№ 30
гр. Тетевен, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
************** по описа за **** година
Производството е по реда на чл. 310 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявени от Д. М. В., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Тетевен, ул. „ххххх“ № 37, чрез С. Л. - адвокат от ЛАК, със съдебен адрес: гр. Ловеч, пл.
„ххххх” № 1, комплекс „Драката”, вх. Б, ет. 1, ап. 4, /ищец/ срещу Социални Услуги –
„******“ - Тетевен, с БУЛСТАТ: 000291****** със седалище и адрес на управление: гр.
Тетевен, ул. „хххххх“ № 3, представляван от управителя М. Г. /ответник/ искове, както
следва:
конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда КТ/ за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 14/09.10.**** г. на работодателя;
конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „шофьор“ при ответника;
осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в
размер на 4 680 лева за периода от 09.10.**** г.
Ищецът сочи, че е работил като шофьор при ответника „Социални услуги - ******“ -
гр. Тетевен, с място на работа звено „СУ-ДСП“ - гр. Тетевен, ул. „хххххх“ № 3, с работно
време от 8 до 17 часа и основно месечно възнаграждение в размер 780 лева, и добросъвестно
изпълнявал задълженията си по силата на трудов договор № 4/01.03.**** г. Сочи, че на
09.10.**** г. му е връчена Заповед № 14/09.10.**** г. за налагане на дисциплинарно
наказание уволнение, като е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл.
188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 192, ал. 1 от КТ.
Ищецът счита, че така извършеното уволнение е незаконосъобразно, поради няколко
факта. На първо място, в исковата молба се сочи, че В. е постъпил в МБАЛ - Тетевен „Д-р
Ангел Пешев“ ЕООД на 21.06.**** г. с окончателна диагноза флегмона капитис, като след
необходимите изследвания му е била извършена операция на същата дата и на 25.06.**** г. е
изписан с подобрение и овладян инфекциозен процес на меките тъкани с ранева повърхност,
1
като са му издадени болничен лист № Е ****0515273 и БЛ № Е****0515274 за периода от
21.06.**** г. до 25.07.**** г. Заявява, че с издадения болничен лист е било разрешено
ползването на отпуск по болест, тъй като този вид отпуск се разрешава не от работодателя, а
от органите на медицинската експертиза - в случая, от лекарска комисия по силата на НМЕ.
Счита, че това е било напълно достатъчно за отсъствието на ищеца от работа, като
болничният лист е бил предаден своевременно на работодателя и той е знаел причината за
отсъствието на служителя, както и е можел да съобрази своите управленски решения с това
отсъствие.
На следващо място се сочи от ищеца, че никога не е връчван твърдяното от ответника
Експертно решение на ТЕЛК № 00182/084 от 26.09.**** г. Ищецът е научил, че такова се
твърди да съществува от получената от него заповед за дисциплинарно уволнение. В
производство по издаване на такова решение ищецът никога не е участвал, не са му
връчвани каквито и да било книжа във връзка с оспорване на болничния му лист, за да може
да осъществи правото си на защита. Твърди, че към момента на издаване на оспорваната
Заповед № 14/09.10.**** г. на В. не е връчвано ЕР на ТЕЛК № 00182/084 от 26.09.**** г., с
която е мотивирана заповедта, както и че ако съществува такова експертно решение, то не е
било влязло в сила и към настоящия момент също не е влязло в сила, тъй като никога не е
връчвано на В., който има право да го обжалва на основание чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за
здравето пред НЕЛК.
Сочи, че на датата на връчване на оспорената заповед 09.10.**** г. на ищеца е
връчено писмо с искане по чл. 193, ал. 1 от КТ за даване на писмени обяснения за
неявяването му на работа в периодите от 21.06.****г. - 25.07.****г. /25 работни дин/ и за
периода от 01.09.****г. до 06.10.****г. /24 работни дни/, като същия е описал подробно в
писмените си обяснения, дадени незабавно при поискването им причината за отсъствието
си, заболяванията си и представил писмените документи, които оправдават отсъствието му.
Сочи, че същите не са обсъдени от работодателя, въпреки че са посочени в издадената
заповед.
Счита за идентични фактите относно твърденията на ответника в издадената заповед
за неоснователно отсъствие на ищеца за периода 01.09.**** г. - 06.10.**** г. На 01.09.**** г.
В. е постъпил в МБАЛ Тетевен „Д-р Ангел Пешев“ ЕООД с окончателна диагноза
тромбофлебитис феморопоплитеалис декстра, като са му направени необходимите
изследвания, проведено е лечение - терапия с хепарин, деткралекс, и той е изписан
06.09.**** г., като му е издаден болничен лист № № ****2573261 6 за 30 дни.
Твърди се, че никога не е връчван твърдяното от ответника Експертно решение на
ТЕЛК № 00***/084 от 26.09.**** г., ищецът е научил, че такова се твърди да съществува от
получената от него заповед за дисциплинарно уволнение. В производство по издаване на
такова решение В. никога не е участвал, не са му връчвани каквито и да било книжа във
връзка с оспорване на болничния му лист, за да може да осъществи правото си на защита.
Твърди, че към момента на издаване на оспорваната Заповед № 14/09.10.****г. на ищеца не е
връчвано ЕР на ТЕЛК № 00***/084 от 26.09.**** г., с която е мотивирана заповедта, както и
че ако съществува такова експертно решение, то не е било влязло в сила и към настоящия
момент също не е влязло в сила, тъй като никога не е връчвано на ищеца В., който има право
да го обжалва на основание чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК.
Препис от исковата молба е връчен на ответната страна, която в срока и условията по
чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове, като
неоснователни. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца. Не
оспорва твърдението, че преди прекратяване на трудовото му правоотношение, ищецът е
заемал посочената в исковата молба длъжност. Твърди се, че процесната Заповед №
14/09.10.**** г. на Управителя на Социални Услуги – „******“ - Тетевен е правилна,
законосъобразна и мотивирана. Сочи се, че трудовото правоотношение на ищецът е
2
прекратено въз основа на допуснато от В. тежко нарушение на трудовата дисциплина, а
именно – неявяване на работа, без уважителни причина.
В проведено на 30.01.2025 г. ищецът се явява лично, както и с редовно упълномощен
процесуален представител, адв. Л. като заявява, че поддържа предявените искове по
съображенията, изложени в исковата молба.
Ответникът – Социални Услуги – „******“ - Тетевен, се представлява от адв. С. от АК
- Варна, който оспорва исковете по доводите, релевирани в отговора на исковата молба,
доразвити в писмени бележки.
По делото са събрани писмени. След анализа им и като взе предвид становищата и
доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не са спорни обстоятелствата, че преди прекратяване на трудовото му
правоотношение, ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност – „шофьор“ при
ответника Социални Услуги – „******“ - Тетевен, с място на работа звено „СУ-ДСП“ - гр.
Тетевен, ул. „хххххх“ № 3, с работно време от 8 до 17 часа и основно месечно
възнаграждение в размер 780 лева, по силата на трудов договор № 4/01.03.**** г., както и че
трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед № 14/09.10.**** г. на Управителя на
Социални Услуги – ****** - Тетевен, на основание чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 190,
ал. 1, т. 2 и чл. 192, ал. 1 от КТ, считано от 09.10.**** г.
По силата на Трудов договор № 4/01.03.**** г. /л. 68 от трудовото досие на ищеца/,
сключен между Социални Услуги – „******“ - Тетевен /работодател/ и ищецът В.
/служител/, последния е назначен на длъжност „шофьор на автомобил до 9 места“, считано
от 01.03.**** г. за период от 24 месеца или до изчерпване на финансовия ресурс за
делегирана държавна дейност „Асистентска подкрепа“.
Между ищецът и ответната Социални Услуги – „******“ - Тетевен са сключени
няколко на брой допълнителни споразумения към Трудов договор № 4/01.03.**** г., както
следва:
С допълнително споразумение от 30.03.2022 г. към Трудов договор № 4/01.03.**** г.
/л. 58 от личното трудова досие/, е определено основно месечно трудово възнаграждение, в
размер на 710.00 лв., считано от 01.04.2022 г.
С допълнително споразумение към от 28.02.**** г., към Трудов договор №
4/01.03.**** г /л. 48 от личното трудово досие/, е определено основно месечно трудово
възнаграждение, в размер на 780.00 лв.
В Заповед № 14/09.10.**** г. на Управителя на Социални Услуги – ****** - Тетевен
/л. 9-10 от делото/, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца,
е посочен чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 192, ал. 1 от КТ – нарушение
на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни. Със Заповедта е наредено на В. да бъде изплатено
обезщетение по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ за 7 работни дни неизползван платен годишен
отпуск за **** г. На 09.10.**** г. на ищецът е връчена процесната заповед, което е
удостоверено с полагането му на подпис под същата.
От представените и приети по делото медицински документи се установи, че по
повод повишена температура, оток и зачервяване в областта на главата, на 21.06.**** г., В. е
хоспитализиран в ХО при „МБАЛ Тетевен - Д-р Ангел Пешев“ - гр. Тетевен. Описан е силно
изразен оток, зачервяване, палпаторна болка, флуктуация и функциолеза; лъскава кожна
повърхност с повишена локална температура. Извършена е инцизия, дебридман, лаваж,
дренаж. Назначена е антибиотична терапия. Изписан е на 25.06.**** г. Издадени са два
болнични листа за временна неработоспособност - № Е**** 0515273 и № Е**** 0515274.
(епикриза и.з. № 1424/21.06.**** г.).
На следващо място се установи, че болничен лист № Е**** 0515273 е обжалван от
3
Управителя на „Социални услуги - ****** Тетевен“, чрез ТП на НОИ - Ловеч С ЕР на ТЕЛК,
обект на административно производство, Болничният лист е потвърден. Болничен лист №
Е**** 0515274 е обжалван пред ТЕЛК от Директора на ТП на НОИ - Ловеч. С ЕР на ТЕЛК
№ 00***/14.03.2024 г. той е потвърден.
Болничен лист № Е**** 0515273 е издаден с Решение на ЛКК към ХО при „МБАЛ
Тетевен - Д-р Ангел Пешев“ - гр. Тетевен № 288 от 27.06.**** г., за 35 (тридесет и пет) дни
временна неработоспособност, от 21.06.**** до 25.07.**** г. включително - 5 дни - за
стационарно лечение и 30 дни за лечение при домашен-амбулаторен режим. Диагноза по
МКБ: L02.2 „Абсцес на кожата, фурункул и карбункул на торса.“ (вписаната диагноза не
кореспондира по локализация с описаното в епикризата заболяване).
