Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1984, гр. Пловдив,
21.11.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното
заседание на 25.10.2018г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 3225/2018г. по
описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 18-1030-002917/02.05.2018г. на Началника Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, с което на П.К.Т., ЕГН: **********,***, на основание чл.175,
ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140 от ЗДвП, на основание
чл.181, т.6, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП, както и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са ОТНЕТИ общо 8 /осем/ точки.
Жалбоподателят, в жалбата си излага доводи, въз основа на които
оспорва цитираното наказателно постановление /НП/ като неправилно и
незаконосъобразно и моли съда да отмени същото. Редовно
призован за съдебно заседание, не се явява, а се представлява от ****.М.М.,
който прави същото искане. Алтернативно пледира за
намаляване размера на наложените административни наказания.
Въззиваемата страна – ОД на МВР, сектор
„ПП“ гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е
допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от
25.04.2018 г. било констатирано, че на същата дата около 07:55 часа в
гр.Пловдив, бул.“Васил Априлов“ до
№ 140, жалбоподателят П.Т. управлявал мотоциклет „Хонда“ с рег.№ ****,
собственост на Ю.И.С., ЕГН **********,*** 4, на който мотоциклет
регистрационната табела не била поставена на определените места за това
/табелата била закрита и не се четяла/. Констатирано било още, че Т. управлява
неизправно МПС – с повредено шумозаглушително устройство с високи стойности на
шум, както и че не спира при подаден сигнал със стоп-палка /образец на МВР/ от
униформен служител на лицето на бул.“В.Априлов“ и бул.“България“. В акта било вписано, че жалбоподателят бил настигнат на
горепосоченото място.
Актосъставителят приел, че с поведението си Т. е
нарушил разпоредбите на чл.140, ал.1, чл.5, ал.2, т.2 и чл.103 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и
атакуваното НП, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата
в акта фактическа обстановка. В т.3 на
постановлението е отразено, че водачът не спира при подаден сигнал със стоп
палка /образец тип МВР/ от униформен служител на кръстовището бул.“В.Априлов“ и бул.“България“. Бил настигнат на горепосоченото
място. Поведението на водача било подведено от
наказващият орган като нарушения на чл.140, ал.1, чл.139, ал.1, т.1 и чл.103 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство в
качеството на свидетели бяха разпитани свидетелите очевидци по акта - И.С.К. и
А.Л.К.. В показанията си св.К.
сочи, че положеният в акта подпис е негов. Свидетелят
заедно с негов колега били на работа като автопатрул и се намирали на
кръстовището на бул.“Васил Априлов“
с бул.“България“. Свидетелят
застанал по средата на кръстовището пред автомобилите, а колегата му бил от
другата страна до полицейския автомобил. Процесният
мотоциклет се движел в посока юг-север, като карал между автомобилите. Шумът от него бил чут от свидетелят от моста и решили да го спрат,
за да установят има ли някаква неизправност. След като моторът наближил,
св.К. подал знак на водача да спре със стоп
палка, но последният не спрял. Бил догонен на около 200 метра след кръстовището
от колеги на св.К., които съставили акт на нарушителя.
Допълва, че номерът на мотора не бил поставен, моторът му бил
шумен и това били причините, поради които свидетелят искал да спре мотоциклета.
Уточнява, че нямали практика да правят снимки. Такива правели само на произшествия, на участниците в ПТП. Свидетелят не е присъствал, когато на водача били поискани
документите, тъй като отишъл вече при съставяне на акта.
От показанията на св.К. се установява, че присъствал при съставяне
на АУАН, като положения в акта подпис бил негов. По повод упражняване на
полицейски контрол по пътищата, свидетелят се намирал на кръстовището на бул.“Васил Априлов“ и бул.“България“, където бил спрян служебният му мотоциклет. Между
двете платна на кръстовището имало островче, на което се намирал колега на св.К.. Въпросният мотор идвал от моста на бул.“Васил
Априлов“ и се движел в посока север, като наближил
****. От моторът се чувал много силен звук. Доколкото свидетелят си спомня, моторът бил пистов, 600 кубика.
К. видял ясно подадения от колегата му сигнал със стоп
палка, но мотористът не спрял и преминал кръстовището. Друг
***** с мотор – И.Д. догонил моториста и го спрял на адреса, който бил записан
в акта, ориентировъчно на около 200 метра след кръстовището.
