Р Е Ш Е Н И Е
№ 444/26.6.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми май, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Тодорка Стойнова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 288 по
описа на съда за 2019 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ и е образувано по жалбата на „Паркинги и гаражи 2011“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „***“ № *, ет*
представлявано от Т. Н., подадена чрез адв. Т. *** против Заповед №
ФК-116-0379267/28.02.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.
Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – денонощен
паркинг, находящ се в гр. Пазарджик, ул. "* *“ № *, стопанисван от
„Паркинги и гаражи 2011“ ЕООД и забрана на достъпа до него за срок от 5 /пет/
дни.
В жалбата се твърди, че обжалваната
заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради несъответствие с целта на
закона, липсата на убедителни мотиви, които да обосноват основателността на
ПАМ, на тежестта на извършеното нарушение и продължителността на срока й, което
препятства възможността на съдебен контрол. Моли се да бъде отменена като
неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят -
„Паркинги и гаражи 2011“ ЕООД, редовно и своевременно призован, се представлява
от адв. Т. ***, който по изложени съображения моли съда да уважи подадената
жалба и отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Моли за
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Прилага списък на
разноските.
Ответната страна Началник отдел
“Оперативни дейности” гр. Пловдив в ЦУ на НАП се представлява от юриск. К.,
която оспорва жалбата. Излага съображения, че заповедта е издадена от
компетентен орган, при спазване на материалноправните и процесуалноправните
разпоредби на закона и е мотивирана. Моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.
168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
На 04.01.2019 г. в 11:20 часа служители
на ТД на НАП- Пловдив извършили оперативна проверка в търговски обект –
денонощен паркинг, находящ се в гр. Пазарджик, ул. "***“ № *, стопанисван
от „Паркинги и гаражи 2011“ ЕООД, при която е констатирано, че проверяваното дружество
в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство. При направена контролна покупка –
ползване на паркинг за 1 час е заплатена в брой цена от 2 лева, за която лицето
Г.Д.Д. – охранител, не е отчел и регистрирал същата чрез издаване на касов бон
от ЕКАПФ, модел
DATECS DP 55 KL, индивидуален номер DT 340355, номер на
фискалната памет № 02649089 или чрез издаване на ръчна касова бележка.
Извършеното нарушение се е доказало и от
установеното наличие на касова разлика в размер на 61 лева в повече, между
наличните парични средства в касата, съгласно приложен опис, и тези маркирани
на фискалното устройство /ФУ/. Установена е разчетена касова наличност към
момента на проверката от ФУ /общ оборот от продажби/ - 10 лева, фактическа
наличност на паричните средства, описани в описа – 136 лева, сума на паричните
средства в началото на работния ден – 0 лева, други служебно въведени пари във
ФУ към момента на проверката – 65 лева.
Извършената проверка е обективирана в
Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0379267/04.01.2019 г.
Предвид констатациите, контролните
органи са счели, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. С оглед установените от проверката
обстоятелства е издадена и процесната Заповед № ФК-116-0379267/28.02.2019 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект – денонощен паркинг, находящ се в гр. Пазарджик,
ул. "Втори януари“ № 2, стопанисван от „Паркинги и гаражи 2011“ ЕООД и
забрана на достъпа до него за срок от 5 /пет/ дни.
Заповедта е връчена на 11.03.2019 г.
лично на представляващия дружеството – Т.Н., като в законоустановения 14 –
дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд –
Пазарджик.
По делото са разпитани свидетелите
М.Н.Д. – служител в Главна дирекция „Фискален контрол“, сектор „Мобилни групи“,
извършил проверката и Г.Д.Д. – охранител и касиер на паркинга, към момента на
извършване на проверката.
Свидетелят Д. заяви пред съда, че с
колегата му са използвали проверения паркинг, като са паркирали лекия си
автомобил за времето от един час, за който престой са заплатили 2 лева. Сумата
била заплатена от него на гишето на служителя, след което двамата проверяващи
отишли да си вземат колата, касова бележка не им била издадена. Свидетелят
посочи, че първо са уредили сметката, а после са отишли да вземат колата си.
Пет, десет минути по късно отишли пак до гишето и извършили проверка.
Проверяващите служители били проследили какъв е механизма на работа, а именно,
че клиентите първо влизат през бариерата, плащат си, след това отиват взимат си
автомобила и напускат паркинга без да спират на самата бариера на излизане.
Свидетелят заяви, че не си спомня преди да започне проверката бил ли е напуснал
паркинга или не.
Свидетелят Д. от своя страна заяви пред
съда, че проверката е извършена в пиков час около 11,10-11,15 часа преди обяд.
Негово задължение било не само да таксува колите, а и да показва на хората къде
да спират, тоест цялостна организация на паркинга. Свидетелят посочи, че в
конкретния случай проверяващият му оставил 2 лв. на влизане в паркинга, но
поради вътрешно разпореждане колите се таксували при излизане, когато са вече
на бариерата. Тогава можело да се установи точното време на паркиране на
автомобила. Свидетелят не отрече, че не е издал касова бележка, но това е
станало преди колата да напусне паркинга, поради което той не е могъл да
разбере за коя кола става дума, за да я отметне в системата, съответно да се
издаде касова бележка за плащането. Според свидетеля проверяващите са започнали
проверката преди да напуснат паркинга. Констатирана била разлика между касата и
апарата от 61 лв. – сума събрана от бакшиши. Свидетелят заяви, че не е знаел,
че сумата от бакшиши следва да бъде отделена, от тази за ползвани паркоместа.
Обяснението, което е написал е било по нареждане на проверяващите служители.
Съдът кредитира и показанията на
разпитаните по делото свидетели, като намира показанията им за достоверни,
непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата се явява
основателна.
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед № ФК-116-0379267/28.02.2019 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган – в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата
на чл. 186, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗДДС и на основание заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. /л. 77/ на изпълнителния директор на НАП, в
съответната писмена форма и необходимите реквизити, което го прави валиден.
Основанието за налагане на
принудителната административна мярка и нейната продължителност са мотивирани от
решаващия орган с това, че с констатираното нарушение се засяга утвърденият ред
на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от
лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти. Посочено е, че издаването на фискални
бележки, задължителните реквизити, които същите следва да съдържат, правилното
отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на
изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с
ФУ, както и предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС, са все нормативно
установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговските
обекти, които следва да се изпълняват при съответните предпоставки.
Административният орган е приел в мотивите си, че така извършеното деяние
демонстрира поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел
спазването на данъчното законодателство. Изложено е, че целта на настоящата ПАМ
е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят
бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на
стоки и на всички реализирани обороти. Мотивирано е, че ако не бъде приложена
ПАМ, съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска
ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите
на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до
неправилно определяне на дължимите налози.
Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
предвижда, че принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Следователно, заповедта като индивидуален административен акт, следва да
отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК.
При издаването на заповедта от
административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
В същата са посочени фактическите и правни основания за издаването й, като в
случая принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. В този смисъл съдът приема, че
оспорената заповед отговаря изцяло на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "а" от ЗДДС във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006
г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187,
ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186,
ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
В конкретния случай, съдът намира, че не
е безспорно установено в проверявания обект да е извършена продажба на услуга,
за която да не е издадена фискална касова бележка. Безспорно по делото е
установено, че проверяващите служители са паркирали лекия си автомобил на
паркинга, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Не се доказа да е възникнало
задължение за издаване на касова бележка за извършената услуга по паркиране,
тъй като същите не са напуснали обекта, реално не са преустановили паркирането
на лекия си автомобил, което от своя страна да породи задължение за издаване на
касова бележка. От свидетелските показания се установи, че същите са платили
преди да напуснат паркинга, като той нямало как да установи кое е превозното
средство, за което се отнася плащането, съответно да проследи времето му на
престой. Безспорно служителят по охрана и касиер на дружеството е спазвал
разпоредбите на работодателя си, който със заповед № 003/22.08.2016 г. /л. 94/
е разпоредил плащането и издаването на касов бон да се извършва при реално
напускане на паркинга, когато могат и да се съобразят часовете на реалния
престой. В тази връзка съдът намира за неправилни мотивите, изложени в
оспорената заповед, че с извършеното деяние жалбоподателят демонстрира
поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина и показва
организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство. Напротив с издадената заповед жалбоподателят ясно и
недвусмислено е въвел правила за извършване на плащането на предоставяната от
него услуга, както и издаването на фискална касова бележка. Представената
заповед не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло.
От друга страна съдът намира, че е
налице разминаване в отразената разчетена касова наличност към момента на
проверката, посочена в оспорената заповед и тази отразена в протокола от
проверката. В заповедта е посочено, че разчетената касова наличност към момента
на проверката от ФУ /общ оборот от
продажби/ е 10 лева, а в протокол № 0379267/04.01.2019 г. е посочено 75 лева,
при фактическа наличност от 136 лева. Това несъответствие, препятства
възможността да се установи налице ли е разлика в касовата наличност или не,
съответно да се направи извод за неиздаване на фискални касови бележки за
извършените продажби. Неяснотата относно наличните парични средства и тези
отразени във ФУ, не замо възпрепятстват съда да извърши проверка за
законосъобразност на оспорената заповед, но и въвеждат в заблуждение
жалбоподателя, който не може адекватно за организира защитата си.
Освен това настоящия състав намира, че
оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и целта на
закона, при което са налице отменителните основания по смисъла на чл. 146, т. 4
и т. 5 от АПК. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се
извършва в съответствие с характера й, във всяка една от хипотезите на чл. 186,
ал.1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски обект в случаите по чл. 186, ал.
1, т. 1, б "а" ЗДДС има превантивно действие, а именно да се
предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя. Изводът, че съществува такава възможност нарушителят да извърши
друго административно нарушение, следва да е мотивиран и обоснован.
В случая, изложените мотиви в тази
насока са общи и не са съобразени с конкретните факти, а именно: неиздаване на
касова бележка за извършена услуга на стойност 2 лева, както и с
обстоятелството, че констатираното нарушение е първо за лицето. В този смисъл
изложените мотиви в заповедта, за настъпване на значителни и трудно поправими
вреди за фиска, не съответстват на обективно установените факти и на
необходимостта за налагане на процесната ПАМ. Принудителната административна
мярка трябва за всеки конкретен случай да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от
закона цел. Целите на закона се постигат чрез спазване на основните принципи,
общите и специални правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и
всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по
този начин може да се установи дали издаденият административен акт преследва
законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е
пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между
обществения интерес и интереса на индивида.
С оглед на изложените съображения, съдът
намира, че е в случая е нарушен и принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. От
съдържанието на оспорената заповед и доказателствата по делото се установява,
че нарушението е установено на 04.01.2019 год., а принудителната
административна мярка за запечатване на обекта е наложена с процесната заповед
едва на 28.02.2019 год., т.е. повече от 2 месеца след установяване на
нарушението, което представлява нарушение на целта на закона. Както сам посочва
касаторът в жалбата, целта на принудителните административни мерки е да
предотвратяват и преустановяват извършването на нарушения, съответно да
предотвратяват и отстраняват вредните последици от нарушенията – чл. 22 ЗАНН.
Това само по себе си предполага своевременно прилагане на принудителната
административна мярка при констатиране на допуснато нарушение от съответния
субект. Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната
административна мярка неефективно, т.е. не в съответствие с целта на закона,
което само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за
налагане на ПАМ – чл. 146, т. 5 АПК. /Решение № 13228/31.10.2018 г. по адм.
дело № 4306/2018 г. на ВАС – Първо отделение/.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че
така наложената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
година на Министъра на финансите си поставя цели, противоречащи на
законоустановените цели на административната принуда, поради което се явява
незаконосъобразна и следва да бъде отменена, както и да бъдат присъдени, в
полза на жалбоподателя, направените съдебно деловодни разноски в размер на 370
лева, от които – 50 лева държавна такса, 300 лева адвокатско възнаграждение и
20 лева за призоваване на свидетел.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Пазарджишкият административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
ФК-116-0379267/28.02.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.
Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – денонощен паркинг,
находящ се в гр. Пазарджик, ул. "**“ № **, стопанисван от „Паркинги и
гаражи 2011“ ЕООД гр. Пазарджик, и забрана на достъпа до него за срок от 5
/пет/ дни.
ОСЪЖДА Началник отдел „Оперативни
дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП да заплати на „Паркинги и гаражи 2011“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „**“ № *,
ет. *, представлявано от Т. Н., направените по делото разноски в размер на 370
/триста и седемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
Решение
№ 3047 от 26.02.2020г. на ВАС - Осмо отделение по АД № 9060/2019г. - ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 444 от 26.06.2019 г. на Административен съд - Пазарджик,
постановено по административно дело № 288 по описа за 2019 г. на съда.
Решението е окончателно.