МОТИВИ по НОХД № *** г.

 

                    Обвинението против Г.П. ***, ал. І, т. 6, предложение 1, т. 9, т. 12, предложение последно, във връзка с чл. 115, във връзка с чл. 18 от НК, затова че на 20.ХІ.2009 г. към 19,45 часа, в кафене „***“, находящо се в гр. Плевен, ул. „***, направил опит умишлено да умъртви К.К.Б. ***, ЕГН ********** по начин и със средство опасни за живота на мнозина – пистолет „Макаров“, с патрони калибър 9х18 мм., като деянието е извършено предумишлено и е осъществено от лице извършило друго умишлено убийство, за което е обвинено по ДП № 429/2010 г. по описа на РУП – Самоков за престъпление по чл. 116, ал. І, т. 4, т. 6, предложение 1 и предложение 2, т. 9 и т. 10 от НК, за което не е постановена присъда, като деянието е останало незавършено поради независещи от П. причини.

                   В хода на съдебното следствие представителят на прокуратурата на базата на събрА.те по делото доказателства измени обвинението, което е прието от съда. Предвид на това обстоятелство на подсъдимият Г.П.П. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. І, т. 6, предложение 1, т. 9 и т. 12 от НК.

                    Подсъдимият Г.П.П. разбира в какво е обвинен,  не се признава за виновен, дава обяснения по случая. В хода на съдебното производство подсъдимият П. изгражда своя защитна теза, която излага в своите обяснения дадени пред състава на съда в съдебно заседА.е от 7.ХІ.2011 г. - според нея той не е автор на престъплението, за което е предаден на съд, тъй като на процесната дата вечерта, когато е извършено деянието П. е празнувал с близки приятели и роднини годишнина от сватбата си.

                   От страна на представителя на прокуратурата е приета за установена следната фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на настоящия състав на съда:

                   На 20.ХІ.2009 г. към 19,45 часа пострадалият Б. се намирал в кафене „***“ находящо се на ул. „*** в гр. Плевен, заедно с приятеля си свидетелят Д.О.С.. Освен Б. и С. в помещението се намирали още В.П.С., Г.Е.Х. и О.О.П.. Б. седял на маса, заедно със С., Х. и П. с лице обърнато към входната врата. С. се намирал на съседна маса. Пострадалият забелязал към заведението да се приближава човек облечен в тъмна шуба, с качулка на главата. Мъжът се вгледал във витрината на кафенето, насочил се към вратата на заведението, отворил я и в този момент погледът на Б. срещнал този на влезлия в заведението Г.П.П.. В този момент пострадалия усетил, че има нещо нередно в ситуацията, станал и вдигнал инстинктивно лявата си ръка в предпазно движение пред главата си. П. извадил дясната си ръка, която държал в джоба на шубата си. В нея той държал пистолет и започнал да стреля, като се целел в К.Б.. Пострадалият усетил проникването на куршум през мищницата и се хвърлил към стрелеца. Почти веднага усетил проникване на куршум в левия му крак. Завъртял се и паднал наляво. Дясната ръка на Б. била закрепена неподвижно с лонгета и той инстинктивно закрил главата си с нея, падайки на земята. Някой от произведените изстрели попаднали в лонгетата. Останалите свидетелите на стрелбата в заведението залегнали и по някаква случайност никой от тях не е бил засегнат от изстрелите в помещението. Подсъдимият продължил да стреля по Б., като от 8 изстреляни куршума 7 попаднали в тялото на пострадалия. След като му свършили патроните П. избягал от местопроизшествието в неизвестна посока. Бил извикан екип на Спешна помощ и Б. бил откаран в болницата в тежко състояние.

                   В началото на месец август 2010 г. в Слънчев бряг, където бил на почивка пострадалият видял репортаж по телевизията отнасящ се до задържА. лица във връзка със случая „***“. Гледайки предаването Б. се сетил за едни странен случай, на който не бил обърнал внимА.е, но го бил запомнил, тъй като му се сторил странен и необичаен. Около две седмици преди стрелбата в кафене „***“ бил в София, където в един ресторант видял П.С. и В.К., които познавал и ги поздравил. В момента когато забелязали пострадалия те явно се смутили, поздравили го, но не провели разговор с него както правели обикновено. Б. тогава не обърнал внимА.е на това тяхно поведение. Предаването заинтригувало Б., който продължил да го гледа, след което забелязал и разпознал човека, който на 20.ХІ.2009 г. стрелял по него в кафене „***“, а именно подсъдимия Г.П.П., след което уведомил оргА.те на полицията.

                   Следствие на извършеното от подсъдимия П. покушение срещу К.К.Б., на пострадалия са причинени 7 огнестрелни наранявА.я, както следва: едно проникващо на лявото бедро, без изход с увреждане на меките тъкА. и бедрената кост, която е с многофрагментарно огнестрелно счупване, като под тази рана има входно и изходно напречно разположено огнестрелно увреждане, на дясното бедро има четири отвора, т.е. двукратно прострелване с входна и изходна рана, на дясната лакетна става има също две входни и изходни отверстия, които се явяват резултат от две прострелвА.я и едно прострелване на лявата раменна става с входно и изходно отверстие. Пострадалият Б. е приет в тежко шоково състояние в болницата, от което е изведен благодарение на активна, компетентна и бърза лекарска намеса.  

                   Описаната и приета за установена от съда фактическа обстановка по делото се подкрепя от показА.ята на разпитА.те в съдебно заседА.е свидетели, К.К.Б., О.О.  П., В.П.С., Г.Е.Х., Д.О.С., И.П., М.С., К.Б.А., Л.П.И., Н.Г.Н., И.Л., С.Н., П. Г. ц.-А., Н.Г. Т., С.Г.Г., И. К. приетите и приобщени към делото заключения на съдебномедицинската експертиза изготвена по време на досъдебното производство, съдебномедицинската експертиза изготвена по време на  съдебното следствие, балистична и тройната комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертизи, както и от извършения в съдебно заседА.е проведено на 7.ХІ.2011 г. на основА.е чл. 156 от НПК оглед на местопроизшествие.

                   По време на съдебното следствие се оформиха три групи свидетели. Първата група включва в себе си лицата К.К.Б., О.О.  П., В.П.С., Г.Е.Х., Д.О.С., чиито показА.я на преки очевидци на деянието са кредитирА. от страна на съда, тъй като напълно съответствуват на установената фактическа обстановка. ПоказА.ята на свидетелите И.П., М.С., К.Б.А., Л.П.И., Н.Г.Н., И.Л., С.Т., П. Г. ц.-А., Н.Г. Т., С.Г.Г., И. К., Й.Г.Н., П. Г. ц.-А., Н.Г. Т., С.Г.Г., А.М. които не са очевидци на случилото се, също са кредитирА. от страна на съда, тъй като напълно съответствуват на обстоятелствата от приетата за установена фактическа обстановка.

                   Втората група включва  свидетелите Е.П.И., Д.П.Х., Д.П.П., М.Н.И., А.Т.И., Н.П.Я., Л.Г.И., И.Я.И. и К.Х.Х., чийто показА.я са в разрез с установената фактическа обстановка, показА.ята на останалите свидетели, като и с писмените доказателства, поради което не се кредитират от страна на съда и не се взимат под внимА.е при постановяване на присъда.

                   Към втората група събрА. в хода на съдебното производство гласни доказателства, които не се кредитират от страна на съда следва да се присъединят и обясненията на подсъдимия Г.П.П..

                   В хода на съдебното следствие се оформи и трета група свидетели, в която се включват лицата Ц.Й.Ц., И.Ц.Ц., Й.Ц.Й., Д.Н.Ц., К.К., К.Н.И., чийто показА.я са без значение за изясняване на фактическата обстановка по делото и решаване на спорния въпрос, касаещ авторството на деянието, за което подсъдимият е предаден на съд.

                    В съдебно заседА.е проведено на 18.ІІ.2011 г. показА.я даде  свидетеля К.К.Б., в които заявява следното: На 20.ХІ.2009 г. пострадалия ходил до кафене „К.“ намиращо се в центъра на гр. Плевен. В района около „Б.“ на хотел „Балкан“, в непосредствена близост до кафене „***“ Б. бил паркирал личния си автомобил. Тръгнал си от заведението „К.“ и с такси отишъл до кафене „***“, за да се вземе паркирА.я там автомобил. Отишъл до заведението и погледнал вътре през витрината, за да види дали в помещението имало някой от неговите приятели, с които често се събирали там да играят карти. Видял, че вътре няма никой от хората, които се надявал да намери. В заведението били само три момичета – свидетелките О.О.  П., В.П.С. и Г.Е.Х.. Еднато от тях било познато по физиономия на Б., тъй като работила, като сервитьорка в заведението. Пострадалият се готвел да се качи в колата си и да си тръгва, когато видял свой приятел – свидетелят Д.О.С., който минавал с автомобила си по съседната пряка улица на тази, на която се намира кафенето «***». Б. му звъннал по телефона и двамата си определили среща. Пострадалият влязъл в заведението и седнал на един стол с лице към входната врата и започнал да си приказва с намиращите се вътре момичета. Малко след това в помещението влязъл свидетеля Д.С. и седнал на един стол намиращ се от дясната страна на Б., почти  с лице към масата, край която седели останалите и започнал да си говори с тях. Времето през тази част на годината било необичайно топло, поради което Б. бил облечен с долнище от анцунг и фланела с къс ръкав. Минало известно време от влизането на Д.С. в кафене «***», когато Б. забелязал, че пред кафенето се движи мъж облечен с шуба и вдигната качулка. Преди покушението от 20.ХІ.2009 г. Срещу Б. е имало още един опит за убийството му, като по него било стреляно с автомат «Калашников». От този момент пострадалият винаги сяда в заведенията където ходи с лице към входната врата и гръб към стената, за да може да си опази живота, ако отново се опитат да го убият. В процесната вечер Б. седнал по същия начин в кафене «***» и забелязъл, че мъжът си бил вдигнал качулката и огледал през витринното стъкло кой се намира в помещението и къде е седнал. Минавайки за втори път покрай стъклото на витрината мъжът се е бил обърнал с профил и отново огледал кой къде е седнал. Веднага след това отворил входната врата, извадил си ръката от джоба, в който държал пистолет и започнал да стреля, като се целил в Б.. Пострадалият приклекнал в посока свидетеля Д.С. и изведнъж тръгнал срещу стрелеца. В момента, когато е приклекнал и тръгнал към стрелеца, Б. се оказал лице в лице с него, видял го и го запомнил. Мъжът е бил облечен с шуба, като под качулката е носил плетена шапчица с малка козирка, лицето му е било скулесто с тъмни очи, които Б. запомнил много добре, тъй като погледите им се срещнали. Пострадалият запомнил също така и характерната за подсъдимия масивна долната челюст. Дясната му ръка е била в лонгета, тъй като по това време Б. е имал скъсано сухожилие, поради което не успял да осъществи първата му минала през главата мисъл да хване мъжа, който стреля по него и да го хвърли през намиращия се наблизо парапет. Продължил да се движи към мъжа, които се опитвал да го убие, усетил болка в лявото бедро и паднал на пода на заведението. Стрелецът, за да може да стреля се бил превил на една страна и приклекнал с пистолет в ръка. Б., който бил паднал на земята вдигнал дясната си ръка пред главата си, за да я защити и в този момент подсъдимият стрелял още няколко пъти. Свършили му боеприпасите и той избягал. През това време пострадалият видял намиращият се наблизо Д.С. извикал го, успокоил, че е жив и го помолил да провери дали стрелецът е още навън. Известно време след приключване на стрелбата дошъл екип на Спешва помощ и К.Б. бил откаран със сериозни наранявА.я в болницата. Опитът за убийство на пострадалия е бил извършен на 30-тия ден, след като на него му е била направена операция на скъсаното сухожилие на дясната ръка. На 15–тия ден след нейното извършване Б. се е е намирал в София и влязъл в един ресторант. В него той забелязъл лицата П.С. по прякор /С./ и В. по прякор К. /останалите две имена  на лицето пострадалия не знае/, които познавал отдавна. Поздравил ги и веднага след това усетил настъпилото в тях смущение, като го видяли. Този факт направил впечатление на Б., тъй като друг път, когато ги е срещал в София С. и В.К., винаги са го поздравявали и са говорили с него. В деня на срещата в ресторанта С. и В.К., като са видяли Б. да влиза са се чудили дали да го поздравят или не. Известно време, след като е бил настанен в болницата Б. е бил посетен от служителя на полицията свидетеля М.С., на когото пострадалия разказал как е изглеждало лицето, което е стреляло срещу него според неговите спомени. Извършителят пострадалия вижда за първи път по време на стрелбата срещу него в заведението. Категорично заявява, че не го познава, тъй като е добър физиономист и ако преди го е бил виждал, сега е щял да го познае и да каже кой е на разследващите оргА.. След като приключило лечението му и бил изписан от болницата Б. заминал на почивка на море в края на месец юли – началото на месец август 2010 г. Гледал предаване на журналиста С. Д., което не знае как се казва. Давали репортаж от съдебни заседА.я и коментари по някакъв криминален случай. В едни момент в кадъра на камерата попаднал подсъдимият, който се движел в коридорите на Съдебната палата, конвоиран от съдебната охрана. Камерата дала лицето на подсъдимия П., което било обърнато на ляво и в този момент Б. го разпознал, като човека, който стрелял срещу него на 20.ХІ.2009 г. Пострадалият видял и неговата характерна походка – подсъдимият се движил леко приведен. Опитал се да се обади на свидетеля Д.  С., но не могъл да се свърже с него. След това звъннал на М.С. и му казал, че е видял по телевизията и е разпознал човека, които е стрелял срещу него. Известно време след проведеният разговор между Б. и свидетеля М.С., пострадалия е бил извикан в полицейското управление в Слънчев бряг. Там му показали множество снимки, между които се намирала и такава на подсъдимия П.. Б. го видял и познал, но не казал това на полицаите от управлението в Слънчев бряг. Заявил, че няма как да им даде някаква информация, тъй като имал телефона на човек, които отговарял за това дело и на него щял да звънне. Излязъл от управлението, звъннал на М.С. и му казал, че е видял подсъдимия П. на полицейски компютър. Б. ***, отишъл в Първо РПУ, където по съответния ред разпознал подсъдимия, като човека, опитал се да го убие.

                       В хода на съдебното следствие от страна на  процесуалния представител на подсъдимия е направено искане на основА.е чл. 281, ал. І, предложение 1, т. 2, предложение 2 от НПК да бъдат четени показА.я на пострадалия К.К.Б. дадени пред съдия на 9.VІІІ.2010 г. по ЧНД № 945/2010 г. /листа 124, 125, 126 от предварителното производство/. В тях свидетеля Б. заявява следното:

                       На 20.ХІ.2009 г. пострадалия ходил до кафене „К.“ намиращо се в центъра на гр. Плевен. В района около „Б.“ на хотел „Балкан“, в непосредствена близост до кафене „***“ Б. бил паркирал личния си автомобил. Тръгнал си от заведението „К.“ и с такси отишъл до кафене „***“, за да се вземе оставената там кола. Отишъл до заведението и погледнал вътре през витрината, за да види дали в помещението имало някой от неговите приятели, с които често се събирали там да играят карти. Видял, че вътре няма никой от хората, които се надявал да намери. В заведението били само три момичета – свидетелките О.О.  П., В.П.С. и Г.Е.Х.. Едното от тях било познато по физиономия на Б., тъй като работила, като сервитьорка в заведението. Пострадалият се готвел да се качи в колата си и да си тръгва, когато видял свой приятел – свидетелят Д.О.С., който минавал с колата си по съседната пряка улица на тази, на която се намира кафенето «***». Б. му звъннал по телефона и двамата си определили среща. Пострадалият влязъл в заведението и седнал на един стол с лице към входната врата и започнал да си приказва с намиращите се вътре момичета. Малко след това в помещението влязъл свидетеля Д.С. и седнал на едни стол намиращ се от дясната страна на Б., почти  с лице към масата, край която седели останалите и започнал да си говори с тях. Времето през този част на годината било необичайно топло, поради което Б. бил облечен с долнище от анцунг и фланела с къс ръкав. Намиращите се в кафенето три момичета, пострадалия и свидетеля Д.С. си приказвали, когато Б. забелязал, че пред кафенето се движи мъж облечен по начин, който веднага направил впечатление, тъй като не съответсвала на топлото време, а именно със зимна шуба и вдигната качулка, който трябвало да заобиколи парапета намиращ се пред заведението, за да влезе в кафенето. Преди покушението от 20.ХІ.2009 г. Срещу Б. е имало още един опит за убийството му, като по него било стреляно с автомат «Калашников». От този момент нататък пострадалият винаги сяда в заведенията където ходи с лице към входната врата и гръб към стената, за да може да си опази живота, ако отново се опитат да го убият. В процесната вечер Б. седнал по същия начин в кафене «***» и забелязъл, че мъжът си бил вдигнал качулката и огледал през витринното стъкло кой се намира в помещението и как и къде е седнал. Минавайки покрай стъклото на витрината мъжът се е бил обърнал с профил и отново огледал кой къде е седнал. Веднага след това отворил входната врата, извадил си ръката от джоба, в който държал пистолет и започнал да стреля, като се целил в Б.. Пострадалият приклекнал в посока свидетеля Д.С. и изведнъж тръгнал срещу стрелеца. Първоначално Б. бил прострелян в лявото рамо, тъй като той си е бил вдигнал лявата ръка в защитна позиция с цел да си запази главата. Куршумът проникнал в долната част на предмишницата и излязъл през ключицата. Подсъдимият продължил да стреля уцелвайки пострадалия в крака. Веднага след това Б. си вдигнал пред главата дясната ръка, която бил в лонгета. Тя закрила главата на Б., когато той разбрал, че лонгетата е простреляна и усетил как куршумите минали покрай главата му. В момента, когато е приклекнал и тръгнал към стрелеца, Б. се оказал лице в лице с него, видял го и го запомнил. Мъжът е бил облечен с шуба, като под качулката е носил плетена шапчица с малка козирка, лицето му е било скулесто с тъмни очи, които Б. запомнил много добре, тъй като погледите им се срещнали. Пострадалият започнил също така и характерната за подсъдимия квадратна форма на долната челюст. Лицето на подсъдимия Б. запомнил много добре. Категорично заявява, че ще разпознае подсъдимия по характерните черти на лицето му, а именно по носа, по широката и квадратна долна челюст. Очите на Г.П.П.Б. запомнил най-добре, най-точно и ясно. Дясната му ръка е била в лонгета, тъй като по това време Б. е имал скъсано сухожилие. Първата мисъл на пострадалия е била да хване мъжа, който стреля по него и да го хвърли през намиращия се наблизо парапет. Продължил да се движи към мъжа, които се опитвал да го убие, усетил болка в лявото бедро и паднал на пода на заведението. Стрелецът, за да може да стреля се бил превил на една страна и приклекнал с пистолет в ръка. Вдигнал дясната си ръка пред главата си, за да я защити и в този момент подсъдимият стрелял още няколко пъти. Свършили му боеприпасите и той избягал. През това време пострадалият Б. видял намиращият се наблизо Д.С. извикал го, успокоил, че е жив и го помолил да провери дали стрелецът е още навън. Известно време след приключване на стрелбата К.Б. бил откаран със сериозни наранявА.я в болницата. Опитът за убийство на пострадалия е бил извършен на 30-тия ден, след като на него му е била направена операция на скъсаното сухожилие на дясната ръка. На 15–тия ден след нейното извършване Б. се е е намирал в София и влязъл в един ресторант. В него той забелязъл лицата П.С. по прякор /С./ и В. по прякор К. /останалите две имена  на лицето пострадалия не знае/, които познавал отдавна. Поздравил ги и веднага след това усетил настъпилото в тях смущение, като го видяли. Този факт направил впечатление на Б., тъй като друг път, когато ги е срещал в София С. и В.К., винаги са го поздравявали и са говорили с него. В деня на срещата в ресторанта С. и В.К., като са видяли Б. да влиза са се чудили дали да го поздравят или не. Известно време, след като е бил настанен в болницата Б. е бил посетен от служителя на полицията свидетеля М.С., на когото пострадалия разказал как е изглеждало лицето, което е стреляло срещу него според неговите спомени. Извършителят Б. вижда за първи път по време на стрелбата срещу него в заведението. Категорично заявява, че не го познава, тъй като е добър физиономист и ако преди го е бил виждал, сега е щял да го познае и да каже кой е на разследващите оргА.. След като приключило лечението му и бил изписан от болницата Б. заминал на почивка на море в края на месец юли – началото на месец август. Гледал предаване на журналиста С. Д., което не знае как се казва. Давали репортаж от съдебни заседА.я и коментари по някакъв криминален случай. В едни момент в обектива на камерата попаднал подсъдимият, който се движел в коридорите на Съдебната палата, конвоиран от съдебната охрана. Камерата дала лицето на подсъдимия П., което било обърнато на ляво и в този момент Б. го разпознал, като човека, който стрелял срещу него на 20.ХІ.2009 г. Пострадалият видял и неговата характерна походка – подсъдимият се движил леко приведен. Опитал се да се обади на свидетеля Д.  С., но не могъл да се свърже с него. След това звъннал на свидетеля М.С. и му казал, че е видял по телевизията и  е разпознал човека, които е стрелял срещу него. Известно време след проведеният разговор между Б. и свидетеля М.С., пострадалия е бил извикан в полицейското управление в Слънчев бряг. Там му показали множество снимки, между които се намирала и такава на подсъдимия П.. Б. го видял и познал, но не казал това на полицаите от управлението в Слънчев бряг. Заявил, че няма как да им даде някаква информация, тъй като имал телефона на човек, които отговарял за това дело и на него щял да звънне. Излязъл от управлението, звъннал на М.С. и му казал, че е видял подсъдимия П. на полицейски компютър в управлението в Слънчев бряг. Б. ***, отишъл в Първо РПУ, където по съответния ред разпознал подсъдимия, като човека, опитал се да го убие. Гражданският ищец и частен обвинител е категоричен, че не познава подсъдимия П.. По време на стрелбата на 20.ХІ.2009 г. го вижда за първи път и никой никога не е отправял някакви заплахи по негов адрес.

                      При извършване на анализ на показА.ята на разпитА.ят свидетел К.К.Б. дадени в съдебно заседА.е от 18.ІІ.2011 г. и тези дадени пред съдия на 9.VІІІ.2010 г. по ЧНД № 945/2010 г. /листа 124, 125, 126 от предварителното производство/ не бяха констатирА. противоречия, между тях, касаещи факти и обстоятелства от установената фактическа обстановка. Предвид на това не е налице съмнение в  достоверността на показА.ята на К.Б. дадени пред съда и пред орган на предварителното производство, касаеща факти и обстоятелства по случая. Достоверността на гласните доказателствени средства зависи и от собствената им убедителност, а тя на свой ред - от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност. Няма съмнение в достоверността на показА.ята на пострадалия К.К.Б. дадени в съдебно заседА.е и тези на предварителното производство, тъй като същите са последователни, логически свързА. и непротиворечиви, не е налице съмнение в тяхната достоверност. Не са налице противоречия в показА.ята на Б. дадени по време на съдебното следствие и тези дадени пред съдия по време на разследването. Същите напълно си кореспондират, липсват пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка, поради което следва да бъдат взети под внимА.е и кредитирА. при постановяване на присъдата.

                   В съдебно заседА.е проведено на 14.ІІІ.2011 г. показА.я даде свидетелката О.О.П. пряка очевидка на случилото се в кафене „***“ на 20.ХІ.2009 г. В своите показА.я П. заявява следното: На 20.ХІ.2009 г. привечер към 18,00 часа отишла в кафене „***“, за да види своята приятелка – свидетелката В.С., която работила, в заведението, като сервитьорка. Там се намирало и непознато за свидетелката момиче. П. седнала при намиращите се там момичета и започнали да си приказват. Малко по-късно в заведението пристигнал К.Б., който се присъединил към компА.ята. Свидетелката го познавала по физиономия, тъй като многократно го е виждала, тъй като е бил постоянен клиент на заведението. Пострадалият седнал централно срещу входната врата на заведението. Видимостта отвътре навън била добра, виждало се кой минава отвън покрай заведението, тъй като светели уличните лампи, тези поставени на двата стълба пред кафенето, както и вътрешното осветление. П., която седяла най-близо до вратата първа видяла идващият към входната врата на кафенето мъж, които въпреки топлото за сезона време е бил облечен с дебела зимна шуба, носел зимна плетена шапка с малка козирка и се движел леко приведен. Забелязала го оттам, откъдето започва витринния прозорец на заведението и го проследила с поглед през целия му път до входната врата. Проследила нейното отворяне от страна на подсъдимия. Той бил с лице към свидетелката и с рамо към вратата. П. забелязала, че Б. също е видял идващия към кафенето мъж, неговото несъответствуващо на времето облекло, напрегнал се и станал от стола.  С влизането мъжът извадил дясната си ръка от джоба на шубата, в която държал пистолет и започнал да стреля по Б.. След началото на стрелбата свидетелката се свила, привела и зачакала всичко да свърши. След края на стрелбата настъпила известна пауза, която дала време на П. да се окопити и да се огледа, за да види какво е станало. Забелязала падналия на земята Б., който бил в тежко състояние. По-късно дошла полицията, която разпитала П. за случилото се. Свидетелката дала описА.е на облеклото и визията на стрелеца и оказала съдействие при изготвяне на фоторобота от страна полицията. Няколко месеца след стрелбата в кафенето, свидетелката взела участие в извършването на разпознаването на дееца в полицията. Преди да бъде извършено процесуалноследственото действие разпознаване на П. е било указано от служители на полицията къде трябва да влезе, да застане и какво да направи. Категорично заявява, че преди извършване на разпознаването никой от полицията не й е давал предварително да гледа снимки на подсъдимия, нито са и давА. предварителни насоки кое точно лице трябва да разпознае. След получаването на съответните указА.я относно начина на извършване на разпознаването свидетелката влязла в стая с огледално стъкло. Тя виждала четиримата мъже, които се намирали в стаята за разпознаване, без тя да бъде забелязана от тях. Огледала внимателно мъжете, които били в другото помещение и разпознала подсъдимия, като мъжът, който стрелял по Б.. П. бе запитана от страна на прокуратурата дали в момента на съдебното заседА.е вижда този човек в залата и тя отговори положително и посочи подсъдимия. На поставен й въпрос по кои точно белези го е разпознала свидетелката отговорила, че го е познала по наболата брада, скулестото лице по характерната физиономия. Най-ярко впечатление от външните белези на подсъдимия на свидетелката направила широката долна челюст. След първият изстрел П. се свила в защитна позиция, но времето било достатъчно тя да запомни характерната физиономия на подсъдимия и по-конкретно неговата широка долна челюст, която била с набола брада.

                   В хода на съдебното производство на основА.е чл. 281 от НПК бе направено искане от страна на процесуалния представител на подсъдимия да бъдат четени показА.ята на свидетелката О.О.П. дадени на предварителното производство на 20.ХІ.2009 г. /лист 45 от предварителното производство/ и тези дадени на 4.VІІІ.2010 г. /лист 127 от досъдебното производство/. В показА.ята си дадени на 20.ХІ.2009 г. /лист 45 от досъдебното производство/ свидетелката П. заявява следното: Около 19 часа пристигнала в кафене „***“. Там били и другите свидетелки В.С. и Г.Х.. Малко по-късно в заведението дошъл К.Б. и седнал на тяхната маса. Около 19,50 – 19,55 часа според свидетелката, тя забелязала да се появява непознат мъж, според нея висок 160 – 170 см., около 35-40 годишен. Носел шапка и бил облечен в черни дрехи. Отворил вратата на заведението и започнал да стреля по К.Б., който седял срещу него. Пострадалият се изправил и се навел към земята и  в свито положение си прикрил главата с ръце. Според възприятията на П. проехтели 5-6 изстрела. Малко по-късно мъжът спрял да стреля и изчезнал. Свидетелката заедно с другите момичета започнали да звънят в полицията и на Бърза помощ.

                   В показА.ята си дадени пред орган на досъдебното производство на 4.VІІІ.2010 г.  П. заявява следното: На процесната дата свидетелката била в кафене „***“, за да види своята приятелка  Свидетелката В.С., която работила там, като сервитьорка. В заведението се намирала още и свидетелката Г.Х., която П. не познавала. Малко по-късно в заведението влязъл К.Б., а известно време след него свидетеля Д.С., когото П. не познавала. Всички се събрали в кафенето между 19 и 20 часа и седнали да си приказват. Трите момичета били седнали на местата, които се намирали в близост до бара, Б. седял на стол намиращ се точно срещу вратата, а  свидетелят Д.С. седял на стол, които се намирал вдясно на входната врата. Около 19,50 часа свидетелката забелязала, че откъм страната на магазина, намиращ се в съседство на кафенето се приближавал мъж. Отворил входната врата на заведението и без влиза в помещението започнал да стреля. Стрелял с пистолет в посока на К.Б.. След първия изстрел П. си прикирила лицето с ръце и се навела напред, за да се защити. Според нея се стреляло 7-8 пъти. Заявява, че може да опише човека, които е стрелял много точно. Спорен нея е на възраст 35 – 40 години, на ръст 1,60-1,70 см., със заоблено лице носел черни дрехи, бил облечен в черна дълга горна дреха, носел черна шапка.

                   На поставен от страна на състава на съда въпрос кои показА.я поддържа и са истина, свидетелката П. заяви категорично, че показА.ята дадени в съдебно заседА.е са истина и тях поддържа.

                   При извършване на анализ на показА.ята на разпитаната свидетелка О.О.П. дадени пред в съдебно заседА.е от 14.ІІІ.2011 г., тези дадени пред разследващ полицай на 20.ХІ.2009 г. веднага след извършване на деянието и тези дадени също пред разследващ полицай на 4.VІІІ.2010 г.  не бяха констатирА. съществени противоречия, между тях, касаещи факти и обстоятелства от установената фактическа обстановка. Единственото противоречие, което е било установено се отнася до факта, че в показА.ята си пред съда П. не казва колко според нея е бил висок стрелецът, докато в прочетените показА.е от 20.ХІ.2009 и 4.VІІІ.2010 г. заявява, че подсъдимият е бил висок около 1,60 м – 1,70 м.  Това противоречие  не е от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по делото и по конкретно за решаване на въпроса, касаещ авторството на деянието. Това е така защото дадената преценка от страна на П. за това, колко е бил висок мъжът стрелял по Б. се базира на нейната субективна оценка, дължаща на възприятията й, на това къде и как е било фокусирано нейното внимА.е. Също така следва да се отбележи, че свидетелката е седяла на стол, когато е видяла подсъдимия да се приближава към кафенето, като по този начин не е могла да си състави точна представа за неговия действителен ръст. Освен това тя сама отбелязва  в показА.ята си, че той се е движел приведен, което обстоятелство изменява значително истинския ръст на подсъдимия. В тази насока е и факта, че подсъдимият е бил разпознат не по ръста, а по характерната масивна долна челюст, очи и набола брада. Никой от очевидците не е разпознал П. по неговия ръст.  Предвид на това не е налице съмнение в  достоверността на показА.ята на О.О.П. дадени пред съда по време на съдебното производство и пред орган на предварителното производство, касаеща факти и обстоятелства по случая. Достоверността на гласните доказателствени средства зависи и от собствената им убедителност, а тя на свой ред - от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност. Тъй като в настоящият случай няма съмнение в достоверността на показА.ята на свидетелката О.О.П. дадени в съдебно заседА.е, същите са последователни, липсват пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка, то следва да бъдат взети под внимА.е и кредитирА. при постановяване на присъдата.

                   ПоказА.я пред състава на съда даде свидетелят Д.О.С. също пряк очевидец на случилото се. В тях той заявява следното: Познава се с пострадалия К.К.Б. от заведенията в града, където често го е срещал. На процесната дата 20.ХІ.2009 г. към 18,00 часа свидетелят С. се прибирал към дома си, когато му се обадил Б. и му казал, че го е видял да минава покрай него и дали разполага с време да се видят и да пият по едно кафе заедно. С. отговорил, че има време и няма нищо против да се видят. Свидетелят паркирал автомобила и отишъл в кафенето. Б. бил вече пристигнал там и седял на една маса с три момичета. Тъй като нямало място да седне при тях С. седнал на съседна маса, която са пада вдясно на входната врата на заведението. Свидетелят познавал само едно от момичетата по физиономия, а другите две виждал за първи път. Петимата седели, приказвали си, Б. разказвал някаква случка и всички се смеели. В един момент С. забелязал, че чертите на лицето на Б. се изопнали и погледа му станал съсредоточен и напрегнат. Обърнал се да види какво е привлякло внимА.ето на пострадалия и тогава забелязал, че покрай витринното стъкло на заведението преминавал мъж облечен в тъмна зимна шуба, тип „пухенка“, с качулка на главата, а под нея се виждала плетена шапка с малка козирка. Мъжът се стремял да погледне в заведението, но същевременно с това се стараел да  не се обръща изцяло към витрината. Опитвал се да погледне с тяло обърнато наполовина. Тези действия привлекли внимА.ето на свидетеля С. и той се загледал в мъжа и директно успял да го забележи в профил от дясната страна на лицето. През това време подсъдимият П. отворил вратата с лявата ръка, тъй като дясната държал плътно до тялото. Извадил пистолет и започнал да стреля. След първия изстрел С. залегнал настрА. и си покрил главата с ръце. След това чул и останалите изстрели, които следвали равномерно един след друг. Видял, че пострадалия К.Б. бил паднал в краката му, станал и отишъл до втория вход на заведението, за да провери дали има още някой. Видял, че ролетната щора е спусната и няма как някой да влязъл вътре. В този момент чул думите на Б., че е жив и молбата му да излезе навън да провери дали мъжът няма да се върне да го доубие. С. излязъл навън, огледал улицата на всички стрА., видял, че няма никой и отново влязъл в заведението. В момента, когато отивал да провери втория вход на кафенето „***“ две от момичетата се заключили в тоалетната и излезли оттам, когато чули Б. да вика по име свидетеля С.. Дошла Спешна помощ и ранения Б. бил откаран в болницата. Свидетелят С. отишъл по-късно да го види и го намерил в шоковата зала, където имало и няколко полицаи. Те го забелязали и го извикали да даде показА.я. Свидетеля описал стрелецът много точно, като заявил, че го разпознава по изразените скули, масивната челюст, тъмни очи и приключени вежди. Веждите и част от челото се виждали изпод шапката. По описА.ето на свидетеля С. бил изготвен фоторобот, който на един по-късен етап му е бил показан. Изготвеното изображение било много точно, според описА.ето на С. и трите момичета само, че челюстта и скулите не са били толкова силно изразени. Свидетелят заявява, че до преди стрелбата не е виждал стрелеца. Тогава го е видял за първи път. За втори път го видял по телевизията в репортаж по Канал 3 в предаването „5 за 4“ на С. Д., където показали цялото лице без малка част от дясното ухо. Познал го и се опитал да намери по телефона Б., за да му каже кой е видял по телевизията. Чули се на следващия ден. След излъчването на репортажа по Канал 3 свидетелят бил извикан в полицията, за да присъствува на разпознаване и да даде показА.я пред съдия. Когато отишъл в Първо РПУ на ОД на МВР Плевен, С. бил заведен в стая с тъмно стъкло, през което не е било възможно да бъде видян, което гледало към помещението за разпознаване. В помещението имало трима души, които били фон на предстоящето разпознаване и между тях е трябвало да бъде  поставен подсъдимия. На поставен от страна на прокурора въпрос дали свидетеля вижда в залата лицето, което е разпознал той отговори положително, като посочи подсъдимия П.. С. е категоричен, че преди извършване на разпознаването никой от полицаите не му е показвал подсъдимия П., нито му е указвал, че именно него трябва да разпознае, нито го е заплашвал по някакъв начин. Снимки също не са му били показвА.. По време на извършване на разпознаването свидетелят е бил питан дали подсъдимия П. е лицето, което е видял да стреля по Б. и по кои белези го е разпознал. С. отговорил, че подсъдимия е стрелеца по пострадалия и го е разпознал по характерните за него вежди, изпъкнали скули, набола брада.

                   По време на съдебното следствие показА.я пред съда даде свидетелката В.П.С., която също е пряка очевидка на случилото вечерта на 20.ХІ.2009 г. В тях тя заявява следното: По това време е работила в кафене „***“, като сервитьорка. Познава пострадалия К.Б., като клиент на заведението. Процесната вечер тя е била на работа и при нея са били свидетелките О.П. и Г.Х.. Трите водели разговор помежду си, когато в заведението влязъл Б. заедно със свидетеля Д.С.. Пострадалият седнал на масата на трите момичета, а Д.С. на съседната маса и се включили в разговора. Заведението било силно осветено от вътрешното осветление. Пред него пространството също било много добре осветено. По едно време свидетелката забелязала мъж облечен в черни дрехи, ръкавици, шапка и черна връхна дреха да отваря вратата на заведението с лявата си ръка, с дясната да вади пистолет, да го размахва, след което започва да стреля, като се цели в Б., който преди да започне стрелбата когато забелязал човека с черните дрехи скочил от стола и тръгнал към вратата. Свидетелката чула изстрелите, първоначално гледала, но след това залегнала и видяла пострадалия да лежи на земята. След като стрелбата приключила В.С. се огледала и забелязала Б. да лежи на пода в заведението. Започнала да звъни на пожарна, полиция, Спешна помощ. Свидетелката преди да залегне, успяла добре да огледа извършителя, тъй като той е бил с лице към вратата и да запомни негови характерни черти на лицето, а именно широката челюст, малки устни, набола брада, тъмни очи  - описА.е отговарящо напълно на подсъдимия. В.С. е била разпитвана в Първо РПУ още същата вечер, веднага след стрелбата в заведението. Свидетелката била викана в полицията да участва в разпознаване на извършителя на деянието. Преди самото разпознаване никой от полицаите не е оказвал някакъв натиск върху С., нито я заплашвал. Не са й били показвА. снимки на лицата, които са участвували в разпознаването и по конкретно на подсъдимия. Разследващите не са й казвали кое лице точно трябва да бъде разпознато. В стаята където се извършвало разпознаването са били четирима човека и В.С. посочила, като човека, който е стрелял срещу К.Б. подсъдимия П.. Той бил един от тези четирима души намирали се в стаята за разпознаване. Свидетелката е категорична, че е разпознала в извършителя Г.П.П. най-вече по неговата характерна масивна челюст. Всички лица, които е следвало да бъдат разпознати са били облечени в черни тениски, с голи глави. Някои били с наболи бради. Преди извършване на разпознаването свидетелката е взела участие в изготвянето на фоторобота.

                   В съдебното заседА.е бе направено искане за четене на показА.ята на свидетелката В.С. дадени пред съдия на 9.VІІІ.2010 г. по ЧНД № 948/2010 г.  на основА.е чл. 281, ал. І, т. 2, предложение 2 от НПК, което бе уважено от съда, като основателно. В тях свидетелката заявява следното: Процесната вечер е била в кафене „***“ заедно със свидетелките О.О.П. и Г.Е.Х.. По някое време в заведението дошъл К.К.Б. придружен от свидетеля Д.С.. Б. седнал на масата, където се намирали трите момичета, Д.С. на съседната маса. Започнали да си говорят. Заведението било добре осветено отвътре, отвън уличното осветление светело достатъчно силно. Внезапно Б. скочил, вратата се отворила и се показал мъж с насочен пистолет и започнал да стреля по пострадалия. Движел ръката с оръжието на ляво и дясно и стрелял директно в тялото на Б.. Известно време след започване на стрелбата свидетелката залегнала на намиращата в близост до нея пейка. Малко след това изстрелите престанали. Свидетелката се надигнала и видяла, че К.Б. лежи на земята, мъжът, който стрелял по него бил избягал. С. видяла, че мъжът, който е стрелял по Б. е бил с черни дрехи, черна шапка и черни ръкавици. Шапката е била черна с козирка. Косата на мъжът не се виждала, но свидетелката ясно забелязала, че брадата му е била набола. Очите му били тъмни. На ръст според възприятията на В.С. мъжът е бил висок колкото нея, а именно около 163 см., на възраст 35 – 40 години.

                   При извършване на анализ на показА.ята на разпитаната свидетелка В.П.С. дадени пред в съдебно заседА.е от 14.ІІІ.2011 г., тези дадени пред съдия на 9.VІІІ.2010 г. по ЧНД № 948/2010 г  не бяха констатирА. съществени противоречия, между тях, касаещи факти и обстоятелства от установената фактическа обстановка. Единственото противоречие, което е било установено се отнася до факта, че в показА.ята си пред съда С. не казва колко според нея е бил висок Г.П., докато в прочетените показА.я от 9.VІІІ.2010 г. заявява, че подсъдимият е бил висок около 1,60 – 170 см.  Това противоречие  не е от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по делото и по конкретно за решаване на въпроса, касаещ авторството на деянието. Това е така защото дадената преценка от страна на В.С. за това, колко е бил висок мъжът стрелял по Б. се базира на нейната субективна оценка, дължаща на възприятията й, на това къде и как е било фокусирано нейното внимА.е. Също така следва да се отбележи, че свидетелката е седяла на стол, когато е видяла подсъдимия да се приближава към кафенето, като по този начин не е могла да си състави точна представа за неговия действителен ръст. Освен това тя сама отбелязва  в показА.ята си, че той се е движел приведен, което обстоятелство изменява значително истинския ръст на подсъдимия.  Предвид на това не е налице съмнение в  достоверността на показА.ята на В.П.С. дадени пред съда по време на съдебното производство и пред орган на предварителното производство, касаеща факти и обстоятелства по случая. Достоверността на гласните доказателствени средства зависи и от собствената им убедителност, а тя на свой ред - от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност. Тъй като в настоящият случай няма съмнение в достоверността на показА.ята на свидетелката В.П.С. дадени в съдебно заседА.е, същите са последователни, липсват пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка, то следва да бъдат взети под внимА.е и кредитирА. при постановяване на присъдата.

                   В съдебно заседА.е проведено на 14.ІІІ.2011 г. показА.я пред съда даде свидетелката Г.Е.Х. също пряка очевидка на стрелбата в кафене „***“. На процесната дата тя се намирала в кафенето заедно със свидетелките О.О.П. и В.П.С.. Около 20,00 часа в заведението влязъл пострадалия К.Б. придружен от свидетеля Д.С.. Б. седнал на масата, където се намирали момичетата, а Д.С. на съседна маса и двамата започнали да ги говорят с тях. Малко по-късно Х. забелязала, че към входа на заведението се приближава мъж. Обърнала се на мястото, където седяла и успяла да го разгледа добре, тъй като била фронтално срещу него. Той бил облечен черни дрехи, шапка, ръкавици, шуба. Отворил вратата на заведението с лявата ръка и с дясната започнал да стреля, като се целил в Б.. Малко след започването на стрелбата всички свидетели, които се намирали вътре в кафенето с изключение на Б. залегнали, за да се предпазят от куршумите. Пострадалият, който като видял влизащия в заведението мъж разбрал, че има нещо нередно веднага станал от мястото си. Били произведени с поред свидетелката около 6-7 изстрела. След прекратяването на стрелбата свидетелката видяла К.Б. да лежи целия в кръв и заедно с другите свидетели започнала да звъни на Спешна помощ и полицията. Малко след идването на полицията Г.Х. била разпитана. Известно време след случилото се в кафене „***“ Х. била извикана в полицията, за да участва в разпознаването на лицето, което е стреляло по пострадалия. Подсъдимият тя разпознала сред други трима мъже, които са и били показА., по характерната и твърде специфична за него форма на лицето. Преди извършването на разпознаването на Х. категорично заявява, че на нея не са били показвА. снимки на подсъдимия, нито по някакъв начин й е било въздействано, точно него да разпознае и да покаже на полицията.  

                   На основА.е чл. 281, ал. І, т. 1 и т. 2 от НПК съдът в съдебно заседА.е прочете показА.ята на свидетелката Г.Е.Х. дадени през съдия на 9.VІІІ.2010 г. по ЧНД № 949/2010 г. /лист 135 лице и гръб и лист 136 лице том І от предварителното производство/.

                   В показА.ята си дадени пред съдия на 9.VІІІ.2010 г. Г.Е.Х. заявява следното: През есента или зимата на 2009 г., точна дата свидетелката не си спомня, тя отишла в кафене „***“, за да се срещне със своята приятелка свидетелката В.П.С.. Там била и О.О.П.. Имало други посетители,  които си тръгнали известно време, след като Х. влязла в заведението. Трите свидетелки седнали на служебната маса и започнали да си приказват. Малко по-късно влязъл К.Б. придружен от Д.С. и седнали на масата, където се намирали трите момичета. Започнали да водят общ разговор. В заведението се намирало още един непознат мъж, който стоял сам на друга маса и си говорил с Б.. По-късно според Х. приятелят на пострадалия си тръгнал. Момичетата и Б. продължили да си говорят. Половин час по-късно към вратата на заведението се приближил мъж. Х. го забелязала с периферното си зрение. Видяла как той с лявата ръка отваря вратата на кафенето, пристъпил напред към Б., извадил дясната в която държал пистолет и започнал да стреля. След започването на стрелбата свидетелката се извъртяла настрА., за да се предпази. Мъжът бил облечен с тъмни дрехи, носел ръкавици и шапка с козирка. Имал няколкодневна набола брада. Лицето му било кръгло, по елипсовидно, издължено и заострено към брадата. Г.Х. определя ръста на стрелеца 172 – 173 см. на възраст около 35 години, със слабо телосложение.

                   При извършване на анализ на показА.ята на разпитаната свидетелка Г.Е.Х. дадени пред в съдебно заседА.е от 14.ІІІ.2011 г., тези дадени пред съдия на 9.VІІІ.2010 г. по ЧНД № 949/2010 г  не бяха констатирА. съществени противоречия, между тях, касаещи факти и обстоятелства от установената фактическа обстановка. Единственото несъответствие, което е било установено се отнася до факта, че в показА.ята си пред съда Х. казва, че не си спомня дали приятеля на Б.Д.С. е напуснал заведението преди стрелбата, докато в показА.ята пред съдия от 9.VІІІ.2010 г. заявява, че той си е тръгнал половин час преди да бъде извършен опита за убийство на Б..  Това несъответствие, което не е от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по делото и по конкретно въпроса за авторството на деянието бе отстранено в съдебно заседА.е, чрез поставяне на допълнителни изясняващи въпроси от страна на процесуалния представител на пострадалия. От тях се изясни, че лицето напуснало заведението пред и започване на стрелбата срещу Б. не е свидетеля Д.С.. Касае е се за друг човек, който също се е намирал в заведението преди стрелбата и не е бил познат на свидетелката Х.. От показА.ята на свидетеля А.М. се установи, че той си е бил в кафенето, видял е свидетелката Х. и си е тръгнал известно време преди началото на стрелбата, като това съвпада по време, когато Г.Х., която не го познава  го е забелязала да напуска заведението. Следователно А.М. е човекът разговарял с Б. в помещението и малко по-късно си е тръгнал, като това било забелязано от свидетелката. Тъй като Х. е била изпаднала в силно стресова ситуация по време на стрелбата срещу Б. и е минал значителен период от време от датата на деянието до момента на даване на показА.я пред съдия и в съдебно заседА.е е напълно възможно Х. да забрави някои факти и обстоятелства от случилото се на процесната дата. Предвид на това не е налице съмнение в  достоверността на показА.ята на Г.Е.Х. дадени пред съда по време на съдебното производство и пред съдия по време на предварителното производство, касаеща факти и обстоятелства по случая. Тъй като в настоящият случай няма съмнение в достоверността на показА.ята на свидетелката Г.Е.Х. дадени в съдебно заседА.е, същите са последователни, липсват пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка, то следва да бъдат взети под внимА.е и кредитирА. при постановяване на присъдата.

                   По време на съдебното производство бяха констатирА. противоречия между показА.ята на свидетелката Г.Х., показА.ята на гражданския ищец и частен обвинител и свидетелите Д.С. и В.С., относно обстоятелството, касаещо местоположението на К.Б. спрямо вратата на кафене „***“. От проведените на основА.е чл. 143 от НПК очни ставки констатираното противоречие бе отстранено. Категорично бе установено, че Б. е седял на стол намиращ точно срещу вратата на заведението, като по този начин е могъл да види без каквито и да е проблеми всеки, който се е насочил да влиза в заведението.

                     В съдебно заседА.е проведено на 6.ІV.2011 г. показА.я преда даде свидетеля А.Е.М., който към онзи момент е стопА.свал кафене „***“. В тях той заявява следното: Пострадалият К.К.Б. е посещавал заведението, бил е негов редовен клиент. На процесната дата свидетелят М. е бил на курбан на тъста си, след което отишъл в кафенето. Винаги оставал до късно, тъй като тогава с това е изкарвал прехраната си. В заведението към онзи момент се намирали свидетелките О.П., В.С. и Г.Х.  Късно следобед  на процесната дата той тръгнал да се прибира в къщи. На вратата на заведението се срещнал с влизащия в кафенето К.Б.. Двамата разменили помежду си няколко общи приказки. Свидетелят М. попитал Б. какво прави, а той му отговорил, че чака да дойде едни негов приятел да се видят. Известно време, след като се прибрал в дома си по мобилния телефон му се обадил женски глас и му казал да идва в кафенето, тъй като убили К.Б.. М. отишъл в заведението и видял лежащия на пода Б., който силно кървял. В помещението бил и свидетеля Д.С.. Трите момичета били изпаднали в шок от видяното, намирали в дъното на заведението и плачели. М. почти не говорил с тях. Пострадалият лежал в поза присвит на лявата страна, като главата му сочела вратата. Дошла Спешна помощ и свидетеля оказал помощ на медицинския персонал да качат пострадалия в линейката, което било доста трудно, тъй като Б. го боляло много силно. М. го придружил до болницата, до рентгеновото отделение, където пострадалия загубил съзнА.е. След това М. ходил в болницата всеки ден на свиждане на Б.. За да му бъдат извършени съответните процедури пострадалия всеки ден е бил поставян под обща упойка, постоянно е лежал и е бил непрекъснато с екстензия. След изписването на Б. от болницата М. многократно му е ходил на гости в дома и е заварвал лекарката, която е раздвижвала гражданския ищец и частен обвинител.

