Решение по дело №21/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 47
Дата: 5 февруари 2020 г.
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20207270700021
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 05.02.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Я. Николова от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД 21 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен, срещу Решение № 99/20.12.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 286/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 27-0000496/20.07.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, като вместо наложената на основание чл. 415 ал.1 от КТ на  «Винекс Преслав» АД – гр. Велики имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ, на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ съдът е наложил имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че в случая не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ, доколкото от реализираната простъпка са настъпили вредни последици за работника, изразяващи се в лишаването му от следващите му се средства за положен труд за два последователни месеца – септември и октомври 2017 г., необходими му за покриване на неотложни нужди. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наложената с постановление санкция. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява основателна, като съображенията в тази насока са следните:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, е изменено Наказателно постановление № 27-0000496/20.07.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, като вместо наложената на основание чл. 415 ал.1 от КТ на  «Винекс Преслав» АД – гр. Велики Преслав имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ, на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ съдът е наложил имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева.

Въззивният съд установил следното от фактическа страна: на 29.03.2018 г. служители на ДИТ-Шумен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – офис на «Винекс Преслав» АД – гр. Велики Преслав, за което съставили протокол на 11.04.2018 година. В същия, на проверявания работодател били дадени предписания. По време на проверката по документи, присъствал изпълнителният директор на дружеството, като законният представител на жалбоподателя подписал протокола, получавайки препис от него. На 07.06.2018 г. отново била извършена проверка, като било констатирано, че дадените с описания по-горе протокол предписания за плащане на трудови възнаграждения, не били изпълнени.

Въз основа на протокола, на 22.06.2018 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0000496/22.06.2018 г. за това, че дружеството в качеството му на работодател „нарушило разпоредбите на трудовото законодателство с това, че не е изпълнило задължително предписание на контролен орган, дадено с протокол № ПР1812154 за извършена проверка, връчен на 11.04.2018 г., а именно – не изпълнил предписание № 1 от протокола да изплати на Д.А.Д.и Д.Г.Д.уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месеците септември и октомври 2017 г. със срок на изпълнение 23.04.2018 г. Нарушението е извършено на 24.04.2018 г. С описаното е нарушил чл. 415, ал. 1 от КТ

На 25.06.2018 г. – три дни след установяване на нарушението, предписанието на контролния орган било изпълнено.

Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 27-0000496/20.07.2018 г. на Директора на ДИТ-Шумен, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на осн. чл. 415, ал. 1 от КТ, за административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.

При така установената фактическа обстановка и съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Съдебният състав изложил и съображения относно безспорната установеност на вмененото на дружеството-работодател нарушение, но с оглед отстраняването му и липсата на доказани вреди за работника съдът заключил, че простъпката следва да бъде санкционирана по реда на чл. 415в, ал. 1 от КТ, поради което изменил постановлението съобразно предвиденото в този административнонаказателен състав.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Правилно районният съд е приел, че административно наказателното производство е протекло при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. По безспорен начин се установява и описаното в акта и в НП неизпълнение на задължително предписание, както и, че след съставянето на АУАН последното е било изпълнено - на Д.А.Д.и Д.Г.Д.уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месеците септември и октомври 2017 г. е било изплатено на 25.06.2018 г. – три дни след установяване на нарушението.

Независимо от това, касационната инстанция счита, че в случая не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл. 415в от КТ, съгласно който за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева. Съгласно ТР № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията. Законовата норма изисква обективна възможност да бъде отстранено нарушението до издаване на НП и дава възможност на наказващия орган и съда да преценят съответстващото на констатираното нарушение наказание, при своевременно отстраняване на нарушението, без настъпване на вредни последици за работника. Касационният съдебен състав намира, че в настоящия казус деянието на касатора не е малозначително, понеже същото не е с ниска степен на обществена опасност, поради което не са осъществени предпоставките на привилигерования състав за изменение на санкцията. Действително, налице е отстраняване на същото след установяването му, но от него са произлезли вреди за работника, както правилно е прието от наказващият орган. Нарушението по същество е свързано със засягане на едно от най-важните права на гражданите – правото да получат възнаграждение за положения от тях труд, нарушаването на което пряко рефлектира в правната им сфера. Касае се за трудово възнаграждение, което е изплатено с няколкомесечно закъснение, което обосновава извода, че в резултат на деянието безусловно са настъпили неблагоприятни вредни последици за работника, след като същият е бил лишен от възможността да се ползва от възнаграждението за труда си – възнаграждението е било изплатено едва на 25.06.2018 г. и то в резултат на дадените на дружеството предписания.

Това обстоятелство категорично изключва възможността за квалифициране на санкционираното неизпълнение на задължение като „маловажно“ такова в контекста на чл. 415в, ал. 1 от КТ. С оглед възприетото становище от районния съд за липса на доказателства за настъпили вредни последици за работника, следва да се отбележи, че вредите произтичат от самия факт на липсата на изплатено трудово възнаграждение за положен труд за два поредни месеца в предходната календарна година от работника и не следва да се доказват от административнонаказващия орган.

По изложените съображения касационният състав намира постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно и като такова то следва да бъде отменено, а НП следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ Решение № 99/20.12.2019г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 286/2019г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27-0000496/20.07.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, с което на  «Винекс Преслав» АД – гр. Велики Преслав е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ, на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                              

                                                                                                   2.........................

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.02.2020 г.