Решение по дело №5889/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262774
Дата: 23 август 2022 г.
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20191100105889
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта

                                

                                       Р   Е   Ш   Е  Н  И   Е

 

                                     

                                      гр.София, 23.08.2022 год.

 

 

                       В    И  М  Е  Т   О    Н  А    Н   А   Р   О   Д   А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I отделение, 13 състав в публичното заседание, проведено на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ДИМИТРОВ

 

при секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 5889/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищцата  П.П.А. твърди в исковата, че от няколко години е страдала от утеровагинален пролапс и връзка с тези свои оплаквания се е обърнала за помощ и преглед към съответни специалисти, които са й поставили диагноза „Непълен утеровагинален пролапс”.

На 10.05.2017 г. е постъпила за лечение в „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология-М.Д.” ЕАД с талон № 7 /направление от личния лекар за хоспитализация/и на следващия ден била опирирана от екип на болницата ръководен от д-р К.. По уверенията на лекаря оперативната интервенция била преминала нормално и е била дехоспитализирана от ответното лечебно заведение на 17.05.2017 г. Д-р К. я е уверил, че кървенето и дискомфорта ще отшумят до няколко дни, че това са нормалните и съпътстващи неудобства при подобна интервенция.

Тъй като въпреки уверенията болките и кървенето продължавали се наложило на няколко пъти ищцата да ходи при д-р К. за консултативни прегледи,при които заплащала суми директно на лекаря на ръка.Така била заплатила на д-р К. и сумата от 1000 лв. преди самата операция.

Въпреки продължилите около година консултативни прегледи,състоянието на ищцата не се подобрявало,а напротив.

На 21.10.2018 г. ищцата е посетила по спешнаст дежурен кабинет на ответното лечебно заведение, където е прегледана от д-р М. и д-р М. Ц.- К.а и по тяхна препоръка на 26.10.2018 г. в МБАЛ „ Царица Йоанна-Исул” ЕАД-София на г-жа А. е извършено КТ изследване на абдомен и малък таз. От разчета му: „ в областта над влагалищния чукан интимно свързана с него повече левостранно се констатира кистозна формация с размери 4.5 х 4 см.

На 20.11.2018 г. ищцата е приета за операция в Първа специализирана акушеро гинекологична болница за активно лечение „Света София” ЕАД с диагноза „Доброкачествено новообразувание на яйчника”. На 21.11.2018 г. е извършена коремна операция, при която е констатирана находка -формация с размер около 5 см., която ангажира влагалищния чукан, тънкочревни бримки и стената на ректум и пикочен мехур. При отпрепарирването е посочено, че се касае за чуждо тяло/компрес/ от предходна операция ,която находка е била отстранена.

Твърди,че при първата операция в ответната болница не е извършена щателна ревизия на оперативното поле преди затварянето му, в резултат на което в абдоминалната кухина на ищцата е оставен/забравен марлен компрес,което е грубо погазване на Правилата за добра медицинска практика, по-конкретно на утвърдените принципи на оперативната техника. Дали пропускът се дължи на грешка на оператор или операционна сестра, отговорността на болницата е факт, доколкото всички членове на операционния екип са служители в нея. Отделно от това нарушение е факт и друго такова-липса на адекватно проследяване на ищцата в следоперативния период.

Ищцата твърди,че в следствие на посочената медицинска грешка на оперативния екип ръководен от д-р К. са настъпили неимуществени вреди, които търпи от датата на оперативната намеса /11.05.2017 г. / при ответника до настоящия момент. Получило се е срастване на марления компрес и затварянето му в капсула /което е и причината установеният абцес да не доведе до перитонит последван от сепсис, чийто краен ефект би бил фатален/, на което обичайно човешкият организъм реагира с болки и възпалителен процес, в конкретния случай и придружени от кървене и поддържане на повишена телесна температура. Налице са усложнения, възпалителни процеси, фебрилитет и кървене, резултат единствено от реакцията на организма на ищцата към забравения компрес в оперативното поле. През цялото време от първата операция до възстановяването си след втората такава е търпяла болки и неудобства, които освен физически са довели и до психически страдания,като страх от това, че може да страда от онкологично заболяване,стрес от непрекъснатите болки и проблеми и неизвестността на какво се дължат и дали ще може да се излекува от тях,които довели до тревожност и депресивност, нежелание за общуване и комуникация.