                    Свидетелят М.П.С. в своите показА.я дадени пред настоящата инстанция в съдебно заседА.е проведено на 14.ІІ.2011 г. заявява следното: Работи като началник група борба с тежките престъпления към ОД на МВР – Плевен и от самото начало участвувал в разследването, като извършвал оперативни дейности по установяване на извършителя, който не е бил известен към момента на стрелбата. Контактувал с пострадалия К.К.Б. постоянно, както и по изготвянето на фоторобота на евентуалния извършител. По време на лечението на Б. в болницата свидетелят С. продължавал да поддържа връзка с него, като водел разговори, кой може да бъде извършителя на деянието. Фоторобота е бил изготвен от полицията, като са използувА. описА.ята на извършителя дадени от страна на пострадалия и свидетелите О.П., Г.Х., В.С. и Д.С.. След изготвянето на фоторобота е бил извикан и художник, който направил портрет на евентуалния извършител на деянието. През лятото на 2010 г. пострадалия Б. звъннал на свидетеля С. и му казал, че е видял по телевизията, че извършителя на покушението срещу него е бил задържан. С. попитал Б. къде се намира и след като разбрал се обадил на колегите си в Слънчев бряг, които извикали пострадалия и му показали снимки на различни лица от криминалния контингент. Известно време след това Б. се обадил на С. и му казал, че сред показА.те му снимки е видял и разпознал човека, който стрелял в кафенето „***“ срещу него, но тъй като нямал доверие на тамошните полицаи, защото не ги познавал нищо не им казал. След като се върнал от почивка Б. се срещнал със свидетеля С. и му казал, че е познал човека, който е стрелял по него първо по телевизията, а след това го видял на снимките, които му били показА. в полицейското управление в Слънчев бряг. Б. казал на С., че лицето стреляло срещу него е било облечено с черни дрехи, с прихлупена шапка почти над очите, която била с малка козирка. За ръста на извършителя свидетелят не помни Б. да му е казвал нещо. Многократно Б. е говорил със свидетеля за характерните черти на лицето на извършителя и на тази база били внесени корекции в долната челюст на лицето – същата била разширена и направена тип волева и лицето било направено по скулесто. Нанесените били корекции във фоторобота от портретиста на полицията, който обаче не е бил изпратен в дирекцията на полицията,

                   В съдебно заседА.е проведено на 7.ХІ.2011 г. съдът на основА.е чл. 281, ал. І, т. 4, предложение 1 от НПК съдът прочете показА.ята на свидетеля И.Г.П. дадени пред орган на досъдебното производство на 17.VІІІ.2010 г. /лист 157 и лист 158 от досъдебното производство/. В тях свидетелят И.П. заявява следното: На 11.VІІІ.2010 г. гледал в дома си новините по телевизия БТВ. Излъчван бил репортаж за неизвестно лице задържано от полицията във връзка с извършения опит за убийство на непознатия за П.К.К.Б. по прякор „Куката“ от гр. Плевен. Репортажът бил свързан с провеждането на съдебно заседА.е във връзка с взетата по отношение на  неизвестното лице мярка за неотклонение „задържане под стража“. П. се загледал в човека даван в репортажа и на първо място силно впечатление му направила походката. Тя била особена, клатеща, тип „патешка“. Телосложението на лицето също направило впечатление на свидетеля – леко наведен, висок, слаб, скулест. След като видял човека даван в репортажа на телевизията, свидетелят П. първоначално не е бил сигурен, че това е лицето, което през 2005 г. се опитало да го убие в заведение находящо се в гр. Варна. За да бъде убеден, че това е човекът, който стрелял срещу него през 2005 г. П. влязъл в Интернет и на търсачката „Гугъл“ написал прякора на лицето – „Д.“. Започнал да чете статии и да разглежда снимки, след което вече е бил напълно уверен, че Д., когото видял в репортажа по телевизията е човека стрелял по него през 2005 г. През 2000 г. имало опит за убийството на свидетеля П. и оттогава той е станал много наблюдателен, предпазлив и внимателен. В тази връзка седнал в заведението плътно до витрината. Забелязал, че подсъдимия Г.П. „Д.“ два пъти минал покрай заведението и поглеждал вътре през витрината, за да види къде точно седи свидетеля И.П.. Двамата си засекли погледите. По време когато оглеждал заведението П. бил под една улична лампа, която много добре осветявала неговото лице. Поради тази причина П. успял да забележи  и да разгледа много добре лицето и фигурата на подсъдимия и да ги запомни отлично. Първоначално свидетелят не си помислил, че нещо лошо може да се случи, тъй като подсъдимият П. му изглеждал миловиден на вид. След второто преминаване покрай заведението, в което се намирал свидетеля И.П.П. извадил автомат „Калашников“ и започнал да стреля през витрината по свидетеля, без да влиза в заведението. П. паднал на земята, тъй като бил уцелен в лявото коляно. Подсъдимият продължил да стреля. Режимът на стрелба на автомата бил автоматичен, поради което отката на оръжието е бил голям, насочен на надясно и нагоре. Подсъдимият бил прав и продължавал да стреля, като по време на откатите, които следвали изстрелите лицето му се откривало и се виждало особено ясно. Стрелбата по П. продължила кратко време, след което той изпаднал в безсъзнА.е. В неговата компА.я се намирало и лицето Я.Я., което имало законно притежаван пистолет, и който след края на стрелбата по П. подгонил подсъдимия и изстрелял по него един пълнител. Лечението на И.П. продължило около една година. След като свидетелят изгледал репортажа по телевизия БТВ, направил съответните справки в Интернет и се уверил, че подсъдимия Г.П.П. е лицето, което през 2005 г. е стреляло по него се обадил на оргА.те на полицията и ги уведомил, че е разпознал лицето, което се опитало да го убие. Веднага след това бил извикан в полицията, където заедно с Я.Я. участвували в разпознаването на Г.П.П.. Преди извършването на процесуалноследственото действие свидетелят П. посочил на разследващите оргА. подробно признаците, по които разпознава подсъдимия, като извършител на покушението срещу него. Я.Я. постъпил по същия начин. Разпознаването било извършено в отделна стая, като Г.П. бил поставен сред други петима мъже с външност сходна на неговата. Свидетелят И.П. е категоричен, че преди случая и след него не е виждал подсъдимия П.. Изказва предположение, че на Г.П.П.  му е било поръчано и платено да го убие.

                   По искане на процесуалният представителна гражданският ищец и частен обвинител бе допуснат до разпит И. К.. В своите показА.я дадени в съдебно заседА.е проведено на 19.V.2011 г. /лист 357 лице и гръб/ свидетелят заявява следното. През месец декември 2010 г. не помни кой ден е бил заедно с пострадалия К.Б. в заведението „К.“. Двамата били седнали на столовете, които се намирали в чупката, находяща се отдясно на бара.  Столовете били три на брой и Б. седял на средния, а К. на стола намиращ се на ъгъл на чупката и падащ се отдясно на Б.. Двамата известно време си говорили за това, че свидетелят си бил изгубил ключа от колата и пострадалия го посъветвал да отиде в сервиза на БМВ и там ще му направят. Малко след това К. станал и отишъл до тоалетната. На връщане забелязал непозната за него жена, средна на ръст, с черна коса, тъмни дънки с ботуши с висок ток, която се приближила до местата, където двамата седели с Б. и седнала на неговия стол. Поради това К. е бил в невъзможност да си седне на мястото. Поради тази причина свидетелят седнал отстрА., където имал пряка видимост за това, което ставало на тяхната маса. Жената извадила една снимка и я показала на Б. с думите „Аз съм на В.К. жена му“. Чувайки тези реплики К. направил асоциация с певеца Васил Н.. В този момент жената продължила да говори на Б., като му казала „Той няма нищо общо с Д.. Д. каквото е направил това си е негова работа. Искаш ли да говорим.“ На поставеният му въпрос Б. грубо казал на жената да се маха. Тогава жената му пожелала всичко хубаво на него и семейството му и си тръгнала. К. успял да чуе цели разговор, тъй като музиката в заведението била увеличена нормално. След като жената си тръгнала К. попитал Б. коя е тази жена. На поставения му въпрос пострадалия отговорил“някаква луда не знам“. По време на разговора на Б. с непозната жена на масата не е имало трети човек.   

                   В хода на проведеното съдебно следствие не са констатирА. противоречия, които да поставят под съмнение достоверността на показА.я на свидетелите М.П.С., И.Г.П., А.Е.М. и И. К., като всички те са относими към предмета на делото, касаят факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на въпроса, досежно авторството на извършеното деяние. Предвид на това не е налице съмнение в тяхната достоверност. Достоверността на гласните доказателствени средства зависи от собствената им убедителност, а тя на свой ред - от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност. Тъй като в настоящият случай, показА.ята на разпитА.те свидетели и обясненията на подсъдимия напълно си кореспондират, както помежду си, така и с писмените доказателства, то същите следва да бъдат взети под внимА.е и кредитирА. при постановяване на присъдата. Поради, което съдът ги кредитира и взима под внимА.е, като не констатира пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка.

                   С оглед изясняване на въпроса, касаещ авторството на деянието на 9.VІІІ.2010 г. са били извършени разпознавА.я на извършителя от страна на пострадалия Б. и свидетелите – очевидци на стрелбата – Д.О.С., О.О.П., Г.Е.Х., В.П.С..

                   В предварителният разпит проведен преди разпознаването на основА.е чл. 170 от НПК /лист 137 от предварителното производство/, разпознаващият Б. е заявил, че може категорично да разпознае лицето, което е стреляло по него, тъй като по време на извършване на деянието погледите им се срещнали. Вследствие на това Б. успял добре да разгледа чертите на лицето и неговите особености. Заявил, че ще разпознае извършителя по особеностите и чертите на неговото лице. Подсъдимият е бил приведен в стаята за разпознаване, където се намирали още трима души приличащи на него и облечени по почти същия начин. Всеки от тях държал номерче в ръцете си. Били са взети всички мерки необходими по закон да не бъде осъществяван контакт между Б. и разпознаваното лице, в случая Г.П., както и контакт между Б. и другите разпознаващи лица. След като видял четиримата мъже намиращи се в стаята за разпознаване, Б.  категорично посочил, подсъдимия, като човека стрелял срещу него. В последвалия разпит Б. е  посочил, че е разпознал подсъдимия, като извършител на деянието срещу него по очите и лицето. Протоколът от извъвршеното разпознаване е подписан от поемните лица без възражения от тяхна страна.

                   На същата дата в сградата на І – во РУП при спазване на условията на НПК е било извършено разпознаване на извършителя на деянието от страна на свидетеля Д.О.С.. При проведения предварителен разпит на основА.е чл. 170 от НПК разпознаващото лице С. категорично е заявило, че ще разпознае лицето, което е стреляло срещу Б. по характерните черти на лицето, скулите, очите и веждите. Взети са били всички мерки разпознаващото лице да не влиза в контакт с разпознавА.я или останалите разпознаващи лица. След извършване на разпознаването С. е заявил, че е разпознал подсъдимия като човека, стрелял срещу Б. по изпъкналите скули на лицето, очите и окосмяването на лицето.

                   На същата дата, в същата сграда при спазване на условията на НПК е било извършено разпознаване на извършителя на деянието от страна на свидетелката О.О.П.. При проведения предварителен разпит на основА.е чл. 170 от НПК разпознаващото лице П. категорично е заявила, че ще разпознае лицето, което е извършило стрелбата срещу Б. по лицето, тъй като го е видяла много ясно. Налице са били всички мерки разпознаващото лице да не влиза в контакт с разпознавА.я или останалите разпознаващи лица. След извършване на разпознаването П. е заявила е разпознала Г.П.П. като човека, стрелял срещу Б. по физиономията и лицето.

                   На същата дата в сградата на І – во РУП при спазване на условията на НПК е било извършено разпознаване на извършителя на деянието от страна на свидетелката Г.Е.Х.. При проведения предварителен разпит на основА.е чл. 170 от НПК разпознаващото лице Х. е казала, че не е сигурна дали ще разпознае човека стрелял в кафене „***“, тъй като го е видяла за кратко и не е сигурна дали го е запомнила. Взети са били всички мерки тя, като разпознаващото лице да не влиза в контакт с разпознавА.я или останалите разпознаващи лица. След извършване на разпознаването Х. заявява категорично, че лицата от фона, които са носили по време на разпознаването извършено от нея номера 1,3 и 4 не са извършители на деянието. Посочва подсъдимия, като човека извършил деянието, тъй като той много приличал на лицето влязло в кафенето процесната вечер и стреляло по пострадалия.

                   На същата дата в сградата на І – во РУП при спазване на условията на НПК е било извършено разпознаване на извършителя на деянието от страна на свидетеля В.П.С.. При проведения предварителен разпит на основА.е чл. 170 от НПК разпознаващото лице С. заявява, че не знае дали, като види лицето ще може да го разпознае. Не е сигурна дали го е запомнила, предполага, че ако го види ще го познае. Взети са били всички мерки разпознаващото лице да не влиза в контакт с разпознавА.я или останалите разпознаващи лица. След извършване на разпознаването С. казва, че разпознала подсъдимия като лицето, стреляло срещу Б. по ушите, по формата на брадата, която към момента на разпознаването е набола, долната челюст и брадичката.

                   В хода на съдебното следствие, като свидетели бяха разпитА. лицата К.Б.А., Л.П.И. и Н.Г.Н., които работят, като охрА.тели във фирма „Експрес секюрити“ гр. Плевен и през месец септември 2010 г. са били извикА. в полицията, за да участвуват, като фон в разпознаването на подсъдимия от свидетелите-очевидци на стрелбата.

                   В своите показА.я К.Б.А. заявява следното: През месец септември 2010 г. е бил извикан от полицията да се яви в първо РПУ на ОД на МВР Плевен. Там се намирали още двама негови колеги. От една от килиите бил изведен подсъдимия. Четиримата мъже били заведени в стая за разпознаване, в която имало огледало. Били раздадени четири номера, като на подсъдимия П. била дадена възможност първи да си изтегли. След това всички се подредили в редица по ред на номерата в стаята с огледалото, постояли малко и след това излезли от помещението. Процедурата се повторила още три пъти и винаги на подсъдимия е била предоставяна възможност първи да си тегли номер. Свидетелят А. бил с леко набола брада на 2-3 дена. Преди извършването на разпознаването никой от полицаите не е говорил със свидетеля, нито му е казвал кой ще бъде разпознаван.

                   Свидетелят Л.П.И. пред съда заявява следното: През есента на 2010 г. неговите началници му съобщили,че е следвало да се яви в първо РПУ на ОД на МВР Плевен. Там се намирали още двама негови колеги. От една от килиите бил изведен подсъдимия. Четиримата мъже били заведени в стая за разпознаване, в която имало огледало. Били раздадени четири номера, като на подсъдимия П. била дадена възможност първи да си изтегли. Полицаят, който раздавал номерата ги държал ветрилообразно, като винаги давал възможност на подсъдимия П. да си избере първи номер. След това всички се подредили в редица по ред на номерата в стаята с огледалото, постояли малко и след това излезли от помещението. Процедурата се повторила още три пъти и винаги на подсъдимия е била предоставяна възможност първи да си тегли номер. Свидетелят И. бил гладко избръснат, тъй като ходил винаги бръснат. Преди извършването на разпознаването никой от полицаите не е говорил със свидетеля, нито му е казвал кой ще бъде разпознаван. По време на извършване на разпознаването свидетелят не е бил каран да се движи, да прикляква или да извършва други движения.

                   Последният свидетел от фона на извършеното разпознаване Н.Г.Н. в своите показА.я заявява следното: През есента на 2010 г. неговите началници му съобщили,че е следвало да се яви в първо РПУ на ОД на МВР Плевен. Там се намирали още двама негови колеги. От една от килиите бил изведен подсъдимия. Четиримата мъже били заведени в стая за разпознаване, в която имало огледало. Били раздадени четири номера, като на подсъдимия П. била дадена възможност първи да си изтегли. Полицаят, който раздавал номерата ги държал ветрилообразно, като винаги давал възможност на подсъдимия П. да си избере първи номер. След това всички се подредили в редица по ред на номерата в стаята с огледалото, постояли малко и след това излезли от помещението. Процедурата се повторила още три пъти и винаги на подсъдимия е била предоставяна възможност първи да си тегли номер. Свидетелят И. бил гладко избръснат, тъй като ходил винаги бръснат. Преди извършването на разпознаването никой от полицаите не е говорил със свидетеля, нито му е казвал кой ще бъде разпознаван. По време на извършване на разпознаването свидетелят не е бил каран да се движи, да прикляква или да извършва други движения. Бил е облечен с фланелка и спортен панталон. Категорично заявява, че не познава подсъдимия П.. Видял го за първи път на извършването на разпознаването.

                    По време на съдебното производство показА.я относно начина на извършване на разпознаването на подсъдимия П. от Б., Х., П. и С. дадоха поемните лица присъствували на извършване на разпознаването - И.Ц.Л. и С.Т.Т..

                   Свидетелят С.Т.Т. в своите показА.я дадени в съдебно заседА.е от 6.ІV.2011 г. /лист 195 гръб, лист 196 лице и гръб от съдебното дело/ заявява следното: Работи в Първо РПУ на МВР – Плевен, като пазач-пропускар. Бил е поемно лице на много извършени разпознавА.я. През месец август 2010 г. е бил извикан също като поемно лице при извършване на разпознаването на подсъдимия П. от свидетелите-очевидци на стрелбата в кафене „***“ на 20.ХІ.2009 г. В стаята за разпознаване са били той, другото поемно лице И.Л., разпознаващите и двама полицаи. Разпознаващите са били питА. от разследващите полицаи, като техните изявления са били записвА. в протоколите за разпознаване. Същите са им били прочетени и те не са имали никакви възражения. Възражения не е имало и поемното лице. Фонът на разпознаването при различните разпознаващи е бил разместван по определен ред всеки път. Разпознаващите не са били инструктирА. по никакъв начин, нито от полицаите, нито от поемното лице С.Т. кого да разпознаят, като извършител на опита за убийство на К.Б.. По време на извършване на разпознаването, разпознавА.те не са били карА. да извършват каквито и да са движения. Единственото нещо, което са правили е да се обръщат в профил и анфас.

                   Свидетелят И.Л. в своите показА.я дадени в същото съдебно заседА.е /лист 197 лице и гръб от съдебното дело/ заявява следното: През месец август 2010 г. е бил повикан, като поемно лице в извършените разпознавА.я на подсъдимия П.. В стаята за разпознаване са били той, другото поемно лице, С.Т., двама разследващи полицейски служители и разпознаващите. При извършване на разпознаването са били представени 4 лица за разпознаване. Свидетелят не си спомня дали някой от тях е бил каран да извършва каквито и да са движения с тялото или да ходи напред, назад, наляво или надясно. На разпознаващите е било обяснено, че е невъзможно да бъдат забелязА. от разпознавА.те, тъй като се намират зад стъкло, непозволяващо разпознаващите да бъдат забелязА.. На разпознаващите е било обяснявано каква е процедурата по разпознаването. Разпознаващият правел изявления кое лице и по кои белези го е разпознал и те са били записвА. в съответните протоколи, които по-късно са били прочетени на разпознаващите и поемните лица. Същите са ги подписали без да имат каквито и да е било възражения.

                   Пред състава на съда в съдебно заседА.е проведено на 27.VІ.2011 г. показА.я даде свидетеля Й.Г.Н.. В тях той заявява следното: Живее в гр. Червен бряг, собственик е на магазин за алкохол и цигари и е известен сред обществото с прякора си „С.“. Познава свидетелката Е.П.И., с която са приятели от 4-5 години, тъй като двамата са от едни град. През 2009 г. свидетелят е имал мобилен телефон от Вивател с номер *** Заявява категорично, че мобилния си телефон не е давал на свидетелката Е.И. да го ползва постоянно. Мисли, че го е давал за провеждането на инцидентен разговор, но не и за постоянно. На процесната дата 20.ХІ.2009 г. не си давал телефона за ползване на Е.И. за продължителен период от време. Свидетелят не знае Е.И. да е работила, още повече да е била на работа в София. Въпреки, че е приятел с И. свидетелят не е ходил в дома й, нито е посещавал жилището на нейната сестра. Не познава приятелите на свидетелката Е.И., нито таксиметров шофьор на име Л.. Свидетелят е разведен и никога не е поддържал интимна връзка с Е.И.. Преди провеждане на съдебното заседА.е между него и И. се е провел разговор предмет, на който е било желА.ето на Й.Н. да не бъде намесван в делото, тъй като той няма нищо общо със случилото се на 20.ХІ.2009 г. в кафене „***“. Отново категорично заявява, че никога не би си дал мобилния телефон да бъде ползван от Е.И..

                   В хода на проведеното съдебно следствие не са констатирА. противоречия, които да поставят под съмнение достоверността на показА.я на разпитА.те свидетели К.Б.А., Л.П.И., Н.Г.Н., С.Т.Т., И.Ц.Л. и Й.Г.Н., като всички те са относими към предмета на делото, касаят факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на въпроса, досежно авторството на извършеното деяние и по конкретно как, по какъв начин е било извършено разпознаването и дали предварително на тях им е било казано и посочено от полицаите кое лице ще бъде разпознавано, както и факта дали свидетелят Н. е предоставял мобилния си телефон на Е.И. за продължителен период от време. Предвид на това не е налице съмнение в тяхната достоверност. Тъй като в настоящият случай, показА.ята на разпитА.те свидетели и обясненията на подсъдимия напълно си кореспондират, както помежду си, така и с писмените доказателства, то същите следва да бъдат взети под внимА.е и кредитирА. при постановяване на присъдата. Поради, което съдът ги кредитира и взима под внимА.е, като не констатира пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка

                   В съдебно заседА.е проведено на 19.V.2011 г. показА.я даде медицинския екип оказал първа медицинска помощ на простреляния Б. и впоследствие откарал в болницата. Екипът се състои от лекар свидетелката П. Г. Ц. – А., фелдшера Н.Г. Т. и шофьора на линейката С.Г.Г..

                   В показА.ята си свидетелката П. Г. Ц. – А. /лист 334 гръб и лист 335 лице от том І „а“ от съдебното дело/ заявява следното: Не познава пострадалия К.К.Б.. Има спомен, че когато е била дежурна в края на 2009 г. целия екип е бил извикан, да окаже първа медицинска помощ на прострелян мъж. В състава на екипа, който се води реА.мационен влиза лекар, медицински фелдшер и шофьор на линейката. Свидетелката си спомня, че когато отишли на местопроизшествието видяла мъж легнал на пода на заведението. Тъй като вследствие на причинените наранявА.я Б. е имал много силни болки, което е казал на свидетелката се наложило да му бъдат сложени обезболяващи. П. Г. Ц. – А. няма никакъв спомен нито за състоянието на пострадалия, който са закарали в болницата, нито дали в линейката са водени някакви разговори с него. След като линейката пристигнала в болницата Б. е бил предаден на дежурния екип в Спешното отделение.

                    Свидетелят Н.Г. Т. фелдшера в реА.мационния екип заявява следното в своите показА.я /лист 335 гръб и лист 336 лице от съденото дело том І „а“/ На процесната дата е бил в реА.мационният екип ръководен от д-р П. Г. Ц. – А.. Пострадалия не познава и го вижда за първи път, когато отиват в кафене „***“ във връзка с постъпилия сигнал за прострелян мъж в района. Когато екипът влязъл в помещението на заведението, свидетелят Т. видял падналия Б., който лежал вдясно от входната врата на кафенето. До него имало обърната маса. През цялото време пострадалият е бил комукативен и контактен. Поради силните болки в десния крак, първоначално Б. не е давал да го пипат по крака. Тогава свидетелят Т. му казал, че няма друг начин да го качат в носилката освен да го хванат за тялото. Свидетелят се намирал вътре в линейката при Б. и си спомня, че той е заявил пред свидетеля А.М., който бил при него, че не иска да бъде приеман в университетската болница, а е искал да бъде изпратен в София. Т. не си спомня в разговора да е ставало дума за това кой е стрелял срещу Б.. Няма спомен да е било споменавано дали пострадалия е бил прострелян от мъж или от жена. След като пристигнали в болницата ранения е бил предаден на дежурния екип в Спешно отделение.

                   ПоказА.я пред съда даде и шофьора на линейката С.Г.Г. /лист 336 лице и гръб, том І „а“ от съдебното дело/. Работи като шофьор на линейка към Спешна помощ. Визуално познава пострадалия. Спомня си, че реА.мационният екип, който е бил дежурен в процесната вечер на 20.ХІ.2009 г. е бил извикан в заведение „***“, находящо се на ул. „***“ във връзка с получен сигнал за прострелян мъж. Когато отишли на мястото свидетелят видял Б. да лежи на пода на кафенето до входната врата. Г. свалил носилката и с нея бил до вратата на заведението и изчаквал лекарката и фелдшера да си свършат работата. В помещението на заведението имало и други хора, които помогнали Б. да бъде сложен на носилката. През цялото време той е бил контактен. Докато чакал пострадалият да бъде качен в линейката свидетелят Г. е чул, че  Б. моли по-леко да го хващат за тялото, тъй като много го боли крака.

                   В съдебно заседА.е проведено на 6.ІV.2011 г. показА.я даде свидетелят д-р ***, който през 2009 г. на датата на инцидента е бил дежурен лекар ортопед в спешен ортопедичен кабинет. Свидетелят и неговият екип поели лечението на К.Б. от момента на неговото докарване в болницата от Спешна помощ. Пострадалият е бил в тежък травматичен шок от получените огнестрелни наранявА.я, които се изразяват в огромна кръвозагуба, паднало кръвно налягане, нарушаване на дишането, на преноса на кислород до тъкА.те, силна болка. Б. първоначално е бил приведен в централния хирургичен блок, където са били обработени рА.те му и след това е бил оставен в реА.мацията, където всеки ден наранявА.ята му са били обработвА.. Свидетелят е лекувал получените огнестрелни рА. по торса и горните крайници на Б. и тази на бедрото. В него заседнал в костта е останал единият от изстреляните куршуми, като съществува много голям риск да се получат последващи тежки усложнения от евентуална хирургическа намеса. Отделните сегменти на раздробената бедрената кост са съединени с имплант-пирон, изпълняващ ролята на бедрена кост, докато отделните части на костта се калцират и съединят. Към настоящият момент все още няма костно срастване на бедрената кост. Полученото в бедрото нараняване е от вида високоенергийно травматично счупване, което води до загуба на костна субстанция и на евентуална възможност при срастването да се загуби нормалната дължина на крайника. Получените от Б. мекотъканни трвами са били обработвА. всеки ден, като поради силните болки се е налагало при извършване на медицинските мА.пулации пострадалия да бъде упоен напълно. Б. е бил спасен поради навременната лекарска намеса, тъй като получения от него травматичен шок е началото на евентуален летален изход.

                   В хода на проведеното съдебно следствие не са констатирА. противоречия, които да поставят под съмнение достоверността на показА.я на разпитА.те свидетели д-р П. Г. Ц. – А., фелдшера Н.Г. Т., шофьора на линейката С.Г.Г. и д-р *** като всички те са относими към предмета на делото, касаят факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на въпроса, касаещ степента на получените от Б. наранявА.я, настъпилия травматичен шок, както и факта, че ако не е била своевременната лекарска намеса леталния изход би бил неминуем. Предвид на това не е налице съмнение в тяхната достоверност. Поради, което съдът ги кредитира и взима под внимА.е, като не констатира пропуски в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка.

                   В съдебно заседА.е проведено на 18.ІІ.2011 г. показА.я даде свидетеля Ц.Й.Ц. /лист 116 и лист 117, том І от съдебното дело/. Свидетелят е от гр. Червен бряг, живее на ул. „*** в къща на два етажа.  Неговото семейство има отделна кухня, стопански постройки, сайванти и т.н. намиращи се в малко дворче. Н.П.Ц. е братовчедка на свидетеля, който живее на първия етаж на къщата.  Семейството на Ц.Ц. използват стопанските постройки намиращи се в тяхната част на двора на къщата. От другата страна на се намират постройки използвА. от подсъдимия Г.П.П.. Двора на къщата е разделен от оградна мрежа. В частта на двора, която се ползва от семейството на подсъдимия има барака с намиращи се вътре инструменти. Свидетелят е влизал когато поиска и си е взимал необходимите му инструменти оттам.

