РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Бургас, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120104256 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ Париж, с рег. № ***** – Франция, чрез клона му „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България “ КЧТ с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1766, район Младост, ******, представлявано от Д.Т.Д. или
Ж.М.С., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Н.М., против ИВ. Н. В. с ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ******, с която се претендира
установяването дължимостта на част от сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 208/18.03.2021 г. по ч.гр.д. № 1532/2021 г. по описа
на Бургаски районен съд, а именно: 12 000 лв. – главница по договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № ***** от 28.02.2017 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.12.2020 год., до
окончателното изплащане на вземането. Моли се за присъждане на направените по
делото разноски, в това число и на юрисконуслтско възнаграждение.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за
наличието на облигационно правоотношение между страните по горния договор,
съгласно който ищецът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 12 000
лева, който е следвало да бъде върнат на 60 равни броя месечни анюитетни вноски от
1
по 292. 64 лева, съгласно погасителен план към договора. Сумата предмет на кредита
била преведена по личната банкова сметка на ответника. Длъжникът преустановил
плащанията на 20.03.2017 г., като към настоящия момент била дължима търсената в
настоящото производство главница. Излага се също така, че съобразно уговорките
между страните предсрочната изискуемост била настъпила на 20.04.2017 г., когато е
падежът на втората неплатена погасителна вноска.
При условията на евентуалност е заявена осъдителна претенция за горната
главница с твърдението, че исковата молба се явява волеизявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем и ответникът следва да се счита за редовно уведомен
за предсрочната изискуемост с получаването ѝ.
Правното основание на установителния иск е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, а на евентуалния осъдителен иск е чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника,чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, с
който иска се оспорва като неоснователен. Оспорва са активната легитимация на
ищеца, като се твърди, че липсват доказателства за соченото преобразуване на
ищцовото дружество. Оспорва се и иска по размер, като се заявява, че главницата би
следвало да възлиза на 11 730 лв., тъй като ангажиментна такса от 240 лв. и 30 лв.
застраховка били предварително удържани.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 1532/2021 г. по описа на Районен съд –
Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК за част от сумите, предмет на установителния иск по настоящото дело.
Длъжникът не е открит по постоянен и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по
месторабота на лицето, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта,
което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по
настоящето производство.
Съгласно договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***** от 28.02.2017 г.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ******, ответникът е получил паричен
кредит в размер на 12 000 лв., като е уговорена и застрахователна премия в размер на 2
700 лв. Дължи се връщането на сумата с възнаградителна лихва на 60 месечни
погасителни вноски от по 292. 64 лв. или общо на сумата от 17 558. 40 лв., при
годишен процент на разходите /ГПР/ от 1. 15 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ от 8.
2
83 %, като падежът на първата вноска е на 20.03.2017 г., а на последната такава на
0520.02.2022 Съобразно уговорките между страните, ответникът е посочил банкова
сметка с IBAN: ******в „Банка ДСК“ ЕАД, за която е декларирал изрично, че е лично
негова, по която да му бъде преведена сумата. В договора кредитополучателят изрично
е декларирал, че е получил отпуснатия му паричен заем по посочената от него банкова
сметка.
Ищцовото дружество твърди, че не е получило плащане на нито една от
уговорените погасителни вноски, като не се твърди и установява противното.
С нарочно писмо от 14.09.2017 г. длъжникът е уведомен, че поради преустановяване
на плащанията от негова страна на 20.03.2017 г., вземанията по кредита са обявени за
предсрочно изискуеми, за което липсват данни да е достигнало до него.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
От анализа на подписаните от ответника книжа, обосноваващи облигационната
връзка между страните, а именно договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *****
от 28.02.2017 г., сертификати за застраховка *****, и общите условия към тях, се
обосновава извода за дължимостта на търсената в настоящото производство главница
от 12 000 лева, тъй като се установи предоставянето на паричен заем в полза на
ответника в размер на 12 000 лева, а не се твърди и доказва неговото частично или
пълно погасяване. Доводите на процесуалния представител на ответника, че от нея
следва да бъдат приспаднати ангажимента такса от 240 лв. и 30 лв. застраховка, които
били предварително удържани, напълно се споделят от съда, тъй като удържането им
противоречи на закона – чл.10а ЗПК, според който кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Такива могат да се начисляват само за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, съгласно ал. 1 от цитираната норма, което не се
отнася до горните суми. Ето и защо съдът приема, че е дължима действително
предоставената главница от 11 760 лв. По отношение на твърденията за липсата на
доказателства за правоприемство между ищцовото дружество и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ******, следва да се отбележи, че е видно от
справката в Търговския регистър извършеното преобразуване чрез вливане.
Независимо от това следва да се отбележи, че предсрочната изискуемост е
настъпила в хода на производството по делото, с връчването на исковата молба, ведно
с приложенията към нея на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, който създава
една законова фикция за редовно уведомяване, в това число и на писмото за обявяване
на предсрочна изискуемост, с което е даден 7 –дневен срок за доброволно изпълнение
3
т.е. на 21.07.2021 г. Този факт следва да бъде съобразен съобразно нормата на чл. 235,
ал. 3 от ГПК.
При това съдът намира, че установителният иск следва да бъде уважен досежно
главница от 11 760 лв., ведно със законна лихва за забава върху нея от 21.07.2021 г. до
окончателното й изплащане, и съответно да се отхвърли в останалата част.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на
направените по делото разноски следва да се осъди ответника на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 772. 53 лв. съобразно уважената част от иска.
При разноските съдът включи дължимата за исковото производството държавна такса
от 245. 40 лв., претендираното юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. и депозита
за особения представител от 450 лв.
При това се налага извода, че се дължат и част от направените в заповедното
производство разноски в размер на 265. 45 лв., които съгласно дадените указания в т.
12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени
в настоящото производство.
Или общата дължима сума за разноски от страна на ответника в полза на
ищцовото дружество възлиза на 1 037. 98 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че ИВ. Н. В. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: гр. Бургас, ******, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, с
рег. № ***** – Франция, чрез клона му „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България “ КЧТ с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1766,
район Младост, ******, представлявано от Д.Т.Д. или Ж.М.С., част от сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 208/18.03.2021 г.
по ч.гр.д. № 1532/2021 г. по описа на Бургаски районен съд, а именно: 11 760 лв. –
главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***** от 28.02.2017 г.,
сключен между ИВ. Н. В. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ******,
чиито правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2021 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска в останалата част т.е за главницата над уважения
размер от 11 760 лв. до пълния заявен размер, както и за законната лихва за периода от
03.12.2020 г. до 21.07.2021 г.
Осъжда ИВ. Н. В. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас,
******, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, с рег. № *****
4
– Франция, чрез клона му „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България “ КЧТ
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1766, район Младост,
******, представлявано от Д.Т.Д. или Ж.М.С., сумата от 1 037. 98 лв. /хиляда тридесет
и седем лева и 98 ст./ за направените по делото разноски, от които 265. 45 лв. по ч.гр.д.
№ 1532/2021 г. и 772. 53 лв. по настоящото гр.д. № 4256/2021 г., двете по описа на
Районен съд – Бургас.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5