Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… декември 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в проведеното на седми декември две хиляди двадесет и първа
година, заседание при закрити врати, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Ирина Василева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№373 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по молба с правно основание чл.625 ТЗ вр. с чл.607а и чл.608 ТЗ.
В подадената молба молителят Е.А.А.Т.К.е.
У, едноличен търговец по австрийското право, с номер от търговския регистър на Aвстрия *******,
идентификационен номер по ДДС ATU
73082825, със седалище и адрес на управление Кирхенплац 6/3/3, 1230 Виена,
твърди, че има качество на доставчик на услуги по конципиране,
разработка, внедряване, обучение и поддръжка на софтуерни услуги. Твърди, че по
възложение на ответника в периода от януари до март
2019година е доставил контингент от услуги по конципиране,
разработка, внедряване, обучение и поддръжка на софтуери приложения. Услугите
са осъществяване по проект
SCHUFA
на територията на Федерална Република Германия. Възложител на ответника е
немско търговдско дружество с фирма KOHET, като това дружество е извършило
предплащане на ответника за услугите по преждецитирания
проект. Твърди, че немското дружество не е направило възражение по доставените
услуги.
Молителят твърди, че в хода на проекта и след доставяне на
съответните услуги е издал на длъжника три коректни данъчни фактури на обща
стойност от 33 745,50 евро, а именно: RN – 000034/10.02.2019 г. на стойност
9 490,50 евро с падеж за плащане – 12.03.2019г.; RN – 000038/01.03.2019 г. на стойност
11 542,50 евро с падеж за плащане 31.03.2019г. и RN – 000041/29.03.2019 г. на стойност
12 712,50 евро с падеж за плащане 28.04.2019г. Общо дължимата от ответника
сума е в размер на 33 745,50 с левова равностойност от 66 000,46лева.
Твърди, че са налице множество извънсъдебни признания от
страна на ответника поне за част от фактурите, обективирани
в имейли от 13.02.2019г., от 20.02.2019г.,
от 25.02.2019г. Молителят твърди, че ответникът е признал наличие на дълг
поне за задължението, за което е издал фактура RN – 000034/10.02.2019г.
Твърди, че след справка в ТР по партидата на ответника, на
обявените от дружеството финансови отчети за 2017г., за 2018г. за 2019г. е
установил, че задълженията на ответника нарастват, като за 2019г. техният
размер е 116 000лева, без той да е в състояние да ги погасява
своевременно. Твърди, че този факт съставлява индиция
за неплатежоспособността на длъжника и основание за откриване на производство
по несъстоятелност по отношение на него. Позовава се на презумпцията по чл.608,
ал.3 ТЗ.
Твърди, че ответникът частично е спрял плащанията, защото не
е заплатил поне едно безспорно свое задължение, а именно това по фактура от
10.02.2019г.
Твърди, че приложимо право в правоотношенията между двете страни е австрийското, съгласно което
договорът за възлагане на софтуерни услуги е неформален, а той е такъв е по
българското право. В хода на процеса променя това си твърдение, като твърди, че
приложим е българският закон.
Твърди, че сделката е търговска, тъй като и двете страни по
нея имат търговско качество.
Моли съда, след като съобрази изложеното, да постанови
решение, с което открие производство по несъстоятелност по отношение на
ответника, тъй като последният е неплатежоспособен.
Ответникът „А.И.“ ЕООД, ЕИК*******, оспорва основателността
на молбата. Прави следните възражения:
Твърди, че молителят няма качество на кредитор с изискуемо
парично вземане, по отношение на него и това е така, тъй като ответникът не е
имал отношения с едноличен търговец по посоченото фирмено наименование. Твърди,
че представените писмени доказателства съдържат информация за отношения с W.U. e.U
или с лицето Е.А., действащо като управител на W.U. e.U
( В.У. ООД), основано на 14.01.2019г.
Твърди, че от представените от молителя фактури е получил
само една и това е фактурата от 10.02.2019г. на стойност от 9 490,50 евро.
Оспорва останалите фактури да са издадени от лице, с което е имал облигационни
отношения. Твърди, че тези фактури не са отразени в неговото счетоводство.
Сочи, че посоченият номер по ДДС е различен и твърди, че не е възможно, по
което и да е законодателство няколко търговци да се ползват с един и същи номер
по ДДС.
Твърди, че във връзка с процесните
облигационни отношения е извършил едно плащане на W.U. e.U
( В.У. ООД), в размер на сумата от 10 329,30 евро на 27.02.2019г. по
издадена фактура № RN
– 000031/05.01.2019 г.
Твърди, че приложената имейл кореспонденция не съдържа данни
за изявления, направени от настоящия молител, а е от адресат: *******s.com и в нея не е налице
извънсъдебно признание по твърдените от молителя договорни отношения и
произтичащи от тях задължения. Разменената кореспонденция не е с настоящия молител,
поради което не може да бъде прието за установено твърдението на последния, че
са налице многократни извънсъдебни признания от длъжника поне за част от
фактурите. Що се касае до твърдението, че ответникът е признал задължение по
фактура № RN
– 000034/10.02.2019 г., то това е фактурата, която е получена с издател W.Us e.U
и няма данни за признание на тази с издател – настоящия молител.
По отношение на твърдението за наличие на търговска сделка,
ответникът твърди, че в случая няма налице сключен писмен договор. Твърди, че
молителят не представя доказателства на наличие на такъв, както не установява
точния предмет на договора, размер на договореното възнаграждение, извършване
на работата и приемането и от възложителя.
Твърди, че трите фактури не установяват тези факти, а същите
не са осчетоводени от ответника, чието счетоводство е водено редовно, не са
подписани от ответника, поради което не установяват извършване на работата и
приемането и от ответника.
Твърди, че твърдението на молителя, че немското дружество не
е направело възражение е факт ирелевантен, тъй като
релевантният факт е дали ответникът е има възражения и дали е приел трудовия резултат.
Оспорва твърдението, че предмет на договора са ай ти услуги,
като твърди, че такива не са извършени от молителя. Излага доводи относно
приложимото право.
Оспорва твърдението за това, че се намира в състояние на
неплатежоспособност и твърди, че изпълнява всички свои безспорни и изискуеми
задължения в чиято съвкупност не влизат вземанията на настоящия молител.
Твърди, че няма публичноправни
задължения към държавата или общините, които да се свързани с търговската му
дейност. Няма задължения към НОИ, по изпълнителни дела или такива по ДОПК.
Оспорва твърденията на молителя, че задълженията на
ответника нарастват с всяка изминала година.
Оспорва да е налице хипотеза по чл.608, ал.3 ТЗ, като
твърди, че за да е налице тя, следва да е налице спиране на плащанията в
резултат на обективна невъзможност да изпълни паричните си задължения и
неплащането, като неправомерен юридически факт не попада в тази хипотеза. Ето
защо не е налице спиране на плащанията.
Моли молбата да бъде отхвърлена.
С молба от 13.04.2021 година молителят заявява, че
представените три фактури са издадени от едноличния търговец Е.А. А.Т.К.е.у, а
в представените от ответника фактури е посочен като издател на фактурите W.U. e.U.
Посоченият номер по ДДС е един и същ и разминаването в наименованието се дължи
на факта, че W.U. e.U е предходно фирмено наименование на
едноличния търговец Е.А., а настоящето фирмено наименование е Е.А. А.Т.К.е.у. Представя решение на търговския съд във Виена от
05.12.2018г. по ф.д.№FR
19552/ 18 w – 3, връчено на молителя след издаване
на фактура № RN
– 000031 и от което става ясно настъпилата промяна във фирменото наименование и
че се касае за един и същ търговец.
Твърди, че при изтегляне на фактура № RN
– 000034 от електронната счетоводна система на молителя системата автоматично е
генерирала фактурата на вече актуалното фирмено наименование на молителя,
въпреки, че тя е издадена след връчване на решението на търговския съд и поради
това следва да се приеме, че меродавна за казуса е тази фактура но с издател W.U. e.U.
По отношение на разменената имейл кореспонденция следва да
се отчете, че по времето на създаването и, молителят все още е бил с фирмено наименование
В.У., поради което и електронният му адрес съдържа същото, но става ясно, че
касае едни и същи облигационни взаимоотношения между същите страни. Не спори,
че ответникът е извършил плащане по фактура № RN – 00003, но твърди, че
останалите три фактури не са заплатени. Твърди, че има търговско дружество с
фирмено наименование В.У. ГмбХ, което е еднолично
търговско дружество с ограничена отговорност, чийто едноличен собственик на
капитала и управител е Е.А., но това юридическо лице няма нищо общо с този
казус и то никога не е издавало фактури към ответника и не е имало договорни
отношения с него. Договорните отношения са между едноличния търговец В.У., с актуално фирмено наименование Е.А.А.Т.К.е.у.
По отношение на търговска сделка твърди, че по силата на
закона не е необходимо да се сключи писмен договор за разработване и внедряване
на софтуерен продукт, като разновидност на договора за изработка. Позовава се
на нормите на ЗЗД и твърди, че издадените фактури, осъществената между страните
кореспонденция и извършено частично плащане от ответника доказват по безспорен
начин, че между страните е постигнато съгласие за предоставяне на ай ти услуги,
като конкретният предмет на договора е посочен във фактурата Шуфа автоматизиран коуч на място.
Оспорва превода на приложените от ответника фактури, в частта, в която е
посочено основанието за издаване на фактурите, което не е преведено, а фигурира
немската версия.
Във връзка с възражението на ответника относно реквизитите
на фактурите, а именно липсата на подпис – твърди, че съгласно чл.6, ал.1 от
ЗСч не е задължителен реквизит и липсата на подпис не се отразява на
валидността на документа, нето че липсва съгласие с и приемането на извършените
услуги от страна на ответника.
Твърди, че липсата на възражение от страна на немското
дружество КОНЕТ, което се явява възложител на ответника във връзка с проекта Шуфа хординг, сочи, че настоящият
молител има качество на подизпълнител на ответника, който е изпълнител по този
договор, а от представените доказателства се установява, че на 30.01.2018г.
КОНЕТ е извърши плащане по фактура, издадена от ответника на 28.12.2018г. От
това става ясно, че КОНЕТ е информирано, че подизпълнителят не е получил
плащане от ответника за предоставената услуга по проекта Шуфа.
Ответникът „А.И.“ ЕООД, ЕИК*******, депозира становище по
предходното изявление на молителя, на 03.06.2021 година, с което оспорва
представените от молителя доказателства в о.с.з. на 25.05.2021 година, като
твърди, че договор между страните по делото не е сключван и това е така, тъй
като представеният от молителя документ не носи подпис на ответника, а
приложената имейл кореспонденция не съдържа безспорно изявление на ответника за
сключване именно на този договор и това е така, тъй като не е налице съвпадане
на насрещните волеизявления по съществените елементи на договора, за да се
приеме наличие на сделка. Оспорва относимост към
спора на представените доказателства, касаещи проект Шуфа
и твърди, че те не установяват твърдението на молителя, че има качество на
кредитор по отношение на ответника с безспорни, изискуеми парични вземания.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По
отношение на правосубектността на молителя.
По делото страната е представила заверен препис от решение,
постановено от Търговския съд – Виена по ф.д.№ FR 19552/ 18 w – 3, от което се установява, че
едноличният търговец има вписано фирмено наименование Е.У.А.Т.К.е.У, въз основа
на молба на страната от 26.11.2018г., като с това решение е заличено
предходното вписано фирмено наименование на търговеца, а именно В.У. е.У.
Вписването на промяната е удостоверено да е извършено на
06.12.2018година.
Към молбата по чл.625 ТЗ молителят е представил извлечение
от Търговския регистър на Република Австрия, от което се установява, че
едноличен търговец Е.А.А.Т.К.е.у, има за собственик Е.А.,
чието седалище ***, с адрес на управление Кирхенплац
6/3/3, като в документа са съдържа история на
вписванията и под №3 е посочено вписване на 06.12.2018г., въз основа на
заявление, получено в съда на 26.11.2018година.
Въз основа на тези документи, чиято вярност не е оспорена,
съдът констатира, че се касае за едно и също лице, действащо като едноличен
търговец под фирмено наименование В.У. е.У и Е.А. А.Т.К..
По отношение на ДДС номера.
Молителят е представил VIES – потвърждение на номер по ДДС, от
който документ се установява, че Е.А.има ДДС към 01.03.2021 година AT *******,
който номер се съдържа и в представените от него фактури към молбата по чл.625 ТЗ. Този номер се съдържа и в приложената към становището на ответника фактура
от 05.01.2019г. на стойност 10 329,30 евро., както е фактура от
10.02.2019г. на стойност 9 490,50евро и в представеното от ответника
извлечение за регистрация по ДДС.
Ето защо възражението на ответника за различие в номера по
ДДС регистрацията се явява несъстоятелен.
По отношение на наличието на договорни взаимоотношения между
страните по делото.
За установяване активната ги материално-правна легитимация
молителят представя разпечатка от електронната си поща на договор от
12.11.2018г., на бланка на ответника (удостоверено е от преводача, че се вижда
логото на ответната компания), по силата на който „А.И.“ ЕООД, обозначен като ръководител на проект и Е.А.
УИЗЪС, едноличен търговец, представляван от Е.А., обозначен като партньор по
проекта, с който страните по договора се съгласяват да доставят проектни услуги
във връзка с реализация на проект на лице от Европейски съюз.
Съобразно преамбюла на договора описанието на проекта
включва: консултации АНСИБЪЛ/ ПАПЕТ; консултации CI /CD и проектна документация.
По силата на постигнатото съгласие страните са приели, че
ръководителят на проекта възлага, а партньорът по проекта приема да изпълни възложение по програмиране, поддръжка на софтуер и други
ай-ти услуги (код, документация, описание на процеси и на методи).
Прието е, че услугите ще бъдат осъществени в офиса на
партньора по проекта (Виена) или в офиса на ръговодителя
на проекта (България) или в офиса на клиента в Германия.
Уговорено е, че изпълнението на услугите по проекта ще се
осъществи от служители на партньора по проекта, от негови подизпълнители или
партньори.
Страните са се съгласили, че обхватът на проекта се дефинира
по следния начин: старт на проекта 01.12.2018г.; очаквано времетраене –
30.03.2019г., с възможност за продължение; очакван обем на проекта – 80
проектни дни; подневна ставка за работа на място при
клиента или в офиса на ръководителя на проекта (8 часа, всички разходи –
включени) – 720 евро нето за работа на място във Визбаден;
подневна ставка за работа онлайн (8 часа, всички
разходи- включени) – 600евро нето.
Ръководителят на проекта е поел задължение да заплаща на
партньора по проекта възнаграждението месечно, но не по-късно от тридесет дни
след датата на издаване на фактурата.
Страните са уговорили, че договорът се сключва за срок от 4
месеца и след изтичане на този срок автоматично се прекратява, като е
предвидена възможност за продължаване на срока с допълнително споразумение.
Приели са, че споровете по договора ще се подчиняват на
българското законодателство, а при невъзможност спорът да се разреши по взаимно
съгласие, са уговорили, че компетентен ще е съд в София или от арбитраж във Франфурт на Майн.
Приели са, че договорът има две идентични копия – по едно за
всяка от страните.
Документът е подписан с квалифициран електронен подпис от Е.А.
на 29.11.2018г. в 20,28 часа, чиято автентичност не е оспорена в процеса.
Договорът е връчен на ответника на 29.11.2018г. по имейл
адрес *******-informatics.com,
по електронен път с писмо от Е.А., изпратено в 08,56 часа, в което писмоА.уведомява С., че договорът е „ОК за мен“ и пита дали
е достатъчен електронният подпис.
Това писмо отА.е изпратено в
отговор на предходно писмо отИ.С., изпратено чрез
имейл ********informatics.com, на
28.11.2018г. в 10,28 часа от С., със съдържение –
„Моля, запознай се“. Към писмото е налично приложение – рамков договор Шуфа. Видно
от извършената разпечатка на приложението, същото представлява описания по-горе
договор.
След получаване на писмото отА.от
29.11.2018г., на същата дата в 10,08 часа, С. дава отговор – „Да, това е
достатъчно“.
На 11.12.2018г. Е.А. изпраща по електронен път писмо до С.
със следния текст: „Можеш ли всъщност да ми изпратиш договора за проекта,
подписан и от твоя страна?“. Писмото е изпратено в 19,59часа и на същата датаИ.С.
изпраща отговор със следното съдържание: „Разбира се. Вече е на път към теб по
пощата.“
Всички имейли, изпратени от Е.А. са изпратени от електронен
адрес ******W.U..com.
По делото молителят е представил отчети за осъществени
услуги по проект ШУФА- автоматизация – декември 2018 г; осъществени услуги по
проект ШУФА- януари 2019 г.; осъществени услуги ШУФА – февруари 2019 г. и
осъществени услуги ШУФА – март 2019 г., съставени от трето за делото лице – К.К., от които е видно, че същите са връчвани на Е.А. иИ.С. на посочените електронни адреси.
По делото молителят е представил три броя фактури, под
следните номера: RN
– 000034/10.02.2019 г. на стойност 9 490,50 евро с падеж за плащане –
12.03.2019 г.; RN
– 000038/01.03.2019 г. на стойност 11 542,50 евро с падеж за плащане
31.03.2019 г. и RN
– 000041/29.03.2019 г. на стойност 12 712,50 евро с падеж за плащане
28.04.2019г.