                   Свидетелят И.Ц.Ц. /лист 117 гръб и лист 118 лице и гръб от съдебното дело/ разпитан в същото съдебно заседА.е заявява следното: Живее на ул. „*** в гр. Червен бряг, на първия етаж на намиращата се на адреса къща. Той също казва, че двора е разделен на две от оградна мрежа, като в тяхната част се намират техните стопански постройки, а в частта полагаща се на семейството на подсъдимия са намират други такива постройки, включително една барака, в която П. си държи инструментите. Всички живеещи в къщата са могли да влизат в бараката и да си взимат оттам инструменти, ако са им били необходими. В тази барака при извършеното претърсване е намерена кутийка с барут, за която свидетеля заявява, че знае, че е принадлежала на покойния му дядо, който е бил милиционер.

                   Свидетелката Й.Ц.Й. в показА.ята си дадени пред съда на 18.ІІ.2011 г. /лист 118 гръб, лист 119 лице от съдебното дело/ заявява следното: Тя живее заедно със семейството си на ул. „***, на първия етаж на намиращата на адреса двуетажна жилищна сграда. Според думите й на втория етаж живее семейството на подсъдимия. Двора е разделен на две от оградна мрежа, като всяко семейство обитаващо къщата си има отделен вход на двора.  В частта на двора използвана от семейството се намира барака пълна с инструменти. В нея всеки е могъл да влиза и да си взима каквото му трябва. Тя не се заключвала. Свидетелката е чула,че в бараката с инструментите е намерена кутия с барут, но на кого принадлежи Й. не знае.

                    В показА.ята си свидетелката Д.Н.Ц. /лист 119 гръб, лист 120 лице и гръб от съдебното дело/ заявява, че живее на ул. „*** на първия етаж на двуетажна жилищна сграда, която е собственост на нейния съпруг. На втория етаж живее подсъдимия и неговото семейство. Свидетелката е била ангажирана, като поемно лице на 9.VІІІ.2010 г., когато в двора на къщата и стопанските постройки е извършено претърсване от оргА.те на полицията. В бараката пълна с инструменти намиращата се в частта на двора полагаща се за ползване от семейството на подсъдимия е открита кутия с барут. Свидетелката потвърждава казаното от останалите, че в тази барака всеки е влизал, когато му се е налагало да взима и използва различни инструменти.

                   ПоказА.я /лист 331 гръб лист 332 съдебното дело том І а/ пред съда даде свидетелят А.И.Я., който също е бил поемно лице на извършеното претърсване на 9.VІІІ.2010 г. в дома на подсъдимия Г.П.П.. Било му обяснено, че ще бъде свидетел на извършването на претърсването от страна на полицията. Търсят обувки тип „кубинки“, според свидетеля номер 42, шапка с козирка, оръжие, качулка. По време на извършването на претърсването са били намерени подобни предмети на издирвА.те, като оръжие не е било открито, намерел е стар кобур за пистолет, няколко якета и кубинки според свидетеля 45 номер, които са били дадени от съпругата на подсъдимия.

                     В съдебно заседА.е проведено на 27.VІ.2011 г. бе разпитан свидетелят К.К. служител на сектор „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Плевен. В показА.ята /лист 419 гръб, лист 420 лице, том ІІ от съдебното дело/ той заявява, че е взел участие в претърсването извършено на 9.VІІІ.2010 г. в дома на подсъдимия. Предмет на извършените процесуалноследствени действия са били чифт кубинки, тъй като полицията имала информация, че човекът стрелял по Б. в кафене „***“ бил обут с кубинки. На двора поставени под един стол бил намерен чифт кубинки, който бил предаден от съпругата на Г.П.. Свидетелят заявява, че са били търсени обувки тип „кубинки“ без да бъде посочен конкретен номер. Подсъдимият свидетелят К. е виждал само един път в РПУ – Червен бряг във връзка с извършвА. от него оперативни действия. Другите му виждА.я са били когато е засичал Г.П. по коридорите на дирекцията, когато е бил извеждан на разпит.

                   ПоказА.я пред съда даде свидетелят С.С. /лист 421 гръб, лист 422 лице и гръб от съдебното дело том ІІ/ поемно лице на извършеното претърсване и изземване на 9.VІІІ.2010 г. в дома на подсъдимия, когото той познава по физиономия. От показА.ята му се установява, че обект на претърсването са били обувки тип „кубинки“ . Първоначално са се търсили кубинки голям номер  45 или 46. След това получил указА.я, че се търсят  обувки тип „кубинки“ без значение какъв е техния номер. Заявява, че ако номера на кубинките е бил 36 са щели също да ги вземат.

                   В хода на съдебното производство по искане на процесуалният представител на подсъдимия без разпитан свидетелят К.Н.И. водач на специализирано куче, взело участие в претърсването извършено на 9.VІІІ.2010 г. в дома на подсъдимия. В показА.ята си /лист 602 гръб и лист 603 лице/  свидетелят подробно описа начина на действие и поведението на воденото от него куче по време на претърсването.

                   ПоказА.ята на свидетелите К.И., С.С., К.К., Д.Н.Ц., Й.Ц.Й., И.Ц.Ц., Ц.Й.Ц. и А.И.Я. са неотносими към установената от съда фактическа обстановка, тъй като не установяват никакви факти и обстоятелства свързА. с изясняване на въпроса касаещ авторството на деянието.

                    В съдебно заседА.е проведено на 19.V.2011 г. бяха разпитА. свидетелите от втората група Е.П.И., Д.П.Х., Д.П.П., М.Н.И., А.Т.И., Н.П.Я., Л.Г.И., И.Я.И. и К.Х.Х., чийто показА.я са в разрез с установената фактическа обстановка, показА.ята на останалите свидетели, като и с писмените доказателства.

                   В своите показА.я /лист 302 до лист 309 включително от съдебното дело том І „а“/ Е.П.И. заявява следното: Подсъдимият Г.П.П. е неин зет. Сестрата на Е.И. е негова жена. Свидетелката е по-близка със семейството на сестра си, откогато се върнала да живее в родният си град Червен бряг. На подсъдимият казва Г.. Граждански брак сестра й е сключила с П. през 2005 г., от който двамата имат едно дете на възраст 4 години и половина. Първоначално са живели в с. р., където се намира родната къща на подсъдимия, но тъй като тя била лишена от удобства в много отношения семейството се преместило да живее в къщата в гр. Червен бряг, находяща се на ул. „***, като са в много добри отношения със съсобствениците на къщата живеещи на първия етаж. Бащата на свидетелката и на сестра й е починал отдавна, жива е само тяхната майка. Родителите на подсъдимия са разделени, като той е бил отгледан от баща си и баба си в с. р.. За майката на Г.П.П. свидетелката знае, че е омъжена повторно в някакво село. Изоставила е семейството си когато П. е бил още малък. Е.И. твърди, че не е познавала преди лицето Т.Т.. Запознала се с него и със съпругата му свидетелката К.Х., когато оргА.те на полицията задържали Г.П. и Т.Т. във връзка с оргА.зираната престъпна група наречена „***“. И. и семейството на Т.Т. се комбинирали за ходят заедно с една кола до Плевен на свиждане. Що се касае до лицето В.К. Е.И. заявява, че го познава от гр. Чревен бряг, тъй като той се отличавал с по-големи материални възможности, поради която причина е бил известен в града. Знае, че прякора му е К., но няма информация в какви отношения са били Г.П. и В.К. преди двамата да бъдат арестувА.. Не знае дали подсъдимият е бил осъждан и ако е бил за какво. Познава само двама – трима приятели на П.. Преди на роди жената на подсъдимия е работила в софийска шивашка фирма на трудов договор. След раждането на детето й тя е напуснала работа, за да го гледа.  Що се касае до Г.П. свидетелката И. знае, че той известно време е работил, като охрана, а след това се е зА.мавал с препродаване на електроника. Подсъдимият е имал лек автомобил „Рено“, който е бил продаден и през 2010 г. той и жена му си купили лек автомобил марка „Тойота“, която се управлявала само от П.. Е.И. не знае  с какви средства преживява семейството на П.. Твърди, че сестра й и искала често пари назаем, за да може да си плаща консумативите. Сумите, които й давала И. варирали от 100 до 400 лв. Свидетелката заявява, че семейството на подсъдимия събира роднини и близки на различни празници. Не знае дали преди 2009 г. това се е правило, тъй като по това време не е живеела в гр. Червен бряг. През 2009 г. свидетелката се върнала в Червен бряг, поради което е била канена на всички роднински събирА.я оргА.зирА. от подсъдимия и неговото семейство. Запитана от представителя на прокуратурата дали си спомня къде е била на 19.ХІІ.2009 г. и с какво свързва тази дата И. отговоря, че на тази дата е роден Г.П.П., а сестра й и родена на 15.ХІІ. Заявява че на тази дата е имало празненство по случай рождения му ден, като твърди, на него са присъствували тя, майка й сестра й. По принцип П. и жена му празнуват рождените си дни на една дата. Е.И. научава за арестуването на подсъдимия Г.П.П. по телефона. Подсъдимият е бил извикан с призовка в София, след което е бил задържан във връзка със стрелбата срещу К.Б. извършена на 20.ХІ.2009 г. Свидетелката И. на поставен въпрос от страна на прокуратурата, къде се е намирала на 20.ХІ.2009 г. заяви, че е била на семейно тържество във връзка с годишнина от сватбата на Г.П. с нейната сестра – 5 години от сключването на гражданския брак. След като научава новината за задържането на подсъдимия П.Е.И. започнала да придружава сестра си при нейните срещи с адвоката представляващ П. на предварителното производство. От него научила в какво е обвинен П., както и за датата когато е било извършено деянието. Твърди, че е останала много изненадана от чутото. Обяснила на адвоката представляващ П., че това не е възможно, тъй като  на процесната дата той е се намирал в Червен бряг. Заявява, че веднага е поискала да свидетелства за обстоятелството, че на 20.ХІ.2009 г. Г. ***, където е празнувал годишнина от сватбата, а не в град Плевен, където е стрелял по Б.. Молбата за свидетелстване е била отправена не веднага, а няколко месеца по късно, като И. твърди, че е закъсняла, тъй като не е знаела колко време протича един такъв процес. Свидетелката е провеждала разговори с назначения на П. служебен адвокат и твърди, че е му е казала, че иска да бъдат разпитА. всички лица, които на 20.ХІ.2009 г. са присъствали на семейното тържество.  На поставен й въпрос къде е била на 20.ХІ.2009 г. свидетелката отговори, че е била в Червен бряг. Не знае какво е било времето този ден, мисли, че е било студено. Според нейните думи въпросното семейно тържество се е провело в лятната кухня, в която има камина, тоалетна, кухненски шкафове и е била пригодена за такива събирА.я. В този ден камината според И. е била запалена, тъй като в стаята е било горещо. На тържеството са присъствали майката на И., дъщеря й, сестра й, племенницата й,  свидетелите Ани и М., които са женени, техните деца, Д. Х. и Л. И.. Имало сервиран алкохол, главно ракия и бира и много от гостите били пияни, в това число сестрата на  Е.И. и М.. Свидетелката и майка й били подпийнали, но в грА.ците на нормалното. И. не знае с какво са пристигнали на тържеството свидетелите Д.Х. *** и Л.И.. Последният бил заварен от свидетелката на тържеството, знае, че той живее в къщата на сестра си намираща се в гр. Червен бряг, но не знае точния адрес. Подаръци на тържеството не е имало, никой нищо не е подарил, даже не са били поднасяни букети с цветя. Е.И. си тръгнала от тържеството към 01,00 – 02,00 часа след полунощ заедно с дъщеря си. Свидетелката по това време е работила, като брокер на недвижими имоти на свободна практика в гр. София. На процесната дата 20.ХІ.2009 г. е следвало да бъде в София във връзка с нейна клиента от Република Сърбия, която е търсила да си закупи недвижим имот в Кюстендилско. Документите за наследници е следвало са е оправят, като това е било възложено на фирмата за недвижими имоти, към която е работила свидетелката И.. Информацията, която е следвало да се събере е било много и нейното набавяне е изисквало технологично време. И. твърди, че на същата дата е следвало да подготви презентацията за два апартамента, подлежащи на продажба. Представянето на двата апартамента е трябвало да бъде извършено в понеделник, поради което Е.И. е изпратила свидетеля И.И. до София да вземе необходимите документи и да й ги донесе на тържеството. За да може да поддържа връзка с него тя му дала мобилен телефон, чийто номер, според свидетелката бил *** Според твърденията на Е.И. този номер е бил на мобилен телефон собственост на свидетеля Й.Г. по прякор “С.”, с когото свидетелката е имала работни и интимни отношения. На поставен й въпрос  към 20.ХІ.2009 г какъв номер е имал нейния мобилен телефон И. отговаря, че не помни номера, даже не може да си каже единния граждански номер. Поради тази причина тя не може да каже кой е номера на мобилния телефон, който е дала на И.И.. Твърди, че му е дала мобилния апарат, тъй като той слабо познавал София и му е било трудно да се ориентира, а трябвало да си комуникира с хората, които е следвало да му дадат документите. Офиса на фирмата, към която към онзи момент е работила, като брокер Е.И. ***. В него се помещавали И. и лицето М.Р., който е бил собственик на фирмата. Той не се е зА.мавал с оформлението на необходимата документация, това е било задължение на И.. Р. е следвало да даде документите на И.И., които да бъдат предадени на свидетелката. В показА.ята на свидетелката се излагат твърдения, че през целия ден тя си  комуникирала с И.И., като са се уговорили той, след като се върне от София да отиде в дома на сестра й и да предаде документацията. Това според свидетелката е станало след 23,00 часа на 20.ХІ.2009 г. пред кухнята в двора на къщата. Преди това И. се обадил на И., като я набрал на телефона завършващ на 59 тя да излезе. Тъй като голяма част от гостите на тържеството са били пияни, според И. на никой не му направило впечатление, че тя за кратко време излязла от стаята, където всички са се били събрали. Когато пристигнала на тържеството заварила свидетеля Л.И. вече на събирането. Преди тържеството, според показА.ята на Е.И. подсъдимия помагал, като той печел месото на скарата. КомпА.я му правел Л.И.. На свидетелката направило впечатление, че Г.П. бил много спретнат, гладко избръснат, облечен елегантно. По време на тържеството свидетелката седяла с гръб към прозореца на помещението, като от другата й страна срещу нея на стол се намирал подсъдимия, като от едната му страна седели свидетелите Д.Х. и Л.И., а от другата неговата съпруга.

                   На основА.е чл. 281, ал. ІV от НПК процесуалният представител на пострадалия Б. направи искане да бъдат четени показА.ята на свидетелката дадени на предварителното производство на 27.Х.2010 г., тъй като са били констатирА. съществени противоречия с тези дадени в съдебно заседА.е. Съдът  установи искането за основателно и на основА.е чл. 281, ал. ІV от НПК, прочете показА.ята на свидетелката И. дадени по време на предварителното производство /лист 163 лице и лист 164 гръб/. В тях Е.И. заявява следното: сестра й и подсъдимия са сключили граждански брак на 22.ХІ.2004 или 2005 г. Датата 22.ХІ. през 2009 г. са падала в неделя и тъй като майката на И. и още един неин познат били на работа в понеделник, а едно приятелско семейство на свидетелката, което също било поканено е било ангажирано, било взето решение годишнината от сватбата да бъде празнувана в петък 20.ХІ.2009 г. Допълнителен аргумент се явява и факта, че компА.ята била решила да ходи на дискотека, а дискотеката в Червен бряг по това време работила само в петък вечер. И. пристигнала в дома на сестра си към обяд на процесната дата, около 12,30 – 13,00 часа,за да помогне в приготовленията. В дома на подсъдимият се намирали той, жена му, тяхната дъщеря и свидетеля Л.И.. Началото на тържеството било плА.рано за 17,30 часа и след като стане време на да се ходи на дискотека е трябвало цялата компА.я да слезе към заведението. Свидетелката ясно и много подробно си спомня кои са били гостите на събирането и къде всички са седели около масата. Според нея гости на тържеството са били тя свидетелите Д.Х., Л.И., М.И., А.И., детето на И., детето на сестра й и децата на М. и А. И.. И. заявява, че подсъдимият е седял срещу нея от другата страна на масата, жена му била до него. От другата му страна седели както следва Д.Х., Л.И., до него М.И., но твърде е било възможно до него да не е бил той, а съпругата му А.И.. Всички гости били употребили алкохол, като някои от тях били видимо пияни. След като приключили с вечерята, някой от гостите започнали да си тръгват. Първо си отишъл свидетелят Д.Х., а след него си тръгнала майката на свидетелката И.. Бил повдигнат въпроса за ходене на дискотека, при което възникнал спор между подсъдимия и жена му. Той не желаел да ходи, тъй като съпругата му била употребила значително количество алкохол, а тя въпреки всичко искала. Имайки в предвид, че голям част от гостите са били пияни бил взето решение да не се ходи на дискотека. Е.И. си тръгнала с дъщеря си към 2 часа след полунощ. Останалите гости продължили да се веселят до рано сутринта.

                   На поставен въпрос на кое по показА.ята са верни дали тези прочетени на основА.е чл. 281, ал. ІV от НПК или тези дадени в  съдебно заседА.е на 18.V.2011 г., свидетелката И. не отговори точно на поставения й въпрос. Заяви, че е вярно, че подсъдимия и нейната сестра са сключили граждански брак през 2005 г.

                   В съдебно заседА.е проведено на 7.ХІ.2011 г. бе проведен допълнителен разпит на Е.И. /лист 606 лице, том ІІ от съдебното дело/, която заявява следното: Познава лицето А.Я. и от 8 месеца живее с него и поддържа интимни отношения. Знае, че същият е бил задържан във връзка с провеждането на акция „***“, след което е бил освободен. Е.И. познава М.Р. И., който имал фирма, чийто предмет на дейност е била търговията с пшеница и също е бил задържан във връзка с провеждането на тази акция. Тъй като той е имал много контакти е помагал на И. да си изпълнява служебните задължения, като й казвал кога и къде ще има продажба на недвижими имоти. Даже и предоставил неговия офис, който се намирал на ул. „***“ в сграда с името „***“, тъй като между него и И. е имало договор за сътрудничество. Свидетелката заявява, че в училище математиката, като учебен предмет не е й вървял много. Не знае поради какви причини. В средния курс и е било трудно с тригонометричните функции, след това с геометричните фигури и изчисленията свързА. с тях. Не е претърпяла никакви контузии по главата. С работата си И. твърди, че се справяла добре, по принцип не помни добре числа, но си ги е записвала и после наизустявала. Изчисленията си е вършила с помота на калкулатор, за да бъде сигурна в тяхната правилност.    

                     При извършване на анализ на показА.ята на свидетелката Е. П.И. дадени в съдебно заседА.е на 18.V.2011 г. и тези дадени пред орган на досъдебното производство на 27.Х.2010 г. бяха констатирА. съществени противоречия, между тях, касаещи факти и обстоятелства от установената фактическа обстановка. В показА.ята си дадени по време на предварителното разследване И. заявява, че не знае коя година сестра й е сключила граждански брак, докато в показА.ята пред съда казва, че това събитие е станало през 2005 г. никъде не посочва да е имала служебен ангажимент, във връзка с който е следвало свидетелят И.Я.И. да пътува до София, за да вземе документи необходими на И.. Не се е казало също така пред разследващите оргА., че свидетелката е дала мобилния си телефон на И.И., за да поддържат връзка. Никъде в показА.ята дадени по време на предварителното производство И. не заявява, че е имало уговорка между нея и И.И., последния да дойде в дома на сестра й и да й предаде носените от него документи. Липсват данни след като се е върнал от София И.И. да е ходил в дома на сестрата на И., за да предаде на свидетелката документите предназначени за нея. КонстатирА.те противоречия се отнасят до факти и обстоятелства от важно значение за изясняване на авторството на извършеното деяние. Тези съществени противоречия са относими към въпроса дали изобщо на 20.ХІ.2009 г., както се твърди е имало тържество по случай годишнина от сватбата на подсъдимия и неговата съпруга. Следва да се отбележи, че силно влияние върху достоверността на показА.ята на Е.И. има и факта, че те са дадени от лице, което е силно заинтересувано от  изхода на делото, тъй като се близка роднина по сватовство на подсъдимия П., както и обстоятелството, че само тя твърди, че на 20.ХІ.2009 И.И. е ходил в дома на сестра й, за да и даде служебни документи. Останалите свидетели, за които са твърди, че са били на тържеството не споменават в своите показА.я нищо подобно, което да подкрепи твърденията на И.. Що се касае до свидетеля И.И., то той също не подкрепя изявленията на И. в тази насока, тъй като предполага, но не е сигурен, че към края на 2009 г. е имал да носи някакви документи на И. в дома на сестра й. В допълнителният разпит на свидетелката проведен на 7.ХІ.2011 г. съдът констатира наличието на вътрешни противоречия, имащи значение за изясняването на фактическата обстановка. Следва да се отбележи, че за да са реалистични твърденията на И. свързА. с цифрите и числата, а именно че не може да ги помни, трябва свидетелката да е претърпяла някаква контузия на главата, която да поражда тези затруднения. В показА.ята й дадени в съдебно заседА.е няма данни за такова нещо. В показА.ята на нейната близка приятелка свидетелката Д.К., също няма споменати факти и обстоятелства в тази насока. Следва да се посочи наличието на две съществени различия в показА.ята дадени от Е.И. и свидетеля Й.Н. касаещи твърдяното от Е.И., че тя и Й.Н. са имали интимни отношения и  той в тази връзка й предоставил да ползва неговия мобилен телефон. Свидетелят Н. категорично заявява, че интимни отношения с И. никога не е имал и не е давал на свидетелката И. да ползва неговия мобилен телефон. Тези твърдения изложени в неговите показА.я не бяха оборени по категоричен и безспорен начин. Другото обстоятелство, влияещо значително върху достоверността на показА.ята на И. е твърдяното от нея, че на 20.ХІ.2009 е била на семейно тържество, докато от справката приложена по делото за проведените от нея разговори /лист 400 и следващите от съдебното дело/ е видно, че от нейния мобилен телефон са проведени разговори от клетка позиционирана в София. Вярно е, че свидетелката И. казва, че си е дала мобилния телефон на И.И., но същия свидетел категорично заявява, че на процесната дата не е ходил в дома на сестрата на И.. Следователно се налага извода, че по време на провеждане на семейното тържество свидетелката Е.И. не си е дала телефона на свидетеля И.И.. Имайки в предвид посочените съществени различия в показА.ята на И., дадени в хода на предварителното производство и тези в съдебно заседА.е, както и факта, че са дадени от лице имащо близки роднински връзки с подсъдимия и е пряко заинтересовано от изхода на делото, то съдът констатира, че същите са непоследователни, неубедителни, необективни и противоречиви. Освен по-горе изложените съображения касаещи достоверността на показА.ята на свидетелката Е.И. следва да се отбележи и наличието на още доста странно противоречие в нейните показА.я, което по никакъв начин не намира логичен отговор състоящо се в следното: свидетелката твърди, че подсъдимият П. и съпругата му са нямали никакви доходи, вследствие на което многократно е плащала сметките им за ток. Същите са вземали заеми от свои близки за покриване на належащите нужди, но твърде често – всяка година си сменяли личния автомобил. Имали са „Рено“, а към настоящия момент – „Тойота“. Възниква въпроса как и с какви средства, след като семейството няма доходи си сменят автомобила твърде често и са оргА.зирали тържества по различни поводи. Нормално е при такава финансова ситуация семейството на П. да не може да си позволи личен автомобил, камо ли неговата честа смяна. Предвид на това е налице съмнение в достоверността на показА.ята на Е.П.И. дадени пред съда и пред орган на предварителното производство, касаеща  важни факти и обстоятелства по случая. Тъй като в настоящият случай е налице съмнение в достоверността на показА.ята на свидетелката И. дадени в двете фази на наказателното производство, същите не са последователни, налице са пропуски и противоречия в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка, то съдът не ги взима под внимА.е и кредитира при постановяване на присъдата                    

                   В съдебно заседА.е проведено на 18.V.2011 г. показА.я даде свидетеля Д.П.Х. /лист 309 гръб до лист 312 гръб от съдебното дело, том І “а”/, който заявява следното: Знае, че е повикан да свидетелства, относно факта на провеждането на годишнината от сватбата на Г.П.П. и съпругата му. Не знае колко години брак двамата са правели, нито кога са се оженили. Предполага, че това е било преди 3–4 години на тази дата, но кога точно свидетелят не знае. На това семейно тържество според Д.Х. присъствали домакините – Г.П. и съпругата му, той, свидетелите Л.И. от с. р., М. и А. И. семейство, което Д.Х. познава по физиономия, Е.И. и тъщата на Г.П.. Подсъдимият П.Д.Х. познава покрай своите дъщери, които са горе - долу на една възраст с него и са израснали заедно. След като децата на свидетеля пораснали той започнал да се вижда с Г.П. по кафенетата, да играе с него на машинките. На един последващ етап от време П. започнал да ходи на местоработата на свидетеля – газостанция, където Д.Х. работи, като пълнач и да играе шах с него.  Свидетелят се обръщал към подсъдимия с прякора „М.“, но понякога му викал и „Г.“. На Х. му е известно, е че след сключването на граждански брак Г.П. първоначално е живеел със съпругата си в с. р., но като ме су родило детето се преместил в гр. Червен бряг в къщата намираща се на ул. „***. Свидетелят не познава конкретни лица, които да знае, че са приятели на П., нито му е известно той да е осъждан. Х. също често е помагал с парични суми в размер до 100 лв. на П. и съпругата му, тъй като двамата са безработни. Свидетелят знае, че подсъдимият кара лек автомобил, но не може да му каже марката. Друг път никога не е бил канен на честването на годишнини от сключването на граждански брак между подсъдимия и съпругата. За първи път е присъствал на такова тържество на 20.ХІ.2009 г. През 2008 г. не е бил поканен на честването на годишнината от сватбата. В хода на съдебното следствие на Д.Х. бе зададен въпрос от страна на прокуратурата защо е поканен да присъства точно на годишнината чествана, както се твърди на 20.ХІ.2009 г., на който той не може да отговори. Няма спомен къде е бил на 19.ХІІ.2009 г., нито свързва датата с конкретно събитие. За арестуването на Г.П.Д.Х. *** и веднага поискал да свидетелства, че на 20.ХІ.2009 г. П. ***, тъй като точно по това време е чествал годишнина от сватбата и Х. е присъствал на тържеството. Свидетелят не си спомня какво точно е било времето на 20.ХІ.2009 г., но има ясен спомен, че събирането е осъществено в лятната кухня намираща се в  двора на къщата. В помещението горяла камина и е било топло, поради което Г.П. е бил по риза. Бил е облечен с черна риза с дълъг ръкав и черен панталон, бил е гладко избръснат, което направило впечатление на Д.Х., тъй като според него П. обичал да ходи с набола брада. Поканените гости на тържеството свидетелят познавал само по физиономия. Той отишъл на събирането последен, без да носи някакъв подарък, тъй като бил предупреден, че домакините не искат подаръци. Д.Х. пил малко, тъй като дошъл с лек автомобил, докато останалите били пийнали малко повече, докато домакинята била доста попрекалила с алкохола. Свидетелят бил поканен да присъства на тържеството от Г.П. и от неговата съпруга. Когато дошло време да се ходи на дискотека Д.Х. се отказал, тъй като вече му било минало времето да посещава такива заведения. Свидетелят знае, че в гр. Червен бряг има две дискотеки, дали има трета той не знае. През повечето време на тържеството според свидетеля Г.П. е обслужвал гостите и никой не му помагал. Д.Х. заявява, че когато пристигнал масата била сервирана от подсъдимия. На свидетелят Х. бе поставен въпрос къде е седял по време на събирането. Той подробно обясни, че е седял на края на масата и се е намирал с гръб с прозореца и с гръб към входната врата. От лявата му страна седял свидетелят Л.И.. Е.И. е седяла на късата страна на масата, а Г.П. на късата дясна страна на масата. С какви дрехи е била облечена домакинята свидетелят не е забелязал.