Втората операция е извършена изцяло по причина на това,че при първата такава е допусната описаната по-горе грешка на екипа.

Отделно от това ищцата твърди,че е понесла и имуществени вреди във формата на пропуснати ползи, като за периода 20.11.2018 г.- 30.04.2019 г.  е била в отпуск по болест и съответно месечния й приход е намалял с 20 % или номинално със сумата от 279.10 лв. за всеки от месеците декември 2018 г., януари, февруари, март и април 2019 г., както и 93 лв. за месец ноември 2018 г., или обща сума пропуснати ползи за посочения период в размер на 1 488. 50  лв.

Твърди също,че в дните преди първата операция е предала на д-р К. на ръка сума от 1000 лв.,за да я оперира той,а впоследствие при посещенията в кабинета му от сума в общ размер на 885 лв.,както и сума от 180 лв. платена за преглед при друг лекар ,който посетила по препоръка на д-р К. за т.н. „второ мнение“.

моли съда да постанови решение , с което на основание чл.49 ЗЗД да осъди Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология-М.Д.” ЕАД, да й заплати сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за описаните неимуществени вреди , които търпи следствие неправомерни действия на служители на ответното дружество ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане,а на основание чл.86,ал.1 ЗЗД претендира заплащане на мораторна лихва върху главницата от датата на увреждането 11.05.2017 г. до 26.04.2019 г. в размер на 7 955.55  лв.

Претендира също е заплащане на имуществени вреди в размер на 1448.50 лв. представляваща разлика между трудовото й възнаграждение и изплатеното обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 20.11.2018 г. до 30.04.2019 г.,сумата от 1885 лв. платена без основание на д-р К. за операцията и последвалите консултации,както и сумата от 180 лв. платена за преглед при лекар от друго болнично заведение във връзка с постоперативните проблеми при ищцата.

Претендира разноски по делото.

Ответникът СБАЛАГ „М.Д.” ЕАД - гр.София оспорва предявените искове по основание и размер, като твърди, че при проведените прегледи, изследвания и при извършената операция на ищцата, както и при цялостното й наблюдение и лечение в представляваното от мен лечебно заведение са извършени всички необходими и възможни медицински изследвания, операцията й е проведена при спазване на всички норми на добрите медицински практики и не са допуснати грешки и пропуски нито преди провеждането на операцията,нито по време на операцията нито след нея.

Излага становище,че не е налице виновно и противоправно деяние от страна на служители на СБАЛАГ „М.Д.” ЕАД по повод лечението на ищцата ,а също и причинно-следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и действията на медицинските специалисти от болницата.

Според ответното дружество констатацията в „Оперативен протокол № 1180 от 21.11.2018 г. на САГБАЛ „Света София” за това, че е намерено чуждо тяло от предходна операция /компрес/ не отговаря на обективната искина,тъй като не се потвърждава от хистологичното изследване, чието предназначение е да даде заключение какво представлява иззетия и изследван материал. В хистологията е посочено като предмет на изследването мастна, фиброзна и мускулна тъкан с огнищни кръглоклетъчни инфилтрати и кръвоизливи, фрагменти от неспецифична гранулационна тъкан ,които очевидно не представляват чуждо тяло - компрес.  Извода е, че отразеното в епикризата не се потвърждава от направеното хистологично изследване.

Според ответника ищцата не се е възползвала изцяло от правото да получи две безплатни консултации след извършеното оперативно лечение,като е провела само една консултация с д-р К. на 03.07.2017 г.  Изцяло неверни и необосновани са твърденията на ищцата за нерегламентирани плащания към служители на болницата /конкретно на д-р К. / във връзка с проведеното лечение.

Въз основа на гореизложеното моли съдът да отхвърли исковите претенции,тъй като са изцяло неоснователни

Помагачът на ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК ******** оспорва исковете и по основание и по размер и се присъединява към становището на ответника.Моли съдът да отхвърли исковете.

Помагачът на ответника З.Д.Е.АД с ЕИК******** моли съдът да отхвърли исковете,тъй като не са доказани.

 Доказателствата по делото са гласни и писмени.

        Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          От представените по делото медицински документи окомплектовани в история на заболяването № 4841/2017 г. от „СБАЛАГ - М.Д.“ ЕАД и история на заболяването № 8640/2018 г. ПСАГБАЛ „Света София“ ЕАД се установява следното:

Поради здравословен проблем свързан с болки и тежест в коремната област съществуващ от години и след амбулаторни прегледи и консултации на ищцата е била поставена дигноза „Непълен утеровагинален пролапс” и е насочена за оперативно лечение. На 10.05.2017 год. е приета в СБАЛАГ „М.Д.”, където диагнозата е потвърдена и след изследвания и документална подготовка за информирано съгласие на пациента на 11.05.2017 год. е извършена оперативната интервенция - вагинална хистеректомия и вагинална пластика без отстраняване на аднексите,която е преминала без усложнения. Оператор е бил д-р И.К.,а анестезиолог д-р В.Ч.,а инструментатор М.М.. След протекъл гладко следоперативен период /според епикризата/ и при липса на оплаквания П.П.А. е била изписана на 17.05.2017 год.

Установено е,че на 20.11.2018 г. ищцата е приета за операция в Първа специализирана акушеро гинекологична болница за активно лечение „Света София” ЕАД с диагноза „доброкачествено новообразувание на яйчника” след КАТ на малък таз установена ТУ формация. На 21.11.2018 г. е извършена коремна операция, съгласно оперативен протокол от 21.11.2018 г., в който е записано буквално: “… след отпрепариране на масивни адхезии се откри формация с размер около 5 см., която ангажира влагалищния чукан, тънкочревни бримки и стената на ректум и пикочен мехур. При отпрепарирването се установи, че се касае за чуждо тяло от предходна операция / компрес-екстирпира се/ ”.Операцията е извършена от екип-оператор д.р К.Н.,анестезиолог д-р Нонка Н.,които са подписали протокола.

На л.269 от делото е представен резултат от хистологично изследване при горната операция на два отделни биопсични фрагмента,като е установено да се касае за мастна, фиброзна и мускулна тъкан с огнищни кръглоклетъчни инфилтрати и кръвоизливи и фрагменти от неспецифична гранулационна тъкан.Същото е преповторено и в епикризата на л.270/271 от делото като в същата е посочено,че от коремната кухина е отстранено чуждо тяло.Епикризата е подписана от лекуващия лекар д-р Щ. и началник отделението д-р Н..От нея е видно,че ищцата е изписана на 03.12.2018 год.

От заключението на приетата СМЕ се установява,че В СБАЛАГ „М.Д.” на ищцата е извършена вагинална хистеректомия и вагинална пластика без отстраняване на аднексите и последващо последващо постоперативно наблюдение и лечение. Приемната и окончателната диагнози (при изписването) в СБАЛАГ „М.Д.” съвпадат и съответстват изцяло на описаните в медицинската документация дейности.

Приемната и окончателната диагнози в ПСАГБАП „Св.София” ЕАД не съвпадат - пациентката е приета въз основа на извършеното образно изследване с диагноза „Съмнение за неуточнена формация на ляв яйчник“ „на нещо в постоперативният влагалищен чукан”, а при изписването диагнозата е „Чуждо тяло” с неупомената локализация в тялото на пациента. Оперативният протокол според вещото лице е изключително неточен и непълен,тъй като при отваряне на корем задължително се описва в пълен обем какво е намерено, състояние на коремните органи в долната половина на корема, какво и как е оперирано и отстранено и какво е изпратено за хистопатологично изследване.

Според експерта технически не е било възможно да има „компрес” в тялото на ищцата, защото от много години марлените компреси са стандартизирани тип „Микулич“, които са многопластови, с размери 40смх40см, 45смх45см или 50смх50см и с рентгеново контрастна нишка. Невъзможността за наличие на такъв компрес е тази, че първо комреси не се използват за вагинални операции, свит на топка е с размер около 6-7 см . При вагинална хистеректомия не се използва компрес защото е твърде голям и неудобен за такова тясно оперативно поле, каквото е влагалището на жената.

 На второ място ако наистина е имало „чуждо тяло”, то задължително трябва да бъде изпратено за хистопатологично изследване (ХПИ) или да е описано от патолога,но от представената медицинска документация се установява, че такъв материал (чуждо тяло, компрес) не е изпращан за ХПИ.

Експерта дава заключение,че при вагинална хистеректомия се използват нагънати марли, които са захванати с инструмент тъй наречения в практиката щилтупфер. При такава операция операционната акушерка подава необходимите хирургични инструменти, конци и медицински консумативи на оператора или на асистиращия лекар. След извършване на съответната манипулация лекарят връща инструментите или използваните консумативи на операционната акушерка. При приключването на операцията операционната акушерка преброява използваните инструменти и мед. консумативи, които трябва да съответстват по вид и по брой на първоначално осигурените и преброени за тази операция. При констатирано несъотвествие в броя им, операционната акушерка уведомява оператора и асистентите, които трябва да предприемат необходимите действия. Ако се подават компреси, марли или конци същите винаги са на инструмент /а не свободни/ и липсата им при връщане на операционната акушерка ще бъде установено поне от един от тримата участващи в операцията - оператор, асистент или операционна акушерка.

Според експерта при липса на хистология на чуждото тяло отстранено при втората операция не може да се потвърди,че става въпрос за находка на вид медицински консуматив във влагалището на ищцата,който евентуално да е останал от предходна интервенция.

От заключението на СИЕ се установява,че разликата между брутното трудово възнаграждение, което П.П.А. би получила, ако бе продължила да работи на длъжността, която е заемала в „Пенсионно осигурително дружество - Бъдеще"АД в размер на 7 585,96 лв.   и получените обезщетения за временна нетрудоспособност през периода 20.11.2018 г. - 30.04.2019 г. в размер на 4 772,55 лв. е в размер на 2 813.41 лева .

          От показанията на св.М.М. /операционна акушерка участвала в първата операция/ се установява,че няма спомен за конкретната операция,но потвърждава отразеното в оперативния протокол,че операцията е преминала без усложнения.

          От показанията на св. Е.С./ близка на ищцата/ се установява, че след дълго колебание ищцата постъпила за сравнително рутинна операция в ответната болница.Дни след изписването й след операцията получила силно кървене и се наложило отново да посите лекар от болницата.Имала силни болки,кървене и температура,която ту падала,ту се вдигала.В следващите месеци ходила няколко пъти на прегледи,тъй като проблема продължавал.Ходела при лекаря,който я е оперирал,но нямало подобрения,макар последния да я успокоявал,че всичко било наред.От ищцата знае,че този лекар й е искал 1000 лв. за операцията и тези пари били дадени преди интервенцията от дъщерята на ищцата.При всяко посещение впоследствие също давала пари на ръка на този лекар,но свидетелката не е виждала самото даване,тъй като на два пъти я е изчакала пред кабинета.Установява също,че след първата операция дълги месеци ищцата страдала от болки и постоянно генитално кървене,чувствала се зле като цяло,станала раздразнителна и изпадала в депресивни състояния.След втората операция също имала дълго и трудно възстановяване.

От показанията на св. И.Щ. – част от лекарския екип при втората операция  се установява, че ищцата е потърсила болнична помощ в медицинския център с оплаквания от почти непрекъснато генитално кръвотечение,като след скенер е установена находка в малкия таз и е оперирана.При операцията е отстранена нетипична  формация с прерастнали черва към нея. След изваждането се е разгънал като текстилна тъкан напоена с кръв,гной и налепи,но не можело да се каже с категоричност какво е точно.Решили да го изпратят за изследване и доколкото си спомня резултатът е бил „чуждо тяло“.Потвърждава подписа и констатациите на екипа от оперативния протокол,както че това е казано и на пациентката.Последната преживяла труден следоперативен период.

При горната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: 

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи са деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

В конкретния случай болничните заведения носят отговорност по чл. 49 от ЗЗД, за вреди, настъпили от неправилно лечение, при положение, че се установят лични виновни действия на техни длъжностни лица, при осъществяване на дейностите, предвидени в Закона за здравето, по отношение на лицата, постъпили за лечение или по отношение на които са извършват други медицински дейности.

за да се ангажира отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД трябва да бъде доказано, че от виновното и противоправно поведение на физическо лице, изразяващо се в действие или бездействие във връзка или по повод на възложената работа, за ищеца в пряка причинна връзка са настъпили вреди.

Отговорността на възложителя е гаранционно - обезпечителна и безвиновна, той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа, само ако тези действия или бездействия са извършени виновно.

Съдът намира,че по делото са установени противоправни действия и бездействия от страна на длъжностно лице, служители на ответното дружество , които се изразяват в нарушение на изискването на чл.81,ал.2,т.1 от Закона за здравето за качество на медицинската помощ и конкретно в нарушение на т. 1.3. и т.5.2. от НАРЕДБА № 10 от 5.05.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Хирургия" , според които Специалистът по хирургия активно участва във всички етапи на диагностично-лечебния процес - изследване на пациентите, вземане на решение относно индикациите за операция при всеки отделен случай, участие в хирургичен екип, осигуряване на адекватно следоперативно наблюдение  операционната сестра подготвя и осигурява необходимите инструменти, консумативи и лекарствени продукти за операцията, като контролира техния брой до края й, стриктно следи за стерилността на оперативното поле и инструментариума, както и за чистотата в операционната зала.

В противоречие с тези изисквания д-р К. не е упражнил контрол спрямо действията на оперативната сестра,а също при следоперативното наблюдение на пациентката,а самата сестра е допуснала пропуск,като консуматив от операцията не е контролиран/преброен и е забравен в тялото на ищцата.

За съда е без значение дали този консуматив ще бъде наречен марля,компрес или по друг начин,тъй като релевантен е фактът, че става въпрос за подобен вид медицински консуматив противоправно оставен в тялото на пациента. Това обстоятелство съдът приема за установено както от свидетелството на оперативния протокол 1180/21.11.2018 год. на ПСАГБАЛ „Света София“ ЕАД и на издадената епикриза, от свидетелството на д-р И.Щ. потвърждаваща ,че в протокола са отразини коректно находките при втората операция,както и от това,че няма данни между двете операции ищцата да е била подлагане на други интервенции,който да доведат до попадане на чуждото тяло във коремната й кухина.

Съдът не приема основното възражение на ответника,базирано и на становището на вещото лице,че липсана на хистологично изследване на това чуждо тяло не дава основание да се приеме,че такова е имало в коремната кухина на ищцата. Според съда при ясното възприемане от страна на лекарския екип при втората интервенция на чуждото тяло като «компрес от предходна операция» на практика обезмисля изпращането на тази находка за хистологично изследване, доколкото такова се прави на биологичен материал от съответния орган/биологична тъкан или орган/, но не и на находки, за които е очевидно, че нямат биологичен произход и ясно са описани в конкретния протокола като чужди тела- «компрес». Както протокола,така и издадената въз основа и на него епикриза са официални свидетелстващи документи и до доказване на противното съдът следва да приеме за установени отразените в тях факти. Посоченото в епикризата,че при операциата в тялото на ищцата е намерено и отстранено чужда тяло, с вероятност от предходна операция, не бе опровергано от ответното дружество,поради което съдът го намира за доказано.

Липсата на данни и твърдения ищцата да е била оперирана между двете посочени по-горе операции дава основание на съдът приеме за установено по правилата на формалната логика,че въпросното чуждо тяло е попаднало в коремната кухина/влагалището на пациенткака при първата операция извършена от екип на ответната болница.

Установена е и причинно следствената връзка между противоправните действия и бездействия на служители на ответното дружество и тежкото инфекциозно заболяване на ищцата,както и вредоносните последици от него изразяващи се най-общо във физически болки продължили повече от 18 месеца,неудобства,психически страдания и преживяна коремна операция с тежък възстановителен период.

С оглед на горното искът с правно основание чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД е основателен.

По неговия размер:

Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД обезщетение за вреди от непозволено увреждане се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Имуществените вреди се свеждат до имуществена загуба или пропусната полза. Касае се до засягане на имуществената сфера на увредения, на признати от закона правни блага, материални интереси, които съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да се възстановят.При причиняване на трайна нетрудоспособност настъпват имуществени вреди, състоящи се в отражението, което загубената работоспособност дава върху имуществото на увредения.

Претенцията за неимуществените вреди следва да определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

По делото е установено категорично,че в продължение на около година и половина ищцата А. е търпяла силни болки и постоянни неудобства причинени от инфекцията, постоянното кървене, често повишената температура и чисто физически дискомфорт, влошил сериозно качеството й на живот през това време, а гнойното възпаление е довело до опасност за живота на ищцата с оглед риска от развиване на перитонит. Следствие на допуснатото при първата операция увреждане са явява също и извършената втора тежка коремна операция,както страданията и болките свързани с нея и с продължилия около 6 месеца оздравителен период.

Следва да се отчете,че ищцата е претърпяла не само физически,но и психически страдания,в дълги периоди от време била в депресия, изпитвала чувство на безпомощност и безнадеждност , които довели до затваряне в себе си и най-близкия й кръг от хора и прекъсване на социалните й контакти.        

На основание изложеното, съдът намира, че за обезщетяване на вредите от непозволеното увреждане справедливия размер е 50 000 лв.,   като искът следва да се уважи в размера,в който е претендиран- 40 000 лв. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.04.2019 год. /датата следваща тази на исковата молба/ до окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за обоснован с оглед претърпените от ищцата болки и страдания,  тяхната продължителност и интензитет, неината възраст и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.

Следва да се уважи изцяло и претенцията за присъждане на лихва върху главницата от 40 000 лв. за времето  от 11.05.2017 г. до  26.04.2019 г. в размер на 7 955.55 лв.,който размер е установен от заключението на СИЕ.

Претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в разлика между полученото за обезщетение за временна нетрудоспособност /4772.55 лв./ и трудовото възнаграждение,което би получила на заеманата трудова длъжност за периода от 20.11.2018 год. до 30.04.2019 год. в размер на 7585.96 лв. е основателна и следва да се уважи в претендирания размер на 1 488. 50 лв.,при спазване на принципа,че съдът не може да се произнася свръх петитум.

Претенцията да присъждане на сумата от 180 лв.-платена за преглед в друго лечебно заведение не следва да се уважава,тъй като няма доказателства за такова плащане, макар да има доказателства,че на 21.09.2017 год. ищцата е била на преглед в МЦ „Д-Р Б.С.“ в гр.София.  

На същото основание не следва да се уважава и претенцията за имуществени вреди от 1885 лв. изразяващи се в извършени от ищцата спрямо д-р К. нерегламентирани плащания,доколкото не се събраха доказателства в подкрепа на тези твърдения.Показанията на св. Е.С.не установяват преки възприятия по даване на такива суми,а са само информация на база казаното й от самата ищца, поради което не са достатъчни за обоснован и категоричен извод за верността на тези твърдения.

Съобразно изхода на делото и след компенсация на разноски /4753 лв. на ищцата и 67 лв. за ответника/ ответникът следва да заплати на ищцата разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозити в размер на 4686 лв.

Водим от горното, съдът

 

                                       Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА СБАЛАГ „М.Д.” ЕАД гр.София, ул. “********с ЕИК********чрез пълномощник адв. Д.П. да заплати на П.П.А. с ЕГН **********, чрез адв. Л.И.Н., съдебен адрес:*** на основание чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 40 000 лв. , обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане изразяващо се в нарушение принципа за „качество“ на медицинската помощ установен в чл.81,ал.2,т.1 от Закона за здравето при операция извършена на 11.05.2017 год. ведно със законната лихва върху горната сума от 28.04.2019 год. до окончателното  й изплащане и на основание 86,ал.1 ЗЗД сумата от 7 955.55 лв. законна лихва върху главницата от 40 000 лв. за периода от 10.08.2014 год. до 23.03.2015 г.

ОСЪЖДА СБАЛАГ „М.Д.” ЕАД гр.София с ЕИК********да заплати на П.П.А. с ЕГН ********** на основание чл.49 във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1 488. 50 лв. - обезщетение за имуществени вреди от горното непозволено увреждане представляваща разлика между трудовото възнаграждение на ищцата и изплатеното й обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 20.11.2018 г. до 30.04.2019 г.,като ОТХВЪРЛЯ претенцииите за заплащане на сумата от 180 лв. - платени при консултация при външен специалист и сумата от 1885 лв. –дадени без регламентирано основание на служител на ответната болница,като неоснователни. 

ОСЪЖДА СБАЛАГ „М.Д.” ЕАД гр.София с ЕИК********чрез пълномощник адв. Д.П. да заплати на П.П.А. с ЕГН ********** разноски по делото в общ размер на  4686 лв.

РЕШЕНИЕТО  е постановено при участието на третите лица „ЗАД Д.Б.Ж.И З.”АД, ЕИК ******** и З.Д.Е.“АД с ЕИК ********-помагачи на ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                       

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: