Решение по дело №21372/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1983
Дата: 17 юни 2020 г. (в сила от 4 септември 2020 г.)
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20195330121372
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 1983

 

гр. Пловдив,  17.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на  единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря  Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №  21372 по описа на съда за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството по делото е образувано въз основа на  искова молба от ЕВН България Топлофикация ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37, против В.Г.Т., ЕГН **********,***, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че се дължат сумите, както следва: сумата от 392,74 лв.- главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.02.2018г.-28.02.2019г. и сумата от 59,02 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.04.2018 г. до 23.10.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.10.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 17294/2019 г. по описа на ПРС, ІV-ти състав. Претендира разноски за заповедното и настоящото исково производство.

Ищецът сочи, че в качеството си на енергийно предприятие, съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ, продава топлинна енергия на клиентите си при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. По силата на Общите условия на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди се твърди, че ищецът е поел задължение да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ, ответникът,като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34,ал.1 от ОУ, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия.Ищецът твърди забава на плащане на дължимите от ответника суми, като се позовава на общите условия по отношение на падежа на задълженията и размера на обезщетението за забава.

Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия е доставило на обекта на ответника за периода от 01.02.2018г. до 28.02.2019 г. топлинна енергия на обща стойност 392,74 лв., която до този момент не е платена. Налице е частично плащане след датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение, което е взето предвид. Поради забава в плащането на главницата се сочи, че се дължи и мораторна лихва в горепосочените размери и за горепосочения период. За горните суми е образувано заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като препис от заповедта е връчен и е подадено възражение в срок,т.е  налице е хипотезата на чл. 415 ал. 1 т.1 ГПК  и ищецът има правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Претендират се разноски, вкл. и присъдените от заповедния съд. Иска се уважаване на иска и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, като изложеното във възражението по чл. 414 ГПК не представлява отговор и не може да се приеме, че е налице отговор на исковата молба.

Преди първото по делото съдебно заседание е депозирана молба от ищеца, в която заявява, че ответникът след образуване на делото на 20.01.2020 г. и 29.01.2020 г. е заплатила главницата, обезщетението за забава и законната лихва до датата на плащане, поради и което иска да се вземе предвид това обстоятелство на основание чл. 235, ал.3 ГПК, като настъпило в хода на процеса. Претендира разноските в заповедното и исковото производство, като моли исковете да се отхвърлят поради плащане.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 По делото няма спор, че процесните суми са платени в хода на процеса, като се установява, че  ищецът е удовлетворен до размера на претендираните вземания. Доколкото претендираните суми, вече не се дължат, тъй като са платени в хода на процеса, то претенциите следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях. 

Безспорно се установява, че сумите са платени след предявяване на исковата молба, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради и което в полза на ищеца следва да се присъдят направените и неиздължени разноски. Съгласно гореизложеното ответникът не е погасил задълженията си за разноски, както следва: сумата от 75 лв.- разноски по ч.гр.д. № 17294/2019 г. по описа на ПРС и сумата от 175 лв.- разноски в производството по гр.д. № 21372/2019 г. по описа на ПРС.

По изложените мотиви съдът

           

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТХВЪРЛЯ, поради плащане предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37 против В.Г.Т., ЕГН **********,*** искове  за признаване за установено, че се дължат сумите, както следва: сумата от 392,74 лв.- главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.02.2018г.-28.02.2019г. и сумата от 59,02 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.04.2018 г. до 23.10.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.10.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 17294/2019 г. по описа на ПРС, ІV-ти състав.

         ОСЪЖДА В.Г.Т., ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37 сумата от 75 лв.- разноски по ч.гр.д. № 17294/2019 г. по описа на ПРС и сумата от 175 лв.- разноски в производството по гр.д. № 21372/2019 г. по описа на ПРС.

         РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