Молителят представя три броя извлечения от система за
предаване на електронни фактури, изпратени от Е.А. чрез електронна поща********.
Към молбата е представена кореспонденция, проведена между Е.А.
и управителя на ответника относно липсата на плащане и причини за забава в
плащането; очакване да се извърши плащане от КОНЕТ. От тази кореспонденция се
установява, че е налице липса на плащане от страна на ответника по процесния договор и издадените фактури, който факт
ответникът не отрича и сочи причини за забавата.
В хода на процеса молителят
депозира становище –молба с вх. №347631/0909.2021 година, с която
представя на съда новооткрити от него доказателства касателно
правоотношенията между страните.
Ответникът се е противопоставил на тяхното приемане,
позовавайки се на настъпилата преклузия касателно установяване на вземането, но съдът е постановил
определение №264629/28.09.2021 година, с което е приобщил към доказателствения материал по делото представените от
молителя доказателства, поради това, че тяхната истинност не е оспорена в
процеса, след като се е убедил, че тези доказателства са станали известни на
страната към датата на тяхното представяне – 01.09.2021 година.
От тези документи се установява, че трето за делото лице К.К. (подизпълнител на
молителя и лицето, изготвило приложените отчети за извършената работа за процесния период от време) е изпратило до молителя
писмо от 01.09.2021 година, с което
пояснява отношенията между страните по процесния
договор ( изпълнение на възложената работа, приемане на същата и липса на
плащане по процесните фактури, проведени срещи между Е.А.,И.С.
– управител на ответника, на които К. е бил свидетел, дадени от ответника
обещания за плащане) и изпратено до К. писмо от С. заедно с документ наименован Споразумение за прекратяване между Е.А. и
ответното дружество, за прекратяване по взаимно съгласие на договор, към
31.03.2019г, сключен на 29.11.2018г. респ. на 01.12.2018г., съдържащо признание
на извършена и приета работа по този договор, както и признание за получаване
на фактури под №№ 000031 на стойност 10 329,30евро с падеж 12.03.2019г. и
фактура 000038 на стойност от 11 542,50евро с падеж за плащане
31.03.2019г. – общо дължима сума от 21 871,80евро, която ответникът е поел
задължение да плати до 15.04.2019година.
По делото са представени финансовите отчети на ответника за
изследвания период от време и ГДД на ответник, депозирана в НАП н
22.06.2021година.
По делото съдът служебно е събрал информация относно
притежавани от ответника МПС и права върху недвижими имоти.
По делото са допуснати и изслушани три експертизи, изготвени
от вещото лице С.М., приети от съда като годни доказателствени
средства.
Констатациите на вещото лице са следните:
За периода 2017-2019г. структурата на активите на ответника
се определя почти изцяло от текущи (краткотрайни) активи, в която не присъстват
материални запаси. Относителният дял на краткосрочните вземания бележи
тенденция към намаляване – от около 95% към края на 2017г. до приблизително 39%
към 31.12.2019г. Същевременно нарастват паричните средства от 4,55% до 61,39%
през анализирания период, като преобладаващата част от тях, съгласно
счетоводните баланси към 31.12.2018 г. и 31.12.2019 г. са касови наличности.
Дълготрайните активи имат малък относителен дял – около 1%, посочени в
счетоводните баланси като съоръжения и др., а съгласно инвентаризационните описи
представляват мобилни телефони и компютърна техника.
Пасивите на ответника сочат на следното: към 31.12.2017г.
собственият капитала на дружеството е в размер на 29 хил.лева и съставлява
около 66% от пасивите. Реализираната печалба за текущия период от време е 22
хил. лева, а с неразпределената печалба от минали периоди е формиран финансов
резултат от 28 хил.лева, който формира 96,55% от собствения капитал. През 2018
и 2019 г. са реализирани положителни финансови резултати – около 106 хил.лева и
57 хил.лева, но относителният дял на собствения капитал в структурата на
пасивите е с тенденция към намаляване, като към края на 2019 г. достига до
43,13% от общата им стойност.
Задълженията на ответното дружество през периода 2017 –
2019г. са изцяло текущи (до 1 година). През първите две години на периода са
посочени като задължения към доставчици, а към края на 2019 г. в структурата им
се прибавят и задължения по получени аванси, както и краткосрочни задължения към
финансови предприятия.
За периода 2017 – 2019г. всички показатели за ликвидност са
референтни стойности, в референтни стойности са и показателите за финансова
автономност, като се забелязва тенденция на понижение на стойността на
коефициента на финансова автономност и увеличение на реципрочния коефициент за
задлъжнялост, но показателите остават в границите на препоръчителните
стойности.
Съпоставяйки индивидуалните коефициенти за ликвидност на
ответника с отрасловите коефициенти за ликвидност и финансова автономност,
вещото лице е достигнало до извод, че като цяло за 2017 г. и за 2018 г.
ответното дружество е имало по-високи стойности на коефициентите за ликвидност
от средните за отрасъла, с изключение на коефициентите за незабавна и абсолютна
ликвидност към 31.12.2017г., които са по-ниски от отрасловите. За 2019 г.
индивидуалните коефициенти са по-ниски от отрасловите – тези за обща и бърза
ликвидност, докато коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност на
ответника значително превишават средните за отрасъла.
Въз основа на извършените от вещото лице изследвания на
счетоводните регистри на ответника за изследвания период от време, към датата
на изготвяне на експертизата се установява, че
по данни от годишните оборотни ведомости е налице тенденция за увеличаване
на неплатените изискуеми задължения към края на отчетните периоди.
