№ 302
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско
дело № 20251800500244 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 142 от 23.12.2024 г., постановено по гр.д. № 501/2024 г. по
описа на Районен съд – Пирдоп са отхвърлени предявените от ЗАД „Армеец“
АД, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ искове с правно основание по
чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 410, ал.1 КЗ и чл.86
ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ дължи ЗАД „Армеец“ АД сумата от 11 163.18 лв. - главница
за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на Заявлението в
съда - 25.01.2024г. до датата на окончателното изплащане на вземането, както
и мораторна лихва в размер на 3 684.54 лева за периода 24.01.2021 г. до
24.01.2024 г., за които е издадена заповед № 3909/ 31.01.2024 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4557/ 2024 г. по описа на
Софийски районен съд, като неоснователен и недоказан.
Със същото решение е разпределена и отговорността за разноските
между страните, като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 100.00 лв., представляващи заплатено
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца - ЗАД „Армеец“ АД, който го обжалва с доводи
за необоснованост и неправилност. Счита, че постановеното решение не
кореспондира със събраните по делото доказателства и е постановено в
1
резултат на неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд.
Твърди, че първоинстанционния съд погрешно и в противоречие със
съдебната практика е приел, че разпитания по делото свидетел има качеството
на „заинтересовано лице“. Намира, че разпитания свидетел е дал подробни,
коректни и достоверни показания, относно механизма на процесното ПТП,
атмосферните условия, собствените си действия по време и след ПТП, които
показания са в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и
изготвената съдебно – автотехническа експертиза. Счита, че по делото е било
безспорно, а и се установявало от събраните доказателства, че ответника
стопанисва пътя, на който е настъпило процесното ПТП. Моли съда да отмени
решението и да уважи изцяло предявените искове. Претендира да му бъдат
заплатени сторените разноски в двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез юрк. Г. Н., депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Решението било правилно и
обосновано. По делото не били установени елементите от фактическия състав
на вземанията. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните
настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество –
неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Според чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите.
За уважаване на иска за регресното вземане ищецът застраховател
следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1./ сключен
валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и
застрахователното дружество /ищец/; 2./ заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството ищец; 3./ предпоставките по чл. 49
ЗЗД – вреди, причинени от лице, на което отговарящият по чл. 49
ЗЗД ответник е възложил работа; вредите да са причинени от противоправно
деяние, осъществено при или по повод на възложената работа, както и
причинителят да е действал виновно. Следва да бъде посочено, че
отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и обективна –
ответникът отговаря за действието или бездействието на лицата, на които е
възложил работа, без да се изисква наличието на вина у него. Във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
2
противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, че с конкретно свое поведение пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, както и че са се осъществили
форсмажорни обстоятелства, изключващи отговорността му.
За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че не са
налице всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на
ответника за сумите предмет на главния иск, както и за акцесорния такъв за
обезщетение за забава. По конкретно е приел, че от събраните по делото
доказателства не се установява настъпването на процесното ПТП, по описания
в исковата молба начин. Съдът е счел, че освен това дървото, което се твърди
да е паднало върху процесния автомобил, се е намирало извън пътното платно
и същото не попада в обхвата на пътя, поради което не е в материалната
компетентност на ответника да го обезопасява и поддържа.
Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния
съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК, като с оглед
наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:
Във връзка с установяването на първата предпоставка по делото е
представена Застрахователна полица по застраховка „Каско" №
0306Х0508094, от която е видно, че към датата на осъществяване на
инцидента за увредения автомобил марка "Ауди", модел „Q5”, с рег. №
СА9313ТВ, е действал сключен с ищеца ЗАД „Армеец“ АД, договор за
застраховка "Каско на МПС". Не се спори между страните, а и от
представеното платежно нареждане се установява, че застрахователното
дружество е изплатило обезщетение в размер на 11 153.18 лв.
Спорни между страните и въведени като предмет на въззивното
производство, са въпросите относно наличието на предпоставките на чл. 49
ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника в частност в материалната
компетентност на ответника ли е да поддържа и обезопасява, частта извън
пътя, където се е намирало процесното препятствие и съответно налице ли е
противоправно и виновно бездействие на лицата, на които същият е възложил
тази дейност.
В исковата молба се поддържа, че на 22.11.2019 г., около 16.00 часа,
товарен автомобил „Ауди Кю 5“, с рег. № СА 9313 ТВ се е движел по главен
път I - 6, от гр.София в посока гр.Карлово, като е преминал през необезопасен
участък с надвиснали дървета над пътното платно и в района на местност
Гълъбец, на около 60.00 километра от гр.София и на около 5.00 километра
преди разклона за село Мирково, върху движещия се автомобил, посочен по-
горе от находящия се вдясно висок и стръмен склон пада дърво и нанася
значителни материални щети в задната част на описаното МПС, предимно по
тавана, задния капак, багажника и задната лява врата.
Участъкът от пътя, където се твърди, че се е осъществило
пътнотранспортното произшествие е част от републиканската пътна мрежа по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата и поради това е изключителна
държавна собственост и се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“
3
/чл. 8, ал. 2 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП/, която има задължение да я поддържа в
изправно състояние, като осигурява необходимите условия за непрекъснато и
безопасно движение през цялата година, сигнализира незабавно
препятствията по пътното платно и ги отстранява в кратък срок. Съгласно § 1,
т. 19 от Правилника за движение по пътищата препятствие на пътя е
наличието на предмети, вещества или др., които се намират на пътното платно
и създават опасност за движението. В качеството му на лице, което управлява
републиканските пътища ответникът има задължение да осигурява цялата
дейност по ремонт и поддържане на тези пътища /чл. 30, ал. 1 от Закона за
пътищата/, включително чрез осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване
на пътищата от преждевременно износване; охрана и защита на пътищата и
водене на техническата им отчетност /§ 1, т. 14 от ДР на Закона за пътищата/.
От друга страна съгласно § 1, т. 4 ДР на ЗП крайпътните насаждения,
представляват пътни принадлежности. На основание чл. 5, ал. 1 ЗП пътищата
включват: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности.
В случая по твърдения в исковата молба, дървото което е станало
причина за процесното ПТП, е паднало от находящия се в дясно от пътя висок
и стръмен склон.
По делото обаче не са събрани доказателства, които да установят
участъкът, където се е намирало дървото, което се твърди да е провиснало,
които да обуславят материалната компетентност на ответника по поддръжката
на този участък от пътя и които да установяват дали той в действителност
представлява „пътна принадлежност“ по смисъла на Закона за пътищата.
Такива данни се съдържат единствено в показанията на разпитания по делото
свидетел, но от тях не може да се установи къде в действителност се е
намирало, преди падането му върху автомобила, дървото причинило щетите.
В дадените пред първоинстанционния съд показания свидетелят е заявил, че
няма как да опише самото дърво, нито мястото от където последното е
паднало, тъй като е чул единствено силен удар отзад и в последствие е видял
само нанесените на автомобила щети по задното стъкло и тавана.
Така не е установена по несъмнен начин решаващата предпоставка за
ангажиране отговорността на ответника. Не може да се изключи
възможността дървото да е било част от насаждения, за поддръжката и
обезопасяване на които ответникът, в лицето на Агенция „Пътна
инфраструктура“ не отговаря. Само ако се докаже, че падналото дърво е било
част от „крайпътните насаждения“ по см. на § 1, т. 14 от ДР на Закона за
пътищата, би могла да бъде ангажирана отговорността на ответника, каквито
доказателства в настоящият случай не бяха събрани.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав достигна до извод за
недоказаност на предявените искови претенции, което обуславя отхвърляне на
предявените искове изцяло.
С оглед съвпадението в изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
4
Предвид изхода на делото право на разноски има въззиваемият Агенция
„Пътна инфраструктура“. Същият е претендирал юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.273, вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК последното се
определя от съда.
Съобразявайки материалния интерес, правната и фактическа сложност
на делото и извършените действия от процесуалния представител на
въззиваемия, въззивният съд намира, че следва да се присъдят разноски в
размер на 100.00 лв.
С оглед цената на исковете, въззивното решение подлежи на касационно
обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 142 от 23.12.2024 г. по гр.д. № 501/2024 г.
на Районен съд - Пирдоп.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано съвместно
от изпълнителния директор Миролюб Панчев Иванов и изпълнителния
директор Константин Стойчев Велев, чрез процесуалния представител юрк.Н.
Д. К. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ БУЛСТАТ *********,
гр. София сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във
въззивното производство по делото.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от получаване
на препис от решението от страните пред ВКС по правилата на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5