Потвърждава, че моторът нямал регистрационни номера, тъй като табелата му била
скрита под седалката,
бил с неизправно шумозаглушително устройство и доколкото
свидетелят си спомня, водачът казал, че няма преглед, затова не спрял на
подаденият от ***** сигнал.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като
логични, последователни, обективни, непротиворечиви помежду си и кореспондиращи
с останалите доказателства по делото.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Настоящият съдебен състав намира за доказани по
несъмнен и категоричен начин обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на
чл.140, ал.1, чл.139, ал.1, т.1 и чл.103 от ЗДвП, както и неговото виновно поведение.
В хода на
съдебното следствие се установи по безспорен начин, че на
процесната дата жалбоподателят е управлявал мотоциклет „Хонда“ с рег. № ****,
чужда собственост в нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която
допуска по пътищата,отворени за обществено ползване
само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за поставяне
на регистрационните табели са уредени с Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/. Мястото
за закрепване на табелите и редът за монтирането им са регламентирани в
разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредбата, а
от доказателствата по делото не се установява спазване на изискванията на двете
визирани в нея хипотези, а именно - табелите с регистрационен номер се
закрепват отпред и отзад /или само отзад/ перпендикулярно на средното надлъжно
сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част,
така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на табелата,
целостта на графиката и символите на номера. Установените
по делото фактически обстоятелства, осъществяващи състава на релевираното
административно нарушение, се доказват от показанията на св.К. и от материалните по преписката. Свидетелят
еднозначно и категорично сочи, че регистрационна табела на процесния
мотоциклет, управляван от жалбоподателя не е била закрепена на определеното за
това място, а се намирала скрита под седалката. В
случая поставянето на регистрационната табела под седалката не представлява
изпълнение на горепосочените нормативни изисквания и не осигурява видимост и
възможност същата да бъде прочетена. Изложеното води
до извода, че процесната табела не е поставена на определеното за това място на
управлявания от водача мотоциклет, с което е осъществен от обектива и
субективна страна състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Категорично доказано беше и второто установено
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно който движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. От показанията на разпитаните като свидетели
полицейски служители, очевидци на нарушенията, се установява, че управлявания
от жалбоподателя мотоциклет е издавал необичайно висок шум, определен от св.К.
като „гърми“. Посоченото е несъмнена
индикация за наличие на повреда в шумозаглушителното устройство на МПС, което
обосновава и извода за наличие на неизправност. В тази
връзка съдът не възприема изложените от жалбоподателя възражения в насока липса
на безспорност при установяване на нарушението, тъй като неизправността на
мотоциклета, в частност на шумоизолиращото техническо устройство не е
установена от актосъставителя с техническо средство. Преди
всичко следва да се има предвид, че звукът, който е издавало МПС е бил
достатъчно силен, за да мотивира актосъставителя да го спре с оглед
констатиране на нарушение. Това е било и
първоначалната причина, поради която св.К. е
преценил да спре водача за проверка, чувайки шума от мотора още докато МПС се е
движело по моста, находящ се на бул.“Васил Априлов“. В
тази насока са и показанията на св.К., който определя
шума от мотора като много силен звук, което е достатъчно, за да се приеме
наличие на повреда в съответното устройство. В тази връзка
следва да се посочи, че няма как и да се очаква от автоконтрольорите да
разполагат със съответни инструменти и апаратура, както и да извършват
технически прегледи на улицата по време на констатиране на нарушения. Необходимо и достатъчно в случая е да се прецени, че управляваното
от жалбоподателя МПС е имало техническа неизправност, какъвто категоричен извод
в случая може да се направи, предвид описаното от двамата свидетели и
посоченото в АУАН и НП. Правилно при това положение е
била ангажирана отговорността на жалбоподателя за възприетата от наказващия
орган правна квалификация, като на основание чл.181, т.6, пр. 2 ЗДвП му е наложено наказание, като водач на МПС с неизправност на
шумоизолиращото техническо устройство.