Вещото лице е констатирало, че трите, издадени от молителя
фактури, не са намерили счетоводно отражение при ответника и в тази връзка и
изготвило алтернативен вариант на заключението в частта показатели за
ликвидност, като е изчислило същите след включване на претендираните
като изискуеми вземания от молителя. Дори и след включването на тези вземания в
пасивите на ответника, вещото лице е констатирало, че показателите за ликвидност
са в референтни стойности, но включването на задълженията влияе негативно върху
показателите за финансова автономност и задлъжнялост, които към 31.12.2019 г.
излизат извън допустимите граници.
При установяване на финансово- икономическото състояние на
ответника вещото лице е констатирало, че последният има сключена банкова сделка
с „БАНКА ДСК“ ЕАД- договор за кредит- овърдрафт за сумата от 25 000 евро и
краен срока за погасяване -10.11.2023 година. Кредитът е предоставен за рефинансинаре на предходен кредит- овърдрафт и за покриване
на временен недостиг на оборотни средства. Вещото лице е установило, че за
периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г. по този
кредит са погасени задължения общо в размер на 7 093,73лева. Не са
установени данни ответникът да е допускал просрочия
при изпълнение на задълженията си по банковата сделка.
Вещото лице е дало заключение, че за периода 2018 г. и 2019 г.
вземания на ответника общо в размер на 29 327,67 лева от двама клиенти на
дружеството присъстват в оборотните ведомости на дружеството в непроменен вид и
съобразно поставената от съда задачи вземания над 1 година да бъдат изключени
от активите, е изготвило вариант на заключението като е изключило тези вземания
от структурата на активите, поради което показателите за ликвидност (обща и
бърза) към края на 2019 година са „паднали“ под 1-ца, но в при този вариант е
посочило, че показателите за бърза, незабавна и абсолютно ликвидност надвишават
максималните референтни стойности. Показателите за финансова автономност също
са в допустими граници.
В следващото заключение вещото лице е изчислило показателите
за ликвидност към 31.12.2020година и отново и изследвало въпроса дали процесните фактури, издадени от молителя са намерили
счетоводно отражение при ответника.
Вещото лице е констатирало, че съобразно данните, съдържащи
се в оборотните ведомости на ответника за периода 2019-2021 година, че през
2019г. в счетоводството на ответника е отразена получена доставка от чуждестранно
лице с данъчен номер AT ******* и наименование А.Е.J.
за данъчен период януари 2019г.като вид на стоката/услугата и записано
„Извършени услуги“. Данъчната основа е 20 202,35лева, а ДДС с право на
пълен данъчен кредит – 4 040,47лева. Счетоводната операция е намерила
отражение и в справката-декларация по ДДС с данъчен период януари 2019г.,
приета от НАП на 12.02.2019г.. Вещото лице е констатирало, че фактура №RN-000031/05.01.2019 г. е
заплатена на 27.02.2019 г., по банков път. Установило е, че в дневниците за
покупките на ответника за периода от ноември 2018 г. до юни 2021 година,
включително, не се съдържат данни за други документи/ фактури, издадени от
доставчик с идентификационен номер по ДДС
AT *******.
В последното си заключение вещото лице излага констатации
във връзка с документалната обоснованост на вписванията в счетоводните регистри
на ответника и констатациите за налични парични средства каса. Констатациите са
извършени и въз основа на оборотните ведомости с аналитичните сметки и подсметки за 2019г и за 2020г., справки за актуалното
състояние на действащите трудови договори; фактури; справки с натрупвания на
счетоводни сметки 4111 „Клиенти във валута“ за 2019г и за 2020г.; дневници за
продажби за посочените данъчни периоди; хронологии със салда и справки за
обороти по счетоводни сметки 501 „Каса в
лева“ и 502 „Каса във валута“ за периода 2018-2020г. и за периода януари- юни
2021 година; оборотна ведомост за периода януари- октомври, вкл. 2021 г.; хронологични
описи на счетоводни операции за февруари и март 2019г.
Въз основа на това вещото лице е извършило преброяване и установяване на
наличност на 66 109,32 лева и 15 000 евро, които суми е констатирало,
че съответстват на крайните дебитни салда към 31.10.2021година по счетоводните
сметки 501 „Каса в лева“ и 502 „Каса във валута“.
Посочило е какви са за периода 31.12.2017 г. – 31.12.2020 г.
счетоводно отразените касови наличности на ответника, по баланс и по отделни
годишни обороти по сметки. Направило е извод, че от представените в таблици №№1
и 2 от това заключение данни е видно, че за анализирания период е налице
съпоставимост между касови наличности към края на предходната година и към
началото на следващата година. Посочило е, че осчетоводените касови наличности
са в резултат на изтеглени парични средства от разплащателните сметки в лева и
евро. Средствата са разходвани за заплащане на такса и консумативи, като освен
това, през 2020 г. са осчетоводени разходи за ремонт на офис в размер на 792,82
лева и за заплащане на ай ти услуги във връзка с осъществяване от ответника
проекти – сумата от 24 105,60 лева. Със средства във валута са заплащани
командировъчни пари и са закупуване самолетни билети. Това констатирано
състояние не дава основание за преизчисление на
показателите за ликвидност и за финансова автономност.
Посочило е, че в аналитичните оборотни ведомости за 2019 г.
и за 2020 г. счетоводна сметка 421 „Персонал“ е с нулеви начални и крайни салда
и с нулеви обороти. От представените от сайта на НАП справки за актуално
състояние на действащи трудови договори към 01.01.2019
г. и към 31.12.2019 г. не се установява ответното дружество да е имало лица,
назначени на трудово договор. През периода единствено е начислявано и изплатено
възнаграждение на управителя на дружеството и свързаните с него данъци и
осигуровки.
Вещото лице е констатирало, че ответникът е издал 4 броя
фактури на немското дружество КОНЕТ, които са включени в дневниците за продажби
по ЗДДС за данъчните периоди, през които са издадени и по три от тези фактури е
извършено плащане.
Вещото лице е изготвило алтернативен вариант на заключението
в частта касателно показателите за ликвидност, при
който вариант са изключение вземанията на ответника с падеж, надвишаващ една
година (общо в размер на 29 хил.лева, на двата от клиентите на дружеството) и с
включване на вземанията на молителя по трите фактури. От този вариант на
заключението – таблица 7 от заключението – се установява, че само към
31.12.2019 г. е налице отклонение от коефициента за обща ликвидност, който е
0,95, като останалите коефициенти остават в референти стойности. В референтни
стойности и при този вариант са коефициентите за ликвидност на ответника за
2020 година.
В дадените в открито съдебно заседание от 07.12.2021 година
пояснения от вещото лице във връзка с това дали при формиране на касовите
наличности ответникът използва пари от овърдрафта и дали правомерно ответникът
използва тези пари за формиране на оборотни капитал, вещото лице е дало
отговор, че ответникът правомерно разполага с тези пари. Те са отразени веднъж
като задължение(пасив) и веднъж като актив. Дори и в банка да стоят тези пари,
те ще влияят върху показателите при формиране на краткотраен актив. Посочило,
че голяма част от тези парични средства представляват приходи от клиенти.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните изводи:
Твърдението на молителя е, че има качество на кредитор, с
парично изискуемо вземане, произтичащо от търговска сделка и че ответникът е
неплатежоспособен, наличността на което основание е предпоставка за откриване
на производство по несъстоятелност на търговеца.
Предпоставки за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ са
процесуално-правни и материално-правни.
По процесуалните предпоставки:
Подадената молба намира правното си основание в разпоредбата
на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.
За уважаването и следва да са налице предвидените в закона
процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е
подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи
наличие на парично
задължение, породено от или отнасящо
се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно
вземане, свързано с
търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуално-правни
предпоставки – сезираният съд е надлежен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от страна с
активна процесуална легитимация.
По материалната легитимация на молителя.
Съдът
приема, че между страните е сключен договор и е налице валидна облигационна
връзка и това е така, тъй като от представената електронна кореспонденция се
установява, че ответникът е направил оферта на молителя, обективирана
в приложение към писмо от 28.11.2018г., която оферта Е.А. е приел, ведно от
писмо, изходящо от същия от 29.11.2018г. и е подписал предложения от ответника,
чрез неговия органен представител, предложеният
договор. Ответникът изрично е посочил, че подписаното предложение за договор е
4достатъчно“ и с постигане на съгласието сделката следва да се приеме за
сключена. Фактът, че ответникът не е подписал договор не изключва наличието на
последния, тъй като е налице негово волеизявление, че счита същият за сключен.
Доказателства за наличие на договор е и признанието на ответника, обективирано в приложение към писмо от ответника, отправено
до К., представляващо споразумение за прекратяване на договор, чиято истинност,
както е посочено и по- горе не е оспорена от ответното дружество.
Ето защо съдът приема, че за периода края на ноември,
началото на декември 2018 година до края на март 2019 година страните са били
обвързани от договор.
Съгласно заключителните разпоредби на договора страните са
се съгласили, че споровете във връзка с него ще се подчиняват на българското
законодателство.
Тълкувайки тази разпоредба на основание чл.20 ЗЗД, съдът
приема, че съгласно цитираната норма от договора и базирайки се на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 593/2008 г. относно приложимото право към договорни
задължения (Рим I), с което е прието е предвидено, че договорът се урежда
от избраното от страните право, страните са уговорили, че в техните правоотношения ще е приложимо
българското право. За правното естество на договора
е без значение, как страните са
го озаглавили и какви термини за
използвали, за да изразят волята
си. Какъв е по правната си същност договорът,
зависи от естеството на уговорените
престации. В настоящия случай
страните са се договорили, че ответникът
ще възлага, а молителят ще изпълни разработка, поддръжка и други ай ти услуги
(кодове, документация, описания на процедури и методи за обработка), чрез
служителя на изпълнителя, негови под изпълнители или сътрудници, при уговорено
възнаграждение- подневна ставка от 720 евро нето за
работа на място във Висбаден или 600евро при работа
онлайн. При така уговорените съществени елементи на сделката, съдът приема, че
сключеният между страните договор е договор за услуга, като подвид на договора
за изработка, чиято регламентация е в разпоредбите на чл.258 и сл. ЗЗД.
Съобразно правната характеристика на същия, договорът е
неформален, консенсуален, двустранен, възмезден и
установяване на същия, при липса на изготвена писмена форма, подлежи на
доказване с всички допустими от ГПК доказателствени
средства. Договорът за изработка е
договор, по силата на който изпълнителят се задължава да изработи нещо на свой
риск, съгласно поръчката, а възложителят – да заплати уговореното
възнаграждение.
Съществените характеристики на договора са обективирани в предложената от ответника оферта, която е
приета и подписана от настоящия молител.
По изпълнението на възложената от молителя, имащ качество на
изпълнител по договора, работа.
Съдът приема, че е налице изпълнение на възложената по
силата на този договор работа от страна на изпълнителя, с оглед направеното от
ответника признание в изпратеното от него споразумение за прекратяване на
договор, с адресат К., тъй като в този документ, т.5 от него, съдържа
признание, че изпълнителят е извършил своите досегашни услуги, съгласно
изискванията и вече ги е фактурирал. Съдържа се признание за плащане по две от
представените от молителя фактури под №№ 000038 на стойност 11 542,50 евро
и фактура 000031 на стойност 10 329,30 евро, като ответникът е поел
задължение да извърши плащане по тези фактури най-късно до 15.04.2019 година, а
също и плащане на подлежащите на извършване от изпълнителя услуги до 31.03.2019
г., които следва да бъдат отчетени чрез имейл в съответствие с договорените
ставки за час.
Ето защо съдът приема, че е налице изпълнение на възложените
работи от ответника на молителя поне до края на март (28.03.2019г, според К.)
възложената работа. По признание на ответника част от дължимите възнаграждения
до този момент не са платени.
Съдът кредитира представените от молителя разпечатки от
проведената с ответника електронна кореспонденция между страните, базирайки се
на нормите на чл.3 и чл.4 от ЗЕДЕП, като ги приема за годни доказателствени
средства, установяващи твърдените от молителя факти, независимо от оспорванията на ответника, тъй като в хода на процеса не е
налице оспорване, че тези документи излизат от електронната среда на ответника
и че тези електронни изявления са изпратени, респ. получени от електронния
адрес на ответното дружество.
Ето защо съдът приема, че молителят е изправна страна по
договора и се явява кредитор с изискуемо парично вземане, което произтича от
търговска сделка. Договорът е търговска сделка, която представлява
субективна търговска сделки, по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ, тъй като същата е
сключена във връзка с осъществяваната от молител и ответник търговска дейност,
по аргумент от нормата на чл.286, ал.3 ТЗ.
Следователно, молителят е установил своята материална-правна
легитимация.
По отношение на състоянието на
неплатежоспособност на ответника, като основание за откриване на производство
по несъстоятелност по отношение на него.
Наличието на платежоспособност или наличие на
неплатежоспособност е съотношение между краткотрайните активи на търговеца и
неговите краткотрайни и/ или текущи задължение. Преценката за
наличие на това състояние се извършва на база на притежаваните от предприятието
краткотрайни активи, като възможност
същите да бъдат източник на парични средства, с които търговецът да посреща
своите краткосрочни и текущи задължения. Т.е. предмет на преценка е дали притежавания
от ответника оборотен капитал му дава възможност да посреща своите краткосрочни
и текущи задължения. Дали тези активи са налични и дали тяхната стойност е
достатъчна за покриване на задълженията, на база ликвидност на текущите активи.
Краткотрайните активи, с оглед отчитане на различната им
ликвидност, формират четири коефициента - обща, бърза, незабавна
и абсолютна ликвидност.
Тези коефициенти дават възможност да се прецени съотношение между краткосрочни
и текущи задължения на предприятието и текущи активи- цялата им съвкупност или
части от тези активи.Тези показатели представляват количествени характеристики
на това съотношение. Ликвидността се дефинира като способност на фирмата да
изплаща задълженията си в краткосрочен план, т.е. като краткосрочна
платежоспособност. Тя се дефинира като количествена характеристика на
способността му да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни
активи, което е равносилно на способността на активите на предприятието да се
обръщат в налични пари. Т.е. ликвидността е показател за финансовото равновесие
между активите и задълженията. Ето защо, ликвидността се анализира на база
показатели, които са количествени характеристики на способността на фирмата да
изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Под ликвидност
следва да са разбира способността на предприятието да обслужва текущите си
задължения (плащания) към кредиторите с разполагаемите краткосрочни активи. Под
текущи плащания се има предвид сумата на краткосрочните задължения и дела на
дългосрочните задължения, дължими през съответната година. Преценката на
способността на предприятието да обслужва дълговете си от краткосрочен и текущ
характер се гради, след изясняване на въпроса кога предприятието може да обърне
тези активи в пари или това е изясняването на степента на ликвидност на
отделните елементи на активите.
Коефициент на обща ликвидност
се определя като отношение между
стойността на краткотрайните активи (материални запаси, краткосрочни вземания,
финансови активи и налични парични средства) на предприятието и стойността на
краткосрочните му и текущи задължения. За добра степен на ликвидност може да се
говори, тогава, когато стойностите на показателя са над единица, т.е. нетният
оборотен капитал е положителна величина.
Бързата ликвидност
изразява възможността на дружеството да покрива своите текущи задължения чрез
краткосрочните си вземания, финансови активи и налични парични средства. При
този коефициент се изключва стойността на материалните запаси, които се считат
за най-бавно ликвидните от краткотрайните активи и това е така, тъй като, за да
се превърнат наличните запаси в пари, следва да бъдат вложени в производството,
същото да се завърши и да се осъществи продажба на получения продукт. Разликата
между него и първия показател се дължи на размера на материалните краткотрайни
активи. В тази връзка може да се установи въздействието на бързината на
реализация на продукцията или обращаемостта на запасите върху ликвидността на предприятието.
Другият коефициент е коефициентът
за незабавна ликвидност. При този коефициент са изключва освен стойността
на материалните запаси така и краткосрочните вземания, които са по-бавно
ликвидните от финансовите активи и паричните средства. Вземанията, като разчетни
отношения, имат по - слаба ликвидност от паричните средства, което се дължи на
факта, че за да се събере едно вземане, е необходимо време, което забавя
ликвидността.
Последният коефициент е коефициентът
на абсолютна ликвидност. Показва степента на покритие на
текущите задължения само с налични парични средства. От числителя се приспадат
и ценните книжа, притежавани от фирмата.
По виждане на състава състояние на
неплатежоспособност на ответника, което да е с траен характер, по делото не е
установено.
Това е така със заключенията си вещото
лице, по изготвените и неоспорени от страните три експертизи, е достигнало до извод, че показателите за
ликвидност на ответника за изследвания период от време, който включва и падежа
за плащане на сумата по трите фактури на молителя, са в референтите им
стойности (показатели за обща и бърза ликвидност, като единствено изключение
прави показателят за обща ликвидност към 31.12.2019г., който е 0,95, но за
следващия изследван период надвишава 1-ца), съдът намира, че не е налице
твърдяното от молителя състояние на неплатежоспособност на ответника и това е
така, тъй като ответникът притежава краткотрайни активи, с които може да
посреща и обслужва своите краткосрочни и текущи задължения. Според решение № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І т. о., от значение относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи към краткосрочните/текущите задължения на предприятието, тъй като именно
с краткотрайните активи търговецът посреща текущите си задължения;
Водещ е коефициентът на обща ликвидност, но само при действителна ликвидност на всички елементи на краткотрайните
активи, участващи в неговото формиране (материални запаси, краткосрочни вземания и финансови активи, налични парични средства); Липсва ликвидност на активите, когато на пазара
няма търсене на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, както и когато е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните
вземания, поради
което в тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност (бърза, незабавна,
абсолютна), при изчисляването на който включените активи могат реално
да бъдат трансформирани в парични средства. Състоянието за неплатежоспособност следва да се приеме
за установено, ако с тези активи
предприятието не може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения.
Практиката еднозначно приема, че
коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им
стойности при наличие на добри показатели за ликвидност, не сочат на състояние
на неплатежоспособност, а се приемат като индиция,
предизвестие за неговото евентуално настъпване в бъдеще.
В настоящия случай показателите за
ликвидност на ответника са над
референтните стойности, включително и тези за отрасъла. По делото не са събрани
доказателства, които да установяват липса на реална ликвидност на
краткотрайните активи, формиращи тези показатели. Тези показатели са установени
и след изключване на вземания на ответника надвишаващи една година и след
включване на вземанията на настоящия молител. Това не води автоматично да
извод, че останалите активи, които формират оперативния капитал на ответника са
лишени от действителна ликвидност, за да бъдат изключени от показателите за
ликвидност.
В обобщение – съдът приема, че
установените показатели за ликвидност са в референтни стойности и сочат на
възможността ответникът-търговец, с притежаваните от него краткотрайни активи,
да посреща и обслужва краткосрочните си и текущи задължения, тъй като реалната
ликвидност на притежаваните от него краткотрайните активи, формиращи
показателите за иквидност не е отречена в процеса
(последното в контекст на това, че съдът дължи комплексна преценка на структурата
на актива, на реализируемостта и ликвидността на включените в съдържанието му компоненти). Отклонението от референтната стойност на показателя за обща
ликвидност към края на 2019 година не е основание за уважаване на молбата, тъй
като от заключението на вещото лице се установява, че през следващата година
това затруднение на ответника е преодоляно, поради което не може да се приеме,
че затруднението има траен и необратим характер.
Този извод не се променя и от
позоваването на молителя на презумпцията по чл.608, ал.3 ГПК.
Съобразно тази презумпция
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.
Такова спиране на плащанията е налице тогава, когато длъжникът не е платил
изцяло или отчасти вземанията на определени кредитори от съществуващи изискуеми
вземания по чл.608, т.1-3 ТЗ, тъй като това неизпълнение по силата на закона е
приравнено на „спиране на плащанията“.
Практическото значение на презумпцията
се изразява в това, че при наличие на неизпълнение от длъжника на едно изискуемо
парично вземане от очертаните в нормата на чл.608, ал.1,т.1-3 ТЗ (включително
частично) в негова тежест е да установи обективното си икономическо положение с
цел оборване на презумпцията.
В настоящия случай съдът приема, с
оглед изводите на вещото лице касателно показателите
за ликвидност, че тази презумпция е оборена и следователно неприложима при
установяване на това дали е налице основание по смисъла на чл.608 ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност.
Ето защо отказът за плащане от страна на ответника съдът приема да има чисто
субективен характер, а не е изражение на обективната му невъзможност да покрие
този дълг, тъй като ответникът изтъква правни съображения за недължимостта на твърдяната за изискуема сума, предвид което неплащането й, само по себе
си не обслужва
презумпцията на чл. 608, ал. 3
ТЗ ( в този смисъл реш. 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.).
При така изложеното съдът приема, че не
е налице основанието за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност,
дори и при извод на съда, че молителят е активно легитимиран да подаде молбата
по чл.625 ТЗ.
Както е прието по-горе,
затрудненията на ответното дружество имат временен характер и същото разполага
с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за
интересите на кредиторите, по аргумент от чл. 631 от ТЗ.
Ето защо съдът намира, че молбата по
чл.625 ТЗ във връзка с чл.607а, във връзка с чл.608 се явява неоснователна,
поради което на основание чл.631 от същия закон съдът следва да я отхвърли.
По разноските.
Страните са представили списък с
разноските и са направили искане за присъждането им.
Съобразно извода на съда за
неоснователност на молбата по чл.625 ТЗ, съдът намира, че разноските следва да
бъдат разпределени на база нормата на чл.78, ал.3 ГПК, намираша
субсидиарно приложение съгласно чл.621 ТЗ.
Ответникът претендира разноски в размер
на 3 500лева, формирани като сумарна величина от адвокатски хонорар от
3 000лева и заплатен депозит за вещо лице в размер на 500лева. По делото
са налични доказателства единствено за заплатения депозит за вещо лице.
Ето защо съдът намира, че следва да
присъди на ответника тази сума.
Водим от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявена от Е.А.А.Т.К.е. У, едноличен търговец по австрийското право, с
номер от търговския регистър на Aвстрия *******,
идентификационен номер по ДДС *******, със седалище и адрес на управление *******
Виена, със съдебен адрес ***, чрез адвокатско дружество „бнт
Н. И. и колеги“, чрез адв. С.Т., срещу
„А. И.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление ***, чрез адв.Т.П., със съдебен
адрес ***, молба с правно основание чл.625, във вр. с
чл.607а и чл.608 ТЗ, поради неоснователността и.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.
с чл.621 ТЗ, Е.А.А.Т.К.е. У, едноличен търговец по австрийското право, с
номер от търговския регистър на Aвстрия *******,
идентификационен номер по ДДС *******, със седалище и адрес на управление Кирхенплац ******, със съдебен адрес ***, чрез адвокатско
дружество „бнт Н.И. и колеги“, чрез адв. С.Т., да заплати на „А. И.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление ***, чрез адв.Т.П., със съдебен адрес ***,
разноски по делото в размер на 500лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: