№ 9
гр. Варна , 16.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Геновева Х. Ненчева
и прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно
частно наказателно дело № 20213000600075 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят П. Н. П., участва в производството чрез видео връзка с
Ареста - Варна. Представлява се от защитника си адв.Г.Н. К. от АК -
ВАРНА, редовно упълномощен, който присъства в съдебната зала.
ЖАЛБ.П.: - Съгласен съм да се гледа делото по този начин, чувам Ви и
Ви виждам добре, виждам и адвоката си.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..
ПРОКУРОРЪТ: - Да се даде ход на делото. Няма да соча нови
доказателства. Няма да правим отводи на състава на съда.
АДВ.К.: - Да се даде ход на делото. Няма да правим отводи на състава
на съда. Нямаме искания по доказателства.
ЖАЛБ.П.: - Съгласен съм да се разгледа делото днес.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
1
АДВ.К.: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам така депозираната
жалба. Считам, че първоинстанционното определение е неправилно и
незаконосъобразно и ще Ви моля да го отмените, като съображенията затова
са следните.
Продължавам да недоумявам защо моя доверител е привлечен като
обвиняем именно по това ДП № 280/2019 година, което касае една съвместна
престъпна дейност с останалите обвиняеми по делото лица.
По отношение на моя доверител към настоящия момент са извършени
абсолютно всички процесуално следствени действия и би следвало същото да
бъде приключено.
Ще се спра на предпоставките визирани в чл.чл.63, 64, 65 от НПК.
На първо място считам, че не е налице обосновано предположение за
авторството на деянието. При първоначалното вземане на мярка за
неотклонение по реда на чл.64 НПК съдът презумира наличието на такава
макар и с твърде малко доказателства събрани по делото.
След първоначалното определение на мярката за неотклонение до
настоящия момент са изминали 4 месеца и половина като по досъдебното
производство е извършена една изключително голям по обем дейност, като са
разпитани изключително множество лица, извършени са изключително много
други процесуално-следствени действия, като единственото процесуално
следствено действие, касаещо е моя подзащитен е разпита на свидетеля Тодор
Т. от 01.12.2020 година, находящ се в том 6 на делото, който говори, че
някъде назад във времето е закупувал от подзащитния ми наркотици, т.е. той
му е разпространявал такива, но доказателства именно процесното
количество наркотично вещество, което е намерено в дома му по време на
претърсванията и изземванията по никакъв начин не може да бъде свързано с
обвинението, а именно държането на това наркотично вещество да е с цел
разпространение.
Именно от показанията на този свидетел става ясно, че обясненията,
които подзащитния ми е давал, той не е разпитван от първоначалното
привличане като обвиняем, което е индиция, че той не е нужен на
разследването, та именно от тези обяснения на този свидетел Т. става ясно, че
обясненията са правдиви на моя подзащитен, досежно начина по който това
наркотично вещество се е отзовало в неговия дом.
Считам за неправилен и незаконосъобразен извода на
първоинстанционния съд, че макар и обясненията му да са правдиви именно с
оглед на тези обстоятелства, които в момента излагам пред Вас, те се
опровергават от претърсванията и изземванията. От претърсванията и
изземванията единствено става ясно какво е иззето и по какъв начин и от
къде, но не и, че това количество наркотично вещество е предназначено за
2
разпространение, така както е повдигнато обвинение на моя подзащитен.
По тези съображения считам, че не е налице първата изискуема от закона
процесуална предпоставка.
Считам, че с оглед изминалия период от време и процесуалното на моя
подзащитен и най-вече с оглед неговото здравословно състояние, което е
основната причина да депозираме молба за изменение на мярката за
неотклонение е, че е отпаднала и реалната опасност обвиняемия да се укрие
или да извърши ново престъпление.
Внимателно прочетох медицинската документация по делото и в нея
никъде не е описано, но подзащитния отново ще го заяви пред почитаемия
съд, че с оглед заболяването на дясното му коляно е нужно обездвижването
на същото и шиниране, което в условията на ареста няма как да бъде
постигнато.
Аз считам, че мярката за неотклонение няма за цел да увреди здравето на
обвиняемото лице, а има съвсем други мерки, които са изброени от
законодателя.
Единственото съображение на първоинстанционния съд, което считам и
моля да не бъде споделяно от въззивния съд, че именно предходната
съдимост на моят подзащитен, а именно да извърши настоящото деяние, в
което е обвинен, в условията на изпитателния срок по предходно осъждане
презумира единствено и само това наличието на реална опасност същия да се
укрие или да извърши ново престъпление, което считам, че един такъв извод
не е подкрепен с каквито и да било доказателства по делото.
Както казах с оглед неговото процесуално поведение, обстоятелството,
че не е разпитван четири месеца и половина и неговото здравословно
състояние най-вече, е налице, е отпаднала втората кумулативно изискуема от
закона процесуална предпоставка, а именно реалната опасност да се укрие и
извърши ново престъпление.
По тия съображения аз ще Ви моля да отмените първоинстанционното
определение, като измените мярката за неотклонени3е от „Задържане под
стража“ в “Домашен арест“.
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, не споделям
изложените днес аргументи от адв.К..
В производството по чл.65 НПК, в което се намираме, следва да бъде
изследвано дали е налице някакво изменение в обстоятелствата, такива
каквито са приети от съда, съответно потвърдени от Апелативен съд – Варна,
в предходното разглеждане при вземане на мярката за неотклонение и след
това нейното изменение.
3
Аз считам, че такова изменение към настоящия момент няма. Дали са
малко или много събраните доказателства считам, че не е от значение. Ние се
намираме в производство по мярка за неотклонение където е необходимо да
изследваме дали събраните доказателства са достатъчни да обосноват така
нареченото подозрение или съпричастността на обвиняемия към
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност и считам,
че тези доказателства по делото, които са събрани са достатъчни да обосноват
това подозрение.
По отношение втората кумулативно предвидена предпоставка, считам, че
към настоящия момент също няма каквото и да е изменение в
обстоятелствата. Да, действително обвиняемия е извършил престъплението,
за което е привлечен към наказателна отговорност в срока за условно
осъждане по предходно осъждане, много скоро след като присъдата е влязла в
сила. Освен това самата конкретика на казуса, начина по който той е избягал
при извършеното претърсване, в последствие сам се е предал,
обстоятелството, че той е работил в чужбина и не на последно място
наличието на такава предходна съдимост считам, че са все достатъчно
обстоятелства, сочещи на реалната опасност той да извърши друго
престъпление.
По отношение на неговото здравословно състояние категорично по
делото не съществуват каквито и да е данни за необходимост от
обездвижване или шиниране на коляното. Документите по делото сочат, че
той е воден на съответен преглед, извършен е такъв, назначеното лечение е
във възможност да бъде осъществено в условията на арест, а и в крайна
сметка самата разпоредбата на чл.250 ЗИНЗС гарантира на задържаните лица
осъществяването на такава медицинска помощ при необходимост.
Ето защо считам, че взетата мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ и към настоящия момент се явява най-адекватна, поради което моля
да оставите жалбата без уважение.
ЖАЛБ.П.: - Ув.съдии, не ми казаха лично диагнозата, но доктора на
ареста ми каза, че трябва да се шинира крака ми и ми изписаха трета партида
с хапчета. Отначало ме болеше само коляното, сега е абсолютно целия крак. А
това, че избягах от претърсването влязоха 10-15 човека, с цивилни дрехи, без
да предупредят, че са полицаи, само с качулки. На мен ми се е случвало 7
човека да нахлуят в нас и бях сънен и предположих, че са пак същите хора.
Те нито се представиха, че са полицаи, само един, аз като тръгнах да бягам
един ми каза „стой, ще стрелям“, не е казал, че е полицай, никъде не пише.
Бяха със сиви дънки, кой със сини, с по една качулка.
Сам съм се предал и съм готов да си понеса последствията и тревата,
която намериха е на нива на която полицаите правиха акция преди две
седмици. Няма да се укрия, наистина крака ми много се влоши, по-зле става.
4
Лично доктора на ареста ми каза, че трябва да се шинира.
СЪСТАВЪТ НА ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ, след проведено тайно
съвещание, като взе предвид становищата на страните, изложени в днешното
съдебно заседание и след цялостно запознаване с материалите по делото
констатира следното:
Предмет на въззивното производство е акт на ВОС, с който по реда на
чл.65 НПК съдът е оставил без уважение искането на обвиняемия П.П.
направено чрез неговия защитник адв.К. за изменение на вече взета мярка за
процесуална принуда „Задържане под стража“ в по-лека.
Първоинстанционния съд е изследвал всички обстоятелства по смисъла
на чл.63 от НПК, доколкото законодателя му вменява това задължение, а
именно дали продължават да са актуални направените изводи към момента на
нейното първоначално вземане. В този смисъл правилен и обоснован се явява
извода за наличие на достатъчно доказателства, които да обосновават не само
съпричастност на обвиняемото лице към деянието, предмет на обвинението -
по чл.354а, ал.1 от НК, а и авторството на същото в степен, необходима да се
направи този извод при преценката за МНО, различна от тази, която
законодателя изисква по чл.301 от НПК.
Наличните по делото гласни и писмени доказателства в достатъчна
степен и за настоящата инстанция обосновават така направения извод за
актуалността на първата предпоставка на чл.63, ал.1 от НПК.
По отношение на виждането на първоинстанционния съд за наличието на
опасност обвиняемия да извърши престъпление, въззивната инстанция също
го споделя, доколкото деянието, предмет на настоящото обвинение, е
извършено в изпитателния срок. В този смисъл по никакъв начин не могат да
бъдат споделени доводите на защитата, че няма данни за това, че обвиняемия
би могъл да извърши престъпление, при условие, че в изпитателния срок, т.е.
при дадена възможност да не изтърпява вече наложено наказание лишаване
от свобода, той не е успял да си направи съответните изводи, за това какъв
начин на живот трябва да води и да се превъзпита, като е продължил да
извършва престъпни деяния, приемайки, че условното наказание е просто
едно добро пожелание.
Поради това и настоящата инстанция намира, че от една страна е налична
високата степен на обществена опасност на дееца, а от друга страна, че при
по-лека мярка за неотклонение и особено “Домашен арест", с оглед на
обвинението, което е повдигнато, по никакъв начин не би се възпрепятствало
извършване на престъпление от страна на обвиняемия за в бъдеще.
Колкото до данните за влошено здравословно състояние, следва да се
отчете, а между другото това е било предмет на обсъждане и в акта на
първоинстанционния съд, че по делото са налице данни за проблеми в
5
дясното коляно на обвиняемия, същия е бил конвоиран до медицински
комплекс в Майчин дом за преглед при ортопед, който е назначил терапия, но
това заболяване само по себе си към настоящия момент не може да послужи
като основание за изменение на мярката за неотклонение в по-лека, доколкото
съдът не разполага със специални знания за да прецени дали то е съвместимо
с условията на ареста. Поради това и първоинстанционния съд е указал на
органите на досъдебното производство да бъде назначена СМЕ, която да
установи това обстоятелство, респективно и то само по себе си може да
послужи за ново производство по реда на 65 НПК.
С оглед на всичко изложено по-горе мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на П.П. към настоящия момент се
явява законосъобразна, респективно акта на първоинстанционния съд
правилен и обоснован.
По изложените съображения и на основание чл.65, ал.8 от НПК,
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 202 от 08.03.2021 година
по ЧНД № 246/2021 година по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, с което
е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение от
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в по-лека по отношение на П. Н. П., ЕГН
**********, обвиняем по ДП № 280/2019 година по описа на РУ -
ПРОВАДИЯ към ОД МВР - ВАРНА. Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:35
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6