Безспорно и категорично доказано беше и нарушение на чл.103 от ЗДвП,
за което е ангажирана отговорността на П.Т.. Посочената разпоредба задължава водача на пътно превозно средство
при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. Безсъмнено от
свидетелските показания се установява,
че при ясно и разбираемо подаден сигнал от полицейски служител със стоп палка
по образец да спре, жалбоподателят не е изпълнил задължението си, произтичащо
от горецитираната разпоредба на ЗДвП. Сигналът за спиране е бил подаден от
оправомощен орган на МВР, който съгласно чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР осъществява
контролна дейност чрез извършване на проверки за спазване на правилата за
движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните
превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при
пътнотранспортните произшествия. В случая св.К. се е намирал по средата на кръстовището и е подал ясен
сигнал със стоп палка, което категорично се потвърждава и от св.К.. Тези обстоятелства са дали възможност на жалбоподателя да разпознае
контролния орган и своевременно, и недвусмислено да възприеме подадения със
стоп палка сигнал на полицейския служител, и да спре, което не е сторил.
При това положение и с оглед презумптивната доказателствена
сила на АУАН, която в случая не беше оборена, съдът обосновава извод за
извършено от жалбоподателя от обективна и субективна страна нарушение на чл.103
от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран.
За така установените нарушения, съотнесени към
съответните на тях санкционни норми, съдът намира, че правилно и
законосъобразно са определени по вид наложените наказания – глоба и лишаване от
право да управлява МПС. Така
наложеният размер на санкциите е съобразен с предпоставките на чл.27, ал.1-3 от ЗАНН, явява се адекватен и съответен на извършените нарушения, и ще спомогне в
най-пълна степен да се изпълнят целите на административното наказание по
смисъла на чл.12 от ЗАНН.
Не са налице и основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за
умишлени нарушения, чиято обществена опасност не е по-ниска от тази на други
нарушения от същия вид, поради което и процесните нарушения не би могло да се
квалифицират като “маловажен случай”. Отделно от това,
видно от наличната по делото Справка за нарушител/водач, жалбоподателят Т. е
санкциониран с няколко влезли в сила наказателни постановления и за други
нарушения по ЗДвП, което допълнително мотивира настоящия съдебен състав да не
приложи нормата на чл.28 ЗАНН.
Въпреки установените нарушения, съдът констатира
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в т.3 от НП, водещо до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя и обусляващо отмяната на НП в
тази му част като незаконосъобразно. При едни и
същи обстоятелства за твърдяното нарушение, актосъставителят е квалифицирал
деянието като нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.2, т.2 от ЗДвП, която
въвежда задължение за водача на ППС с управляваното от него превозно средство
да не затруднява другите участници в движението и живеещите в крайпътните
имоти, като спазва действащите норми за шум и вредни емисии на отработени
газове от МПС, както и други норми и изисквания за опазване на околната среда,
докато наказващият орган е подвел деянието по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, която
норма изисква движещите се по пътя ППС да бъдат технически изправни. Това е довело от една страна до несъответствие в АУАН между
изложените обстоятелствата по извършване на нарушението и дадената правна
квалификация, а от друга страна – до противоречие между посочената в акта и НП
законова норма, които се твърди да е нарушена от жалбоподателя. По този начин не са спазени
разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 и чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН, съгласно които в АУАН, съответно в НП следва да бъдат посочени
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
разпоредбите от закона, които са нарушени. В случая лицето,
посочено като нарушител е било уведомено със съставения АУАН, че срещу него е
образувано административнонаказателно производство за нарушение по чл.5, ал.
2, т.2 от ЗДвП, което с издаване на НП е било квалифицирано в
друго нарушение - по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, с което е било допуснато
очевидно нарушение на правото му на защита. Нарушаването
на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй
като представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на
атакувания административен акт в тази му част като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
18-1030-002917/02.05.2018г. на
Началника Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, в
частта, с която на П.К.Т., ЕГН: **********,***, на основание чл.175, ал.1, т.1
от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок
от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/
лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение по чл.103 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
ОТНЕТИ общо 8 /осем/ точки.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-1030-002917/02.05.2018г. на Началника Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив, в частта, с която на П.К.Т., ЕГН: **********,*** на основание
чл.181, т.6, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.