                   На основА.е чл. 284, ал. ІV от НПК съдът чете показА.ята на Д.Х. дадени пред орган на досъдебното производство /лист 166 лице и лист 167 лице от досъдебното производство/, които приповтарят  почти всичко казано от него в съдебно заседА.е.

                   В съдебно заседА.е проведено на 18.V.2011 г. показА.я /лист 312 гръб до лист 316 лице и гръб от съдебното дело, том І “а”/ даде тъщата на подсъдимия свидетелката Н.П.Я., която заявява следното: Г.П.П. е неин зет и двамата са в много добри отношения. П. и съпругата му са сключили граждански брак на 22.ХІ.2005 г., като първоначално са живели в с. р., а след като им се родило детето дошли да живеят в бащината къща на Я.,***. Н.Я. не знае и не може да посочи конкретни лица, които да са в близки приятелски отношения с Г.П.. Много често той се е срещал със Д.Х. и Л.И.. Не знае дали подсъдимият е имал предишни осъждА.я, нито дали и какво работи. Знае че семейството има личен автомобил марка „Тойота“. Свидетелката помага на П. и жена му да си плащат сметките, като плаща част от тях, пазарува и готви. Я. пари назаем на семейството не е давала, тъй като е счела, че достатъчно им помага, като плаща сметките. Заявява, че годишнините от сватбата си Г.П. и жена му Д.П. винаги са били празнувА. в къщата на ул. „***. На поставен от страна на прокурора въпрос  помни ли дали през 2008 г. е имало събирането по повод годишнината от сватбата, свидетелката отговори, че не помни подробности. Датата 19.ХІ. свидетелката не я свързва с някакво събитие. На същата дата през 2009 г. тя е била в почивка, тъй като на следващия ден е била на работа. На 23.VІІ.2010 г., когато полицията отишла да прави обиск в дома й Н.Я. научила, че Г.П. е задържан. Първоначално не е знаела защо е арестуван. Станало й известно време след това. Твърди, че никой не я бил помолил да свидетелства за това, че на 20.ХІ.2009 г. нейния зет се е намирал в Червен бряг, а не в Плевен. Не си спомня каква е била метеорологичната обстановка на 20.ХІ.2009 г. Заявява, че тържеството се е провело в лятната кухня, намираща се извън къщата, в двора, като вътре е била запалена камината. Познава всички гости присъствали на събирането. На тържеството се сервирал алкохол. От присъстващите на едни по-късен етап от тържеството е имало видимо пияни. За тържествения случай Г.П. бил облечен според Н.Я. с черна блуза от трико и черен панталон, бил гладко избръснат, което според нея рядко се случвало, тъй като обичал да ходи с набола брада. Дъщерята на Я. свидетелката Д.П. е било облечена с черен панталон и тъмна дълга блуза.  Свидетелката няма спомен дали някоя от дъщерите й е напускала лятната кухня, нито дали Е.И. е използувала мобилен телефон. Когато Я. е пристигнала тя е заварила свидетеля Л.И.  вече в къщата и не е видяла по какъв начин е пристигнал Д.Х. на тържеството. Свидетелката не знае дали на Г.П. и жена му са били подарявА. някакви подаръци. Видяла е, че има някакви пакети, сервиз за безалкохолно, но дали са били подаръци Я. не е разбрала. На предната заплата тя подарила на дъщеря си и зет си фитюрник, но не донесла никакъв подарък на тържеството. В показА.ята се излагат твърдения от страна на свидетелката, че в Червен бряг има само една дискотека, която работи само срещу почивните дни, въпреки че Я. никога не е ходила на дискотека. Когато пристигнала на тържеството тъщата на Г.П. седнала на стол намиращ се до леглото, на късата страна на масата, откъм прозореца, който се намирал отляво на нея. Дъщеря й и зет й били седнали на другата къса страна на масата, докато останалите гости били седнали на дългата страна. До Е.И.Я. мисли, че са били седнали или А.И. или мъжът й – М.И.. Д.Х. седял до Г.П., а Л.И. се намирал от лявата страна на подсъдимия П.. По време на тържеството всички са си сменяли местата. Основната тежест на обслужването на гостите според свидетелката била легнала върху Г.П.. Я. знае, че дъщеря й Е.И. към онзи момент е работила, като търговски посредник на недвижими имоти  София. Пътувала е до столицата различно  един или два пъти в седмицата. Когато се е налагало свидетелката е търсила на един мобилен телефон Е.И., но не помни номера, тъй като същия е бил записан в мобилния апарат, който бил иззет при извършеното претърсване в къщата на ул. „***. Тогава за първи път Я. разбрала, че зет й е арестуван по време на извършения обиск. Свидетелката Я. си спомня, че свидетелят Д.Х. е присъствал на други семейни тържества. За пример посочва празнуването на Гергьовден през 2009 г. Преди да си тръгне от семейното събиране  Я. не е забелязала Е.И. да напуска помещението на лятната кухня, тъй като през повечето време е била при празнуващите. Не е видяла и някой да я вика да излезе. По време на тържеството свидетелката Я. си ходила 2-3 пъти до вкъщи за по 10-15 минути за да провери бойлера, който била оставила включен.

                   В заседА.ето от 18.V.2011 г. показА.я даде съпругата на подсъдимия Д.П.П. /лист 316 гръб до лист 320 лице и гръб включително от съдебното дело, том І “а”/. В тях свидетелката казва: Съпруга е на подсъдимия, в добри отношения е с него, знае, че има предишно осъждане за извършена кражба. Подсъдимият П. и свидетелката непрекъснато си сменяли притажавА.те от тях леки автомобили.  Д.П. не си помня дали през 2009 г. за пореден път са си продали старата кола и са си купили нова. Семейството на свидетелката според нейните твърдения се издържа с минимални средства, тъй като тя и  съпругат й Г.П. не работят и двамата са безработни. Д.П. се е обръщала за заеми към много хора, които все още не ги е върнала. Заемите са давА. от майка й, сестрата на Г.П. намираща се в Австрия, близки и познати. Дължимите от свидетелката суми към хрА.телния магазин възлизат на към 2000 лв. и са за период от една година. Свидетелката се е омъжила за Г.П. на 22.ХІ.2005 г., като всяка година празнуват годишнина от сватба си. През 2008 г. също са празнували годишнина от сключване на граждански брак, но не били кА.ли много хора. Д.П. научила, че Г.П. е бил задържан, но не знаела каква конкретната причина за това. Разбрала я на следващия ден след извършването на ареста. Веднага поискала среща с адвокат, за да даде показА.я, че на 20.ХІ.2009 г. подсъдимият се е намирал на семейно тържество повод годишнина от сключването на граждански брак в  гр. Червен бряг, която среща се осъществила един месец по-късно. На нея адвоката представляващ към онзи момент Г.П. разбрал за тържеството проведено на 20.ХІ.2009 г. и заявил, че желае да разпита всички хора, които тогава са били на събирането. Д.П. знае, че П. е ходил във Франция, за да прави опити да се запише в Чуждестранния легион и като ученик е тренирал лека атлетика. На въпрос зададен от прокурора дали свидетелката си спомня какво е било времето на 20.ХІ.2009 г., същата отговори, че е било студено, тъй като в лятната кухня, където се е провеждало тържеството е била запалена камината. Свидетелката П. познава всички от гостите присъствували на събирането. По време на тържеството голяма част от гостите, включително и Д.П. били много пияни. Едни от малкото  хора, които не са били пияни са били Г.П. и свидетеля Д.Х., който обаче не е стоял дълго време. Х. дошъл на тържеството със служебния си автомобил “Форд”, а свидетеля Л.И. – пеша, тъй като живее в гр. Червен бряг. Л.И. пристигнал в дома на Д.П. рано сутринта на 20.ХІ.2009 г. към 10,00 часа. Свидетелката заявява, че подаръци за годишнината от сватбата не са получавали. Единствено майка й и подарила фитюрник един – два дена преди празненството. На тържеството даже букет с цветя не й е бил поднесен. Д.П. ясно си спомня, че пръв от тържеството си тръгнал Д.Х., след него майка й, сестра й с детето, Л.И. и накрая свидетелите М. и А. И.. За събирането Г.П. е бил облечен с черен панталон и черна изчистена спорно-елегантна блуза. Тържеството се провеждало на 20.ХІ.2009 гл, тъй в Червен бряг имало само една дискотека, която според свидетелката работила само в петък вечер, а имало уговорка след вечерята всички да отидат на дискотека, която се провалила, тъй като възникнал скандал между Д.П., която била много пияна и Г.П.. Според свидетелката разположението на гостите било следното: Тя седяла на спалнята модел “Приста” до Г.П., който се намирал откъм късата страна на масата. Е.И. седяла от другата страна срещу подсъдимия, а майката на свидетелката до И.. Д.Х. седял срещу Д.П., а тя до Г.П..  Според твърденията на свидетелката  нейният съпруг - подсъдим по настоящето дело не обичал да ходи по заведения. Тя повече излизала, той си стоял в къщи и гледал детето. Д.П. заявява, че мъжът й се грижел денонощно за своето дете още от самото му раждане, къпал го, хранел го, спал с него с една дума правел всичко по отглеждането на детето до неговото арестуване. Свидетелката знае, че сестра й Е.И. работила в София, като търговски посредник на недвижими имоти, поради което често пътувала. Д.П. не си спомня през този период от време на кой телефонен номер е търсила сестра си, както и дали го е имала записан в паметта на телефона. Д.П. знае, че сестра й свидетелката Е.И. имала по това време два телефона – един служебен и един личен. Налагало й се според свидетелката да оставя понякога телефона си в офиса в София, но П. не може да каже точно кой е бил оставян дали личния или служебния. Свидетелката твърди, че в нейно присъствие Е.И. е давала телефона си на свидетеля И.Я.И.,***, когато трябвало той да занесе някакви документи в офиса в София. Кой точно телефон е давала И. на свидетеля И.Я.И.Д.П. не знае. Е.И. според думите на сестра си не е ползувала чужди телефони. Свидетелката П. познава бившия полицай Т.Т., нейн съсед е и живее в близост до дома й. След неговото арестуване Д.П. един път е возила жена му със собствения си лек автомобил марка “Тойота”, до Плевен. Сестра й Е.И. не е идвала с тях. Автомобилът е бил управляван лично от свидетелката Д.П..

                   В съдебно заседА.е проведено на 18.V.2011 г. показА.я пред съда  даде свидетеля М.И. /лист 320 гръб до лист 323 гръб от съдебното дело, том І “а”/. В тях той заявява следното: Работи като заварчик във фирма “***” гр. Червен бряг. Познава подсъдимия Г.П.П., чрез жена си, която е в приятелски отношения със неговата съпруга Д.П.. Известно му е кога П. е сключил граждански брак с Д.П., а именно през 2005 г., тъй като на 20.ХІ.2009 г. чествали 4 години от сватбата. Не знае дали е осъждан и не познава негови приятели. Свидетелят М.И. няма информация дали подсъдимият и неговата съпруга работят нещо. Известно му, че първоначално след сключване на брака  Г.П. и съпругата му живеели в с. р., а по-късно се преместили в Чревен бряг. За събирането по случай годишнина от сватбата на подсъдимия с Д.П., което следвало да се проведе на 20.ХІ.2009 г. свидетелят разбрал предишния ден от жена си. М.И. знае, че Л.И. и Д.Х. се приятели на Г.П.. На процесната дата свидетелят се прибрал от работа в къщи, изкъпал се и към 15,00 – 15,30 часа заедно със жена си и децата си отишъл на семейното събиране оргА.зирано от подсъдимия. М.И. заявява, че тържеството е проведено на 20.ХІ.2009 г., тъй като в неделя на 22.ХІ.2009 г. е трябвало да бъде на рожден ден на неговата племенница в гр. Плевен. Въпросното събиране по случай годишнина от сватбата на подсъдимия от 20.ХІ.2009 г. е било първото ходене на М.И. на празник в дома на Г.П., тъй като друг път не е бил канен. Датата 19.ХІІ.2009 г. свидетелят не свързва с нищо. Не помни къде се е намирал тогава. Научил, че подсъдимият е задържан от приказките разпространявА. в Червен бряг. Не знае за какво е арестуван. След като разбрал за задържането на Г.П., М.И. твърди, че доброволно решил да свидетелства за обстоятелството, че на 20.ХІ.2009 г. е било провеждано  семейно събиране, на което домакин е бил Г.П. и съпругата му по повод честване на 4-годишен юбилей от тяхната сватба. Тържеството се провеждало в лятната кухня намираща се в двора на къщата, където живее подсъдимия. Когато свидетелят М.И. и жена му пристигнали, в помещението вече се намирали Л.И., Е.И., както и домакините на тържеството. Всички гости, които са присъствували на честването са били познати на М.И.. Според него разположението на гостите около масата било следното: На късата дясна страна на масата седял Г.П., а до него Д.Х. /свидетелят не може да уточни дали на късата страна или на дългата страна на масата/. До Х. седял Л.И., до него вече на дългата страна на масата свидетеля, жена му, а от другата страна Е.И. и майка й.  По неговите думи първи си тръгнал свидетеля Д.Х., който дошъл към 17,00 – 18,00 часа. Според М.И. подсъдимият е бил облечен с черна фланелка и с черен панталон, обръснат. Направило му впечатление, че Г.П.П. даже си бил обръснал главата. Свидетелят не е обърнал внимА.е с какви дрехи е облечена домакинята, с какви жена му и с какви той. След като всички употребили значително количество алкохол възникнал скандал между Д.П. и съпруга й дали да се ходи на дискотека, който в последствие станал причина цялата компА.я да остане в лятната кухня и да продължи да празнува.  Свидетелят не е забелязал някой да влиза или излиза от помещението, както и да търси И., за да й дава различни неща. Подаръци свидетелят М.И. не е дал, нито е забелязал някой да носи. Що се касае до това дали свидетелят М.И. познава някои от приятелите на подсъдимия, той отговори, че Л.И. и Д.Х. се приятели на Г.П..

                   В същото съдебно заседА.е показА.я даде съпругата на М.И.А.Т.И. /лист 323 гръб до 327 гръб, том І„а“ от съдебното дело/. Според показА.ята на свидетелката един – два дена преди 20.ХІ.2009 г. вторник или сряда, тя била на гости при приятелката си Д.П. и разбрала, че е поканена, заедно със семейстовото си на тържеството оргА.зирано от Д. и Г.П. по случай юбилей от сключването между двамата на граждански брак. Двете с Д.П. се уговорили да празнуват на 20.ХІ.2009 г., тъй като в неделя на 22.ХІ.2009 г. племенницата на съпругът на свидетелката имала рожден ден и е трябвало между двете събития да има период на почивка. Освен това двете жени се разбрали, след като гостите приключат вечерята да отидат на дискотека, за да продължат да се веселят. А.И. знае, че Д.П. и Г.П.П. са сключили граждански брак през 2005 г., като първоначално са живеели в с. р., а по-късно са се преместили в гр. Червен бряг в къщата на майката на Д.П.. Тъй като подсъдимият и съпругата му са безработни, в издръжката на семейството им са оказвали помощ бащата на Г.П. и майката на Д.П.. Въпреки описА.те финансови затруднения семейството на подсъдимия има личен автомобил марка „Тойота“ червена на цвят. Нито подсъдимият, нито съпругата му са искали паричен заем от А.И. и нейния мъж – свидетеля М.И.. Свидетелката е категорична, че подсъдимият нямал много приятели. Според А.И. приятели на П. са били Л.И. и Д.Х.. През 2008 г. свидетелката и съпругът й също са били на честване на  годишнина от сключването на граждански брак между Г.П. и Д.П.. Тържеството отново се провело в лятната кухня на къщата където живеят. Когато пристигнали на събирането на 20.ХІ.2009 г. в лятната кухная, където то се провеждало вече се намирали Д.П., подсъдимия, свидетелите Л.И. и Е.И., както и дъщерята на И.. Свидетелката не си спомня дали камината в помещението е била запалена. Бил е сервиран алкохол – ракия и бира. Нямало даване на подаръци и поднасяне на букети с цветя. Единствено предния ден тъщата на подсъдимия П. подарила на семейството фитюрник. Г.П. бил облечен с черна риза и черен панталон, с гладко обръснато лице и с обръсната глава. Това направило впечатление на А.И., тъй като подсъдимия обикновено ходел с набола брада и набола коса. Според свидетелката госотите били разположени около масата в следния порядък: Г.П. седял от дясно на късата страна на масата, до него Д.Х., до него Л.И., до него М.И. и до него А.И.. Срещу подсъдимия отляво седяла Е.И., а до нея тъщата на П.. По едно време всички гости започнали да се местят, като сменяли местата си. Свидетелката заявява, че по време на тържеството Е.И. сестрата на Д.П. никъде не е излизала за по-дълъг период от време. А.И. не си спомня И. да е ходила някъде по време на събирането, нито някой да я посещава по време на празнуването. Към края на тържеството имало вече напили се от присъствуващите, а именно Д.П., Л.И., съпругът на свидетелката – М.И.. Датата 19.ХІІ.2009 г. свидетелката не свързва с нищо и по това време, заедно с мъжа си са били в Червен бряг. На 26.VІІ.2010 г. А.И. научила за задържането на подсъдимия от неговата тъща. След това поискала на бъде разпитана за обстоятелства свързА. с удостоверяването, че на 20.ХІ.2009 г. подсъдимият празнувал годишнина от сватбата си, на което тържество свидетелката е присъствувала заедно със  своето семейство.  А.И. не може да си спомни точно през кой месец е поискала да свидетелствува. Свидетелката отправила молбата до близки на подсъдимия и жена му да бъде разпитана за тези обстоятелства още същия ден, когато са разбрали, че Г.П. е задържан. След това няколкократно е идвала в Плевен, за да бъде разпитана от разследващите оргА. за конкретни факти и обстоятелства от делото.

                   На основА.е чл. 281, ал. ІV от НПК е направено искане от страна на процесуалния представител на гражданския ищец и частен обвинител да бъдат прочетени показА.ята на свидетелката А.И. дадени на предварителното производство на 27.Х.2010 г. /лист 180 гръб, 181 от предварителното производство/ поради констатирА. съществени противоречия, което бе уважено от страна на съда.

                    В показА.ята си дадени пред орган на предварителното производство свидетелката А.И. обяснява следното: Преди 20.ХІ.2009 г. вторник или сряда, тя била на гости заедно с децата при Д.П., която споменала, че на 22.ХІ.2009 г. ще правят тържество по случай годишнина от сватбата й с подсъдимия. Двете с Д.П. се уговорили да празнуват на 20.ХІ.2009 г., тъй като в неделя на 22.ХІ.2009 г. племенницата на свидетелката имала рожден ден и е трябвало между двете събития да има период на почивка, както и възможност да приготовление на подаръците предназначени за племенницата на А.И.. В петък 20.ХІ.2009 г., след като съпругът на свидетелката си дошъл от работа и заедно с нея и техните деца отишли в дома на Г.П.. Там все още всички подготвяли масите за предстоящото тържество. А.та И. и мъжът й заварили в лятната кухня домакините, тяхната дъщеря и свидетеля Л.И.. Г.П. вземал участие в приготовленията, като печел през това време месо на скарата. Около 16,30 – 17,00 часа дошла майката на Д.П.. След нея дошъл свидетеля Д.Х.. Била пусната музика, в чашите бил налят алкохол и всички започнали да се веселят. Според показА.ята на свидетелката А.та И. дадени на предварителното производство гостите седели около масата в следния ред: Свидетелката седяла на стол до съпруга си, до него се намирал Л.И., до него Д.Х. и до него подсъдимия. Срещу Г.П. била седнала Е.И., след това следвали детето на домакините, децата на А.та И. и до тях майката на Д.П.. От тържеството пръв си тръгнал свидетелят Д.Х., малко по-късно след него майката на Д.П.. Към 23,00 часа си тръгнала Е.И. с дъщеря си, а Л.И. бил толкова пиян, че не е могъл да уцели входната врата, когато си тръгнал да си ходи. А.та И. и съпругът й М.И. си тръгнали към 2,30 – 3,00 часа след полунощ. Със свидетелят Д.Х. А.та И. и мъжът й се познават от газостанцията където Х. работи. С него на други празнувА.я на годишнина от сватбата на Д.П. и подсъдимия не са били. Засичали са се на други тържества, но свидетелката не може да си спомни на какви точно.

                   След като съдът прочете показА.ята на А.Т.И. дадени на предварителното производство, веднага бе направено изявление от нейна страна, че разследващите оргА. са я лишили от правото да си прочете показА.ята, които е дала. Излагат се твърдения, че е казала, че Е.И. си е тръгнала към 02,00 – 03,00 часа след полунощ, а не към 23, 00 часа. Във връзка с това изявление на А.И. бе предявен протокол от нейния разпит проведен на 27. Х.2010 г., като същата бе запитана дали подписа върху протокола е неин. Свидетелката отговори, че подписа е неин, тя подписала протокола за секунди, тъй като поред нея разследващите били заявили, че бързат да си ходят, тъй като трябвало да празнуват. В протокола с показА.ята на свидетелката дадени на предварителното производство липсват направени писмени възражения от нея в тази насока. И. твърди също така, че определения за служебен защитник по това време на Г.П. адвокат Ж.Н. не си е вършил работата.

                   При извършване на анализ на показА.ята на свидетелката А.Т.И.  дадени в съдебно заседА.е на 18.V.2011 г. и тези дадени пред орган на досъдебното производство на 27.Х.2010 г. бяха констатирА. съществени противоречия между тях, касаещи факти и обстоятелства от фактическата обстановка. В показА.ята си дадени по време на предварителното разследване И. не казва по никакъв начин как е бил облечен за случая подсъдимия, в какви дрехи, нито че същия е бил с гладко избръснато лице и бръсната глава. В показА.ята дадени пред съда тези обстоятелства са подробно посочени, като е заявено също от страна на А.И., че е запомнила външния вид на П., тъй като той имал навика да ходи с набола брада и коса и е бил облечен с черен панталон и черна блуза. В показА.ята дадени пред съда на 18.V.2011 г. А.та И. не казва кога Е.И. си е тръгнала от тържеството, докато в показА.ята пред разследващите оргА. е заявила, че И. си е заминала към 23,00 часа преди полунощ.  Никъде в показА.ята дадени по време на предварителното производство И. не посочва, че нейния съпруг също е бил много пиян. Посочва че такъв е бил Л.И., без да се казват други имена. В хода на съдебното следствие бе заявено от страна на свидетелката И., че видимо пияни са били освен Л.И., Д.П. и М.И. – съпруга й. Противоречия в показА.ята на И. дадени пред съда и тези дадени на предварителното производство има и относно обстоятелството кой къде е седял на масата. На предварителното производство свидетелката е казала, че е седяла на стол до съпруга си, до него се намирал Л.И., до него Д.Х. и до него подсъдимия. Срещу Г.П. била седнала Е.И., след това следвали детето на домакините, децата на А.та И. и до тях майката на Д.П.. Пред съда бе посочен коренно различен порядък, а именно Г.П. седял от дясно на късата страна на масата, до него Д.Х., до него Л.И., до него М.И. и А.И.. Срещу подсъдимия отляво седяла Е.И., а до нея тъщата на П.. Противоречия бяха констатирА. също така между показА.ята на свидетелката и тези на нейния съпруг М.И., касаещи обстоятелството дали на 20.ХІ.2009 г. за първи път са били на семейно тържество оргА.зирано от Г.П.. В показА.ята си М.И. твърди, че тържеството проведено на 20.ХІ.2009 г. е било първо за него респективно и за жена му. Противно на тези изявления на М.И. неговата съпруга, свидетелката А.И. казва, че през 2008 г. заедно със съпруга си също са били на тържество по случай отбелязване на годишнина от сватбата на подсъдимия.  КонстатирА.те противоречия се отнасят до факти и обстоятелства от важно значение за изясняване на авторството на извършеното деяние. Тези съществени противоречия са относими към въпроса дали изобщо на 20.ХІ.2009 г., както се твърди е имало тържество по случай годишнина от сватбата на подсъдимия и неговата съпруга. Следва да се отбележи, че силно влияние върху достоверността на показА.ята на А.И. има и факта, че в показА.ята на предварителното производство не е посочено обстоятелството  в съдебното следствие, което е направило на свидетелката силно впечатление, а именно – външния вид на подсъдимия – това че той е бил с гладко избръснато лице и бръсната глава, при условие, че е обичал да се движи с набола брада и коса. Силно влияние върху достоверността на показА.ята на свидетелката А.И. влияе и установеното противоречие между изказаното от нея, че не е прочела показА.ята си на предварителното производство, тъй като това й е било отказано и факта, че се  е подписала на протокола за разпит, без да възрази, че не го е прочела. Освен по-горе посочените обстоятелства, оказващи силно влияние върху достоверността на показА.ята на И., следва да се посочи констатираното противоречие между тях и тези на съпруга й М.И., относно факта дали са присъствували и друг път на семейни тържества оргА.зирА. от П. по повод годишнината от сключването на граждански брак Имайки в предвид посочените съществени различия в показА.ята на И., дадени в хода на предварителното производство, тези в съдебно заседА.е, с показА.ята на М.И., направеното от нея изявление, че й било отказано да ги прочете, както и липсата на писмено възражение в протокола за разпит в тази насока, то съдът констатира, че същите са непоследователни, неубедителни, необективни и противоречиви. Предвид на това е налице съмнение в достоверността на показА.ята на А.Т.И. дадени пред съда и пред орган на предварителното производство, касаеща  важни факти и обстоятелства по случая. Тъй като в настоящият случай е налице съмнение в достоверността на показА.ята на свидетелката А.И. дадени в двете фази на наказателното производство, същите не са последователни, налице са пропуски и противоречия в хронологията на фактите изграждащи установената фактическа обстановка, то съдът не ги взима под внимА.е и кредитира при постановяване на присъдата.

                   В хода на съдебното следствие показА.я пред състава на съда даде свидетелката К.Х.Х., която бе допусната до разпит по искане на процесуалния представител на подсъдимия. В своите показА.я от 18.V.2011 г./лист 328 гръб до лист 330 лице от съдебното дело том І „а“/ Х. казва: Тя е съпруга на Т.Т. бивш полицай, в момента безработен. Не познава пострадалия К.К.Б.. Познава лично подсъдимия, съученици са, заедно са завършили основното си образовА.е в едно училище. Съпругът й Т.Т. познава Г.П.П., защото двамата са съседи в Червен бряг и известно време са били заедно в  ареста. На 13.ХІІ.2010 г. свидетелката е имала среща с адвокат в Плевен във връзка със задържането на съпруга й Т.Т., която е трябвало да бъде проведена в кафене „К.“. Докато чакала идването на адвоката в заведението, К.Х. станала неволен свидетел на проведен разговор между гражданския ищец и частен обвинител К.Б. и двама негови приятели. На едни последващ етап от разговора в него се включила и свидетелката. Не познава разговарящите, видяла ги тогава за първи път. Запомнила външния вид на единия от тях, който според описА.ето дадено от нея бил с набола брада, носел шапка и шал. Х. бил вътре в заведението, където имало и други клиенти и седяла на маса, намираща се на метър - метър и половина от бара на заведението с изглед към всички маси и главната улица, за да може да види идващия адвокат. Масата й била единствена в ъгъла на второ ниво срещу късата страна на бара. Тъй като той закъснявал за срещата, която било определена за 14,00 часа, тя му се обадила и разбрала, че поради обективни причини ще дойде по-късно. Помолена била да направи всичко възможно да го изчака. Мъжете, чийто разговор Х. неволно чула седели около маса намираща се срещу масата на свидетелката на разстояние от метър и половина. ВнимА.ето на Х. било привлечено към от темата на разговора. Твърди, че тримата са говорили за проститутки. Според Х. по-активен е бил пострадалия Б.. Той сменил темата и започнал да говори за с.й., като казал, че ще го завърже в чувал и ще го хвърли в Дунава. За п. С. се изказал, че е свиня дебела, която си е намерила мястото. Бил споменат и *** от Луковит, който бил починал, както и м.к.. Х. обаче била шокирана, когато Б. споменал подсъдимия Г.П.  по прякор „Д.“, като заявил в какво приключение се е вкарал с него, че ще му види сметката, но това щяло да стане, като Д. отиде в затвора. След това тема на разговора е бил В.К. по прякор „К.“, който е съпруг на сестрата на Х.. Единият от мъжете попитал кой е бил този човек. Б. отговорил, че е един от задържА.те в операция „***“, бил един цървул, който идвал до вчера при пострадалия за пари, поради което е следвало неговите събеседници да го познават. Ходил е и в апартамента на Б.. Мъжът задал въпроса кой е В.К. отговорил, че не го знае. Тогава гражданският ищец и частен обвинител казал, че много добре го познава и започнал да говори с обидни думи за В.К. по прякор „К.“. Тогава свидетелката не издържала, приближила до говорещите, извадила една снимка на сина й с В.К. „К.“ и я показала я на мъжът, който казал, че не се сеща кой е В.К. и му казала, че вече знае кой е В.К. и това му е било достатъчно. След това си седнала на мястото. Б. я попитал каква е на В.К. и Х. отговорила, че е съпруга. Тогава той и останалите двама мъже я покА.ли да седне на тяхната маса. Х. отказала, като заявила, че не е на повикване. Тогава Б. я попитал дали не иска той да дойде при нея. Тогава той казал на двамата мъже които били на масата да излязат и че когато му потрябват ще ги извика. Седнал на нейната маса и попитал свидетелката дали  иска да разговаря с  нея приятелски. Х. му отговорила, че няма какво да говори с него. Въпреки отказа Б. заявил, че е голям приятел на В.К. „К.“. Свидетелката отговорила, че е разбрала що за приятел е съдейки по проведения разговор. Б. попитал Х. дали знае, че през лятото се е видял с В. „К.“ на паркинга намиращ се срещу пазара на Манеца и дали тя е била с него. Х. отговорила, че знае и по това време е била с В.К.. Седяла е на задната седалка на колата му. В.К. П. видял Б. и го попитал как е, а той заплашително поклатил глава. Гражданският ищец и частен обвинител заявил на свидетелката, че може да извади В.К. П. „К.“ от мястото където е сега. Х. отказала помощта му. Тогава Б. казал, че той е единствения човек, който може да й помогне, тъй като я разбирал и знаел какво е жена му да чака пред ареста. Свидетелката отново отказала предлаганата й помощ от страна на пострадалия. Тогава Б. я попитал дали ще ходи на свиждане на В. „К.“. Х. отговорила положително. Тогава той й казал да му предаде, че приятелите са до време, тъй като го е изпитал на гърба си. Да направи сделка с бопаджийте, имал 10 висящи дела и ето къде се намира в момента. Х. станала, казала, че ще предаде за разговора, пожелала здраве на Б. и неговото семейство и си тръгнала.

                   В съдебно заседА.е проведено на 29.ІХ.2011 показА.я пред  състава на съда даде свидетеля Л.Г.И. /лист 538 лице и гръб до лист 541 лице том ІІ от съдебното дело/, който казва следното:  Приятел е на подсъдимия П. и почти всеки ден е в дома му, заедно си пият кафето. Не знае какво работят подсъдимият и жена му, нито с какви доходи се издържат. Към настоящият момент имат личен лек автомобил марка „Тойота“. Свидетелят е отпускал малки суми в заем на П. и жена му до 100 лв. максимум. Л.И. притежава телефонен номер 0876/121205 и не си спомня да го предоставял на друго лице на процесната дата. Не знае кой е истинския собственик на телефона, тъй като  СИМ-картата е предплатена. На 20.ХІ.2009 г. е бил на гости у Г.П.П. по случай честването на годишнина от сватбата на подсъдимия с неговата съпруга. Според Л.И.П. бил сключил брак преди 5-6 години на 22.ХІ. Честването било изместено, тъй като през 2009 г. в Червен бряг имало само една работеща дискотека. Станал към 10,00 – 11,00 часа, след което отишъл в дома на подсъдимия. Там са зА.мавал с различни работи – чистил скарата,  гледал детето на домакините, дремел от време на време. Към 16,30-17,00 часа в дома пристигнали поканените гости -  свидетелите Д.Х., А. и М. И. с техните деца. Всички седнали около масата и започнали да  се веселят. Свидетеля си спомня, че е имало уговорка към 22,00 часа след приключване на вечерята цялата компА.я да излизе и да отиде на дискотека. С напредване на вечерта Л.И. се напил до такава степен, че не може повече нищо да си спомни от тържеството. Когато свидетелят бил в ИспА.я разбрал по телевизията, че Г.П. е задържан, заради извършената стрелба против К.Б.. По-късно жената на подсъдимият се обърнала към Л.И. с молба да стане свидетел, тъй като е присъствал на семейното събиране проведено на 20.ХІ.2009 г. по случай годишнината от сватбата. Тържеството по думите на свидетеля се провело в лятна кухня с големина от около 20 кв.м. В нея има маса, столове, легло, камина. Всички присъстващи яли, пили и танцували. За храна имало кюфтета и кебапчета, а за пиене ракия. Л.И. познава всички, които тогава са присъствали на тържеството. Категоричен, е че никой не е напускал помещението за по-дълъг период от време. Свидетелят не помни с какво са били облечени П. и жена му и не им е носил подарък по случай годишнината. Що се касае до дискотеката, свидетелят няма спомени дали са имали резервирА. места, нито помни дали въобще е излизал от помещението. Според неговите думи свидетелката Е.И. е дошла след него на тържеството и не знае дали същата е излизала по време на тържеството. Познава свидетеля И.И.,***, но няма представа дали е в близки отношения с Г.П., но няколко пъти е виждал И.И. да вози подсъдимия. Не си спомня вечерта на 20.ХІ.2009 г. И.И. да е посещавал дома на Г.П.. Датата 19.ХІІ.2009 г. свидетелят не свързва с никакво събитие и не няма спомен на тази дата да е ходил някъде.

                   ПоказА.я пред състава на съда даде свидетеля И.Я.И. /лист 604 и лист 605 лице том ІІ от съдебното дело/, в които казва следното: През 2008 – 2009 г. основно е работил с таксиметров автомобил в гр. Червен бряг. Подсъдимият П. и жена му познава само по физиономия, но не лично. Свидетелката Е.И. обаче той познава добре, тъй като тя му е била редовна клиентка. Возил я в града, извън града, правил е с нея курсове до София и обратно. Винаги я карал по работа. Знае, че се зА.мава с недвижими имоти. Постепенно отношенията им станали почти приятелски и И.И. започнал да й прави услуги. Те се изразявали в това, че тя му давала папки с документи, които той сам е отнасял до София, без обаче да ги връща обратно. Курса до София е бил заплащан от Е.И..  Свидетелят И.И. твърди, че когато е ходил до София Е.И. му е давала собствения си мобилен телефон, за да може, когато отиде в София да се свърже с определен човек, на когото да предаде документацията. Телефона на лицето свидетелят записвал на листче. И. заявява, че И. му, е давала телефона, тъй като човека с малко М. е нямало да вдигне, ако види, че му се звъни от непознат номер. Няколко пъти И.И. е ходил до София, за да вземе документи и пари. Лицето с което се е срещал в София свидетелят не може да опише на външен вид, но винаги е било едно и също. Свидетелят твърди, че не познава столицата, поради което с телефона на И. се свързва с необходимия човек, който го упътва откъде да мине, за да пристигне на мястото на срещата. Според показА.ята дадени в съдебно заседА.е И.И. е направил сам 6 /шест/ курса до София, като понякога И. е пътувала заедно с него, като е имало уговорка, когато свидетелят се връщал с документи сам от София, по което и да е време да  мине да ги остави в  дома на Е.И., находящ се в блок 3-70 в гр. Червен бряг. Ако И. я нямало на домашния адрес тогава И.И., ходил до дома на сестра й, където я намирал, предавал пратката, която носел, но не влизал вътре. Натискал клаксона на автомобила, с което възвестявал своето пристигане и Е.И. отивала при него да си вземе документите. Понякога свидетелят е пътувал  до столицата с друг човек на име Ц. Й., за който твърди, че е негов приятел. Обикновено той карал през деня, а И.И. през нощта. Свидетелят заявява, че е имал и други постоянни клиенти, но услуги от  такъв род е правил само на Е.И.. Не си спомня към края на 2009 г. да е носил документи от и за София.  

                    В съдебно заседА.е проведено на 7.ХІ.2011 г. относно отношенията между свидетелите Й.Н. и Е.И. за установяване на истинността на нейните твърдения, че е поддържала през 2009 г. интимни отношения бе разпитана свидетелката Д.С.К. /лист 605 гръб от съдебното дело/. В своите показА.я К. заявява следното: Познава Е.И. от 23 години. Двете са дълГ.дишни приятелки. Сутрин заедно си пият кафето, вечер ракията и си споделят лични неща. Въз основа на така сложилите се взаимоотношения между Е.И. и Д.К., на последната са станали известни много интимни неща от живота на Е.И.. Едно от тези неща е това, че тя е поддържала според показА.ята на К. интимни отношения с Й.Н.. Той я чакал пред блока, където И. живеела с колата, след което я возил до разни места. Автомобила марка „Опел Корса“ зелен на цвят собственост на Н., К. е виждала паркиран пред жилищния блок, където живеела И.. Много пъти Н. е возил и приятелки на Е.И.. Свидетелката заявява, че мобилния телефон ползван от Е.И. е бил собственост на Й.Н.. Това тя разбрала на събирането оргА.зирано от нея тържество по случай рождения ден на сина й. Наложило й се да проведе телефонен разговор и тя поискала от И. телефона, за да се обади. Е.И. и го дала с думите, че няма проблеми да се обади, тъй като той бил на Й.Н.. Свидетелката знае, че Е.И. работи, като брокер на недвижими имоти в София. Докато Е.И. е  работила в София *** я виждала да кара само зеления „Опел Корса“. Познава свидетеля И.И., не знае какви са отношенията между него и Е.И., тъй като тя нищо не е разказвала по този повод на К.. Свидетелката твърди категорично, че й е известно за интимните отношения на И. и Н.. За други няма информация, тъй като И. е споделяла само за отношенията си с Н.. К. знае, че Е.И. е отличничка и е имала отлични оценки по всички предмети и няма информация И. да е имала затруднения със запомнянето и боравенето с числа и цифри. Не знае също така нейната приятелка да е претърпяла контузия на главата, която да е пречела по някакъв начин на И., същата да помни цифри и числа.

                   В съдебно заседА.е на 7.ХІ.2011 г. обяснения даде подсъдимия Г.П.П. /лист 606 гръб лист 607 лице и гръб том ІІ от съдебното дело/, в които  първоначално бяха отправени нападки както към К.Б., така и към прокурора. Подсъдимият заявява следното: Знае защо е задържан и предаден на съд. Твърди, че не е извършил опита за убийство на Б.. П. заяявява, че е в съда, тъй като се провалила акцията на вътрешния министър и задържането му в София на 22.VІІ.2010 г. е било неправомерно, след като съдът го пуснал и изведнъж след 6 дена Б. уж го бил разпознал от предаване по  телевизията. Подсъдимият твърди, че гражданският ищец и частен обвинител Б. лъжесвидетелствал под опеката на МВР, заради получаването на някакви облаги. За прокурора по делото П. заяви, че имало някакви компромати, с които представителя на обвинението бил контролиран. От страна на прокуратурата бе зададен въпрос към подсъдимия на какво се основава твърдяното от него, като П. отговори, че няма как да докаже твърдяното и прокурора го знае много добре. Според обясненията на подсъдимия на 20.ХІ.2009 г. той си е бил в дома, където празнували 2 години от сключването на граждански брак. На разследващите оргА. не е било съобщено, че на 20.ХІ.2009 г. подсъдимия е празнувал годишнина от сватбата, тъй като те не се интересували от това дело, а от делото за убийството на ю.г.. Според твърденията на подсъдимия на този разпит е присъствувал и прокурора по настоящето дело В.М.. П. заявява, че на 19.ХІІ.2009 г. е празнувал своя и на съпругата си рожден ден. Гости не са имали. Не познава пострадалия К.К.Б., но знае, че е криминален тип с много висящи дела. Твърди, че същия е имал сделка с правителството на ГЕРБ да не бъде закачан по всякакъв начин до края на неговия мандат. Попитан от Б. защо е стрелял срещу него П. отговаря, че не той е стрелял и не го интересува кой го е направил. Не го познава, нито е идвал в Плевен.

                   При извършване на анализ на показА.ята на свидетелите Д.Х., М.И., Л.И., Н.Я., Д.П. бяха констатирА. съществени противоречия между тях, писмените доказателства по делото, показА.ята на останалите разпитА. свидетели, преки очевидци на стрелбата срещу Б., показА.ята на Е.И. и обясненията на подсъдимия Г.П., касаещи факти и обстоятелства от установената фактическа обстановка. Освен това са установени някои твърде странни обстоятелства свързА. с показА.ята на свидетелите установяващи алиби на Г.П. за датата 20.ХІ.2009 г. 

                   Противоречия в показА.ята на свидетелите Д.Х., М.И., Л.И., Н.Я., Д.П. се установяват  в различни факти и обстоятелства, относно проведеното според техните твърдения на 20.ХІ.2009 г. семейно тържество – относно часа на започване и завършване на събирането, различните действия, касаещи провеждането му, относно факта дали са поднасяни подаръци или не, на кои места са седели гостите и домакините, дали късно вечерта на 20.ХІ.2009 преди полунощ И.И. е идвал и търсил Е.И., за да й предаде служебни документи, дали И. е напускала помещението, където са били гостите. Единствено Е.И. твърди, че е И.И. е идвал в дома на сестра й на 20.ХІ.2009 ч. вечерта, за да и предаде документите.

                   Върху достоверността на по-горе посочените свидетели установяващи алибито на Г.П. по прякор „Д.“ за вечерта на процесната дата 20.ХІ.2009 г. голямо влияние оказват следните твърде странни факти и обстоятелства:

                   На първо място всички заявяват, че тържеството е било изместено на 20.ХІ.2009 г. при условие, че подсъдимия е сключил граждански брак на 22.ХІ, тъй като са решили да ходят на дискотека и според твърденията им в Червен бряг имало само една, която работела само в петък вечер. По делото е представена справка, от която е видно, че в Червен бряг никога не е имало само една дискотека, която да работи единствено и само в петък  вечерта. Твърде странно и нелогично звучи така направеното твърдение, че датата на честването е изместена, поради факта, че в петък вече има само една дискотека, която работи само в петък вечер, на фона на съществуващата традиция в нашата страна при невъзможност такива тържества да се празнуват на самата дата, да се честват след нея и никога преди това.

                   На второ място: Странно е обстоятелството, че подсъдимият е задържан на 9.VІІІ.2010 г., а неговите близки са поискали да бъдат разпитА. едва в началото на месец октомври 2010 г. Логично е при тежестта на обвиненията повдигнати срещу П., неговите роднини веднага да поискат да бъдат разпитА., с цел да потвърдят неговото алиби. Твърде любопитно не отговарящо на данните по делото се явява твърдяното от тях, че веднага след задържането на Г.П. са били уведомили адвоката му, но той не предприемал никакви процесуални действия, тъй като такава била неговата тактика.

                   Трето: Всички свидетели помнят част от тържеството до най-големи подробности, както и начина, по който подсъдимия е изглждал, какво се е случило на тържеството, но никой от тях не си спомня дали Г.П. е празнувал рождения ден, който само месец след това и дали са присъствували на него. М.И. и Л.И. помнят всички подробности около тържеството, въпреки че според показА.ята на всички присъствували свидетели на тържеството те двамата са били доста пияни.

                   Четвърто: Буди недоумение факта, че Д.Х. за когото се говори, че е близък приятел на подсъдимия не е бил канен да присъствува на четствА.ята оргА.зирА. по различни поводи от П..  За първи път е поканен да бъде гост на семейното тържество, което се е провело според свидетелите на 20.ХІ.2009 г.  Възниква въпросът защо точно за това семейното тържество Д.Х. е бил поканен, след като досега изобщо не е присъствал на такива чествА.я. Отговор на този въпрос в хода на делото не бе даден.

                   Пето: Странно е, че всички свидетели, които твърдят, че са били на семейното тържество проведено на 20.ХІ.2009 г. и си спомнят всичко до най-големи подробности, не помнят къде са били само месец преди това. Любопитно е как Д.Х., Л.И. и М.И. са запомнили как е бил облечен П. при условие, че от техните показА.я става ясно, че дрехите, с които са били облечени П. и останалите не представляват интерес за тях. Л.И. помни и описва в своите показА.я какво точно е правил този ден, как са били разположени гостите, какви ястия е имало на масата, които едва ли са във фокуса на неговото внимА.е, но не си спомня, чия собственост е предплатената карта, която използва. Същият свидетел заявява, че е близък приятел на подсъдимия, почти всеки ден посещава дома му и заедно си пият кафето, но недоумение бъде факта, че Л.И. нищо не знае за семейния живот на П. и не си спомня да е ходил на негов рожден ден или на друго семейно тържество, оргА.зирано във връзка с годишнина от сватбата на подсъдимия. Освен това от представената справка от мобилните оператори е установено, че свидетеля Л.Г.И. на 20.ХІ.2009 г. е провел разговори от мобилен телефон с номер *** от 11,25 часа до 20,00 часа в клетки с номера 5056 и 5358. Установено, е че втората клетка тази с № 5358 не покрива адреса, на който се намира дома на подсъдимия, следователно се налага извода, че Л.И. към онзи момент не се е намирал в къщата на ул. „*** гр. Червен бряг и не е бил на тържеството.

                  Шесто: Странно изглежда обстоятелството твърдяно от на всички свидетели, които са били на семейното тържество, че П. и съпругата му са отказали получаването на подаръци, което е странно поведение от тяхна страна, след като усилено се твърди от страна на разпитА.те свидетели, че семейството на подсъдимия е било в затруднено материално положение.

                  Седмо: Като се има в предвид общо известното обстоятелство, че свидетели на едно и също събитие го пресъздават по различен начин, то не би трябвало свидетелите осигуряващи алиби на подсъдимия да описват част от събитията свързА. с тържеството с еднакви думи и изрази характерни за изказа на един единствен човек разпитван за тези обстоятелства. Логично е свидетелите присъствалите на тържеството щом описват обичайно едно и също нещо, всеки един от тях да използува свои изразни средства и синоними характерни за неговия изказ, а не на друго лице, което е дало показА.я за същото нещо.

                    Тези констатирА. противоречия и странни обстоятелства свързА. с показА.ята на свидетелите осигуряващи алиби на подсъдимия  пораждат силно съмнение в достоверността им, касаеща факти и обстоятелства по случая, поради което същите не следва да бъдат взети под внимА.е и кредитирА. при постановяване на присъдата.

                   В подкрепа на по-горе изложените съображения следва да се посочат и тези, че показА.ята на Н.Я., Д.П. са дадени от лица, пряко заинтересовано от изхода на делото – първата е тъща на подсъдимия, а втората негова съпруга факти, които оказват силно влияние върху тяхната обективност и достоверност.

                   При извършване на анализ на показА.ята на свидетелката  К.Х., бе констатирано, че те са в противоречие с показА.ята на свидетелите Б. и К., относно обстоятелствата, при които се е провела „случайната“ според Х. среща между нея и Б.. Свидетелката твърди, че пострадалия й предложил помощ, като заявил, че е единствения човек, който може да измъкне В.К. от ареста. За тази цел е трябвало той да сключи сделка с полицията, каквото пострадалия вече бил направил. В хода на съдебното производство доказателства подкрепящи тези твърдения на Х. не бяха посочени. Напротив показА.ята на свидетеля К. опровергават всички твърдения на Х., относно срещата и темата на проведения между нея и К.Б. разговор. Твърдяното от свидетелката К.Х., че Б. е сключил сделка с бопаджийте, поради което срещу него няма заведени дела се опровергава от поискА.те и представени справки за преписките и досъдебните производства образувА. и водени срещу К.Б.. Тези констатирА. противоречия  пораждат съмнение в достоверността на показА.ята на К.Х., касаещи факти и обстоятелства по случая, поради което същите не следва да бъдат взети под внимА.е и кредитирА. при постановяване на присъдата.

                    Що се касае до показА.ята на свидетелката Д.К., то същите са недостоверни, необективни и неубедителни и не следва да бъдат кредитирА. при постановяване на присъдата. Съображенията за това са следните: Тези показА.я са дадени от лице, поддържащо тесни приятелски връзки със свидетелката Е.И., поради което е напълно пристрастно към изхода на делото. Всичко казано от нея се базира на разкази от страна на И. и на спорадични наблюдения от страна на свидетелката на връзката на И.. Следва да се отбележи също така, че е налице противоречие между показА.ята на К. и Е.И., в частта, в която И. заявява, че математиката не й върви, а К. казва, че приятелката й е била пълна отличничка по всички предмети.

                   На последно място следва да се извърши анализ на обясненията на подсъдимия дадени в съдебно заседА.е. Същите се непоследователни, недостоверни и необективни. Както бе отбелязано при извършване на техния анализ, същите съдържат в себе си единствено само голословни твърдения, че П. е невинен, че не е извършил деянието, за което е предаден на съд неподкрепени с никакви конкретни доказателства, както и яростни нападки по адрес на прокурора и пострадалия, а също така и твърдения, че процеса срещу него е дело на заговор. В обясненията на подсъдимия липсва каквато и да е конструктивна позиция, подкрепяща неговата защитна теза относно липсата на авторството на извършеното деяние, поради което същите не следва да бъдат кредитирА. и взети под внимА.е при постановяване на присъдата.             

                   Във връзка с казаното от пострадалия Б., в дадените от него обяснения, че е разпознал Г.П. по прякор „Д.“ от телевизионното предаване на С. Д. „5 за 4“ излъчено по телевизия Канал 3 по искане на процесуалния представител на подсъдимия бе изискан диск със запис на това предаване, който бе гледан от състава на съда. Искането бе направено с цел изясняване на обстоятелството как се вижда лицето на П., дали ако се вижда е възможно същия да бъде разпознат от телевизионния екран. В съдебно заседА.е въпросният диск бе изгледан от състава на съда и бе констатирано, че лицето на подсъдимия, което е твърде характерно се вижда на екрана много добре и то по начина посочен от Б. и е напълно възможно и реалистично за човек, който го е виждал един път да го разпознае. Лицето на Г.П.П. попада в кадър точно по такъв начин, по който съобщава Б., а именно обърнато на ляво и виждащо се достатъчно ясно. Липсват каквито и да обективни пречки, които да попречат по един или друг начин П. да бъде разпознат от телевизионния екран. Физиономията на П. действително малко се закрива от тялото на охраняващия го полицай, но не толкова много, че да не може да бъде разпознат.

                    За пълно изясняване  на фактическата обстановка по делото бяха изслушА. заключенията на съдебномедицинска експертиза,  комплексна съдебномедицинска и балистична, допълнителна комплексна балистична и съдебномедицинска, две съдебнобалистични експертизи, експертиза касаеща осветеността на периметъра пред кафене „***“, една химическа, една съдебно психиатрическа експертиза.

                   От заключението на съдебномедицинската експертиза, която бе изслушана в съдебно заседА.е се установи, че на пострадалия К.К.Б. са причинени 7 огнестрелни наранявА.я, както следва: едно проникване в лявото бедро, без изход с увреждане на меките тъкА. и бедрената кост, която е с многофрангментарно огнестрелно счупване, под тази рана има входно и изходно напречно разположено огнестрелно увреждане, на дясното бедро има четири отвора-тоест двукратно прострелване с входна и изходна рана, на дясната лакетна става също има две входни и две изходни отвърстия, които са резултат от две прострелвА.я, на лявата раменна става - входно и изходно отвърстие резултат от едно прострелване.

                   Пострадалият Б. е приет в шоково състояние, от което е изведен благодарение на активна и висококвалифицирана медицинска намеса.

                   Раневите канали са разнопособни – предно, задно, вътрешно към външно и прочие.

                   Извършена е сложна операция – оперативно наместване и метално свързване на костни фрагменти на лявата бедрена кост. Проектилът не е изваден по време на операцията.

                   ОписА.те по-горе увреждА.я са причинени от огнестрелно оръжие, като липсата на допълнителни фактори дава основА.е да се приеме, че се касае за неблизък изстрел – разстояние между цевта на оръжието и пострадалия  - най-малко две дължини на цевта на оръжието.

                    Различните раневи канали налагат извода, че по време на стрелбата пострадалия е заемал различни положения спрямо стрелящия.

                   На Б. е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднено движение на левия крак. 

                   Останалият в тялото проектил представлява разстройство на здравето, неопасно за живота.

                   От заключението на представената дактилоскопична експертиза, която е извършила изследването на иззетите обекти от дома на подсъдимия по време на извършеното претърсване се установи, че няма годни следни за индетификация.

                    Извършено е химическо изследване на иззетите от дома на П. *** две кутии пълни с неизвестно вещество. Усдтанови се в едната кутия има бездимен барут марка „Сокол“, а в другата бездимен барут марка „Вега“.

                      Направена е химическа експертиза и на дрехите иззети при същото претърсване и изземване, от която се установи, че няма частици от веществата влизащи в състава на бездимните барути.

                    От заключението съдебнобалистична експертиза, което бе прието от съда, като компетентно и безпристрастно се установи, че представените 7 броя гилзи – обект на експертизата, намерени и иззети по време на извършения оглед на местопроизшествието от 20.ХІ.2009 г. са изстреляни от едно и също оръжие.

                   Седемте броя гилзи представени за изследване са от бойни патрони калибър 9х18 мм предназначени за пистолет „Макаров“.

                   Представеният проектил за изследване е от боен патрон калибър 9х18 мм предназначен за пистолет „Макаров“.

                   Направена е съдебно психиатрична и психологическа експертиза на Г.П.П. неоспорена от стрА.те по делото и приета от съда. От нейното заключение се установява, че освидетелствА.я Г.П.П. е клинично здрав. Предвид нормалното развитие на интелектуално паметовите функции и липсата на краткотрайно или продължително разстройство на съзнА.ето, подсъдимия разбира свойството и значението на извършеното и е може да ръководи постъпките си, както на 20.ХІ.2009 г., така и понастоящем. Той може правилно да възприема фактите, имащи значение по делото и да дава достоверни обяснения за тях.

                   В съдебно заседА.е от страна на процесуалният представител на подсъдимия бе направено възражение, че периметъра около кафенето „***“ не е добре осветено, поради което е било невъзможно пострадалия Б., който се е намирал вътре в помещението да види достатъчно добре, кой отвън се приближава до входната врата на заведението. За установяване на основателността на направеното възражение, че пред кафенето не е добре осветено и отвътре не може да се види навън кой идва бе допуснато и изслушано заключение на вещо лице. Поставени му бяха заД. касаещи местонахождението на стълбове улично осветление в близост до заведението, с колко осветителни тела са били и с каква мощност и дали е променяно местоположението на стълбовете на уличното осветление. От заключението се установи, че стълбът намиращ се на ъгъла на ул. „*** в ляво от кафене „***“ към 20.ХІ.2009 г. се е намирал на същото място. Стълбът като височина от онзи момент до сега не е променян, като височина. Осветителното тяло поставено на него е живачно с една живачна лампа от 125 W излъчваща бяла светлина. Към дата 20.ХІ.2009 г. осветително тяло от същия тип и светело на улицата и е работило нормално. Този извод се налага от факта, че в дружеството, в чиито задължения влиза поддържането на уличното осветление няма постъпили сигнали от Община Плевен за неизправности. В близост до заведението се намират още два стълба за улично осветление. Единият е в посока бул. „***“ на отстояние 24 м. от стълба за улично осветление на ул. „*** и е разположен на отсрещният тротоар срещу заведението. Този стълб е с осветително тяло тип „Поличино“ с НЛВН 70 W и излъчва жълта светлина. Вторият стълб се намира на отстояние 25 м. по нагоре по ул. „***“ на отсрещния тротоар в посока бул. „***“. Той е с натриево осветително тяло с НВЛН 100 W и излъчва жълта светлина. Осветителните тела монтирА. на уличните стълбове са направени така, че осветявА.те от тях периметри се припокриват едни с друг. Осветения кръг, който прави осветително тяло монтирано на уличен стълб е с диаметър от 18 до 20 м.

                   Установеното от вещото лице за осветеността пред заведението, се потвърждава и о извършения на основА.е чл. 156 ал. І от НПК оглед в съдебно заседА.е на място обект кафене „***“, находящо се на ул. „***“ в приземния етаж на 3-етажна жилищна сграда. При извършване на огледа бе установено, че по цялата дължина на жилищната постройка преминава метален парапет с дължина 17,70 м., който представлява метална конструкция от винкели с декоративни елементи и е висок 0,80 см. Челната страна на кафенето е с размери 5,20 м ширина 2,65 м. дължина. Представлява остъкление съставено от два витринни прозореца – ляв с ширина 1,65 и височина 1,25 м., десен с ширина 1,88 м. и височина 1,25 м. Межда двата прозореца има входна врата с височина 1,95 м. и ширина 1,56 м. На тавана на заведението има окачен осветителен модул с 3 броя лампи насочени в ляво и дясно, како и два броя лампи насочени към вратата. В дясната част на заведението  и над бар плота има очен таван  с декоративни панели и монтирА. осветителни лунички. Над надписа на кръглата колона има лампа насочена надолу и осветяваща надписа „***“. В лявата част гледано откъм входната врата има осветително тяло насочено към земята. На срещуположния тротоар и улицата в диагонал от входната врата на заведението има електрически стълб за улично осветление със светещи лампи. Разстоянието на този диагонал е 17 метра. На ъгъла на ул. „***“ и ул. „***“ от страната на жилищната сградата с кафенето „***“, има също електрически стълб за улично осветление, който е на разстояние 11 метра до центъра на входната врата на заведението. Непосредствено след входната врата има разположени следи от кръгли форми нарушаващи цялостта на самия под. Целият периметър пред кафене „***“ е осветен много добре отвън и отвътре, поради което е напълно възможно, без каквито и да са проблеми да бъде видяно и огледано добре през витринното стъкло на заведението лице, приближаващо се отвън към входната врата на помещението. С извършеният оглед на местопроизшествието изводите направени от вещото лице електроинжинер бяха потвърдени напълно.

                      Отново по искане на процесуалният представител на Г.П.П. бе допусната изслушана комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза, чието заключение бе прието от съда, като компетентно и безпристрастно.

                   От съдебномедицинското заключение на експертизата се установи, че по крайниците на Б. са открити общо 7 броя  огнестрелни наранявА.я, като една от рА.те е без изход – тази на лявото бедро по средата на 80 см от петата. Там в дълбочина има многофрангментарно счупване на лявата бедрена кост. В долния край на двете бедра има входни и изходни рА. с ход от вътрешно към външно и с височина на входните 64 см от петата, а на изходните – 62 см от петата. На горния край на дясното бедро има входна рана на 86 см от петата и изходна отзад на разстояние 89 см от петата.

                   Твърде е възможно пострадалия да е бил прав с лице към стрелящия по време на причиняване на увреждА.ята.

                   Що се отнася до последователността усещането за силна болка с последвало падане на пострадалия е след прострелването на левия крак и счупването на бедрената кост. Раневите канали от останалите рА. по краката сочат към леко завъртане наляво и надясно, тъй като проектилите минават „тангенциално“ – повърхностно в меките тъкА. с малка разлика от 2 см от входното до изходното отвърстие.

                   РА.те по ръцете на Б. отговарят да са получени при легнало положение на пострадалия с вдигнати максимално нагоре предмишници и мишници с цел защита на главата.

                   Възможно първоначално разстоянието между, двамата да е било 2-3 метра.

                   От находките не може да бъде направен извода коя след коя рана е получена, тъй като се касае за жив човек и само той може да каже  нараняване след кое е получено и то при замъгляване получено от условията на стресово състояние.

                   Ръстът на Г.П.П. е 186 см. и като се има в предвид неговата възраст – 32 г., следва да се направи извода, че към дата 20.ХІ.2009 г. е бил същия, тъй като растежът е приключил към 18 годишна възраст. Ръстът на К.К.Б. е 177 см.

                   От съдебнобалистичното заключение на комплексната експертиза се установи, че намерените 2 броя проектили и 8 броя гилзи са с калибър 9х18 мм.предназначени за пистолет „Макаров“ с вместимост на пълнителя 8 патрона. С такъв пистолет могат да се произведат 8 изстрела за около 16 секунди т.е. 1 изстрел на всеки 2 секунди, като трябва да се има в предвид начина на водене на прицелна стрелба и времето за прицелване.

                   Не може да се определи точно времето от началото на стрелбата /от първия изстрел/ до нейния край /последния изстрел/, както и дали е имало паузи по време на стрелбата.

                   От произведените 8 изстрела 7 са попаднали в тялото на пострадалия.

                   В хода на съдебното следствие бе поискана и допусната допълнителна задача на комплексната съдебномедицинска и балистична експертиза, от чието приетото и неоспорено заключение се установи следното:

                    Пострадалият Б. и стрелящият Г.П.П. по време на инцидента са били в положение лице в лице, според свидетелски показА.я.

                    Отново според показА.я на намиращи се в заведението очевидци разстоянието между тях е било първоначално 3 метра, а на един последващ етап е стигнало и до около 1 метър.

                   Белезите от прострелването сочат за четири прострелвА.я в  двата крака с ход – предно – задно, две прострелвА.я около десния лакът и едно прострелване около лявото рамо.

                   Имайки в предвид обясненията на Б., че в началото на стрелбата е бил почти прав, а стрелецът наведен напред, увреждА.ята могат да се получат по това време е разположение в областта на долните крайници. Ходът на раневите канали е приблизително хоризонтален като изходната рана на лявото бедро е 62 см., а входната 64 см.

                   РА.те в областта на десния лакът и лявото рамо могат да се получат при променено значително положение на тялото – с вдигнати нагоре ръце  в защитна позиция.

                   Всички рА. /белези/ показват, че пострадалият, било от болките, било от желА.е да се предпази е сменял своето разположение, докато е бил прав, относно стрелящия,  дори когато е бил прав насреща не е бил перпендикулярно на посоката на идващия срещу него проектил. Има отклонения наляво и надясно, а след това е последвало падане с крака към стрелящия.

                   Особено внимА.е трябва да се обърне на обстоятелството, че посочената височина на двамата е в положение „мирно“ т.е. в така наречения „войнишки стоеж“, а в живота такова положение обикновено не се заема. Винаги тялото е леко приведено напред.

                   УвреждА.ята е възможно да бъдат получени по време и по начин съобщен от пострадалия и очевидците.

                   Възможно е стрелящият да не е бил непрекъснато в „статично положение“, защото след всеки изстрел ръката се движи от отката на оръжието в различни посоки.

                   Фактът, че става дума за жив прострелян не дава основА.е на експертизата да бъде абсолютно категорична в изводите си, относно посоката на стрелбата. Това е така защото не може да се правят замервА.я, като се постави сонда в рА.те и оттам да се направи по-точен извод за посоката на стрелбата. Това важи и за евентуалния ръст на стрелящия, без да може да се изключи лице с ръст 186 см., какъвто е подсъдимия П..

                   В хода на съдебното производство от страна на прокуратурата бе представена, като писмено доказателство по настоящето производство справка относно придобитата информация от мобилните оператори, от която се установиха следните факти и обстоятелства свързА. с изясняване на въпроса, касаещ авторството на извършеното деяние. От справка  е видно, че на 20.ХІ.2009 г. Н.П.Я. – майка на подсъдимия, която има мобилен телефон с неморе *** е провела телефонни разговори в следните часове на денонощието – 8,51 часа сутринта, 10,27 часа и 21,03 часа в клетка 900 на мобилен оператор „Космо България – Мобайл“ – „Глобул“, позиционирана в Червен бряг. Д.П.П. съпруга на Г.П. имаща мобилен телефон с номер *** на 20.ХІ.2009 г. е провела разговори във времевия интервал от 8,43 часа до 16,58 часа също в клетка 900 на същия мобилен оператор позиционирана в Червен бряг, ул. „***, а именно дома на подсъдимия. Това е нормално тъй като съпругата му живее на същия адрес и майка й е била на посещение при нея.  

                   При извършване на анализ на разговорите проведени от свидетелката Е.И. от мобилен телефон с номер *** от 00,53 часа до 13,45 часа в клетка на мобилен оператор „Виваком“ с № 5056, а от 16,04 до 23,49 часа на 20.ХІ.2009 г. е установено, че абонатът е позициониран  в клетки на оператора намиращи се в София.

                   Що се касае до разговорите проведени от свидетеля Л.Г.И. на 20.ХІ.2009 г. от мобилен телефон с номер *** от 11,25 часа до 20,00 часа в клетки с номера 5056 и 5358 е установено, че втората клетка не покрива адреса, на който се намира дома на подсъдимия.

                 Имайки в предвид по-горе изложеното, съдът счита, че са налице достатъчно убедителни доказателства, които в своята съвкупност водят до единствения възможен извод, че Г.П.П. е извършител от обективна и субективна страна, на инкриминираното деяние, за което му е повдигнато обвинение и е предаден на съд.

                   Този извод на съда се установява от показА.ята на разпитА.те в съдебно заседА.е свидетели, О.О.  П., В.П.С., Г.Е.Х., Д.О.С., К.К.Б., които пряко са възприели подсъдимия, като човека стреля срещу пострадалия и на едни по-късен етап установили категорично този факт, чрез извършените разпознавА.я на 9.VІІІ.2010 г. Техните показА.я се подкрепят от показА.ята на И.Г.П., съдебномедицинските, съдебнобалистичните експертизи, както и от извършения в съдебно заседА.е на 7.ХІ.2011 г. оглед на местопроизшествие.

                    Свидетелят Б. в своите показА.я описва конкретно местоположението си в кафене „***“, а именно, че след един неуспешен опит за покушение срещу него той в заведение сяда по такъв начин, че винаги да има видимост към входната врата и е бил винаги концентриран, както и как е бил облечен предвид  необичайно топлото за сезона време – обстоятелство, което се потвърждава от представената бележка от метеорологичната станция /лист 235, том І а от съдебното дело/. Тези обстоятелства, както и факта, че пред заведението и в района около него е било достатъчно добре осветено е помогнало на Б. да забележи и да спре своето внимА.е към приближаващия се към кафенето подсъдим Г.П.. На пострадалия направило впечатление начина, по който се оглеждал П. и как е бил облечен, именно заради топлото време и начина, по който Б. винаги сядал в заваденията. В момента когато подсъдимият застава срещу Б. и започва да стреля по него, гражданския ищец и частен обвинител предприема действия, с които цели да избута стрелеца, като по този начин застава лице в лице с него и успява да го огледа доста подробно и  да го запомни. Свидетелските показА.я на  разапитА.те С., С., Х. и П. също, установяват по категоричен и безспорен начин, че на процесната дата подсъдимият Г.П.П., влязъл в кафенето „***“ и открил стрелба срещи Б.. Свидетелката О.О.П., която била седнала леко стрА.чно и имала видимост към дясната част на външната страна, откъдето идвал стрелеца, го възприела и успяла да го огледа добре, тъй като смятала, че той ще влезе в заведението, като клиент. Времето, през което П. влизайки вътре извадил пистолета от джоба си, прицелил се и започнал да стреля е било достатъчно за свидетелката да възприеме ясно и точно лицето му. Запомнила тези черти на лицето, които са й направили силно впечатление, а именно набола брада и широка челюст. По време на извършеното на 9.VІІІ.2010 г. разпознаване в полицията, П. разпознава подсъдимия без да го е виждала преди това по телевизията. Липсват данни тя да е имала какъвто и да е било контакт с пострадалия Б.. Установеното от показА.ята на П. и Б. се подкрепя от данните изложени от свидетелката В.С.. Тя описва напълно идентична ситуация в заведението каквато предишните свидетели са обрисували. С. също е възприела поведението на П. при неговото идване към заведението, тръгването към Б., изваждането на оръжието. Запомнила е много добре твърде характерните белези на лицето на П., а именно широка /масивна/ челюст, малки устни, набола брада, тъмни очи. По време на извършеното разпознаване на 9.VІІІ.2010 г. е посочено от страна на С., че подсъдимия е разпознат именно по широката челюст и твърде специфичните за него черти на лицето. Г.Х. също дава показА.я, които по същество подкрепят тези на предишните  трима свидетели. Най-изчерпателни в тази насока са показА.ята на Д.С., който се е намирал най-близо да витринното стъкло и по този начин е успял да види още отвън  странното поведение на П. преди да влезе в заведението. На свидетеля му направило впечатление, че подсъдимият се опитвал да погледне през стъклото вътре в заведението, но не се обърнал изцяло. Именно тези действия накарали свидетеля да са загледа по-внимателно в него.  Д.С., който се намирал доста близо до стрелеца, ясно видял и запомнил силно изразените скули, масивната му челюст и веждите – белези по които подсъдимия е разпознат от свидетеля.

                   В подкрепа изводите на съда, относно авторството на извършеното деяние от обективна страна се явяват и четените показА.я на свидетеля И.П.. От тях е установен точно почерка на извършителя на покушението срещу П., който удивително си съвпада с този на лицето, което на 20.ХІ.2009 г. стреляло в кафене „***“ в Плевен по К.Б..  Твърде очебийните приликимежду двага случая се изразяват в следното: и двете покушения са извършени в началните часове на тъмната част на денонощието. Стрелбите са осъществявА., когато двете лица, които е следвало да бъдат ликвидирА. са се намирали в заведения в компА.ята на други хора. Преди да започне да стреля деецът предварително е минавал покрай заведенията и се е стремял дискретно да огледа вътре в помещенията, за да локализира местата, където са се намирали неговите потенциални жертви. И в двата случая – при П. и при Б. извършителя е минавал покрай витринните стъкла на  заведенията и се е опитвал да се погледне вътре в помещенията, за да види къде точно пострадалите се намират. Характерно е също така, че стрелецът е минал покрай заведенията, но се е оглеждал по такъв начин, че това е направило впечатление на П. и на Б., които имали вече зад гърба по един опит на убийство, което ги направило особено внимателни. И двамата са забелязали характерната походка, с която се е придвижвал извършителя, очите и погледа му.  

                   И на последно място като прилика между двете деяния, следва да се отбележи, че начина на извършване на самата стрелба срещу П. е напълно идентичен с този на стрелбата срещу Б.. И при двата случая обектите на покушение са били обсипА. с голямо количество куршуми,  били са паднали на земята и от близко разстояние са им причинени значителни наранявА.я, които ако не е била навременната медициска помощ биха довели до летален изход. Пълното съвпадение на начина на извършване на двете покушения през 2005 г. срещу И.П. и през 2009 г. срещу  К.Б. води до единствения възможен извод, че и двете покушения са извършени от едно и също лице. От събрА.те по настоящето дело доказателства, както и от анализирА.те по-горе прилики между двете деяния се установява по категоричен и безспорен начин, че стрелбата срещу К.К.Б. е извършена от подсъдимия Г.П.П..

    От така установената фактическа обстановка, при която е извършено деянието следва да се приеме, че извършеното от подсъдимия деяние е съставомерно по чл. 116, т. 6, предложение 1, във връзка с чл. 18 от НК. Наистина пистолетът, с който подсъдимият П. е произвел изстрелите, сам по себе си не е средство, опасно за живота на мнозина по смисъла на визираната по-горе материално-правна разпоредба на чл. 116, т. 6, предложение 1 НК. Начинът обаче, по който подсъдимият е извършил убийството, е опасен за живота на мнозина. Той е стрелял с пистолета си срещу пострадалия по време, когато последният се е намирал в кафене „***“, в което е имало множество лица. Произведените изстрели са могли да засегнат не само Б., но и други от намиращите се в заведението лица, в случай че те не са се укрили на безопасно място. Че начинът на убийството е опасен за живота на мнозина, се вижда от обстоятелството, че голяма част от изстреляните куршуми са пробили пода на заведението, а два са преминали през мебелите и един от тях се е забил в стената на кафенето, където по-късно са били намерени. Тези куршуми, които са пробили мебелите в заведението са могли да попаднат не там, а в тялото на някой от намиращите се в заведението лица. Изстреляните куршуми при произведените изстрели са могли да засегнат всяко от тези четири лица, които са се намирали наоколо, с пряко попадение или с рикоширане, като по този начин създадат опасност за живота на повече от едно лице. В този случай не средството, а начинът, по който са произведени изстрелите, е бил опасен за живота на мнозина. В този дух е и константната практика на ВС на РБ – решение № 428/14.ІХ.1976 г.по н.д. № 418/1976 г. на І н.о., решение № 477/6.ХІІ.1983 по н.д. № 512/1983 г. на ІІ н.о., решение № 607/28.ХІІ.1981 по н.д. № 643/1981 г. на ІІ н.о. на ВС на РБ.

    От субективна страна престъплението е извършено при условията на предумисъл от страна на подсъдимия Г.П.П.. Предумишленото убийство се отличава от умишленото по начина на формиране на умисъла и от състоянието на дееца в момента, в който се взема решението за убийството. Две са съществените обстоятелства, които характеризират предумисъла - това, че решението се взема предварително и че това става в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, след обсъждане на въпросите за и против извършване на убийството. В конкретният случай указА.я за наличието на предумисъл са извършените от П. подготвителни действия, които включват в себе си разучаване на маршрута, по който обикновено се движи Б., как се движи – пеша или с кола, в кои заведения редовно се отбива и т.н. Фактът, че стрелбата срещу пострадалия е извършена в квартално кафене, което се намира на улица, която не е централна, поради което е невъзможно Б. случайно да е бил забелязан, говори, че предварително той е бил проследен къде отива и на извършителя е било известно точното място където се намира пострадалия – все подготвителни действия за извършване на деянието. Начинът на изпълнението от страна на П., е свързан с изработване на план за извършване на убийството, избор на подходящо място – кафене „***“, където ще може да се осъществи същото, набавяне на необходимите оръдия, в настоящия случай пистолет и други средства – зимна дреха тип „пухенка“ с качулка, черна плетена шапка с малка козирка, черни ръкавици. От данните по делото показА.ята на Б. и обясненията на подсъдимия П. е установено по категоричен е безспорен начин, че двамата преди стрелбата в кафенето не са се виждали и не са се познавали. Тогава са се видели за първи път, обстоятелство, което изключва решението за стрелбата да е взето в обстановка силно повлияна от различни емоции, възникнали на базата на лични отношения между П. и Б.. Следователно се налага извода, че решението за извършване на деянието е взето в едно сравнително спокойно състояние на П., след като са обсъдени всички аргументи за и против убийството на Б. и то след като са били обмислени от подсъдимия начините и средствата за осъществяване на деянието. Съставен е и план за действие. Налице е и изпълнително деяние, чрез което се цели да се постигне резултатът, а не само да се допуска лишаването от живот като възможен резултат. Намерението на подсъдимия П. не е да причини някой от видовете на телесна повреда, а убийство. Недовършеността на престъплението, чието начало е опитът, се дължи на причини извън поведението на подсъдимия, а именно че пострадалият е виждал възникналата непосредствена опасност, непрекъснато е реагирал и се предпазвал, поради което куршумите са поразили части на тялото, които по своята същност не са жизнено важни, но въпреки всичко са предизвикали тежки увреждА.я, голяма кръвозагуба, изпадането на Б. в травматичен шок, които биха могли да доведат до смъртен резултат, ако не е била своевременно оказаната медицинска помощ. В този дух е и константната съдебна практика – решение № 676/16.ХІІ.1971 г, решение № 43/25.ІІ.1972 г., решение № 428/14.ІХ.1976 г., решение № 561/19.ХІ.1976 г., решение № 29/29.І.1981 г., решение № 26/25.І.1982 г., решение № 60/22.І.1971 г. на ВС на РБ.

 При неуспялото престъпление в настоящият случай подсъдимият П. е довършил изпълнителното деяние, но в конкретния случай то не е успяло да породи целения престъпен резултат. Неуспялото престъпление следователно съставлява довършен опит, при който деецът е извършил престъпното деяние, т.е. от обективна страна той е направил онова, което обикновено е необходимо, за да се причини резултатът, но в конкретния случай деянието му се е оказало неуспешно. Поради липсата на едно или друго обективно условие за настъпване на резултата извършеното деяние не е успяло да породи предвидените в закона общественоопасни последици. Обстоятелството, че П. не е извършил втори път престъпното деяние, не изключва отговорността му за довършения до този момент опит към престъпление. Подсъдимият просто не е повторил опита си по независещи от него причини. Но той на общо основА.е следва да отговаря за осъществения довършен опит към престъплението, за което е предаден на съд.

                   Предвид на изложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият Г.П.П.

 e извършил деянието от обективна и субективна страна при условията на чл. 116, ал. І, т. 6, предложение 1 и предложение 9, във връзка с чл. 115, във връзка с чл. 18, ал. І от НК, каквато правна квалификация е дадена и от страна на прокуратурата.

                     В хода на извършеното по делото съдебно следствие, в заключителната реч пред съда, процесуалният представител на подсъдимия Г.П.П. направи възражение, свързано с основателността на назначаването от страна на съда в съдебното производство на резервен защитник. Излага доводи, че назначаването на резервен защитник е извършено в разрез с изисквА.ята на закона, тъй като явяването на защитник по друго наказателно дело е уважителна причина, ако е бил предварително уведомен съда. Твърди се също така, че никъде в НПК не е посочено изрично изискване, кое наказателно дело след кое да се насрочва, поради което според процесуалния представител на подсъдимия разумния срок за разглеждане на НОХД № *** г. не може да бъде нарушен, ако неговия процесуален представител са явява по друго наказателно дело, по което също е ангажиран.

                 Подсъмият Г.П.П. е предаден на съд с повдигнато обвинение по чл. 116, ал. І, т. 6, предложение, т. 9 и т. 12 във във връзка с чл. 115 от НК, което представлява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Производството по делото е започнало на 18.ІІ.2011г., като съдебните заседА.я са насрочвА. и разглеждА. месец за месец, тъй като П. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Същият се представлява само и единствено от съответно упълномощеният процесуален представител адвокат А.. След поредното отлагане на съдебното заседА.е по настоящето дело, процесуалният представител на П.  депозирал молба, че на датата посочена от съда е в невъзможност да се яви, тъй като е служебно ангажирана с НОХД № *** г. по описа на ШОС, въпреки, че датата, за която бе отложено НОХД № *** г. е била известна преди датата за насрочване на първото по делото заседА.е по НОХД № *** г. От представеният протокол от съдебно заседА.е по НОХД № *** г. по описа на Шуменски окръжен съд е видно, че  подсъдимия по делото В.К.  се представлява едновременно от адвокат А. и адвокат Ц. са редовно упълномощени. Същит са се явили двамата в съдебно заседА.е от 27.VІ.2011 г. Установено е, че съдебните заседА.е по НОХД № *** г. по описа на ШОС са насрочени за провеждане за срок от един месец, всеки ден с начало 27.VІ.2011 г. По този начин, след като подсъдимия П. се представлява единствено от адвокат А., то нейното неявяване поставя в опасност провеждането на производството по НОХД № *** г. по описа на ПОС и неговото завършване в разумен срок според изисквА.ята на чл. 22, ал. І от НПК. Неявяваването на адвокат А. в съдебно заседА.е пред ШОС по НОХД № *** г. по описа на ШОС, ненакърнява по никакъв начин правата на В.К., тъй като същия има надлежно упълномощен процесуален представител, поради което нейното неявяване не може да се превърне в пречка за разглеждане на делото. Неявяването й по НОХД № *** г. по описа на ПОС накърнява законни права и интереси на подсъдимия П., тъй като той се представлява само от нея, което от своя страна не позволява разглеждането на делото до приключването на съдебното производство по НОХД № *** г. по описа на ШОС и води до нарушаването на разпоредбата на чл. 22, ал. ІІІ от НПК. Следователно явяването на процесуалния представител на П. е от изключително значение за провеждането на съдебните заседА.я по НОХД № *** г. на ПОС в разумен срок по чл. 22, ал. І от НПК. Предвид на горе изложеното съдът е констатирал, че са налице задължителните условия за провеждане на процедурата по назначаването на резервен защитник са: делото да е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и назначението да е от "изключително значение" за провеждане на наказателното производство в разумен срок. Имайки в предвид обстоятелството, че датата на насрочване на поредното съдебно заседА.е по НОХД № *** г. е по-ранна от датата на първото съдебно заседА.е по НОХД № *** на ШОС и по него В.К. се представлява от 3-ма адвокати, от които двама се явяват в съдебната зала, то съдът е счел, че не са налице уважителни причини, обуславящи неявяването на процесуалния представител на подсъдимия П., поради което му бе назначен резервен защитник, без неговото съгласие, тъй като в случая е абсолютно задължителна адвокатска защита, което изключва взимането на съгласие от страна подсъдимия.

                   Предвид на това съдът намира възражението за назначаване на резервен защитник за неоснователно, поради което не го взима под внимА.е при постановяване на присъдата.

                   В пледоарията по същество в последното по делото съдебно заседА.е процесуалният представител на  подсъдимия Г.П.П. направи своите възражения касаещи свидетелските показА.я на Г.Х., В.С., Д.С., О.П. и К.Б.. Защитата на подсъдимия изложи доводи, относно тяхната недостоверност, като твърди, че мястото намиращо се точно пред кафене „***“ не е достатъчно добре осветено, поради което свидетелите-очевидци на случилото се не са имали обективна възможност да видят, още повече да разгледат лицето на човека, който е стрелял срещу Б.. Също така се излагат доводи, че осветлението, около заведението и неговото витринно стъкло не помагат, а се явяват пречка извършителят да бъде възприет от страна на свидетелите, намиращи се вътре в помещението. Според защитата на П. човешките очи възприемат различни обекти по-добре от тъмно на светло, поради което очевидците не са могли да възприемат добре стрелеца. Твърди се също така, че времето, през което свидетелите са видели чертите на стрелеца е било много кратко и не позволява същото да бъде запомнено добре. Процесуалният представител на подсъдимия заявява в съдебно заседА.е, че е следвало, след като свидетелите толкова добре са видели и възприели лицето на подсъдимия, обективно е трябвало да установят и да запомнят колко е висок.

                   От извършения от съда оглед в съдебно заседА.е на 7.ХІ.2011 г. и изслушаното заключение на вещото лице се установи, че осветеността на улицата и мястото пред кафене “***” е добра и осигурява видимост, която позволява много ясно да бъде видяно и възприето, както приближаването на човек към заведението, така и неговите черти на лицето. От извършения оглед също така се установи, че витринното стъкло по никакъв начин не огрА.чава видимостта отвътре на помещението навън. Напротив то позволява напълно свободно и ясно да се види, разгледа и да се запомнят чертите на лицето на човек, който минава покрай него. Липсват каквито и да са обективни пречки непозволяващи пълното и ясно възприемане на стрелеца от свидетелите – очевидци. Следва да се отбележи, че времето, през което подсъдимия изминава пътя от улицата до входната врата е напълно достатъчно, той подробно да бъде видян и запомнен, още повече че е минал покрай витрината и се е извърнал, за да види къде се намира Б. в заведението. Действие, за което също се изисква определено време. Разстоянието, добрата осветеност на мястото дават много добра възможност подсъдимия да бъде видян, възприет и съответно запомнен. Предвид на това следва да бъде направен единствения възможен извод, че хората намиращи се в помещението и са гледали отвътре навън са успели добре за възприемат чертите на лицето на П.. Предвид на това извода наведен от защитата на П., че е ноторно известно, че човешкото око вижда по-добре от тъмно на светло се явява неоснователен, поради което не следва да бъде взет под внимА.е при постановяване на присъдата. В подкрепа на това е и факта, че той е направен от процесуалният представител на подсъдимия, който не притежава съответните специфични познА.я, нито е представил убедителни  доказателства в тази насока.  Твърди се, че след започването на стрелбата времето за възприятие на ставащото, в частност на чертите на лицето на П. е било много малко, което се явява пречка за запомняне на лицето на извършителя. Възражението е направено единствено и само на базата на субективната оценка на свидетелите за това обстоятелство.  Не е налице М.ка, която да определя ясно и точно при една такава свръхстресова ситуация едно общовалидно понятие на това, какво се има в предвид под кратко или дълго време, поради което не може да се твърди със сигурност, че времето на стрелбата е било твърде малко лицето на подсъдимия да бъде запомнено от свидетелите. Още повече от техните показА.я се установява, че известно време след започването на стрелбата, някои от тях са заели защитни позици и са се прикрили, като преди това са успели да разгледат лицето на П.. Следователно свидетелите са наблюдавали лицето на подсъдимия, което заедно с непосредственото, изживяване на необичайна стресова ситуация им е дала възможност, то да бъде запомнено много добре. Имайки в предвид тези обстоятелства, съдът намира, че по-горе посоченото възражение не почива на събрА.те по делото доказателства, поради което се явява голословно и следа да не бъде кредитирано и взето под внимА.е  при постановяване на  присъдата.

                   Възразено е също така от представителя на подсъдимия, че свидетелите, преки очевидци на случилото, поради обстановката в кафенето и осветлението са могли само добре да запомнят ръста на подсъдимия, но не и неговите черти на лицето. То е направено на базата на това, че при проведените разпити очевидците са посочили различен ръст на извършителя. РазпитА.те в съдебно заседА.е свидетели са наблюдавали не точно ръста на подсъдимия, а неговото поведение, преди и по време на стрелбата, както насоченото оръжие и лицето на извършителя. Освен това, като се им в предвид обстоятелството, че стрелецът непрекъснато се е движел, в стремежа си да уцели смъртоносно Б., дрехите с които е бил облечен, както и леко приведената стойка е напълно възможно свидетелите да не запомнят и да не могат на един по-късен етап да определят ръста на извършителя. През цялото време преди започване на стрелбата и по време на стрелбата тяхното внимА.е е било фокусирано върху други събития, поради което ръста на дееца е останал незапомнен. Единствено пострадалият Б., който е бил лице в лице със стрелеца определя сравнително точно височината му, тъй като внимА.ето му е било приковано освен към лицето на подсъдимия, така и към неговият ръст. Ето защо на базата на посочените съображения, това така направено възражение се явява неснователно и не следва да бъде кредитирано от страна на съда.

                   В подробната заключателна реч в последното по делото съдебно заседА.е процесуалният представител на подсъдсимият е направил възражения относими до законосъобразността на извършените разпознавА.я, установяващи факта, че човекът стрелял в кафене „***“ по Б. е Г.П.. Излагат се доводи, че разпознавА.ята извършени от Б. и С. са опорачени, тъй като двамата предварително са видели П. по телевизията, след което са го разпознали в полицията. Твърди се още, че  в предаването “5 за 4” на журналиста С. Д., където в кадър попада Г.П. не е било възможно да се види добре лицето на подсъдимия, тъй като значителна част от нето е била скрита от конвоиращите го полица. Освен това пострадалият в РПУ в Слънчев бряг е видял П., който му е бил предварително на показан на  снимки. Навеждат се също така доводи, че свидетелките Х. и С. не са били сигурни в извършеното разпознаване. Двете свидетелки не посочват конкретни белези преди и след извършване на разпознаването. Показвали неувереност и колебА.е, като заявявали, че едва ли са щели да разпознаят човека извършил покушението срещу Б.. Като доводи, касаещи непригодността на разпознавА.ята се излагат и такива, че П. не е бил разпознат по ръста и възрастта си.

                   Твърди се също така, че по време на провеждане на процедурата на разпознаването е бил нарушена разпоредбата на чл. 170 от НПК. Според доводите изложени от представителя на подсъдимия провеждА.те задължителни предварителни разпити на разпознаващите не съдържат задължителните законови изисквА.я. Не става ясно от тях по кои особености, по кои черти на лицето разпознаващите са разпознали Г.П., като извършител на деянието. Според направените твърдения са били дадени твърде неясни и общи описА.я на белезите, по които той е бил разпознат. Липсва конкретика в изброяването на характерните черти на базата, на които П. е бил разпознат.

                   Изложени са доводи, че показА.ята на свидетелите, присъствували на тържеството са напълно логични и достоверни и е напълно нормално при връщане на лентата назад образно казано да се запомни това тържество, не други подобни или рождения ден на П..

                   При извършване на преценка на основателността на така направените и описА. възражения настоящата инстанция констатира следното:

                   Пострадалият по време на извършване на деянието се е оказал лице в лице с извършителя и имайки в предвид концентрацията на внимА.ето, което е насочено към физиномията на стрелеца, то същото бива достатъчно добре запомнено от страна на Б.. Гледайки предаването “5 за 4“ той е видял същото лице и е разпознал в него човека стрелял на 20.ХІ.2009 г. в кафене “***”. Съдът изгледа въпросния запис и установи, че действително добре е видно лицето на П. въпреки, че е отчасти скрито от фигурата на полицая, който го конвоира. Това частично закриване на физиономята на П., обаче по никакъв начин не пречи същия да бъде разпознат, ако е бил виждан вече един път. Чертите на лицето му са твърде характерни и лесно запомнящи се и по никакъв начин не могат да бъдат сбъркА.. Предвид на това няма нищо необичайно във факта, че П. е разпознат първоначално по телевизията. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че по напълно индентичен начин подсъдимия е бил разпознат от свидетелите Д.С. и И.П..  П. е гледал новини по телевизията, в които са излъчили репортаж за групата на ***, в които е видял П., а Д.С. е гледал предаването “5 за 4”. Освен това П. и Б. не се познават и не са се виждали, а Д.С. е гледал предаването по време, през което Б. е бил на море поради което не може да се каже, че има някаква предварителна уговорка между тях да кажат, че първоначално са разпознали П. по телевизията. След като пострадалият е разпознал извършителя по телевизията се е обадил да каже това на свидетеля С., след което е бил извикан в управлението на полицията в Слънчев бряг. Там действително му е била показана снимка, но липсват данни, че Б. е бил предварително насочен да разпознае П., чрез представянето на снимка в обвинителен контекст, тъй като той вече го бил разпознал от предаването по телезивията, а фотографията е бил в албум с други снимки на лица от криминалния контингент. Сред тях той е видял фотографията на П., разпознал го е, но не споделил този факт с полицаите от Слънчев бряг, тъй като им нямал доверие. Обадил се на свидетеля С. и му казал, че в предаване по телевизията е разпознал лицето, което е стреляло срещу него.

                   Да факт, е че преди извършване на разпознаването П. вече е бил видян по телевизията от Б. и С., но в делото липсват дА., от които да е установено, че свидетелките П., Х. и С. след извършване на деянието по един или друг начин отново са виждали подсъдимия. Напротив доказано е по несъмнен начин, че за втори път те го виждат в деня, когато са извикА. да извършат разпознаването.

                   Твърдението от страна на процесуалният представител на подсъдимия, че процедурата по разпознаване е бил извършена в нарушение на разпоредбата на чл. 170 от НПК е голословно и не подкрепено от данните по делото. В предварителният разпит Б. заявява, че ще разпознае извършителя по чертите на лицето, тъй като никога няма да забрави лицето на човека, който се е опитал да го убие. След извършване на разпознаването Б. е посочил, че е разпознал П. по очите, които наистина са много характерни и запомнящи се .

                   Свидетелят Д.С. заявява на проведения по чл. 170 от НПк разпит, че ще разпознае извършителя по скулите, отново очите и веждите. След разпознаването е казал, че е разпознал подсъдимия по скулите на лицето, които са изпъкнали, очите и окосмяването.

                   Свидетелката О.П. също на предварителния разпит е заявила по лицето, Като същото е казала и след извършването на разпознаването.

                   Свидетелките Х. и С. при провеждане на предварителни разпит са изразили известно колебА.е и несигурност, но след разпознаването са категорични, че П. е въпросния стрелец. Х. след разпознаването заявява, че лица от фона с номера 1,3,4 категорично не са били в кафенето и не са стреляли по Б.. Лице с номер 2, а именно П. е този, който е стрелял. С. пък след извършване на разпознаването казва, че го е познала по ушите /особенности на лицето, които не са били забелязА. от другите/ наболата брада и масивната долна челюст.

                   Предвид на това не може да каже, че извършените разпознавА.я не са годни, като доказателствено средство, тъй като е била нарушена разпоредбата на чл. 170 от НПК. Липсата на годност, според процесуалният представител на подсъдимия, произтичала преди всичко от това, че нито при разпитите на свидетелите преди извършването на разпознаването  на 9.VІІІ.2010 г., нито при разпознаването, свидетелите са посочили "белезите, по които са разпознали" подсъдимия според изисквА.ята на чл. 170 от НПК.   Това твърдение на процесуалния представител на подсъдимия е несъстоятелно, имайки в предвид по-горе описА.те части от съдържА.ето на протоколи за разпознаване на лица и предмети, тъй като в сега действащата разпоредба на чл. 170 от НПК няма поставени изисквА.я за някакви "белези и обстоятелства", освен разпознаващият "да обясни, по какво… е разпознал" обекта, обяснение, което свидетелите Б., С., Х., П. и С. са дали и което се покрива с казаното от тях при разпитите им в съдебно заседА.е. Що се отнася до самия протокол, той е съставен в съответствие с процесуалните изисквА.я към съответния способ за доказване и по силата на чл. 131 от НПК е напълно годно доказателствено средство, вкл. за събрА.те и подкрепящи обвинението доказателства. В този дух е и практиката на ВКС на РБ – решение № 466/1.ХІІ.2008 г. по н.д. № 507/2008 г. на ІІІ н.о. на ВКС.

                   Както бе посочено годността, като доказателствено средство на извършените от Х. и С. разпознавА.я се оспорва от защитника на П., който се позовава на факта, че на предварителния разпит те са проявили несигурност и неувереност. Този довод е несъстоятелен, тъй като хода на съдебното следствие, разпитА.те свидетелки не са дали описА.е на извършителя, което корено да се отличава от това дадено от останалите свидетели. Нещо повече разпитА.те като свидетели поемни лица, също не са установили обстоятелства, за проявено колебА.е и несигурност в действията на Х. и С. при извършеното разпознаване. Освен тези съждения следва да се отбележи, че въпреки твърденията за прояви на неувереност и несигурност при извършване на разпознаването, Х. и С. са посочили, като извършител именно Г.П., а не някое друго лице от тези, които са били представени за разпознаване заедно с него. В подкрепа на този извод на съда е и факта установен от фотоалбумите от извършеното разпознаване, че при всяко последващо разпознаване подсъдимият П. е взимал ново номерче и сменял своето място.

                  Не може да се каже, че свидетелите-очевидци на случилото се са били предварително инсруктирА. преди извършване на разпознаването да посочат, като извършител именно П., тъй като липсват данни преди разпознаването да е имало контакти между тях и Б. и между тях и разследващите. РазпитА.те поемни лица са категорични, че такива предварителни контакти и давА. указА.я не е имало.

                   Последният изложен довод, касаещ годността на извършените разпознавА.я се отнася до това, че свидетелите са дали различни сведения, относно ръста на подсъдимия, т.е. че е налице несигурност при разпознаването от страна на свидетелите в тази насока. При извършването на процесуално-следственото действие, никой от свидетелите присъствували на деянието не е казал, че е разпознал подсъдимия П. по ръста. Всички са заявили, че са разпознали по храктерните черти на лицето – очи, масивна долна челюст, а даже и по ушите.

                   Предвид на по-горе изложените съображения, съдът намира направените възражения за непригодност, като доказателствено средство на извършените разпознавА.я за неоснователни, поради което същите не следва да бъдат взети под внимА.е при постановяване на присъдата.

          При определяне на размера на наказА.ето, което следва да бъде наложено на подсъдимия Г.П.П., съдът взе в предвид съдебното му минало, а именно предишните осъждА.я, недобрите характеристичните данни, неговото провокативно процесуално поведение спрямо пострадалия Б. по време на провеждане на съдебното следствие, високата степен на обществена опасност на деянието извършено от него, поведението му непосредствено преди извършване на опита на убийството на Б., както и факта, че опита за убийство на пострадалия е останал недовършен поради независещи от П. причини. Следва също така да бъде взет под внимА.е при определяне на размера на наказА.ето и факта, че деянието е извършено в кафене, като по време на стрелбата е бил  пряко застрашен живота и на намиращите се по това време в заведението други хора. При определяне на размера на наказА.ето, което следва да бъде наложено трябва да се има в предвид и факта, че подсъдимия е дружал и е бил в една компА.я с лица от активния криминален контингент – В.П.К., А.Я.И., Г. Т. Г., г.к. П., В.Ф.. Не е за игнориране и обстоятелството, че извършеното от Г.П.П. деяние е изключително тежко, съдържа в себе  всички признаци на престъпния състав, разкрива особено висока степен на обществена опасност на подсъдимия надхвърляща значително тази на обикновените случаи на същото престъпление. Като предпоставка за оценяване на настоящия случай за изключително тежък са личността на подсъдимия, начинът на извършването на деянието и последиците от него.

                   Предвид на изложеното съдът счита, че наказА.е лишаване от свобода за подходящ срок при първоначален срог режим на изтърпяване ще изпълни целите визирА. в разпоредбата на чл. 36 от НК. Ето защо съдът наложи на подсъдимия Г.П.П. наказА.е от 20 /двадесет/ години лишаване от свобода при първоначален “строг режим” на изтърпяване.

                   На основА.е чл. 59 от НК от така наложеното наказА.е съдът приспада времето, през което подсъдимият е с мярка за неотклонение “задържане под стража”.

                   В първото по делото съдебно заседА.е от страна на пострадалият К.К.Б. бе  предявен граждански иск срещу подсъдимия Г.П.П. за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Същият се явява допустим и е разгледан в настоящето съдебно производство. От събрА.те по делото доказателства заключение на съдебномедицинската експертиза, показА.ята на лекуващите лекари, както и тези на екипа е доказано категорично, че пострадалият Б. е изпаднал в силен травматичен шок, следствие на наранявА.ята причинени по време на стрелбата и само оказаната навременна медицинска помощ са предотвратили леталния край. Безспорно е установено, че по време на оказване на първа медицинска помощ и след това по време на провеждане на лечението Б. е изпитвал много силни болки и за да бъдат обработени рА.те му е трябвало всеки ден да му бъде слагана пълна упойка, което по принцип не е препоръчително. Дълго време пострадалия е бил принуден да лежи  на легло, за да може да му заздравеят наранявА.ята. В костта на крака на Б. е останал единият от изстреляните куршуми, като съществува много голям риск да се получат последващи тежки усложнения от евентуална хирургическа намеса. Отделните сегменти на раздробената бедрената кост са съединени с имплант-пирон, изпълняващ ролята на бедрена кост, докато отделните части на костта се калцират и съединят. Към настоящият момент все още няма костно срастване на бедрената кост. Полученото в бедрото нараняване е от вида високоенергийно травматично счупване, което води до загуба на костна субстанция и на евентуална възможност при срастването да се загуби нормалната дължина на крайника.    

                     Предвид на горе изложените съображения съдът счита, че предявеният граждански иск от К.К.Б. е основателен и доказан за сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева. Предвид на изложеното следва подсъдимият Г.П.П. да заплати на основА.е чл. 45 и следващите от ЗЗД на К.К.Б. сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

                   Подсъдимият Г.П.П. е предаден на съд с повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 116, т. 11 от НК.                        

          Втората алтернатива на чл. 116, т. 12 от НК се прилага, когато убийството, а в настоящия случай опита за убийство е осъществен от лице, което преди това е извършило друго убийство или друг опит за убийство по чл. 115 или 116  от НК, за който не е постановена присъда. Така, както е редакцията на текста, не може да има спор, че се касае за две отделни деяния, второто от които е извършено, преди да е била постановена присъда за първото от тях. Тези деяния следва да се квалифицират като отделни престъпления, защото при реална съвкупност на престъпления, извършени против личността на различни граждА., се прилагат разпоредбите на чл. 23-25 от НК, а не разпоредбите за продължаваното престъпление. Това изрично е указано в чл. 26, ал. 6 от НК. Тази разпоредба е общата част на НК и се отнася за всички видове престъпления против личността, включително за убийствата и опитите за убийства. Еднородната реална съвкупност може да се квалифицира като едно престъпление против личността само в случаите, когато деянията са извършени по отношение на едно и също лице и при наличието на другите предпоставки по чл. 26, ал. 1от НК.

Имайки в предвид по-горе изложените съобръжения настоящата инстанция приема, че когато едно лице извърши  опит за умишлено убийство, след като е извършил друг опит за убийство по чл. 115 или 116 от НК, за който не е постановена присъда, двете деяния следва да се квалифицират като отделни престъпления - първото по чл. 115 или 116 от НК в зависимост от това дали се касае за извършване на опит за обикновено или квалифицирано умишлено убийство, а второто всякога по чл. 116, т. 12, предложение 2 от НК, независимо дали са налице и други квалифициращи обстоятелства. Двете деяния следва да бъдат разглеждА. в едни процес, като две отделни престъпления. За всяко едно от тях трябва да се определи отделно наказА.е, а по съвкупност да се наложи едно общо наказА.е по реда на чл. 23 – 25 от НК. В настоящият случай представителят на прокуратурата е повдигнал на П. обвинение за извършено престъпление по чл. 116, т. 12 от НК, като се е позовал на обстоятелството, че срещу Г.П. има повдигнато обвинение за опита за убийство на И.П. на 13.ІІІ.2005 г. от Окръжна прокуратура – Варна. Напълно несъстоятелно е твърдението, че деянието извършено от подсъдимия П. притежава квалифициращия признак на разпоредбата на чл. 116, т. 12 от НК, тъй като не са налице двете задължителни предпоставки за това, а именно двете деяния не са квалифицирА., като отделни престъпления в един и същ процес, поради което не може да се за всяко едно от тях, а по съвкупност да се наложи едно общо наказА.е по реда на чл. 23 – 25 от НК.

         Предвид на горе изложеното настоящата инстанция намира за установено, че не е налице квалифициращия признак на чл. 116, т. 12 от НК, поради което следва подсъдимия Г.П.П. да бъде оправдан по повдигнатото му обвиинение за извършено престъпление при условията на чл. 116, т. 12 от НК.

         Предвид на изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕН: