МОТИВИ
към решение №
260024 от 29.01.2021 г. по а.н.д. № 1379 по описа на Добричкия районен
съд за 2020 г.
Съдебното производство е образувано по
реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура - Добрич
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Б.Б.К., ЕГН **********,
за извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК,
с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.
Редовно призована за съдебно заседание,
Районна прокуратура – Добрич не се представлява.
Редовно призован за съдебно заседание,
обвиняемият Б.Б.К. не се явява, представлява се от адвокат Ю.Х. ***, назначен
за служебен защитник от досъдебното производство.
По пренията защитникът на обвиняемия К.
пледира последният да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание глоба в минимален размер.
След преценка на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Обвиняемият Б.Б.К. бил едноличен собственик на капитала и същевременно управител на
„Сюприйм Бийч Апартаментс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Балчик, * от
основаването на търговското дружество и вписването му в Търговския регистър на
30.04.2013 г.
Дружеството „Сюприйм Бийч Апартаментс”
ЕООД, през времето на управлението от обвиняемия К. е
било регистрирано с разнообразен предмет на дейност в търговията на едро и
дребно, като извършвало и дейност по поддръжка на апартаменти, която обаче била
осъществявана до момента, в който постепенно се е оказало, че дружеството е в
невъзможност да погасява задълженията си към държавата във връзка с декларирани
данъци.
Видно от заключението
на вещото лице по назначената и
изготвена в досъдебното
производство съдебно-счетоводна
експертиза, обвиняемият Б.К. в качеството си на управител и представител на
„Сюприйм Бийч Апартаментс” ЕООД, ЕИК *********, не е обслужвал
публично-правните си задължения относно начислени задължения по подадени
годишни данъчни декларации и месечни декларации по Закона за
корпоративното подоходно облагане, Кодекса за
социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване
и Закона за данъците върху доходите на физическите
лица за данъчен период с начало още от 01.10.2014 г., с
общ размер на задълженията към 04.09.2019 г. – 16
683,75 лева, от които главници в размер на 13 219,44 лева и лихви 3 464,31
лева.
Най-старото възникнало задължение на дружеството
със значителна стойност е по силата на подадена годишна данъчна декларация за
дължим корпоративен данък по Закона за
корпоративното подоходно облагане за данъчен период 01.12.2014 г. – 31.12.2014 г. с
дата на падеж и срок на плащане 31.03.2015 г. в
размер на 418,17 лева, с дата на забава от 01.04.2015 г.,
от която дата е и реалното спиране на плащанията по възникналите публични
задължения.
Съгласно заключението
на вещото лице, след 31.03.2015 г. е
налице обективна трайна невъзможност на дружеството да посреща задълженията си,
като не само е налице спиране на плащанията, но и реално дружеството не е било
в състояние да ги изпълни и е било в неплатежоспособност, предвид че не е
разполагало с недвижими имоти, моторни превозни средства, не е имало наети
помещения, както и не е разполагало с парични средства.
Или, съгласно заключението на вещото
лице по изготвената счетоводна експертиза, „Сюприйм
Бийч Апартаментс” ЕООД, ЕИК ********* е било в неплатежоспособност от 31.03.2015 г., когато
дружеството е спряло извършване на плащания, но въпреки това до 30.04.2015 г., в
30-дневен срок от спиране на плащанията, обвиняемият Б.К., в качеството на
управляващ и представляващ това дружество не е изпълнил задължението си да поиска
от Окръжен съд - Добрич да открие производство по несъстоятелност.
Видно от приложената по делото справка от
Окръжен съд - Добрич, Търговско отделение, до дата 27.05.2019 г.
не е направено искане за откриване на производство по несъстоятелност на
„Сюприйм Бийч Апартаментс” ЕООД, ЕИК *********.
Описаната фактическа обстановка се
доказва от събраните по делото доказателства – гласните доказателства,
обективирани посредством показанията на разпитаните по досъдебното производство
свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно производство № 157/2019г.
по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР - Добрич писмени доказателства: Уведомление
от ТД на НАП, офис Добрич ведно с приложения; Протокол за разпит на св. М.; Съдебно-счетоводна експертиза; Справка от
Окръжен съд - Добрич; Справка от Агенция по вписванията гр. Добрич; Справка от Районен съд – Балчик, ДСИ ведно
с препис от материалите по изпълнително дело № 2193210400114 по описа на СИС
при Районен съд - Балчик; Справка от ДСИ при Районен съд – Балчик относно извършени плащания;
Справка от НАП, офис Добрич, ведно с
приложения; Справка за съдимост с рег. № 240/26.07.2019 г.; Справка за съдимост
№ 418/2019 г.; Характеристични данни; Протокол за разпит на
св. К. К. и справка от НСлС, приобщени по приключване на съдебното
следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по
делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обвиняемият Б.Б.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 227б, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 30.04.2015 г. в град Добрич, в качеството си
на управляващ и представляващ „Сюприйм Бийч Апартментс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Балчик, * в 30-дневен срок от спиране
на плащанията на 31.03.2015 г. по възникнали публични задължения по: Закон за
корпоративното подоходно облагане, Кодекс за социално осигуряване, Закон за
здравното осигуряване и Закон за данъците върху доходите на физическите лица, с
общ размер на задълженията към 04.09.2019 г. в размер на 16683,75 лева, от
които главница 13219,44 лева и изтекли лихви за забава 3464,31 лева, не е
поискал от Окръжен съд – Добрич откриване на производство по несъстоятелност.
Съдът намира за безспорно установени
всички елементи на възведения престъпен състав.
Обективните признаци, характеризиращи
престъплението по чл. 227б, ал. 1 от НК са субектът да има качеството на
търговец, да е налице изискуемо парично задължение, търговецът да е изпаднал
във фактическа или обявена от съда неплатежоспособност, поради което спира
плащанията и до 30-дневен срок не заяви това пред съда. Престъплението е формално
и не е необходимо да са причинени вреди на кредиторите.
Разпоредбата на чл. 227б, ал. 2 от НК
е специфичен състав и се отнася за лицата, които едновременно упражняват
правомощията да управляват и представляват търговското дружество или
кооперация, когато в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от
съда да открие производство по несъстоятелност. Изискването за кумулативност е
с цел да се ограничат субектите на престъплението до тези, които имат реална
възможност и задължение да познават в детайли състоянието и дейността на
търговското дружество или кооперацията, които осъществяват текущото управление
и следва да имат информация за наличието на загуби и това са лицата, които са
натоварени както с действия по управление, така и с действия по представителство.
Наказателният кодекс обявява за противоправно и наказуемо бездействието им в
случаите, когато са настъпили признаците на настъпила неплатежоспособност.
Представляващият /еднолично и колективно/ е длъжен да заяви съществуването на
това състояние. Задължението да се поиска от съда откриване на производство по
несъстоятелност произтича от самата разпоредба на чл. 227б, ал. 2 от НК, в
която се визират лицата, върху които тежи това задължение. Затова не е
необходимо да бъдат изрично упълномощавани въз основа на решение на орган на
управление, за да заявят пред съда изпадането в неплатежоспособност.
Съчетаването на двете качества е достатъчно основание да се предприемат
предписаните действия. Предвид задължителните за съдилищата указания по
приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. на
ВКС по тълк.д. № 5/2014 г., ОСНК, докладчик съдията Лидия Стоянова, управителят
и представителят на търговското дружество или кооперация е самостоятелен субект
на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК и следва да носи наказателна
отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от съда да
открие производство по несъстоятелност, за изпълнението на което задължение не
е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган на управление.
От обективна страна изпълнителното
деяние се състои в непоискване от съда да открие производство по
несъстоятелност, т.е. не подаване на молба в 30-дневен срок от спиране на
плащанията до компетентния съд, който съгласно чл. 613 от ТЗ е окръжният съд по
седалището на търговеца. Деянията по чл. 227б, ал. 1 и ал. 2 от НК се изразяват
в бездействие, несвързано с настъпване на конкретни съставомерни
общественоопасни последици и същите са довършени в момента, в който търговецът,
респективно лицата, които управляват и представляват търговското дружеството
или кооперация са били длъжни да предприемат извършване на предписаното им
действие. Затова до изтичането на 30 – дневния срок бездействието е
несъставомерно, а след изтичането му изпълнителното деяние е довършено.
Видно от приложената по делото
справка от Търговския регистър, към инкриминираният период от време „Сюприйм
Бийч Апартаментс“ ЕООД, ЕИК *********, се е управлявало и представлявало от Б.Б.К.,
ЕГН **********.
Съгласно заключението на вещото лице
по изготвената съдебно- счетоводна експертиза, началната дата на спиране на
плащанията и изпадане в неплатежоспособност на дружеството е датата 31.03.2015
г.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за безспорно установено, че обвиняемият Б.Б.К. към
момента на изпадане в неплатежоспособност на Сюприйм Бийч Апартаментс“ ЕООД –
31.03.2015 г. е имал качеството на управител и представител на дружеството.
Именно в това си качество, за обвиняемия К. е възникнало задължението в
30-дневен срок от тази дата, в случая до 30.04.2015 г. вкл., да поиска от
Окръжен съд – Добрич да открие производство по несъстоятелност, което той не е
сторил, поради което с изтичането на срока деянието е довършено.
Безспорно, престъплението по чл. 227б
от НК е продължено формално, като същото може да бъде осъществено единствено
при формата на вината пряк умисъл, като той трябва да е налице само по
отношение на извършеното изпълнително деяние – несъобщаването за настъпилата
неплатежоспособност. Умисълът не е необходимо да обхваща причините, довели до
настъпване на неплатежоспособността, като те не се изследват с оглед
съставомерността на деянието, но следва да се отчитат при индивидуализацията на
наказанието.
Както вече бе посочено, разпоредбата на чл.
227б, ал. 2 от НК е специфичен състав и се отнася за лицата, които едновременно
упражняват правомощията да управляват и представляват търговското дружество,
когато в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да
открие производство по несъстоятелност, като законът вменява на всеки един от
представляващите и управляващите това задължение.
От теорията и практиката е известно,
че за наличието на умисъл се съди от цялостното поведение на дееца,
обективирано посредством действията му.
В случая, обвиняемият К. е имал
реална възможност и задължението да познава в детайли състоянието и дейността
на търговското дружество. Видно от доказателствения материал по делото, обвиняемият
К. е бил наясно с влошеното имуществено състояние на дружеството, респективно с
настъпилата неплатежоспособност, както и със задължението си в 30-дневен срок
от спиране на плащанията да поиска от съда да открие производство по
несъстоятелност. Въпреки това, обвиняемият К. не е изпълнил вмененото му
задължение.
Ето защо съдът намира, че обвиняемият
Б.Б.К. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл – обвиняемият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Деянието е извършено единствено при наличие
на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало и липса на
неприключили наказателни производства срещу обвиняемия.
В санкцията на правната норма на
чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до три години или
глоба до пет хиляди лева. Обвиняемият Б.Б.К.
е с чисто съдебно
минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV
от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от
инкриминираното деяние не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
С оглед наличието на материалноправните предпоставки,
визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи обвиняемия
К. от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание
глоба в минималния предвиден от законодателя размер, а именно глоба в размер на
1000 лв., което би изпълнило целите на административнонаказателната репресия,
визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид невисоката обществената опасност
на деянието и ниската обществена
опасност на самия извършител, както и съобразявайки се с имотното му състояние.
Тия обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за инцидентна
противоправна проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало
ефикасно и с налагане на минимално по размер административно наказание глоба.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и
с оглед признаването на обвиняемия Б.Б.К. за виновен, съдът го осъди да заплати
по сметка на ОД на МВР – Добрич сторените по делото разноски в размер на 436 /четиристотин
тридесет и шест/ лева.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си!
Районен съдия:
/Данчо Димитров/
Мотивите към решението са изготвени на
08.02.2021 г.