РЕШЕНИЕ
№148
18.03.2021г.
гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Хасково, в открито съдебно заседание на девети март
две хиляди и двадесет и първа година,
в състав
Съдия: Цветомира Димитрова
при
секретаря Йорданка Попова……………………………………….и
в присъствието на прокурор…………………………………………………, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова адм. д. № 1076 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Х.А. ***, подадена чрез процесуален представител, против Заповед № 272з-3506 от 13.11.2020г. на Директора на ОДМВР-Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателя твърди, че оспорената заповед не е съобразена със законовите изисквания за форма и съдържание, установени в разпоредбата на чл.210 от ЗМВР, което било основание за обявяването й за незаконосъобразна. В тази връзка се твърди, че в заповедта липсва посочване на времето, респ. датата на извършване на твърдяното нарушение, която съставлява задължителен неин реквизит. От описаните в заповедта обстоятелства по никакъв начин не можело да се установи кога служителят бил осъществил твърдяното в нея поведение. За това дори не можело да се предполага, като се имало предвид, че в заповедта били цитирани няколко документа и датата на никой от тях не се свързвала логично с конкретната постъпка на жалбоподателя. Не можело да се приеме и че някой от визираните в заповедта АУАН и НП представлявали дата на извършване на нарушението, тъй като жалбоподателят не бил нито актосъставител, нито издаващ НП орган. Изцяло неразбираемо от заповедта било и какво било конкретното действие или бездействие на служителя, което било квалифицирано като дисциплинарно нарушение. Описано в оспореният акт нарушение било неразбираемо и объркано. Не личало какво точно е прието за извършено поведение, действие или бездействие съставлявало то, изпълнение или неизпълнение на какви конкретни задължения всъщност било. Още по-малко се разбирало какво е трябвало да направи жалбоподателя, кога и на какво основание. Непонятно било с какъв акт му е била възлагана задача по направата на предложения за налагане на административно наказание, каква е била утвърдената процедура за това, кой е издал НП, имал ли е въобще жалбоподателя някаква роля в производството по санкциониране на нарушителя, визиран в заповедта. Не бил конкретизиран начина или акта, с който му били вменени задължения в хода на административно наказателното производство по издаване на въпросното НП, в което производство той не бил участник или страна. Налице било пълно противоречие между фактическата обстановка по отношение описанието на поведението осъществено от жалбоподателя и дадената на същото правната квалификация. В заповедта не били изложени мотиви и относно това на какво основание се твърдяло, че цитираното НП било незаконосъобразно, отменено ли било като такова то от съда, кой е извършил преценката за тази незаконосъобразност и компетентен ли бил за това. Неяснотата относно съществени обективни и субективни елементи на твърдяното нарушение винаги представлявало несъответствие на издадената заповед със закона.
Твърди се също, че обжалваната заповед била издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК. Не била спазена предвидената в ЗМВР процедура по нейното издаване, като не били изискани и обсъдени по съответният ред обясненията на служителя. На жалбоподателя не била връчена нарочна заповед, от която да разбере за воденото срещу дисциплинарно производство, за твърдяното нарушение и доказателствата които го уличават. Изисканите от него обяснения не били дадени с конкретна цел, а принципно и при липса на яснота относно повода на изискването им. От формална гледна точка съдържанието на заповедта също не отговаряло на изискванията на процесуалния закон, тъй като било непълно, неясно и давало поводи за различни тълкувания. Не били спазени и предвидените в разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове за налагане на дисциплинарно наказание на служителя.
Излагат се и съображения, за липса на фактически и правни основания за издаване на заповедта, поради липса на осъществено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение – основание по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на заповедта. Налице било и основанието за отмяна на заповедта посочено в чл. 146, т.5 от АПК.
По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна - Директор на Областна дирекция на МВР-Хасково, редовно призован не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Х.А.А. изпълнявал длъжността полицейски инспектор VI степен, ПК в група“Охранителна полиция“ на РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково.
С писма рег. № 3286р-22552/26.05.2020г. и рег. № 3286р-22581 от 26.05.2020г., Заместник-директорът на ГД“НП“ при МВР уведомил Директора на ОДМВР-Хасково за неправилно санкционирани нарушения по чл.638, ал.3, вр. с чл. 638, ал.1,т.1 от КЗ при издаване съответно на НП 19-0271-001621/24.10.2019г. и НП № 19-0271-001119 от 05.08.2019г. и двете на РУ –Харманли, въпреки наличието на данни за повторност в рамките на едногодишния срок, при която наказанието следвало да се наложи по чл. 638, ал.5 от КЗ.
Със Заповед № 1253з-181 от 05.06.2020г., Директорът на ОДМВР-Хасково разпоредил извършване на проверка за изясняване на постъпилите данни съдържащи се в писма рег. № 3286р-22581/26.05.2020г. и рег. № 3286р-22552 от 26.05.2020г. по описа на Главна дирекция „Национална полиция“. Със същата бил определен поименно състава на комисията, която да извърши проверката и срока в който следвало да се изготви писмена справка отразяваща резултата от проверката - 18.06.2020г.
Жалбоподателят бил запознат със заповедта срещу подпис на 24.06.2020г. в 15.00 ч.
Срокът за разследване на дисциплинарното производство бил удължаван с последващи заповеди на Директора на ОДМВР-Хасково, с № 1253з-198 от 19.06.2020г., № 1253з-259 от 24.07.2020г., № 1253з-313/12.08.2020г. и № 1253з-354 от 01.09.2020г., с всяка от които жалбоподателят е бил запознат срещу подпис.
С рег. № 271р-19149 от 25.06.2020г. жалбоподателят предоставил сведение във връзка със Заповед № 1253з-198 от 19.06.2020г., в което посочил, че е участвал при издаване на НП № 19-0271-001119 от 05.08.2019г., НП № 19-0271-001621/24.10.2019г. , НП № 19-0271-000643 от 07.06.2019г., съгласно ЗАНН които били подписани от Началник РУ –Харманли. Изразил е становище, че при осъществяване на действията му по компетентност не е допуснал пропуски, съобразявал се е със закона и с установените правила за работа в РУ-Харманли.
С рег. № 1253р-8772 от 19.08.2020г. жалбоподателя депозирал обяснение до Директора на ОДМВР-Хасково, в което посочил, че във връзка със заповед № 125з -198 от 19.06.2020г. е дал сведение № 271р-19149 от 25.06.2020г. и отказва да дава нови такива.
Така дадените сведение и обяснение от Х.А. били приети от Директора на ОДМВР-Хасково, с резолюция от 12.11.2020г.
След събиране на относимите според комисията документи, сведения и обяснения, за резултата от извършената проверка по Заповед № 1253з-181 от 05.06.2020г. на Директора на ОДМВР-Хасково, комисията определена да извърши същата изготвила справка рег. № 1253р-9957/21.09.2020г. В справката, комисията изразила становище, че Х.А. не познава в детайли нормативната уредба, заложено му като задължение и изискване на длъжностната му характеристика за заеманата от него длъжност по конкретно т. II- основни длъжностни задължения, в частта познаване на нормативните документи и професионални умения“ и е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т. 2 от ЗМВР- неизпълнение на служебни задължения, като с деянието си, изразяващо се в това, че не е извършил справка за повторност при предлагане на наказание по АУАН, сер. АА, № 300999/04.10.2019г. по описа на РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково е предложил на началника на РУ-Харманли да подпише НП № 19-0271-001621/24.10.2019г., като не се е съобразил с разпоредбата на чл. 638, ал.5 от Кодекса за застраховането, съгласно дадената дефиниция за повторност съгласно пар.1, т.51 от ДР на КЗ. Прието е, че с тези си действия, полицейски инспектор Х.А. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 на ЗМВР-неизпълнение на служебни задължения, което деяние е съставомерно по смисъла на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР-пропуски в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, за което се предвижда дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца.
Съответно осъщественото от пол. инспектор Х.А. е характеризирано, като нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР - “неизпълнение на служебни задължения“, за което на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР комисията е предложила да му бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 6 м.
Х.А. е запознат със справката и с възможността си да даде допълнителни обяснения и възражения по същата в срок от 24 часа на 10.11.2020г. в 14.30ч. срещу подпис.
Липсата на дадени допълнителни обяснения
или възражения от жалбоподателя в предоставения му 24 часов срок от
запознаването със справката по случая е удостоверена в протокол рег. № 272р-26325 от 11.11.2020г.
на Началник група „ООРТПК“ в сектор „ООРТПК“ към отдел „ОП“ при ОДМВР-Хасково.
С оспорената в настоящото производство Заповед № 272з-3506 от 13.11.2020г. Директорът на ОДМВР-Хасково е наложил на Х.А.А., полицейски инспектор VI степен ПК в група „Охранителна полиция“ на РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от шест месеца.
Жалбоподателят е запознат със заповедта срещу подпис на 17.11.2020г. в 09.00 ч. Жалбата срещу заповедта е била подадена директно пред АдмС-Хасково и заведена с вх. № 6833 от 20.11.2020г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 168 ал. 1, вр. чл.
146 т. 1 от АПК, съдът намира проверяваният административен акт за изхождащ
от компетентен орган по смисъла
на чл.204, т.3 от ЗМВР.
Спазено е изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ алтернативно задължение за дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В административната преписка са налични дадените от жалбоподателя по повод провеждането на дисциплинарното производство обяснения. Същия е поканен надлежно да се запознае със изготвената справка и се е възползвал от това си право. Обстоятелството, че същият не се е възползвал и от правото си даде допълнителни обяснения / възражения по нея се дължи на собственото му поведение, а не на действия и бездействия на ДНО. Не е налице нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Наложеното наказание е в максималният предвиден от закона размер, но същият е обоснован от дисциплинарно наказващият орган с наличието на предходни наложени на същия служител наказания за допуснати нарушения на служебната дисциплина. Дали същите са налице и дали правилно наказанието е определено и индивидуализирано е въпрос по същество.
При издаването на оспорената заповед не са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР. Заповедта е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на твърдяното нарушение, тъй като извършването на нарушението за което е ангажирана отговорността на оспорващият, би могло да стане известно едва след изготвянето и получаване на Справка рег. № 1253р-9957 от 21.09.2020г. на комисията, назначена за изясняване на случая. Т.е. при издаване на процесната заповед този срок не е бил изтекъл. Но, доколкото твърдяното нарушение, което не е тежко такова по смисъла на чл. 195, ал.2 от ЗМВР, вр. с чл. 203, ал.1 от ЗМВР, би могло да бъде извършено най-късно до 24.10.2019г. - датата на съставяне на НП № 19-0271-001621, то явно е, че в случая е изминал период по-голям от една година измежду извършването му и датата на налагане на дисциплинарното наказание. Неспазването на законоустановения в чл. 195, ал.1, предл.2-ро от ЗМВР срок за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание представлява нарушение на административно – производствените правила от категорията на съществените такива и е основание за отмяна на заповедта само на процесуално основание.
Съдът намира за основателни и възраженията изложени в жалбата касаещи
неспазване на установената от закона форма при издаване на оспорената
заповед. Реквизитите, които
следва да се съдържат в индивидуален административен акт от този вид са изрично
указани в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят;
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е
установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на
наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на
нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в
същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение,
които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай -
конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него
бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната
действителност. Надлежното описание на
нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока според настоящия
съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на
наказаното лице, тъй като същия ще е възпрепятстван да организира същата, поради поставянето му в невъзможност да узнае всички елементи на
нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен
контрол относно законосъобразността на административният акт.
В случая, обжалваният ИАА за налагане на дисциплинарното наказание не съдържа част от предписаните от чл.210, ал.1 от ЗМВР реквизити. На първо място в заповедта не са посочени нито мястото, нито дата на осъществяване на твърдяното нарушение, състоящо се в даване на предложение за налагане на административно наказание, за извършено нарушение на Кодекса за застраховането описано в АУАН серия АА № 300999/04.10.2019г. на водача Д.П. П.да бъде наложено административно наказание“глоба“ в размер на 400 лева, на основание чл.638, ал.3 от КЗ, вместо административно наказание“Глоба“ в размер на 800 лева на основание чл.638, ал.5 от КЗ, тъй като същото е било извършено в условията на повторност. За това къде и кога точно е осъществено твърдяното нарушение, не може да се направи извод и от справката на комисията и от съдържащите се в материалите по преписката доказателства. Всъщност датата на деянието осъществено от жалбоподателя е напълно неясна, а за мястото би могло единствено да се предполага дали това е строено в сградата на РУ- Харманли, доколкото същия все пак осъществява задълженията си в това районно управление. Мястото и датата на нарушението обаче са съществени елементи от обективната страна на изпълнителното деяние на всяко дисциплинарно нарушение. Това е така защото посочването им е свързано с преценката относно компетентността на дисциплинарно наказващият орган, установяване на релевантните за спора факти, спазване преклузивните срокове за ангажиране дисциплинарна отговорност на полицейски служители, наличието на извършено деяние към този момент, териториалната компетентност на съдебната инстанция, а и поради създаване на необходимите гаранции за упражняване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото се поставя в невъзможност да узнае всички съставомерни елементи на вмененото нарушение и оттук да се защити пълноценно. Това е така защото дисциплинарната отговорност се ангажира само при доказано дисциплинарно нарушение - при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна, за да може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на наказаното лице. Мястото на нарушението и датата на извършването му са елементи от обективната страна на деянието и при недоказаност на тези елементи, т.е. недоказаност че извършването на нарушението е станало действително на посоченото от органа място и на посочената дата(в посочен период), не може да се приеме за доказано, че е извършено визираното в заповедта нарушение. Ето защо липсата на тези реквизити по мнение на настоящият съдебен състав представлява абсолютно нарушение на формата на административният акт и е самостоятелно основание за отмяната на последния.
Отделно от това следва да се посочи, че е налице и недоказаност на твърдяното нарушение от материална страна.
Законосъобразността на индивидуалният административен акт се преценява въз основа на изложените в същия фактически съображения за издаването му. В случая, видно от мотивите съдържащи се в заповедта, ДНО е възприел, че Х.А. не е извършил справка за водач в АИС – АНД по отношение на Д.П. П.и не е отбелязал факта относно наличие на условия на“повторност“ на деянието осъществено от последния, при което е предложил за осъщественото от същия водач административно нарушение да му бъде наложено административно наказание“Глоба“, в размер на 400.00 лева, на основание чл. 638, ал.3 от КЗ, вместо „Глоба“ в размер на 800.00 лева, на основание чл.638, ал.5 от КЗ, въпреки че деянието е било осъществено в условията на повторност. Възприето е също, че служебните задължения по квалифициране на административно нарушение и даване на предложение за налагане на административно наказание са възложени на Х.А. от Началника на РУ Харманли.
Правната регламентация на административно-наказателните производства се съдържа в специалния закон - Закона за административните нарушения и наказания. Съобразно разпоредбите на същия нормативен акт, дейността по даване правна квалификация на едно административно нарушение и определяне на правилната санкционна норма, въз основа на която да се наложи административно наказание за осъщественото се извършва от актосъставителя по отношение на АУАН, респ. от административно наказващият орган по отношение на наказателното постановление. В случая, жалбоподателят не е нито участник, нито страна в развилото се административно - наказателно производство налагане на административно наказание, започнало със съставяне на АУАН с чл. № 300999 от 04.10.2019г. на РУ - Харманли и завършило с издаване на НП № 19-0271-001621/24.10.2019г. от ВПД Началник на РУ Харманли към ОДМВР-Хасково. Жалбоподателят не е изпълнявал функциите нито на актосъставител, нито на административнонаказващ орган в конкретния случай и това е видно от съдържанието на посочените два акта. Ето защо, същият не е имал вменено по силата на закона задължение да дава правилна правна квалификация на нарушението и да предлага санкциониране на нарушителя по определен текст от КЗ. Нито в обжалваната заповед, нито в справката на комисията извършила проверка по случая, в която също се съдържат мотиви за издаване на заповедта се сочи вътрешно – служебен документ вменяващ такива задължения на оспорващия, който да е пораждал действие към датата на съставяне на процесния АУАН и издаване на НП № 19-0271-001621/24.10.2019г. от ВПД Началник на РУ Харманли. В хода на съдебното производство по делото от страна на ответника е представена заповед № 271з-501 от 29.07.2020г. на Началника на РУ-Харманли, с т.14 от която е възложено за нарушения по КЗ, резолюцията с предложения за размера на наказанието и проверката за повторност на нарушението върху бланката АУАН да се поставят конкретно от жалбоподателя(и негов колега) с червен химикал, собственоръчно като положи подпис, двете си имена и дата. Тази заповед обаче, която има характер на вътрешно -ведомствен акт е в сила от датата на издаването й, която е повече от девет месеца и половина след издаване на цитираното по-горе наказателно поставовление.
След като от събраните по делото доказателства не се установява, към датата на издаване на АУАН с бл.№ 300999 от 04.10.2019г. изд. от П. К.– мл. автоконтрольор при РУ – Харманли или към датата на издаване на НП № 19-0271-001621 от 24.10.2019г. издадено от ВПД Началника на РУ-Харманли, Х.А. да е имал установено с нормативен или друг вътрешно служебен акт задължение да квалифицира административно нарушение и да дава предложение за налагане на административно наказание, то същият няма как да наруши такива.
Недоказаността
на твърдяното нарушение води до незаконосъобразност на оспорената заповед
поради противоречието й с материалния закон и е основание за отмяната й
съгласно чл. 146,т.4 от АПК.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски и такива следва да му се присъдят в размер от 837.59 лева, от които 10.00 лева внесена ДТ, 20.00 лева депозит за свидетел, 7.59 лева такса за преписи от документи и 800.00 лева действително заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.11.2020г.
На основание чл.211 от ЗМВР решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ Заповед № 272з-3506 от 13.11.2020г. на Директора на ОДМВР-Хасково.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Хасково да заплати на Х.А.А., с ЕГН **********от гр. Харманли разноски по делото в размер на 837.59 лева(осемстотин тридесет и седем лева и петдесет и девет стотинки).
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: