Р Е Ш Е Н И Е
№ 1637 27.06.2019 г.
гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 6823 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД против Р.Р.Т. и е за
установяване на дължимост от ответника на ищеца на суми, оспорени в заповедно
производство по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е цесионер на вземанията на „***“ АД срещу ответника в качеството му на длъжник по договор за потребителски кредит № ***/13.02.2007 г., които са му
прехвърлени преди подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение. Тъй като длъжникът възразява против заповедта,
дружеството предявява исковата молба по делото.
В
законоустановения срок ответникът не депозира
отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание процесуален представител на дружеството ищец не се явява. В
съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 13.02.2007 г. между „***“ АД (към настоящия момент „***“ АД) в качеството на кредитор, от една страна, и Р.Р.Т. като
кредитополучател и Б. С. Б. като поръчител, от друга, е сключен договор за
потребителски кредит № *** (за краткост Договора), по силата на който банката
предоставя кредит в размер на 10 000 лева, която сума е усвоена изцяло. За
връщането на кредита и другите задължения по Договора физическите лица
отговарят солидарно.
Според чл.3, ал.1 от Договора за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката през първата една година от срока на
издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 10,50 %. Според
чл.3, ал.2 от Договора за всяка следваща година до крайния срок на издължаване
на кредита кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора
на базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити (БЛП) за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на
5.00 пункта. Към момента на сключване на Договора БЛП е в размер на 7.75
процента. Годишният процент на разходите е 13.70 %, а общата дължима сума,
изчислена към момента на сключване на Договора, е 16 522,46 лева.
Според чл.4 от Договора погасителните вноски за
издължаване на кредита, включително дължимите лихви, се заплащат ежемесечно на 13
число от съответния месец. Крайният срок за погасяване на кредита, включително
дължимите лихви, е 13.01.2016 г. Според чл.7, ал.1 от Договора
кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, посочени като брой и
размер в погасителен план, включващи лихва и главница, с размер както следва: 144,32
лева през първата година от издължаване на кредита и 155,69 лева за всяка
следваща година до крайния срок на издължаване на кредита.
На основание договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 18.01.2016 г. между банката и ищцовото дружество,
последното придобива вземанията на кредитора по Договора, които са по вид и
размер, както следва: 8493,18 лева главница; 1587,88 лева лихва. Цесията е
съобщена на ответника от упълномощен от цедента адвокат с получаване на препис
от исковата молба.
По Договора са изплатени от солидарните длъжници 4059,50
лева, от които 2,83 лева за лихви за просрочие. Остават неизплатени суми по
кредита в общ размер на 12465,79 лева по вноски с падеж от 13.05.2009 г. до
13.01.2016 г. или главница от 8 372,59 лева и договорна лихва от 4093,20
лева.
На 03.04.2018 г. ищцовото дружество подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: 1412,12
лева, част главница по Договора в общ размер от 8493,18 лева; 1587,88 лева,
договорна лихва по Договора, дължима за периода 13.05.2009 г. – 18.01.2016 г.
включително; законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението. По това заявление е образувано ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа
на БРС, по което е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми № ***/04.04.2018 г. Тъй като длъжникът възразява против
заповедта, дружеството предявява претенциите си и е образувано настоящото дело.
Следва изрично да се отбележи, че заповедният съд нито в
разпоредителната част на заповедта за изпълнение, нито в частта от нея „вземането
произтича от следните обстоятелства“ не е отразил, че претенцията за главница е
предявена като частична. Въпреки това, заявителят надлежно е отправил искане за
присъждане само на част от това вземане, поради което предявеният установителен
иск за главница е частичен, а за договорна лихва – предявен в неговата цялост.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства,
приложеното частно гражданско дело и заключението на вещото лице по
съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Ищецът
е предявил в условията на обективно
кумулативно съединяване главни установителни искове с правно основание чл.422,
вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240 от
ЗЗД. Искът за главница е предявен като частичен.
Ответникът не е уведомен за
цесията преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
защото не е намерен на адреса.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Ответникът е уведомен от пълномощник на стария кредитор, различен от цесионера,
като такова упълномощаване е допустимо. Упълномощаването (пълномощното) за това
действие е част от получените от Т. с исковата молба книжа (л.77 – л.78 от
делото), т.е. тя узнава точно кое нейно задължение към кой кредитор е
прехвърлено, и доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане следва да се зачете – в този смисъл Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение № 78 от 9.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. Ето
защо с получаването на книжата по делото ответникът
е уведомен за цесията.
По съществото на
спора:
Установи се, че падежът на кредита е настъпил, като по
Договора остават дължими 8372,59 лева главница и 4093,20 лева договорна лихва
за периода 13.05.2009 г. – 13.01.2016 г. (аргумент от заключението на вещото
лице по назначената съдебно-икономическа експертиза). Според ищеца обаче
размерът на неизплатената договорна лихва за периода 13.05.2009 г. до
18.01.2016 г. (датата на цесията) е по-нисък, а именно 1587,88 лева. Установи
се, че както към дата 13.01.2016 г., когато настъпва падежът на кредита, така и
към дата 18.01.2016 г., когато е сключен договорът за цесия, плащания по Договора
не са налице. В този смисъл, размерът на договорната лихва за периода
13.05.2009 г. – 13.01.2016 г. и за периода 13.05.2009 г. – 18.01.2016 г. е един
и същ. Тъй като ищцовото дружество претендира сума за договорна лихва по-ниска
по размер от тази, която вещото лице е установило, този иск следва да бъде
уважен изцяло.
Уважен следва да бъде и искът за главница, тъй като
претенцията е частична. Тук се налага следното уточнение:
Според т.2 от Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със
сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Следователно разликата между присъдената сума и целия
размер на вземането, който според ищеца е 8493,18 лева, не е предмет на делото
и съдът не следва да постановява отхвърлителен диспозитив, след като приема, че
действителният размер на дължимата главница по Договора е 8372,59 лева.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само
ищецът, които в заповедното производство са в размер на 60 лева (платена
държавна такса), а в исковото производството – в размер на 410 лева (60 лева
държавна такса, 250 лева, платена сума за възнаграждение на вещото лице,
изготвило заключение по съдебно-икономическа експертиза, и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, опредено от съда за справедливо на основание
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ).
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по делото, че Р.Р.Т., ЕГН – **********, дължи на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – *********, следните суми: 1412,12 лева (хиляда четиристотин
и дванадесет лева и дванадесет стотинки), представляваща част от дължима
главница в общ размер от 8493,18 лева по договор за потребителски кредит № ***/13.02.2007 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 03.04.2018 г. до окончателното й изплащане; 1587,88 лева (хиляда
петстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща
договорна лихва по договор за потребителски кредит № ***/13.02.2007 г. за периода от 13.05.2009 г. до 18.01.2016
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр.
дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА
Р.Р.Т., ЕГН – **********, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК – *********, следните суми: 60 (шестдесет) лева, представляваща
разноски по ч.гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС; 410 (четиристотин и десет) лева, представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ММ