Р Е Ш
Е Н И Е
№1269 04.04.2019 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на
осемнадесети март две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18153 по описа на ПРС за
2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 215 от Кодекса на труда, чл. 140 от КТ, член
143 КТ, член 224 от КТ, член 221, ал. 1 КТ, член 344, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът А.С.А. с
ЕГН ********** е предявил срещу РЛД
Транс ООД с ЕИК ********* обективно съединени искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 2000 лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за целия период на ТПО – ***.; сумата от 4000 лева обезщетение
за дневни командировъчни за 2015 и 2016 година; възнаграждение за изв. труд за
2015 и 2016г. в размер на 2000 лева; обезщетение по член 221, ал. 1 от КТ в
размер на 440 лева; възнаграждение за нощен труд за 2015 и 2016г. в размер на
2000 лева; обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015,2016 и 2017г.
в размер на 904,50 лева, ведно със
законна лихва върху тези суми, считано от 20.04.2017г. до окончателното
й изплащане, както и да се извърши поправка на основанието за прекратяване на
ТПО в трудовата книжка с правилното, ведно със
законна лихва върху тези суми, считано от 20.04.2017г. до окончателното
й изплащане, и разноските.
Ищецът твърди, че е работил по трудов договор при ответника, считано от 18.02.2015 година,
на длъжността „***“, като изпълнявал възложените му курсове предимно в
страните от ЕС. Твърди, че ответникът му дължи изплащането на трудови
възнаграждения за периода от ***до ***година,
когато трудовият договор между страните бил прекратен на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Твърди, че е работил извънредно
предимно през нощта, включително и през почивните дни и нац. празници, като не е получил
обезщетение за положения от него извънреден труд за периода на действие на трудовия договор и за положения нощен труд. Твърди, че му
се дължи обезщетение на неползван платен годишен отпуск за процесния период,
който също не му бил платен от работодателя. Ищецът твърди, че поради неплатени
заплати е прекратил едностранно трудовото си правоотношение, като сочи, че
трудовото му правоотношение било прекратено от работодателя със заповед за
прекратяване, изготвена със задна дата и некоректно изписано основание за
прекратяване.
В
законоустановения срок постъпил писмен отговор от ответното дружество, в който
ответникът признава, че ищецът е работил на трудов договор на длъжността „*“ за периода от ***до ***г., когато
трудовият договор бил прекратен на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Твърди, че
е начислил и заплатил на ищеца в пълен размер и без забава полагащите му се трудови
възнаграждения и командировъчни, съгласно нормативните изисквания на чл. 31,
ал. 1 от НСКСЧ по единни
ставки, определени в Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от НСКЧ. Прави възражение
за прихващане на дължимите от работодателя суми за обезщетение
за ПГО и по член 221, ал. 1 от КТ с дължимите от работника надвзети суми
вследствие на техническа грешка в размер на 4
114,96 лева.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Между страните
не е налице спор, че между страните е
съществувало ТПО за процесния период, прекратено на осн. член 327, ал. 1, т. 2
от ГПК,считано от ***., като ищецът е изпълнявал длъжността ***, като е
извършвал **** в страните от ** за периода 2015 и 2016 г.
От ответника са представени 14 броя заповеди
за командироване на ищеца, от които е видно че размер на дневните пари е 50
евро.
По делото на осн.
член 177 ГПК е разпитан ** на ответното дружество, от които обяснения се
установява, че на ** се плащали по 54 евро дневни командировъчни, както и по
100 евро пътни разходи за отиване до съответната държава, в която е командировано лицето и съответно за
връщането от командировка в Б., като обичайно ** пътували с личните си коли.
Разпитан е и
свидетелят Р.Т.Т., от чийто показания
става ясно само обстоятелството, че са работили в събота и в неделя, без да
уточнява часовете на ***, за което не им било плащано, както и че пристигали в
мястото, където били командировани в събота, като командировъчни им се плащали
от следващия събота и неделя понеделник.
По делото е
изслушано и прието заключението на в.л. по допуснатата ССЕ З.Я.М., изготвено на
база представените по делото писмени доказателства и тези, които се съхраняват
в счетоводството на ответника, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. От същото се установява, че на ищеца са били начислени и
заплатени по банков път ТВ за 7877,67 лева, както и че са били начислени
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 698,67 лева и обезщетение по
чл. 221, ал.1 от КТ в размер на 416,70 лева. в.л. е установило, че на ищеца са
били надплатени суми за командировка по банков път в размер на 7996,63 лева, от които получени
аванси в размер на 16037,81 лева.
Изслушано и
прието заключението на в.л. Д.С., което освен със счетоводната документация, е
работило и с представената от ищеца тахографска информация от **** за периода *****
и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се
установява, че на ищеца не се дължат ТВ и командировъчни, тъй като са били
платени, като за процесния период на ищеца са изплатени в повече 7 216,34 лева.
Относно
извънредния труд в.л. е установило, че съгласно информацията от *** на к. изв.
труд в делнични дни възлиза на 52 часа, за които се дължат 217,39 лева, за изв.
труд за работа в почивни дни е 677,71 лева, а за работа по време на празнични
дни възнаграждението възлиза на 164,16 лева или общо 1059,26 лева.
Възнаграждението за нощен труд за периода 12.03.2016г. до 31.12.2016г. е в
размер на 10 лева за 40 часа. Установено е и, че на ищеца са начислени
обезщетения по член 224, ал. 1 от КТ в размер на 776,30 лева за 35 дни и
обезщетение по член 221, ал. 1 от КТ в размер на 463 лева.
При така
установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За да се уважи искът
по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното
трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния
период е работил при ответника,
изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово
възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е
заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.
За да се уважи
искът по чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
командировъчни пари за процесния период следва ищецът да установи, че е работил
по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че ищецът е бил
командирован и изпълнявал служебните си задължения в чужбина на посочените
дестинации за периода, за който претендира да му се заплатят командировъчни
пари, и техния размер. Оттук насетне в тежест на ответната страна е да
опровергае твърденията на ищеца, обуславящи основателността на претенцията му,
а именно да докаже, че е изплатил командировъчните на ищеца за процесния период,
респ. че сумите не се дължат на друго основание.
В
настоящия случай съдът намира за безспорно доказано от приетите доказателства,
че на ищеца са били изплатени всички дължими ТВ и командировъчни, поради което
исковете за тях ще се отхвърлят.
По отношение на
претенциите за изв. труд и нощен труд съдът намира къщите за частично
основателни.
Страните по делото са
сключили трудов договор, като ищецът е трябвало да изпълнява задълженията си
при 8-часов работен ден. Работодателят не сочи как е разпределил работното
време (чл.139 КТ),
нито твърди да е удължавал същото с писмена заповед (чл.136а КТ).
Не се твърди също въвеждане на ненормиран работен ден (чл.139а КТ)
или сумирано отчитане на работното време (чл.142 ал.2 КТ).
Следователно работникът е бил длъжен да престира труд по 8 часа дневно, каквато
е нормалната продължителност на работното време. Трудът, положен в повече от
уговорената между страните 8-часова продължителност, е извънреден, ако работата
е извършвана по разпореждане или при знанието и без противопоставянето на
работодателя. Очевидно е, че работодателят е знаел и не
се е противопоставил на полагането на изв. труд от ищеца, т.к. му е била
известна информацията от *** на управлявания от ищеца к., доколкото тази информация
се изпраща на ИА „Автомобилна администрация“.
Международните превози
се извършват при спазване на определени изисквания относно организацията на
времето за управление, залегнали в Европейска спогодба за работата на екипажите
на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (A.) и
Регламент (ЕО) № 561/ 2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006
година за хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, за изменение на Регламенти (Е.) №
3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (Е.) № 3820/85 на Съвета, като
тези правила са транспонирани в българското законодателство. Когато п. попада в хипотезите, уредени от
въпросните актове, дневната му продължителност не може да надхвърля 9 часа (с
възможност да бъде удължена не повече от два пъти седмично до 10 часа), като
след управление от 4 часа и половина В. ползва непрекъсната почивка от минимум
45 минути. В. ползва също дневни и седмични почивки, като дневната почивка е 11
часа, а по изключение – 9 часа, което следва да се компенсира с равностоен
период на почивка. Тази уредба обаче не дерогира
защитата на други трудови права на в., включително заплащането на труда, който
е положен в нарушение на правилата за организация на работното време, поради което следва да се приеме, че
дори В. да е допуснал такива нарушения, ако времето за управление съставлява
извънреден труд по смисъла на КТ, работодателят е длъжен да го овъзмезди.
От
изслушаното заключение на в.л. С. се установява, че възнаграждението за изв.
труд за периода 01.03.2016г. до 31.12.2016г. възлиза на 1059,26 лева, а
възнаграждението за нощен труд за периода 12.03.2016г.-31.12.2016г. възлиза на
10 лева. Заключението е базирано на разпечатките от ***, доколкото за
останалите искови периоди такива не са били представени, понеже такива не се
съхраняват, както при работодателя, така и в ИА „Автомобилна администрация“,
поради изтичане на срока за съхранението
им. От разпита на **** не се установяват обстоятелства, от които да се направят
изводи, както за времетраенето на превозите, така и за *** ***, не става ясно
през каква част от денонощието е управлявал и през каква е почивал, поради
което съдът приема, че искът за заплащане на изв. труд следва да се уважи до
размера и периода посочен в заключението
на в.л..
Експертизата
е установила, че на ищеца са начислени, но не са платени обезщетенията по член 224, ал. 1 и член 221,
ал. 1 от КТ за ПГО.
От
ответника е направено възражение за прихващане на надплатените на ищеца суми в
размер на 4114,96 лева с тези за претендираните обезщетения, което възражение
се явява основателно, поради което исковете за тяхното заплащане ще се
отхвърлят като неоснователни, като погасени чрез прихващане.
Вземанията са лихвоносни и исковата молба има характер на
покана, и законна лихва е претендирана. Ето защо такава ще се присъдят от
завеждане на исковете до окончателното плащане на дължимите суми.
По отношение на
иска за поправка на основанието съдът го намира за основателен, доколкото и
самия ответник не отрича, че трудовия договор е прекратен на осн. член 327, ал.
1, т. 2 от КТ.
Ищецът претендира
разноски по делото, като доказва да е извършил такива в размер на 1200 лева
платено *** възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковете на същия се
следва сумата от 220 лева – разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът не
претендира разноски по делото, поради което и такива няма да му се присъждат.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна
такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 150 лева, от които 50 лева ДТ по иска по чл. 143 от КТ, 50 лева
по иска по 140 КТ и 50 лева ДТ по иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.
В негова тежест
следва да се възложат и разноските за съдебно-счетоводна експертиза, направени
от бюджета на съда, които са в размер на
225 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА РЛД Транс ООД с ЕИК ********* да заплати на А.С.А.
с ЕГН ********** възнаграждение за изв. труд за
периода 01.03.2016г. до 31.12.2016г. в размер на 1059,26 лева, както и
възнаграждение за нощен труд за периода 12.03.2016г.-31.12.2016г. възлиза на 10
лева, ведно със зак. лихва върху тези две суми, считано от 20.04.2017г.
до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 220 лева адв.
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на изв. труд над размера от
1059,26 лева до пълния предявен размер от 4000 лева, както и иска за нощен труд
над размера от 10 лева до пълния предявен размер от 1000 лева, като недоказани
и неоснователни.
ДОПУСКА ПОПРАВКА на вписаното в
трудова книжка на ищеца А.С.А. с ЕГН ********** основание за
прекратяване на трудовото правоотношение вместо по чл. 327, т. 1 от КТ- на основанието по чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.С.А. с ЕГН **********
против РЛД Транс ООД с ЕИК *********
искове за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за целия период на ТПО – ***.; сумата от 4000 лева обезщетение
за командировъчни за 2015 и 2016 година; обезщетение по член 221, ал. 1 от КТ в
размер на 440 лева; обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015,2016
и 2017г. в размер на 904,50 лева, ведно със
законна лихва върху тези суми, считано от 20.04.2017г. до окончателното
й изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА РЛД Транс ООД с ЕИК ********* да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от
150 лева дължима държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 225 лева разноски за съдебно-счетоводни
експертизи от бюджета на съда.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
АНЕТА ТРАЙКОВА
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
В.С.