Установи се и, че ТЕЛК е изпълнила указанията, дадени в ЕР на НЕЛК №
57/29.01.2024 г., като е изискала медицинската документация от МБАЛ Тетевен - Д-р Ангел
Пешев“ - гр. Тетевен. Приложени са заверени копия на документацията от и.з. №
1424/21.06.**** г., в това число и Медицински протокол на ЛКК с Решение №
288/27.06.**** г., в който са регистрирани издадените болнични листове за временна
неработоспособност - № Е**** 0515273 и № Е**** 0515274. Приложени са амбулаторен
лист за преглед в КДБ/СО № 324/21.06.**** г., в който е описан силно изразен оток,
зачервяване, палпаторна болка, флуктуация и функцио леза; лъскава кожна повърхност с
повишена локална температура, пулсираща болезненост; направление за хоспитализация,
резултат от Ръо-графия на череп (без деструкгивни промени), ЕКГ, проведени консултации с
кардиолог и анестезиолог, резултат от микробиологично изследване/23.06.**** г. - растеж на
коагулаза неактивен стафилокок; анестезиологичен лист; резултати от други лабораторни
изследвания и пр.
В резултат на административното оспорване НЕЛК Хирургични, ортопедични и
сърдечно-съдови болести потвърждава приетата с болничен лист № Е**** 0515273
временна неработоспособност, със следните мотиви: Оформената с болничен лист № Е****
0515273 временна неработоспособност е обоснована по същество - предвид характера и
локализацията на заболяването (възпалителен процес на меките тъкани в областта на
главата), към датата на издаване на болничния лист, състоянието е обуславяло временна
неработоспособност по смисъла на § 1, т. 34 от Закона за здравето и чл. 6, ал. 1 на НМЕ.
Определена е по преценка на лекуващия лекар, съгласно изискванията на чл. 23, ал. 1, т. 1, т.
2, т. 3 и чл. 27, ал. 4 на ПУОРОМЕРКМЕ/2010 г. и не надвишава по продължителност
времето, необходимо за стабилизиране и възстановяване на работоспособността на лицето.
Болничният лист съдържа задължителните реквизити, посочени в на НМЕ/2017 г. и
представлява официален документ, констатиращ осигурителен случай - общо заболяване.
Регистриран е в епикризата и в и.з. № 1424/21.06.**** г. и Медицински протокол на ЛКК с
Решение № 288/27.06.**** г., съгласно изискванията на нормативната уредба. Затова и след
обсъждане от специализирания състав по Хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови
болести, на основание чл. 51, ал. 2 на ПУОРОМЕРКМЕ/2010г., НЕЛК потвърждава ЕР на
ТЕЛК - потвърждава болничен лист № Е**** 0515273, който е бил издаден на ищецът В..
На следващо място от медицинските документи се установи, че по повод повишена
температура, оток, зачервяване и силна болка в областта на десния крак, на 01.09.**** г. Д.
В. е хоспитализиран в ХО при МБАЛ Тетевен - Д-р Ангел Пешев ЕООД“ - гр. Тетевен.
Описан е силно изразен оток, на десния крак, с хиперемия зачервяване, палпаторна болка,
лъскава кожна повърхност с повишена локална температура, симптом на Хоманс
положителен. Проведена е антикоагулантна и венотонична терапия. Изписан е на 06.09.****
г. (епикриза и.з. № 1987/01.09.**** г.). по повод хоспитализацията са издадени два болнични
листа за временна неработоспособност - № Е**** 2573261 и № Е**** 2573262.
Установи се също така, че болничен лист № E**** 2573261 е обжалван от Управителя
на „Социални услуги - ****** - Тетевен“, чрез ТП на НОИ - Ловеч С ЕР на ТЕЛК, като
4
болничният лист е потвърден. Болничен лист № Е**** 2573262 е обжалван пред ТЕЛК от
Директора на ТП на НОИ - Ловеч. С ЕР на ТЕЛК № 00***/14.03.2024 г. и той е потвърден.
Установи се по делото, че Болничен лист № Е**** 2573261 е издаден с Решение на
ЛКК № 346 от 07.09.**** г., за 36 (тридесет и шест) дни временна неработоспособност, от
01.09.**** до 06.10.**** г. включително - 6 дни - за стационарно лечение и 30 дни за лечение
при домашен-амбулаторен режим. Диагноза по МКБ: I80.2 „Флебит и тромбофлебит на
други дълбоки съдове на долните крайници.“
ТЕЛК е изпълнила указанията, дадени в ЕР на НЕЛК № 58/29.01.2024 г., като е
изискала медицинската документация от МБАЛ Тетевен - Д-р Ангел Пешев“ - гр. Тетевен.
Приложени са заверени копия на документацията от и.з. № 1987/01.09.**** г., в това число и
Медицински протокол на ЛКК с Решение № 346/07.09.**** г., в който са регистрирани
издадените болнични листове за временна неработоспособност - № Е**** 2573261 и №
Е**** 2573262. Приложени са: амбулаторен лист за преглед в КДБ/СО № 455/01.09.**** г., в
който е описан силно изразен оток, на десния крак, с хиперемия зачервяване, палпаторна
болка, лъскава кожна повърхност с повишена локална температура, симптом на Хоманс
положителен; направление за хоспитализация, ЕКГ, проведени консултации с кардиолог и
съдов хирург, лабораторни изследвания и пр. В консултацията от съдов хирургса описани
Доплерови данни за значителна обтурация на дясната илеофеморална вена, дадено е мнение
за продължаване на започнатата терапия с венотоници и антикоагуланти.
В резултат на административното оспорване НЕЛК Хирургични, ортопедични и
сърдечно-съдови болести потвърждава приетата с болничен лист № Е**** 2573261
временна неработоспособност, със следните мотиви: Оформената с болничен лист № Е****
2573261 временна неработоспособност е обоснована по същество - Касае се за
верифицирано в стационарни условия от слециалист-съдов хирург Остро Венозно Съдово
Заболяване (Флеботромбоза на дясната илиофеморална вена), въз основа на поведени
клинични и инструментални методи на изследване. Предвид вида и локализацията на
заболяването, към датата на издаване на болничния лист, състоянието е обуславяло
временна неработоспособност по смисъла на § 1, т. 34 от Закона за здравето и чл. 6, ал. 1 на
НМЕ. Определена е по преценка на лекуващия лекар, съгласно изискванията на чл. 23, ал. 1,
т. 1, т. 2, т. 3 и чл. 27, ал. 4 на ПУОРОМЕРКМЕ/2010 г. и не надвишава по продължителност
времето, необходимо за стабилизиране и възстановяване на работоспособността на лицето.
Болничният лист съдържа задължителните реквизити, посочени в на НМЕ/2017.Г. и
представлява официален документ, констатиращ осигурителен случай - общо заболяване.
Регистриран е в епикризата и в и.з. № 1987/01.09.**** г. и Медицински протокол на ЛКК с
Решение № 346/07.09.**** г. След обсъждане от специализирания състав по Хирургични,
ортопедични и сърдечно-съдови болести, на основание чл. 51, ал. 2 на
ПУОРОМЕРКМЕ/2010 г., НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК - потвърждава болничен лист №
Е**** 2573261.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 от КТ. Исковете са
допустими. Изхождат от работника, комуто принадлежи правото на иска отмяна на
заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение, при съблюдаване на
формалните изисквания за надлежно упражняване правото на иск.
При спорове относно законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение
в тежест на работодателя е да проведе пълно и главно доказване на фактите и основанията,
на които се е позовал и упражнил потестативното си право на уволнение. Според съдебната
практика обаче това следва да става само въз основа на тези факти и обстоятелства, които
изрично са оспорени от ищеца и на които тази страна изрично се е позовала, било в исковата
молба, било най – късно в срока по чл. 312, ал. 2 вр. с чл. 314 ГПК – едноседмичен срок от
5
получаване на определението, с което делото се насрочва в открито съдебно заседание и се
прави доклад. Става дума за преклузивен срок, който предвид и диспозитивното начало в
гражданския процес сочи, че при спор за законосъобразно прекратяване на трудово
правоотношение предмет на спора са само тези основания, които са заявени от ищеца, а не
изобщо.
При незаявени с исковата молба или най – късно в срока /1- седмичен/ за становище
по доклада с разпореждането по насрочване на делото основания съдът не дължи
произнасяне, както и няма задължение да дава указания на работодателя да ги установява.
Ако става дума за основания, който едва за първи път се посочват след приключване на
устните състезания – то тези основания се считат за непредявени и съответно преклудирани.
По такива основания съдът не дължи произнасяне нито даване на указания на страните по
доказването им.
Съобразно изложеното в Решение № 23 от 02.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015
г., IV г. о., докладчик съдията Б. И., Решение № 216 от 06.10.2015 г., на ВКС по гр. д. №
916/2015 г., III г. о., докладчик съдията И. П., Решение № 258 от 01.07.2015 г. на ВКС но гр.
д. № 909/2015 г., IV г. о., докладчик съдията Б. Ц., Решение № 158 от 01.07.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1008/2012 г., IV г. о., докладчик съдията С. Б., Решение № 290 от 11.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 882/2011 г., IV г. о., докладчик съдията М. П., Решение № 149 от 13.06.2012
г. на ВКС по гр. д. № 475/2011 г., IV г. о., докладчик председателят С. Ц., Решение № 555 от
09.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2010 г., IV г. о., докладчик председателят Б. Б.
Решение № 503 от 05.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 77/2011 г., IV г. о., докладчик съдията В.
Й., Решение № 459 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2010 г., IV г. о., докладчик
съдията Ф. В. и Решение № 665 от 01.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 242/2009 г., IV г. о.,
докладчик председателят Б. Б., съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата
молба доводи за незаконност на уволнението. Предявеният иск не може да бъде разгледан на
основание, което не е посочено своевременно от ищеца. Последният трябва да посочи
всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение едностранно, с исковата молба, а
ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване, с отговора на исковата молба. Съдът не може да основе решението си на
факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са
посочени от ищеца в исковата молба. Работодателят е този, който има интерес да установи
законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение, но не изобщо, а само
на заявените от работника/служителя основания.
По конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Дисциплинарната отговорност на работника/служителя е уредена с разпоредбите на
чл. 186-199 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага за извършени тежки
нарушения на трудовата дисциплина, неизчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 190,
ал. 1 КТ, при спазване на формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ –
работодателят или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен от закон, с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ),
и в сроковете по чл. 194 КТ, като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да
изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства (чл. 193, ал. 1 КТ).
Спазването на посочената процедура е в доказателствена тежест на работодателя,
който по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да установи
законосъобразността на уволнението на посоченото в заповедта за уволнение основание,
както и че правото на уволнение е надлежно упражнено. Нарушаване на формалната
процедура по извършването на уволнението е достатъчно основание за признаването му за
6
незаконно, при което спорът не се разглежда по същество.
В случая по делото се установява, че ответникът е издал писмена мотивирана Заповед
№ 14/09.10.**** г. на Управителя на Социални Услуги – ****** - Тетевен, с която е наложил
на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа без уважителни причини, в рамките от
21.06.****г. - 25.07.****г. /25 работни дин/ и за периода от 01.09.****г. до 06.10.****г. /24
работни дни/. От своя страна ищецът в настоящето производство сочи, че за процесните
периоди е имал основателна причина за неявяване на работа, тъй като е ползвал отпуск по
болест, разрешен му съгласно издаден болничен лист № Е****0515273 от 27.06.****г. от
ЛКК при МБАЛ Тетевен „Д-р Ангел Пешев“ ЕООД. Спорният по делото въпрос е отсъствал
ли е ищецът В. без основателна причина от работа или същият е бил във временна
неработоспособност, следствие хоспитализация и издадени болнични листа за лечение, в
това число стационарна и след това домашно-амбулаторно.
Легално определение на понятието временна неработоспособност е дадено в пар. 1, т.
34 от ДР на Закона за здравето /33/. Съгласно пар. 1, т. 34 от ЗЗ в редакцията на текста до
изменението, обнародвано в Д. в. бр. 58/2022 г. „временна неработоспособност“ е състояние,
при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро,
подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука; професионална болест;
лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или
изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане
на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член
от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго
населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете,
върнато от детско заведение поради карантина в заведението. Текстът на пар. 1, т. 34 от ДР
на ЗЗ е възпроизведен в чл. 6, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза, в редакцията на
текста до изменението, обнародвано в Д. в. бр. 10/**** г.
Според чл. 6, ал. 2 от НМЕ отпускът поради временна неработоспособност се оформя
с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за
здравето. Съгласно чл. 162, ал. 1 КТ до изменението на текста, обнародвано в ДВ, бр.
58/2022 г. работникът или служителят има право на отпуск при временна
неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука,
за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване,
карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен
или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от
семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво
дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. Отпуските
по предходната алинея се разрешават от здравните органи – чл. 162, ал. 2 КТ.
Законодателят е предвидил установяването на неработоспособността да се извършва
от компетентни органи на медицинската експертиза. Според чл. 101, ал. 1 от Закона за
здравето /ЗЗ/ за установяване на временна неработоспособност, за установяване на вида и
степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, и за
установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна
възраст, както и за потвърждаване на професионална болест се извършва медицинска
експертиза.
Съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗ медицинската експертиза включва експертиза на
временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза
на трайно намалената работоспособност. Според ал. 2 р-а експертизата на временната
неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии
(ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от НЕЛК.
7
Подзаконовата уредба на медицинската експертиза на неработоспособността е в
Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/ в сила от 27.06.2017 г. В същата се съдържат
правила за издаване на болнични листове при всяка от хипотезите на чл. 6, ал. 1-ва от
наредбата. Подзаконова уредба, касаеща медицинската експертиза се съдържа и в
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинската експертиза /ПУОРОМЕРКМЕ/,
който урежда устройството и организацията на работа на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ).
В разпоредбите на чл. 103, ал. 2 от ЗЗ, чл. 3, ал. 1 от НМЕ и чл. 3, ал. 1 от
ПУОРОМЕРКМЕ са определени компетентните органи, които извършват медицинската
експертиза на временната неработоспособност. Това са лекуващ лекар, лекар по дентална
медицина, Лекарските консултативни комисии /ЛКК/ Териториалните експертни лекарски
комисии /ТЕЛК/ и Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/.
От посочените органи, които извършват експертиза на временната
неработоспособност на осигурени лица съгласно чл. 7, ал. 1 от НМЕ до изменението на
текста, обнародвано в ДВ, бр. 84/2019 г. болнични листове се издават от лекуващите лекари,
лекари по дентална медицина и ЛКК. Лекарите по дентална медицина издават болнични
листове само за заболявания от тяхната специалност. Лекарите от центровете за спешна
медицинска помощ могат да издават болнични листове за домашно лечение до 3 календарни
дни. Болнични листове могат да се издават и от лечебни заведения, които обслужват лицето
по месторабота – чл. 7, ал. 2 НМЕ.
Анализа на посочената законова и подзаконова уредба налага извод, че временната
неработоспособност, като състояние на осигурено лице се установява от компетентни органи
на медицинската експертиза – лекуващ лекар, лекар по дентална медицина, лекарски
консултативни комисии, Териториални експертни лекарски комисии и Национална
експертна лекарска комисия и по определен ред – чл. 101 - 113 от ЗЗ, Наредба за
медицинската експертиза и ПУОРОМЕРКМЕ.
Актът, с който се установява временната неработоспособност, е болничният лист.
Последният е индивидуален административен акт. Издаването му доказва установената от
съответния орган на медицинската експертиза временна неработоспособност, причините за
същата, продължителността й, както и правото на отпуск за временна неработоспособност.
Отпускът за временна неработоспособност се разрешава от здравните органи, чрез
болничния лист – чл. 6, ал. 2 НМЕ. Освен болничния лист индивидуални административни
актове са и актовете, които постановяват органите на медицинската експертиза – решенията
на ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК относно временната неработоспособност.
Като взема предвид цитираните по-горе разпоредби от ЗЗ и Наредбата за
медицинската експертиза, касаещи условията и реда за установяване на временната
неработоспособност, както и правните характеристики на болничният лист и актовете на
органите на медицинската експертиза относно временната неработоспособност съдът
приема, че за доказване на последната законът - ЗЗ и НМЕ изисква писмен акт.
По делото се установи, че ищецът В. по повод повишена температура, оток и
зачервяване в областта на главата, на 21.06.**** г. е хоспитализиран в ХО при „МБАЛ
Тетевен - Д-р Ангел Пешев“ - гр. Тетевен. Описан е силно изразен оток, зачервяване,
палпаторна болка, флуктуация и функциолеза; лъскава кожна повърхност с повишена
локална температура. Извършена е инцизия, дебридман, лаваж, дренаж. Назначена е
антибиотична терапия. Изписан е на 25.06.**** г. Издадени са два болнични листа за
временна неработоспособност - № Е**** 0515273 и № Е**** 0515274. (епикриза и.з. №
1424/21.06.**** г.). Болничен лист № Е**** 0515273 е издаден с Решение на ЛКК към ХО
при „МБАЛ Тетевен - Д-р Ангел Пешев“ - гр. Тетевен № 288 от 27.06.**** г., за 35 (тридесет
и пет) дни временна неработоспособност, от 21.06.**** до 25.07.**** г. включително - 5 дни
8
- за стационарно лечение и 30 дни за лечение при домашен-амбулаторен режим. Диагноза по
МКБ: L02.2 „Абсцес на кожата, фурункул и карбункул на торса.“ (вписаната диагноза не
кореспондира по локализация с описаното в епикризата заболяване).
По отношение на втория процесен период, в който се сочи, че ищецът е отсъствал от
работа без уважителна причина се установи, че по повод повишена температура, оток,
зачервяване и силна болка в областта на десния крак, на 01.09.**** г. Д. В. е хоспитализиран
в ХО при МБАЛ Тетевен – „Д-р Ангел Пешев ЕООД“ - гр. Тетевен. Описан е силно изразен
оток, на десния крак, с хиперемия зачервяване, палпаторна болка, лъскава кожна повърхност
с повишена локална температура, симптом на Хоманс положителен. Проведена е
антикоагулантна и венотонична терапия. Изписан е на 06.09.**** г. (епикриза и.з. №
1987/01.09.**** г.). по повод хоспитализацията са издадени два болнични листа за временна
неработоспособност - № Е**** 2573261 и № Е**** 2573262. Болничен лист № Е****
2573261 е издаден с Решение на ЛКК № 346 от 07.09.**** г., за 36 (тридесет и шест) дни
временна неработоспособност, от 01.09.**** до 06.10.**** г. включително - 6 дни - за
стационарно лечение и 30 дни за лечение при домашен-амбулаторен режим. Диагноза по
МКБ: I80.2 „Флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните крайници.“
Предвид установения по делото факт относно наличие на издадени болничен лист №
Е**** 0515273/27.06.**** г. за периода от 21.06.**** г. до 25.07.**** г. и болничен лист
Е**** 2573261/07.09.**** г. за периода от 01.09.**** г. до 06.10.**** г. следва липсата на
виновно неизпълнение на трудови задължения, като неявяването на работа в посочения
период е оправдано от предписания режим на стационарно и домашно-амбулаторно лечение.
Поради недоказаност на първия елемент от фактическия състав – наличие на дисциплинарно
нарушение, заповедта за дисциплинарно наказание „уволнение“ се явява
незаконосъобразна. Както бе посочено в изложените мотиви болнични листове могат да се
издават и от лечебни заведения, които обслужват лицето по месторабота – чл. 7, ал. 2 НМЕ,
в случая това е МБАЛ Тетевен – „Д-р Ангел Пешев ЕООД“ - гр. Тетевен. Също така и при
двата болнични листа, обосноваващи невъзможността на В. да се яви на работа се установи,
че към датата на издаване на болничния лист, състоянието е обуславяло временна
неработоспособност по смисъла на § 1, т. 34 от Закона за здравето и чл. 6, ал. 1 на НМЕ.
Определена е по преценка на лекуващия лекар, съгласно изискванията на чл. 23, ал. 1, т. 1, т.
2, т. 3 и чл. 27, ал. 4 на ПУОРОМЕРКМЕ/2010 г. и не надвишава по продължителност
времето, необходимо за стабилизиране и възстановяване на работоспособността на лицето.
Болничните листи съдържат задължителните реквизити, посочени в на НМЕ/2017 г. и
представляват официален документ, констатиращ осигурителен случай - общо заболяване.
Регистриран е в епикризата и в и.з. № 1424/21.06.**** г. и в и.з. № 1987/01.09.**** г. и
Медицински протокол на ЛКК с Решение № 288/27.06.**** г. и Решение № 346/07.09.**** г.
Предвид изложеното не би могло да се изведе извода, че ищецът В. е допуснал
дисциплинарно нарушение, с неявяването си на работа. Дори напротив, установи се, че
същият е бил хоспитализиран, подложен на оперативно лечение и след това на стационарно
и домашно-амбулаторно лечение. Затова не би могло да се приеме, че в случая е налице
допуснато извършване на дисциплинарно нарушение от страна на В..
На следващо място съдът намира, допуснато нарушение водещо до незаконност на
наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ и неговата отмяна относно извършеното
от ищцата нарушение е, че при определяне вида на наложеното дисциплинарното наказание
„уволнение“, работодателят не е спазил принципа за съответствие на тежестта на
наказанието с тежестта на нарушението заложен в разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ.
Съображенията на съда за това са следните: от събраните по делото писмени доказателства
се установи, че за неявяването си В. е представил своевременно издадените му болнични
листа. Установено е, че до този момент ищеца не е имал други нарушения на трудовите
задължения. Съдът отчита и обстоятелството, че ответникът не установи да са настъпили
значителни вредни последици. Няма данни за настъпили вредни последици от това
9
нарушение за ответника. Съгласно чл. 189, ал. 1 от КТ при преценка съответствието на
наложеното и оспорено пред съда наказание с извършеното от ищеца нарушение, съдът
следва за изследва, наред със значимостта на неизпълненото задължение, обективните и
субективни характеристики на деянието, обстоятелствата, при които е извършено и
поведението на работника, както и неговото дисциплинарно минало. При определяне
тежестта на извършеното нарушение от значение е значимостта на неизпълненото
задължение, степента на неизпълнението - пълно или частично, настъпили ли са
неблагоприятни последици за работодателя. В случая соченото нарушение принципно се
изразява в отсъствие на работника/служителя от работа. Освен това самото нарушение е
оспорвано от ищеца, тъй като на същия са издадени болнични листа за проведено от него
лечение, за процесния период. Също така, се установи, че до този момент същия не е имал
провинения в работата обстоятелства поотделно и съвкупно относими към въведените с
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ критерии при определяне вида на дисциплинарното
наказание, които обосновават извод, че наложеното с оспорената заповед дисциплинарно
наказание „уволнение“ е несъответно и несъразмерно на извършеното нарушение, най-вече
с оглед факта, че В. своевременно е представил болнични листа за процесния период на
отсъствие, а работодателя Социални Услуги – ****** – Тетевен се е позовал на
първоначалната им отмяна от ЕР на ТЕЛК без да изчака същата отмяна да влезе в сила или
както е в случая това ЕР на ТЕЛК да бъде отменено от НЕЛК и НЕЛК да потвърди
процесните болнични листа, обосноваващи причината за неявяване на работа от страна на
В..
Съгласно Решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011 г. по описа на ВКС, III
г. о., е прието, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число
характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по
трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици
за работодателя, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника /служителя/ към конкретното неизпълнение. При
преценка на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможни неблагоприятни последици за работодателя.
В случая съдът осъществявайки съдебен контрол намира, че преценката по чл. 189 от
КТ на ответника-работодател не е съобразена с характера на работата и субективното
отношение на ищеца към конкретното неизпълнение на трудовите задължения, поради което
наложеното наказание „уволнение“ е незаконно. При спор относно законността на наложено
дисциплинарно наказание съдът следва да извърши съдебен контрол по въпроса за
съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение
като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както
и поведението на работника или служителя. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена
в Решение № 293 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 238/2011 г. по описа на ВКС, III г. о.,
ГК.
Въз основа на изложените мотиви по отношение на иска за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, съдът счита, че претенцията е основателна и
доказана, с оглед на което е налице основание за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
След като обуславящият иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването
на уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен, следва да бъде уважен и
обусловеният от него конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за
възстановяване на ищецът на заеманата преди уволнението работа. За да бъде уважен
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ следва уволнението да е отменено
като незаконно и трудовото правоотношение да е за неопределено време или да е срочно, но
10
със срок, който да не е изтекъл към заседанието, в което е приключило съдебното дирене. От
трудовото досие и в частност от трудовия договор, допълнителните споразумения, сключени
между страните по делото, се установява наличието на трудово правоотношение с определен
срок, който към момента на приключване на съдебното дирене няма данни да е изтекъл. С
оглед на това искът за възстановяване на предишната работа е основателен и ищецът следва
да бъде възстановен на длъжността, която е заемал.
Произнасянето по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал.
1 от КТ също е обусловено от изхода на спора по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ.
Видно от вписването в трудовата книжка на ищеца, впрочем трудовата книжка е
официален удостоверителен документ за факти и обстоятелства, свързани с трудовата
дейност на работника или служителя. Като такъв вид документ тя има доказателствено
значение по смисъла на чл. 179 ГПК за фактите, отразени в нея – арг. чл. 347 КТ
(действащата редакция). Тоест като официален удостоверителен документ трудовата книжка
се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което и съдът е
длъжен, при липса на обратно доказване (което по правило е пълно и главно), да приеме
отразените обстоятелства в документа за осъществили се в обективната действителност, се
установи, че ищецът В. не е започвал трудова дейност, след прекратяване на трудовото му
правоотношение с Социални Услуги – ****** - Тетевен.
Настоящият съдебен състав приема, че са налице основанията за ангажиране
отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 от КТ, която е договорна и е за имуществени
вреди – пропуснати ползи /осуетено от незаконното уволнение увеличение на имуществото
на работника или служителя/. Съдебният състав по реда на чл. 214 от ГПК е допуснал
изменение на ищцовата претенция, в частта на цената по този иск, като от първоначално
предявеният, в размер на 4680 лева, същият е променен на сумата от 5350.85 лева. По
допуснатата, приета и неоспорена от страните Съдебно-Счетоводна експертиза се установи,
че обезщетението за оставане без работа по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ за 6 месеца е в
размер на 5350.85 лева., следователно претенцията за обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа поради уволнението, е основателна за размера от 5350.85 лева.
Лихви се претендира, затова и следва да бъде присъдена такава от момента на предявяване
на иска – 07.12.**** г.
В нормата на чл. 242, ал. 1 и ал. 2 ГПК са предвидени хипотези, при които може да
бъде допуснато предварително изпълнение на съдебното решение. Съгласно разпоредбата
на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Касае се за случаи, при които
съдът е длъжен служебно да допусне предварително изпълнение на съдебното решение,
дори страната да не е направила подобно искане. Вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които
е предвидено предварително изпълнени са от категория, обезпечаваща посрещане на
ежедневни нужди, свързани с обезпечаване нормалното съществуване на индивида, поради
което съгласно чл. 245, ал. 1 ГПК предварителното изпълнение не може да бъде спряно дори
и при представено обезпечение за взискателя. Ето защо когато е присъдена издръжката,
възнаграждение за работа или обезщетението за положен труд, съдът допуска предварително
изпълнение на решението ex lege – така Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК.
Относно разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира присъждането на
деловодни разноски разполага само ищецът. Последният е поискал присъждането на
деловодни разноски. Ищецът е доказал, че действително е сторил такива, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, което е в
размер на 2480 лева, доказано с представените по делото договори за правна защита и
11
съдействие на стр. 15 и 133 от делото.
С оглед горното на ищеца следва да бъдат заплатени разноски за адвокатски хонорар
в размер на 2480 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на съда общия размер на държавната такса по исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото дело, както следва:
сумата 50 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
сумата 50 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
сумата 214,03 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
сумата от 180 лв. за изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
Т. е. ответникът следва да заплати за дължими държавни такси в полза на РС Тетевен
общо сумата от 494.03 лв.
Водим от гореизложеното и на основание, чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Д. М. В., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Тетевен, ул. „ххххх“ № 37, извършено за длъжността „шофьор“ в
Социални Услуги – ****** - Тетевен със Заповед № 14/09.10.**** г. на Управителя на
Социални Услуги – ****** - Тетевен, за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, на
основание чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 192, ал. 1 от КТ, като ГО
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Д. М. В., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр. Тетевен, ул. „ххххх“ № 37 на длъжността „шофьор“ в Социални
Услуги – ****** - Тетевен, която е заемал преди незаконното уволнение извършено със
Заповед № 14/09.10.**** г. на Управителя на Социални Услуги – ****** - Тетевен, за
налагане на дисциплинарно наказание уволнение, на основание чл. 188, т. 3 от КТ във връзка
с чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 192, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА Социални Услуги – ****** - Тетевен, Булстат 000291******
представлявана от Управителя, със седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, ул.
„хххххх“ № 3, да заплати на Д. М. В., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Тетевен, ул.
„ххххх“ № 37 на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от
5350.85 лева (пет хиляди триста и петдесет лева и 85 ст.), представляваща обезщетение в
размер на брутно възнаграждение за времето, през което ищецът е останал без работа в
следствие на незаконното уволнение, извършено със Заповед № 14/09.10.**** г. на
Управителя на Социални Услуги – ****** - Тетевен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
В ЧАСТТА относно присъденото обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3,
във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА Социални Услуги – ****** - Тетевен, Булстат 000291******
представлявана от Управителя, със седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, ул.
„хххххх“ № 3, да заплати на Д. М. В., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Тетевен, ул.
„ххххх“ № 37 сумата от 2480 лева (две хиляди четиристотин и осемдесет лева),
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Социални Услуги – ****** - Тетевен, Булстат 000291******
12
представлявана от Управителя, със седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, ул.
„хххххх“ № 3, да заплати по сметка на Районен съд - Тетевен сумата от 494.03 лева
(четиристотин и деветдесет и четири лева и 03 ст.), представляващи дължими държавни
такса и сторени разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен Съд - Ловеч в двуседмичен срок от
13.02.2025 г., (датата на обявяването съобразно чл. 315, ал. 2 ГПК), а в частта с която е
допуснато предварително изпълнение на решението (имаща характер на определение) - в
едноседмичен срок с частна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
13