№ 403
гр. Горна Оряховица, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214120100457 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59
ЗЗД.
Ищецът А.. П. Т. претендира от ответника А.. В. Д. сумата от 18 000 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба
08.03.2021 г. до погасяването, дължима по договор за заем между страните от
25.01.2016 г., както и сумата от 5 661,56 лв.-лихва за забава дължима за
периода 10.03.2018 г. до 08.03.2021 г. Твърди, че сумата е предадена лично на
А.Д. и в брой, за което му издал разписка от същата дата. При предаване на
сумата присъствала Д.В.. Уговорката между страните била заемната сума да
се върне в срок от 45 дни, т. е. най-късно на 10.03.2016 г. Посочва, че на
07.02.2019 г. ответникът му върнал част от задължението - сумата от 2000 лв.
Твърди, че на няколко пъти е отправял писмени покани до ответника за
връщане на сумата, но безуспешно. Иска от съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 18 000 лв. главница по договор за заем между страните от
25.01.2016 г., както и сумата от 5661,56 лв. лихва за забава дължима за
периода 10.03.2018 г. до 08.03.2021 г., както и законна лихва върху
главницата от датата на исковата молба до погасяването. Претендира
1
разноски.
Ответникът оспорва иска. Намира го за неоснователен и недоказан.
Оспорва твърдението на ищеца, че помежду им е налице заемно
правоотношение. Оспорва значението, което предава ищеца, на разписката
съставена помежду им. Посочва, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за
ограничаване плащанията в брой, предаването на сумата, която е над 10 000
лв., е следвало да се извърши по банков път. Намира за невярно твърдението
на ищеца, че е върнал част от заетата сума – 2000 лв., посочвайки че никога
не е сключвал договор за заем, съответно не е дължал връщане на сумата.
Оспорва достоверността на представената разписка, посочвайки, че нерядко
били случаите помежду им, в които ищеца му възлагал да закупи стока, а
когато не е намирал търсената стока, е връщал парите. Прави възражение за
настъпила 5 годишна погасителна давност, намирайки, че поради естеството
на правоотношението, връщане на сумата се дължала от момента на
предаване на парите. Иска от съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелката Д.В., работеща като продавач консултант в магазин
собственост на ищеца. От показанията се установява, че на 25.01.2016 г.
ответникът идвал на няколко пъти в магазина, в който работела. Чула го да
казва на А.Т., че спешно му трябвала сума пари, която щял за използва за
закупуване на техника, Обещал да върне сумата след 5-6 дни. Видяла А.Д.
собственоръчно да изписва разписка за предаване на паричната сума. В
присъствието на страните преброила донесената от ищеца сума, като била в
размер на 20 000 лв., състояща се в пачки от по 1000 лв. Видяла Т. да предава
на Д. изброената парична сума. Уточнява, че уговорката между страните била
заетата сума да се върне в най-кратък период. Посочва, че не знае, дали след
това ответника е връщал някаква сума.
По делото е разпитан свидетеля Мирослав Чокоев, работещ като
дървосекач във фирмата на ответника. Свидетелят посочва, че познава добре
страните, присъствал многократно при техни разговор и сделки.
2
Впечатленията му са, че А.Д. продавал на Т. риба, която последния продавал
в склада си. Виждал ги да си предплащат стоката. Присъствал многократно на
предаване на пари помежду им. Посочва, че понякога си съставяли документи
за предаването на паричните суми. Уточнява, че основаната дейност между
страните била продажбата на риба, която се развивала помежду им в периода
2015-2017 г.
По делото е приет препис от разписка съставена между страните от
25.01.2016 г, в която е записано, че ответника взел от ищеца сумата от 20 000
лв. за срок от 45 дни, която щял да възстанови. Разписката е подписана от
страните, както и от свидетелката Д. Владимирова. В съдебно заседание се
представи оригинала на разписката, като след сверка същата се върна на
ищеца.
По делото са приложени и покани за доброволно изпълнение отправени
от ищеца до ответника за възстановяване аа сумата от 18 000 лв., както и
сумата от 9 412,54 лв. обезщетение за забава/ стр. 7 – 12/.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което е
задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано от длъжника неизпълнение на
същото.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер
на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и
главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен
факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение
за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, като при липсата
на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за
3
последното, съдът следва да приложи неблагоприятните последици, като
приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на
неизпълнение на договорното задължение.
За установяване на валидно правоотношение между страните с
типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан
правопораждащия го факт - сключен договор. Договорът е винаги двустранна
правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се
волеизявления на страните по нея. За да се приеме, че е сключен договор за
заем, следва да се докаже, както обективиране на волеизявление на
заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно
разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, е реален и се счита сключен с предаването на
предмета му - заместими движими вещи, в случая, парична сума в размер на
общо 20 000 лв., на заемателя. Последният обаче следва да изрази воля,
съгласие - независимо от неговата форма, за получаването при условията на
договора, т.е. при поето правно задължение да върне полученото.
Въз основа на приетата по делото разписка за вземане на сумата от
20 000 лв. на 25.01.2016 г. и връщането за срок от 45 дни, съдът приема, че
ищеца успешно доказа валидно възникнало облигационно задължение, имащо
характеристиките на договор за заем за послужване. От разписката
недвусмислено се установява, че заемодателя А.. П. Т. е предоставил
безвъзмездно на друго лице А.. В. Д. определена вещ – сумата от 20 000 лева,
за временно ползване, като заемателят се е задължил да върне същата сума на
уговорения срок, а именно след 45 дни от получаването . Видно от
разписката е, че страните са постигнали съгласие заемодателят да предостави
безвъзмездно сумата, а заемателят се е задължил да му я върне/възстанови/
след изтичане на срока от 45 дни. От показанията на разпитания свидетел Д.
Владимирова, които съдът намира за достоверни, пълни и съвпадащи с
другите събрани по делото доказателства, се установява, че сумата от 20 000
лв. е била предадена на ответника на 25.01.2016 г. Свидетелката посочва, че
лично е изброила процесната сума в присъствието на страните, както и че е
чула ответника да се задължава да я върне в най-кратък срок. Ето защо съдът
намира, че за заемателят е възникнало единственото му задължение по
процесния договор да върне вещта в уговорения срок - 45 дни от предаването
на сумата.
4
С оглед изложеното и от приетата и неоспорена от ответника разписка
по отношение на съдържанието и подписите, съдът приема за установено, че
на 21.01.2016г. А.. П. Т. е предоставил в заем на А.. В. Д. сумата от 20 000
лева, която ответника е получил в брой в деня на постигане на съгласието и е
поето задължение за нейното връщане в срок от 45 дни от деня на
получаването.
В съдебната практика е трайно възприето, че не е от значение нито
наименованието на документа, нито начина на назоваване на неговите автори.
За вида на документа и до какви правни последици води съществуването му е
от значение съдържанието му и неговото тълкуване.
При наличие на частен свидетелстващ документ, какъвто е разписката,
подписан от страните, които са го съставили и който не е оспорен, съставлява
доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са направени от
посочените в тях лица и удостоверените факти са се осъществили така, както
са посочени.
Неоснователно е възражението на ответника, че е недопустимо със
свидетелски показания да се установява получаването на суми над 5000 лв., с
оглед разпоредбата на чл.164, ал.1, т. 3 от ГПК. Свидетелските показания са
допуснати с цел да се уточни основанието за предаване на процесната сума, а
именно, че сумата е била предадена на ответника като заем, за да закупи
техника. Както се посочи по-горе от показанията на Д.В., се установява по
безспорен начин, че основанието за предаването на сумата е заем, че
ответника след получаване на сумата собственоръчно в нейно присъствие е
съставил и подписал разписката за получаване на сумата и се е задължил да я
върне в най-кратък срок, като в разписката е уговорен 45 дневен срок от
получаване на сумата за нейното връщане.
Тук е мястото да се отбележи, че водения от ответника свидетел не
установява факти от значение за спора, т.к. същият не е присъствал при
предаване на сума. Другите търговски отношения, които описва свидетеля,
действали между страните в периода 2015-2017 г. са неотносими към
настоящия правен спор. С оглед изложеното съдът намира, че показанията на
Мирослав Чокоев не разколебават по никакъв начин основанието, поради
което ищеца е предал процесната сума, както и задължението на ответника да
я върне.
Възражението на ответника в отговора на исковата молба за неспазване
на изискването на чл. 3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой,
в редакцията му действаща към датата на предаване на сумата, и за
неспазване на изискването на чл. 50, ал.1, б. “а“ от ЗДДФЛ за деклариране на
предоставен и непогасен заем са неотносими към спора, тъй като засяга друг
вид правоотношения между други субекти и то по вертикала и не променят
характера на взаимоотношенията между ищеца и ответника.
5
Ищецът признава, че А.Д. му е върнал сумата от 2000 лв. на
07.02.2019г., представляваща част от предоставената в заем сума. По този
факт, ответника не взема становище, което съвкупно преценено и с
невъзможността да бъде намерен, за да му се връчи покана за доброволно
изпълнение, също са индиции, че между страните е налице заемно
правоотношение, както и че ответника не е върнал остатъка от заетата сума,
което поведение следва да бъде прието и ценено в едно с останалите
доказателства по делото, а именно,че процесната сума не е върната.
По възражението за давност направено от ответника в писмения отговор
на исковата молба, съдът намира следното: установява, се че заемната сума е
предадена на 25.01.2016 г., като заемателят се е задължил да я върне в 45
дневен срок от получаването ѝ, т.е. датата на падежа е 10.03.2016 г. Исковата
молба е подадена на 08.03.2021г., т.е. преди изтичането на пет годишният
давностен срок, поради което възражението е неоснователно. Възражението
за настъпила погасителна давност за иска за обезщетение за забава по чл. 86
ЗЗД за сумата от 5 661,56 лв. също е неоснователно, т.к. вземането се
претендира от 10.03.2018 до 08. 03. 2021 г., т. е. също преди изтичане на три
годишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Ето защо съдът намира, че предявените искове са основателни и следва
да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски се поражда за ищеца, който
доказа, че е извършил такива в размер на сумата 1250 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение, сумата от 946,46 лв. за държавна такса и сумата
от 104, 40 лв. разходи за връчване на нотариални покани от ЧСИ.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.. В. Д., ЕГН ********** от гр. Г.О. да заплати на А.. П. Т.,
ЕГН ********** от гр. Г. О., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата от 18 000
лв. /осемнадесет хиляди лева/ – главница по договор за заем между страните
от 25.01.2016 г., ведно със законната лихва от 09.03.2021 г. до погасяването,
на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 5661,56 лв./пет хиляди, шестстотин
шестдесет и един лева и 56 ст./, представляваща обезщетение за забава върху
главницата дължима за периода 10.03.2018г. – 08.03.2021г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото съдебно-деловодни
6
разноски в размер на сумата от общо 2300,86 лв./ две хиляди и триста лева, 86
ст./.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7