пенсионер,
инвалид с определени от 70% до 89,99% трайно намалена работоспособност, вдовец,
живее в жилище на В.И.В., заедно с последната и „Ивайло“, не притежава жилищни
или други недвижими имоти, нито движима собственост, получава пенсия в размер
на 315 лв., няма други доходи. В заявлението-декларация не е отразено към
същото да са прилагани някакви документи.
На 14.07.2021 г. социален
работник е извършил социална анкета на адреса на заявителя и е изготвил
социален доклад от 14.07.2021 г., в който е отбелязано, че лицето е вдовец,
инвалид със 75% трайно намалена работоспособност, определена с ЕР № 0619/054/
19.03.2018 г. на ТЕЛК, водеща диагноза „Рецидивиращо депресивно разстройство,
сегашен епизод — умерено тежък“. Доходите на И.Д. за
предходните шест месеца преди подаването на заявлението за искана помощ, са
общо в размер на 2 438,58 лв. от пенсии, през годината същият е получил и помощ
по чл. 70 от Закона за хората с увреждания, в размер на 331,20 лева. Живее в
двустайно жилище със скромни битови условия, собственост на внуците му,
заедно с дъщеря си В.В.- 35-годишна, безработна, без регистрация в дирекция
„Бюро по труда“. Има и двама пълнолетни синове. В
социалния доклад диференцираният доход за отопление е определен в размер на
213,00 лв. на основание чл. 2, ал. 5, т. 19 от Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г.
на МТСП, определен е и среден месечен
размер на дохода на лицето през последните 6 месеца от 247,97 лева. При
преценка на нуждите за социално подпомагане социалният работник е записал, че
предлага да се откаже целева помощ за отопление, тъй като средния месечен
размер на дохода на Д. през последните 6 месеца преди подаване на заявлението е
по-висок от диферинцирания доход за отопление.
В законоустановения срок
директорът на ДСП - Павликени е издал Заповед № ЗСП/Д-ВТ-П/366 от 14.07.2021 г., с която на И.В.Д. е отказано отпускане на целева помощ
за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2021/2022 г. по реда на
Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г. на МТСП. Заповедта е мотивирана от
административния орган с това, че заявителят не отговаря на условията на чл. 2,
ал. 1 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление, тъй като неговият среден месечен размер
на дохода през предходните 6 месеца преди подаване на заявлението-декларация, е
по-висок от диферинцирания доход за отопление. Отказът е доведен до
знанието на лицето на 20.07.2021 г., видно от известието за доставяне /л. 17 от
делото/. От представените от ответника документи не се установява датата на
която е езвършено това, но не е спорно, че Д. е обжалвал по административен ред
заповедта на директора на ДСП – Павликени пред директора на РДСП – Велико
Търново. С Решение № 04-РД06-0051/
30.07.2021 г., горестоящият
административен орган е потвърдил заповедта с мотиви като тези, съдържащите се
в изготвения социален доклад и оспорената заповед – средният месечен размер на дохода на И.Д. през предходните
6 месеца преди подаване на заявлението-декларация, е по-висок от диферинцирания
доход за отопление, при което същият не отговаря на условията на чл. 2,
ал. 1, вр. с ал. 4, ал. 5, т. 12 и т. 19 и ал. 6 от Наредба № РД 07-5/
18.05.2008 г. на МТСП. По делото не са приложени доказателства за датата на връчването на решението
на горестоящия орган на неговия адресат. Жалбата до
съда е постъпила с вх. № 3596/
05.08.2021 г. в деловодството на АСВТ.
В
съдебната фаза на производството са приети като доказателства по делото представените
от ответника документи, съдържащи се в административната преписка по издаване
на оспорения административен акт и приложените към жалбата решение на
горестоящия орган и придружително писмо, с което същото е изпратено на И.Д..
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от
лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от
оспорения акт. Независимо че не са представени доказателства за датата на
връчването на акта на горестоящия орган, съобразно датата на неговото издаване
и тази на подаване на жалбата, оспорването пред съда при всяко положение се
явява извършено преди изтичане на срока по чл. 149, ал. 3, вр. с ал. 1 от АПК.
Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за
разглеждането й по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършена служебна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт съгласно чл.
168 от АПК, вр. чл. 13, ал. 6 от ЗСП съдът намира, че същият е издаден от
компетентен орган, а именно директорът на дирекция „Социално подпомагане” и в
рамките на предоставените му от закона правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП във
вр. с чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП.
Процесната заповед е изготвена в установената от закона писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването й в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 1, вр. с чл. 2, т. 4 от АПК. Първите са изложени лаконично, но достатъчно ясно и съдържат описание на значимите факти, обосновали становището на административния орган за несъответствие на заявителя с условията за отпускане на целева помощ. По-подробни съображения са изложени в решението на горестоящия административен орган, с детайлно описание на извършените изчисления при определяне на средния месечен размер на дохода на И.Д. през релевантния период преди подаването на заявлението, като е извършен и конкретен анализ на така установените факти, със съответните изводи за липсата на нормативно предвидените основания за отпускане на помощ за отопление.
Не се установяват в хода на административното производство да са допуснати процесуални нарушения, съставляващи отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение на оспорената заповед с материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. По силата на § 1 от ДР към Наредбата, доходите, които се вземат предвид за отпускане на целева помощ за отопление са всички брутни приходи, изброени в § 1, ал. 1 , т. 9 от ДР на ППЗСП. Не се считат за доход помощите, посочени в § 1, ал. 1, т. 10 от ДР на ППЗСП, както и месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца. Следователно, наличието на през определения от закона период на доход, надвишаващ диференцирания доход за отопление, е правоизключващо основание за получаването на целева помощ, ако въпросният доходът е източник, посочен в § 1, ал. 1 , т. 9 от ДР на ППЗСП. Доходът от пенсия е измежду включените в посочената разпоредба - § 1, ал. 1 , т. 9, буква „к“ от ДР на ППЗСП, като при преценяване правото на целева помощ за отопление, размерът на пенсиите, се редуцира с определен коефициент, съгласно чл. 2, ал. 3, вр. с ал. 2 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП, в приложимите им за периода редакции. За отоплителния сезон 2021/2022 г. този коефициент е 1,639, актуализиран със Заповед № РД01-191/ 08.07.2021 г. на министъра на труда и социалната политика, съгласно посочените текстове от наредбата.
В случая по делото се доказва, че в 6-месечния период преди подаване и на заявлението за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2021/2022 г., И.Д. е получил пенсия в общ размер на 2 438,58 лв. и този факт не се спори между страните. Актуализиран с посочения по-горе коефициент, за целите на отпускането на помощта за отопление този общ размер е 1 487,85 лв., или средномесечният размер на дохода на жалбоподателя е 247,98 лева. Този размер надвишава диференцирания минимален доход, определен в социалния доклад и оспорваната заповед в съответствие с разпоредбата на чл. 2, ал. 5, т. 19, вр. с ал. 6 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП. При наличието на основанията по чл. 2, ал. 5, т. 12 и т. 19 от наредбата /съответно за лице, съжителстващо с друго лице и за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто/, административният орган е взел предвид коефициентът с по-висок размер - 1,42 от базовия доход за отопление, като по този начин е определил диференцирания минимален доход за Д. в размер на 213,00 лева. Въпросният доход е определен при прилагане на по-благоприятната за заявителя разпоредба от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП, не се оспорва от последния и съдът го намира за правилно изчислен. В крайна сметка, размерът на средномесечния доход на И.Д. за релевантния 6-месечен период надвишава диференцирания минимален доход, определен в обжалвания акт. При това положение жалбоподателят не отговаря на материалноправната предпоставка по чл. 2, ал. 1 от наредбата за отпускане на исканата помощ, както правилно е преценил и административният орган.
Изложеното в жалбата, че оспорващият е получавал целева помощ за отопление пред предходните две години, е неотносимо към спора, доколкото отпускането на такава помощ се извършва за всеки отделен отоплителен сезон и преценката за правото на такава се извършва на база установените релевантни обстоятелства към момента на подаване на съответното заявление-декларация. Твърденията, че освен заболяването, за което е инвалидизиран, жалбоподателят има и други такива, на първо място не са доказани, а освен това имат отношение към определянето на степента на трайната му неработоспособност, която е предмет на различно производство. На последно място, неотносимо към спора е и обстоятелството, че И.Д. подпомага издръжането на непълнолетния си внук, вкл. чрез предоставяне на средства, необходими за посещаването на учебно заведение. Това обстоятелство също не е доказано, а освен това помощта за отопление е целева и получените чрез нея парични средства би следвало да се употребяват именно с това им предназначение.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане” е издадена при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на закона. Подадената от И.В.Д. жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на делото, на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като няма такова искане.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на И.В.Д.
ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед № ЗСП/Д-ВТ-П/366 от 14.07.2021 г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Павликени, потвърдена след
обжалване по административен ред с Решение № 04-РД06-0051/ 30.07.2021 г. на
директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: