Р Е Ш Е Н И Е
№260036/2.11.2020г.
гр. Девня
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Девненски райoнен съд, ВТОРИ СЪСТАВ в публичнo
заседание на 14.10.2020г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 383
пo oписа за 2020 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:
Предявени
са искове от ***, ЕИК ***, против Д.П. А., ЕГН **********, с адрес: ***, с
правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК., който в качеството си на потребител
ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес. Услугите се ползват и
отчитат по партида с абонатен №***, чийто титуляр е ответника. Съгласно чл.5,
т. 6 и чл.33, ал.2 от Общите условия /ОУ/ на ищеца потребителите са длъжни да
заплащат ползваните ВиК услуги в срок 30 дни от датата на фактуриране, което
ответника не е направил.
Моли
съдът, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на основание чл.410 ГПК за сумата от 416,25 лв., представляваща главница за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с аб. №2248143, за периода от 11.01.2017 г. до
08.01.2020 г. за обект-имот, находящ се в гр. ***, сумата 45,13 лв, представляваща обещетение за
забава за периода от 17.06.2017 г. до 28.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.02.2020 г. – датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане.Претендират се и разноски в
исковото и заповедното производство.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният.
представител на ответника твърди, че последният не е ползвал претендираните
количества вода и липсват данни за реално отчетена от инкасатор потребена
питейна и отведена отпадъчна вода. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа страна.
По
частно гражданско дело № 116/2020 г. на ДРС е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. П.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на ***, сума от 574,47 лв., представляваща главница за
ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб. №*** за периода от 10.12.2015
г. до 08.01.2020 г. за обект - имот, находящ се в гр. ***сума в общ размер от 102,38
лева, представляваща лихва за забава за периода от 13.02.2016 г. до 28.01.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2020г. – датата на
депозиране на молбата в съда до окончателното плащане, сумата от 25 лв държавна
такса и сумата от 50 лева юрисконсулско
възнаграждение.
Към
доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, както и
доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.
Представена
по делото е справка за недобора на абонат с клиентски № *** за периода 17.05.2017г – 28.01.2020 г.
Представени
по делото са общо 3 броя карнети по партида с абонатен номер *** за адрес в гр. ***и за период 11.05.2016г.
-14.09.2020г.
Представени
по делото са удостоверения за постоянен адрес на ищеца и удостоверение за
семейно положение на ищеца.
От
заключението на в.л. по назначената по делото СчСЕ, което съда приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява че
размера на месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида с
№ *** по фактури с падеж 16.06.2017г. – 08.02.2020г. са в общ размер 416,25 лв.
Обезщетението за забава върху задължението е в общ размер от 45,22 лв., считано
от падежа на всяка една фактура до 28.01.2020г. Титуляр според базата данни на
ВиК на партида с № *** е Д.П. А.. Към датата на проверката няма данни за
извършено плащане по процесните фактури.
По
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на по един свидетел за
всяка една от страните.
В своите
изявления пред съда свиделката Д. С.служител на ищеца, излага, че от месец Юли
2018 г отчита водата на адрес гр. ***. Твърди ,че последно инкасирала водата в
жилището през месец Август 2020г., когато вратата й отворил ответника. Излага,
че миналата година достъп до жилището й осигурила жена, находяща се на адреса,
която свидетелката повече не е виждала.
В
своите изявления пред съда свидетелят А.А., без родство и дела със страните,
излага, че често гостува на ищеца. Твърди, че на адреса от време на време
заварва по някоя жена. Излага,че ищецът по делото работи на смени.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете
са предявени по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради
което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването и размера на спорното вземане,
а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това вземане.
С
оглед представените доказателства от ищеца съда прави извод, че между страните
е налице валидна облигационна връзка за предоставяне и ползване на ВиК услуги,
като ответника е имал задължение да заплаща тези услуги Съгласно чл.8 от
НАРЕДБА №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
получаването на ВиК услуги се урежда от публично известни ОУ на оператора.
Съгласно Общите условия / ОУ / за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането. ОУ съгласно
чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат публикувани най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в
срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в
което да предложат различни условия. Неподписването на индивидуално
споразумение обаче не препятства приложимостта на ОУ, чиято задължителност
остава приложима. Следователно ако между страните няма подписан индивидуален
договор, то отношенията между потребител и оператор на ВиК услуги остават
подчинени на публикуваните ОУ. Отделно от това за пълнота на изложението следва
да се добави и че закона никъде не въвежда и изискване за някаква форма на този
вид договори. По делото от представените писмени доказателства се установява
факта на влизането в сила на ОУ на ВиК, както и че същите важат за всички
потребители на вода и ВиК услуги в отношенията им с ищеца. С определение в
о.с.з. на 30.09.2020г. е обявено за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ответникът Д.П. А. е собственик на жилището на
адрес в гр. ***, Ето защо същият се явява потребител на ВиК услуги по смисъл на
чл.2, ал.1 от ОУ на ищеца и има
задължението да заплаща потребеното количество вода в процесния обект. От
изслушаните по делото свидетелски показания се установява, че ответника работи
на смени, като процесното жилище на адрес в гр. ***, е било обитавано за
процесния период. Спорно е по делото с оглед възражението в отговора на
исковата молба е само обстоятелството, дали ищецът е изпълнил задълженията си
във връзка с редовното отчитане на предоставянето на питейна вода и съответно
какво действително ответника следва да заплати. За установяване потребените ВиК
услуги на адреса за процесния период ищеца представя справка за недобора на
съотв. абонаментен номер и карнетни листи, които носят и подпис за абоната. Съдът
намира за необходимо, да отбележи, че не е налице изрично условие подписа в
карнетния лист да е положен от титуляра на партидата, възможно е това да бъде
направено и от лице, което се намира на адреса в момента на извършване на отчета..
Последното отразяване в карнетният лист, срещу което стои подпис на потребител,
е към месец Август 2020г., което се потвърждава и от показанията на
свидетелката Д. С.Действително част от отчетите предхождащи посочената дата, не
носят подпис за потребител, но това не води до недоказаност на потреблението.
Дори и да има евентуално разминаване при ежемесечно служебно отчитане, когато
липсва положен подпис от абоната, с реалното потребление, това не опорочава
процедурата като цяло, тъй като в случая макар и със забава, е налице реален
отчет към м.01.2020г. и към м. 08.2020г., при които е отчетено цялото
количество потребена до този момент вода. С полагането на подпис в карнетният
лист за последващ период потребителя удостоверява ползването на ВиК услуги и за
периода преди отчета, съдържащ негов подпис. Ето защо съдът намира, че
представените карнетни листи удостоверят количествата потребени ВиК услуги на
адреса на ответника за процесния период, поради което се дължи тяхната
стойност. Предвид констатациите на вещото лице съдът намира процесните вземания
за главница за сумата от 416,25 лв по
фактури , издадени за период от 11.01.2017г. до 08.01.2020г. и за лихви за
сумата 45,13 лв. за период от падежа на съотв. фактура до 28.01.2020г. за
основателни
Предвид
изходът от спора и направеното искане от ищцовата страна за присъждането на
разноски на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съдът намира, че такива следва да
бъдат присъдени в размер на 75 лева за заповедното производство и в размер на 425
лв. за настоящето производство. С оглед фактическата и правна сложност на
делото съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде
определено в размер на 100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, по предявения иск с правно основание
чл.422 от ГПК, че ответника Д.П. А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ НА ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***по заповед за изпълнение,
постановена по ч.гр. дело №116/2020г. на ДРС
сумата от 416,25 лева /четиристотин и шестнадесет лева и 25 стотинки/,
представляваща общ сбор на дължима главница за консумирана и незаплатена вода и
ВиК услуги за периода от 11.01.2017г. до 08.01.2020г. по партида с абонатен № 3322108, за обект, находящ се в гр. ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 04.02.2020г. до окончателното й изплащане
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, по предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК, че ответника Д.П. А., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДЪЛЖИ НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***по заповед за
изпълнение, постановена по ч.гр. дело №116/2020г. на ДРС сумата от 45,13 лева /четиридесет и пет лева и 13 стотинки/,
представляваща сбор от мораторна лихва за ползвани и неплатени ВиК – услуги по
партида с абонатен номер 3322108, за периода от 17.06.2017г. до 28.01.2020г.
ОСЪЖДА
Д.П. А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***сумата от 500 лева/петстотин лева/ , представляваща
сторени в заповедното и в исковото производство разноски, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:........................