№ 260109
Силистра,
10.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд,
гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря ………………..и в
присъствието на прокурора………………
като разгледа ч.в.гр.д. № 392/2020г. по описа на Силистренски окръжен
съд, докладвано от съдия Стоева и за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 1631 от 17.09.20г., постановено по гр.д.№ 951/20г. по описа на СРС, съдът е оставил без уважение възражението на И.Р.Р. – Л. за неподсъдност на делото на СРС и изпращането му в СфРС.
Недоволна от определението, е останала
И.Р.Р. – Л., която в законоустановения срок го обжалва с частна жалба.
Счита, че същото е незаконосъобразно и моли съда да бъде отменено, като делото
се изпрати на СфРС, който е местнокомпетентен по спора. Алтернативно,
моли да се изпрати по подсъдност на PC Каварна.
Ответните страни Я.Я.Г., със съгласието на баща си Я.Г., и Г.Я.Г. чрез своя баща и законен представител Я.С.Г.,
депозират отговор, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като съобрази жалбата и доказателствата по делото, прие за
установено следното:
Жалбата е неоснователна.
СРС е оставил без уважение възражението на И.Р.Р. – Л. за неподсъдност на
делото на СРС и изпращането му в СфРС, съобразявайки че към датата на подаване
на молбата по чл. 8 ЗЗДН /25.08.20г./ молителят Я.Я.Г. е с постоянен и настоящ
адрес ***.
Частната жалбоподателка сочи, че към датата на твърдяното насилие - 4.08.2020 г. и двете деца са с постоянен и
настоящ адрес ***, като едва на 6.08.2020г. бащата на децата променя постоянния и настоящ
адрес на непълнолетния Я. *** съвсем тенденционно, за да подаде на 7.08.2020г. молбата
за защита по реда на ЗЗДН пред СРС. С молбата – възражение за местна компетентност пред СРС
представя удостоверения за постоянен и настоящ адрес на Я.Я.Г. от
4.09.20г. /стр. 60 и 61 от първоинстанционното дело/, както и удостоверение за
настоящ адрес на Г.Я.Г. от 4.09.20г. /стр.62/, от които е видно, че към
4.09.20г. Я. и Г. ***, като първият е и с постоянен адрес ***.
С молба от 16.09.20г. процесуалният представител на молителите също
представя удостоверение за постоянен и настоящ адрес на Я.Я.Г. с изх.№
4260/16.09.20г./стр. 72/, от което е видно, че от раждането до настоящия момент
адресите му са сменяни неколкократно между София и Силистра, като в периода
06.08.20г. – 4.09.20г. той е с постоянен и настоящ адрес *** от 4.09.20г.
отново с постоянен и настоящ адрес ***.
Първоинстанционният съд е изискал справка от служба ГРАО в Община
Силистра за адресите на молителите към 25.08.20г., от която справка се
установява, че към тази дата Я.Я.Г.
е с
постоянен и настоящ адрес *** Г. ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН, приложим в случая, компетентен да
наложи мярка за защита е районният съд по постоянния или настоящия адрес на
пострадалото лице. Следователно местнокомпетентен съд по тези производства е
съдът по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице. Разпоредбата не
предвижда изключения, свързани с района, в който се е осъществил твърденият акт
на насилие или с района, където е фактическата уседналост на пострадалите,
респективно другите страни в производството. В този смисъл изтъкнатите доводи в
частната жалба в тази насока, са неоснователни, включително и искането за
изпращане на делото по подсъдност пред Районен съд – Каварна.
От представените доказателства за настоящ и постоянен адрес на молителите
е видно, че към момента на подаване на молбата за защита от домашно насилие - 25.08.20г.,
постоянният и настоящ адрес на молителя Я.Я.Г. *** на молителя Г. ***.
Съдът приема, че именно този е меродавният момент, към който следва да се
преценя подсъдността, визирана в чл. 7 ЗЗДН, изхождайки от общото правило по
отношение на местната подсъдност, уредено в чл. 105 ГПК, че искът се предявява
пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
Съобразявайки това, съдебният състав счита че изтъкнатият довод в жалбата, че
към момента на извършване на акта на насилие – 4.08.20г., молителите са били с
постоянен и настоящ адрес ***, е несъстоятелен.
Обстоятелството, че към момента на подаване на молбата по чл. 8 ЗЗДН
единият молител е бил с постоянен и настоящ адрес ***, също не води на извод,
че местнонекомпетентен е СРС, тъй като подавайки молбата пред СРС, те са избрали съда на един от тези райони, а
именно СРС. В този смисъл е и общата разпоредба на чл. 116 ГПК, уреждаща
компетентния съд при множество подсъдности.
Обстоятелството, че на 4.09.20г. и Я. вече е с постоянен и настоящ адрес ***
отново не отрича местната компетентност на СРС, тъй като нормата на чл. 120 ГПК
е категорична, че настъпилите след подаването на исковата молба промени във
фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за
препращане на делото.
Що се касае до изтъкнатите доводи в жалбата относно тенденционното
променяне на адреса на детето Я. с оглед процеса, съдът счита, че в това
производство не разполага с правна възможност да преценя различните подбуди на
родителите, включително и морални, за честата промяна на постоянните и настоящи
адреси на техните деца.
Предвид всичко изложено до тук, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1631 от 17.09.20г., постановено по гр.д.№
951/20г. по описа на СРС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: